Р Е Ш Е Н И Е

№93 04.04.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и осми март 2017г

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №115 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР във връзка с чл.128 от АПК, образувано по жалбата на Г.Б.К. – младши инспектор, старши полицай в група ООР на сектор ОП при Първо РУ –Стара Загора против Заповед №1959з-54/14.02.2017г. на Н.с. „ОП” п.П.Р.–.З. за наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, на основание чл. 194 ал.2 т.4, вр. с чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, чл.197 ал.1 т.3 и чл.204 т.4 от същия закон.

Дисциплинарното наказание „Порицание” за срок от шест месеца е наложено за нарушаване на т.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР „Държавния служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места” – дисциплинарно нарушение на основание чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, за това, че на 10.11.2016г., около 02.00ч., по време на командироването и преподчиняването на служители от ОД на МВР Стара Загора за участие в СПО в зоната на отговорност на ГПУ Малко Търново при РДГП- Елхово, командирования служител младши инспектор К., в помещение за почивка /трапезария/, находящо се в къща за гости „Старата фурна”, където са били настанени служителите от ОД на МВР Стара Загора се е държал агресивно към инспектор С.Н- ПИ в РУ Казанлък и го е заплашил с нанасяне на побой, ако трето лице потвърди, че ПИ Н. е разпространявал пред него неверни данни, а именно че К. и П. имат по между си интимни отношения. Това се е случило в присъствието на други служители от ОД МВР-Стара Загора: младши инспектор Н.Н. – ст. Полицай в участък- Гурково при РУ Казанлък, младши инспектор Я. П. – старши полицай в група „ООР” при 01 РУ Стара Загора и младши експерт Х. Й. – младши полицейски инспектор в РУ Раднево.

Описаните факти са квалифицирани като незачитане на достойнството и правата на ръководителите му и не спазване на необходимата субординация в помещение, което може да бъде прието и за служебно и за обществено място предвид предназначението му, с което К. е нарушил разпоредбите на т.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, публикуван в ДВ бр.67/12.08.2014г.

Доказателствата, на които се позовава дисциплинарно наказващия орган са следните: Справка №349р-1379/19.01.2017г. на ОД МВР Стара Загора за извършена проверка във връзка с подаден сигнал от инспектор С.Н-ПИ в РУ Казанлък в докладна записка №284р-27540/16.11.2016г., писмените обяснения на К. с №1959р-2310/31.01.2017г., дадени след предявяване на справката относно извършена проверка във връзка с установяване на извършено нарушение на служебната дисциплина от служителя К., възложена от Директора на ОД МВР Стара Загора с резолюция от 18.11.2016г., върху докладната записка на Н. / стр.12 по делото/ и приложените сведения от П.А.С.– ПИ в група ТП при РУ Сливен, от младши експерт А. – мл. ПИ в група „ТП-юг” към сектор „ОП” при 01 РУ Стара Загора, мл. инспектор С. П. – ст. Полицай в група „ООР” на сектор „ОП” при РУ Казанлък, мл. експерт Д. С.- Ко в група „ООРТП и ВП” на сектор „ООРТП” в отдел „ОП” при ОД МВР –Стара Загора, от Х. Й. – мл. ПИ в група „ОП” при РУ –Раднево, от Н. И. Н. – ст. Полицай в Участък Гурково при РУ Казанлък, от К. / с дата 13.01.2017г. стр.24 по делото/, от С.Н /21.12.2016г/, както и Заповед №349з-3686/04.11.2016г. за командироване и придаване в разпореждане за времето от 07.11.2016г. до 11.11.2016г. включително на осем полицейски служители от ОД МВР Стара Загора за оказване на съдействие на ГПУ Малко Търново за охрана на държавната граница в зоната на отговорност на същото ГПУ. В мотивите към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е прието, че нарушението е извършено пред Я. П., Н. Н. и Х. Й.

В справката, изготвена в изпълнение на резолюцията от 18.11.2016г. за извършване на проверка с цел изясняване на данните за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на неговия извършител, е възприето становище за доказано агресивно поведение от страна на К. спрямо С.Н – старши на групата командировани служители съгласно Заповед № 349з-3686/04.11.2016 на Директора на ОДМВР Стара Загора, обективирано чрез отправяне на заплахи за побой, ако трето лице потвърди, че Н. разпространява пред него неверни данни за интимни отношения между К. и П.. Според дисциплинарно разследващия орган заплахата за побой е отправена в присъствието на Н.Н.. / старши полицай в участък Гурково/, Я.П./ старши полицай при 01 РУ Стара Загора/ и Х.Й.– младши експерт / полицейски инспектор в РУ Раднево. Въз основа на показанията на другия участник в конфликта С.Н и на сведенията на мл. експерт Х.Й., служителите извършили проверка на данните, изнесени в докладната на С.Н, са приели, че К. е нарушил т.56 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР, чрез отправяне на заплахата за побой върху Н., ако трето лице потвърди разпространението неверни данни за интимни отношения между К. и П.. / т.3 от справката, стр.11 по делото/. В същата справка е прието, че поведението на С.Н съставлява нарушение на т.68 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР, тъй като е установено от показанията на Н.Н.., Х.П..и Я. П., че С.Н по време на възникнал скандал между него, П. и К., многократно е призовавал К. да го удари.

С жалбата се иска от съда да бъде отменена Заповед № 1959з-54/14.02.2017г. на Началник сектор ОП при 01 РУ Стара Загора, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон и предвидената цел, както и при нарушение на правилата за налагане на дисциплинарни наказания, установени от ЗМВР. В мотивите на заповедта не се обсъждат събраните по преписката данни, от които е видно, че причина за инцидента е поведението на С.Н. Липсват мотиви защо се приема, че къщата, в която служителите на МВР са настанени е приета за служебно помещение, и защо в извън работно време отношенията между обитателите й следва да са единствено на власт и подчинение. От текста на заповедта не става ясно в какво точно се изразяван нарушението, не е ясно и защо не са анализирани предоставените от К. обяснения, както и докладната записка на П. от 24.11.2016г., и въобще защо е прието, че в извън работно, а дори и в работно време на по-горестоящите служители е позволено да правят сексуални намеци и да разпространяват клевети по адрес на други полицейски служители. Жалбоподателя счита, че заповедта не дава отговор и на въпроса за задължението на подчинените служители да търпя неправомерното поведение на по-горестоящите, които за същото поведение не носят отговорност. Липсват мотиви за обвинението, че не е спазена субординацията, тъй като не е посочена каква заповед е дадена, която не е изпълнена от К.. Жалбоподателя счита на следващо място, че не е длъжен да търпи посегателство спрямо физическата неприкосновеност на колега и разпространение на клевети по негов адрес, които уронват престижа на МВР. Позовава се на неизпълнение на процесуалните задължения на ДНО и формалния подход към случая, което представлява самостоятелно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Конкретно – не са анализирани доказателствата и не е налице съпоставка на конкретно изложените от наказания служител факти с останалите доказателства и съответните разпоредби, които наказващия орган смята, че са нарушени.

В съдебно заседание се оспорва и компетентността на Началник сектор ОП при 01 РУ Стара Загора да налага дисциплинарно наказание за нарушение извършено по време на командироване и преподчиняване на друго РУ. От съда се иска отмяна на наложеното дисциплинарно наказание и присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.

Ответника – Началник сектор „ОП” при Първо РУ Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена с доводи за липса на основания за отмяна на оспорения административен акт. Помещението, в което е извършено нарушението е част от къщата, наета от МВР за подслоняване на командированите служители, поради който факт е определено за служебно, а компетентен да наложи дисциплинарно наказание след прекратяване на командироването е Началника на сектор в РУ Стара Загора.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от адресата на неблагоприятния административен акт на 28.02.2017г, като предвид датата на неговото издаване -14.02.2017г. и липсата на доказателства за датата на връчване, се налага извод, за своевременно упражняване на правото да се иска отмяната му като незаконосъобразен, поради което и оспорването е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

Заповед №1959з-54/14.02.2017г. е издадена от Началник сектор „ОП” при Първо РУ Стара Загора, който по силата на чл. 204 т.4 от ЗМВР във връзка с т. ІХ т.4 от Заповед № 8121з-140/24.01.2017г. на Министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142 ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 от ЗМВР, като служител на ръководна длъжност / предл. второ на чл.204 т.4/ е компетентен да наложи наказанията по чл.197 ал.1 т.1-3 от същия закон. Дисциплинарно наказващия орган е компетентен и за конкретния случай на извършено дисциплинарно нарушение по време на командироване и предаване в разпореждане на друго полицейско управление, по силата на чл.22 от Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от Министъра, обн. в ДВ бр.34 от 12.05.2015г., приложима и за висящите към момента на обнародването й дисциплинарни производства. Съгласно посочената разпоредба, при командироване на държавен служител или когато е изпратен на курс за професионална квалификация или специализация, решението за дисциплинарната му отговорност се взема от командироващата служба. Текста на нормата е ясен, като под „решение” следва да се има предвид компетентност да се издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание, съответно да се реши, че не са налице данни или доказателства за извършено дисциплинарно нарушение. Следователно не са основателни релевираните в съдебно заседания възражения против компетентността на Началник сектор „ОП” при Първо РУ Стара Загора.

Фактите, които компетентния дисциплинарно наказващ орган определя като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал.2 т.4 вр. с т.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не се оспорват с предявената жалба за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, но по силата на задължението за служебна проверка на всички основания за законосъобразност на административния акт, съдът е длъжен да провери тяхното съществуване.

Дисциплинарното производство е започнало с възлагане на проверка по реда на чл.205 ал.2 от ЗМВР, на данните за извършено дисциплинарно нарушение, изнесени в докладната записка на С.Н. Съгласно чл.16 от Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. на Министъра на вътрешните работи, проверката се възлага със заповед по образец, с която се запознава и служителя, срещу когото се води производството. Неизпълнението на това условие, /проверката е възложена с резолюция на Директора на ОД МВР Стара Загора/, не е съществено нарушение на производството по налагане на дисциплинарно наказание, предвид нормата на чл.208 от ЗМВР, според която при наличие на достатъчно данни за извършено нарушение по чл.198-202 от същия закон, дисциплинарното производство може да започне без издаване на заповед, като в този случай началото му се поставя с първото действие за установяване на нарушението. Следователно липсва законово изискване за изготвяне на заповед за проверка и нейното връчване на служителя, когато се касае за нарушение по чл.198-202 от ЗМВР. От съществено значение е изпълнението на условието по чл.205 ал.3 от ЗМВР, а именно служителя срещу когото е образувано производството да участва в него. В настоящия случай, К. е привлечен за участие в хода на проверката, чрез дадените от него писмени сведения на 13.01.2017г., с което е обезпечено правото му да се защити срещу фактите, чието осъществяване е предмет на установяване и които могат да му бъдат вменени като дисциплинарно нарушение.

В докладната записка на С.Н от 16.11.2016г., чиято вярност е проверявана е описано следното поведение на К.: На 10.11.2016г. около 02.00 часа, в село Звездец, къща за гости „Стара фурна” – трапезарията, е възникнал конфликт между старшия на командированите полицейски служители Н. и П., в който се е намесил К. по повод на отправено искане от Н. да се разясни причината за привикването му в трапезарията и агресивното поведение на П.. К. разказал, че служител на ОД МВР Сливен на връщане от наряд му казал, че С.Н е коментирал, че П. и К. са любовници. С.Н отрекъл коментара като обяснил на всички присъстващи в т.ч. Х.Й., че в участъка, където са командировани се говори, че П. и К. спят в една стая, което е вярно, и по този повод служителя от ОДМВР Сливен питал дали не са любовници. Свидетел на този разговор бил С.П.от РУ Казанлък, който възприел отрицателния отговор на С.Н на този въпрос. Служителя от Сливен се казвал П. Без никакъв повод К. станал от стола и казал, че ще го смачка като тръгнал към Сл. Н., който се изправил и го призовал да го удари като ще си носи последствията. Физическата саморазправа била избегната благодарение на намесата на Й. Именно отправената заплаха за нанасяне на побой, описана в докладната на Сл. Н. е приета в справката, приключила проверката, като факт, който отговаря на обективната действителност и като субсумиращ се под състава на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР вр. с т.56 от Етичния кодекс. В справката, както и в оспорената заповед, като доказателства за отправената заплаха се сочат показанията на Н.Н.., Я.П.и Х.Й., като видно от текста на справката, разследващите служители са възприели основно показанията на Х.Й.. В сведенията на последния се казва, че К. и П. действително са се настанили в една стая, тъй като в 01 РУ Стара Загора са екип и се познават добре, въпреки че в друга стая, в която е бил настанен служителя от „Гранична полиция” е имало свободно легло. Няма спор между страните по този факт, а именно че К. и П. са настанени в една обща стая, поради което дори С.Н да е потвърдил този факт пред служителя от ОД МВР Сливен, то не е излъгал и не може да се приеме, че с потвърждаването му разпространява клевети. Клеветата винаги е неистина, а в настоящия случай е верен факта на съвместно съжителство по време на командировката. Освен това, в сведенията на Й. се казва още, че П. и К. са поискали да бъдат заедно наряд, тъй като П. нямала доверие на други колеги, но въпреки искането й, е дала наряд с К. само веднъж за процесния период. Й. потвърждава в показанията си, че служителя от МВР Сливен му е споделил факти, които е узнал от С.Н, а именно, че К. и П. спят в една стая и имат интимни отношения. Като се имат предвид показанията на другия посочен в заповедта свидетел, а именно Н.Н.., се налага извод, че С.Н действително е споделил със служителя от Сливен за общото съжителство на П. и К.. Съгласно сведенията на Н.Н.. на стр.23 по делото, на 09.11.2016г. той и К. са пътували заедно с инспектор от ОД МВР Сливен, който казал, че е научил от С.Н, че двама колеги мъж и жена спят в една стая, съответно всеки от тях излиза, когато другият е в банята. Н.Н.. потвърдил този факт пред служителя от ОД МВР Сливен като му съобщил, че този колега е Г.К., който е с тях в автомобила. С оглед на тази информация колегата им от Сливен прекратил обсъждането на темата. При тези факти се налага категоричния извод, че с поведението си К. сам е дал повод да се обсъжда интимния му живот и този на колежката му П., като не само С.Н, но и Н.Н.. е потвърдил настаняването им в обща стая пред служител от друга дирекция на МВР. Следователно, не може да се приеме твърдението по жалбата, че агресивното поведение на наказания служител е в причинно-следствена връзка и предизвикано от неправомерното поведение на С.Н. Няма спор, че последния е извикан в трапезарията от П., която е искала обяснения от него по повод разпространението на информацията за съвместното им съжителство с К. по време на командировката, поради което същата не е имала нужда да бъде защитавана от отправени й намеци, за каквито няма и доказателства. Според общоприетите норми за приличие, съвместното обитаване на една стая от възрастни мъж и жена е следствие от съществуваща помежду им връзка - брак, съвместно съжителство, любовни отношения между необвързани в брак лица, роднинство. Липсата на информация за подобни отношения в съчетание със съвместното обитаване на една и съща стая, дава повод интимните отношения да се предполагат, нещо повече, според възпитанието на всяко обкръжаващо лице, и да се обсъждат и/или да бъдат предмет на въпроси, доколкото при командировка не се настаняват лица от различен пол в една стая, освен ако съществува основателна причина за това. К. е командирован с други лица, с които работи съвместно, и не може да изисква от всички останали да не коментират помежду си ситуацията, която не е приета за прилично поведение на възрастни лица по време на изпълнение на служебните им задължения, още повече, че е имало възможност К. да бъде настанен с друг колега от неговия пол.

В сведението на Х.П..е вписано, че е станал свидетел на отправена от К. към Сл. Н. заплаха, че ще го заведе при офицера от Сливен и ако този офицер потвърди, че Славейко е казвал такива неща – „че с Я. двамата са в интимни отношения”, ще го набие. В сведението на Н. по този въпрос се казва, че Сл. Н. е предизвикал К. да го удари, но последния е казал, че няма за какво да го удря, но е поискал сутринта да отидат двамата при сливенския офицер и той да каже какво точно му е казал С. При тези данни, се налага извод, че действително К. е поискал среща, причилаща на очна ставка между Сл. Н. и колегата им от ОДМВР Сливен, след която да прецени дали да удовлетвори призива за саморазправа, съответно да осъществи отправената от него заплаха в същия смисъл. Показанията и на Й. и на Н. са за възникнал конфликт до степен на физическа саморазправа между Сл. Н. и К., която е предотвратена от намесата на Й., с оглед на което настоящия състав приема за доказано отправеното с оспорената заповед обвинение за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР вр. с т.56 от Етичния кодекс, за което осъществяване не е необходимо да е отправена заповед от старшия на групата. Текста на т.56 от ЕК изисква зачитане на достойнството и правата на ръководителите и на принципа на суборданцията т.е. на единоначалието в системата на МВР. В случая, , чрез отправените заплахи за физическа саморазправа по повод на потвърдена от последния вярна информация за обитавана от К. и П. една и съща стая, не е зачел достойнството на Сл. Н., нито е съобразил субординацията, която съществува между тях, който факт правилно е подведен под състава на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР вр. с т.56 от ЕК. Извън предмета на делото е дали е следвало Сл. Н. изобщо да обсъжда със служители тези факти или не, съответно обсъждането им представлява ли нарушение на служебната дисциплина, както и каква е правната квалификация на неговото участие в конфликта. Безспорно е, и се установява от докладната записка на предизвикалата конфликтната ситуация П., че същата е събудила Сл. Н. и е започнала саморазправа с него, в която К. се е включил без да съобрази задължението си по т.56 от ЕК, а именно да отчита достойнството на колегата си, както и да съобрази, че последния е старши на групата и му се дължи уважение. Вместо да прекрати спора, същият го е усложнил с призиви за „очна ставка” с оглед резултатите от която да осъществи и физическа саморазправа с колегата си т.е. сам да въздаде правосъдие над осмелилите се да обсъждат съвместното му съжителство с колега от друг пол по време на изпълнение на служебни задължения.

Дори помещението да не е служебно, съгласно т.56 от ЕК, уважението се дължи на всяко място и по всяко време, освен ако не са налице обстоятелства, допускащи самоотбрана или установяващи осъществяване на деяние в състояние на афект, предизвикан от пострадалия, но случая не е такъв. Къщата е наета от МВР за нуждите на службата, поради което помещението е служебно с оглед целите на ползването му.

С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя не се дължат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от КСО, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б.К. против Заповед №1959з-54/14.02.2017г. на Началник сектор ОП при Първо РУ Полиция гр. Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Решението да се съобщи, чрез изпращане на препис до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: