Р Е Ш Е Н И Е

№ 327 01.12.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на първи ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 183 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба от «МЕГАБИЛДИНГ ГРУП» ЕООД, ЕИК 123757394, с адрес в гр.Казанлък, ул. «Христо Ботев» №6, вх.А, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Стефан Кемалов против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №1-1 /05.01.2017г, издаден от старши инспектор «Приходи» в Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, потвърден с Решение № 1/10.02.2017г на Директор Дирекция „Местни приходи” - Община Казанлък в частта с която са определени задълженията на дружеството за такса за битови отпадъци /ТБО/ в размер на общо 1641лв—главници за 2012г, 2013г, 2014г, 2015г и 2016г, с дължима лихва за забава 327.22 лв към 05.01.2017г.

В жалбата са релевирани доводи за липса на мотиви към акта, незаконосъобразност на оспорения акт поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Дружеството твърди, че е собственик на имоти №175, №142, №150, 151 и 292, кад.район 503, местност „Дерелика” в гр.Казанлък, които имоти твърди, че не се използват, че са неоградени, незастроени, неелектрифицирани и не-водоснабдени и не се извършват по местонахождението им услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депа и др.съоръжения на битови отпадъци, нито се поддържа чистотата на териториите в района на имотите. Поради това, счита, че ТБО изобщо не се следва за тях. Относно имот №659 твърди, че е продаден през 2013г. Твърди се, че не са били отчетени извършените през годините 2012, 2013, 2014г плащания за ТБО и че не е взета предвид подадена от дружеството декларация през м.12.2015г, че няма да използва имотите. Твърди, че актът е неясен в частта относно позиции от №1 до №8, в които не е посочен номер на имот. По изложените съображения иска отмяната на АУЗД № 1-1 от 05.01.2017г, издаден от старши инспектор «Приходи» в Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, потвърден с Решение № 1/10.02.2017г на Директор Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък в частта, с която са установени на дружеството задължения за ТБО и прилежащи лихви. Претендира присъждане в полза на дружеството направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция "Местни приходи" в Община Община Казанлък с представител юрисконсулт Байков, оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й като такава. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С декларации по чл.14 от ЗМДТ вх.№091200056/08.1.2008г /л.34/, и вх.№3841/27.09.2013 /л.21/ „МЕГАБИЛДИНГ ГРУП” ЕООД е декларирало следните имоти в гр. Казанлък:

УПИ ІІІ-4, в кв.2 ЗР в гр.Казанлък, в жилищна устройствена зона, адрес „второ западно разширение”, площ 2000 кв.м, дан.основа 40050.00 лв партида 123757394_001 и

УПИ ІV-8787, с площ 9895 кв.м, кв.397 по план, одобрен през 2013г., с отметка, че земята е УПИ /парцел/ в строителните граници на гр.Казанлък, предназначение друго „за спорт и атракции”, отчетна стойност 28188 лв, парт. №7404F10870.

На следващо място, с декларации по чл.17 от ЗМДТ /вх.№№ 300-307/ 07.12.2007г/, впоследствие, предекларирани през 2010г с декларации по чл.14 от ЗМДТ дружеството е декларирало и следните имоти в гр.Казанлък:

—ПИ №151 кад.район 503 по план за земеразделяне за местност „Дерелика”, „друг терен в строителните граници”, отчетна стойност 26396,70 лв, данъчна оценка 26396.70лв, за който се водят две партиди: № 7404F9425 и парт.№ М305_071207г /л.26—31, л.51, нот.акт на л.270, СТЕ л.284/.

—ПИ кад.№175, кад.район 503 по плана за земеразделяне, местност „Дерелика”, — „друг терен в строителните граници” —отчетна стойност 55734.60лв, дан.оценка 122061.50лв, партида М300/07122007 л.65, нот.акт на л.270;

— ПИ кад.№142, кад.район 503 по план за земеразделяне, местност „Дерелика”, „друг терен в строителните граници” —отчетна стойност 17100 лв, дан. оценка 37446 лв, партиден М303/07122007, л.59, л.270,

—ПИ №150 кад.район 503 по план за земеразделяне местност „Дерелика”, „друг терен в строителните граници” —отчетна стойност 9712.80 лв, дан. оценка 21269.30лв, партида М-304/07122007 — л.53, л.270.

—ПИ кад. №292, кад.район 503 по плана за земеразделяне за местност „Дерелика”, гр.Казанлък, с отметка „друг терен в строителните граници”, отчетна стойност 3796.20лв, данъчна оценка -8313.00 лв, партидра М306_071207, /л.45 и сл, нот.акт на л.270, СТЕ на л.284/ и

-ПИ № 659 /по нот.акт-лозе в местността „Татарска могила”/, означен в декларацията като „друг терен в строителните граници” — с отчетна стойност 10108.10лв, партида М307_071207, л.31—32, л.43 гръб, нот.акт №35/2007г, л.270.

По делото не са представени доказателства за разпореждане от страна на дружеството с така декларираните от него поземлени имоти. Само за ПИ №659, се твърди че е продаден на 16.10.2013г, но без доказателства за разпореждане със същия.

След извършена проверка по чл.107 ал.3 от ДОПК от орган по приходите в община Казанлък — Мария Георгиева Илучева, старши инспектор приходи в община Казанлък, е установено, че не са заплатени в пълен размер от страна на „МЕГАБИЛДИНГ ГРУП” ЕООД следващите се за декларираните от него поземлени имоти, посочени по-горе Данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и Такса за битови отпадъци/ТБО/ . С оглед на това и на основание чл.107 ал.3 от ДОПК е издаден Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №1-1 /05.01.2017г , с който са определени на дружеството задължения за периодите на 2012г, 2013г, 2014г, 2015г и 2016г за Данък върху недвижимите имоти - в общ размер на 1085.03лв, лихва 147.78лв към 05.01.2017г. и за Такса за битови отпадъци за същите периоди в общ размер 1641.19лв, лихва 327.22лв към 05.01.2017г.

Предмет на обжалване е АУЗД №1-1 /05.01.2017г. само в частта относно определените задължения за такса за битови отпадъци на дружеството. Относими към тази част са изложените съображения, основани на нормата на чл.62, чл.66 от ЗМДТ, чл.18 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, приета от ОбС Казанлък — че лицето дължи ТБО като собственик на декларирани от него поземлени имоти. Възпроизведена е нормата на чл.18 от посочената Наредба№26, според която: нежилищните имоти на предприятия, организации на бюджетна издръжка и други собственици на такива имоти в границите на организираното сметосъбиране е в размер 2.0 на хиляда върху по-високата от двете стойности — отчетната стойност и данъчната оценка на имота, в това число: за сметосъбиране и сметоизвозване —0.88 на хиляда, за обезвреждане в депа или др.-0.64 на хиляда; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване -0.48 на хиляда. Посочени са като размер и отделните пера за услугите,включени в ТБО за жилищните имоти. В акта са посочени персоналните партиди съгласно подадени от дружеството декларации. Посочено е неизпълнено задължението на дружеството да заплати в срок такса битови отпадъци за горепосочените имоти, въз основа на което в табличен вид е посочен размера на следващите се задължения от съответния вид за всеки имот посредством посочване на партидата на имота или партидата и номера на имота. Посочени са внесените от дружеството суми, с каквито е намалено съответното задължение. За периода на 2016г, задължението за ТБО е определено без да се включва промила за сметосъбиране и сметоизвозване, а само за перата обезвреждане на битовите отпадъци в депа и почистване на общите площи. Изчислени са и следващите се лихви за забава към дата 05.01.2017г. От правна страна актът се сочи издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, връзка с чл.4 ал.1 от ЗМДТ.

На основание чл.107 ал.4 от ДОПК АУЗД №1-1 /05.01.2017г. е обжалван от дружеството в частта относно ТБО за периодите на 2012г, 2013г, 2014г, 2015г, 2016г по административен ред - пред Директора на Дирекцията Местни приходи в община Казанлък по съображения, че услугите, срещу които се следва ТБО, не са изобщо престирани, че е била подадена декларация за неползване на имотите за 2016г и че задълженията са платени, като са приложени платежни документи /л.10-16/.

С Решение № 1/10.02.2017г., на основание чл.144 ал.1 от ДОПК, вр.с чл.4 ал.5 от ЗМДТ и след като е разгледал жалбата по същество, Директор Дирекция „Местни приходи” - Община Казанлък я е счел за неоснователна и е потвърдил изцяло акта. Изложени са съображения относно дължимостта на ДНИ и ТБО за процесните имоти, като такива в строителните граници вид земя „друго”, при правилно определен размера на задълженията. Посочени са принципно възможностите за освобождаване от начисляването на такса в частта „сметосъбиране и сметоизвозване” - при подаване на декларация по образец в Дирекция „Местни приходи” до края на предходната година или въз основа на удостоверение, издавано от Общинското предприятие „Комунална дейност и поддръжка на инфраструктурата” в случаите когато имотът е недостъпен поради липса на изградена инфраструктура /л.17-18/. Решение №1 /10.02.2017г е връчено на дружеството жалбоподател на 17.02.2017г /л.18/.

По делото са приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на АУЗ №1-1 /05.01.2017г на орган по приходите при община Казанлък и потвърждаващото го Решение №1/10.02.2017г.

Относимата към спора Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък не е приложена по делото, но е достъпна на сайта на Община Казанлък / https://www.kazanlak.bg/index.php?p=na&r[page]=4811/. Според чл.15 ал.5 от тази Наредба Таксата битови отпадъци се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на данъка върху недвижимите имоти. Съгласно чл.11 ал.1 от Наредба №31 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Казанлък, данъкът се заплаща на две вноски в следните срокове от 01.март до 30.юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.

Представени са и приети като доказателства по делото заповеди на Кмета на Община Казанлък по чл.63 ал.2 и чл.71 от ЗМДТ за определяне границите на районите за сметосъбиране и сметоизвозване и графици за дейностите, а именно Заповед №1182/27.10.2011г, №1993/30.10.2012г, №2380/29.10.2013г, №2323/29.10.2014г, №1997/30.10.2015г, копие - извадка от ПУП - ПР, одобрен със Заповед №777/30.10.2013г., Схема за разполагане на контейнери за съхранение на отпадъци, АОС №429/20.07.2001г., скица и план за експлоатация на общинско депо за строителни отпадъци, с.Шейново, Решение №13-РД-258-00/25.02.2014г., пътни листи, графици за отчитане явяването и неявяването на работа от заетите в звено „ССТТБО” за дейност „метене” /л.168 и сл./.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Венцислав Любомиров Симеонов и Мирослав Иванов Птичков. Свидетелят Симеонов твърди, че познава Стефан —управител на „Мегабилдинг груп”, знае, че дружеството има имоти към художествената гимназия, към „Тюлбето”. Твърди, че в седмицата два пъти минава от там и не е виждал съдове за събиране на отпадъци. Твърди, че не е виждал снегопочистващи камиони. Района твърди има бурени и трева. Само пред художествената гимназия имало кошче за боклук—малко метално кошче, но не и кофи. Свидетелят Птичков твърди, че имотите са до художествената гимназия и зад нея, нагоре /на север/ посока към Балкана. Твърди че там си разхожда кучето вече 6 години. Описва мястото като поляни, няма строежи, по-нагоре сочи крос писта, неофициална. Твърди, че „кофи за смет там няма, то път няма, там са само голи поляни”. Относно пътя твърди, че е една черна ивица, като с автомобил се стига до Художествената гимназия и от там нататък-пеш. До самата художествена гимназия имало контейнер за боклук /л.161/.

По делото е назначена Съдебно-икономическа експертиза, по която е изпълнено основно и допълнително заключение на вещото лице В.Н., което като неоспорено от страните, компетентно и добросъвестно изготвено съдът кредитира с доверие. Вещото лице е посочило данъчната основа, и размера на такса битови отпадъци по компоненти, ведно с лихвите за забава по отношение на имоти №№175, №142, 150, 151 и 292, кад.район 503, местност Дерелика, в гр.Казанлък. В заключението са потвърдени размерите на определените и посочени като дължими главници за ТБО за изброените имоти, с изключение на имот Партида № М305_**********№151, ред №38 и 39 от таблицата, където посочения размер на главници за 2012г—240.43лв и 2013г—240.43лв, се сочи от вещото лице така: за 2012г—93.15лв, а за 2013г.-нищо. Налице е и незначителна разлика между АУЗ и СИЕ в частта относно лихвите за забава, като вещото лице определя лихва с няколко стотинки повече от посочената в АУЗ.

Вещото лице е обобщило и представените графици и пътни листи по предоставяне на услугата. В т.4 от заключението /л.296/ обобщава, че общинското предприятие е водена счетоводна отчетност за разходите за ТБО Община Казанлък за дейности, предоставени услуги и др.разходи за сметосъбиране и сметоизводване, поддържане на чистотата на обществени територии и за поддържане на депо за отпадъци за 2012, 2013, 2014г, 2015 и 2016г, което се доказва от първични счетоводни документи. По отношение на процесните имоти в м.”Дерелика” твърди, че тя е включена в графика за събиране на битовите отпадъци по райони на специализираните автомобили за 2017 г, утвърден от директора на общинското предприятие „Комунални дейности и поддържане на инфраструктурата” инж.Н.Чалъков, като сметоизвозването сочи възложено на специализирани автомобили с български контенеровоз СТ 1074 —един бр.съд за смет и Ивеко СТ 4663 —1бр тип „Бобър” ежедневно /л.303—304/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на АУЗД №1-1 /05.01.2017г в частта му относно установените задължения за такса битови отпадъци на „МЕГАБИЛДИНГ ГРУП” ЕООД, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването е направено в законово установения срок по чл.156 ал.1, вр.с чл.144 от ДОПК /жалбата е подадена на 06.03.2017г, в първия работен ден след 03.03.2017г, като последния е 14-ия ден от срока, броен, от 18.02.2017г, деня следващ връчването. Жалбата изхожда от легитимирано лице с правен интерес и е против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност/, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Задълженията за такса за битови отпадъци и лихвите върху тях, представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1, т.3 от ДОПК във вр. счл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за такса за битови отпадъци /ТБО/ приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите. В ал.5 на чл.4 е регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а Ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

АУЗД №1-1 /05.01.2017г. е издаден от инспектор местни приходи в дирекция „Местни приходи” при община Казанлък - Мария Илучева, която е упълномощена да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед №711/10.05.2016г на Кмета на община Казанлък /л.81 по делото/. Следователно обжалваният АУЗ е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.

АУЗД №1-1 /05.01.2017г е издаден в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за формална незаконосъобразност на акта, поради липсата на мотиви и неяснота относно имота за който са определени задълженията. Оспорения АУЗ е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Посочено е, че същият се издава на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, като от съдържанието на акта е несъмнено, че същият е издаден служебно, поради неплащане в срок на задължения, размера на които е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация и за всеки имот поотделно. Обосновано е съществуването на законово регламентирано задължение за заплащане на ТБО към бюджета на Община Стара Загора за „МЕГАБИЛДИНГ ГРУП” ЕООД като собственик на декларирани недвижими имоти. Обстоятелството, че не са посочени отделните компоненти на услугата не съставлява съществено нарушение на изискването за форма. Това е така, тъй като в мотивите на акта е посочено, че ТБО е изчислена съобразно размера на ставките, определени в чл.18 от Наредба №26, а именно— 2.0 на хиляда върху по-високата между отчетната и данъчната оценка, в това число за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване 0.88 на хиляда, за обезвреждане в депа-0.64 на хиляда, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване- 0.48 на хиляда, като са посочени и данъчните основи. Следователно определяем е и размера на отделните компоненти на ТБО. Освен това в констативната част на оспорения акт изрично е посочен номера и датата на подаване от страна на дружеството на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, съответно чл.17 ал.1 от ЗМДТ, посочени са номера и адреса или местонахождението на декларираните недвижими имоти. Не е налице неяснота поради посочване само партидата на имота и по отношение на позиции №№4, 5, 6, 7 и 8 от акта, които са и предмет на обжалване. В тези позиции е посочен само партидния номер на имота, а от констативната част на акта се разбира на кой имот партидния номер съответства. Следователно е постигната онази минимално необходима яснота на установителното изявление на органа по приходите относно имотите, по отношение на които с оспорения частично АУЗ са установени задълженията за ТБО и лихва за забава в плащането в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК - служебно, поради неплащането в срок на тези задължения и чийто размер е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация.

Не се установяват допуснати при издаването на акта нарушения на административно-производствените правила.

Относно съответствието на акта с материалния закон, съдът съобрази следното:

В разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл.64, ал.1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето – собственик на облагаем с данък недвижими имот /чл.10 ал.1 и чл.11 от ЗМДТ/.

Оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон по отношение на имот партиден №123757394_001 —деклариран УПИ ІІІ-4, в кв.2 ЗР в гр.Казанлък, жилищна устройствена зона, адрес „второ западно разширение”, площ 2000 кв.м, който е с данъчна основа 40050.00 лв; и по отношение на имот партиден №7404F10870, деклариран УПИІV—8787, с площ 9895 кв.м, кв.397 по план, одобрен през 2013г, за спорт и атракции, данъчна основа 92805.20лв. Двата имота в подадените от «МЕГАБИЛДИНГ ГРУП» ЕООД декларации са декларирани като УПИ /парцел/ в строителните граници на гр.Казанлък с конкретно отреждане, т.е. облагаеми поземлени имоти по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗМДТ. За същите са относими волеизявленията за включването им в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно представените по делото заповеди по чл.63 от ЗМДТ. Доказва се от събраните по делото доказателства, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депа и поддържане чистотата на обществени територии, насрещна престация за каквито е ТБО, са реално предоставяни за процесните периоди. Свидетелските показания, които са в насока липса на организирани дейности по сметосъбиране и сметоизвозване в района на местността „Дерелика”, над „Художествената гимназия” гр.Казанлък, не се отнасят за горните УПИ, доколкото не се установи същите да са част от тази местност. Размерите на ТБО за тези два УПИ, каквито са определени с оспорения АУЗ се потвърждават от доказателствата по делото и не бяха опровергани, като не се оспорва данъчната основа на имотите.

Следователно при правилно приложение на закона, с акта са установени задължения за ТБО: за имот УПИ ІІІ-4, партиден №123757394 001 в размери: 80.11лв за 2013г., по 80.10лв за 2014г. и за 2015г., а за 2016г.— 44.86лв; и за партиден №7404F10870 —УПИ ІV-8787, в кв.397 по ПУП на гр.Казанлък, ТБО за 2013г. в размер на 185.61лв, погасено частично до размера на 61.86лв, т.е. главница в общ размер на 347.03лв с прилежащи лихви за забава. С оглед установяването, че дружеството е декларирало като принадлежащи му тези два урегулирани поземлени имота и реалното предоставяне спрямо тях на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива, определените за тях такси са дължими от жалбоподателя. Следователно в частта относно установените за посочените два имота задължения за ТБО главници до 347.03лв и лихви, АУЗД №1-1/05.01.2017г., е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон по отношение на имотите, описани в партиди: партида № 7404F9425 - за ПИ кад.№151, партида № М300/07122007 - за ПИ кад.№ 175; партида № М303/07122007 - за ПИ кад.№142, парт.№ М304/07122007 - за ПИ кад.№150, парт.№М305/07122007 - за ПИ кад.№151, партида № М306/07122007 - за ПИ кад.№292 и партида № М307/07122007 - за ПИ кад.№695 /сграда/.

По отношение на имотите по тези партиди жалбоподателят навежда, че не дължи такса, тъй като те /извън ПИ кад.№695, който бил продаден/, попадат в местността „Делерика”, където не се предоставят изобщо услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане. Твърди още, че имотите не генерират отпадъци и поради декларирано неползването им за 2016г. От своя страна, ответникът е изложил в потвърждаващото АУЗ решение №1/10.02.2017г липса на доказателства за двете възможни и единствени хипотези, при които само не се следва такса за услугите сметосъбиране и сметоизвозване: при подадена декларация за неползване на имота и при снабдяване с удостоверение от посочено предприятие ”Комунална дейност и поддръжка на инфраструктурата” за невъзможността за предоставяне на услугата поради недостъпност на имотите или липса изградена инфраструктура. За 2016г сочи определено задължение само за перата— поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци.

По така очертания спор следва да се отбележи, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект/чл.11 от ЗМДТ/. Законодателят изисква освен наличието на правна връзка между имота и субекта по см. на чл.11 от ЗМДТ и фактическо престиране и ползване на услугата, насрещна престация за каквато е таксата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл.62 от ЗМДТ и различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита че са ползвани. Първата от трите услуги по смисъла на чл.62 от ЗМДТ—по сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя от общината на конкретния правен субект за да изпълни той визираното в чл.7 ал.1 от ЗУО свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл.64 ал.1 от ЗМДТ да не полза за съответния отчетен период имоти и с оглед на това да не генерира отпадъци, законодателят в чл.8 ал.5 от ЗМДТ е приел, че с наредбата на общинския съвет по чл.9 от ЗМДТ следва да се определя реда , по който лицата, които не ползват услугата през съответната година установяват този факт. В случая по делото е безспорно, че дружеството –жалбоподател е подало съответно на чл.17 ал.1 от Наредба №26 декларация за неползване на имотите, съответно и услугите по сметосъбиране и сметоизвозване само за периода на 2016г. С оглед на това, таксата за тези услуги за периодите на 2012г, 2013г, 2014г, 2015г, за които е установена с акта, ще бъде дължима ако общината е престирала услугата по отношение на територията, на която са разположени имотите на дружеството.

Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци, е поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. Съгласно чл.66 ал.1 т.4 от ЗМДТ в услугата се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за общо ползване. Законодателят е приел, че общото ползване на тези територии предполага обща отговорност за събиране и транспортиране на генерираните битови отпадъци по см.на чл.7 ал.1 от ЗУО. Законодателят е предоставил на общинския съвет и кмета да определят кои са териториите, спрямо които се следва такова поддържане на чистотата, но за да е налице задължение за заплащане на такава такса, е необходимо услугата реално да се предоставя. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване.

Третия вид услуга—обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа или други съоръжения, завършва визираното в чл.7 ал.1 от ЗУО задължение на лицата, от чиято дейност се образуват отпадъци.Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или съоръжения за обезвреждане. Тъй като тази услуга също не е обвързана с фактическото ползване на имота, за нея също не е налице възможност да се декларира неползване.

За да бъде законосъобразен АУЗД № 1-1/05.01.2017г, с който на „МЕГАБИЛДИНГ ГРУП” ЕООД са установени задължения за ТБО за притежавани от него имоти в гр. Казанлък, следва да бъде надлежно доказано реалното предоставяне от общината на трите услуги. Доказателствената тежест за установяване на обстоятелството дали са предоставяни услугите, като положителни факти, елемент от фактическия състав по възникване на задължението за ТБО по чл.62 ал.1 от ЗМДТ, е на органа, издал акта, а не на жалбоподателя. В случая ответникът не се справи с тази доказателствена тежест и по отношение на имотите кад.№151, 175, 142, 150, №292 местност «Дерелика» и кад.№695 местност «Татарска могила» в гр.Казаснлък, в каквато насока бяха дадени указания.

От събраните по делото доказателства се установява, че имотите с кад.№151, №175, №142, №150, №151 и 292, район 503 по плана за земеразделяне на местността „Дерелика”, а наред с тях и имот кад.№ 695 - лозе в местността „Татарска могила”, са отразени в плана за земеразделяне, което сочи на земеделски произход на имотите. Видно е от представения документ за собственост /нот.акт №35, томІV, рег.№ 4933, дело 581/2007 на нотариус при РС Казанлък, л.270/, че означението на имотите е по план за земеразделяне за съответната местност, както са и декларирани. Района по местонахождението на имотите е означен като парк „Тюлбе” на представената от ответника Схема на разполагане на контейнери за съхранение на отпадъци, утвърдена от 2012г /л.181/. На тази схема и за района на парка не са отбелязани места за контейнери. Че контейнери не са поставяни, нито са извършвани дейности по сметосъбиране и сметоизвозване в този район се потвърди и от свидетелските показания по делото. Местността Дерелика е в района северно от Художествената гимназия (Националната гимнация по пластични изкуства и дизайн „Проф.Дечко Узунов” в гр.Казанлък), който район представлява поляни, според свидетелските показания на св.Птичков („кофи за смет там няма, то път няма, там са само голи поляни”). Последният, както и св.Симеонов са единодушни в твърденията си и категорични, че в този район няма поставени съдове за отпадъци, не се извършват услугите по събиране и извозване на такива, нито почистване на общи площи. Тези данни се потвърждават от писмените доказателства по делото. Доказа се, че в местността „Дерелика” не е изобщо изградена пътна инфраструктура. Свидетелят Птичков описва района като достъпен само пеш, по черен път. За имоти кад.№ №151, №175, №142, №150, №151 и 292 и №695 —лозе също е декларирано, че не граничат с път с трайна настилка /асфалт/бетон, неелектрифицирани, неводоснабдени и пр, което макар и косвено също сочи на това, че имотите са недостъпни за сметоизвозваща и почистваща техника. Имотите не са генерирали отпадъци и не са изобщо включени в район за предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Представените пътни листи и графици не са обвързани изобщо с маршрут към въпросната местност и не могат да се отнесат към района, в който се намират имотите. Потвърди се от СИЕ, че за местността „Дерелика” не се отнасят графиците за услугите на общинското предприятие „Комунални дейности и поддържане на инфраструктурата”. Съгласно заключението, последния отговор, тази местност е включена в графика за събиране на битовите отпадъци едва за 2017 г. От изложеното следва, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване не са били предоставяни за ПИ кад.№151, №175, №142, №150, №151 и 292, район 503, и ПИ кад.№ 695, в периода 2012—2016г.

Съдът намира, че не се следва такса и за другите два компонента, образуващи сумарно задължението за такса битови отпадъци. Това е така, тъй като макар местността Дерелика да е включена в строителните граници на града и обхваната от Общия устройствен план на град Казанлък, тези имоти не се установи да са в регулация, а именно по отношение на имотите ”в регулационните граници” на населеното място се отнася волеизявлението в т.1 от Заповедите по чл.63, ал.2 от ЗМДТ на Кмета на община Казанлък за предоставянето на услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата и обезвреждане на битови отпадъци в депа /Заповед №1182/27.10.2011г, №1993/30.10.2012г, №2380/29.10.2013г, №2323/29.10.2014г, №1997/30.10.2015г. /.

Имотите кад.№151, №175, №142, №150, №151 и 292, район 503, и ПИ кад.№ 695 - лозе в „Татарска могила” са декларирани с кадастрални номера, като „друг терен в строителните граници” при липса на доказателства за промяна на земеделския им статут. Ако и местността Дерелика и Татарска могила да са включени в границите на град Казанлък и обхванати от ОУП, то по делото не се доказа тези имоти да са обхванати от подробен устройствен план, който да ги отрежда за някоя от дейностите по чл.8, ал.1, т.1 от ЗУТ по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ. Затова независимо от представените графици за явяване на работа на заетите в дейност „метене” и наличието на общинско депо (АОС №429/20.07.2001г за сметище в землище на с.Черганово), съдът, приема, че не се следва за изброените имоти определяне на задължение за компонентите от таксата —за услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа, за периодите 2012—2016г вкл..

Следователно при неправилно приложение на материалния закон са определени с АУЗД №1-1/05.01.2017г. задължения на дружеството за ТБО за партида 7404F9425—за ПИ кад.№151, партида № М300/07122007—за ПИ кад.№ 175; партида № М303/07122007 —за ПИ кад.№142, парт.№ М304/07122007 —за ПИ кад.№150, парт.№М305/07122007 —за ПИ кад.№151, партида М306/07122007 —за ПИ кад.№292 и партида М307/07122007 —за ПИ кад.№695 /сграда/, тъй като не са предоставяни в периода 2012-2016г и трите услуги, стойностите на които са компоненти на таксата за битови отпадъци по смисъла на чл.62 от ЗМДТ.

С оглед на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №1-1 /05.01.2017г, издаден от старши инспектор «Приходи» при Община Казанлък, потвърден с Решение № 1/10.02.2017г на Директор Дирекция „Местни приходи”, в частта с която са установени задължения за ТБО за периоди 2012—2016г за партида7404F9425—ПИ кад.№151, партида № М300/07122007- ПИ кад.№ 175; партида № М303/07122007 - ПИ кад.№142, парт.№ М304/07122007 — ПИ кад.№150, парт.№М305/07122007 —за ПИ кад.№151, партида М306/07122007 —ПИ кад.№292 и партида М307/07122007 — ПИ кад.№695 /сграда/, а именно —в частта за горницата над 347.03лв до 1641.19лв от главницата на ТБО, и лихви над 70.17лв до 327.22 лв, е незаконосъобразен и следва да се отмени. В частта до 347.03лв —главница ТБО за партиден №123757394 001 в размер по 80.11лв за 2013г, по 80.10лв за 2014г и за 2015г, а за 2016г— 44.86лв; и за партиден №7404F10870 за 2013г в размер на 61.86лв, с прилежащи лихви за забава — 70.17лв към 05.1.2017г, Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №1-1 /05.01.2017 е законосъобразен и в тази част жалбата на „МЕГАБИЛДИНГ ГРУП” ЕООД, ЕИК 123757394 следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото исканията за присъждане на разноски, на основание чл.161 ал.1 изр.първо и трето от ДОПК следва да се уважат съразмерно съобразно изхода на делото и съразмерно с отхвърлената и уважена част от жалбата. Жалбоподателят е направил разноски в общ размер 800лв, от които 50лв-държавна такса, 250лв - за СИЕ, 500лв - за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено на 20.02.2017г. съгласно договор за правна защита и съдействие от тази дата/л.88/. На ответника за юрисконсултска защита би се следвал размер от 367.79лв, минималния размер, определен по правилата на чл.161, ал.1 изр.трето от ДОПК и чл.8, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на това че делото е с материален интерес - 1968.41 лв (1641.19+327.22).

По съразмерност и спрямо уважената, съответно отхвърлена част от жалбата на жалбоподателя се следват разноски в размер 630.44лв, а на ответника - 77.95лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. второ от ДОПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на „МЕГАБИЛДИНГ ГРУП» ЕООД Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №1-1 /05.01.2017г, издаден от старши инспектор «Приходи» в Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, потвърден с Решение № 1/10.02.2017г на Директор Дирекция „Местни приходи” , Община Казанлък, в частта с която е установено задължение за Такса за битови отпадъци за имоти с партидни номера №7404F9425, № М300/07122007, № М303/07122007, № М304/07122007, №М305/07122007, № М306/07122007 и М307/07122007 за периоди 2012-2016г., в размер за горницата над 347.03лв до 1641.19лв от главницата и в размер за горницата над 70.17лв. от прилежащите лихви за забава, като незаконосъобразен.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на МЕГАБИЛДИНГ ГРУП» ЕООД, ЕИК 123757394, с адрес в гр.Казанлък, ул. «Христо Ботев» №6, вх.А, ет.1, ап.2 против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №1-1 /05.01.2017г, издаден от старши инспектор «Приходи» в Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, потвърден с Решение № 1/10.02.2017г на Директор Дирекция „Местни приходи” - Община Казанлък, в частта установяваща главница за Такса за битови отпадъци за партиден №123757394 001 за 2012-2016г; и за партиден №7404F10870 за 2013г общо 347.03лв, както и в частта на прилежащите към тази главница лихви за забава в размер 70.17лв към 05.1.2017г., като неоснователна.

ОСЪЖДА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК да заплати на «МЕГАБИЛДИНГ ГРУП» ЕООД, ЕИК 123757394, с адрес в гр.Казанлък, ул. «Христо Ботев» №6, вх.А, ет.1, ап.2 сумата от 630.44лв разноски.

ОСЪЖДА «МЕГАБИЛДИНГ ГРУП» ЕООД, ЕИК 123757394, с адрес в гр.Казанлък, ул. «Христо Ботев» №6, вх.А, ет.1, ап.2 да заплати на Община Казанлък сумата от 77.95 лева - разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: