Р Е Ш
Е Н И Е
№ 147 17.05.2017г.
град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти
май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар М.П.
и с участието
на прокурора като разгледа
докладваното от
съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 160 по описа за 2017г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на Д.В.Й. *** против
Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е
оставена без уважение подадената от Д.Й. жалба и изцяло е потвърдено
Разпореждане № ********** от 25.04.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ -
Стара Загора.
В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на
потвърденото с него разпореждане, по съображения за постановяването им в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
поддържа, че при определяне размера на дължимата му се пенсия за осигурителен
стаж и възраст не е взето предвид положения от него осигурителен стаж в Естония.Твърди, че ТП на НОИ гр. Стара
Загора не е компетентен орган за решаване на преписки с международен
елемент.Твърди, че неправилно с разпореждането от 25.04.2016 година му е
зачетен само българския стаж, като по благоприятен. Направено е искане за
отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него Разпореждане № **********
от 25.04.2016г на Ръководител „ПО” при
ТП на НОИ - Стара Загора, като бъде задължен административният орган да
определи размера на пенсията при съобразяване на осигурителния му стаж.
Ответникът по
жалбата - Директор на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На жалбоподателя в настоящото
производство – Д.В.Й., с Разпореждане № ********** от 19.06.2014г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора
/л.68 по делото/, на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, пожизнено е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.06.2014г., при
зачетен осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от І категория –
7г., 08м. , осигурителен стаж от ІІ категория труд – 6 години, 2 месеца и 18 дни
и осигурителен стаж от ІІІ категория труд -
27 години, 01 месеца и 3 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ
категория труд по реда и на основание чл.104 от КСО – 47 години, 08 месеца и 03
дни. Пенсията е отпусната в минимален
размер съгласно чл.70, ал.7 от КСО - 154.50лв.
С разпореждане № ********** от 30.07.2014г
на
Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл.99, ал.1
т.6 от КСО, отпусната на Кольо Колев лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст е изменена, като считано от 01.06.2014г. на лицето е определена пенсия
в размер на 279.56лв, при зачетен осигурителен стаж, както следва:осигурителен стаж
от І категория 7г., 08м. , осигурителен
стаж от ІІ категория труд – 7 години, 02 месеца и 18 дни и осигурителен стаж от
ІІІ категория труд - 27 години, 01
месеца и 15 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд,
съгласно чл.104 от КСО – 40 години, 09 месеца и 2 дни. За периода от 01.01.1991г.
- 31.12.1993г. /базисен период/ е взето предвид общо брутно трудово
възнаграждение /осигурителен доход/ в размер на 85716,00лв, а за времето от
01.01.1997г. до 16.06.2013г. - общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен
доход/ - 38149,07лв. Определен е индивидуален коефициент 0.805 и доход
за изчисляване размера на пенсията – 662,36лв, като размерът на пенсията е
изчислен при средномесечен осигурителен доход за
страната за период м.06.2013г. - м.05.2014г. от 533,20 лв.
С разпореждане № **********
от 01.07.2015 на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 130 от 28.05.2015 г. на Й. му
е определена пенсия в размер на 284,87 лева. С последваща
молба вх. № 2131-23-806 от 29.09.2015 година Й. е поискал да му се отпусне
пенсия и от Естония . С разпореждане № ********** от 12.03.2016 г по заявление от
29.09.2015 година му е определен на основание чл. 99,ал.1, т.1 от КСО и
регламент ЕО № 883/2004 г.нов размер на
пенсията - 284,91 лв.
С Разпореждане № ********** от 25.04.2016г.
на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора, въз основа на подадено от Д. Й.
Заявление по чл.102 от КСО с вх. № 2122-23-1404 от 29.01.2016г., отпуснатата на
Колев пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена, като е увеличена на 288.88
лв, за придобити след пенсионирането осигурителен
стаж и осигурителен доход.
Административното производство във
връзка с което е издадено оспореното Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017г. на
Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, е образувано по подадено от Д.Й.
Заявление вх. № 2122-23-1404 от 29.01.2016г., с направено искане на основание
чл.102 от КСО за преизчисляване размера на отпуснатата му пенсия за
осигурителен стаж и възраст поради придобити след пенсионирането му и до 01.01.2016г.
осигурителен стаж и осигурителен доход. С Разпореждане № ********** от 25.04.2016г.
/л.28 по делото/ на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора, на основание
чл.21, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, е изменена
отпуснатата на Д.Й. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.01.2016г.,
при определен размер на пенсията от 288,89в.. При определянето размера на
пенсията е зачетен изцяло новопридобития от Д.Й.
осигурителен стаж и полученият осигурителен доход.
На 27.02.2017г. Д.В.Й.
е подал до управителя на НОИ гр. София против разпореждания ********** от 15.07.2011г. на директора на Дирекция „ Европейски
регламенти и международни договори” към НОИ гр. София и № ********** от 25.04.2016г
на ръководителя на „ ПО” при НОИ гр. Стара Загора с твърдения за неправилно
определен размер на пенсията му , поради невярно определен осигурителен стаж.
Изложил е съображения, че не му е зачетен осигурителния му стаж, положен в
Естония. Управителят на НОИ гр. София е изпратил жалбата на Й. против второто
разпореждане на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора по компетентност.
С оспореното Решение №
2153-23-15 от 09.03.2017г., постановено в производство по чл.117, ал.3 от КСО,
Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение подадената от Д.Й.
и изцяло е потвърдил Разпореждане № ********** от 25.04.2016г на Ръководител „ПО”. Решаващият административен
орган е посочил хорронологично няколкократните заявление
на Й. за отпускане на пенсия при осигурителен стаж, придобит в РБ и Естония
.Според административния орган първоначално отпуснатата пенсия на Й. е
определена въз основа на данни на Естонската осигурителна институция , че за Й.
няма внесени осигурителни вноски, поради което не му е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст Органът е приел, че по подадено от Й. заявление от
29.05.2015 г са представени нови доказателства за внесени осигурителни вноски
на Й. и положен от него осигурителен стаж , като международен шофьор , като му
е зачетен осигурителен стаж в Естония 11 месеца, и 13 дни
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното
Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и
на потвърденото с решението Разпореждане ********** от 25.04.2016г на Ръководител „ПО”, както и документите,
съдържащи се в образуваната преписка по отпускането на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Д.Й. и нейните последващи
изменения.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваното Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017г.
е постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1,
т.2 от КСО административен орган - Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Стара Загора.
Оспореният акт обаче е постановен при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
съставляващи основание за неговата отмяна, като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3
от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на НОИ се подават жалби против разпорежданията, посочени
в ал. 1, т. 2, б. ”а” – д. „а, включително против разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях. Производството по
чл.117 е административно по своя характер и по аргумент от разпоредбата на
чл.117, ал.5 от КСО, при разглеждането и произнасянето по жалбите субсидиарно приложение следва да намерят разпоредбите
на Глава шеста от АПК - „Оспорване на
административни актове по административен ред”, чл.81 и сл. При прилагането на
посочените разпоредби следва извода, че преди да се произнесе по
основателността на жалбата, решаващият административен орган – Директорът на
съответното ТП на НОИ, следва да извърши преценка за редовността и
допустимостта на оспорването. В случая съдът намира, че направената от
Директора на ТП на НОИ – Стара Загора при произнасянето му с решение по чл.117,
ал.3 от КСО преценка за допустимостта на образуваното производство по чл.117,
ал.1, т.2, б.”а” от КСО във вр. с чл. 81 и сл. от
АПК, е неправилна. Съображенията за това са следните:
Административното производство е било
образувано въз основа на подаденото от Д.Й. Заявление вх. № 2122-23-1404 от 29.01.2016г.,
с искане на основание чл.102 от КСО да
бъде преизчислена отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст поради
придобити след пенсионирането и до 01.01.2016г. осигурителен стаж и
осигурителен доход. С упражненото от Д.Й. субективно потестативно
право по чл.102 от КСО /съгласно която разпоредба лицата, на които е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, могат да поискат преизчисляване на
пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след
пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях/, е инициирано производство
по чл. 102 от КСО във вр. с чл.21 от НПОС за
изменение на отпуснатата на Й. пенсия чрез нейното преизчисляване за придобит
от лицето осигурителен стаж и осигурителен доход, след пенсионирането. По
направеното от Д. Й. искане Ръководителят „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора се
е произнесъл с Разпореждане № **********
от 25.04.2016г като е преизчислил отпусната на лицето
пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна по делото не е
спорно, че при преизчисляването на пенсията в пълнота са зачетени осигурителния
стаж и осигурителен доход, придобити от Й. след последното преизчисляване на
пенсията му на това основание, документално обосновани вкл. с данните от РОЛ.
Съответно на изискването по чл.102, ал.1 от КСО, пенсията в преизчисления й размер,
е по-благоприятна за Й.; отпусната е от датата на заявлението, съгласно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от НПОС. Следователно Разпореждането от 25.04.2016г .
на Ръководител „ПО”, спрямо което е осъществен административен контрол с
оспореното Решение № 2153-23-15 от 09. 03.2017г. на Директора на ТП на НОИ –
Стара Загора, е един изцяло позитивен за Д.Й. акт.
Правото на жалба по
чл.117 от КСО възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени
процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на
административното производство по чл.81 и сл. от АПК във вр.
с чл.117 от КСО. По аргумент от разпоредбата на чл.88, ал.1, т.3 от АПК, една
от предпоставките за възникване и надлежно упражняване на правото на жалба, е
наличието на правен интерес от обжалването на административния акт.
Задължително условие, обуславящо правния интерес и респ. възникване правото на
жалба, като процесуална предпоставка за нейната допустимост, е наличието на
“засягане” на права и/или на защитени от правото интереси от акта, който се
оспорва. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което разпоредените с акта материалноправни
последици са неблагоприятни и засягат негативно неговата правна сфера. В този
смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в
прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права
или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни задължения.
В случая след като с Разпореждане № **********
от 25.04.2016г на Ръководител „ПО” при
ТП на НОИ - Стара Загора, изцяло е било удовлетворено искането по подаденото от
Д. Й. Заявление вх. № 2122-23-1404 от 29.01.2016г. за преизчисляване на
отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст поради придобити след
пенсионирането и до 01.01.2016г. осигурителен стаж и осигурителен доход, като е
бил увеличен размера на пенсията, очевидно разпореждането се явява благоприятен
за лицето акт, който не засяга негативно неговата правна сфера /в този смисъл
Определение № 5519 от 17.04.2012г. по адм. дело №
3812/ 2012г. по описа на ВАС/. С оглед на което Д.Й. не е имал правен интерес
от оспорването на Разпореждане **********
от 25.04.2016г на ръководителя „ПО” при
ТП на НОИ - Стара Загора и съотв. жалбата му е била
процесуално недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане, на
основание чл.88, ал.1, т.3 от АПК. Ето защо съдът приема, че в нарушение на
административно-производствените правила, Директорът на ТП на НОИ – Стара
Загора не е извършил надлежна преценка за допустимостта на производството по
чл.117 от КСО преди произнасянето по жалбата и постановяването на оспореното
решение. Съответно Решение № 2153-23-15 / 09.03.2017г. на Директора на ТП на
НОИ – Стара Загора, с което е разгледана по същество процесуално недопустима
жалба против Разпореждане № ********** от 25.04.2016г на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора, се явява
незаконосъобразно.
На следващо място подадената от Д.Й. до
Управителя на НОИ гр. София жалба вх. №1012 -40-43 от 27.02.2017г. /л.15/, не
сочи на изрично оспорване на това разпореждане и не съдържа искане за отмяната
му. Изложените от Д. . Й. съображения, свързани с несъгласие с размера на
отпусната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, се основават на твърдения
за неправилно (погрешно) остойностяване на елементите, релевантни при
първоначалното й определяне. Съответно направеното искане е за определяне на
нов, по - висок размер на пенсията, неправилно изчислена при първоначалното й
отпускане. В този смисъл подаденото от Д.Й. заявление, неправилно е
квалифицирано като жалба против Разпореждане № ********** от 25.04.2016г на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара
Загора, обективираща упражнено право на оспорване,
като процесуална предпоставка за образуване на производство по чл.117 от КСО.
Правната квалификация на подаденото искане и определянето на приложимия
материален и процесуален закон за разглеждането и произнасянето по искането, е
задължение на сезирания административен орган. Квалифицирането на искането и
определянето на приложимата нормативна регламентация се извършва въз основа на
посочените от заявителя фактически основания за сезирането на органа и от
предмета на искането. В случая материалноправната
квалификация на претендираното от Д.Й. право, обективирано в подаденото заявление от 29.01.2016г., сочи на направено
искане за изменение на отпуснатата
пенсия за осигурителен стаж и възраст поради определянето й в по-малък размер с
оглед твърдяното погрешно определяне на релевантните за изчисляването й размер.
По това искане, по аргумент от разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО, компетентен
да се произнесе е Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора. Неправилната
квалификация на подаденото от Д.Й. заявление, като жалба против Разпореждане № **********
от 25.04.2016г на Ръководител „ПО” при
ТП на НОИ - Стара Загора, вместо като направено от лицето искане по чл.99, ал.2,
т.1, буква” а” от КСО, е довело до
излагането в оспореното Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017г. на мотиви, извън
предмета на осъществявания от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора
административен контрол по отношение на Разпореждане ********** от 25.04.2016г .
На практика с произнасянето си подаденото от Д. Й. от 29.01.2016г., квалифицирайки
го като жалба против Разпореждане ********** от 25.04.2016г ., решаващият
административен орган е излязъл извън предмета на образуваното контролно
административно производство по чл. 117 от КСО във вр.
с чл. 81 и сл. от АПК. Доколкото с Разпореждане № ********** от 25.04.2016г по подадено от Д.Й. Заявление от 29.01.2016г. с направено искане по чл.102
от КСО за преизчисляване на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и
възраст поради придобити след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен
доход, е постановено изменение размера на пенсията на основание чл.21 от НПОС,
извън предметния обхват на осъществявания от Директора на ТП на НОИ
административен контрол по чл.117 от КСО е извършването на преценка досежно допустимостта респ. основателността на направените отЙорданов възражения по отношение на зачетения му
осигурителен стаж и осигурителен доход и определения индивидуален коефициент на
лицето по първоначално подаденото заявление за отпускане на пенсията. Тази
преценка може и следва да бъде извършена от органа, в чиято материална
компетентност съгласно чл.99, ал.1 от КСО е разглеждането и произнасянето по
искането за изменение на влязлото в сила разпореждане – в случая Ръководител
„ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че оспореното Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017г на Директора на
ТП на НОИ - Стара Загора, като постановено при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила /при липса на правен интерес от
оспорването, като абсолютна процесуална предпоставка за възникването и
упражняването на правото на жалба/, следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да му се
присъдят направените по делото разноски в размер на 400/ четиристотин/ лева..
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.В.Й.
*** Решение 2153-23-15 от 09.03.2017г на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен, като
незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА по компетентност на Ръководител
„Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - Стара Загора подаденото от Д.В.Й.
Заявление/ „ жалба” / вх. № 1012-40-43 от 27.02.2017г.,
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да
заплати на Д.В.Й. направените по делото разноски в размер на 400/ четиристотин
/ лева/.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: