Р Е Ш Е Н И Е

№ 223 31.07.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №154 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Ж.К.Ж. ***, чрез пълномощника му по делото адвокат А.Г.М., против задържането му на 24.03.2017г. в РУ Гълъбово на ОД МВР гр.Стара Загора и за което е издадена заповед рег.№38 от 24.03.2017г. на полицейски орган от Областна Дирекция на МВР, младши полицейски инспектор при РУ гр.Гълъбово. Жалбоподателят твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна, издадена при допускане на съществено нарушение на административнопроизовдствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Твърди се, че полицейския орган не е записал в заповедта акта, от който черпи правата си, с което е нарушена разпоредбата на чл.59, ал.2, т.1 от АПК. Заявява се, че в оспорения акт не са посочени фактическите и правни основания за издаването му, с което е нарушена разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Обосновава се, че законовия текст на чл.72 от ЗМВР е норма с изчерпателно изброяване на основанията за приложението й, като обстоятелството, че едно лице се намира в близост до местопрестъпение не може да се тълкува, че за същото са налице „данни, че е извършил престъпление”. Заявява се, че заповедта е издадена и в противоречие на целта на закона, тъй като жалбоподателят като охранител на предприятието не само, че не се укрива, но и по всяко време съдейства на органите на МВР, а в същото време е задържан с оспорената заповед. Моли се съда да отмени изцяло Заповед за налагане на принудителна административна мярка рег.№38 от 24.03.2017г. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - полицейски орган при ОД на МВР – младши полицейски инспектор Антон Николаев Кехайов, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт при ОДМВР Милен Алексиев, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда исканото адвокатско възнграждение да бъде определено в минимален размер, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Досъдебно производство № 25/2017г. по описа на РУ гр.Гълъбово е образувано във връзка с деяние от 29.01.2017г. в заведение в гр.Гълъбово срещу неизвестен извършител по повод извърешена кражба на лична кожена чантичка, собственост на Красимир Иванов Желев със следните документи: лична карта, СУМПС, 2 броя дебитни карти, годишна винетка за лек автомобил за 2017г. и на сумата от 150 лв. За образуваното досъдебно производство е уведомена Районна прокуратура – Гълъбово и разследването е започвало с разпит на пострадалото лице.

Оспорената в настоящото производство заповед е за задържането на лице рег.№38/24.03.2017г. от младши полицейски инспектор, при РУ Гълъбово при ОД на МВР гр. Стара Загора. В същата се сочи, че задържането на Ж.К.Ж. от същата дата е на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като за лицето има данни, че е извършило престъпление.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл.5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл.5 §1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно”, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

Задържането до 24 часа като принудителна административна мярка е уредено в чл.72 и следващите от ЗМВР и ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл.11, ал.1 от Инструкцията за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето. Срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване /чл.13 от Инструкцията/. При преместване на задържаното лице от една структура на МВР в друга се отчита общото време на принудителен престой на лицето в структурите на МВР, като се спазва 24-часовият срок за задържане по реда на ЗМВР /чл.14 от Инструкцията/.

По своята правна същност, мярка „задържане за срок до 24 часа” по чл.72 - чл.75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Предпоставка за до 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа” е дейност, свързана с разкриването на престъпление.

Съгласно нормата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Целта на мярката не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.

В обжалваната заповед като основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл.194, ал.1 от НК – „за лицето има достатъчно данни, че е извършило престъпление по ДП №25/2017г. по описа на РУ – Гълъбово”.

По делото не е представено никакво доказателство за наличието на конкретни данни по ДП № 25 от 2017г. по описа на РУ-Гълъбово, сочещи че жалбоподателят има отношение към извършването на престъпление по какъвто и да е състав от НК. Представеният протокол за разпит на пострадалото лице от 30.01.2017г. не сочи по никакъв начин, че са налице каквито и да е данни жалбоподателят да има участие в извършването на описаната в заповедта кражба, тоест. представите доказателства не обосновават наличието на фактически основания за прилагане на процесната ПАМ.

Действително, административният орган няма задължение да дава точна правна квалификация на престъплението, в което подозира задържаното лице, но по силата на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР е длъжен да опише фактическите и правни основания за задържането, които винаги са конкретни - да опише конкретно противоправно деяние, за което съществува вероятност да е престъпление, извършено от задържаното лице. Общото посочване „има достатъчно данни, че е извършило престъпление по ДП № 25 от 2017г.”, съдът не счита за описание на фактическите основания. Престъпленията са конкретни противоправни деяния, обявени от закона за наказуеми и осъществяващи състав от НК. По делото няма представени никакви конкретни доказателства, че по ДП №25/2017г. по описа на РУ на МВР – Гълъбово има данни, че жалбоподателят е съпричастен към извършване на конкретно престъпление. Това фактическо основание не е подкрепено с никакви писмени документи, съдържащи се в административната преписка, или гласни доказателства пред съда.

Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т.е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг документ.

Основанието е посоченото в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР - данни, че е извършило престъпление. Общото посочване, че има данни, че лицето е „извършило престъпление” по чл.194, ал.1 от НК /кражба/ е достатъчно ясно и недвусмислено описание на основание за налагане на ПАМ, но следва и в преписката да се съдържат доказателства за такива данни, тоест в заповедта са посочени фактически и правни основания, но в административната преписка следва да се съдържат доказателства, че действително са били налице данни, че лицето вероятно е извършило престъпление, без да е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. От факта, че лицето е било на работа в „Брикел” в процесния ден и обстоятелството, че то е влезнало в заведението, където е извършена кражбата не може да се направи извод, че то е съпричастно към извършеното престъпление – кражба. Изискването на закона да са налице конкретни факти и обстоятелства за лице, „за което има данни, че е извършило престъпление”. Тези факти и обстоятелства могат да се съдържат и в друг документ, неразделна част от преписката, но такъв документ в представената по делото преписка не се съдържа.

Необходимо е по преписката да има определени данни, от които може да се направи извод/предположение за съпричастността на определено лице към конкретно извършено престъпление, без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, нито е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено, което е предмет на друг съдебен процес. Такива данни по представената пред съда преписка няма. Не са представени нито постановление на прокурор, или докладна записка, или сигнал от пострадало лице, или протокол от разпит на свидетел, или какъвто и да е друг документ, нито са правени искания пред съда за допускане разпит на свидетели, които доказателства по някакъв начин да сочат, че изводът на издателя на заповедта за съпричастност на жалбоподателя към извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК е обоснован и правилен.

За всеки конкретен случай на задържане по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР данните, установяващи основанията за това, трябва да бъдат доказани входа на съдебното производство по обжалване на заповедта, което е изцяло в тежест на административния орган и в случая това не беше направено.

В конкретния случай няма представени никакви доказателства в административната преписка, че към момента на издаване на заповедта административният орган е разполагал с данни, че жалбоподателят е извършил престъпление и това обстоятелство да е описано в обжалвания акт.

Представените документи – протокол за разпит на пострадалото лице не е основание за издаване на заповед за задържане, доколкото и той не съдържа конкретни данни за противоправно поведение на жалбоподателя, за да може сам по себе си да обоснова извод, че за жалбоподателя са били налице основания за задържане по този ред.

Заповедта е издадена в писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и от компетентен орган.

Оспореният акт обаче е издаден в противоречие с материално-правните норми – описаните фактически основания в него не сочат конкретни данни, че задържаното лице вероятно е извършило престъпление, и няма представени доказателства за това по делото – нито с административната преписка, нито пред съда.

Независимо с какви доказателства реално е разполагал административният орган, пропускът му да мотивира издадения административен акт и да опише относимите фактически основания в него /или да препрати към тях/ съгласно изискването на закона, и да приложи пред съда с административната преписка съответни доказателства, е изцяло в негова тежест. Съдът е направил изрични указания в тази посока с разпореждането за насрочване на делото Съдът трябва да преценява законосъобразността на извода на административния орган, че са били налице законовите изисквания за издаване на административния акт, въз основа на изложените в него мотиви и фактически основания, както са посочени от издателя, и представените с административната преписка и пред съда доказателства.

С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба против заповед рег.№38 от 24.03.2017г на полицейски орган от Областна Дирекция на МВР, младши полицейски инспектор при РУ гр. Гълъбово – Антон Николаев Кехайов, за задържане на лице се явява основателна и следва да бъде уважена, а на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 510 лева, от които 500 лева заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие №094699 от 28.03.2017г. и 10 лева – заплатена държавна такса.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ж.К.Ж. ***, Заповед рег.№38 от 24.03.2017г на полицейски орган от Областна Дирекция на МВР гр.Стара Загора, младши полицейски инспектор при РУ гр. Гълъбово – Антон Николов Кехайов

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора, да заплати на Ж.К.Ж. ЕГН **********,***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лв., представляваща направените от него разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: