Р Е Ш Е Н И Е

№ 241 13.10.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 182 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Марго 2006” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 123728211, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 42, ет.2, ап.4, представлявано от управителя Маргарита Миткова Попова, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/7157#18 от 09.02.2017г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, с който спрямо „Марго 2006” ЕООД е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания”/АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г./ПРСР/, направление „Биологично растениевъдство” за кампании 2009, 2010 и 2011г. във връзка с подадените от „Марго 2006”ЕООД Общи заявления за плащания за 2009 с УИН: 24/070709/38115, за 2010г. с УИН: 24/110610/51667 и за 2011 с УИН: 24/160611/66962, в размер на 1667.20лв., на основание чл.18, ал.3, т.1 и ал.4, б.”б” от Наредба № 11 от 06.04.2009г. В жалбата и в допълнително направеното в съдебно заседание уточнение, се твърди нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения за постановяването му от некомпетентен орган, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неспазване на императивните изисквания за съдържание на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че оспореният акт е немотивиран от фактическа страна, тъй като не съдържа изявления за релевантни факти и обстоятелства, обуславящи упражненото административно правомощие. Излага доводи, че в нарушение на процесуалните правила, решаващият орган не е изпълнил задължението си да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Направено е искане оспореният АУПДВ да бъде прогласен за нищожен и в условията на алтернативност – да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за издаването на обжалвания АУПДВ поради прекратен с влязъл в сила административен акт агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. С подробно изложени съображения обосновава, че оспореният АУПДВ, като издаден от компетентен орган в рамките на надлежно делегираните му правомощия; в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на нормативно регламентираните формални и процесуални изисквания, е правилен и законосъобразен.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – „Марго 2006”ЕООД е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, регистриран с УРН 180554 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 24.04.2009г. „Марго 2006”ЕООД е подало заявление за регистрация, в което е посочена мярка за подпомагане „АЕП” и приложение за кандидатстване по мярка „АЕП”, подмярка „Билогично земеделие”, направление „Биологично растениевъдство”, като в приложението за кандидатстване по агроекологичните плащания са маркирани полетата „заявление за подпомагане” и „заявление за плащане” /л.83-100 по делото/. На 27.04.2012г. от жалбоподателя е било подадено последващо заявление за регистрация, в което мярка за подпомагане „Агроекологични плащания” не е била включена.

С писмо изх.№ 01-2600/7157 от 29.10.2014 г. на Заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" „Марго 2006”ЕООД е уведомено, на основание чл. 26, ал.1 от АПК, че ДФ „Земеделие” открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "АЕП". Като основание за образуване на производството е посочено обстоятелството, че при извършените административни проверки на основание чл. 65, ал.1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за спазване на поет 5-годишен агроекологичен ангажимент, е констатирано, че „Марго 2006” ЕООД гр.Стара Загора не е подало заявление за плащане по мярката през кампания 2012г. Според органа това налага агроекологичният ангажимент да се прекрати на основание чл. 18, ал.4 от Наредба № 11/06.04.2009 г. като невъзстановяваването на затревените площи се счита за неизпълнение на поетия ангажимент. На това фактическо основание и във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., на основание чл. 18, ал.3, т.4 и чл. 67, ал.1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. са предприети действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент по направление „Биологично растениевъдство”. Писмото е получено от жалбоподателя на 05.11.2014 г., видно от направеното върху същото отбелязване.

Срещу това писмо е подадено Възражение вх.№ 01-2600/7157 от 13.11.2014г, в което „Марго 2006” ЕООД гр.Стара Загора заявява, че няма поет агроекологичен ангажимент.

На 09.04.2015г. от зам.изпълнителния директор на ДФЗ е издадено Уведомително писмо № 01-2600/7157 за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания от ПРСР за кампания 2012г. по отношение на жалбоподателя по съображения, идентични с посочените в писмо изх.№ 01-2600/7157 от 29.10.2014г., като възражението на жалбоподателя е счетено за неоснователно.

Административният акт за прекратяване на поетия от „Марго 2006” ЕООД петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., направление „Биологично растениевъдство”, е бил обжалван по съдебен ред, като с Решение № 134/ 03.07.2015г., постановено по адм.дело №130/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора, жалбата на „Марго 2006”ЕООД е отхвърлена като неоснователна. Решението на Старозагорския административен съд е оставено в сила с Решение № 4705/ 20.04.2016г. по адм.дело № 12086/ 2015г. на Върховния административен съд на РБ.

След влизане в сила на решението по адм.дело № 12086/ 2015г. на ВАС, до „Марго 2006”ЕООД е изпратено писмо изх. № 01-2600/ 7154 # 10 от 03.11.2016г., за уведомяване, на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ „Земеделие” открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се открива на основание влязъл в сила административен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007-2013г. с изх. № 01-2600/ 7157 от 09.04.2015г. С вх. № 01-2600/ 7157 от 22.11.2016г. и вх.№ 01-2600/ 7157#16 от 28.12.2016г. са подадени писмени възражения от „Марго 2006” ЕООД, с изложени съображения, че влезлия в сила съдебен акт не е основание за възстановяване на средства поради това, че за посочените години не са били изплатени всички дължими суми съгласно Наредба № 11 от 06.04.2009г. Видно от представеното по делото писмо изх.№ 01-2600/7157#14 от 07.12.2016г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, направеното възражение не е прието за основателно, като се сочи, че съгласно чл.18, ал.4 от Наредба № 11/ 06.04.2009г. подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент.

Последвало е издаване на оспорения по делото Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/ 7157#18 от 09.02.2017г., с който по отношение на „”Марго 2006”ЕООД е определено публично държавно вземане в размер на 1667.20лв., представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 – 2013г., направление „Биологично растениевъдство” за кампании 2009, 2010 и 2011г. във връзка с подадените от „Марго 2006”ЕООД Общи заявления за плащания за 2009 с УИН: 24/070709/38115, за 2010г. с УИН: 24/110610/51667 и за 2011 с УИН: 24/160611/66962. От правна страна органът се е позовал на чл.18, ал.3, т.1 и ал.4, б.”б” и чл.67, ал.1 от Наредба № 11/ 06.04.2009г., чл.59 ал.1 и 2 от АПК във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК, и чл.20а, ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП. От фактическа страна административният орган е приел, че доколкото агроекологичния ангажимент на „Марго 2006”ЕООД е прекратен с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007-2013г. с изх.№ 01-2600/ 7157 от 09.04.2015г., а по заявленията на „Марго 2006”ЕООД са били изплатени суми по мярка 214 АЕП, направление „Биологично растениевъдство”, в общ размер на 4168.00лв., както следва: през първата година от ангажимента: по заявление с УИН:24/070709/38115 за кампания 2009г.: АП 08 – 2084.00лв; през втората година от ангажимента: по заявление с УИН 24/110610/51667 за кампания 2010: АП 08 – 2084.00лв.; през третата година от ангажимента: по заявление с УИН 24/160611/66962 за кампания 2011: АП 08 – 0.00лв., в съответствие с чл.18, ал.4, б.”б” от Наредба № 11/ 06.04.2009г. „Марго 2006”ЕООД следва да възстанови 40% от общата изплатена сума по мярка 214, което се равнява на 1667.20лв.

Издаденият АУПДВ № 01-2600/7157#18 от 09.02.2017г. е връчен на управителя на „Марго 2006”ЕООД на 27.02.2017г. и срещу него в срока по чл.84 АПК е била подадена жалба до Министъра на земеделието, храните и горите/ получена в Министерство на земеделието, храните и горите на 13.03.2017г./. Административната преписка по издаване на обжалвания пред Министъра на земеделието, храните и горите акт – АУПДВ № 01-2600/7157#18 от 09.02.2017г., е била изпратена от Зам.изпълнителния директор на ЗФ”Земеделие” с писмо изх.№ 01-2600/7157 от 29.03.2017г., заведено в деловодството на МЗХГ с рег.индекс № 70-1035 от 30.03.2017г. По делото е представено писмо изх.№ 11-263/ 04.07.2017г., подписано от Директора на Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки” към МЗХГ, в което е заявено, че до този момент няма произнасяне от Министъра на земеделието, храните и горите по жалбата на „Марго 2006”ЕООД.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи, както и от съдържащите се такива по приложените адм. дело № 130/ 2015г. по описа на АС – Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-2600/ 7157#18 от 09.02.2017г.; в законово установения срок по чл.149, ал.3 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.

Съгласно разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната Агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. По силата на чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията

на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания. В чл. 20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП е регламентирано, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява.

По силата на чл.27, ал.3 и ал. 5 и чл.20а от ЗПЗП във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК, в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е да определя органът от ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, за издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика по чл. 1 от Наредба № 5/ 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съответно съгласно чл.20а, ал.3 от ЗПЗП и чл. 11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" Изпълнителният директор на фонда може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/ 323 от 11.03.2015г., с която /по т.3 и т.4 от заповедта/, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е делегирал на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Живко Тодоров Живков правомощията да издава и подписва Актове за установяване на публични държавни вземания, както и да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ, по всички схеми и мерки по директните плащания по чл. 1 от Наредба № 5/27.02.2009г., в т.ч. за агроекологичните плащания /чл.1, т.10 от Наредба № 5/ 27.02.2009г./. В случая оспореният АУПДВ е подписан от Живко Живков, като от фактическа страна по делото не е спорно, че към датата на издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/ 7157#18 от 09.02.2017г Живко Живков е заемал длъжността Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”. Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган /Заместник Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Живко Живков/, при упражняване и в рамките на надлежно определените му със Заповед № 03-РД/ 323 от 11.03.2015г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” правомощия. Липсата на изрично посочване на оправомощителната заповед, нито представлява съществена нередовност на оспорения АУПДВ, нито може да обоснове извод за нищожност на акта, след като по делото безспорно е установено, че към датата на постановяване на акта, подписалото и издалото го лице – Живко Живков - Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, е бил надлежно определен да издава АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания по чл. 1 от Наредба № 5/27.02.2009г., със заповед на ръководителя на администрацията на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, в хипотезата на чл.166, ал.2, изр. второ от ДОПК.

Обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/ 7157#18 от 09.02.2017г. е постановен в изискуемата писмена форма. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици. От фактическа страна оспореният АУПДВ е обоснован с обстоятелството, че „Марго 2006”ЕООД е регистрирано в ИСАК; одобрено е за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013г. с направление "Биологично растениевъдство" през 2009г.; по поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214 на земеделския стопанин са били изплатени суми в общ размер на 4168.00лв., съответно за кампания 2009г – 2084.00лв. и за кампания 2010г – 2084.00лв., но доколкото с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. № 01-2600/7157 от 09.04.2015 г. ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на „Марго 2006” ЕООД, в съответствие с чл. 18, ал.4, буква "б" от Наредба № 11/2009г., „Марго 2006” ЕООД следва да възстанови 40 % от получената финансова помощ, което се равнява на 1667.20 лв. Административният орган се е позовал и на писмо изх. № 01-2600/ 7157 от 03.11.2016г., с което Държавен фонд „Земеделие” е уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, с посочване на фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че са спазени изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания. Фактическите констатации, обосноваващи наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл.18, ал.3, т.4 от Наредба №11 от 06.04.2009г. за определената за възстановяване от земеделския стопанин финансова помощ, са обективирани и могат да бъдат изведени както от Уведомително писмо изх. № 01-2600/ 7157 от 03.11.2016г за откриване на административно производство, така и от влезлия в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013г. с изх.№ 01-2600/7157 от 09.04.2015 г., на който акт, като обуславящ възстановяването на получената финансова помощ, се е позовал административният орган при издаване на АУПДВ. Ето защо съдът приема че е спазено изискването по чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за излагане на фактическите основания за обективираното в Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/ 7157#18 от 09.02.2017г. волеизявление.

Съдът намира, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроидзводствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Спазени са изискванията на чл. чл.26, чл.28 и чл.34 АПК за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие в него.

Оспореният административен акт е в съответствие и с материалния закон.

С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.

В чл.7 от Наредба №11 от 06.04.2009г. е регламентирано, че агроекологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години - т. е. касае се за дългосрочен ангажимент. Той се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година от останалите четири години, кандидатите подават само заявление за плащане. Това заявление следва да съответства на нормативните изисквания за годината, през която е подадено и едновременно с това да е съобразено и с условията, при които е поет ангажиментът. При неизпълнение на изискването за ежегодно подаване на заявление за плащане по време на поетия агроекологичен ангажимент законът предвижда задължение за разплащателната агенция да прекрати многогодишния ангажимент - чл. 18, ал. 3, т.4 от Наредба № 11/ 2009 г. Разпоредбата на чл.67 от същата наредба предвижда, че земеделските стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания".

В контекста на цитираната нормативна регламентация се налага извода, че фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения по настоящото дело акт и посочени като мотиви в него, се свеждат до: 1. извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание оторизирано подпомагане по мярка 214 АЕП и 2. прекратяване на агроекологичния ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт.

От събраните по делото доказателства се установява наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки. От страна на жалбоподателя изрично бе заявено в съдебно заседание, че посочените в обжалвания акт суми за извършени плащания за кампания 2009г и за 2010г. са получени от дружеството, поради което съдът приема за безспорно обстоятелството, че „Марго 2006”ЕООД е получило финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г. , направление „Биологично растениевъдство” за кампании 2009 и 2010г. във връзка с подадени Общи заявления за плащания за 2009 с УИН: 24/070709/38115 и за 2010г. с УИН: 24/110610/51667, в общ размер на 4168.00лв. / по 2084.00лв. за кампания 2009г. и за кампания 2010г/.

Налице е и втората материалноправна предпоставка, необходима при условията на кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно многогодишният ангажимент по мярка 214 да е бил прекратен. По делото е представено уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 с изх.№ 01-2600/7157 от 09.04.2015г., от който е видно, че ДФЗ-РА прекратява поетия от „Марго 2006”ЕООД през 2009г. петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 с направление „Биологично растениевъдство”, поради неподаване на заявление за плащане през 2012г. Този акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент е влязъл в законна сила на 20.04.2016г., датата на която е постановено решение №4705/ 20.04.2016г. по адм.дело № 12086/ 2015г. на ВАС, с което е оставено в сила решение №134/ 03.07.2015г. по адм.д.№ 130/2015г. на Старозагорския административен съд за отхвърляне на жалбата на „Марго 2006”ЕООД против уведомително писмо с изх.№ 01-2600/7157 от 09.04.2015г. Следователно с факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския стопанин възниква задължението за възстановяване на получената финансова помощ.

С оспорения АУПДВ правилно е определен и размера на вземането спрямо „Марго 2006”ЕООД. Както се каза, по делото е установено и не се оспорва от жалбоподателя, че по поетия многогодишен ангажимент по Мярка 214 АЕП му е била оторизирана и изплатена сума в общ размер на 4168.00 лева. Безспорно е и обстоятелството, че подпомаганото лице не е подало заявление за плащане на четвъртата година от поемане на ангажимента, съгласно императивното изискване на чл.7, ал.2 от Наредба № 11/ 06.04.2009г. При това положение размерът на публичното вземане е правилно определен от административния орган, съгласно чл. 18, ал. 4, б.”б” от Наредба № 11/ 06.04.2009г., а именно поради прекратяване участието в на земеделския стопанин в мярка 214 до края на четвъртата година - 40% от получената до момента финансова помощ, или 1667.20 лева.

С оглед на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на публично държавно вземане с изх.№. № 01-2600/7157#18 от 09.02.2017г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”гр.София е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Марго 2006” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 123728211, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 42, ет.2, ап.4, представлявано от управителя Маргарита Миткова Попова, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/7157#18 от 09.02.2017г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Марго 2006” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 123728211, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 42, ет.2, ап.4, представлявано от управителя Маргарита Миткова Попова, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” гр.София сумата от 100.00лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: