Р Е Ш Е Н И Е

№ 194 13.07.2017 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 177 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба на К.С.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора, против отказ да бъде преместен в затвора гр.Пловдив, обективиран в писмо рег.№ 2609/ 20.03.2017г., на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/. В жалбата липсват изложени конкретни доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя, назначен от съда на основание чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ, сочи наличието на формални пороци на оспорения акт, както и неправилното приложение на материалния закон, като основания за отмяна на обжалвания отказ. Твърди, че в случая са били налице хипотезите на чл.62, ал.1, т.3 и т.4 от ЗИНЗС за да бъде преместен К.К. в затвора гр.Пловдив. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалвания отказ.

Ответникът по жалбата - Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че обективираното в писмо рег.№ 2609/ 20.03.2017г. на ВПД Главен директор на ГДИН волеизявление представлява законосъобразно издаден отказ за превод на лице от затвора гр.Стара Загора в затвора гр.Пловдив, поради което моли жалбата на К. да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че към датата на издаване на обжалваната заповед, жалбоподателят К.С.К. изтърпява наказание съгласно присъда по НОХД № 959/ 2009г. на Окръжен съд –Стара Загора в размер на 18 години „лишаване от свобода”, с начало на наказанието 10.07.2009г. К. *** на 30.11.2009г. От служебно изисканата и приложена по делото справка от НБД „Население” се установява, че регистрираният на К.К. настоящ адрес, считано от ***г. и постоянен такъв, считано от 20.06.2006г., е в гр. Казанлък, област Стара Загора.

На 28.11.2016г. К.К. е подал до Главен комисар на ГДИН молба-жалба, заведена с вх.№М-1253/ 28.11.2016г., в която са изложени твърдения за закононарушения в затвора гр.Стара Загора при отдаването на труд от лишените от свобода, както и наличие на заплаха за живота и здравето на К., от страна на служители и други лишени от свобода в същия затвор. В молбата се съдържа и искане за преместването му в най-близо намиращият се затвор, като се сочи, че ако не бъде преместен ще обяви гладна стачка.

С писмо рег.№ 12445/ 15.12.2016г. Зам. главния директор на ГДИН е изискал от началника на затвора гр.Стара Загора да бъде извършена проверка по подадената от К. жалба вх.№ М-1253/ 28.11.2016г. и да се изготви становище по поставените проблеми.

В писмо изх.№ЗД 428/2016г. от 22.12.2016г /вх.№ 18559 от 27.12.2016г. на ГДИН/ началникът на затвора гр.Стара Загора е обобщил резултата от извършената проверка по жалбата на К.К.. Сочи се, че лишеният от свобода К. от постъпването си в затвора гр.Стара Загора е включен в учебна дейност, а от 15.09.2016г. е устроен на работа. Като неверни се сочат твърденията на К., че животът му е застрашен, тъй като бил в отлични отношения с лишените от свобода, с които е настанен в една килия и нямало данни да е заплашван от служители и затворници.

Във връзка с многократно заявявано желание на К. да бъде преведен в друг затвор, негативното отношение и подозрителна нагласа на лишения от свобода към предприеманите от администрацията на затвора мерки относно неговото нормално пребиваване в затвора, както и твърдението му, че има роднини в Карлово, на които може да разчита, и с цел запазване на здравето и психиката на лишения от свобода, началникът на затвора гр.Стара Загора е предложил, на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, К.К. да бъде преведен в затвора гр.Пловдив.

Видно от писмо рег.№ 335/ 12.01.2017г., подписано от Зам. Главен директор на ГДИН, жалбата на К.К., съдържаща твърдения за извършени закононарушения от служители на затвора гр.Стара Загора, е приета за неоснователна.

От лишения от свобода К. е последвала нова молба с вх.№М-114/ 03.02.2017г. до Главния директор на ГДИН, с искане да бъде преместен в затвора гр.Пловдив. Посочено е, че причините за това искане са изложени в подадената на 23.11.2016г. жалба, а също така е направено и предложение от началника на затвора гр.Стара Загора по чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, по което нямало произнасяне. Отново е направено предупреждение, че при неудовлетворяване на молбата му, К. ще предприеме гладна стачка.

С оспореното в настоящото съдебно производство Писмо рег.№ 2609/ 20.03.2017г., подписано от ВПД Главен директор на ГДИН ст.комисар Свилен Цветанов, е разпоредено на началника на затвора гр.Стара Загора да уведоми л.св.К.С.К., че молбата му за превод в затвора гр.Пловдив се оставя без уважение. Посочено е, че по жалбата на К. е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в писмо изх.№ 335 от 12.01.2017г. Отчетено е, че не са налице основания за приложение на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС – наличие на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода – пострадали от престъплението, или наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на обжалвания отказ, обективиран в писмо рег.№ 2609/ 20.03.2017г., в т.ч и постановената на основание чл.13, ал.2, т.1 и чл.58 от ЗИНЗС Заповед № Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за преместване в друг затвор, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният отказ за преместването на К.К. ***, обективиран в писмо рег.№ 2609/ 20.03.2017г., е постановен от материално компетентен орган – Временно преназначен на длъжността Главен директор на ГДИН – ст.комисар Свилен Цветанов, при упражняване на законово делегирани му, съгласно нормата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, правомощия.

Актът е в надлежна писмена форма и съдържа мотиви, доколкото са изложени фактически основания за непревеждането на лишения от свобода от затвора гр.Стара Загора в затвора гр.Пловдив. Поради това, независимо, че оспорения отказ не е наименован „заповед” и не съдържа изрично позоваване на правното основание за издаването му, то това формално нарушение не може да обуслови отмяната му само на това основание. От съдържанието на писмото е видно, че се оставя без уважение молбата на л.св.К. за превод в затвора гр.Пловдив, поради несъстоятелност на изложените в жалбата му оплаквания като е направено препращане към изготвеното по случая обобщено становище – писмо изх.№ 335 от 12.01.2017г. Освен това са посочени и съображения за липса на основанията и по чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС за преместването на лишения от свобода в друг затвор, т.е. осигурена е възможността на жалбоподателя да разбере мотивите на органа и да реализира правото си на обжалване.

При извършената от съда проверка досежно спазването на нормативно установената процедура по издаването на акта, съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да обуславят отмяната на акта като незаконосъобразен на това основание. Същият е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на ЗИНЗС.

Законово регламентираните основания за преместването на лишените от свобода са разписани в нормата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при: включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода /чл.62, ал.1, т.1/; при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание /чл.62, ал.1, т.2/; по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти /чл.62, ал.1, т.3/; по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода /чл.62, ал.1, т.4/ и при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.3, като в този в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая не са налице материалноправните предпоставки по чл.62, ал.1, т.1 и т.3 от ЗИНЗС за преместването на жалбоподателя в друг затвор, по негово желание. На първо място, видно от съдържанието на подадените от К. молби до Главния директор на ГДИН за превод в затвора гр.Пловдив, не се сочат като основания за направеното искане никакви факти и обстоятелства, които могат да се подведат под хипотезата на т.1 от чл.62, ал.1 ЗИНЗС. Лишеният от свобода не твърди, че не му е осигурена работа, а единствено се оплаква от лошите условия на труд /стари машини, недобра хигиена в цеха/. Липсват също така твърдения, а още по-малко – доказателства, за заявено желание и съответно направен отказ от страна на администрацията на затвора в гр.Стара Загора К. да бъде включен в обучения или курсове за придобиване на специалност и квалификация. От материалите по делото не се установява и наличие на следващата регламентирана в закона хипотеза – чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС, за преместване на лишения от свобода по негово желание. Няма данни членове на семейството на л.св.К. или негови близки, с които поддържа контакти, да са променили постоянния си адрес и да са подавали молби за преместването му в друг затвор. Съгласно изявлението на жалбоподателя, направено в съдебно заседание, баща му живее в гр.Стара Загора, а майка му – в Гърция. Обстоятелството, че има роднини в гр.Карлово, които го посещават в затвора, освен че остана недоказано по делото, не е достатъчно да обоснове съществуване на регламентираното в т.3 на чл.62 от ЗИНЗС основание за превод на К. в затвора гр.Пловдив. С оглед изложеното съдът намира, че доколкото в случая не се доказа наличието на нито едно от нормативно установените условия за преместване в друг затвор по заявено искане от лишения от свобода, законосъобразно компетентния административен орган, в лицето на ВПД Главен директор на ГДИН, е оставил без уважение молбата на К.К..

Съответен на закона е и следващия извод, обективиран в оспореното писмо, за липса на основания да бъде приложена разпоредбата на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС. Съгласно тази законова норма преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода. Действително в процесния случай е налице предложение по чл.62, ал.1, т.4 ЗИНЗС от на началника на затвора гр.Стара Загора, материализирано в писмо изх.№ЗД 428 от 22.12.2016г. /вх.№18559 от 27.12.2016г. на ГДИН/. Решението на Главния директор на ГДИН за преместване на лишен от свобода в друг затвор обаче се взема в условията на оперативна самостоятелност – т.е на предоставена от закона възможност за всеки конкретен случай решаващият административен орган да прецени дали са налице предпоставките на закона и доколко, с оглед поведението на лишения от свобода, това преместване е целесъобразно. Главния директор на ГДИН не е обвързан от предложението на началника на затвора гр.Стара Загора и не е длъжен да го приеме, обратно на поддържаната от процесуалния представител на жалбоподателя теза. Въз основа на извършена проверка по случая, резултатите от която са обективирани в представеното по делото писмо изх.№335/ 12.01.2017г., и установената несъстоятелност на оплакванията на жалбоподателя за наличие на реална опасност за живота и здравето му при пребиваването в затвора гр.Стара Загора, обосновано и в съответствие с приложимата нормативна регламентация решаващият орган е приел, че не са налице релевантните юридически факти за постановяването на заповед за преместването на К.К. от един затвор в друг.

Предвид гореизложеното съдът приема, че оспореният отказ за преместване в друг затвор, обективиран в писмо рег.№ 2609/ 20.03.2017г. на ВПД Главен директор на ГДИН, като постановен от компетентен административен орган, в съответствие с приложимия материален закон и при спазване на административно-производствените правила, е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя К.С.К. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И    :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора, против отказ да бъде преместен в затвора гр.Пловдив, обективиран в писмо рег.№ 2609/ 20.03.2017г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, като неоснователна.

ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”гр.София сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

      СЪДИЯ: