Р Е Ш Е Н И Е № 112

гр.Стара Загора, 07.04.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на седми април

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

Членове:

при секретаря А.А.

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело № 176 по описа за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ в редакция ДВ бр.13 от 07.02.2017г.

Образувано е по жалба от Х.Я.Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Стара Загора, против Заповед № Б-65/27.03.2017г. на Началник на Затвора Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 денонощия. Жалбоподателят не оспорва извършването на дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказанието. Моли съда да бъде намелен размера му.

Ответникът - Началник на Затвора Стара Загора, оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за спазване на процесуалните изисквания при налагане на дисциплинарното наказание моли обжалваната заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Х.Я.Х. *** на 13.06.2013г. и изтърпява наказание «лишаване от свобода». Същият е настанен в спално помещение №10 в девета група на Затвора Стара Загора. Х. е системен нарушител на установения ред и дисциплина, за което е наказван 13 пъти за различни по вид нарушения.

На 24.02.2017г. в 22:15 часа е извършено претърсване в спалното помещение, в което се намирал жалбоподателя Х.. В помещението се намирали и лишените от свобода Мехмед Мюмюн Мехмед, Десимир Х.Х., Янко Валентинов Тодоров и Кристиян Станев Коев. При влизане на служителите на Затвора в спалното помещение Х. хвърлил на пода, в близост до леглото си, мобилен телефон марка Lelovo. От служителите е установено, че мобилният телефон е със сим-карта и е работещ. Мобилният телефон е иззет по установения ред. В снетите обяснения от Х. същият е потвърдил, че мобилният телефон е негов.

За това поведение след вземане на обясненията му Началникът на Затвора Стара Загора издава процесната Заповед № Б-65/27.03.2017 г., с която на Х. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 денонощия за нарушение на чл.100, ал.2, т.5 вр. чл.96, т.3 от ЗИНЗС.

Тази фактическа обстановка се установява от приетите като доказателства Заповед рег.№Б-65 от 27.03.2017г.; докладна записка №86 от 27.02.2017г.; обяснения от Х.Х., от Мехмед Мюмюн, от Десимир Х., от Янко Тодоров и от Кристиян Коев; Заповед рег.№Г-20 от 27.02.2017г.; Заповед рег.№5-121 от 27.02.2017г.; Протокол за претърсване и обиск от 24.02.2017г. и Заповеди за налагане на дисциплинарни наказания от 13.01.2017г., от 12.01.2017г., от 12.01.2017г., от 25.10.2016г., от 04.05.2016г. – 2 бр., от 19.04.2016г., от 11.12.2015г., от 11.12.2015г., от 31.07.2015г., от 31.07.2015г., от 17.02.2015г., от 21.01.2015г. и от 23.04.2014г.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, направи следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата като подадена в законоустановения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС /ДВ бр.13 от 07.02.2017г/, тъй като по делото се установи, че е предадена на служител на Затвора Стара Загора в деня на написването й – 28.03.2017г., а обявяването на Заповедта за дисциплинарно наказание е от 27.03.2017г. Жалбата е подадена и от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената заповед е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗИНЗС /ДВ бр.13 от 07.02.2017г/ – Началникът на Затвора Стара Загора.

Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество. Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й. Спазени са сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, нарушителят е изслушан като са взети писмените му обяснения, наложеното наказание правилно е определено по вид, който е предвиден в закона за извършеното нарушение.

При осъществения съдебен контрол за законност съдът установи наличие на описаното от Началника на Затвора дисциплинарно нарушение на чл.100, ал.2, т.5 вр.чл.97, т.3 от ЗИНЗС. Жалбоподателят не е изпълнил забраната предвидена в разпоредбата на чл.97, т.3 от ЗИНЗС да притежава мобилен телефон, като обстоятелство, че открития в помещението мобилен телефон е държан именно от Х. се потвърждава изцяло от събраните по преписката материали, включително и от неговите обяснения.

В случая са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”, тъй като извършеното нарушение се явява системно, съгласно изискването на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС. Видно от приложените по делото заповеди за налагане на дисциплинарни наказания рег.№Б-9/12.01.2017г., рег.№Б-323/25.10.2016г., рег.№Д-244/04.05.2016г., рег.№Д-230/19.04.2016г., рег.№Д-616/11.12.2015г., рег.№Д614/11.12.2015г., рег.№Б-29/2015г. и рег.№Б-107/23.04.2014г. се установява, че с всички тези заповеди на Х. са налагани наказания за нарушения по чл.100, ал.2. т.5 от ЗИНЗС, а именно държане или използване на мобилни телефони.

Наложеното наказание е правилно индивидуализирано като е определено към средния предвиден в чл.101, т.7 от ЗИНЗС размер. При налагането му наказващия орган е съобразил характерът и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, отношението на лишения от свобода към него, а именно критичното му отношение към извършеното, както и поведението му преди това – наличие на множество извършени нарушения от същия вид, надвишаващи многократно минималните изисквания за системност. Видно от съдържанието на приложената по делото докладна записка рег.№816/27.02.2017г. е взето предвид и здравословното състояние на Х., като в посочения документ от медицинско лице е вписано, че лишения от свобода може да търпи наказание „изолиране в наказателна килия”.

По тези съображения съдът намира, че оспорената Заповед е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС /ДВ бр.13 от 07.02.2017г/, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Б-65/27.03.2017г. на Началника на Затвора Стара Загора, с която на Х.Я.Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 денонощия.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: