Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                  № 270      25.10.2017г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           

                   СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар Минка Петкова                                                                     и с участието

            на прокурор  Константин Тачев                                                                     като разгледа

            докладваното от съдия  И.Янкова  административно дело № 140 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

 Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.               

                                        

 Производството по делото е образувано по искова молба  на В.Н.В. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,  е предявила против Община Казанлък иск за присъждане на сумата 290лв —обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди—пропуснати ползи в периода 01.10.2015—30.04.2016г в следствие обявен за нищожен административен акт —писмо на Домашен социален патронаж гр.Казанлък по заявление вх.№ 28/30.09.2015г  с което В. е уведомена, че не е включена в списъка на „Обществена трапезария” от 01.10.2015г.

В исковата молба се твърди, че ищцата претърпяла имуществени вреди следствие уведомително писмо на Домашен социален патронаж гр.Казанлък с което по заявление № 28/30.09.2015г на В.В. било отказано да бъде включена в списъка на ползващите услугата „обществена трапезария” считано от 01.10.2015г. Административния акт, посочен по—горе бил обявен за нищожен с Решение №10 от 31.01.2017г. по а.д.№541/2015г по описа на АС Стара Загора, влязло в законна сила на 31.03.2017г.  Вредите от акта твърди, че се изразяват в  пропуснати ползи в период 01.10.2015г—30.04.2016г (145дни) в размер, съответен на равностойността на дневната хранителна дажба (по 2лв дневно), която храна ищцата твърди, че би получавала, ако бе одобрена за бенефициент на социалната услуга в периода 01.10.2015—30.04.2016г.- времето, през което е финансирана дейността „Обществена трапезария”. С оглед на изложеното, претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на 290лв. за претърпени имуществени вреди  в периода 01.10.2015г—30.04.2016г.

 

Ответникът – Община Казанлък в подадения писмен отговор (л.26) и в писмено становище (л.436) оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав, обуславящ ангажиране отговорността на общината за претърпени от ищцата вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Твърди, че срокът за предоставяне на социалната услуга „Обществена трапезария” бил за периода 01.10.2015г-31.12.2015г /64 работни дни/, на основание Договор № РД04-295 от 14.09.2015г. между Община Казанлък и Фонд „Социална закрила”на МТСП. Признава, че услугата е предоставяна и в периода 04.01.2016—30.04.2016г, но на основание друг договор и спрямо който период е имало отново прием на заявления, като ищцата не подала заявление за включване в новия период. На следващо място поддържа, че ищцата не е отговаряла на изискванията за включването й като потребител на социалната услуга. Обосновава, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на пряка причинна връзка между сочената като незаконосъобразна административна дейност и твърдените вреди, както и че не биха могли да настъпят вреди —пропуснати ползи от невключването на ищцата в списъка потребители, тъй като обратното /включването й в този списък/ не би довело до приращение  към имуществото й. По изложените съображения иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

  Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за недоказаност и неоснователност на предявения иск.  Счита, че по делото не е била доказана необходимата предпоставка, а именно — че ищцата отговаря на целевите групи за включване като ползвател на услугата „Обществена трапезария. Поради изложените съображения пледира за отхвърлянето на иска.

 

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Социалната услуга „Обществена трапезария” е предоставяна от Община Казанлък за периода от 01.10.2015г. до 31.12.2015г /общо 64 работни дни/ въз основа на Договор № РД04-295 от 14.09.2015г. на л.28—31, сключен между Фонд „Социална закрила” към МТСП /в качеството му на възложител/ и Община Казанлък /в качеството й на изпълнител/. Съгласно посочения договор Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да реализира дейности по социална услуга „Обществена трапезария” на територията на Община Казанлък за одобрените 40 бенефициента за периода от 01.10.2015г. до 31.12.2015г., в рамките на общо 64 работни дни /договор на л.28 и сл., писмо изх№11-115/14.07.2017га на МТСП, л.43/.

Процедурата за подбор на потребители на социалната услуга „Обществена трапезария” е била утвърдена от Заместник кмет на общината, в условията на заместване съгласно заповед № 1755/17.09.2015г /л.159 и сл./. В процедурата са разписани предназначението и целта на социалната услуга, целевите групи, от които могат да бъдат включени потребители и реда за кандидатстване и подбор на потребители. Целевите групи обхващат: самотно живеещи лица и семейства, получаващи пенсии на основание чл.68 от КСО; скитащи и бездомни лица; хора с увреждания с определен процент инвалидност над 71 %. От всяка от целевите групи е предвидено, че могат да се включат следните проценти потребители: 50% самотно живеещи лица и семейства получаващи пенсии по чл.68 от КСО; 25% скитащи и бездомни лица и 25% лица с увреждания с ТНР  над 71%. За всяка от отделните целеви групи са посочени обстоятелствата, подлежащи на преценяване при одобряване.

В раздел ІІ „Кандидатстване  и подбор на потребители” от Процедурата е предвидено, че лицата, които желаят да бъдат включени като потребители на услугата подават заявление—декларация по образец до доставчика на социалната услуга по настоящ адрес, като следва да докажат социалното си положение /т.1 и т.2/. Доставчикът на услугата създава комисия, в която е включен представител на дирекция „Социално подпомагане”, като комисията определя конкретните бенефициенти, изготвя протоколи от заседания и списъци на одобрените лица. Комисията, назначена със заповед на кмета на  община Казанлък, е такава с постоянен характер по време на реализиране на дейностите по обществената трапезария и при необходимост актуализира списъка на одобрените лица /т.3 и т.4/. След извършване на подбора на бенефициентите и изготвяне на списъци, доставчика уведомява лицата писмено за периода на предоставяне на услугата, мястото на предоставяне и деня, от който започва реализирането на дейността по предоставяне на услугата. Неодобрените лица биват информирани на посочения адрес чрез писмо с обратна разписка/т.5/. Според т.6 от същите правила, доставчикът подписва с бенефициентите договор за предоставяне на услугата.

Със Заповед №1809/29.09.2015г/л.165/ Кметът на община Казанлък, на основание чл.44 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗМСМА и във връзка с реализирането на дейностите по социалната услуга „Обществена трапезария” съгласно договор № РД04-295 от 14.09.2015г между МТСП —Фонд „Социална закрила” и общината, е определил Комисия с постоянен характер по реализиране на проектните дейности в състав: председател  и петима членове, сред които и служители на община Казанлък, управителя на Домашен социален патронаж. На комисията е възложено да определи конкретните бенефициенти —40 лица, съгласно посочените във формуляра за кандидатстване целеви групи от гр.Казанлък, а именно лица, получаващи ниски пенсии, скитащи и бездомни лица, лица с увреждания—над 71% ТЕЛК.

Ищцата В.Н.В. е подала Заявление-декларация вх. № 28 от 30.09.2014г. до Кмета на Община Казанлък /л.4 от приложеното адм.д.№ 541/2015г/. Със същото е заявила, че желае да се храни в безплатната обществена трапезария за периода 01.10.2015г—30.04.2016г „поради крайно тежко социално положение и финансова невъзможност”.  Декларирала, че принадлежи към социалната група на пенсионерите, инвалид,  размер на получаваната пенсия 157.00лв. Не декларира данни за лица, с които съжителства, нито такива, които по закон да осигуряват издръжката й.

На 30.09.2015г е проведено заседание на Комисията, назначена със заповед № 1809/29.09.2015г на кмета на Община Казанлък, на което е разгледала и се е произнесла по подадените молби за трапезария, като одобрените лица включват 20 пенсионери с ниски доходи, 16 хора с увреждания над 71% и 4  лица от групата на скитащи и бездомни, поименно посочени в приложен списък, спрямо неприетите е прието да бъдат уведомявани с писмо. За работата си комисията е съставила Протокол №1 / 30.09.2015г /л.175/.  Определените по приложения списък /л.176/ на бенефициентите по проект „Обществена трапезария,  реализиран от община Казанлък не включва ищцата.

С писмо без дата на Домашния социален патронаж гр.Казанлък, по повод заявлението от 30.09.2015г В.В. е уведомена, че не е включена в списъка на обществена трапезария от 01.10.2015г, тъй като не отговаря на целевите групи, определени от Кмета на община Казанлък /л.5 по приложеното а.д.№541/2015г/. Този акт е обявен за нищожен с Решение №10/31.01.2017г по адм.д.№ 541/2015г по описа на АС Стара Загора, влязло в законна сила на 24.03.2017г.

С писмо изх.№ 1-20-15#1 от 22.10.2015г на заместник кмета на община Казанлък /л.6/, на основание заповед № 1769/18.09.2015г, е уведомил В. по повод подаденото от нея заявление вх.№28/30.09.2015г за ползване на услугата „обществена трапезария”, в което е посочила, че е пенсиоер с НЕЛК от 50%до 70.99%, но не е представила Експертно решение от което да е видна намалената работоспособност, нито е представила пенсионното решение. Сочи се още, че при заседание на комисията за подбор на потребители и процедурата по  разглеждане на постъпили заявление и събрана информация, било установено, че не е подаден пълен комплект документи. Информацията в заявлението се сочи недостатъчна за включването на В. като потребител на услугата. Посочено е още в това писмо, че след представяне на експертно решение и разпореждане за пенсия, заявлението ще бъде отново разгледано от Комисията за подбор на потребители. Видно от обратната разписка, писмото е получено отВъткова на 30.10.2015г/л.16/.

 Безспорно е, че В.В. не е била сред включените в проекта за период 01.10.2015—31.12.2015г. нито първоначално, нито в хода на изпълнението му.

 

По делото се установява още, че социалната услуга „Обществена трапезария” е предоставяна от Община Казанлък и за периода 04.01.2016г—30.04.2016 г, на основание  друг договор с МТСП, Фонд „Социална закрила, а именно— Договор № РД 04-496 от 16.12.2015г. на л.65, за който период е бил обявен отделен прием на заявления и извършен отделен подбор на потребители на социалната услуга. По делото не е спорно, че за всеки етап от програмата, се извършва нова процедура за подбор на потребителите на социалната услуга, като лицата, които желаят да бъдат включени като потребители на услугата, подават ново заявление-декларация по образец до доставчика на социалната услуга. Съответно за всеки етап от процедурата доставчикът на услугата създава нарочна комисия за определяне на конкретните бенефициенти. Не се твърди и няма  по делото доказателства на В.В. да е отказано ползването на социалната услуга „обществена трапезария” за периода —04.01.2016г—30.04.2016г.

 

По делото са представени и приети като доказателства документите, образуващи преписката по предоставяне чрез община Казанлък на услугата „Обществена трапезария” за периодите 01.10.2015—31.12.2015г и 04.01.2016—30.04.2016г, писмо с характер на удостоверение от Фонд „Социална закрила” при МТСП гр.София относно сключените с община Казанлък договори за предоставяне на услугата за посочените периоди, вкл.всички подадени заявления, сключените с одобрените кандидати договори и отчетни документи.

 

Към материалите по делото е приложено адм. дело № 541/ 2015г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

 

По допустимостта на иска:

С искова молба  подадена от В.Н.В., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Община Казанлък, за присъждане на обезщетение в размер на 290лв за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие прогласен за нищожен с Решение №10/31.01.2017г по адм.д.№ 541/2015г по описа на АС Стара Загора административен акт —уведомително писмо на Домашния социален патронаж гр.Казанлък, с което В.В. е уведомена, че не е включена в списъка на „Обществена трапезария” от 01.10.2015г

Иска е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат на прогласен за нищожен административен акт, постановен във връзка с проведен от Община Казанлък подбор на потребители на социална услуга „Обществена трапезария” - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник /Община Казанлък/, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е прогласено за нищожно уведомителното писмо на управителя на Домашния социален патронаж гр.Казанлък, от който акт се  твърди, че са произтекли имуществени вреди. Ето защо съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд. 

 

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявените обективно съединени искове срещу Община Казанлък са неоснователни, по следните съображения: 

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата и общините възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата или общината; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

 С предявения иск се претендира обезщетение за имуществени вреди от уведомително писмо на Домашния социален патронаж гр.Казанлък по заявление вх.№28 от 30.09.2015г , с което В.В. е уведомена, че не е включена в списъка на потребители на социалната услуга „Обществена трапезария” предоставяна от община Казанлък от 01.10.2015г /л.5 по приложеното а.д.№541/2015г/. По делото е безспорно установено, че с Решение №10/31.01.2017г по адм.д.№ 541/2015г по описа на  Административен съд - Стара Загора, е обявено за нищожно горепосоченото уведомително писмо на Домашния социален патронаж гр.Казанлък по заявление вх.№28 от 30.09.2015г на В.В.. Съдебното решение е влязло в законна сила на 24.03.2017г. С прогласената от съда нищожност на административния акт, са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Община Казанлък по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, основани на незаконосъобразен административен акт при изпълнение на административна дейност.

 

Съдът намира обаче, че липсва третата обуславяща предпоставка — не е налице пряка причинно следствена връзка между посочения административен акт и претендираните вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Вредите се твърди, че се изразяват в пропуснати ползи от невключването на В.В. в списъка на бенефициентите на социалната услуга и за период 01.10.2015—30.04.2016г. За да е налице пряка причинно—следствена връзка между твърдяната като неосъществена полза /в случая —получаване на храна  от лицето, като бенефициент на тази социална услуга/, то тази полза следва да произтича пряко и непосредствено от отменения или прогласен за нищожен акт.  В случая обаче, правото на В. да бъде включена в списъка с бенефициенти на социалната услуга „Обществена трапезария” в рамките на обявения от Община Казанлък подбор на потребители за периода 01.10.2015—31.12.2015г по  Договор № РД04-295 от 14.09.2015г., от тук и получаването подневно на храна,  е опосредено от изричното признаване правото на подпомагане. Наличието на твърдяното накърнено материално право —правото на В. да бъде включена като бенефициент на услугата и в рамките на периода на предоставянето й, не следва от обявяването за нищожен административния акт на управляващия Домашен социален патронаж гр.Казанлък. В мотивите към съдебния акт липсват изводи относно това дали заявителката В.В. отговаря на критериите за определянето й като бенефициент на социалната услуга. Достатъчно за обявяването нищожността на акта е констатацията на съда за издаването му от некомпетентен орган. С прогласяването за нищожно на уведомителното писмо по заявлението на В., подадено с вх.№ 28 от 30.09.2015г, по силата на Решение №10/31.01.2017г по адм.д.№ 541/2015г по описа на  Административен съд - Стара Загора, се явява възстановена висящността на административното производството по  това заявление. Няма доказателства, нито се твърди производството по това заявление—вх.№ 28/30.09.2015г, подадено от ищцата да е приключило  с изричен акт  на Кмета на община Казанлък, с който да е признато или отречено правото й на съответната социална услуга и за посочения период.

Нещо повече, от доказателствата по делото се установява, че по това заявление е била констатирана нередовност,  доколкото органът е посочил, че то не съответства на изискването за прилагане доказателства за социалното положение на лицата. В.В. е била изрично уведомена с писмо изх.№ 1-20-15#1 от 22.10.2015г на заместник кмета на община Казанлък /л.15—16 по приложеното дело/, че към заявлението си с  вх.№28 / 30.09.2015г не е приложила доказателства, че е пенсионер с определена група инвалидност. Изрично са посочени на лицето документите, необходими да удостоверят правно релевантните факти -Експертно решение от което да е видна намалената работоспособност, съответно— разпореждане за пенсия и е указана възможността  — след представянето им, заявлението да бъде отново разгледано от Комисията за подбор на потребители.  Съгласно т.4, раздел ІІ от утвърдената Процедура, Комисията, назначена от кмета на община Казанлък е с постоянен характер по време на реализиране на дейностите по обществена трапезария и при необходимост актуализира списъците на одобрените лица. Следователно програмата е била отворена за включване на нови потребители в рамките на периода по предоставянето на услугата, като В. е можела и да се включи, ако е била представила изисканите документи, за нужда от каквито е била уведомена на 30.10.2015г.  Въпреки указанията, В.В. няма данни да е набавила така указаните с писмо изх.№ 1-20-15#1 от 22.10.2015г  документи.

След като не е доказано по делото, че В.В. е подлежала на социално подпомагане посредством включването й в списъка на правоимащите лица за социалната услуга „Обществена трапезария” за периода 01.10.2015-31.12.2015г и такъв извод не следва от прогласяването за нищожно на уведомително писмо на управителя на Домашен социален патронаж гр.Казанлък по заявление—декларация, подадено от В. ***,  то следователно липсва пряка причинно-следствена връзка между този акт и пропуснатата полза, обезвреда за каквато ищцата претендира.

 

На следващо място, по делото не се твърди, нито се доказва, на В. да е отказано правото на социалната услуга „Обществена трапезария” за периода 01.01.2016г—30.04.2016г. Пропуснатите ползи, каквито се сочат настъпили в този период не стоят в каквато и да връзка с незаконосъобразна административна дейност. Горният извод не се променя от обстоятелството, че с подаденото Заявление-декларация №28 /23.09.2014г. ищцата е направила искане за ползване на услугата „Обществена трапезария”  за период от 01.10.2015г. до 30.04.2016г., т.е. за период по—голям от този, за която е обявен приема и обхванат от Договор № РД04-295 от 14.09.2015г /който се свежда от 01.10.2015г до 31.12.2015г/.

Обстоятелството, че от 04.01.2016г.- 30.04.2016г Община Казанлък е предоставяла тази услуга не означава, че В.В. е подлежала на включване като потребител, за този период  социалната услуга е предоставяна  на основание друг Договор с Фонд „Социална закрила” при МТСП /Договор № РД 04-496 от 16.12.2015г. на л.65/ и след осъществен от общинската администрация нов подбор на потребители, в който В. не е участвала.  По делото не е спорно, че са осъществени от общинската администрация отделни приеми на заявления и съответно отделни производства по подбор на потребители на социалната услуга „Обществена трапезария” —за периодите 01.10.2015—31.12.2015г и 04.01.2016—30.04.2016г. Спрямо втория по време период /04.01.2016—30.04.2016г/, В.В. не е изобщо подавала заявление, а извън втория прием се явява подаденото от нея заявление вх.№ 28./30.09.2015г.  Не е и налице акт на Кмета на община Казанлък, или на друг орган, с който да се признава или отрича правото на В. да ползва тази социална услуга в периода 04.01.2016—30.04.2016г и съответно  да е във връзка на каузалност с претърпени от нея вреди от неползване на услугата в този период.

 

След като от посочения от ищцата административен акт, съответно от прогласяването му за нищожен  не следват материалните права, с каквито ищцата свързва сигурното настъпване на твърдяната облага, от която според нея би се увеличило имущественото й състояние и за неползване на каквато претендира обезщетение, следователно  не е налице причинно следствена връзка между посочения в исковата молба административен акт и твърдените вреди. Липсата на причинно—следствена връзка обуславя извод, че не е осъществен в пълнота фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, което и изключва необходимостта от изследване останалите елементи от състава, вкл.относно доказването на твърдените вреди.  Ето защо не е налице основание за ангажиране отговорността на Община Казанлък по предявените срещу нея от страна на В.В. искове  по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ —за обезщетение за вреди за периода 01.10.2015г—30.04.2016г. от прогласен за нищожен административен акт —уведомително писмо на Домашен социален патронаж гр.Казанлък, с което по заявление вх.№ 28/30.09.2015г на. В.В. е уведомена за невключването й в списъка на правоимащите лица за социална услуга „Обществена трапезария”, считано от 01.10.2015г.

 

   При прилагането на правилото на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В.В. следва да бъде осъдена да заплати на Община Казанлък сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

 

 Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.В. ***, срещу Община Казанлък, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 290 лв. за претърпени от В.В. имуществени вреди – пропуснати ползи, в периода 01.10.2015—30.04.2016г в следствие обявен за нищожен административен акт —писмо на Домашен социален патронаж гр.Казанлък с което по заявление вх.№ 28/30.09.2015г В.В. е уведомена, че не е включена в списъка на „Обществена трапезария” от 01.10.2015г,  като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА В.Н.В. ***, ЕГН **********, на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, да заплати на Община Казанлък сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: