Р Е Ш Е Н И Е № 345

гр.Стара Загора, 11.12.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело № 147 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.195, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от Община Стара Загора, представлявана от Кмета на общината, против Заповед № 10-04-4#16/22.03.2017г., издадена от Кмета на Община Мъглиж, с която на основание чл.195, ал.6 и чл.196, ал.3 от ЗУТ е наредено Община Стара Загора да премахне собствения си по смисъла на чл.195, ал.1 от ЗУТ строеж: масивна стопанска сграда № 3, находяща се в УПИ XI-23 в кв.107 по плана на с.Ягода, общ.Мъглиж. В жалбата и в уточняващата я молба са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за съдържание на акта. Поддържа се, че оспорената заповед не е обоснована в необходимата и достатъчна степен от фактическа страна, тъй като липсвали конкретни мотиви за наличието на възприетото законово регламентирано основание за упражненото административно правомощие и разпореденото премахване на строежа в хипотезата на чл.195, ал.6 от ЗУТ. Твърди се, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както при извършената проверка и съставения констативен протокол, така и с оглед непредоставената възможност на Община Стара Загора като страна в производството да упражни процесуалните си права. Обосновава, че не е налице регламентираната в ЗУТ материалноправна предпоставка за разпореденото премахване на строежа, като твърди, че по отношение на строежа не е налице нито опасност от самосрутване, нито опасност за здравето и живота на гражданите, като съществува възможност за неговото ремонтиране и заздравяване. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител юрисконсулт Желязкова. Претендира се присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът – Кмет на Община Мъглиж, чрез процесуалния си представител адвокат М. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства оборват изложените оплаквания. Намира заповедта за подробно мотивирана, издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон поради доказаната по делото невъзможност за възстановяване на сградата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Моли за присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 107/19.03.1974г. Министерският съвет на НРБ отчуждава в полза на Окръжния народен съвет Стара Загора за нуждите на Първостепенна общинска болница Стара Загора 7 дка необработваема земя от стопански двор на ТКСЗ с.Ягода заедно с построените в нея сгради – бивша собственост на поделение 2650 на Строителни войски Стара Загора, предадени за ползване на ТКЗС с.Ягода срещу заплащане (л.83). С Акт за държавна собственост №551/11.08.1984г. на Окръжна болница Стара Загора е предоставен за ползване имот – държавна собственост в кв.7б, парцел VІІ-179, представляващ дворно място с площ 800 кв.м., стопанска сграда с площ 160 кв.м. на един етаж и навес (л.82). Като собственик на 7280/12474 ид.части от УПИ ХІ-23 кв.107 по плана на с.Ягода се легитимира МБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД с нотариален акт за собственост върху недвижим имот с № 28, том ІІІ, рег.№5075, дело 384 от 2009г. на нотариус при РС Казанлък (л.81). Построените в имота сгради бивш кожен и неврологичен диспансер на МБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович”АД, са собственост на Община Стара Загора, вкл.сграда – „Стационар“, съгласно Акт за частна общинска собственост (АЧОС) на Община Стара Загора №16606/21.12.2016г. (л.13), поправен с Акт №16773 от 10.03.2017г. (л.14) и Решение № 1145 от 29.04.2011г. по протокол № 54, взето от Общински съвет Стара Загора на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.13, ал.1, т.16 от Наредба за реда за упражняване правото на собственост на Община Стара Загора върху капитала на търговските дружества (л.10).

По повод докладна записка вх.№ 10-03-4/08.03.2017г. от Кмета на Кметство с.Ягода общ.Мъглиж до Кмета на Община Мъглиж (л.52), придружена с подписка от жители на селото (л.53-54), за опасни рушащи се сгради в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода, е издадена Заповед № 10-03-4#1/09.03.2017г. на Кмета на Община Мъглиж (л.56). Със заповедта е разпоредена проверка на техническото състояние на сградите, находящи се в посочения имот и е определен нейния състав, а именно: К.Василева – главен специалист „Кадастър” в Дирекция „ИУТ” и М.Кехайов – старши експерт в Дирекция „ИУТ”, като същите лица са включени в комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ със Заповед № РД-09-75#5 от 04.01.2017г. на Кмета на общината (л.159).

След извършена проверка от комисията на техническото състояние на сградите в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода е издаден Протокол № 10-03-04#4/10.03.2017г. (л.8), в който е отразено, че масивна стопанска сграда № 3, собственост на Община Стара Загора, е необитаема, неподдържана, без врати, без прозорци, липсва покрив, с компрометирана носеща конструкция, негодна за експлоатация, не отговаря на изискванията на действащата нормативна уредба в Република България и се определя като застрашена от самосрутване. Посочено е още, че ограждащите стени на сградата са изпълнени от плоскости, съдържащи азбестови влакна. Всички тези обстоятелства правят съществуващата сграда функционално и здравословно непригодна за експлоатация. Комисията взема решение да премахване на сградата, тъй като не може да бъде поправена и заздравена.

Протоколът е изпратен от Кмета на Община Мъглиж с писмо изх.№10-03-4#3/16.03.2017г. до Община Стара Загора, където е получен на 17.03.2017г. и е заведен с рег.№ 10-02-1980 (л.7). В него е указан 3-дневен срок от получаването за изслушване в Община Мъглиж или за подаване на писмено становище в същия срок във връзка с отразените констатации и становище в протокола. От Община Стара Загора е подадено възражение № 10-11-2891-006/20.03.2017г., с което се оспорва изложената от комисията фактическа обстановка (л.35). Посочва се, че служители от общинската администрация Стара Загора са извършили своя проверка, при която е установено, че сградата е с частично липсващи врати и прозорци с решетки и с некомпрометирана носеща конструкция, т.е. не е застрашена от самосрутване. Изразено е несъгласие с констатацията за наличие на плоскости, съдържащи азбестови влакна. Посоченото възражение е получено в Община Мъглиж на 24.03.2017г. и заведено под №10-03-4#28 (л.61).

С оспорената в настоящото производство Заповед № 10-03-4#16/ 22.03.2017г. Кметът на Община Мъглиж на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.195, ал.6 и чл.196, ал.3 от ЗУТ нарежда на Община Стара Загора като собственик да премахне строеж „масивна стопанска сграда № 3”, находяща се в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава изцяло на обстоятелствата, описани в Протокол № 10-03-04#4/10.03.2017г, без да е разгледано и обсъдено подаденото срещу него възражение.

За изясняване на обстоятелствата от значение по делото са допуснати и назначени две съдебно-технически експертизи, чиито заключения са частично оспорени от процесуалния представител на ответника, но са приети от съда като компетентно и безпристрастно изготвени. Вещото лице Р.П. дава заключение, че процесната сграда № 3 с площ 101 кв.м. представлява полумасивна пристройка (коридор и стаи). Тя е с носеща полумасивна конструкция – ивични основи и ограждащи носещи 25 см тухлени зидове, вътрешни 12 см преградни тухлени зидове, вътрешно измазана с пръскана мазилка, има цокъл бучарда. Покривът е двускатен с дървена конструкция, няма покривно покритие (ограбено е). Подовете са на циментова мазилка, части от захабен балатум, мозайка. Стени – мазилка и латекс, фаянс около мивки, цокъл в блажна боя в коридора. Тавани – каратаван и окачен с фазерни плоскости – нарушени на места. Дограмата е дървени врати и прозорци с блажна боя, липсва остъкление и части от дограмата е демонтирана и ограбена, цялостно останалата в сградата дограма е амортизирана – нуждае се от подмяна. В сградата няма ел-инсталации – ограбени са. В нея има ВиК инсталация, но мивките и санитарните прибори са ограбени. Сградата не е годна за експлоатация в сегашния си вид, нуждае се пребоядисване, полагане на нови настилки, смяна на окачения таван, подмяна на дограмата, изпълнение на нова покривна конструкция и нова ел.инсталация, възстановяване на ВиК инсталацията. Носещата конструкция (тухлена зидария) не е застрашена от самосрутване. Останалата част от дървената конструкция на покрива и таваните, които са изложени на атмосферни влияния са застрашени от самострутване. Според експерта сградата не отговаря на техническите правила и норми за нормална експлоатация, като за нормална експлоатация трябва да се пребоядиса – вътрешно и външно, да се положат нови настилки на пода, да се смени окачения таван с нов, да се подмени цялостно дограмата, да се изпълни нова покривна конструкция (заедно с тази на сграда №4), да се изпълни нова ел.инсталация, да се възстанови ВиК инсталацията. Състоянието, в което се намира сграда №3 е опасно за здравето и живота на гражданите. Тя е негодна за използване, вредна в санитарно-хигиенно отношение, покривната конструкция на сградата създава непосредствена опасност за здравето и живота на гражданите. Тази сграда фигурира сред описаните в Актове за частна общинска собственост № 16606/21.12.2016 г. и № 16773/10.03.2017 г., съответно тя е част от „сграда - лечебна” с площ 101 кв.м. Сграда №3, заедно със сграда №4 могат да бъдат ремонтирани. Няма елементи с азбест, вложени в сграда №3.

Заключението на вещото лице П.Р. е идентично по отношение въпросите за завършеността, обитаемостта на сградата, липсата на стиропор и етернит. Потвърждава се обстоятелството, че процесната сграда не отговаря на техническите правила и норми за нормална експлоатация, а за да може да функционира нормално съгласно всички изискуеми норми и правила трябва да се направи конструктивно обследване с цел преустройство, като се изготви проект по части както следва: архитектура, конструкции, ел. и ВиК инсталации, ОВК и други части, които са необходими в зависимост от бъдещото предназначение на сградата. Сграда №3 е с един вход и с едно предназначение със сграда №4 и може да бъде ремонтирана, тъй като конструкцията й видимо е запазена с изключение на дървената покривна конструкция, която след извършване на конструктивно обследване ще стане ясно каква част от нея е за подмяна и ремонт. Основите и зидовете са в добро състояние – все още. Ако при реконструкция на сградата се установи наличие на етернит или стиропор, то те винаги могат да бъдат заменени с други материали, тъй като няма конструктивен елемент с наличие в него на тези материали. В съдебно заседание пояснява, че при липсата на покривни елементи самата конструкция е подложена на атмосферните влияния, като в момента няма подкожушване на тухлените зидарии и покривната конструкция може да бъде отремонтирана и да бъдат опазени зидовете. Водата, която попада в сградата руши мазилките и подовите повърхности, но в момента те още са здрави.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорването, като направено от заинтересовано лице - адресат на Заповед № 10-03-16#24/22.03.2017г., в нормативно установения срок /считано от датата на връчване на заповедта/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.195 ал.6 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Оспорената Заповед №10-03-4#16/22.03.2017г е постановена от материално и териториално компетентния административен орган – Кмета на Община Мъглиж, при упражняване на правомощието му по чл. 195, ал.6 от ЗУТ.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на нормативно установените изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за постановяването на заповедта /чл.195, ал.6 от ЗУТ/, така и конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Обективираните в обстоятелствената част на оспорения акт мотиви обосновават наличието на обстоятелства, които по принцип имат значение на релевантни юридически факти, запълващи състава на законово регламентираното материално основание по чл.195, ал.6 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на обекта. Действително разпоредената за премахване сграда е описана само с номер, а не с идентификатор по кадастралната карта, но този номер е от кадастралния и регулационен план на селото, поради което е годен индивидуализиращ белег. Административният орган е възприел използваната в този план номерация на сградите, което прави наредената за премахване сграда описана в достатъчна степен така, че жалбоподателят да е в състояние да разбере за какъв обект му се вменява задължение.

При постановяването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно – производствени правила и на общите такива по АПК, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. По аргумент от разпоредбата на чл.96, ал.2 от ЗУТ административното производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по искане на заинтересованите лица. Регламентираната от закона процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, която служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. В случая административното производство е образувано след извършена проверка от Комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед на Кмета на Община Мъглиж. Въз основа на проверката е съставен и подписан протокол №10-03-04#4/10.03.2017г. (констативен по своя характер), съдържащ както констатациите на длъжностните лица от общинска администрация Мъглиж за състоянието на строежа, така и предложение за действията, които следва да бъдат предприети в интерес на сигурността, безопасността, здравето и живота на гражданите. Нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ регламентира изслушването на заинтересованите лица от комисията като задължителна част процедурата и предпоставка за издаването на заповедта. Община Стара Загора е посочена като собственик на разпоредения за премахване обект и адресат на заповедта, следователно е заинтересовано лице по смисъла на чл.196, ал.2 от ЗУТ, но няма данни за изслушване на неин представител от комисията, т.е изискването на тази разпоредба не е спазено. Формално предоставената възможност за подаване на възражение в тридневен срок от получаване на протокола от 10.03.2017г, изпратен с писмо изх.№10-03-4#13 от 16.03.2017г. също не удовлетворява това законово изискване. В случая дори се установява, че съставеният протокол №10-03-04#4/10.03.2017г е съобщен на Община Стара Загора на 17.03.2017г. с изричното указание, че има право на изслушване или да подаде възражение в 3-дневен срок от получаване на писмото. Същевременно Община Стара Загора е подала възражението на 20.03.2017г. в рамките на указания срок, което възражение е заведено с рег.№10-03-4#28 на 24.03.2017г., а заповедта е издадена на 22.03.2017г., т.е. преди да се изчака технологично необходимото време възражението да постъпи и на практика без възражението на Община Стара Загора да бъде разгледано. Изслушването на заинтересованите лица следва да се направи от комисията до съставянето на протокола и да се отрази в него. Неизслушването на същите няма да съставлява съществено нарушение на процедурата, ако лицата са направили възражения и са посочили доказателства и те са взети предвид от административния орган при издаване на заповедта. В случая последното не е направено – Кметът на община Мъглиж не е взел предвид възражението на Община Стара Загора. Това нарушение е довело и до неправилно и непълно установени факти, включително относно възможностите за поправяне и заздравяване на процесния строеж. Поради изложеното, неизслушването на адресата на заповедта представлява съществено нарушение на специалната процедура и достатъчно основание за незаконосъобразност на Заповед №10-03-4#16/22.03.2017г. (чл.146, т.3 от АПК).

Процесната заповед е постановена и при неправилно приложение на материалния закон. По делото не бяха доказани в кумулативност материалноправни предпоставки, обуславящи приложението на чл.195, ал.6 от ЗУТ. Тези предпоставки са: 1. строежът поради износване или други обстоятелства да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване или застрашен от самосрутване, и 2. строежът да не може да бъде поправен или заздравен.

Заключенията на двете съдебно-технически експертизи са идентични по отношение изводите, че процесната сграда не е с компрометирана носеща конструкция и не е застрашена от самосрутване, но е негодна за използване, вредна е в санитарно-хигиеннно отношение, а покривната конструкция на сградата създава непосредствена опасност за здравето и живота на гражданите.. С оглед на тези констатации съдът намира, че е налице първата материална предпоставка на чл.195, ал.6 от ЗУТ.

За да подлежи на премахване такъв строеж, следва да е налице и втората материлноправна предпоставка, а именно строежът да не може да бъде поправен или заздравен. В случая се доказва от заключенията на СТЕ, че след ремонт, сградата може да бъде ползвана по предназначение. Според вещите лица сграда № 3 може да бъде ремонтирана. Вещото лице П. изтъква, че тази сграда може да бъде ремонтирана, като за нормална експлоатация трябва да се пребоядиса – вътрешно и външно, да се положат нови настилки на пода, да се смени окачения таван с нов, да се подмени цялостно дограмата, да се изпълни нова покривна конструкция (заедно с тази на сграда №4), да се изпълни нова ел.инсталация, да се възстанови ВиК инсталацията. В същия смисъл е и становището на вещото лице Р., която изтъква, че за да може да функционира нормално съгласно всички изискуеми норми и правила трябва да се направи конструктивно обследване с цел преустройство, като се изготви проект по части както следва: архитектура, конструкции, ел. и ВиК инсталации, ОВК и други части, които са необходими в зависимост от бъдещото предназначение на сградата.

Премахването на строеж в хипотеза на чл.195 ал.6 от ЗУТ е крайна мярка и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за поправяне и заздравяване на строежа, каквато възможност по отношение на процесната сграда е налице. В тази връзка административния орган не е изпълнил задължението си да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти преди да постанови своя акт, включително относно възможността за поправяне и заздравяване на строежа, което е и довело до несъответствие на обжалваната Заповед № 10-03-4#16/22.03.2017г. на Кмета на Община Мъглиж с материалния закон (чл.146, т.4 от АПК).

Оспорената заповед е постановена и в несъответствие с целта на закона, а именно с изискването да се премахват само строежи, за които безспорно е установено, че поради фактическото им състояние спрямо тях не могат да бъдат извършени ремонтни или възстановителни работи (чл.146, т.5 от АПК).

По тези съображения съдът намира, че Заповед № 10-03-4#16/22.03.2017г, издадена от Кмета на Община Мъглиж, е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му, предвид на което подлежи на цялостна отмяна.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв. при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.219 от ЗУТ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 10-03-4#16/22.03.2017г., издадена от Кмета на Община Мъглиж, с която на основание чл.195, ал.6 и чл.196, ал.3 от ЗУТ на Община Стара Загора е наредено премахване на собствения по смисъла на чл.195, ал.1 от ЗУТ строеж: масивна стопанска сграда №3, находяща се в УПИ XI-23 в кв.107 по плана на с. Ягода, общ.Мъглиж, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Мъглиж ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: