Р Е Ш Е Н И Е

№ 323 30.11.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Петя Драганова като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 122 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба /наименована жалба/, подадена от М.Г.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр. Стара Загора, с която срещу Главна Дирекция „Охрана” – гр. София е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 1 400лв. за претърпени от М.М. неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в незаконосъобразно административно бездействие на служители от администрацията на ГД „Охрана” – Охрана на органите на съдебната власт – гр. Пловдив - неконвоирането му на 23.02.2017г. за съдебно заседание по гражданско дело в Районен съд – Пловдив, по което дело ищецът е страна.

Ищецът твърди, че на 21.02.2017г., е бил конвоиран от Затвора – Стара Загора в Затвора – Пловдив, във връзка с явяването му по дело относно родителските права за дъщеря му, образувано в Районен съд – Пловдив и насрочено за 23.02.2017г. Твърди, че на 23.02.2017г., без каквато и да е било причина и мотиви, не е бил конвоиран до Районен съд – Пловдив, вследствие на което не е могъл да се яви в съдебното заседание и делото е разгледано в негово отсъствие. Ищецът поддържа, че в резултат на незаконосъобразното бездействие на служителите от ГД „Охрана” – Охрана на органите на съдебната власт – гр. Пловдив, довело до лишаване от възможността лично да присъства и да участва в съдебното заседание при разглеждането на делото за родителските права относно неговата дъщеря, е претърпял неимуществени вреди. Неимуществените вреди, обезщетение за които са претендира, се изразявали в преживени лични притеснения, стрес, негативни емоции и влошаване на здравословното състояние – високо кръвно, главоболие, безсъние и др.

Ответникът – Главна дирекция „Охрана” – гр. София, в представения писмен отговор от Главния директор на Главна дирекция „Охрана”, оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Недопустимостта на иска се основава на възражението за непредставяне и непосочване от страна на ищеца на доказателства, които да установяват незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на държавата или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като основание за ангажиране отговорността по ЗОДОВ. По същество поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Обосновава, че не е налице както незаконосъобразна административна дейност /действия или бездействия/ на служители от Главна дирекция „Охрана”, така и доказателства за настъпило увреждане /претърпени от ищеца неимуществени вреди/, представляващи пряка и непосредствена последица от такава дейност.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи, че доколкото не е доказано наличието на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на служители на Главна дирекция „Охрана”, от които да са произтекли вреди за ищеца, ответникът не е процесуално легитимиран да отговаря по така предявения иск. По същите съображения поддържа, че не са налице всички материалноправни предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с които законът свързва присъждане на обезщетение - незаконосъобразна административна дейност и настъпването в резултат на нея на претендираните неимуществени вреди. С оглед на което прави искане за прекратяване на производството и в условията на алтернативност – за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

Съдът, като разгледа, прецени и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът в настоящото производство – М.Г.М., със заявка, постъпила в ОЗ – Охрана” – гр. Стара Загора с вх. № 468/ 15.02.2017г., е бил заявен от Затвора – Стара Загора за конвоирането му от Затвора – Стара Загора до Затвора – Пловдив за представянето му по гр. дело № 10743/ 2016г. на РС – Пловдив на 23.02.2017г. На 16.02.2017г. заявката е изпратена на ОДЧ в ОД „Охрана” – Пловдив, за конвоирането на лишения от свобода М. *** до Затвора – Пловдив във връзка с ДП № 425/ 2016г. и посоченото по-горе дело в РС – Пловдив /л.120 – л.124 по делото/. От представеното и прието като доказателство по делото писмо ЗД № 566/ 2016г. от 31.07.2017г. от Началника на Затвора – Стара Загора /л. 84 по делото/ се установява, че на планираната от Съдебна охрана дата за конвой – 17.02.2017г., л.св. М. е бил с хипертонична криза поради което и лекарят на Затвора – Стара Загора е преценил, че лицето не може да пътува с общ конвой и съотв. не може да бъде представен по делото. С писмо изх. № ЗД 566/ 2016г. от 17.02.2017г. на Началника на Затвора – Стара Загора /л.85/, е изпратено уведомление до Районен съд – Пловдив, че лишеният от свобода М.Г.М. не може да бъде доведен за съдебното заседание по гр. дело № 10743/ 2016г. по описа на Районен съд – Пловдив, тъй като лицето е с хипертонична криза и не може да пътува. Съгласно Докладна записка от инспектор „Конвоиране” в ОЗ „Охрана” – гр. Стара Загора /л.120/, на 20.02.2017г. деловодител към Затвора – Стара Загора е уведомил оперативният дежурен на ОДЧ ОЗ „Охрана” – гр. Стара Загора, че М.М. е стабилизиран и може да пътува, като в изпратената заявка за конвоирането на лишения от свобода от Затвора – Стара Загора до Затвора – Пловдив, като основание за конвоирането е посочено единствено ДП № 425/ 2016г. От посочените по-горе писмо ЗД № 566/ 2016г. от 31.07.2017г. на Началника на Затвора – Стара Загора, Докладна записка от инспектор „Конвоиране” в ОЗ „Охрана”, както и от други представени по делото документи /л.110 – л.116/ е видно, че на 21.02.2017г. л.св. М.М. е конвоиран като обратен конвой от Затвора – Стара Загора до Затвора – Пловдив във връзка с провеждане на процесуално-следствени действия по ДП № 425/ 2016г. по описа на 04 РУ на МВР – Пловдив. От писмо рег. № 2512/ 28.09.2017г. на Началника на Затвора – Пловдив /л.99 по делото/, се установява, че М.М. е постъпил в Затвора – Пловдив по прокурорско разпореждане от РП Пловдив на 21.02.2017г. като „чужд делегат” от Затвора – Стара Загора, за явяване на следствени действия по ДП № 425/ 2016г. по описа на 04 РУ на МВР – Пловдив за периода от 20.02.2017г. до 06.03.2017г., като в посочения период, а и след него, не са постъпили данни или документи в Затвора – гр. Пловдив за наличието на гражданско дело, поради което не е изпратена и заявка от Затвора – Пловдив до ГД „Охрана” за конвоирането на лишения от свобода до РС – Пловдив на 23.02.2017г. В Областна дирекция „Охрана” – Пловдив е постъпила заявка от Затвора – Пловдив с рег. № 781/ 20.02.2017г. /л.20 по делото/, за конвоиране на лишени от свобода за дата 23.02.2017г., видно от която заявка лишеният от свобода М.Г.М. не е заявен за конвоиране до РС – Пловдив. Съгласно заявка и разписка за предадени/приети за конвоиране лица, М.М. е конвоиран и върнат в Затвора – Стара Загора от Затвора – Пловдив на 02.03.2017г.

От представения и приет като доказателство по делото протокол от проведено на 23.02.2017г. съдебно заседание по гр. дело № 10743/ 2016г. е видно, че ищецът М.М. не се е явил за съдебното заседание, като е докладвано постъпилото от Затвора – Стара Загора уведомително писмо за невъзможността за предоставяне на лицето за съдебно заседание, тъй като е с хипертонична криза и не може да пътува. В съдебното заседание по делото ищецът М.М. е бил представляван от пълномощника му по делото – адв. Йорданка Христова, като в същото заседание след разпит на допуснатите по делото свидетели и приемане на представените писмени доказателства, съдебното дирене е приключено, даден е ход на устните състезания и делото е обявено за решаване.

Съгласно Справка за лишения от свобода М.Г.М., изготвена от Директора на Медицинския център при Затвора – Стара Загора /л.105/, при първоначалния медицински преглед при постъпването на М. в затвора лицето съобщава, че от няколко години е с повишени стойности на АКН, като повишава кръвно налягане до 190/ 100. На 17.02.2017г. е извършен медицински преглед, при който са регистрирани стойности на кръвното налягане 190/ 120, във връзка с което е проведено медикаментозно лечение и е назначена терапия. На 07.06.2017г. е проведена консултация с кардиолог, като е поставена диагноза „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Назначена е медикаментозна терапия, като лекарствата са осигурени от Медицински център при Затвора – Стара Загора и се получават ежемесечно от л.св. М.М..

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата К.С.К. и М.М.М.. Свидетелят К.К. заявява, че са в приятелски отношения с ищеца М.М., като се познават от Затвора – Стара Загора, където изтърпяват наказанията си в един отряд. Свидетелят знае от М.М., че на 23.02.2017г. е трябвало да бъде на дело в Районен съд – Пловдив, във връзка с родителските права на детето му. М. бил откаран в Затвора – Пловдив, но не бил конвоиран в РС – Пловдив за съдебното заседание по делото, като ищецът не е споделил със свидетеля каква е причината за това. Свидетелят твърди, че когато М. М. ***, бил много зле – психически отпаднал, не говорил с никого, вдигал високо кръвно, имал главоболие, престанал да се храни и отслабнал от 130кг. на 97кг. Според свидетеля всичко това било заради дъщеря му и защото заседанието е проведено в негово отсъствие, а детето било отсъдено на майката и дадено на пастрок. Свидетелят М.М. познава ищеца М. от края на м.11.2016г., когато го преместили в 9 отряд на Затвора – Стара Загора. М. бил конвоиран до Затвора – Пловдив, като когато се върнал споделил със свидетеля и с другите си приятели, че не са го завели на делото за родителските права на дъщеря му, като не знаел причината за това. Според свидетеля след случилото се М.М. бил във видимо лошо здравословно състояние – често вдигал кръвно, не искал да говори с никого, не слизал да се храни всеки път на обяд и на вечеря, бил притеснен.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция „Охрана” - юридическо лице /съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана” – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяната като незаконосъобразна дейност - неконвоирането на лишеното от свобода лице на 23.02.2017г. за съдебно заседание по гр. дело № 10743/ 2016г. по описа на РС – Пловдив, по което дело ищецът е страна, представлява административна дейност, доколкото се свързва с една от основните функции на Главна дирекция „Охрана” – конвоиране на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт /чл.3, т.6 от Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана”/. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Охрана” иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразно бездействие при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГД „Охрана”, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Възраженията на ответника и на Окръжна прокуратура – Стара Загора за недопустимост на иска, които възражения се основават на съображения за непосочване и непредставяне от страна на ищеца на доказателства, които да установяват незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на държавата или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и съотв. недоказано наличие на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на служители на Главна дирекция „Охрана”, от които да са произтекли вреди за ищеца, са неоснователни. Дали и доколко ищецът е доказал твърденията си за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно административно бездействие на длъжностни лица от Главна дирекция „Охрана”, е въпрос на основателност, а не на допустимост на предявения иск. Съответно с оглед направеното от ищеца искане за осъждане на ГД „Охрана” за заплащане на обезщетение за претърпени вреди, твърдени като настъпили вследствие на незаконосъобразна дейност на служители на ГД „Охрана”, очевидно именно Главна дирекция „Охрана” е процесуално легитимираното по см. на чл.205 от АПК юридическо лице – ответник по иска.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният срещу Главна дирекция „Охрана” - гр. София иск е неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от М.М. искова молба, релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност се изразява в неконвоирането на лишеното от свобода лице на 23.02.2017г. за съдебно заседание по гр. дело № 10743/ 2016г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което дело ищецът е страна.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът – М.Г.М., със заявка, постъпила в ОЗ – Охрана” – гр. Стара Загора с вх. № 468/ 15.02.2017г., е бил заявен от Затвора – Стара Загора за конвоирането му от Затвора – Стара Загора до Затвора – Пловдив за представянето му по гр. дело № 10743/ 2016г. в РС – Пловдив на 23.02.2017г. На 16.02.2017г. посочената заявка е изпратена на ОДЧ в ОД „Охрана-Пловдив”, като лишеният от свобода е бил включен в списъка на лицата за конвоиране за дата 17.02.2017г. от Затвора – Стара Загора до Затвора – Пловдив във връзка с провеждане на процесуално-следствени действия по ДП № 425/ 2016г. по описа на 04 РУ на МВР – Пловдив в периода 20.02-06.03.2017г. и за представянето му по гр. дело № 10743/ 2016г. по описа на РС – Пловдив на 23.02.2017г., 10.00ч. /л.120 – л.124 по делото/. Несъмнено е и че на планираната за конвоя дата /17.02.2017г./, М.М. не е предаден респ. не е взет от конвойния наряд и съответно не е осъществено конвоирането му от Затвора – Стара Загора до Затвора – Пловдив, поради медицински причини. Ищецът не оспорва обстоятелството, че на датата на планувания конвой /17.02.2017г./, е бил с хипертонична криза, което се потвърждава и от представените по делото документи, вкл. Справка за лишения от свобода М.Г.М., изготвена от Директора на МЦ при Затвора – Стара Загора, съгласно която на 17.02.2017г. при извършен медицински преглед са регистрирани стойности на кръвното налягане 190/120, във връзка с което е проведено медикаментозно лечение и е назначена терапия. От доказателствата по делото се установява и че след подобряване на здравословното състояние на М.М., лицето отново е заявено за конвоиране от Затвора – Стара Загора до Затвора – Пловдив, но този път като основание за неговото конвоиране е посочено единствено ДП № 425/ 2016г. по описа на 04 РУ на МВР – Пловдив. От писмо ЗД № 566/ 2016г. от 31.07.2017г. на Началника на Затвора – Стара Загора; Докладна записка от инспектор „Конвоиране” в ОЗ „Охрана” – гр. Стара Загора; писмо рег. № 2512/ 28.09.2017г. на Началника на Затвора – Пловдив, както и от други представени по делото документи /л.110 – л.115/ е видно, че на 21.02.2017г. л.св. М.М. е конвоиран като обратен конвой от Затвора – Стара Загора до Затвора – Пловдив във връзка с провеждане на процесуално-следствени действия по ДП № 425/ 2016г. по описа на 04 РУ на МВР – Пловдив и съответно е постъпил в Затвора – Пловдив по прокурорско разпореждане от РП Пловдив на 21.02.2017г. като „чужд делегат” от Затвора – Стара Загора, за явяване на следствени действия по ДП № 425/ 2016г. по описа на 04 РУ на МВР – Пловдив за периода от 20.02.2017г. до 06.03.2017г. В постъпилата в Областна дирекция „Охрана” – Пловдив заявка от Затвора – Пловдив с рег. № 781/ 20.02.2017г., за конвоиране на лишени от свобода за дата 23.02.2017г., лишеният от свобода М.Г.М. не вписан като заявен за конвоиране до РС – Пловдив и съответно не е бил конвоиран.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че макар по делото да е безспорно доказано, че на 23.02.2017г. ищецът М.М. не е бил конвоиран от служители на ГД „Охрана” за явяването му в съдебно заседание по гр. дело № 10743/ 2016г. по описа на РС – Пловдив, по което дело М. е страна, то това не е резултат от незаконосъобразна административна дейност /административно бездействие/ на длъжностни лица от ГД „Охрана”. Доколкото от една страна осъщественото на 21.02.2017г. конвоиране на лишения от свобода от Затвора – Стара Загора до Затвора Пловдив и съответно постъпването и пребиваването на М.М. в Затвора – Пловдив за периода 21.02.2017г. – 02.03.2017г. като „чужд делегат” от Затвора – Стара Загора, е единствено в изпълнение на прокурорско разпореждане от РП – Пловдив за явяване на лицето на следствени действия по ДП № 425/ 2016г. по описа на 04 РУ на МВР – Пловдив за периода от 20.02.2017г. до 06.03.2017г., а от друга страна за посочения период от Затвора – гр. Пловдив не е изпращана заявка до ГД „Охрана” за конвоирането на М.М. до РС – Пловдив за явяването му по гр. дело № 10743/ 2016г. на 23.02.2017г., очевидно неконвоирането му за съдебното заседание по гражданското дело не се дължи на неизпълнение на служебни задължения от страна на длъжностни лица на ГД „Охрана”. Само по себе си обстоятелството, че в периода 21.02.2017г. – 02.03.2017г. /вкл. на 23.02.2017г./, М. е пребивавал в Затвора – Пловдив, не е основание да се приеме, че служителите на Областна дирекция „Охрана” – Пловдив са имали задължение да конвоират лишения от свобода до РС – Пловдив по гр. дело № 10743/ 2016г., неизпълнението на което задължение да релевира незаконосъобразна административна дейност. При условие, че като основание за осъществения на 21.02.2017г. конвой на лишения от свобода в Затвора - Пловдив като „чужд делегат” от Затвора – Стара Загора, се сочи единствено ДП № 425/ 2016г. по описа на 04 РУ на МВР – Пловдив и че М.М. не е бил включен в изпратената до ОД „Охрана” - Пловдив заявка за конвоиране на лишени от свобода за дата 23.02.2017г., очевидно служителите на ГД „Охрана” не само че не са имали задължение, но са нямали и право да конвоират л.св. М. до РС – Пловдив, поради което неконвоирането на лицето не представлява незаконосъобразно административно бездействие при или по повод изпълнението на служебна административна дейност – т.е липсват първите две от нормативно регламентирани предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск срещу Главна дирекция „Охрана”.

Причините, поради които лишеният от свобода не е бил заявен за конвоиране с оглед явяването му на 23.02.2017г. по гр. дело № 10743/ 2016г. по описа на РС – Пловдив и доколко незаявяването за конвоиране на М.М. до РС – Пловдив е резултат на незаконосъобразно административно действие или бездействие, не следва да се разглеждат и обсъждат в настоящото съдебно производство, тъй като ако и да е налице незаконосъобразна административна дейност, то същата би била свързана с дейността на затворническата администрация т.е на териториалните служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, а не на териториални звена на ответника по иска – Главна дирекция „Охрана”.

На следващо място въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че не са налице и другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от твърдяната като незаконосъобразна административна дейност, като съображенията за това са следните:

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията т.е вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. Следователно в тежест на ищеца М.М. е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка неосъщественото конвоиране на лишения от свобода на 23.02.2017г. по гр. дело № 10743/ 2016г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В случая релевираните проявления на твърдените като претърпени от ищеца неимуществените вреди, обезщетение за които са претендира - преживени лични притеснения, стрес, негативни емоции, влошаване на здравословното състояние – високо кръвно, главоболие, безсъние и др., дори да се приеме, че тези проявления на психоемоционалното състояние на М. М. са доказани въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица - К.К. и М.М., не е установено по несъмнен начин тяхната пряка и непосредствена връзка точно с неосъщественото на 23.02.2017г. конвоиране на лишения от свобода по гр. дело № 10743/ 2016г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което дело М. е бил страна. На първо място съгласно Справка за лишения от свобода М.Г.М., изготвена от Директора на Медицинския център при Затвора – Стара Загора, още при първоначалния медицински преглед при постъпването на М. М. в затвора лицето съобщава, че от няколко години е с повишени стойности на АКН, като повишава кръвно налягане до 190/ 100. В посочената справка е удостоверено и че при извършен на 17.02.2017г. медицински преглед са регистрирани стойности на кръвното налягане 190/ 120, като на 07.06.2017г. е проведена консултация с кардиолог и е поставена диагноза „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. В този смисъл дори и да се приеме, че след 23.02.2017г. М.М. е имал повишени стойности на АКН, това се дължи на диагностицираното заболяване, проявления на което сам лишеният от свобода е посочил че има още към момента на постъпването си в Затвора – Стара Загора – т.е високите стойности на АКН не могат да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от неконвоирането му за съдебното заседание по гр. дело № 10743/ 2016г. на 23.02.2017г. Сочената от свидетелите като настъпила промяна в поведението на М.М., свързана с негативни емоционални и психически преживявания – притеснение, психическа отпадналост, отказ да се храни и да говори и т.н., дори и да се приеме за настъпила, не е доказано дали това състояние е резултат от невъзможността, поради неконвоирането, М.М. лично да се яви в проведеното на 23.02.2017г. съдебно заседание по образувано по негова искова молба гр. дело № 10743/ 2016г. по описа на РС – Пловдив във връзка с упражняването на родителски права, или е последица от постановеното по това дело съдебно решение. Действително според свидетелите състоянието на М. е било заради дъщеря му, но не само защото заседанието е проведено в негово отсъствие, а и тъй като детето е било отсъдено на майката и дадено на пастрок. Отделно от това при условие, че по гр. дело № 10743/ 2016г. по описа на РС – Пловдив, М.М. е бил представляван от пълномощник – адвокат, неконвоирането на ищеца до РС - Пловдив и съотв. неявяването му лично в съдебното заседание, не е причина с естество и характер, които биха могли да имат за последица релевираната от свидетелите промяна в поведенческия и психологичния статус на ищеца. На следващо място както вече беше посочено, при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се определя и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване /Решение № 1102/ 09.04.1981г. по гр. дело № 623/ 1981г./. Не всяко неприятно усещане или чувство дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В случая посочените по-горе негативни чувства на ищеца не релевират претърпени болки и страдания, които според съдебната практика се включват в понятието „неимуществени вреди”, подлежащи на обезщетяване, разглеждани като негативни емоционални усещания и изживявания, сочещи на сериозно засягане на личността и достойнството. Ето защо липсва основание за присъждане на ищеца на претендираното обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за отрицателните емоционални усещания на лични притеснения, стрес, високо кръвно, главоболие, безсъние и др., още повече че не е установена пряката и непосредствената им причинно-следствена връзка с неконвоирането на лицето за явяването му в проведеното на 23.02.2017г. съдебно заседание по гр. дело № 10743/ 2016г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не е доказано кумулативното наличие на елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Главна дирекция „Охрана” - гр. София по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от Главна дирекция „Охрана”, поради което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр. Стара Загора, срещу Главна Дирекция „Охрана” – гр. София иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 1 400лв. за претърпени от М.М. неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в незаконосъобразно административно бездействие на служители на ГД „Охрана” - неконвоирането на М.М. на 23.02.2017г. за съдебно заседание по гражданско дело в Районен съд – Пловдив, като недоказан и неоснователен.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: