Р Е Ш Е Н И Е

№ 155 30.05.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретар З.Д.

като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева административно дело № 166 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Производството е образувано по жалба от А.М.Р.,ЕГН ********** *** против Заповед № 10-00-1804 от 29.08.2016 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а във вр.чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, пета категория „Полумасивна жилищна сграда” - № 31 по приложение № 1 от комбинирана схема с площ от 49 кв.м, изпълнен от неизвестен извършител, без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в ПИ 68850.303.808 по КККР на гр.Стара Загора, местност „Карасиврия”.

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с Решение № 3903 от 29.03.2017 г. по адм.дело № 14306/2016г., II отд . на ВАС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадената заповед като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че констативният акт от проверката, въз основа на който е издадена заповедта, е съставен от лица, които нямат правомощия за установяване на незаконно строителство;релевират се доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради неспазване на изискванията за форма съгласно чл.59 от АПК-самостоятелно основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл.146,т.2 от АПК. Оспорва констатациите на административния орган като счита, че процесният строеж е търпим по см. на § 127, ал.1 от ПР към ЗИДЗУТ и като такъв не подлежи на премахване или забрана за ползване. Направено е искане за отмяна на заповедта.

Претендират се разноските по делото.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

С оспорената Заповед № 10-00-1804/ 29.08.2016г на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.222 ал.1 т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж от пета категория: "полумасивна жилищна сграда " № 31 по приложение № 1 от комбинирана схема, с площ 49кв.м., находящ се в ПИ 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора, местност „Карасиврия”. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че описаният строеж, установен съгласно констативен акт № 37 от 03.08.2016г., съставен от служители на Община Стара Загора, е изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. В заповедта се сочи, че извършителят на строежа е неизвестен, като е изпълнен в поземлен имот, че строежът е изграден в имот, стопанисван и управляван от Община Стара Загора съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ, като същият не подлежи на узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и за строежа не е представено удостоверение за търпимост.

Така описаните обстоятелства се потвърждават от съставения от работна група служители на Община Стара Загора - арх.Нина Стефанова Желева – гл.експерт „Контрол по строителството”, Галина Горчева Пашова – старши специалист в отдел „Кадастър и регулации” и Марина Стоянова Христова – старши специалист в отдел „Кадастър и регулации”, констативен акт № 37 от 03.08.2016г. В акта са вписани неизвестен възложител и извършител на строителството. Съобщен е чрез залепване на сграда № 31 на 17.08.2016г, за което е издадена служебна бележка от служителите на Община Стара Загора. Тези факти не се оспорват от жалбоподателката.

Против съставения констативен акт е постъпило възражение от А.М.Р., в което се сочи, че описаната в констативен акт № 37/ 03.08.2016г. постройка е изградена,за да задоволи елементарните условия на живот на семейството на жалбоподателката.Тя се явявяла глава на това семейство,което се състои от четири члена,разполага с минимални доходи и няма къде другаде да отиде да живее, а и започвали дъждовния сезон и след това зимата.

Възражението не е уважено от административния орган, който е издал заповед за премахване на сградата. Заповедта е залепена на сграда №31 по придружаващата схема, поради неизвестен извършител на строежа, за което е представена служебна бележка от 17.08.2016г, съставена от работна група служители на Община Стара Загора.

По преписката е приложена декларация на А.М.Р. от 03.08.2016г, от която е видно, че строежът – полумасивна жилищна сграда , е извършен през 2011г. и посочва себе си като извършител.

По делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-1804/ 29.08.2016г. на Кмета на Община Стара Загора. Представени са и Справка от звено „Жилищен фонд” за подадени документи за картотекиране и настаняване на крайнонуждаещи се от жилище граждани; Решение № 415 по Протокол № 11 от 30.06.2016г. на ОбС - Стара Загора; Заповед № 10-00-1480 от 21.07.2016г. на Кмета на Община Стара Загора за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижими имоти – частна общинска собственост, ведно с публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и във в. „Телеграф”; Правила за участие в търга и Протокол за проведен търг от 24.08.2016г. Като доказателства са приети и длъжностни характеристики за длъжностите „главен експерт” в отдел „Контрол по строителство” и „старши специалист” в Дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора, както и документи относно статута на поземлен имот с идентификатор 68850.303.808 - Скица № 15-472915/28.09.2016г. от СГКК – Стара Загора; Заповед № 120/ 21.10.2009г. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора; Протоколно решение № 19/ 01.09.2009г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ – справка за имоти към 03.09.2009г. Представен и приет като доказателство е и Договор от 10 май година/не се чете/за покупко-продажба/л.17 от делото/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес /заявило изрично в жалбата и в подадената в хода на административното производство декларация, че е извършило разпоредения за премахване с обжалваната заповед незаконен строеж/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед № 10-00-1804/ 29.08.2016г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на полумасивна жилищна сграда, без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата на чл.148, ал.1от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си.

Заповед № 10-00-1804от 29.08.2016г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 37 от 03.08.2016г. Абсолютно недоказано и като такова неоснователно е възражението на жалбоподателя, че констативният акт е съставен от некомпетентни лица. Видно от представените и приети като доказателства по делото длъжностни характеристики за длъжностите „главен експерт” в отдел „Контрол по строителство” и „старши специалист” в дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора /каквито длъжности заемат служителите от общинска администрация – Стара Загора, извършили проверката, съставили и подписали Констативен акт № 37 от 03.08.2016г./, в основните длъжностни функции и задължения се включват и такива във връзка с констатиране на незаконни строежи и контрол по строителството. С оглед на което съдът приема, че Констативен акт № 37 от 03.08.2016г. е съставен и подписан от длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в Община Стара Загора. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на посочения в акта обект.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие на приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ.

Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателката, че не е установен извършителя на строежа. Разпоредбата на чл.225а от ЗУТ допуска провеждане на административно производство по премахване на незаконен строеж и когато нарушителя е неизвестен. В този случай правният интерес от обжалване на заповедта се определя от твърдението на жалбоподателя, че ползва имота и ще бъде непосредствено и лично засегнат от премахването на сградата.

От събраните по делото и неоспорени доказателства категорично се установява наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта технически параметри и местонахождение, който е извършен без строителни книжа. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от жалбоподателката/, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

Противно на твърденията на жалбоподателката, строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж.

Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001 г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима.

В конкретния случай в административното производство жалбоподателката е декларирала 2011г като година на извършване.Предвид така възприетия период на извършване, строежът не отговаря на първото условие за търпимост – да е изграден най-късно до 31.03.2001г. Освен това за ПИ № 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”, в който имот е построена разпоредената за премахване сграда, не е имало и няма одобрен ПУП. От представените и приети като доказателства по делото Скица № 15-472915/28.09.2016г. от СГКК – Стара Загора; Заповед № 120/ 21.10.2009г. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора; Протоколно решение № 19/ 01.09.2009г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ – справка за имоти към 03.09.2009г., безспорно се установява, че ПИ с идентификатор 68850.303.808 е земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвана и управлявана от Община Стара Загора, с начин на трайно предназначение на територията: „земеделска” и начин на трайно ползване: „пасище”. Не се установява сградата да е построена върху имот – собственост на семейството на жалбоподателката, като в тази връзка договора за покупко-продажба /л.17 от делото/ не доказва нито придобиването, нито собствеността върху поземления имот,но всъщност и липсват твърдения в тази насока. Процесният имот представлява полумасивна жилищна сграа, построена върху земеделска земя, без промяна на предназначението на земята и без издадени строителни книжа, поради което се явява недопустим, съгласно нормите на чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Евентуалните вреди от премахване на незаконната сграда за жалбоподателката не са основание за отпадане на рестрикцията по чл.225 ал.1 от ЗУТ, а следва да бъдат преценявани при изпълнението на заповедта за премахване в контекста на чл.272 от АПК. Трябва да се отбележи също, че общинската администрация е предприела действия по предотвратяване на възможността живеещите в местност „Карасиврия” да останат без дом изобщо като е обезпечен начин за настаняване в общинско жилище или закупуване на имот за строителство, за което са представени неоспорени доказателства. По делото няма данни жалбоподателката да се е възползвала от дадените способи, нито да е в обективна или субективна невъзможност да си осигури друго жилище. Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКПЧ интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона, свързана с отстраняване на незаконно строителство. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Р.,ЕГН ********** *** против Заповед № 10-00-1804 от 29.08.2016 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а във вр.чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, пета категория „Полумасивна жилищна сграда” - № 31 по приложение № 1 от комбинирана схема с площ от 49 кв.м, изпълнен от неизвестен извършител, без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в ПИ 68850.303.808 по КККР на гр.Стара Загора, местност „Карасиврия”,като неоснователна.

ОСЪЖДА А.М.Р.,ЕГН ********** *** да заплати на Община Стара Загора сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: