Р Е Ш Е Н И Е № 170

гр. Стара Загора 31.05.2017г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар С.Х. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 175 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от М.В.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000162/ 21.03.2017г, издадена от Павлин Коцев - Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък. В жалбата и писменото становище на пълномощника му адвокат Б.М. са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на материалния закон и процесуално опорочен. Жалбоподателят твърди, че привличането му към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.150 от ЗДвП не съответства на фактическата обстановка по случая. Според него събраните доказателства сочат различни изводи за съставомерността на деянието, а именно за приложение на чл.150а от ЗДвП. Това обстоятелство заедно с непосочване на точното правно основание, на което му се налага ПАМ, счита за ограничаващи правото му на защита. На последно място сочи липса на описание на точната длъжност на издателя на заповедта като здължителен реквизит на административния акт. Поддържа, че този порок не може да бъде саниран с представяне на доказателства в съдебната фаза. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски в производството по представен списък.

Ответникът по жалбата - Началник сектор РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената заповед № № 17-0284-000162/ 21.03.2017г, издадена от Началник сектор РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора Павлин Коцев, на жалбоподателя М.П. е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил «БМВ» 330Д с рег.№ ВТ 2222 ВТ за срок от 6 месеца, считано от 18.03.2017г. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, като от фактическа страна е обоснована с управление на пътно превозно средство от страна на П. със СУМПС с изтекъл срок на валидност, за което е съставен /акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.№ Г 794212/ 18.03.2017г.

Съставеният АУАН бл.№ Г 794212/ 18.03.2017г е против М.В.П. затова, че на 18.03.2017г около 13.10ч в гр.Гурково, ул. «Прохода» до дом № 1 в посока изток-запад управлява собствения си лек автомобил «БМВ» 330Д с рег.№ ВТ 2222 ВТ със СУМПС, чийто срок на валидност е изтекъл на 10.11.2016г, установено след извършена справка в ОДЧ.

По делото е представена преписката по издаване на оспорения административен акт, включваща съставения АУАН, Справка за нарушител/водач и заповеди № 349з-95/ 11.01.2017г и № 268/ 30.01.2017г на Директора на ОД на МВР Стара Загора за оправомощаване на длъжностни лица.

Приета е като доказателство справка УРИ 349 000-7754/ 16.05.2017г, издадена от Директора на ОД на МВР Стара Загора, от която се установява, че Павлин Коцев от 11.08.2014г до настоящия момент заема длъжността Началник сектор „Охранителна полиция” към РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник сектор „Охранителна полиция” към РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, 2а, т.4, т.5 б.”а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административният акт е издаден от Павлин Коцев, заемащ длъжност Началник сектор „Охранителна полиция” към РУ Казанлък при ОД МВР Стара Загора, надлежно оправомощен за това съгласно Заповеди № 349з-95/ 11.01.2017г и № 268/ 30.01.2017г на Директора на ОД на МВР Стара Загора и справка УРИ 349 000-7754/ 16.05.2017г, издадена от Директора на ОД на МВР Стара Загора.

Действително, в заповедта-предмет на съдебеен контрол, не е посочена точната длъжност на издателя Павлин Цонев Коцев, но това не може да бъде приравнено на липса на съществен реквизит на административния акт, респективно да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение. От представените по делото доказателства несъмнено се установява както точната длъжност на Коцев, така и компетентността му да издава заповеди от вида на процесната.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в това число фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а от ЗДвП. За формална изрядност на акта е необходимо той да съдържа фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на визираната от административния орган правна норма. В случая в диспозитива на заповедта е отразен само чл. 171, т.2а без да е конкретизиран нормативния акт, от съдържанието на който е този текст. Но допуснатото нарушение на процесуални правила не е съществено, т.е. не е от категорията процесуални нарушения, които задължително обуславят отмяна на издадения административен акт само на това основание. В мотивната част на заповедта е отразено, че жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП и словесното описание на вида наложената ПАМ съответства на текста на чл.171, т.2а от ЗДвП. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението - на правилата за движение по пътищата, поради което не е накърнено правото на защита на жалбоподателя /в този смисъл Решение № 292 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2015 г., VII отд/.

При постановяването на оспорената заповед обаче неправилно е приложен материалният закон. За налагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП следва да са налице кумулативно две материалноправни предпоставки: 1. управление на собствено моторно превозно средство и 2. водачът да не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение, е прието наличието на първата хипотеза на законовата разпоредба и деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Видно от разпоредбата на чл. 50 от Закона за българските лични документи, СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от същия закон, който се издава от органите на МВР със срок на валидност 10 години. Нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП предвижда, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП условия. СУМПС удостоверява правоспособността на водача, а именно, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС. Този документ не е елемент от сложния фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Следователно изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност да управлява МПС.

Между страните няма спор, а и се установява от представената по делото Справка за нарушител/водач, че жалбоподателят е придобил правоспособност на водач на МПС, категория „В", „М” и „АМ” по предвидения в закона ред и няма данни да е лишен от тази правоспособност. При това положение независимо, че СУМПС е изтекло на 10.11.2016 г., към датата на проверката - 18.03.2017 г. водачът не е лишен от право да управлява МПС. Обстоятелството, че свидетелството му за правоуправление е с изтекъл срок не го прави неправоспособен, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, не я поражда и съответно изтичането срока на документа не лишава водача от придобитото право да управлява МПС.

Тъй като по своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове, те следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл.171, т.2а, предл .1 от ЗДвП, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР Стара Загора /като юридическо лице, в структурата на което е включено РУ Казанлък/ следва да бъде осъдена да запалати на жалбоподателя М.П. направените по делото разноски в общ размер 310лв - 10лв за държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, съобразно посоченото в представения списък на разноските.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от М.В.П. ЕГН ********** *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000162/ 21.03.2017г, издадена от Павлин Коцев - Началник сектор „Охранителна полиция” при РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на М.В.П. ЕГН ********** *** сумата 310 /триста и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: