Р Е Ш Е Н И Е

№328 13.11.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На първи ноември 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №158 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.4 от ЗМВР вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Р.Е.Д. против Заповед №36/24.03.2017г., издадена от младши полицейски инспектор Антон Николаев Кехайов при РУ Гълъбово, ОД на МВР Стара Загора – служител с полицейски правомощия, съгласно удостоверение на стр. 30 по делото с приложена длъжностна характеристика.

Със Заповед №36/24.03.2017г., компетентния полицейския орган при РУ Гълъбово е разпоредил задържането на Р.Е.Д. на за срок от 24 часа, считано от 08.16ч. на 24.03.2017г., на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка с чл.194 ал.1 от НК – за лицето има данни, че е извършило престъпление – кражба, за което е образувано ДП-25/31.01.2017г. За удостоверяване образуването на ДП-25/31/31.01.2017г., по делото са представени докладна записка №4473М-25/31.01.2017г., представена в заверен препис, с приложени заверени преписи на уведомително писмо до Районна прокуратура Гълъбово №447000-328/31.01.2017г. / стр.34/, уведомително писмо до пострадалия / стр.35 по делото/, незаверено извлечение от Протокол за разпит на свидетеля Желев от 30.01.2017г. / заявителски материал/, с положен подпис на полицейски орган – И.П., но не и на пострадалия Желев. Дознанието е образувано с първото действие по разследването: разпит на пострадалия Красимир Иванов Желев от гр. Гълъбово за извършена на 29.01.2017г. от неизвестен извършител кражба на личната му черна кожена чантичка със следните вещи в нея: Лична карта, СУМПС и КТ, два броя дебитни карти –една на банка „ДСК” и една на банка „Алианц”, един брой кредитна карта на бнака „ДСК”, годишна винетка за лек автомобил за 2017г, сумата от 150лева, ключовете за личният му автомобил и други вещи, като кражбата е извършена в заведение в град Гълъбово пред ТЕЦ „БРИКЕЛ” ЕАД, съгласно изнесеното в докладната записка от 31.01.2017г., изготвена от полицейски орган П. за прието съобщение на 30.01.2017г. от пострадало лице Красимир Иванов Желев за извършена кражба на личната му чанта.

В приложеното извлечение от протокола за разпит на свидетеля Желев от 30.01.2017г, се съобщава, че на 29.01.2017г., около 08.00ч. сутринта посетил заведение пред ТЕЦ „БРИКЕЛ”. Вътре в заведението имало и друг клиент - Живко, който е охранител към мобилната група на „Брикел”. При излизане от заведението се разминал с други охранители от „БРИКЕЛ”, също от мобилната им група, като единия се казвал Динко, а другия е едър с къса светла коса и набит. Били са облечени в униформеното облекло на охраната на „БРИКЕЛ. Тридесет минути по-късно се връща, защото си е забравил чантичката на стола, където чакал да му приготвят закуската. Описва чантичката и нейното съдържание, както и че не я открил на мястото, на което е била забравена. Въз основа на този заявителски материал и образуваното въз основа на него дознание №25/2017г. срещу неизвестен извършител е постановено и оспорената Заповед №36/24.03.2017г. за задържане на Р.Е.Д..

С жалбата се иска от съда да приеме, че задържането е незаконосъобразно като постановено в противоречие с целта на закона, при неспазване на изискванията за мотивиране на административните актове, както и при липса на данни за извършено престъпление, предвид на факта, че в заявителския материал се сочи забравяне на лични вещи, а не тяхната кражба, както и че близостта на лицето до мястото на престъплението не означава наличие на данни за извършването му от същото лице. Нормално е лицата, които работят на мястото на престъплението да бъдат разпитани като свидетели, но вместо това Д. е задържан в противоречие с целта на закона и с принципа за съразмерност – вместо да бъде призован за разпит като свидетел, жалбоподателя е задържан без да е налице необходимост от тази мярка, предприета близо два месеца след образуване на досъдебното производство.

От съда се иска да бъде отменена заповед като незаконосъобразна и да бъдат присъдени разноските по делото.

Ответника – полицейски орган при РУ Гълъбово, ОД МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена като твърди, че данните за извършено от задържаното лице престъпление се съдържат в ДП №25/2017г., което наблюдаващия прокурор при ОП Стара Загора отказва да предостави за нуждите на настоящото административно дело.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице-адресат на неблагоприятен за него административен акт на 30.03.2017г. в рамките на 14-дневния срок от връчването му на 24.03.2017г., поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателя Р.Е.Д. е задържан от полицейски орган с правомощия по чл.72 ал.1 от ЗМВР, въз основа на данни за извършено на 29.01.2017г. престъпление от общ характер по чл.194 ал.1 от НК, за което е образувано досъдебно производство №25/2017г. срещу неизвестен извършител. Данни за извършено престъпление се съдържат единствено в извлечението от протокола за разпит на пострадалия Красимир Иванов Желев, представено с подписа само на полицейския орган, провел разпита, но не и с подписа на Желев, по причина, че оригинала на документа е в преписката по ДП №25/2017г., образувано въз основа на същия протокол. Няма доказателства за постъпване на други данни за извършителя на деянието в периода от 30.01.2017г., когато е приет заявителския материал на пострадалия Желев за извършена кражба и е образувано досъдебно производство №25/17г. по описа на РУ Гълъбово, до датата на задържането на Д.– 24.03.2017г., нито доказателства, че задържаното лице е търсено, но не е намерено до момента на задържането му. В протокола за разпит на свидетел се дава име на двама от охранителите – Динко и Живко, както и описание на третия – едър, с руса коса и набит, но дали това описание съответства на външния вид на задържания Д. не става ясно от представената административна преписка, нито има данни, че лицето е охранител от мобилната група на ТЕЦ „БРИКЕЛ”, която е била на смяна на 29.01.2017г сутринта, за да е възможен правния извод по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР – данни, че лицето е извършило престъпление. Нещо повече, не се твърди, че ДП №25/2017г. е образувано срещу Д., което би обосновано извода, че не само данни, но са налице и достатъчно данни по смисъла на НПК, че задържаното лице е извършило престъплението по чл.194 ал.1 от НК. Вярно е, че принудителната мярка по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР има за цел преустановяване извършването и разкриване на престъпленията, като за прилагането й е необходимо да има само данни, които да свързват конкретното задържано лице с фактите, посочени в заявителския материал. В настоящия случай обаче, нито един от приложените към преписката и изброени по-горе документи за движението и момента на образуване на ДП №25/2017г. не свързва задържания Д. с лицата, посочени от пострадалия Желев поименно, с описание на външния вид и месторабота. От момента на снемане на неговите показания до 24.03.2017г. няма данни за издирване на описаните охранители от ТЕЦ „БРИКЕЛ”, нито за разпитването им по случая.

Настоящия състав счита, че периода от време изминал от приемане на заявителския материал до момента на прилагане на принудителната мярка – задържане за срок от 24 часа, в който няма данни лицето да е издирвано, сочи на несъразмерност на принудата спрямо целта на закона. Засягането на основното лично право на свобода е допустимо само с оглед охраната на обществения интерес от своевременно преустановяване и предотвратяване извършването на престъпления, както и с цел реализиране на наказателната отговорност спрямо извършителите на противоправни деяния. Налагането на принудителната мярка по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР след дълъг период от време, в който самоличността на задържаното лице не е установявана, нито е издирвано, сочи несъответствие с целта на закона – да се преустанови или предотврати извършването на престъпление, да се разкрие извършителя, да се обезпечи реализирането на наказателната отговорност. По делото няма доказателства, че към датата на прилагане на мярката са събрани допълнителни данни, които да свързват личността на задържания с престъплението, за което е съобщено на полицейските органи на 29.01.2017г. и на 31.01.2017г. е образувано ДП №25/2017г. по описа на РУ Гълъбово.

В отговор на останалите възражения следва да се каже, че заповедта има необходимото и достатъчно съдържание по чл.72 ал.4 от ЗМВР, поради което не е приложимо изискването, посочено в жалбата за описание на час, дата и място на деянието. Що се отнася до въпроса за наличието на данни за престъпление, е необходимо да се каже, че е съобщено за изчезнали вещи, които са били забравени на обществено място, а намирането им е основание да бъдат предадени на органите на МВР, а не да бъдат своени, което се субсумира под състава на престъпление от общ характер – кражба. Въпреки установената компетентност на полицейския орган и съответствие на съдържанието на оспорената заповед с изискванията на чл.72 ал.4 от ЗМВР, принудителната мярка е постановена при липса на данни, които да свържат задържаното лице с описанието на евентуалния извършител на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, дадено в заявителския материал на пострадалото лице, и в противоречие с принципа за съразмерност, установен в чл.6 ал.2 от АПК, тъй като късното й прилагане не може да постигне целите на задържането – осуетяване на престъпление или неговото разкриване, и като такава следва да бъде отменена. Само за пълнота – липсват и данни за необходимост от извършване на неотложни следствени действия по ДП №25/2017г. Няма документи, удостоверяващи извършвани процесуално следствени действия със задържания. Полицейския орган е могъл и е бил длъжен да приложи към заповедта за задържане, документите, в които се съдържат данните, представляващи основание за прилагането на принудителната мярка, поради което не може да се приеме за основателно искането му същата да бъде приета за законосъобразна само въз основа на удостоверения факт за образувано и висящо към настоящия момент ДП №25/2017г.

При този изход от спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските следва да бъде уважена на основание чл. 143 ал.1 от АПК.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ Заповед №36/24.03.2017г., издадена от полицейски орган при РУ Гълъбово, по жалбата на Р.Е.Д..*** да заплати на Р.Е.Д. ЕГН********** сумата от 510лв / петстотин и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: