Р Е Ш Е Н И Е

№152 19.05.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На девети май 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №170 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 от Закона за държавния служител вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Г.П.Г. против Заповед № ДН-30-6/24.02.2017г. издадена от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” Стара Загора с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Забележка” на основание чл.89 ал.2 т.1 от Закона за държавния служител – неизпълнение на служебни задължения.

Заповедта е постановена при следните мотиви: На основание резултатите обобщени в долкад с рег. №11-06-9168/3/10.10.2017г., одобрен от главния секретар на Иа „АА” относно извършена тематична проверка и изготвен частичен анализ на контролната дейност на ОО „АА” Стара Загора за месеци октомври и ноември и констатирани допуснати нарушения на служителите на ОО „АА” Стара Загора. На 13.02.2017г. е отправена покана на основание чл.93 ал.1 от ЗДСл до служителя да представи писмени обяснения и да се яви на 20.02.2017г. от 11.00часа на изслушване във връзка с посочените в Доклад №11-06-9168/6/02.02.2017г / приложен по делото/ констатации относно допуснати нарушения, установени при извършен частичен анализ на контролната дейност на Областния отдел за месеците октомври и ноември. След приемане на писмените обяснения и изслушването на Г. от комисия в състав: Началника на ОО „АА” Стара Загора и трима инспектори е наложено и най-лекото дисциплинарно наказание предвид липсата на данни за настъпили вредни последици за службата, липсата на налагани дисциплинарни наказания, годишните оценки за изпълнението на длъжността за последните три години.

С жалбата се иска отмяна на Заповед №ДН-30-6/24.02.2017г. издадена от Началника на ОО „АА” Стара Загора като незаконосъобразна поради липсата на съдържание по чл. 97 ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл, не са взети предвид възраженията му против вменената му с Доклада от 02.02.2017г отговорност за работата на техническото записващо устройство, а именно за липсата на запис на извършените на 18.10.2016г, 19.10.2016г. и на 14.10.2016г. крайпътни проверки на автомобили, върху картата-памет. Твърди се, че за тези проверки са съставени ежедневните отчети и протоколите, като няма разминаване между броя проверени МПС и протоколите за проверки, което не е взето предвид от наказващия орган. ДНО се е позовал само на Доклад №11-06-9168/6/02.02.2017г. на Главния директор на ГД „АИ” относно извършена тематична проверка и частичен анализ на контролната дейност на областния отдел, без да отправи фактическо и правно обвинение, съгласно изискванията на чл. 97 от закона. Поради това се твърди, че жалбоподателя не е извършил нарушение на служебните си задължения.

Процедурата по налагане на наказанието не е изпълнена, тъй като за приетите устни обяснения не е съставен протокол и състава на комисията не отговаря на изискуемите изисквания.

Претендират се и разноските по делото.

Ответника – Началник ОО „АА” Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата, тъй като за несъставянето на доклади и липсата на записи от видеокамерите би наложил по-тежко наказание, но предвид на факта, че наказания служител има едни от най-добрите показатели в отдела е наложил най-ниското наказание, въпреки констатациите в доклада, които установяват нарушенията. Не претендира разноски по делото.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност, от лице за което същия е неблагоприятен и на 09.03.2017г., в последния ден от 14-дневния срок, който тече от 25.02.2014г., деня следващ датата на връчване на акта, която е 24.02.2014г., поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна:

За да е възможен съдебен контрол за законосъобразност, както и за да е гарантирано правото на защита на наказаното лице, е необходимо акта за налагане на дисциплинарно наказание да има съдържанието по чл. 97 ал.1 от Закона за държавния служител, което изискване не е спазено при издаване на Заповед №ДН-30-6/24.02.2017г. от Началника на ОО „АА” гр. Стара Загора. Не може да се приеме, че най-съществената част от съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание, а именно фактическото обвинение и неговата правна квалификация, посочени в чл.97 ал.1 т.4,5 и 7 на ЗДСл, се съдържат в Доклад №11-06-9168/3/10.01.2017г. за извършена тематична проверка и частичен анализ на контролната дейност на отдела. По преписката е представен Уведомление изх.№11-06-9168/6/02.02.2017г., с което Главния директор на ГД „Автомобилна Администрация” уведомява Началника на ОО „АА” Стара Загора за резултатите от тематична проверка и изготвен частичен анализ на контролната дейност за месеците октомври и ноември, обобщени в Доклад №11-06-9168/3/10.01.2017г., одобрен от Главния секретар. Това писмо не може да бъде прието като акт, който съдържа мотивите за налагане на дисциплинарно наказание по две причини: първо с уведомителното писмо, по което всъщност и Г. е поканен да даде писмени обяснения, видно от текста на поканата №11-06-9168#11/13.02.2017г., Началника е уведомен за установени при тематичната проверка нарушения на конкретни служебни задължения и му е вменено задължението да прецени необходимостта от налагане на дисциплинарно наказание т.е. дадена е възможност и да не наложи такова. На второ място уведомителното писмо не е акт на дисциплинарния съвет, за да се приеме, че има характера на документ, подготвил издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Освен липсата на изискуемото по чл.97 ал.1 от ЗДСл съдържание, се установява и допуснато съществено нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно чл.93 ал.1 от ЗДСл органа е длъжен преди налагане на което и да по вид дисциплинарно наказание да изпълни следните кумулативни условия- да изслуша служителя лично / без да е необходимо да назначава комисия, както се сочи в оспорената заповед/ и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, а когато се касае за налагане на най-тежките дисциплинарни наказания да вземе становището на дисциплинарния съвет, който в тези случаи образува и дисциплинарно дело. Предвид вида на наложеното в настоящия казус наказание, процедурата пред дисциплинарния съвет не е приложима. Липсва и законова регламентация органа по назначаването да определя състав на комисия, която да изслуша служителя. По аргумент от чл.95 от ЗДСл във всяка администрация се назначава постоянен дисциплинарен съвет с мандат от 3 години от органа по назначаването, който разглежда дисциплинарните дела, когато се касае за нарушения, обуславящи налагане на наказанията „понижение в по-долен ранг” и уволнение, съответно ако органа прецени може да вземе становището на този съвет и преди да наложи по-леко наказание, но не е задължително. От правно значение е обстоятелството, че законодателя е регламентирал задължителни фази на дисциплинарното производство, чието неизпълнение е скрепено със санкцията по чл.93 ал.2 от ЗДСл, а именно необсъждане на фактите, подведени под правната квалификация на дисциплинарно нарушение и отмяна на наказанието на основание съществено процесуално нарушение при неговото налагане. Законодателя не е предвидил тази санкция и за случаите, в които заповедта за налагане на наказанието не отговаря на изискването за съдържание на мотивите, но и не е било необходимо, тъй като при липса на фактическо и правно обвинение със съдържанието, посочено в чл.97 ал.1 т.4 и т.5 от ЗДСл, проверката дали е извършено или не дисциплинарното нарушение е препятствана. В настоящия случай е нарушена както разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗДСл, така и нормата на чл.97 ал.1 т.4, т.5 и т.7 от същия закон, поради което обжалваната заповед не може да бъде проверена относно съществуването в обективната действителност на факти, представляващи дисциплинарно нарушение „неизпълнение на служебни задължения”. Органа не е съставил документ, удостоверяващ изслушването на служителя, нито е обсъдил посочените в писменото му обяснение възражения, нито в заповедта е вписал служебните задължения, които не са изпълнени, съответно на коя дата и място, както и обстоятелствата по извършването на нарушението. В уведомителното писмо на Главния директор са посочени пет дати, на които са установени нарушения, но липсват данни наказващия орган да е събрал доказателства за тях, преди да наложи наказанието. На първата дата -03.10.2016г. е следвало Г. е извършил пътен контрол, вместо проверки по Наредба №32,37,40,41, и на фирми. Няма приобщени по преписката седмичен график, ежедневен отчет, не са обсъдени възраженията в тази връзка на наказания служител, че му е било наредено да осъществи пътен контрол. От текста на чл.84 ал.4 от Указанията за контролна дейност / посочен в писмото като нарушена норма, вменяваща служебно задължения/ се установява, че „Другият служител от екипа извършва визуална проверка на ППС и съставя протокол по образец, в който се отразяват обстоятелствата и фактите по направената проверка”, но кой от двамата служители, работещи в екип е следвало да съставя протоколите на 12.10.2016г., които според проверяващите са по-малко от броя на проверените МПС-та по ежедневен отчет, не е изяснено преди да се наложи наказанието. Не са обсъдени и възраженията, че са липсвали индикации за повреда на техническото устройство или на картата, като ако тази теза е невъзможна, да се посочи защо. Не е допустимо да се наложи наказание в изпълнение на разпореждане на горестоящия орган, което по своето съдържание е разпореждане да се извърши преценка от необходимостта да се наложи наказание т.е. Началника да прецени начина за отстраняване на констатираните пропуски относно познаването на нормативната уредба или проявената небрежност при изпълнение на служебните задължения. Това е още един аргумент в подкрепа на гореказаното относно невъзможността да се приеме Уведомителното писмо от 02.02.2017г. като документ, в който се съдържат мотивите на наказващия орган, тъй като с него са дадени указания да се установят причините за извършване на нарушението – незнание или небрежност, съответно да се прецени дали е подходящо налагане на дисциплинарно наказание.

Относно компетентността, следва да се каже, че в случая, ГД на ИА „АА” е делегирал правомощията си на Началник ОО АА по налагане на наказанията по чл.90 ал.1 т.1 -3 от ЗДСл съгласно цитираната в уведомителното писмо от 02.02.2017г., негова Заповед №РД-01-10/20.01.2017г., поради което въпреки нейната липса по преписката може да се приеме, че Началника на ОО АА Стара Загора е компетентен.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ Заповед №ДН-30-6/24.02.2017г. издадена от Началник ОО”АА” Стара Загора по жалбата на Г.П.Г..

ОСЪЖДА ИА „Автомобилна администрация” гр. София да заплати на Г.П.Г. ЕГН********** сумата от 510лв /петстотин и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: