Р Е Ш Е Н И Е

№ 258 03.11.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П. Маринова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 150 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.196, ал.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба, уточнена с писмена молба вх. № 1278 от 29.03.2017г., подадена от Община Стара Загора, представлявана от Кмета на общината Живко Веселинов Тодоров, против Заповед № 10-03-4#22 от 22.03.2017г., издадена от Кмета на Община Мъглиж, с която заповед на основание чл. 195, ал.6 и чл.196, ал.3 от ЗУТ, е разпоредено на Община Стара Загора да премахне строеж: „масивна стопанска сграда №09”, находяща се в урегулиран поземлен имот ХІ-23, кв. 107 по плана на с. Ягода, община Мъглиж, собственост на Община Стара Загора.

В жалбата и в уточняващата я молба са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК за съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна съществуването на материалноправно основание за разпореденото премахване на сградата при прилагането на чл.195, ал.6 от ЗУТ. Твърди, че не са налице законово регламентираните предпоставки за упражняване на правомощието по чл.195, ал.6 от ЗУТ и за издаването на административен акт с разпореждане за премахване на строежа, като оспорва констатациите, че сградата е застрашена от самосрутване, с компрометирана носеща конструкция и че е негодна за ползване и е вредна. Излага доводи, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени процесуални нарушения – не е спазено изискването на чл.196, ал.2 от ЗУТ за изслушване на заинтересованите лица и не са обсъдени и преценени всички доказателства за установяване на релевантните за случая факти и обстоятелства, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и до неправилни от гл.т на материалния закон правни изводи за наличието на подлежащ на премахване строеж. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Мъглиж, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че доколкото от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на обстоятелства, обуславящи приложението на чл.195, ал.6 от ЗУТ /строежът е с компрометирана конструкция и създава опасност за здравето и живота на хората; вреден е в санитарно-хигиенно отношение; не отговаря на строителните правила и норми и т.н/, в съответствие и при правилно приложение на закона с оспорения акт е разпоредено премахването на сградата. Излага подробни доводи че обжалваната заповед, като издадена от административен орган в кръга на неговата компетентност; при спазване на процесуалните правила и на формалните изисквания досежно нейното съдържание; в съответствие и при наличие на нормативно регламентираните основания за упражненото правомощие, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

В Община Мъглиж е постъпила докладна записка вх.№ 10-03-4 от 08.03.2017г. от Кмета на кметство с. Ягода с доводи, че сградите в УПИ ХІ-23, кв.107 по плана на с. Ягода, са силно компрометирани, застрашават живота и здравето на жителите на селото, като се иска предприемане на мерки за премахването или привеждането им във вид, отговарящ на законодателството на РБългария. Към докладната е приложена и подписка на живущи в селото /л.90-92 по делото/.

Със Заповед № 10-03-4#1 от 09.03.2017г. Кметът на Община Мъглиж е сформирал комисия в състав: Катя Василева - главен специалист „Кадастър” в Дирекция „ИУТ” при Община Мъглиж и инж. Мартин Кехайов - старши експерт в Дирекция „ИУТ” при Община Мъглиж, със задача да се извърши проверка на техническото състояние на сградите, находящи се в УПИ ХІ-23, кв.107 по плана на с. Ягода, собственост на Община Стара Загора /л.93/.

Във връзка с докладна записка вх. № 10-03-4/ 08.03.2017г. от Кмета на кметство с. Ягода и в изпълнение на Заповед № 10-03-4#1/ 09.03.2017г. на Кмета на Община Мъглиж, Комисията в състав инж. Мартин Кехайов - старши експерт „УТ” и Катя Василева - главен специалист „Кадастър” в отдел „УТ” /същите лица са включени в Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ със Заповед № РД-09-75#5 от 04.01.2017г. на Кмета на община Мъглиж - л.94 по делото/, е извършила проверка на техническото състояние на сградите в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода. Съгласно съставения Протокол № 10-03-4#10/ 10.03.2017г. за констатациите от извършената проверка, масивна стопанска сграда № 09, собственост на Община Стара Загора, находяща се в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода, е необитаема, неподдържана, без врати, без прозорци, липсва покрив, с компрометирана носеща конструкция, негодна за експлоатация, не отговаря на изискванията на действащата нормативна уредба в РБългария и се определя като застрашена от самосрутване. Комисията е констатирала и че ограждащите стени на сградата са изпълнени от плоскости, съдържащи азбестови влакна. На основание на направените констатации Комисията е приела, че установените обстоятелства правят съществуващата сграда функционално и здравословно непригодна за експлоатация и е приела решение сградата да бъде премахната от собственика, тъй като не може да бъде поправена или заздравена.

Съставеният Протокол № 10-03-4#10/ 10.03.2017г. е изпратен на Община Стара Загора с писмо изх. № 10-03-4#13/ 17.03.2017г. В писмото е указана възможност в 3-дневен срок от получаването за изслушване в Община Мъглиж или за подаване на писмено становище в същия срок във връзка с отразените констатации и становище в протокола. От Община Стара Загора е подадено възражение изх. № 10-11-2891-010/ 20.03.2017г., с което се оспорва изложената от комисията фактическа обстановка. Посочва се, че служители от общинската администрация Стара Загора са извършили своя проверка, при която е установено, че сградата е с частично липсващи врати и прозорци с решетки и с некомпрометирана носеща конструкция, т.е. не е застрашена от самосрутване. Изразено е несъгласие с констатацията за наличие на плоскости, съдържащи азбестови влакна. С оглед заявен инвеститорски интерес сградата била предмет на оценка от лицензиран изпълнител. Направено е предложение процедурата да бъде прекратена.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-03-4#22 от 22.03.2017г. на Кмета на Община Мъглиж, на основание чл. 195, ал.6 и чл.196, ал.3 от ЗУТ, е разпоредено на Община Стара Загора да премахне строеж: „масивна стопанска сграда №09”, находяща се в урегулиран поземлен имот ХІ-23, кв. 107 по плана на с. Ягода, собственост на Община Стара Загора. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава изцяло на констатациите, обективирани в Протокол № 10-03-04#10/ 10.03.2017г. на Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, без да е разгледано и обсъдено подаденото от Община Стара Загора възражение. Посочено е, че сградата е строена през 1976г. Същата е необитаема и неподдържана; липсват врати, прозорци и покрив, което я прави достъпна за външни лица, включително и деца. Строежът е с компрометирана носеща конструкция, неотговаряща на изискванията на действащата нормативна уредба в РБългария, което я прави негодна за експлоатация и се определя като застрашена от самосрутване. Ограждащите стени на сградата са изпълнени от плоскости, съдържащи азбестови влакна, чиято продажба и използване е забранено от Наредбата за опасните химични вещества, препарати и продукти, подлежащи на забрана или ограничение при търговия и употреба, което прави съществуващата сграда функционално и здравословно непригодна за експлоатация.

От доказателствата по делото се установява, че поземленият имот, в който се намира разпоредената за премахване с обжалваната заповед сграда, е УПИ ХІ-23 кв.107 по ПУП на с. Ягода, с площ от 12474 кв.м, от които 5194 /12474 кв.м собственост на Община Мъглиж, а 7280/12474 кв.м собственост на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович”АД гр.Стара Загора, съгласно скица изх. № 80/ 07.03.2017г. /л.95/ и скица № 123/ 02.06.2009г. /л.142/. С Решение № 107/ 19.03.1974г. Министерският съвет на НРБ отчуждава в полза на Окръжния народен съвет - Стара Загора за нуждите на Първостепенна окръжна болница - Стара Загора 7 дка необработваема земя от стопански двор на ТКСЗ - с. Ягода, заедно с построените нея сгради-бивша собственост на поделение 2650 на Строителни войски - Стара Загора, предадени за ползване на ТКЗС – с. Ягода, срещу заплащане /л.145/. На Окръжна болница Стара Загора е предоставен за ползване имот-държавна собственост в кв.7б, парцел VІІ-179, представляващ дворно място с площ 800кв.м, стопанска сграда с площ 160кв.м на един етаж и навес, съгласно съставения Акт за държавна собственост № 551/ 11.08.1984г.

Като собственик на 7280/12474 ид. части от УПИ ХІ-23, кв.107 по плана на с.Ягода, се легитимира МБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 28 от 15.09.2009г., том ІІІ, рег. №5075, дело 384 от 2009г. /л.143/. В кадастралния регистър на недвижимите имоти в с. Ягода за сградите в УПИ ХІ-23, кв.107 не са нанесени данни за собственици и/или носители на други вещни права. Документите, удостоверяващи собствеността и ползването на процесната сграда са приложения към приетия като доказателство Оценителен доклад за определяне на справедлива пазарна стойност на недвижими имоти. От Решение № 1145/ 29.04.2011г. на ОбС - Стара Загора, Актове за частна общинска собственост № 16606/ 21.12.2016г. и № 16773/ 10.03.2017г. е видно, че Община Стара Загора е собственик в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода на построените в имота сгради - бивш кожен и неврологичен диспансер на МБАЛ „Проф—д-р Ст.Киркович”АД - сграда-стационар, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 351 кв.м; сграда-физиотерапия, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 480 кв.м; сграда-кухня, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 240 кв.м; сграда-лечебна, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 240 кв.м и сграда-лечебна, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 240 кв.м, отчислени от баланса на общинското търговско дружество „Център за кожно-венерически заболявания Стара Загора” ЕООД. В извадката от кадастралния план на селото в УПИ ХІ-23 от кв.107 са нанесени постройки с номера, включително постройка № 09, означена като масивна стопанска сграда.

За изясняване на обстоятелствата от значение по делото са допуснати, назначени и изслушани две съдебно-технически експертизи, чиито заключения са частично оспорени от процесуалния представител на ответника. Съгласно заключението на първата СТЕ, изпълнена от вещото лице инж. Р. П., разпоредената за премахване с обжалваната заповед сграда /сграда № 09/ представлява тоалетни с преддверие, като функционално сградата не може да съществува самостоятелно – няма самостоятелен вход, като достъпът до нея е през основната сграда № 02 и представлява обслужваща площ към сграда № 02. Съответно носещата конструкция на сграда № 09 е част от тази на основната сграда № 02. Процесната сграда е едноетажна, с площ от 23 кв.м, към момента необитаема, с полумасивна носеща конструкция - изградена е от ивични основи и ограждащи 25 см. носещи тухлени зидове и 12см. тухлени преградни стени. Външно сградата е измазана с пръскана мазилка и има цокъл, като на места мазилката е частично паднала. Покривът на сградата е дървена конструкция покрита с керемиди. Дограмите в сградата са дървени, като вратите и прозорците са в лошо техническо състояние. Подът е с мозайка, стени – мазилка, фаянс и боядисване с латекс, тавани – каратаван, мазилка, боядисване с латекс, има ВиК инсталации, но няма ел. инсталации /ограбени/. Според изпълнилото експертизата вещо лице сградата не е годна за експлоатация съобразно нейното предназначение в състоянието, в което са довършителните работи - нуждае се от ново външно полагане на мазилка на местата с паднала мазилка и ново фасадно боядисване; ново боядисване и подмяна на фаянсовата облицовка на стените; подмяна на дограмата на вратите и на прозорците; възстановяване на ел. инсталацията; подновяване на ВиК инсталацията със санитарни прибори, като е необходимо претърсване на покрива и евентуално ремонтиране на част от дървената покривна конструкция. Становището на експерта е, че конструктивно носещата конструкция на сградата не е компрометирана; ограждащите носещи тухлени стени и преградните тухлени зидове на сграда № 09 не са застрашени от самосрутване; видимо покривната конструкция също не е застрашена от самосрутване, като единствено е необходимо да се свалят керемидите и да се извърши претърсване на покрива и ако е необходимо – да се подмени част от дървената покривна конструкция. В сградата няма вложен етернит и стиропор. Според вещото лице в състоянието, в което се намира, сградата не отговаря на техническите правила и норми за експлоатация; опасна е за живота и здравето на гражданите и е вредна в санитарно-хигиенно отношение. Заключението на експерта е, че е налице техническа възможност за извършване на ремонтни и възстановителни работи за поправяне и заздравяване на сградата с оглед нормалната й експлоатация, като се извърши претърсване и ремонт на покрива; ново боядисване /външно и вътрешно/, подмяна на дограма, подови настилки и облицовки по стените; възстановяване на ел. инсталация; монтиране на нови ВиК инсталации и санитарни прибори. Сградата е описана Актове за частна общинска собственост № 16606/21.12.2016 г. и № 16773/10.03.2017 г., като част от „Сграда- Лечебна”.

Заключението на допълнителната СТЕ, изпълнена от вещото лице инж. П. Р., е идентично от гл.т на описанието на конструктивните елементи на сградата и извода, че същите не са компрометирани. По отношение на дървената покривна конструкция е дадено становище, че предвид това че някои керемиди са счупени, а други липсват, вероятно има прогнили греди, които е необходимо да бъдат подменени. Независимо от това, че част от покрива е компрометиран, не е налице опасност от самосрутване на сградата, а доколкото същата е необитаема експертът счита, че не е опасна за живота и здравето на хората. Не се забелязват пукнатини в тухления зид и не се наблюдават пропадания на земната основа, което според експерта означава, че основите /фундаментите/ на сградата са в добро състояние и не се влияят пряко от атмосферните условия. За изясняване на точното състояние на покривната конструкция счита, че е необходимо претърсване на покрива и конструктивно обследване. Заключението на експерта е, че е налице техническа възможност за ремонт, възстановяване и заздравяване на сградата, като това трябва да бъде извършено след конструктивно обследване и изпълнение на предписанията на проектант-конструктор, въз основа на чието становище да се изготви проект за укрепване и реконструкция на сградата в зависимост от състоянието на сградата и инвестиционните намерения на собственика.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от заинтересовано лице - адресат на Заповед № 10-03-4#22 / 22.03.2017г., в нормативно установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед № 10-03-4#22 от 22.03.2017г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган – Кмета на Община Мъглиж, при упражняване на правомощието му по чл. 195, ал.6 от ЗУТ.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за постановяването на заповедта /чл.195, ал.6 от ЗУТ/, така и конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Обективираните в обстоятелствената част на оспорения акт мотиви обосновават в необходимата степен наличието на обстоятелства, които по принцип имат значение на релевантни юридически факти, запълващи състава на законово регламентираното материално основание по чл. 195, ал.6 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа. Действително разпоредената за премахване сграда е описана само с номер, а не с конкретни характеристики, но може да бъде индивидуализирана по кадастралния план на селото, извадка от който е приложена към протокола на комисията по чл.196 от ЗУТ и очевидно изпратена на жалбоподателя, тъй като е представена с жалбата до съда. Административният орган е възприел използваната в този план номерация на сградите, което прави наредената за премахване сграда описана в достатъчна степен така, че жалбоподателят да е в състояние да разбере за кой обект му се вменява задължение.

Обжалваната Заповед № 10-03-4#22 от 22.03.2017г. на Кмета на Община Мъглиж обаче е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. В случая като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ, съгласно която Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Следователно за упражняване на административното правомощие по чл.195, ал.6 от ЗУТ, законът изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1) строеж, който поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в санитарно- хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен.

От събраните по делото доказателства в т.ч. от заключенията и на двете съдебно-технически експертизи безспорно се установява, че конструктивно носещата конструкция на сградата не е компрометирана; ограждащите носещи тухлени стени и преградните тухлени зидове на сградата, както и покривната й конструкция, не са застрашени от самосрутване. Съдът възприема заключенията на експертизите като добросъвестни, обективни, безпристрастни, изготвени и подробно обосновани въз основа на професионалния опит на вещите лица – инженери „промишлено и гражданско строителство”, осъществяващи технически контрол по част конструктивна на инвестиционните проекти. Действително експертизите са изпълнени и съотв. заключенията са изготвени въз основа на извършен само външен оглед на сградата от страна на експертите /т.е без направено конструктивно обследване/, но по същия начин е процедирано и от ответника в досъдебната фаза на административното производство. А установяването на реалното състояние на основните части, конструкции и конструктивни елементи на строежа, за да се прецени дали е напълно негоден за по-нататъшно използване или съществува възможност за поправяне или заздравяване, е възложено именно в тежест на административния орган. Доколкото еднозначно и категорично и според двете заключения на СТЕ, фактическото състояние на обекта и състоянието на основните части, конструкции и конструктивни елементи на строежа не могат да бъдат определени като такива, създаващи обективна опасност от самосрутване, тъй като не са компрометирани /независимо от констатираните частични увреждания на покрива – частични счупени и липсващи керемиди, което създава вероятност за наличие на прогнили греди/, не е налице соченото в обжалваната заповед основание за разпореденото премахване на сградата – че строежът е с компрометирана носеща конструкция и е застрашен от самосрутване. От заключението на първата СТЕ е видно, че в сградата няма вложен етернит и стиропор – т.е опровергана се оказва и втората обективирана в заповедта констатация, че ограждащите стени на сградата са изпълнени от плоскости, съдържащи азбестови влакна, чиято продажба и използване е забранено от Наредбата за опасните химични вещества, препарати и продукти, подлежащи на забрана или ограничение при търговия и употреба. В настоящото съдебно производство доказателства за пълна непригодност на сграда № 09 да се ползва по предназначение, не се събраха. Според изпълнилото първата СТЕ вещо лица състоянието в което се намира, сградата не отговаря на техническите правила и норми за експлоатация и не е годна за експлоатация съобразно нейното предназначение в състоянието, в което са довършителните работи. Това обаче не изключва възможността след извършването на съответните строително-ремонтни /възстановителни и укрепителни/ дейности сградата да бъде приведена в състояние, съответстващо на строителните, техническите, хигиенните и противопожарните норми в РБългария и годна да функционира, в какъвто смисъл са заключенията на експертизите и отговорите на вещите лица, дадени при тяхното изслушване в съдебно заседание.

Дори да се приеме, че състоянието на строежа сочи на вредност в санитарно-хигиенно отношение и на опасност за здравето и живота на гражданите при обитаването му /в какъвто смисъл е заключението на първата СТЕ/, то това не е достатъчно основание за упражняване на административното правомощие по чл.195, ал.6 от ЗУТ, доколкото не е изпълнено второто кумулативно изискуемо условие - сградата да не подлежи на ремонт и възстановяване. Премахването на строеж в хипотеза на чл.195, ал.6 от ЗУТ е крайна мярка и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за поправяне и заздравяване на строежа. В случая съдът приема, че не е налице втората материалноправна предпоставка по чл.195, ал.6 от ЗУТ, с която законът свързва издаването на заповед за премахване на строежа – строежът да не може да бъде поправен или заздравен. Съгласно заключението и на двете СТЕ налице е техническа възможност за извършване на ремонтни и възстановителни работи за поправяне, заздравяване и укрепване на сградата с оглед нормалната й експлоатация. Според вещото лице инж. П. е налице техническа възможност за ремонт и заздравяване на сградата чрез извършване на претърсване и ремонт на покрива и изпълнение на довършителни работи - пребоядисване /външно и вътрешно/, подмяна на дограма, подови настилки и облицовки по стените; възстановяване на ел. инсталация; монтиране на нови ВиК инсталации и санитарни прибори. Вещото лице инж. Р. също не отрича техническа възможност за ремонт, възстановяване и заздравяване на сградата, като според експерта това трябва да бъде извършено след конструктивно обследване и изпълнение на предписанията на проектант-конструктор, въз основа на чието становище да се изготви проект за укрепване и реконструкция на сградата. Следователно не е налице второто условие по чл.195, ал.6 от ЗУТ за премахването на сградата – строежът да не може да бъде поправен или заздравен.

Фактическата, правна и доказателствена необоснованост на кумулативното наличие на материалноправните предпоставки по чл.195, ал.6 от ЗУТ, с които законът свързва упражняването на административното правомощие от кмета на общината за издаване на заповед за премахване на строежа, обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед.

При постановяването на заповедта са допуснати и съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила и на общите такива по АПК, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. По аргумент от разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ, административното производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по искане на заинтересованите лица. Законово регламентираната процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, като последната служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. В случая административното производство е образувано след извършена проверка от Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-09-75#5 от 04.01.2017г. на Кмета на община Мъглиж, като проверката е разпоредена със Заповед № 10-03-4#1 / 09.03.2017г. на Кмета на Община Мъглиж. Въз основа на проверката е съставен и подписан констативен по своя характер Протокол № 10-03-4#10/ 10.03.2017г., съдържащ както констатациите на длъжностните лица от общинска администрация Мъглиж досежно състоянието на сградата, така и предложение за действията, които следва да бъдат предприети в интерес на сигурността, безопасността, здравето и живота на гражданите. Както беше посочено, законът задължава Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ да изслуша заинтересованите лица, като нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е императивна – т.е изслушването от комисията като задължителна част процедурата, не само гарантира правата на заинтересованите страни, но е и условие за постановяване на законосъобразен административен акт. Община Стара Загора е посочена като собственик на разпоредения за премахване строеж и адресат на заповедта, следователно е заинтересовано лице по смисъла на чл. 196, ал.2 от ЗУТ. В представената по делото административна преписка по издаването на оспорената заповед липсват каквито и да е било данни жалбоподателят да е бил уведомен за извършването на проверката, още по - малко доказателства да е бил изслушан от Комисията по чл.196 от ЗУТ с предоставена възможност да изрази становище и при необходимост да представи доказателства във връзка с евентуалните си възражения. Нарушаването на правото на заинтересованото лице да бъде изслушано от комисията е съществено процесуално нарушение. Действително съставеният протокол № 10-03-04#10/ 10.03.2017г. е съобщен на Община Стара Загора с писмо, постъпило в общината с рег.№ 10-02-1980 от 17.03.2017г., с изричното указание, че заинтересованата страна има право на изслушване или да подаде възражение в 3-дневен срок от получаване на писмото. Но смисълът на разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е изслушването на заинтересованите лица от комисията да се извърши преди същата да формира решението си и предложението по чл.196, ал.2, изр. второ от ЗУТ т.е комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на заинтересованите лица следва да предхожда констатациите в съставения протокол. Ето защо неизпълнението на задължението за изслушване на заинтересованото лице не може да бъде санирано с последващо съобщаване на протокола на комисията. В случая не само изискването за изслушване не е спазено, но и на участника в производството е даден по-кратък срок от законно установения за възражение, което впоследствие изобщо не е било разгледано и обсъдено. В този смисъл съобщаването на констативния протокол не удовлетворява нормативните изисквания за осигуряване участието на Община Стара Загора в производството и упражняване на процесуалните права, които законът й предоставя в качеството на заинтересовано лице, тъй като формално е предоставената възможност за подаване на възражение и въпреки изпратеното в срок чрез пощенски оператор възражение от Община Стара Загора, обжалваната заповед е издадена без да се изчака необходимото време същото да бъде получено с оглед неговото разглеждане.

Съгласно константната съдебна практика съществено нарушение на административно-производствените правила е това нарушение, когато създава вероятност за неистинност на установените факти, от значение за разпоредените с акта правни последици т.е такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Развилото се съдебно производство и събраните доказателства налагат извод, че ако представител на Община Стара Загора, като участник в спорното административно правоотношение, беше изслушан от Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ преди съставянето на констативния протокол по чл.196, ал.2 от ЗУТ, това би довело до установяване на фактическа обстановка и до обосноваване на правни изводи и резултат, различни от възприетото административно решение – т.е допуснатото нарушение е повлияло върху съдържанието на обжалвания акт. Ето защо в случая неспазването на нормативно установената процедура за премахване на строежи на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ и на регламентираните императивни изисквания в специалния закон, се явява съществено нарушение на административно-производствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК и като такова – абсолютно основание за отмяна на оспорената на заповед, като незаконосъобразна.

Отделно от това административния орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства преди да постанови своя акт, вкл. относно възможността за поправяне и заздравяване на строежа, което е довело до несъответствие на обжалваната Заповед № 10-03-4# 22 / 22.03.2017г. на Кмета на Община Мъглиж с материалния закон.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорената Заповед № 10-03-4#22/ 22.03.2017г., издадена от Кмета на Община Мъглиж, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел да се премахват само строежи, за които безспорно е установено, че поради фактическото им състояние спрямо тях не могат да бъдат извършени ремонтни или възстановителни работи, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Община Мъглиж следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Община Стара Загора, представлявана от Кмета на общината Живко Веселинов Тодоров, Заповед № 10-03-4#22 от 22.03.2017г., издадена от Кмета на Община Мъглиж, с която заповед на основание чл. 195, ал.6 и чл.196, ал.3 от ЗУТ, е разпоредено на Община Стара Загора да премахне строеж: „масивна стопанска сграда №09”, находяща се в урегулиран поземлен имот ХІ-23, кв. 107 по плана на с. Ягода, собственост на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Мъглиж да заплати на Община Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: