Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№269                                                31.10.017г.                      град Стара Загора

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           

                    СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   М.П.                                                                      

и с участието на прокурора                                                                                                      като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 153 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл.195, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

 

Образувано е по жалба от Община Стара Загора, представлявана от Кмета на община Стара Загора уточнена с вх.№1281/29.03.2017г. против Заповед № 10-03-4#17 / 22.03.2017г, издадена от Кмета на Община Мъглиж, с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено Община Стара Загора като собственик по смисъла на чл. 195, ал. 1 ЗУТ да премахне строеж: «масивна жилищна сграда № 04», находяща се в УПИ XI-23 в кв. 107 по плана на с. Ягода, общ.Мъглиж. В жалбата са оплаквания за незаконосъобразност на заповедта с твърдения за издаването й при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта, при съществени нарушения на административно—производствените правила, в противоречие и неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Поддържа, че органът не е изпълнил задължението си да уведоми собственика за проверката, с оглед да се осигури присъствието му, не му е предоставена възможност за възражение, нито да  поправи и заздрави обекта /чл.195 ал.4 ЗУТ/. Оспорва компетентността на съставителите на констативния протокол и достоверността на отразените в него обстоятелства. Твърди, че не е обследвана в цялост собствеността и техническото състояние на сградата, предмет на оспорения акт, същата не е конкретизирана с индивидуализиращи белези, и обратно на констатациите — сградата не е опасна, носещата й конструкция е здрава  и състоянието й подлежи на поправка и ремонт.  По изложените съображения е направено искане за отмяна на оспорения административен акт.  В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител юрисконсулт Желязкова. Претендира се присъждане на разноски по представен списък.

 

Ответникът - Кмет на община Мъглиж, чрез процесуалния си представител адвокат Кр.М. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства оборват изложените оплаквания. Намира заповедта за подробно мотивирана, издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Твърди доказано по делото състоянието на тотална разруха на процесната сграда, че същата създава опасност за живота и здравето на хората, вкл.опасност от инциденти, доколкото е достъпна, че е вредна в санитарно-хигиенно отношение и в несъответствие със санитарно-хигиенните норми.  Твърди, че и към момента на построяването й няма данни сградата да е отговаряла на строителните правила и норми. С оглед на това, че сградата е отразена на плана от 19.01.1971г, то същата е на 46г. и е нецелесъобразно да бъде ремонтирана. Поддържа доводи, че конструкцията на сградата е компрометирана. Счита, че се съдържа противоречие в заключенията на СТЕ, като в една част експертите сочат, че носещата конструкция на сградата не е компрометирана, но същевременно признават, че трябва да се изпълни нова покривна конструкция.  Ако и да не се потвърждава наличието на азбестови частици в материалите за процесната сграда, то такива са използвани за съседните сгради, същите се рушат и материали, съдържащи азбест покриват и околността, а този материал е канцерогенен и употребата му е забранена, независимо от отмяната на Наредбата, посочена в оспорената заповед. Твърди, че това състояние е било налице далеч преди образуване на производството, като собственикът изоставил сградата, не я е поддържал, спрямо нея е неприложима нормата на чл.195 ал.4 от ЗУТ.   С оглед опасността за живота и здравето на хората, веднага след получаването на подписката от живущите в селото, е предприета процедура по чл.195 и кметът на община Мъглиж е издал заповедта за премахване, с което обяснява кратките срокове, в които е протекло производството.  Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и  присъждане на направените по делото разноски.

 

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено  следното:

На 08.03.2017г, по отношение на сградите в УПИ ХІ-23, кв.107 по плана на с.Ягода, в община Мъглиж е постъпила докладна вх.№ 10-03-4 от 08.03.2017г от кмета на кметство с.Ягода с доводи, че са компрометирани, застрашават живота и здравето и се иска предприемане на мерки за обезопасяването им. Към докладната е приложена подписка на живущи в селото /л.88-90/.

Със заповед № 10-03-4#1 / 09. 03.2017г /л.91/ Кметът на община Мъглиж е сформирал комисия в състав  главен специалист „Кадастър” в дирекция „ИУТ” —Катя Василева и старши експерт в Дирекция „ИУТ” —инж.Мартин Кехайов, в община Мъглиж, със задача —проверка на техническото състояние на сградите в УПИ ХІ—23, кв.107 с.Ягода и собственост на Община Стара Загора /л.91/.

На 10.03.2017г Комисията, назначена със  заповед № 10-03-4#1 / 09.03.2017г, е извършила проверка но място, резултатите от която се съдържат в Протокол № 10-03-04#5 от  10.03.2017г (л.50, л.95). Комисията е констатирала, че сграда 04 в УПИ ХІ-23, кв.107 по плана на с.Ягода е необитаема, неподдържана, без врати, без прозорци, липсва покрив и е с компрометирана носеща конструкция, негодна е за експлоатация и не отговаря на изискванията на действащата нормативна уредба в РБ и се определя като застрашена от самосрутване. Посочено е на следващо място, че ограждащите стени на сградата са изпълнени от плоскости, които съдържат азбестови влакна, продажбата и използването им е забранено от Наредба за опасните химични вещества, продукти, подлежащи на забрана или ограничение при търговия или употреба, видно от приложение към чл.1 ал.2. Изложеното правело сградата функционално и здравословно непригодна за експлоатация, не може да бъде поправена и заздравена, и се предлага да бъде премахната.

На 17.03.2017г в Община Стара Загора е постъпил съставения от Комисия на община Мъглиж протокол № 10-03-04#5 от  10.03.2017г /л.49, л.96/. На 24.03.2017г Община Стара Загора, чрез Кмета на общината  е подала възражение, с което по същество оспорва, че сграда 04 е застрашена от самосрутване и опасна. Твърди, че сградата е с некомпрометирана носеща конструкция, изпълнена от тухлени стени, а не плоскости, съдържащи азбест. С оглед заявен инвеститорски интерес сградата била предмет на оценка от лицензиран изпълнител.Предлага процедурата да бъде прекратена (възражението е изведено с изх.№10-11-2891-007/20.03.2017г и е постъпило в община Мъглиж с вх.№ 10-03-4# 29 на 24.03.2017г —л.97).

Междувременно, преди постъпване на възражението на Община Стара Загора в деловодството на община Мъглиж, на 22.03.2017г е издадена оспорената Заповед № 10-03-4#17 / 22.03.2017г на Кмета на Община Мъглиж /л.17, л.99/,  с която на основание чл.195 ал.6 и чл.196 ал.3 от ЗУТ и Протокол № 10-03-04#5 от  10.03.2017г на Комисията, назначена със Заповед №РД-09-75 #5 от 04.1.2017г, е наредено Община Стара Загора, като собственик, да премахне „масивна жилищна сграда 04” находяща се в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода. Определен е 7 дневен срок за премахването на строежа, считано от датата на влизане в сила на заповедта.  Заповедта се основава на констатираното и отразено в протокол с № 10-03-04#5 от  10.03.2017г описание на сградата, като построена през 1976г., необитаема и неподдържана, с липсващи врати, прозорци, покрив, което се сочи -я прави достъпна, вкл.от деца, с компрометирана носеща конструкция, не отговаряща на изискванията на действащата уредба, негодна за експлоатация и застрашена от самосрутване, с ограждащи стени от плоскости, съдържащи азбестови влакна, използването на които е забранено.

Заповедта е изпратена на адресата и съответно—получена на 22.03.2017г, а жалбата срещу нея е подадена на 28.03.2017г.

 

 Поземленият имот, в който се намира сградата е УПИ ХІ-23 кв.107 по ПУП на с.Ягода, с площ 12474 кв.м, от които — 5194кв.м съгласно скицата са „общински”, а 7280 кв.м.-на „Първостепенна окръжна болница—Стара Загора на основание Решение № 107/ 19.03.1974г Министерският съвет на НРБ и акт № 7562/05.01.1976г /съгласно скица на л.135/. С цитираното Решение № 107/ 19.03.1974г  Министерският съвет на НРБ отчуждава в полза на Окръжния народен съвет Стара Загора  и за нуждите на Първостепенна общинска болница Стара Загора 7 дка необработваема земя от стопански двор  на ТКСЗ с.Ягода заедно с построените нея сгради-бивша собственост на поделение 2650 на Строителни войски Стара Загора и предадени на ТКЗС –с.Ягода, срещу заплащане /л.133/. Като собственик на 7280/12474 ид.части от УПИ ХІ-23 кв.107 по плана на с.Ягода се легитимира МБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД с нотариален акт за собственост върху недвижим имот с № 28, том ІІІ, рег.№5075, дело 384 от 2009г на нотариус при РС Казанлък  /л.131/.  Построените в имота сгради — бивш кожен и неврологичен диспансер на МБАЛ „Проф—д-р Ст.Киркович”АД, са  собственост на Община Стара Загора, вкл.сграда 04 съгласно Акт за частна общинска собственост на Община Стара Загора, а именно АОС№ 16606/21.12.2016г, поправен с Акт №16773 от 10.03.2017г на л.16-л.17, скица на л.93— л.94, кадастрален регистър л.130, Решение № 1145 от 29.04.2011г  /по протокол № 54/, взето от Общински съвет Стара Загора на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА и чл.13 ал.1 т.16 от Наредбата за реда за упражняване правото на собственост на Община Стара Загора върху капитала на търговските дружества. 

Сграда 04 е със ЗП 224 кв.м, едноетажна,  разположена е ---в източната част на УПИ ХІ-23, кв.107 по плана на с.Ягода, същата наред със сграда 03 образуват „сграда—лечебна”, полумасивна конструкция, с обща ЗП 325 кв.м, година на построяване 1976г. Сградата /0.23.4/ се води „еднофамилна жилищна сграда” в кадастралния регистър /извлечение от КР към дата 09.03.2017г, приложено към Оценителски доклад, възложен от УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” /л.111 и л.130/, но според СТЕ същата не е с жилищно предназначение. Процесната сграда е условно означена на плана с №04,  със ЗП 224 кв.м.,  била е ползвана като част от лечебна сграда с такова предназначение.

Описанието на сграда 04 в УПИ ХІ-23, кв.107, с.Ягода,  съгласно оценителски доклад, възложен от община Стара Загора и изпълнен през м.март 2017г, л.21 и заключенията на съдебно—техническата експертиза, е еднозначно дадено — като едноетажна, полумасивна сграда, с носещи тухлени околовръстни и вътрешни преградни стени /без елементи със съдържание на азбест/, дървена дограма—частично ограбена, с двускатен покрив; дървена покривна конструкция с покритие—поцинкована ламарина (напълно разрушена), не е в експлоатация. Сградата се сочи ограбена, с разрушено покривно покритие, което позволява достъп на атмосферни води до вътрешността на сградата, ограбена дограма, без подови настилки, без ВиК /няма санитарни прибори, мивки и др.подобни/, арматура и санитарен фаянс, без ел.инсталация.

Според назначената, изготвена и приета по делото съдебно техническа експертиза, изготвена от инж.Р.П., /л.144 и сл/,  сграда 04 се намира в източната част на имота и представлява част от полумасивна постройка (лечебна, не жилищна), заедно със  сграда 03(лечебна), състои се от вход, коридор  и стаи.  Експертизата подробно описва състоянието на сградата, като лошо общо състояние, необитаема и негодна за обитаване. Вещото лице счита, че не отговаря на действителното състояние  описанието в оспорената заповед че строежът е с компрометирана носеща конструкция  и че ограждащите стени са от плоскости, съдържащи азбестови влакна. Сочи, че носещата  конструкция (тухлена зидария) не е застрашена от самосрутване, не е компрометирана /отговори на въпрос 3 и 4/. Но дървената конструкция на покрива и таваните, които са изложени на атмосферни влияния, сочи застрашена отсамосрутване. Покривната конструкция е обща за сгради 3 и 4 и следва общо да се направи нова—отговор на въпрос №3 и №4.  Твърди липса на вложен в сградата етернит /стиропор/, но дори и да има, материалите могат да бъдат заменени. В отговор на шести въпрос експертът сочи,  че в състоянието , в което се намира сграда №04 в УПИ  ХІ-23 кв.107 по плана на с.Ягода е опасна за живота и здравето на гражданите, негодна е за използване, вредна е в санитарно-хигиенно отношение, покривната конструкция на сградата създава непосредствена опасност за здравето и живота на гражданите. Според вещото лице, сградата може да бъде  ремонтирана, като за да е съобразена с изискванията към строежите, предвидени в чл.169 ал.1 и ал.3 от ЗУТ, сграда 04 трябва да се ремонтира, вкл.довършителни работи—мазилки, боядисване, да се смени дограмата, да се смени окачения таван, да се изпълни нова покривна конструкция, нова ел.инсталация и да се възстанови ВиК инсталацията.

 В същия смисъл като отговорите на първата СТЕ относно общото състояние,  обитаемостта на сградата, липсата на етернит, некомпрометираност на конструкцията на тухлените зидове, ж.б. пояс и греди и компрометираност на покривните елементи —дървена покривна конструкция,  са и отговорите на назначената допълнителна съдебно—техническа експертиза, изпълнена от в.л.П.Р.. Последната сочи, че в това си състояние сградата е опасна, тъй като покрива и таваните може да паднат, но може да бъде ремонтирана  /л.164 и сл/.

По делото е представен и приет като доказателство и констативен протокол от 23.03.2017г на работна група от длъжностни лица към Община Стара Загора в състав началник отдел”Регистрация на общинската собственост”, специалист ПГС, главен експерт в отдел „Инвестиции и управление на проекти” специалност ПГС, старши експерт в отдел „Контрол по строителството”, специалист ПГС /л.35/. В посочения протокол е отразено въз основа оглед на място състоянието на сгради в УПИХІ-23, кв.107, с.Ягода, вкл.Сграда 04, описано съответно на посоченото по-горе състояние. Според заключението—сградата няма видими деформации и пукнатини, подлежи на текущ ремонт и възстановяване, за да бъде пригодна за експлоатация.

 

 

По делото са представени и приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на оспорената заповед, представените от жалбоподателя документи за собственост, оценителски доклад, констативен протокол от 23.03.2017г.

За изясняване на обстоятелствата по делото са изпълнени две съдебнотехнически експертизи, заключенията по които са компетентно изготвени, в съответствие с другите доказателства по делото и съдът кредитира с доверие.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

 

 

 

 

Оспорването, като направено от заинтересовано лице - адресат на Заповед № 10-03-4#17 / 22.03.2017г , в нормативно установения срок /считано от датата на връчване на заповедта/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

 

 

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно чл.195 ал.6 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.  Оспорената Заповед № 10-03-4#17 / 22.03.2017г  е постановена от Кмета на община Мъглиж като орган, който е материално и териториално компетентен да упражни правомощието по чл.195 ал.6 от ЗУТ спрямо сграда 04 в УПИ ХІ-23, кв.107 в с.Ягода, община Мъглиж.

 

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за постановяването на заповедта /чл. 195, ал.6 от ЗУТ/, така и конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност — че строежът е необитаем, неподдъжран, достъпен, с компрометирана носеща конструкция, негоден за експлоатация и застрашен от самосрутване, с ограждащи стени от плоскости, съдържащи азбестови влакна, функционално и здравословно непригоден, което налага премахването му.  Обективираните в обстоятелствената част на оспорения акт мотиви обосновават наличието на обстоятелства, които по принцип имат значение на релевантни юридически факти, запълващи състава на законово регламентираното материално основание по чл. 195, ал.6 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на обекта. Действително разпоредената за премахване сграда е описана с номер и неправилно е означена като „масивна жилищна”, а тя е полумасивна и за лечебни цели. Съдът намира, че това не е попречило за идентификацията на сградата, тъй като е обозначен конкретния поземлен имот, в който се намира, номера на сградата съответства на номерацията,  означена на сградата по кадастралния план, както и на посочения в АОбС на Община Стара Загора. Следователно наредената за премахване сграда е описана по начин, позволяващ идентифицирането й, вкл. от жалбоподателя. 

 

 

 

 

 

При постановяването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила и на общите такива по АПК, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. По аргумент от разпоредбата на чл. 196, ал.2 от ЗУТ административното производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по искане на заинтересованите лица. Регламентираната от закона процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, която служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието му и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.  В случая административното производство е образувано след извършена проверка от Комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед на Кмета на Община Мъглиж. Въз основа на проверката е съставен и протокол № 10-03-04#5/ 10.03.2017г /констативен по характер/, съдържащ както констатациите на длъжностните лица от общинска администрация Мъглиж за състоянието на строежа, така и предложение за действията, които следва да бъдат предприети в интерес на сигурността, безопасността, здравето и живота на гражданите.

Нормата на чл. 196, ал.2 от ЗУТ регламентира изслушването на заинтересованите лица от комисията като задължителна част процедурата процесуално действие, насочено да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица още в хода на административното производство.   Община Стара Загора е посочена като собственик на обследвания обект и заинтересовано лице по смисъла на чл. 196, ал.2 от ЗУТ, но няма данни за изслушване на неин представител от комисията, т.е.изискването на тази разпоредба не е спазено. Не удовлетворява законовите изисквания формално предоставената възможност за подаване на възражение срещу протокола от 10.03.2017г. Такава възможност се сочи в съпроводителното писмо, изх.№10-03-4#3 от 16.03.2017г, постъпило в община Стара Загора на 17.03.2017/петък/, в което е указан 3-дневен срок за възражение. При все, че възражението е подадено на 20.3.2017г /понеделник/ в рамките на указания срок, заповедта е издадена на 22.03.2017г, преди да се изчака технологично необходимото време възражение да постъпи и без възражението на община Стара Загора да бъде разгледано. Изслушването на заинтересованите лица следва да се направи от комисията до съставянето на протокола и да се отрази в него. Неизслушването на същите няма да съставлява съществено нарушение на процедурата ако лицата са направили възражения и са посочили доказателства и те са взети предвид от административния орган при издаване на заповедта. В случая последното не е направено —кметът на община Мъглиж не е взел предвид възражението на община Стара Загора. Това нарушение е довело и до неправилно  и непълно установени факти, вкл.относно възможностите за поправяне и заздравяване на процесния строеж. Поради изложеното, неизслушването на адресата на заповедта представлява съществено нарушение на специалната процедура и достатъчно основание за незаконосъобразност на Заповед № 10-03-4#17 / 22.03.2017г  /чл.146 т.3 от АПК/.

 

Процесната Заповед е постановена и при неправилно приложение на материалния закон. По делото не бяха доказани в кумулативност материалноправни предпоставки, обуславящи приложението на чл.195, ал.6 от ЗУТ. Тези предпоставки са: 1. строежът поради износване или други обстоятелства да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, като негоден за използване и застрашен от самосрутване, и 2. строежът да не може да бъде поправен или заздравен.

Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че с оглед здравината на конструкцията на носещите стени, сграда №04 не е опасна за живота и здравето на гражданите.  Заключенията на двете съдебно-технически експертизи са идентични по отношение изводите, че процесната сграда не е с компрометирана носеща конструкция —досежно тухлените стени, от каквито е изградена, но е с компрометирана покривна конструкция, като последната, в състоянието в което се намира създава непосредствена опасност за живота и здравето /в този смисъл са и двете експертизи/. Според в.л.П., част от дървената конструкция на покрива и таваните, които са изложени на атмосферни влияния, е застрашена от самосрутване, същата е обща за сгради 3 и 4 и следва общо да се направи нова—отговор на въпрос №3 и №4. В отговор на въпроси 7 и 8 експертът заключава, че в това си състояние сграда №04 в УПИ  ХІ-23 кв.107 по плана на с.Ягода не отговаря на техническите правила и норми за нормална експлоатация и е негодна, че тя е опасна за живота и здравето на гражданите, вредна в санитарно-хигиенно отношение, покривната конструкция на сградата създава непосредствена опасност за здравето и живота на гражданите /л.147/.  Според в.л.Р., части от тавана и покрива могат да паднат /л.166/. Това състояние на покрива прави сградата опасна, с оглед на което първата материална предпоставка на чл.195 ал.6 от ЗУТ е налице. 

За да подлежи на премахване обаче такъв строеж обаче, следва да е налице  и втората материлноправна предпоставка, а именно строежът да не може да бъде поправен или заздравен. В случая се доказва от заключенията на СТЕ, че след ремонт, сградата може да бъде ползвана по предназначение.  Според вещите лица сграда 04 може да бъде ремонтирана. Според инж.П., за да е съобразена с изискванията към строежите, предвидени в чл.169 ал.1 и ал.3 от ЗУТ, се следват довършителни работи—мазилки, боядисване, смяна на дограмата, окачения таван, да се изпълни нова покривна конструкция, нова ел.инсталация и да се възстанови ВиК инсталацията. Също в смисъл, че състоянието на сградата е поправяемо, е и заключението на в.л.П.Р.. Съдът дава вяра на експертните становища, защото са обективни, компетентно дадени, без данни за пристрастност.  Настоящият съдебен състав счита, че от двете експертни становища и устните обяснения на вещите лица произтича извод за неизпълнение на задължението на административния орган да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти преди да постанови своя акт, вкл.относно възможността за поправяне и заздравяване на строежа, което е и довело до несъответствие на акта за материалния закон. Предвид изложеното, съдът намира за недоказани мотивите на ответника за разпореденото премахване, а именно, че процесната сграда не подлежи на поправяне и заздравяване. Дори да се приеме, че състоянието на строежа сочи на вредност в санитарно отношение и на опасност от обитаването му, то това не е достатъчно основание за упражняване на административното правомощие по чл.195, ал.6 от ЗУТ доколкото не е изпълнено второто кумулативно изискуемо условие - сградата да не подлежи на ремонт и възстановяване. В този смисъл не са налице законоустановените предпоставки за разпореденото премахване, което прави обжалваната Заповед № 10-03-4#17 / 22.03.2017г  на Кмета на Община Мъглиж и материално незаконосъобразна.

 

По тези съображения оспорената Заповед № 10-03-4#17 / 22.03.2017г  издадена от Кмета на Община Мъглиж, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му —да се премахват само строежи, за които безспорно е установено, че поради фактическото им състояние спрямо тях не могат да бъдат извършени ремонтни или възстановителни работи. С оглед установената формална и материална незаконосъобразност обжалваният административен акт подлежи на отмяна.

 

При този изход на спора на основание чл.143, ал.4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.219 от ЗУТ, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ Заповед № 10-03-4#17 / 22.03.2017г, издадена от Кмета на Община Мъглиж, с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ по отношение на Община Стара Загора като собственик по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ е наредено да премахне строеж: масивна жилищна сграда №04, находяща се в УПИ XI-23 в кв. 107 по плана на с. Ягода, общ.Мъглиж, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Община Мъглиж ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 100 /сто/лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: