Р Е Ш Е Н И Е № 262

гр.Стара Загора, 25.10.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на трети октомври

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря Стефка Христова

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 156 по описа за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.195, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от Община Стара Загора, представлявана от Кмета на общината, против Заповед № 10-04-4#23/ 22.03.2017г, издадена от Кмета на Община Мъглиж, с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено Община Стара Загора да премахне собствения си по смисъла на чл. 195, ал. 1 ЗУТ строеж: масивна стопанска сграда № 10, находяща се в УПИ XI-23 в кв. 107 по плана на с. Ягода, общ.Мъглиж. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на заповедта с твърдения за неспазване на нормативноустановените изисквания за съдържание на акта, нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие и неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да го уведоми за проверката и да го изслуша. Оспорва компетентността на съставителите на констативния протокол и достоверността на отразените в него обстоятелства. Твърди, че не е обследвана в цялост собствеността и техническото състояние на сградата и в заповедта тя не е конкретизирана с индивидуализиращи белези. По изложените съображения е направено искане за отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител юрисконсулт Желязкова. Претендира се присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът - Кмет на община Мъглиж, чрез процесуалния си представител адвокат Марков оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства оборват изложените оплаквания. Намира заповедта за подробно мотивирана, издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон поради доказаната по делото невъзможност за възстановяване на сградата. Моли за присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с докладна записка вх.№ 10-03-4/ 08.03.2017г от Кмета на Кметство с.Ягода общ.Мъглиж до Кмета на Община Мъглиж, придружена с подписка от жители на селото, за опасни рушащи се сгради в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода, е разпоредена проверка със Заповед № 10-03-4#1 / 09.03.2017г на Кмета на Община Мъглиж. Комисията в състав К.Василева - главен специалист „Кадастър” в Дирекция „ИУТ” и М.Кехайов - старши експерт в Дирекция „ИУТ” / същите лица са включени в комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ със Заповед № РД-09-75#5 от 04.01.2017г на Кмета на общината/ извършва проверка на техническото състояние на сградите в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода. Съставен е Протокол № 10-03-04#11/ 10.03.2017г, в който е отразено, че масивна стопанска сграда № 10, собственост на Община Стара Загора, е необитаема, неподдържана, без врати, без прозорци, липсва покрив, с компрометирана носеща конструкция, негодна за експлоатация, не отговаря на изискванията на действащата нормативна уредба в Република България и се определя като застрашена от самосрутване. Посочено е още, че ограждащите стени на сградата са изпълнени от плоскости, съдържащи азбестови влакна. Всички тези обстоятелства правят съществуващата сграда функционално и здравословно непригодна за експлоатация. Комисията взема решение да премахване на сградата, тъй като не може да бъде поправена и заздравена.

Протоколът е изпратен на Община Стара Загора, където е получен на 17.03.2017г. с писмо рег.№ 10-02-1980. В него е указан 3-дневен срок от получаването за изслушване в Община Мъглиж или за подаване на писмено становище в същия срок във връзка с отразените констатации и становище в протокола. От Община Стара Загора е подадено възражение № 10-03-4#35/ 24.03.2017г, с което се оспорва изложената от комисията фактическа обстановка. Посочва се, че служители от общинската администрация Стара Загора са извършили своя проверка, при която е установено, че сградата е с частично липсващи врати и прозорци с решетки и с некомпрометирана носеща конструкция, т.е. не е застрашена от самосрутване. Израдено е несъгласие с констатацията за наличие на плоскости, съдържащи азбестови влакна.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 10-03-4#23/ 22.03.2017г Кметът на Община Мъглиж на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.195, ал.6 и чл.196, ал.3 от ЗУТ нарежда на Община Стара Загора като собственик да премахне строеж „масивна стопанска сграда № 10”, находяща се в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава изцяло на обстоятелствата, описани в Протокол № 10-03-04#11/ 10.03.2017г, без да е разгледано и обсъдено подаденото срещу него възражение.

С Решение № 107/ 19.03.1974г Министерският съвет на НРБ отчуждава в полза на Окръжния народен съвет Стара Загора за нуждите на Първостепенна общинска болница Стара Загора 7 дка необработваема земя от стопански двор на ТКСЗ с.Ягода заедно с построените н тея сгради-бивша собственост на поделение 2650 на Строителни войски Стара Загора, предадени за ползване на ТКЗС с.Ягода срещу заплащане. На Окръжна болница Стара Загора е предоставен за ползване имот-държавна собственост в кв.7б, парцел VІІ-179, представляващ дворно място с площ 800кв.м., стопанска сграда с площ 160квм. на един етаж и навес, съгласно съставения Акт за държавна собственост № 551 / 11.08.1984г.

Собственик на 7280/12474 идеални части от УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода е „Многопрофилна болница за активно лечение проф. д-р Стоян Киркович” АД гр.Стара Загора, което се установява от нотариален акт № 28, т.ІІІ, д.384/ 2009 г на Нотариус рег.№ 100. Останалите 5194/ 12474 идеални части са собственост на Община Мъглиж, съгласно вписванията в представената скица № 123/ 02.06.2009г. В кадастралния регистър на недвижимите имоти в с.Ягова за сградата не са нанесени данни за собственици и/или носители на други вещни права. Документите, удостоверяващи така описаните факти относно собствеността и ползването на процесната сграда са приложения към приетия като доказателство Оценителен доклад за определяне на справедлива пазарна стойност на недвижими имоти.

По делото са представени и приети като доказателства Решение № 1145/29.04.2011 г. на ОбС Стара Загора, Актове за частна общинска собственост № 16606/21.12.2016 г. и № 16773/10.03.2017 г., от които е видно, че Община Стара Загора е собственик в УПИ ХІ-23 в кв.107 по плана на с.Ягода на сграда-стационар, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 351 кв.м.; сграда-физиотерапия, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 480 кв.м. и сграда-кухня, един етаж, масивна конструкция, със застроена площ 240 кв.м. , отчислени от баланса на общинското търговско дружество „Център за кожно-венерически заболявания Стара Загора” ЕООД. В извадката от кадастралния план на селото в УПИ ХІ-23 от кв.107 са нанесени постройки с номера, включително № 10, означена като масивна стопанска сграда.

За изясняване на обстоятелствата от значение по делото са допуснати и назначени две съдебно-технически експертизи, чиито заключения са частично оспорени от процесуалния представител на ответника, но са приети от съда като компетентно и безпристрастно изготвени. Вещото лице Р.П. дава заключение, че процесната сграда № 10 с площ 21 кв.м. представлява масивна пристройка /склад/ към сграда № 05. Необитаема е, в завършен вид, изградена е от ивични основи и носещи ограждащи тухлени зидове, външно измазана с пръскана мазилка. Покривът е стоманобетонова плоча, няма преградни зидове, подът е с мозайка, стени и таван - мазилка и латекс, дограма- дървени врати /външна и вътрешна към кухнята/ и прозорци с блажна боя, липсва остъкление, ел инсталации е ограбена. Не е годна за експлоатация в сегашния си вид нуждае се от пребоядисване, подмяна на дограма и възстановяване на ел.инсталация. Носещата конструкция не е компрометирана. В сградата няма вложен етернит. Според експерта в състоянието, в което се намира, сградата не е опасна за живота и здравето на гражданите, но е вредна в санитарно-хигиенно отношение. Сградата не отговаря на техническите правила и норми за въвеждане в експлоатация. Налице е техническа възможност да завършването й с оглед нормална експлоатация като се извърши пребоядисване, подмяна на дограма и възстановяване на ел.инсталация. Тази сграда фигурира сред описаните в Актове за частна общинска собственост № 16606/21.12.2016 г. и № 16773/10.03.2017 г., съответно като „3.сграда-кухня” с площ 240кв.м.” и „4.сграда-кухня” с площ 229кв.м.”.

Заключението на вещото лице П.Р. е идентично по отношение въпросите за завършеността, обитаемостта на сградата, липсата на етернит и некомпрометираната конструкция. Намира, че не е опасна за живота и здравето на хората. Описано е леко пропадане на настилката и пукнатина в мазилката в единия ъгъл, което още не се е отразило на останалите зидове и покривната плоча. В съдебно заседание пояснява, че не се забелязва пукнатина в тухления зид, което означава, че ивичната основа не е пропаднала все още. За изясняване произхода на пропадането нанастилката счита, че е необходимо конструктивно обследване. Относно техническата възможност за заздравяване дава мнение, че това следва да бъде направено след провеждане на оглед на конструкцията.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорената Заповед № 10-03-4#23/ 22.03.2017г е постановена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Мъглиж, при упражняване на правомощието му по чл. 195, ал.6 от ЗУТ.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за постановяването на заповедта /чл. 195, ал.6 от ЗУТ/, така и конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Обективираните в обстоятелствената част на оспорения акт мотиви обосновават наличието на обстоятелства, които по принцип имат значение на релевантни юридически факти, запълващи състава на законово регламентираното материално основание по чл. 195, ал.6 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на обекта. Действително разпоредената за премахване сграда е описана само с номер, а не с конкретни характеристики, но може да бъде индивидуализирана по кадастралния план на селото, извадка от който е приложена към протокола на комисията по чл.196 от ЗУТ и очевидно изпратена на жалбоподателя, тъй като е представена с жалбата до съда. Административният орган е възприел използваната в този план номерацията на сградите, което прави наредената за премахване сграда описана в достатъчна степен така, че жалбоподателят да е в състояние да разбере за какъв обект му се вменява задължение.

При постановяването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила и на общите такива по АПК, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. По аргумент от разпоредбата на чл. 196, ал.2 от ЗУТ административното производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по искане на заинтересованите лица. Регламентираната от закона процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, която служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. В случая административното производство е образувано след извършена проверка от Комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед на Кмета на Община Мъглиж. Въз основа на проверката е съставен и подписан протокол № 10-03-04#11/ 10.03.2017г /констативен по своя характер/, съдържащ както констатациите на длъжностните лица от общинска администрация Мъглиж за състоянието на строежа, така и предложение за действията, които следва да бъдат предприети в интерес на сигурността, безопасността, здравето и живота на гражданите. Нормата на чл. 196, ал.2 от ЗУТ регламентира изслушването на заинтересованите лица от комисията като задължителна част процедурата и предпоставка за издаването на заповедта. Община Стара Загора е посочена като собственик на разпоредения за премахване обект и адресат на заповедта, следователно е заинтересовано лице по смисъла на чл. 196, ал.2 от ЗУТ, но няма данни за изслушване на неин представител от комисията. Нещо повече, съставеният протокол № 10-03-04#11/ 10.03.2017г е съобщен на Община Стара Загора с писмо рег.№ 10-02-1980/ 17.03.2017г. с изричното указание, че има право на изслушване или да подаде възражение в 3-дневен срок от получаване на писмото. По смисъла на закона комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на заинтересованите лица следва да предхожда констатациите в съставения протокол. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. В случая не само изискването не е спазено, но и на участника в производството е даден по-кратък срок от законоустановения за възражение, което впоследствие изобщо не е разгледано и обсъдено.

С оглед събраните по делото доказателства се налага извод, че ако беше изпълнено това изискване, заповедта на кмета на Община Мъглиж би могла да има и друго съдържание. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ са посочени задълженията на собствениците на строежи, които те са длъжни да изпълняват при упражняване правото си на собственост. При неизпълнение на тези задължения законът е предоставил право на кмета на общината да издава заповеди, с които да задължава собствениците на строежи да извършват определени дейности с цел изпълняване на задълженията им, включително и да разпореди премахването на строежа при наличието на определени предпоставки - чл. 195, ал. 6 от ЗУТ.

Процесната заповед е постановена при неизясненост на кумулативните материалноправни предпоставки за прилагане на рестрикцията по чл.195, ал.6 от ЗУТ, именно: 1. строежът поради износване или други обстоятелства да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, като негоден за използване и застрашен от самосрутване, и 2. строежът да не може да бъде поправен или заздравен. Заключенията на двете съдебно-технически експертизи са идентични по отношение изводите, че сградата не е опасна, че конструкцията й не е компрометирана и че е налице възможност за укрепването й. Съдът напълно дава вяра на експертните становища, защото са дадени обективно, въз основа на професионалния опит на вещите лица и без индиция за пристрастност. Според вещото лице П. е налице техническа възможност за заздравяване на сградата чрез пребоядисване, подмяна на дограма и възстановяване на ел.инсталация, а вещото лице Р. не отрича принципната възможност за укрепване, но след извършване на конструктивно обследване, за да се открие причината за видимата пукнатина в настилката и дали тя може да даде отражение върху тухления зид. Настоящият съдебен състав счита, че от двете експертни становища и устните обяснения на вещите лица произтича извод за неизпълнение на задължението на административния орган да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти преди да постанови своя акт. Действително, направен е само външен оглед от страна на експертите, но по същия начин е процедирано и от ответника в досъдебната фаза на административното производство. Вещите лица са категорични, че при така извършения оглед не се забелязва компрометиране на конструкцията. Установяването на реалното състояние на основните части, конструкции и конструктивни елементи на строежа, за да се прецени дали е напълно негоден за по-нататъшно използване или съществува възможност за поправяне или заздравяване, е възложено в доказателствена тежест на административния орган. В настоящото производство доказателства за пълна непригодност на сграда № 10 да бъде ремонтирана така, че да се ползва по предназначение, не се събраха. По тази причина съдът намира мотивите на ответника за разпореденото премахване - негодна за експлоатация и застрашена от самосрутване сграда, за фактически, правно и доказателствено необосновани. Следователно дори да се приеме, че състоянието на строежа сочи вредност в санитарно отношение /поради продължителната необитаемост/, каквото заключение е дадено по първата експертиза, то това не е достатъчно основание за упражняване на административното правомощие по чл.195, ал.6 от ЗУТ доколкото не е изпълнено второто кумулативно изискуемо условие - сградата да не подлежи на ремонт и възстановяване. В този смисъл не са налице законоустановените предпоставки за разпореденото премахване, което прави обжалваната заповед и материално незаконосъобразна.

По тези съображения оспорената Заповед № 10-03-4#23/ 22.03.2017г, издадена от Кмета на Община Мъглиж, е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му да се премахват само строежи, за които безспорно е установено, че поради фактическото им състояние спрямо тях не могат да бъдат извършени ремонтни или възстановителни работи. С оглед установенана формална и материална незаконосъобразност обжалваният административен акт подлежи на цялостна отмяна.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.219 от ЗУТ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 10-03-4#23/ 22.03.2017г, издадена от Кмета на Община Мъглиж, , с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ на Община Стара Загора е наредено премахване на собствения по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ строеж: масивна стопанска сграда № 10, находяща се в УПИ XI-23 в кв. 107 по плана на с. Ягода, общ.Мъглиж, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Мъглиж ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 100 /сто/лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: