Р Е Ш Е Н И Е

№148 23.05.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д. като разгледа докладваното от Михаил Русев адм. дело №136 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.245, ал.2 и с чл.251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

Образувано е по жалба от М.М.Х. *** против заповед №ЗЛС-24/28.02.2017 год. на Командира на военно формирование 54890 гр. Казанлък за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв. Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като с посочената в оспореният административен акт министерска заповед не се е запознавал, поради което и не може да му бъде ангажирана дисциплинарна отговорност за неизпълнението й. Изложени са съображения, че в оспорената заповед не са изложени мотиви, защо е прието, че осъщественото деяние представлява тежко по смисъла на чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ. Оспорва отразеното в заповедта обстоятелство, че той е управлявал собственото си МПС в момента на проверката. Моли съда да бъде отменена заповедта и да му се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адвокат Желев поддържа жалбата.

Ответникът – Командир на военно формирование 54890 гр. Казанлък, чрез процесуалният си представител мл. юрисконсулт Петков оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателят ефрейтор 1-ви клас М.М.Х. е назначен на длъжност “механик-водач” ва сапьорно отделение на сапьорен взвод в инженерна рота за бойна поддържка на военно формирование 54890 гр. Казанлък.

На 09.02.2017 год. около 00.36 ч. в гр. Казанлък до магазин „Перун”, органите на МВР пътна полиция забелязват лице, което залита при слизане от лек автомобил Фолксваген с рег. №ЕН 2936 ВН. При извършената проверка на лицето от мл. Инспектор Стефан Дечков Митев се констатира, че същото е във видимо нетрезво състояние, лъха на алкохол и говори неразбираемо. Про проверка на документите се установява, че лицето е ефрейтор първи клас М.М.Х., който е тестван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. №ARON-0022, който отчита 2.12 ‰. Издаден му е талон за медицинско изследване с №0029483. Ефрейтор първи клас се явява в ЦСМП – Казанлък и дава кръв за изследване, в заключението на протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта с №57/10.02.2017 год. е доказано наличието на етилов алкохол в кръвта на ефрейтор първи клас Х. в количество 2.51 ‰. На ефрейтор Х. му е съставен акта за установяване на административно нарушение с №794265, който е подписан без възражения от ефрейтор първи клас Х.. Актът е съставен от компетентно длъжностно лице, с оглед на което и в предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, има доказателствена сила до доказване на противното. Заверени копия от акта за установяване на административно нарушение с №794265 и протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта с №57/10.02.2017 год. са получени във военно формирование 54890 – Казанлък с писмо от РУ”Полиция” – Казанлък с вх.№180/20.02.2017 год.

Ефрейтор първи клас Х. не изпълнява изискванията на чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ, като не изпълнява т.3 от Заповед №ОХ-680/05.11.2010 год. на Министъра на отбраната на Република България, което по смисъла на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ е нарушение на военната дисциплина. С действията си грубо нарушава чл.7, ал.1 и ал., чл.8, ал.2 и ал.5, чл.109, ал.1 и ал.2 , чл.110, т.4 и т.8 , чл.111, т.1 и т.2, чл.114, т.4 и чл.115, ал.1 и чл.221, т.13 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, с което уронва авторитета и престижа на военно служещия в обществото.

На 19.02.2017 год. е издадена заповед №ЗРД 106 на командира на военно формирование 54890 за назначаване на комисия за извършване на служебна проверка за допуснатото нарушение от редник М.М.Х.. За резултатите от извършената служебна проверка е съставен протокол с вх.№3-302/24.02.2017 год. В него комисията посочва, че с действията си Хистов е нарушил т.3 от заповед №ОХ-680/05.11.2010 год. на Министъра на вътрешните работи и предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. С протокола е запознат подполк. Димитров, като се е съгласил с направеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на Алексиев. На 27.02.2017 год. с жалбоподателя е проведена беседа за запознаване с резултата от проведената служебна проверка и решението на командира, за която е съставен протокол от същата дата с рег.№3-306/27.02.2017 год., подписан от Х., със становище, че е запознал с предложението на комисисята за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и не желае да дава нови писмени обяснения, както и че не се намира в домашен отпуск и не ползва почивки от наряд.

Със заповед №3ЛС-24/28.02.2017 год. на Командира на военно формирование 54890 гр. Казанлък, на жалбоподателя му е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”, прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на основание чл.243, ал.1, чл.244, т.7, чл.245, ал.2 и чл.248 от ЗОВСРБ, чл.137, ал.4, чл.140, чл.146, ал.1, чл.148, ал.1 и 2 от ППЗОВСРБ и МЗ №ОХ-703/07.09.2016 год. и т.3 на Заповед №ОХ-680/05.11.2010 год. на Министъра на отбраната на Република България.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок от лице, за което оспореният администартивен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, според съда се явява неоснователна.

При проверка на компетентността на органа издал заповедта, съдът намира, че акта, предмет на съдебен контрол, е постановен от компетентен орган по чл.146, т.3 и чл.161, т.3 от ЗОВСРБ във връзка с чл.137, ал.4 и чл.73, ал.1, от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ. Съгласно тези разпоредби назначаването и освобождаването от воена служба се извършва със заповед на Министъра на отбраната или упълномощени от него лица. В изпълнение на делегираните му правомощия, Министъра на отбраната е издал Заповед №ОХ-703 от 07.09.2016 год. Съгласно т.8.1 от тази заповед, се оправомощават командирите на бригади /бази/, полкове и приравнени на тях командири /началници/ на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание „полковник” да назначават, преназначават и освобождават от длъжност, да повишават и понижават във въоенно звание сержанти /старшини/ и войници /матроси/ на длъжности в подчинените им формирования, които не са в правомощията на други длъжностни лица. В случая се касае за оправомощаване, при което министърът е делегирал своите законови правомощия на хората, заемащи точно определена длъжност. В случая не се спори между страните, че Командира на военно формирование 54890 е подп. Георги Димитров, а военното формирование е самостоятелно обособена единица. Съгласно §1, т.10 от ДР на ЗОВСРБ, военно формирование е взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от въоръжените сили, която е организационно и икономически обособена.

Заповедта е издадена и в предвидените от закона срокове. Съгласно чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ, наказанието се налага в двумесечен срок от узнаването му, но не по-късно от една година от неговото извършване. Касае се за два алтернативно предвидени срокове, изтичането на който и да е от тях, погасява възможността за налагане на наказание. Деянието, за което е наказан жалбоподателя е извършено на 09.02.2017 год. в гр. Казанлък. Наказанието е наложено със Заповед от 28.02.2017 год. Следователно наказанието е наложено преди изтекат два месеца от узнаването на дисциплинарното нарушение и една година от неговото извършване, т.е. спазени се сроковете по чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ за налагане на наказанието.

Оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, мотивиран е и в него се посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите и задълженията, които са нарушени.

При издаване на заповедта е спазена процедурата, предвидена в чл.246 от ЗОВСРБ и чл.142-148 от ППЗОВСРБ. Когато командирът /началникът на поделението или прекият началник прецени, че за извършеното дисциплинарно нарушение следва да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение", той е длъжен да назначи извършването на служебна проверка, която да събере необходимите факти и доказателства за извършеното нарушение, да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган. Служебната проверка започва с писмена заповед на командира на поделението или на пряк началник при получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и се извършва от назначена комисия, чиито членове - кадрови военнослужещи, следва да бъдат с военно звание равно или по-високо от това на нарушителя, както е направено в разглеждания случай. Протоколът от извършената служебна проверка №З-302 от 24.02.2017 год. съдържа необходимите съгласно чл.143, ал.1 от ППЗОВСРБ реквизити, а именно: данни, които конкретизират нарушителя на военната дисциплина; описание на нарушението /деянието, времето, мястото и начина на извършване/; вредните последици и причинна връзка с нарушението; данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение; причините и условията, довели до извършване на нарушението; предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание. В случая са налице и писмени обяснения от Х., които да са дадени в хода на служебната проверка, а същият при проведената беседа не се е възползвал от правото си на писмени възражения. Дисциплинарната процедура е предвидила гаранции за участие на проверявания военнослужещ и възможност да опровергае установено нарушение. Целта на законодателят е да се гарантира правото на защита на нарушителя, чрез активното му участие в проверката, чрез даването на съответните обяснения. В противен случай, би следвало да се приеме, че изначално е презумирана вината на нарушителя и неговото авторство. От доказателствата по делото, става ясно, че жалбоподателят е бил изслушан по надлежния ред в хода на служебната проверка и са били взети неговите писмени обяснения. Всяко от изисквания на чл.246 от ЗОВСРБ гарантира правото на защита на нарушителя и възможността да вземе активно участие при изясняването на фактите и обстоятелствата, които органът е приел за нарушения на дисциплината. Със съставеният протокол от проведена беседа от 24.02.2017 год. е изпълнено изискването по чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ.

Оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимия материален закон. Легална дефиниция на понятието "нарушение на военната дисциплина" се съдържа в текста на чл.241 от ЗОВСРВ - виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите. Съгласно чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ, военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците.

Нормата на чл.245, ал.2 от ЗОВС предвижда дисциплинарно уволнение да бъде наложено и при друго тежко нарушение на военната дисциплина. Кое нарушение е тежко по смисъла на закона, се извлича по пътя на тълкуване на особеностите на всяко конкретно нарушение. В случая това е станало с предварителната преценка на министъра на отбраната, изразена в негова заповед №ОХ-680/05.11.2010 год. Съгласно заповедта, е забранено управлението на МПС от военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол или наркотични вещества, а ако се установи подобно нарушение на военнослужещия да му бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. Със горепосочената заповед №ОХ-680/05.11.2010 год. не се въвежда ново и непредвидено в закона дисциплинарно нарушение, а се определя тежестта на посоченото поведение на военнослужещите. Многообразието на дисциплинарните нарушение не позволява те да бъдат лимитативно изброени. Именно по тази причина, след изброяването на тези от тях, които водят задължително до налагане на "уволнение" с чл. 245, ал. 1 от ЗОВС, ал. 2 дава възможност за преценка на особеностите на всяко едно друго нарушение. Дисциплиниращият орган преценява тежестта на конкретното нарушение и в случая министърът е направил предварителната си преценка с негова заповед. Това е направено с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарно наказващите органи и в изпълнение на принципите на законност, съразмерност и последователност и предвидимост.

По делото е безспорно установено от събраните доказателства в хода на административното производство, ценени на основание чл.171, ал.1 от АПК, неоспорени и неопровергани по надлежния ред, че кадровият войник редник Х. на 09.02.2017 год. около 00.36 ч. в гр. Казанлък до магазин „Перун”, органите на МВР пътна полиция забелязват лице, което залита при слизане от лек автомобил Фолксваген с рег. №ЕН 2936 ВН. При извършената проверка на лицето от мл. Инспектор Стефан Дечков Митев се констатира, че същото е във видимо нетрезво състояние, лъха на алкохол и говори неразбираемо. Про проверка на документите се установява, че лицето е ефрейтор първи клас М.М.Х., който е тестван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. №ARON-0022, който отчита 2.12 ‰. Издаден му е талон за медицинско изследване с №0029483. Ефрейтор първи клас се явява в ЦСМП – Казанлък и дава кръв за изследване, в заключението на протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта с №57/10.02.2017 год. е доказано наличието на етилов алкохол в кръвта на ефрейтор първи клас Х. в количество 2.51 ‰. На ефрейтор Х. му е съставен акта за установяване на административно нарушение с №794265, който е подписан без възражения от ефрейтор първи клас Х.. Актът е съставен от компетентно длъжностно лице, с оглед на което и в предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, има доказателствена сила до доказване на противното. Заверени копия от акта за установяване на административно нарушение с №794265 и протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта с №57/10.02.2017 год. са получени във военно формирование 54890 – Казанлък с писмо от РУ”Полиция” – Казанлък с вх.№180/20.02.2017 год.

Преценката по чл. 247 от ЗОВСРБ относно вида и размера на наказанието е от изключителната компетентност на дисциплинарнонаказващия орган в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е съобразена с изискването на цитираната норма при определяне на вида му да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия. Такива съображения са изложени в протокола от извършената служебна проверка. Естеството на преценката при условията на тази разпоредба и съдържащите се в оспорената заповед изрични мотиви във връзка с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено и поведението на военнослужещия, съставляват достатъчно основание да се приеме, че от органа са обосновани причините, поради които е наложено най - тежкото дисциплинарно наказание.

От друга страна обаче, за да се приеме, че е налице неизпълнение на заповедта на министъра, следва да се установи, че същата е сведена до знанието на военнослужещия и същия с умишлените си действия да е осъществил нарушаването й. Като общо организационна заповед, съдържанието на последната би следвало задължително да се сведе до знанието на всички кадрови военнослужещи. Законодателят не е предвидил как това следва да бъде извършено – т.е. допустимо съдържанието да заповедта да се сведе по различни начини, стига това да е доказано по надлежен ред. Твърденията на процесуалния представител на ответника за запознаването на жалбоподателят със заповедта по надлежен ред, бе доказано с представянето на протокола за запознаване на военнослужещите от военно формирование със заповед №ОХ-680/05.11.2010 год. на Министъра на отбраната. Тъй като се касае за доказването на положителен факт, тежестта на доказване е на страната, която се позовава на тях. С представеният протокол, това обстоятелство се доказа по безспорен начин. В хода на производството, този протокол не бе оспорен по надлежния ред от страна на жалбоподателят, като същият бе приет като писмено доказателство без възражение от страните. Изтъкнатите в жалбата възражения за незапознаване със заповедта, както и изложените в писмената защита твърдения, че изявлението на Х. е с идентичен почерк на предходните няколко изявления от други военнослужещи, съдът намира за неоснователни. Доколкото за установяването на надлежното подписване на протокола от страна на жалбоподателят, са необходими специални познания, които съдът не притежава, то горните твърдения следваше а се докажат с назначаването на съответната графологическа експертиза. Такава не бе поискана от страна на Х., въпреки дадените указания в тази насока, съгласно разпореждането постановено в открито съдебно заседание на 06.04.2017 год. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че с представянето на протокола за запознаване с министерската заповед от страна на военнослужещите, включително и на жалбоподателя М.Х., ответника по делото е доказал по надлежен начин това обстоятелство.

При доказаност на този правно релевантен факт, следва да се приеме и че по аргумент от чл.115, т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и от чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), деянието на лицето може да се определи като нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл.242, т.1 от ЗОВС – неизпълнение на задължение по военната служба, респективно да се квалифицира като тежко нарушение по смисъла на чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ, то е налице дисциплинарно нарушение, което може да бъде квалифицирано като тежко и да е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение.

Неоснователно е и оплакването, че органът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, като е спорен момента на управлението на МПС от страна на Х.. В хода на извършваната проверка са дадени обяснения от страна на жалбоподателят, в които той не оспорва изложената фактическа обстановка в заповедта. Същата се подкрепя и в изисканите от РУ”Полиция” – Казанлък акт за установяване на административно нарушение с бл. №794265 от 09.02.2017 год. и протокол за химическа експертиза №57/10.02.2017 год. същите не са оспорени от Х., поради което и не е съществувало неяснота относно фактическата обстановка на извършеното административно нарушение от страна на Х., квилифицирано правилно и като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗОВСРБ. Това от своя страна не е изисквало извършването на допълнителни проверки относно това обстоятелство, доколкото същото не е било спорно между страните.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а заповедта законосъобразна.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.М.Х. *** против Заповед №3ЛС-24/28.02.2017 год. на Командира на военно формирование 54890 гр. Казанлък, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: