Р Е Ш Е Н И Е

 

113                                         25.04.2018 год.                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен  съд, шести състав на трети април, две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в състав

                                 

                                                                    Председател: Михаил Русев

 

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №185 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл.54 ал.6 от ЗКИР във връзка с чл.145 от АПК.

Образувано по жалба на Министерство на правосъдието срещу Отказ за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър с изх. №17-97/06.03.2017 год. на Началника на СГКК гр. Стара Загора, с който е отказано по заявление вх. №01-9591 от 16.01.2017 год. подадено от Главна дирекция „Охрана” при Министерство на правосъдието искане за изменение на кадастрална карта и кадастрален   регистър на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед №РД-18-65/30.05.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в нанасяне на три нови самостоятелни обекта в сграда с идентификатор  68850.503.394.1, чрез нанасяне на самостоятелни обекти с идентификатори 68850.503.394.1.1, 68850.503.394.1.2, 68850.503.394.1.3 в сграда 68850.503.394.1, представляваща Съдебна палата, както и срещу Заповед с изх.№17-99-15/15.02.2018 год. на Началника на СГКК Стара Загора, с която заповед е поправена явна фактическа грешка в оспореният отказ №17-97 от 16.03.2017 год.

В жалбата се твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените  правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита, че в противоречие с чл. 15 от Закона за държавната собственост е прието, че искането за изменение на кадастралната карта може да се прави само от ВСС. Заявява, че собственик на сградата е държавата, като в Акта за държавна собственост са отбелязани предоставените права на управление, а съгласно чл. 14 от Закона за държавната собственост министрите и ръководителите на други ведомства управляват предоставените им имоти и вещи държавна собственост. С измененията в Закона за съдебната власт преминават в управление на пленума на ВСС имотите ползвани от органи на съдебна власт, с изключение тези, които са предоставени за нуждите на второстепенни разпоредители с бюджета на Министерство на правосъдието. В случая сградата била в управление на ВСС и Министерство на правосъдието. Заявява, че обосновано е направено искане за изменение на кадастралната карта, тъй като исканото изменение се е отнасяло до самостоятелен обект в сграда. Във връзка с исканото изменение били изрични указания на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Заявява, че отказът на административния орган е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила. В хода на административното производство са били искани становища от ВСС, Военно-окръжна прокуратура Пловдив, Районен съд Стара Загора, Окръжен съд Стара Загора и Окръжна прокуратура, като възражения са постъпили от Районен съд Стара Загора, Окръжен съд Стара Загора и Военно-окръжна прокуратура Пловдив. Тези възражения обаче са били направени от лица без надлежно учредена представителна власт, доколкото на административните ръководители на съдебните органи е възложено само стопанисването на сградите. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗКИР заинтересовани лица са собствениците и носителите на други вещни права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Моли съда да отмени оспорения отказ за изменение на кадастралната карта и регистър на Стара Загора.

Заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка е оспорена по съображения за постановяването й при нарушение на процесуалните правила, противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Не е била налице визираната в закона предпоставка за издаването на заповедта, тъй като такава е допустима само ако има противоречие между формираната воля на административният орган в мотивите на акта и нейното външно проявление в разпоредителната част на административният акт. Налице е не само неправилно посочване на имота, но и в противоречие и разминаване между направеното искане от страна на Министерство на правосъдието за изменение и установената и обследвана фактическа обстановка от административният орган. Разгледани са предпоставките за изменение на ККР за друга сграда, различна от заявената от жалбоподателят. Следователно е налице произнасяне по нещо с което не е бил сезиран, което основание за отмяна на оспореният административен акт. Счита, че техническа грешка ще е налице, само ако е грешката е допусната само в мотивите на акта, но не и когато това е допуснато в диспозитива на административният акт. Счита, че с оспорената заповед за поправка на очевидна фактическа грешка се подменя истинската воля на административният орган. Въз основа на подробно изложените мотиви е направено искане за отмяна на оспорената заповед за поправка на очевидна фактическа грешка.

В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Р. поддържа жалбите. Счита, че оспорения отказ е неправилен и незаконосъобразен поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че искането за изменение на КК е подадено от Министерство на правосъдието чрез упълномощено лице – служител в ГД „Охрана“ при МП. Твърди, че неправилно АО е приел, че собственик на имота е Висш съдебен съвет, като направеното отбелязване в АПДС не е основание да бъде прието, че МП не е надлежна страна, която да инициира процедура по изменение на КК по смисъла на ЗКИР. Собственик на сградата била държавата, а в актовете за държавна собственост се отбелязвали предоставените права на управление. Поддържа, че Министерство на правосъдието има право да иска изменение на КККР, защото се легитимира като лице на което са предоставени права за управление на процесния имот, т. е. заявлението било подадено от лице в кръга на лицата, разполагащи с право да искат изменение на КККР по чл. 51, ал. 3 от ЗКИР, и като не е съобразил горното, административният орган бил постановил един незаконосъобразен административен акт. Моли съда да уважи подадените жалби и да се отменят отказът за изменение на ККР на Стара Загора и заповедта за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в този отказ. Претендира за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалба – Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Стара Загора изразява становище за неоснователност на подадените жалби. Счита, че ако действително е налице произнасяне от негова страна за друг имот, различен от посоченият от Министерство на правосъдието, то за него няма да е налице правен интерес от оспорването му, тъй като няма да са засегнати негова права и законни интереси. Със заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка е поправена допуснатата такава в оспореният отказ, тъй като на няколко места в отказа е отразено, че става въпрос за сградата на Съдебната палата, а на страница втора от отказа е посочен и правилният идентификатор на заявената от Министерство на правосъдието сграда и разгледана такава от административният орган.

Заинтересованата страна – Висш съдебен съвет, в писмено становище счита подадената жалба за неоснователна. Заявява, че заявление по чл.51, ал.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър може да бъде подадено единствено от ВСС, или надлежно упълномощено лице, като Министъра на правосъдието не е активно процесуално легитимиран да извършва такива действия. Заявява, че с разделителния протокол са  разпределени разходите за стопанисване, текущ ремонт и издръжка на сградата на база ползваната застроена площ, като нов разделителен протокол след преминаване на сградата в управление на ВСС не е съставен. Счита, че са необосновани аргументите, че административните ръководители на органите на съдебна власт не са оторизирани да правят възражения в производствата по изменение на кадастрална карта. В управление на ВСС са преминали всички имоти на съдебна власт, като предвиденото в §83, ал. 3 от ЗСВ действие на областните управители се отнася единствено до имотите на ВСС. Счита, че изменение на кадастралната карта и кадастралния  регистър е допустимо единствено и само ако има съгласие на всички заинтересовани, което в случая липсвало. Моли съда да отхвърли жалбата на Министъра на правосъдието.

Заинтересованата страна – Окръжен съд Стара Загора не изразява становище по жалбите.

Заинтересованата страна Районен съд – Стара Загора, не изразява становище по жалбите.

Заинтересованата страна Окръжна прокуратура – Стара Загора, не изразява становище по жалбите.

 

Заинтересованата страна Военно Окръжна прокуратура – Пловдив, не изразява становище по жалбите.

Заинтересованата страна Областно звено „Охрана Стара Загора при ГДИН - София, чрез Началника изразява становище за основателност на жалбите.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от акт за публична държавна собственост №7176 от 06.08.2012 год. държавата се легитимира като собственик на четириетажна сграда с полуприземен етаж и сутерен, построена през 1963 год. и със застроена площ от 1550.00 кв. м. В акта е посочено, че сградата е с идентификатор 68850.503.394.1, номер по предходен план: кв.1Д, парцел IX и с административен адрес гр. Стара Загора, бул. “Митрополит Методи Кусев“№33. Съгласно посоченото в акта, сградата е предоставена за управление на Окръжен съд Стара Загора с Булстат 000818150, Районен съд Стара Загора с Булстат 000818168, Окръжна прокуратура Стара Загора с Булстат 1218173090240 и Военно-окръжна прокуратура Пловдив с Булстат 1218173091388 /лист 48 от делото/. Въз основа на това е подадена и данъчна декларация от Висшия съдебен съвет по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти на 05.08.2016 год. /лист 51 от делото/

Със Заповед №РД-18-65 от 30.05.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Стара Загора, в които имота описан в договора е отразен с идентификатор 68850.503.394.1. Като собственик на сградата е посочена държавата чрез Окръжен съд Стара Загора, Районен съд Стара Загора, Окръжна прокуратура Стара Загора и Военно-окръжна прокуратура Пловдив /лист 49 от делото/.

На 26.10.2012 год. между Окръжен съд Стара Загора и ОЗ „Охрана“ Стара Загора е подписан разделителен протокол относно разплащането на средствата за стопанисване, текущ ремонт и издръжка на сградата на Съдебната палата, като е уговорено считано от 01.10.2012 год. тези разходи да се заплащат на база ползваната застроена площ от 7680.00 кв. м., от която за използвани помещения от ОЗ „Охрана“ – 391.00 кв. м. Уговорено е разходите да се разпределят между ползвателите на помещенията процентно на база обща квадратура, при съотношение за Окръжен съд Стара Загора – 38.05%, Районен съд Стара Загора - 36.44%, Окръжна прокуратура Стара Загора - 14.10%, Военна прокуратура – 4.21% и ОЗ „Охрана“ Стара Загора – 5.36%. Издадена е и Заповед №ЛС-04-1269/29.07.2013 год. на Министъра на правосъдието, с която е наредено ползването на помещенията в сградата на съдебната палата Стара Загора.

Министерство на правосъдието, чрез Главна дирекция „Охрана“ при МП, подало заявление с вх. №01-9591 от 16.01.2017 год. до Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Стара Загора и поискало промяна на кадастрални данни за обект имот №68850.503.394.1, изразяваща се в нанасяне на схеми на самостоятелни обекти в сградата на Съдебната палата. Към заявлението е приложен проект за изменение на КККР. В обяснителната записка към проекта е посочено, че проекта е предназначен за нанасяне схема на самостоятелни обекти в сграда № 68850.503.394.1, Съдебна палата Стара Загора. Съгласно обяснителната записка на стр.28 по делото, изменението на КККР се състои в отстраняване на непълнота, чрез нанасяне на самостоятелни обекти с проектни идентификатори 68850.503.394.1, 68850.503.394.2 и 68850.503.394.3.

С писмо изх.№24-2686 от 13.02.2017 год. за постъпилото заявление с вх. № 01-9591 от 16.01.2017 год. са уведомени МП, ВСС, Окръжен съд Стара Загора, Районен съд Стара Загора, Окръжна прокуратура Стара Загора и Военно-следствен участък при Военно окръжна прокуратура Пловдив /лист 40 от делото/. Възражение във връзка с искането за промяна на КККР е подадено от Окръжен съд Стара Загора с вх.№072572/21.02.2017 год. /лист 43-58/; от Районен съд Стара Загора /лист 59-79/ и от Военно-окръжна прокуратура Пловдив.

Във връзка със същото заявление Началника СГКК Стара Загора издал Отказ за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър изх. №17-97 от 06.03.2017 год., изразяващо се в нанасяне на три нови самостоятелни обекта в сграда с идентификатор 68850.503.394.1, 68850.503.394.2 и 68850.503.394.3 чрез коригиране на самостоятелен обект с идентификатор 68850.503.394.1, представляваща Съдебна палата. Административният орган е посочил, че липсва основание за изменение на КККР, като не може да се прием, че съществува непълнота и грешка в ККР, като не може да се установи и самостоятелно функционално предназначение на обособените части от сградата или съоръжението.

По делото са назначени и изслушани две съдебно-технически експертизи изготвени от вещи лица. Според заключението на инж. В Б., исканите за нанасяне обекти не представляват самостоятелни такива по смисъла на ЗКИР. Те не са самостоятелни строежи и не са обособени като самостоятелни реални части от сградата, те са част от нея и са функционално обвързани от нея. Имат обща ВиК, Ел., отоплителна инсталация. Според второто заключение на инж. П.Р., предложените три обекта за нанасяне не представляват обособена част и не представляват обекти със самостоятелно предназначение по смисъла на ЗКИР. Тези три обекта съществуват всички заедно, защото дейността по охраната на съдебната палата изисква наличието и на трите. Те имат специално изискване и един от тях не може да съществува без останалите два. Съдът приема заключенията и на вещите лица като компетентно дадени и отговарящи на поставените въпроси. Същите следва да се кредитират в пълнота.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от Министерство на правосъдието, подписана от лице, което по силата на Заповед за заместване №ЛС-04-536/24.03.2017 год. е заемало длъжността Министър на правосъдието от 27.03.2017 год. до 28.03.2017 год. /лист 7 от делото/, в рамките на 14-дневния срок за оспорване на административен акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес – адресата му е неблагоприятно засегнат. Отказ №17-97/06.03.2017 год. е постановен по заявление на Министерство на правосъдието, представлявано от Началника на областно звено „Охрана-Стара Загора“ по силата на цитираните по-горе заповеди на Министъра на правосъдието и на Главния директор на ГД „Охрана“ при същото министерство и получена от пълномощника на 14.03.2017 год., поради което последния ден на преклузивния срок изтича на 28.03.2017 год. /работен ден/. Жалба с изходящ №92-10-4517 е изпратена по пощата с обратна разписка, представена по делото на стр. 231 и 232, от която е видно, че документ с рег. №92-10-45#6 е изпратен до СГКК Стара Загора на 27.03.2017 год., а от представеното на следващата страница по делото, копие на извлечение от деловодната система на Министерство на правосъдието се установява, че под номер 92-10-45#6 е изведена жалба против Отказ №17-97/06.03.2017 год. на Началник СГКК. Въз основа на обратната разписка и извлечението от деловодната система на Министерство на правосъдието настоящия състав на Административен съд Стара Загора приема, че жалбата е подадена в срок, а предвид представеното копие на заповед за заместване на Министъра на правосъдието, че е подписана и от лице, което към 27.03.2017 год. е заемало длъжността Министър, който орган е законен представител на оспорващото ведомство.

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.51, ал.1 от ЗКИР, одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят само в случаите, изрично посочени в закона: когато при установяване на: изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; непълноти или грешки; явна фактическа грешка. От обяснителната записка към представения проект за изменение на КККР става ясно, че искането е подадено на основание чл.51 т.2 от ЗКИР във връзка с отстраняване на непълнота или грешка. Изменението при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. В случая отказа за изменение на КККР е издаден от Началник СГКК – Стара Загора, в съответствие с правомощието по чл.54 ал.4 от ЗКИР. В този смисъл обжалваният административен акт е издадена от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия.

В съответствие с изискването на чл.26, ал.1 от АПК, административния орган е изпълнил задължението си да уведоми заинтересованите лица за започналото производство по издаването на административен акт, както и да осигури участието им в производството, съгласно чл. 34 от АПК. Това е дало възможност на заинтересованите лица да представят допълнителни доказателства, както и да изразят становище във връзка със запозналото административно производство. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл.51 ал.3 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. От представените по делото доказателства става ясно, че сградата с идентификатор 68850.503.394.1 е собственост на държавата. Същевременно съгласно чл.14, ал.3 от Закона за държавната собственост управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Като е предоставил на тези ведомства и юридически лица посочените права, законодателят им е предоставил и правото на иск за тяхната защита, респ. правото на жалба срещу административни актове при нарушение на тези права и правото да участват като заинтересовани лица в защита на правото, което им е предоставено. В този аспект разпоредбата на чл.51, ал.3 от ЗКИР следва да се тълкува, в смисъл, че право да искат изменение в КККР имат и ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка, на които е предоставено управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост.

С оглед гореизложеното, за да се прецени дали Министерство на правосъдието е легитимирано, като собственик да иска изменение на КККР относно имот идентификатор 68850.503.394.1, следва да се установи дали му е предоставено правото на управление върху него.

Съгласно чл. 387 от Закона за съдебната власт /в редакция ДВ, бр. 33 от 2009 г./ Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт. В чл.388, ал.1 от ЗСВ /редакция към ДВ, бр.33 от 2009 год./ е посочено, че Министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на административните им ръководители. С изменението на ЗСВ (ДВ, бр.28 от 2016 год.) тези правомощия са предоставени на Пленумът на Висшия съдебен съвет.

В изпълнение на правомощието си чл.130а, т.2 от КРБ, във вр. с чл.387 и чл.388 от ЗСВ във вр. с чл.14 ал.2 от ЗДС със Заповед № ЛС-04-1269 от 29.07.2013 год. Министъра на правосъдието разпределил ползването на помещенията в Съдебната палата Стара Загора, представляваща недвижим имот с идентификатор 68850.503.394.1.

Съгласно чл.130а, ал.2, т.6 от КРБ, в редакцията ДВ, бр.100 от 2015 год. Пленумът на Висшия съдебен съвет управлява недвижимите имоти на съдебната власт.

Съгласно §83 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 28 от 2016 год.) в тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол от 22.06.2016 год. документацията относно сградата на Съдебната палата Стара Загора, представляваща недвижим имот с идентификатор 68850.503.394.1 е предадена на същата дата от МП на ВСС. (л.89 от делото)

Следователно считано от 22.06.2016 год. управлението на имот публична държавна собственост с идентификатор 68850.503.394.1 се осъществява от ВСС, тъй като представлява недвижим имот на съдебната власт. В този смисъл е и съставения на 23.08.2016 год. Акт №7187 за поправка на Акт за публична държавна собственост №7176 от 06.08.2012 год., като в раздел 10. Предоставени права за управление е посочено, че имот е в управление на Окръжен съд – Стара Загора, Районен съд Стара Загора, Окръжна прокуратура Стара Загора и Военно-окръжна прокуратура Пловдив. В този смисъл към момента на подаване на заявлението за изменение на КККР, ВСС се легитимира като учреждение, на което е предоставено управлението върху имот с идентификатор 68850.503.394.1, а не Министерство на правосъдието. Независимо, че актовете за държавна собственост нямат конститутивно действие по отношение на посочените в тях права, същите имат констативен характер и представляват официални документи. Посочените в тях обстоятелства не са оспорени от жалбоподателя, поради което съдът следва да се съобрази с отразените в тях факти.

Оспорващия за да обоснове правния си интерес за исканото изменение на КККР се позовава на разпоредбата на §83, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСВ (ДВ, бр.28 от 2016 год.). Съгласно този текст от закона предоставените до влизането в сила на този закон имоти и части от имоти на Министерството на правосъдието за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерството на правосъдието.

Следва да се има предвид, че жалбоподателят не представи доказателства, че процесните обекти са предоставени на Министерство на правосъдието за нуждите на второстепенен разпоредител с бюджет към министерството. Съгласно чл.15, ал.2, изр. първо от ЗДС, Министерският съвет може да предоставя имоти - публична държавна собственост, за управление на ведомствата и общините. В ал.3 на чл.15 на ЗДС е посочено, че министрите и ръководителите на други ведомства могат да предоставят за управление имоти - държавна собственост, предоставени им по реда на ал. 2, на териториалните си административни звена и на други юридически лица на бюджетна издръжка към тях. По делото не е представен акт на Министерския съвет или на Министъра на правосъдието, с който процесните обекти да са предоставени за нуждите на второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на правосъдието. Представената Заповед №ЛС-04-1269 от 29.07.2013 год. Министъра на правосъдието, с която разпределено ползването на помещенията, находящи се в недвижим имот с идентификатор 68850.503.394.1. не може да се приравни на акт, с който е предоставено ползването на част от сградата на второстепенен разпоредител с кредити към Министерство на правосъдието. По делото не са представени доказателства, от които да се направи обоснован извод за надлежното предоставяне на части от процесната сграда на второстепенен разпоредител с кредити към МП. Както във АДС №7176/06.08.2012 год., така и в кадастралните регистри на кадастралната карта на Стара Загора, като собственик на имота е записана държавата /видно от скицата на имота лист 31 от делото/. В тази насока са и Решение №132/06.07.1990 год. на МС, съгласно което се разпорежда Изпълнителните комитети на Общинските народни съвети да освободят съдебната сграда и да я предадат на съдебните и прокурорски органи до 30.09.1990 год. /лист  101 от делото/. Не е посочено, тази сграда да се предостави или предаде на Министерство на правосъдието. Липсата на надлежно предоставяне на право на ползване на помещения от ГД“Охрана“ към Министерство на правосъдието, води до извод за неприложимост на §83, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСВ (ДВ, бр.28 от 2016 год.).

Според пълномощника на оспорващия предоставянето на процесните обекти на такъв второстепенен разпоредител с бюджет към МП е извършено с подписан на 29.07.2013 год. между Окръжен съд – Стара Загора, Районен съд Стара Загора, Окръжна прокуратура Стара Загора, Военно-окръжна прокуратура Пловдив и ОЗ „Охрана“ Стара Загора разделителен протокол относно разпределението на ползването на помещенията в сградата на Съдебната палата. От съдържанието на този документ не може да се направи извода за предоставени права на управление върху помещения от сградата на съдебната палата Стара Загора на ОЗ „Охрана“ Стара Загора. В същото време тези помещения не са индивидуализирани и по делото не е установено, че са идентични с обектите предмет на искането за изменение на КККР.

От гореизложеното и с оглед изявленията на страните по делото се очертава спор относно правото на собственост относно обектите, за които се иска изменение в КККР. Оспорващият се позовава на правото да управлява държавна собственост, възникнало по силата на закона, докато заинтересованата страна Висш съдебен съвет удостоверяват това свое право с акт за държавна собственост.

В разпоредбата на чл.54 ал.2 ЗКИР е посочено, че когато непълнотата или грешката в КККР е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.  Следователно в административното производство по заявлението за изменение на КККР административния орган не може да се произнася по спор относно правото на собственост, респективно управление върху съответния имот, както това не може да направи и съда в производството по оспорване на административния акт.

Административният орган за да постанови отказа си за изменение на КККР се е позовал на твърдението, че обектите, чието нанасяне се иска нямат самостоятелно функционално предназначение. Съгласно чл.23 ЗКИР недвижим имот - обект на кадастъра е: поземлен имот; сграда, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура.

Предмет на процесното искане за изменение на ККР е нанасянето на самостоятелен обект в сграда. Съгласно легалната дефиниция дадена в §1 т.1 от ДРЗКИР "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Съгласно §5, т.39 ЗУТ обект е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Видно от регламентацията в позитивното право в събирателното понятие недвижим имот - обект на кадастъра се включва поземлен имот, сграда, но и обект в сграда, т. е. обособена част от сградата, която може да бъде обект на собственост и има самостоятелно функционално значение.

Следователно за да може дадена част от сграда да бъде отразена като отделен обект в КККР, тя трябва да има определено наименование, местоположение и самостоятелно функционално предназначение, както и да отговаря на специфичните изисквания, така, че самостоятелно да бъде обект на собственост.

От събраните по делото доказателства се установи, че обектите, за които се иска изменение на КККР нямат самостоятелно функционално предназначение, тъй като тяхното предназначение е свързано с функционирането на сградата на Съдебната палата Стара Загора. Този извод следва от факта, че ако имот с идентификатор 68850.503.394.1 престане да изпълнява функциите на сграда на орган на съдебна власт, то би било безпредметно да има помещение за задържани лица и пропуск, респективно помещение на администрацията на Звеното охрана. В същото време за функционирането на сградата на Съдебната палата Стара Загора е необходимо да има помещение за задържани лица, с оглед изпълнение изискванията на чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба №4/4.01.2008 год. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт. След като посочените в заявлението на оспорващия обекти нямат самостоятелно функционално предназначение те не могат да бъдат и самостоятелен обект на собственост, поради което не могат да бъдат и обект на кадастъра. В заключение може да се обобщи, че за съществуването на една сграда като съдебна, е необходимо и проектирането на помещения за нуждите на охраната на сградата, каквито са процесните помещения в сградата на Съдебната палата Стара Загора. В същото време съществуването на тези помещения в сграда, която не е за нуждите на съдебната власт е невъзможно. Обособяването им като такива е само за сгради на съдебната влас, но не и за сгради с друго предназначение, т.е. съдмената палата не може да функционира без такива помещения от една страна, а от друга такива помещения могат да бъдат обособени и да съществуват само в съдебни палати, но не и в жилищни или административни сгради.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният отказ е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на Закона за кадастъра и имотния регистър, насочени към регламентиране на обществените отношения във връзка с отразяването на имотите в кадастралната карта и кадастралните регистри.

Втората оспорена заповед №РД-01-876/25.10.2017 г. е издадена на основание  чл. 62, ал.2 от АПК. Съгласно нормата очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока за обжалване. Следователно предпоставка за извършване на подобна поправка е наличието на ОФГ - несъответствие между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в административния акт. С оспорената заповед е допусната поправка на ОФГ в изписването на идентификатор на имота. В част от оспореният административен акт, същият е посочен като  68850.503.394.1 /страница втора – абзац две и три/, а в другата част като 68850.503.395.1 /страница първа, страница втора абзац пет и страница трета/. Ответникът е бил сезиран със заявление за нанасянето на самостоятелни обособени обекти в сграда с идентификатор 68850.503.394.1, представляваща Съдебна палата и находяща се в Стара Загора. В цялата административна преписка по делото, този имот е с идентификатор 68850.503.394.1. В диспозитива на оспореният отказ е цитирано и подаденото заявление от Министерството на правосъдието, по който се произнася Началника на СГККК Стара Загора.  Анализът на тези доказателства и от съда води до извода, че действителната вола на административния орган е била постановеният отказ да е относно имот с идентификатор 68850.503.394.1, а не по отношение на имот с идентификатор 68850.503.395.1. Между другото на съдът е служебно известен факта, че последният идентификатор е на сградата, в която е разположен Административен съд Стара Загора, по отношение на който също е постановен отказ, предмет на дело на Административен съд Сливен. Налице е несъответствие между действителната и обективираната воля на органа, което правилно е отстранено по реда на  чл. 62, ал.2 от АПК с оспорената заповед. Актът следва да отразява праворелевантната воля, която се извежда от фактическите обстоятелства, които са ясно определими от доказателствата по преписката, поради което допуснатата неточност в категорията МПС представлява ОФГ. Поради изложеното съдът приема, че не са налице основанията по чл.146 от АПК и за заповед №17-99/15.02.2018 год., като жалбата срещу нея също ще бъде отхвърлена като неоснователна.

По настоящето дело съдът конституира като заинтересовани страни Окръжен съд Стара Загора, Районен съд Стара Загора, Окръжна прокуратура, Военно-окръжна прокуратура Пловдив и Областно звено „Охрана“ към ГДИН при Министерство на правосъдието. След анализ на фактите по делото, съдът намира, че същите не представляват заинтересовани страни в производството по ЗКИР. Това е така по следните съображения: не са заинтересовани лица в производството по изменение на кадастралната карта и органите на съдебната власт, съответно второстепенните разпоредители с бюджет, които ползват имота – публична държавна собственост и на които се предоставят средства от ведомствата, притежаващо право на управление за неговата издръжка. Заинтересовани лица в производствата по ЗКИР са посочени в §1 т.13 от ДР на същия закон, като приложима в случая е втората хипотеза, а именно в случаите на предоставено право на управление заинтересовани лица са ведомствата, на които са предоставени правата, но не и органите на подчинение на тези ведомства, които владеят имотите и отговарят за поддръжката им с грижата на добър стопанин. Правото на управление е ограничено вещно право и неговия носител може да го предоставя по аргумент от чл.15, ал.3 от ЗДС на териториалните си звена, но не и да преотстъпва отделни правомощия от неговото съдържание. От представения Акт за държавна собственост №7176/06.08.2012 год. се установява, че процесната сграда с идентификатор 68850.503.394.1 е публична държавна собственост. При това положение, за да се прецени дали Министерство на правосъдието има право да иска изменение на КККР по отношение на данните за сградата на Съдебната палата - гр. Стара Загора следва да се установи дали му е предоставено правото на управление върху нея. Съгласно §83, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 28 от 2016 год.), в тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. В настоящия случай предаването е извършено с приемо-предавателен протокол от 22.06.2016 год. С оглед посоченото, към момента на подаване на заявлението за изменение на КККР- 16.01.2017 год., ВСС се легитимира като учреждение, на което е предоставено управлението върху имот с идентификатор 65677.701.6240.1, но не и Окръжен съд Стара Загора, Районен съд Стара Загора, Окръжна прокуратура, Военно-окръжна прокуратура Пловдив и Областно звено „Охрана“ към ГДИН при Министерство на правосъдието. Следователно спрямо тях производството по делото следва да бъде прекратено

 С оглед направените изводи за неоснователност на жалбата, респ. за липсата на основания за отмяната на оспорения акт по смисъла на чл. 146 от АПК, следва жалбите да се отхвърлят.

Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2 предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р   Е  Ш  И :

 ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Министерство на правосъдието срещу Отказ за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър с изх. №17-97/06.03.2017 год. на Началника на СГКК гр. Стара Загора, като неоснователно.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Окръжен съд Стара Загора, Районен съд Стара Загора, Окръжна прокуратура, Военно-окръжна прокуратура Пловдив и Областно звено „Охрана“ към ГДИН при Министерство на правосъдието.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок,  от съобщението до страните, че е обявено, а в прекратителната му част в 7-дневен срок от връчването.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: