Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№226                                                  03.10.017г.                      град Стара Загора

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           

                    СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   Минка Петкова                                                                          

и с участието на прокурора                                                                                                      като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 172 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

            Образувано е по жалба на Г.П.С.,*** против Заповед № 10-00-133 от 26.01.2017г, издадена от Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.225а ал.1, във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж шеста категория „Стопанска постройка” с дължина 17м, ширина 5м и височина 3.50м, изпълнен от Г.П.С. и П.Н.С. без строителни книжа и разрешение за строеж в нарушение на чл.148 ал.1 от УТ в УПИ VІІ-99 кв.22 по плана на с.Арнаутито общ. Стара Загора.

            В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на изискванията за форма и съдържание, в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.  Строежът, описан в оспорената заповед съществувал към 2008г-момента на закупуване на дворното място от жалбоподателят и съпругата му закупили дворното място /УПИ VІІ, кв.22 в с.Арнаутито/. Твърди, че постройката била построена около 1950г и нанесена на регулационния план на с.Арнаутито, одобрен със Заповед №722/22.05.1987г,  и че постройката е търпим строеж. Признава, че извършил възстановителни действия, в изпълнение на задължението му по чл.195 ал.3 вр.с ал.1 от ЗУТ и с оглед нуждата от  укрепване на сградата, в чийто покрив се образувал отвор и се увредила част от стената. Уврежданията по сградата можели да доведат до срутването й, поради това предприел подмяна на гредите, поставяне на ламарина вместо керемидите на покрива и укрепване на кирпичената стена с тухли. Нямало промяна в габаритите на постройката, нито в конструкцията й /променено било само покритието на покрива/. Счита, че действията са дължими по смисъла на чл.195 ал.3 от ЗУТ, с оглед на това че са били предприети за предотвратяване на увреждането или разрушаването на строеж, при налична опасност за строежа, без чието предприемане опазването му би било невъзможно, поради което и те не съставлявали незаконен строеж.

            Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.

           

            Ответникът — Кмета на община Стара Загора, представляван по делото  от Н.Грозева, мл.експерт „правно обслужване”, заема становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето й. Поддържа, че заповедта е законосъобразна и обоснована. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

            Заинтересуваната страна —П.Н.С., заема становище за основателност на жалбата. Счита, че ако и да се е следвало снабдяване с разрешение за строеж за действията по ремонт на покрив и част от стена, то това не означава, че цялата постройка е незаконна и в този смисъл разпореждането в оспорената заповед, е неясно.

 

            Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            Г. и П. Станчеви /жалбоподател и заинтересована страна по делото/ се легитимират като собственици на дворно място в с.Арнаутито, община Стара Загора, регулирано в УПИ VІІ-99, кв.22 по плана на селото, утвърден със Заповед № 772 /22.05.1987г, заедно с находящите се в него „жилищна сграда и стопански постройки и заедно с всички подобрения в имота” —нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 105, том ІІІ, рег.№4433 дело 337 от 2008г /л.10/. Стопанската постройка в имота е нанесена в плана одобрен със Заповед № 772/22.05.1987г, означена е с „ПС” и е разположена по дължина северната му регулационна граница, обща с УПИ ІХ-100, кв.22, видно от  извадка от ПУП на л.17/. За тази и други сгради в същия имот, е издадено на 16.10.2016г удостоверение за търпимост  № УТ–И—680 от 16.10.2016г на главния архитект/л.41/.  

            Производството по издаване на оспорената заповед е започнало със  съставянето на  Констативен акт №73 от 18.11.2015г., отразяващ констатациите от извършена на 18.11.2016г проверка от работна група в състав началник отдел „Контрол по строителството”, главен експерт „Контрол по строителството” и ст.специалист отдел „Кадастър и регулации” от Община Стара Загора на строеж „Стопанска постройка”, намираща се в УПИ VІІ-99, кв.22 село Арнаутито, на регулационната граница с УПИ ІХ-100, кв.22.  Стопанската постройка била изпълнена без строителни книжа, същата е описаната със следните технически параметри: дължина —17.00 м, ширина -5.00м, височина 3.50м, стените—от тухли, камък и бетонови колони. Покривът е дървена покривна конструкция, покрит с керемиди.  Посочено е че строежът е от шеста категория /л.13-14/. На проверката не са присъствали собствениците. Съгласно разписката на л.20, КА №73/18.11.2016г /а не 2015г/ е връчен на Г.С. на 29.11.2016г.

             На 01.12.2016г. С. и П.С. са подали възражение вх.№ 10-04-278 срещу констатациите, като са заявили,  че стопанската постройка е  търпим строеж, строена е около 1950г, през месец август „тази година”— 2016г, бил извършен текущ ремонт на покрива, за което съгласно чл.151 ал.1 т.1 от ЗУТ не се изисквало разрешение за строеж. Възражението е придружено с документ за собственост и клетвена декларация от Д.Т.Д. и Желка Петкова Къжева, в смисъл, че стопанската постройка в УПИ VІІ-99, кв.22 с.Арнаутито е построена преди 1955г.

            С оспорената Заповед № 10-00-133 /26.01.2017г. e разпоредено да се премахне незаконния строеж шеста категория «Стопанска постройка» с дължина 17м, ширина 5м и височина 3.50м, изпълнен от Г.П.С. и П.Н.С. без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ VІІ-99 кв.22 по плана на с.Арнаутито, община Стара Загора. Заповедта е мотивирана от правна страна с нормите на чл.44 ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл.225а ал.1, във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. От фактическа страна актът се основава на КА № 73/18.11.2016г, с който е установена  „стопанска постройка” с дължина 17 м, ширина 5м и височина 3.50м,  от тухли, камък и бетонови колони. Покривът е дървена покривна конструкция, покрит с керемиди, находяща се в УПИ VІІ-99, кв.22 село Арнаутито, на общата регулационна граница с УПИІХ-100, кв.22 и изградена от Г.П.С. и П.Н.С. без одобрени строителни книжа. Органът е посочил и това, че обектът не отговаря на условията за търпимост съгласно §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,  констатирал е подаденото срещу КА възражение от Г.П.С. и П.Н.С. /л.8-9 по делото/.

 

            По делото са приети като доказателства документите по административната преписка по издаване на оспорения акт, извадка от ПУП и др..

 

            За изясняване на обстоятелства относно време изграждането на строежа, вида и времето на изпълняваните ремонтните работи, са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели: Д.Т.Д. и К.Г.К..  Съгласно показанията на св.Диньо Т.Динев,  къщата на Г.С., която се намира северно от неговата къща /на свидетеля/, като Г. имал допълнителна постройка, извън основната сграда за живеене, тя била плевня и обори. Тази стопанска постройка на Г. се намира от север спрямо имота на свидетеля и се вижда  от неговия имот.  Твърди, че е роден 1950г и тази постройка била приблизително тогава изградена, с основа от камък, а нагоре с кирпич, покривът бил със стари, прости, т.нар.турски керемиди. Наложило се „Г.” да прави ремонт на постройката, понеже северната страна, /”не откъм моята, а от другата страна”/ керемидите били изпочупени, от северната страна гредите били развалени. Преди 2-3 години „Г.”съборил това, което е паднало и поизчистил от северна стррана, не цялата стена, а част от стената и понеже нямал кирпич, иззидал го с тухли. На покрива подменил счупените греди и керемидите, за да не му тече, като сложил покрив от ламарина.  Махнал всички керемиди и сложил ламарина, като обяснил че от старите керемиди течало. Уточнява, че подменил само счупените греди от северната страна, а останалите греди ги оставил в състоянието в което са и махнал керемидите /турските/, за да направи вместо тях ламаринен покрив.

            Свидетелят К.Г.К., твърди, че постройката била „стара плевня”, изградена от кирпич и покрита с т.нар.турски керемиди.  Понеже конструкцията била стара, с годините  поддала и керемидите започнали да изпадат и да се чупят. Кирпичът почнал да поддава и в един момент част от стената паднала. Г.С. се обадил за помощ и свидетеля отишъл да му подава материали и да помага. Изградили от тухли частта от стената, където паднал кирпичът, а покривът —само най—унищоженото се сменило, част от дървенията, тази, която била от северна страна. Твърди, че махнали всички турски керемиди, като вместо керемиди сложили ламарина. Друго не било направено. Ремонтът бил около юли миналата година, т.е.през 2016г.

 

            За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена, изпълнена и приета съдебно—техническа експертиза, заключението по която като компетентно и  добросъвестно изготвено и неоспорено от страните, съдът приема с доверие /л.82—86/. В  констативната част са направени изводите, че обектът —стопанска постройка съгласно застроителния план е паянтова сграда / „ПС”/, като в момента на огледа бил с паднал покрив. Падналият покрив представлява дървена конструкция, покрита с ламарина. Жалбоподателите изпълнили ремонт. Подмяната на керемидите с ламарина твърди че е ремонт на неносещ елемент, но подмяната на изгнилите дървени греди с нови се свързва с ремонт на елементи от носещата конструкция на сградата. Изпълнението на нов тухлен зид също засяга конструктивен елемент, независимо, че новият зид се иззижда върху съществуващ кирпичен зид. Тухления или кирпичен зид е носещ елемент, защото покрива стъпва на него. Изпълнените стоманобетонови колони укрепващи полуразрушения кирпичен зид също представлявало конструктивен елемент. Твърди че площта на сградата не е променена следствие ремонта, същата не е надстроена, нито пристроена. Постройката описва като стара паянтова сграда с каменни основи и носещи кирпичени зидове, върху които е стъпвала дървена покривна конструкция. Състоянието й не е добро и ако наистина е строена около 1950г, то експлоатационната й годност отдавна е изтекла и за продължаването й се нуждае от основен ремонт. В резултат от това че ремонтът е направен без проект, са монтирани дървени греди с по-малко сечение и те не са понесли натоварването върху тях, като новия покрив е паднал.

            Заключението е, че процесната сграда се е нуждаела от основен ремонт, но след издаване на скица с виза  съгласно чл.147 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, с който да бъде съобразен действащия застроителен план и обстоятелството, че сградата е разположена на регулацията със съседния имот. Извършените строителни дейности твърди, че не са относими към дейностите, които третира чл.151 от ЗУТ тъй като новоизпълнените СМР засягат конструктивни елементи на съществуваща сграда.

           

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, прави следните правни изводи.

 

            Оспорването, като насочено спрямо подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, в законоустановения срок /актът е връчен на 15.03.2017г, жалбата е подадена на 28.03.2017г/, от надлежна страна —адресат на акта,  е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество, жалбата за основателна.

 

            Заповед  № 10-00-133 от 26.01.2017г, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган  - Кмета на община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ и съответно на местонахождението и категорията на описания обект.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59 ал.2 от АПК,  в т.ч. фактическите и правни основания за неговото издаване. Посочени са изрично в Заповед № 10-00-133/26.01.2017г фактите, обосноваващи възприетото от административния орган основание за премахване спрямо описания подробно строеж. Описанието на постройката, квалифицирана като незаконен строеж от 6 категория е дадено подробно, ясно, вкл. местонахождението и разположението й, и  че е изградена без строителни книжа. Мотивите съдържат относими към упраженото правомощие факти /чл.225а ал.1, вр.с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ/, с оглед на което съдът намира, че е спазено в случая изискването на закона за мотивировка на акта.

 

     В хода на производството по издаване на Заповед № 10-00-133 от 26.01.2017г са допуснати процесуални нарушения, някои от които са съществени такива и обуславят отмяната й.

           

            В случая, за незаконното строителство в имота не е бил надлежно съставен изискуемия съгласно чл.225а ал.2 от ЗУТ констативен акт. Съгласно разпоредбата на чл.225а ал.2 от ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж от визираните категории се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223 ал.2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7 –дневен срок.  

            По преписката е приложен Констативен №73/18.11.2015г, като датата 18.11.2015г. се сочи и като година на проверка. Този акт обаче няма достоверна дата и не съставлява годно доказателство за наличието на незаконен строеж към посочената дата.  Годината на съставяне на акта не съответства на годината на констативния акт, посочен в оспорената заповед—18.11.2016 год.             Възможно е допусната грешка при изписване на датата на  извършената от служителите проверка на място, но не може да се установи коя е вярната дата.  Проверката е била по повод на сигнал, подаден в община Стара Загора на 01.06.2016г от Таньо Ст.Манев, което прави вероятно проверката да е след тази дата. Съгласно писмото на Манев вх.№ 10-01-4306/10.08.2016г съдържащо питане относно резултата от проверката, същият твърди, че  подал жалба на 01.06.2016г. по повод на което дошла комисия от служители на общината /л.40 по делото/. Свидетелските показания на св.Кр.Койчев сочат, че ремонт на сградата бил извършен около м.юли миналата година/2016г/, което съответства на отразеното в писмото от 10.08.2016г., че имало строеж и  строителни работници на строежа на Г. П.С.. Последният признава във възражението си, че през лятото на 2016г /«август месец тази година» л.9/  е правил ремонт, поради възникнал теч.   Обстоятелството, че в констативния акт, съответно и в оспорената заповед Стопанската постройка е описана с покрив от керемиди, а същите са били сменени с ламарина в резултат от ремонта на покрива през лятото на 2016г, показват, че огледът на място не би могъл да се отнесе към 18.11.2016г.,защото проверяващите служители нямаше да видят  керемиден, а ламаринен покрив.  

            От друга страна, не може да се приеме, че дата на огледа е 18.11.2015г, защото тази дата предхожда датата на заповедта, на основание на която е сформирана работната група от длъжностни лица от община Стара Загора за установяване на незаконни строежи, /Заповед№10-00-1577/27.07.2016г на кмета на община Стара Загора, л.65/, както и предхожда датите на длъжностните характеристики на служителите с контролни правомощия в тази сфера /л.42—51/. Липсата на достоверна дата на констативния акт е съществено нарушение, тъй като освен че води до съмнения относно наличието и състоянието на строежа към посочената в КА дата   и пречи да се извърши проверка за надлежно оправомощаване на длъжностните лица, включени в работната група да осъществят контрол по строителството, вкл.спрямо процесния строеж.

            Изложеното означава, че приложения констативен акт №73/18.11.2015г. не може да изпълни ролята си да удостовери наличието към определена датата на незаконен строеж или строеж с нарушения. Налице е несъответствие на посочения в заповедта с приложения по преписката констативен акт в частта относно датата, поради което КА №73/18.11.2015г не може да установи вида и местонахождението на незаконния строеж, описан в оспорената заповед и не изпълнява изискванията на чл.225а ал.2 от ЗУТ.             Описаното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на заповед № 10-00-133/26.01.2017г.

              

            Съществено е и нарушението на чл.35 от АПК, каквото е допуснато, а именно органът не е изпълнил задължението си да установи всички относими към упражненото правомощие обстоятелства. Не е изобщо изследван момента на изграждане на стопанската постройка, нито съответствието й с плана и техническите правила —т.е. обстоятелствата, относими към определянето й за търпим строеж.  Видно е било още при огледа, извършен на място, че се касае за стара сграда, изпълнена от кирпич /в този смисъл са и впечатленията на вещото лице/, но не е изследван момента на построяването й. Възраженията на Г.Стойчев срещу констатациите в КА също са били именно в насока търпимостта на строежа, същият е представил и удостоверение от главния архитект на община Стара Загора, издадено на 16.10.2016, непосредствено преди издаването на спорния акт. Обстоятелството, че с възражението са били представени и доказателства за времеизграждането на стопанската постройка в периода около 1950г, това че тя е потвърдена в застроителния план от 1987г, видимото й състояние  са показвали, че се касае за заварен от ЗУТ строеж. При тези обстоятелства органът е бил длъжен да обследва задълбочено съответствието на строежа с плана и  с техническите правила за изграждане на постройка от такъв вид. При издаването на заповеди за премахване като незаконни на строежи, извършени преди влизане в сила на ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.65/22.07.2003 г.) както административният орган, така и съдът са задължени да преценят дали тези строежи не попадат под закрилата на § 16 ПР ЗУТ.   В случая в нарушение на принципа на служебното начало и изискването на чл.35 от АПК органът не е установил всички относими за издаването  на заповедта факти и обстоятелства и дори е пренебрегнал наличните по преписката доказателства, нито е извършена съпоставка на доказателствата едни с други. Допуснатото нарушение е в случая съществено, доколкото недопускането му прави вероятно друг изход от производството, вкл. да не се разпореди премахване на строежа. С оглед на изложеното, Заповед № 10-00-133 от 26.01.2017г на Кмета на Община Стара Загора, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменена като незаконосъобразна само на това основание.

 

Освен това, актът е постановен и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.  С оглед нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 т.2 от ЗУТ съдът приема, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните: Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно:  извършен строеж и строежът или част от него да е незаконен от визираните в чл.225, ал.2 от ЗУТ, като се твърди в случая хипотезата на т.2, на чл.225 — когато е извършен без инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж.

По делото не е спорно, че е налице стопанска постройка в северната част на УПИ VІІ-99 кв.22 по плана на с.Арнаутито, разположена на границата със съседния от север УПИ, същата е с дължина 17м, широчина 5м и височина 3.50м, както е посочено в заповедта, потвърдено  и от вещото лице, изпълнило СТЕ.

Описаният обект е постройка и в този смисъл е строеж по смисъла на  §5, т.38 от ДР на ЗУТ „строежи". Спрямо тази сграда, така както спрямо всички други, е налице изискване за извършването им след издаване на разрешение за строеж /чл.148 ал.1 от ЗУТ/, такова изискване е налице и спрямо постройките— чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ/. Съответно, в същия смисъл са и изискванията на законите, действали в различни периоди от време, преди приемането и влизането в сила на ЗУТ /31.03.2001г/—чл.55 от ЗТСУ /1973—2001г/, чл.66д от ЗПИНМ /1949-1973/, чл.253 от ЗБНМ /1941—1949г/ и пр.  Приложим в периода 1950—1955г, за който се твърди изградена процесната стопанска постройка /тогава плевня и обор/ е Правилника за планово изграждане на населените места, обн.в ДВ бр.51 от 02.03.1950г. Съгласно чл.217 от този Правилник, изр.първо: строителните работи в населените места се извършват при спазване на закона за планово изграждане на населените места и указите, правилниците и наредбите по приложението му, както и другите законни разпоредби, които не му противоречат, въз основа на строително разрешение. Липсата на разрешение за строеж за процесната стопанска постройка води до извод, че същата е незаконно изградена по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.  

Не всички строежи, за които няма строителни книжа обаче подлежат на премахване. Съгласно ал.1 на §16 ПР ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Неизследването на обстоятелствата, относими към статута на процесната постройка на търпим строеж съставлява в случая съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е довело до неправилно приложение на материалния закон.   Предпоставките на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ следва да са налице кумулативно. В случая по делото се доказа, че стопанската постройка в УПИ VІІ-99, кв.22 с.Арнаутито е била изградена в периода на 50-те години на ХХ в. В този смисъл са свидетелските показания на св.Д.Т.Динев, който заяви, че постройката е строена приблизително около 1950г и е служела за плевня и обор. В смисъл, че постройката е построена преди 1955г. са и приложените по административната преписка нотариално заверени клетвена декларация от Д.Т.Д. и Желка Петкова Къжева. По делото не е спорно, че постройката е изцяло в имота, като извод за съответствието й с плана  и че е потвърдена в застроителния план от 1987г на с.Арнаутито. В този смисъл, първата  и втората законови предпоставки са налице. Към този период, уредбата е в раздел „В””Застрояване в селата” от Правилника  за планово изграждане на населените места /ДВ бр.51 от 02.03.1950г/, като същият не съдържа ограничение в размерите и височината на постройки от такъв вид /складове за земеделски произведения/, поради което същата се явява допустима по правилата, действали по време на извършването й. Като е разпоредил  със Заповед № 10-00-133 от 26.01.2017г, премахване на цялата постройка, Кметът на община Стара Загора е постановил акта при неправилно прилагане на материалния закон, което обуславя отмяната му и на това основание.

Доколкото обаче се установи по делото, че покривът на постройката е понастоящем паднал и същата се нуждае от основен ремонт, за извършване на такъв ще следва да се съобразяват сега действащите правила.

 

            Предвид изложеното Заповед № 10-00-133 от 26.01.2017г следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила  и при неправилно прилагане на материалния закон —чл.225а ал.1, вр.с чл.225 т.2 от ЗУТ във връзка с §16 ал.1 от ПР на ЗУТ.

 

            С оглед изхода на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя се следват направените от него съдебни и деловодни разноски съгласно представения списък, а именно—в  размер на 1013.50лв, от които 10 лв държавна такса, 800 лв адвокатско възнаграждение, 203.50 лв депозит за  вещо лице.

 

           

 

 

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТМЕНЯ по жалба на Г.П.С.,*** Заповед № 10-00-133 от 26.01.2017г, издадена от Кмета на община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж шеста категория „Стопанска постройка” с дължина 17м, ширина 5м и височина 3.50м, изпълнен от Г.П.С. и П.Н.С. без строителни книжа и разрешение за строеж в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ в УПИ VІІ-99 кв.22 по плана на с.Арнаутито общ. Стара Загора, като незаконосъобразна.

 

            ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Г.П.С., ЕГН **********, с адрес ***  сумата 1013.50 лв разноски по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: