Р Е Ш Е Н И Е

№37 14.02.2018г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На шести февруари 2018г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И. Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №186 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.54 ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалба на Министерство на правосъдието срещу Отказ №17-101/07.03.2017г. на Началник СГКК Стара Загора за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на град Казанлък, постановен по заявление №01-9610/16.01.2017г. на Министерство на правосъдието, чрез упълномощения представител -Началник Областно звено „Охрана-Стара Загора” при Главна дирекция „Охрана” / Заповед №ЛС-04-1440/19.08.2016г на Министъра на правосъдието и Заповед №3-1737/31.10.2016г. на главния директор на ГД „Охрана” / стр.17/, за изменение на КККР на град Казанлък, чрез нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 35167.502.78.1, с предназначение за съдебна палата, ЗП 797кв.м., на три етажа, на основание чл.16 ал.3 вр. с чл.51 т.2 от ЗКИР / непълноти или грешки/.

Съгласно обяснителната записка на стр.26 по делото, изменението на КККР се състои в отстраняване на непълнота, чрез нанасяне на самостоятелен обект с проектен идентификатор 35167.502.78.1.1, представляващ две преходни стаи за дежурния по охрана и канцелария, находящи се на първи етаж, вдясно от централния вход, самостоятелен обект с идентификатор 35167.502.78.1.2, представлява пространството под стълбището в сутерена на сградата, преградено с метални решетки и разделено на две клетки с предназначение за задържани лица.

Възложителя на проекта за изменение на КККР на град Казанлък се е позовал на Акт за публична държавна собственост №4712/23.11.2005г., вписан в под №8392/01.12.2005г., Акт №12, том Х, н.д.№4991, партида 399 по описа на Службата по вписванията към РС Казанлък, според който съдебната палата, представляваща масивна сграда на три етажа със сутерен и ЗП на всеки етаж от 842.82кв.м. и РЗП 3371.28 / ЗП не съответства на посочената ЗП от 797кв.м., посочена в скица на сградата №15-473796/28.09.2016г., стр.29/, е в управление на РС Казанлък и РП Казанлък; на Заповед №ЛС-04-1459/26.10.2015г. на Министъра на правосъдието, с която е разпределено ползването на помещенията в Съдебна палата град Казанлък, като на Областно звено „ Охрана“ е определено ползването на двете преходни стаи, находящи се на първия етаж за дежурния по охрана и канцелария; на споразумителен протокол от 01.07.2011г. за определяне разходите за стопанисване / ползване/, текущ ремонт и издръжка на сградите, в които са настанени няколко органа на съдебната власт, с приложена рекапитулация н площите към него и на копия от работния проект за изграждане на информационна система за осигуряване на ефективна сигурност на сградата на РС и РП Казанлък / стл.33 и 34/, онагледяващи разположението на първи етаж и сутерена.

В изпълнение на процедурата по чл.70 ал.1 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ, СГКК Стара Загора е изпратила уведомление за започване на административно производство до Министерство на правосъдието, до Висш съдебен съвет, до Районен съд Казанлък, до Районна прокуратура Казанлък и до Служба по вписванията гр. Казанлък с указания за правото на отговор в седмодневен срок.

РС Казанлък е възразил против допустимостта и основателността на искането за изменение на КККР на град Казанлък, чрез отстраняване на непълнота и нанасяне на самостоятелни обекти в сградата за съдебна палата, с приложени към възражението извлечение от Протокол №24/09.06.2016г. от заседание на Пленума на ВСС, на което е прието решение №27.1 за упълномощаване на административните ръководители на органите на съдебната власт, на които е възложено стопанисването на недвижимите имоти на от Министерство на правосъдието, предоставени в управление на Пленума на ВСС /по силата на чл.387 от ЗСВ/ за нуждите на съдебната власт да представляват ВСС пред службите по геодезия, картография и кадастър във връзка с издаването на документи, необходими за съставянето и актуализирането на актове за държавна собственост. Въз основа на действащата разпоредба на чл.387 от ЗСВ и извършеното упълномощаване от Пленума на ВСС за представителство пред компетентните администрации във връзка с вписването на промяната в субекта на правото на управление е застъпено становище за недопустимост на заявлението на Министерство на правосъдието, както и за несъществуване на заявените за нанасяне самостоятелни обекти. Сградата се ползва за нуждите на органите на съдебната власт и от второстепенни разпоредители с бюджет към Министъра на правосъдието, но ползваните помещения не са обособени в самостоятелни обекти, нито са предмет на отделни права на управление. Приложен е Акт за публична държавна собственост №8719/18.11.2016г., вписан под №9595/22.11.2016г. в Службата по вписванията и скица на сградата от 28.09.2016г., в която са отразени вписани в КРНИ данни за собствеността на държавата и за предоставено право на управление на РС Казанлък и РП Казанлък.

Административния ръководител на РП Казанлък също е възразил против основателността на искането за обособяване на самостоятелни обекти с доводи, че собственик на сградата е ВСС, а косвено се засягат правата на РС Казанлък, които ползват помещения в сградата по волята на ВСС.

След изтичане на сроковете за становища от привлечените за участие заинтересовани страни, Началник СГКК Стара Загора постановява оспорения отказ №17-101/07.03.2017г. при следните мотиви:

Заявител в производството е ГД „Охрана“ при Министерство на правосъдието и иска нанасяне на два самостоятелни обекта, ползвани от Областно звено „Охрана-Стара Загора“ в сграда с идентификатор 35167.502.78.1- съдебна палата на град Казанлък, съгласно представен проект за промяна на ККР.

Съгласно АПДС, вписан в Служба по вписванията гр. Казанлък под №123, том 30, вх.рег. №9595 от 22.11.2016г, сградата е собственост на ВСС с предоставени права за управление на РС и РП Казанлък. Съгласно Заповед №АС-04-1459/28.10.2015г. на Министъра на правосъдието е разпределено ползване на помещенията в сградата на Съдебна плата. Споразумителен протокол от 01.07.2011г разпределя разходите по стопанисване на сградата на ВСС, съгласно рекапитулация на площите за ползване. Приложените към проекта за изменение на ККР, чертежи са схеми на сутеренен и първи етаж изработени във връзка с информационната система за осигуряване на ефективна сигурност.

Съгласно АПДС, вписан в Служба по вписванията гр. Казанлък под №123, том 30, вх.рег. №9595 от 22.11.2016г. и направеното вписване в кадастралния регистър, Министерство на правосъдието, ВСС, РС Казанлък, РП Казанлък и Служба по вписванията имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР.

Заявеното искане не може да бъде одобрено, тъй като по аргумент от чл.51 ал.2 от ЗКИР активно легитимиран да заяви изменение е собственика на недвижимия имот. Следователно може да бъде заявено само от ВСС. Заявителя ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието не е собственик на сградата и направеното от негово име искане е недопустимо.

Твърдението за непълнота на КК по смисъла на чл. 51 ал.1 т.2 от ЗКИР е неоснователно, тъй като не се установява самостоятелност за двата обекта, предмет на изменението, нито като обекти на правото на собственост, нито технически и по предназначение. Въз основа на възраженията на РС Казанлък и РП Казанлък против основателността на исканото изменение е направен извод и за наличие на спор за материално право, който следва да бъде разрешен по съдебен ред.

С жалбата се твърди, че отказа на Началник СГКК Стара Загора е в противоречие със ЗДС, ЗСВ и ЗКИР, тъй като със ЗИД ЗСВ /Дв. Бр.28/08.04.2016г/ в управление на Пленума на ВСС преминават имотите на съдебната власт, а сградите и частите от имоти, които са предоставени за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерство на правосъдието.

Извода, че само ВСС като собственик на сградата може да заяви изменение на КККР е в противоречие с чл.15 от ЗДС, според който собственик на сградата е държавата, предвид актуването на същата с Акт за публична държавна собственост, в който се отбелязват предоставените права на управление. Имотите, държавна собственост се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините по реда на ППЗДС, като в зависимост от вида на държавната собственост решението е в компетентността на Министерски съвет или на областния управител. Поради това аргументите, че липса надлежно учредено право на ползване са несъстоятелни. Сградния фонд –държавна собственост се предоставя за управление, което право има различно съдържание от правото на ползване. ВСС и органите на съдебна власт нямат качеството на собственик или на ползвател. Съдебната плата е в управление на ВСС и Министерство на правосъдието по аргумент от §83 от ПЗР на ЗИД ЗСВ, а неин собственик е държавата на основание чл.2 ал.2 т.4 от ЗДС.

Измененията на ЗСВ в сила от 12.04.2016г. представляват изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане в сила на кадастралните карти и регистри и в случая се касае за нанасяне на нови самостоятелни обекти в гради т.е. не се поддържа твърдението за наличие на непълнота в кадастралната карта, както е посочено в заявлението за нейното изменение.

Оспорва се извода за липса на самостоятелно функционално предназначение, както и качеството на заинтересовани лица на Районна прокуратура Казанлък, РС Казанлък и Служба по вписванията, като се сочи и допуснатото по отношение на заявителя процесуално нарушение, чрез конституирането му като заинтересована страна, а като заявител е възприет представителя по пълномощие.

От съда се иска да бъде отменен Отказ 017-101/07.03.2017г. на Началник СГКК и да се присъдят разноските по делото, включително възнаграждение за юрисконсулт.

Ответника – Началник СГКК Стара Загора, чрез процесуалния си представител адвокат Д. поддържа становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения в подкрепа на изложените в оспорения отказ с мотиви и се иска от съда да отхвърли жалбата с присъждане на възнаграждение за един адвокат, изготвил писмено становище по съществото на спора, приложено преди последно съдебно заседание.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от Министерство на правосъдието, подписана от лице, което по силата на Заповед за заместване №ЛС-04-536/24.03.2017г. е заемало длъжността Министър на правосъдието от 27.03.2017г. до 28.03.2017г. / стр.7 по делото/, в рамките на 14-дневния срок за оспорване на административен акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес – адресата му е неблагоприятно засегнат. Отказ № 17-101/07.03.2017г. е постановен по заявление на Министерство на правосъдието, представлявано от Началника на областно звено „Охрана-Стара Загора“ по силата на цитираните по-горе заповеди на Министъра на правосъдието и на Главния директор на ГД „Охрана“ при същото министерство и получена от пълномощника на 14.03.2017г., поради което последния ден на преклузивния срок изтича на 28.03.2017г. /работен ден/. Жалба с изходящ номер 92-10-45 /17 е изпратена по пощата с обратна разписка, представена по делото на стр. 195, от която е видно, че документ с рег. №92-10-45#4 е изпратен до СГКК Стара Загора на 27.03.2017г., а от представеното на следващата страница по делото, копие на извлечение от деловодната система на Министерство на правосъдието се установява, че под номер 92-10-45#4 е изведена жалба против Отказ №17-101/07.03.2017г. на Началник СГКК. Въз основа на обратната разписка и извлечението от деловодната система на Министерство на правосъдието настоящия състав на АС Стара Загора приема, че жалбата е подадена в срок, а предвид представеното копие на заповед за заместване на Министъра на правосъдието, че е подписана и от лице, което към 27.03.2017г. е заемало длъжността Министър, който орган е законен представител на оспорващото ведомство.

Разгледана по същество е неоснователна, въпреки допуснатите нарушение при конституиране на страните, поради съответния на закона извод за недопустимост на искането, за липса на самостоятелни обекти на кадастъра, както и предвид не намиращото опора в закона твърдение на оспорващия, че нормата §83 от ЗИД ЗСВ /в сила от 12.04.2016г/ представлява изменение на данните за обектите на кадастъра, настъпило след одобряване на КККР.

Действително, както се посочи и по-горе заявител в производството е Министерство на правосъдието, поради което неправилно е конституирано същото ведомство като заинтересовано лице, а от този порок на процедурата е последвало и неотносимо към предмета на спора заключение, че ГД „Охрана“ не разполага с право на управление върху сградата – обект на кадастралната карта и на изменението.

Не са заинтересовани лица в производството по изменение на кадастралната карта и органите на съдебната власт, съответно второстепенните разпоредители с бюджет, които ползват имота – публична държавна собственост и на които се предоставят средства от ведомствата, притежаващо право на управление за неговата издръжка. Заинтересовани лица в производствата по ЗКИР са посочени в §1 т.13 от ДР на същия закон, като приложима в случая е втората хипотеза, а именно в случаите на предоставено право на управление заинтересовани лица са ведомствата, на които са предоставени правата, но не и органите на подчинение на тези ведомства, които владеят имотите и отговарят за поддръжката им с грижата на добър стопанин. Правото на управление е ограничено вещно право и неговия носител може да го предоставя по аргумент от чл.15 ал.3 от ЗДС на териториалните си звена, но не и да преотстъпва отделни правомощия от неговото съдържание. Акта за държавна собственост има удостоверително значение, дори и да не са представени документите, въз основа на които е издаден, но когато са налични в административната преписка и внасят яснота относно неточната употреба на понятията „собственост“ и „управление“ от гледна точка на императивната уредба на ЗДС, трябва да се съобразят при определяне на заинтересованите страни в производството и тяхното качество – заявител и съответно неблагоприятно засегнати от искането му лица.

В случая към датата на заявлението -16.01.2017г. в КРНИ е вписан АПДС № 8719/18.11.2016, в чиято графа „Забележки“ е отбелязано, че на основание чл.387 и чл.388 от ЗСВ и чл.130 т.6 от Конституцията на РБ сградата е собственост на Пленума на ВСС. Под израза „собственост“ следва да се разбира право на управление, тъй като се касае имот, чиято собственост е удостоверена от акт за публична държавна собственост, който се съставя единствено за недвижимите имоти, собственост на държавата. Следователно, въпреки правилото, че данните по §1 т.13 от ДР на ЗКИР се извличат от КРНИ, то при императивна законова уредба относно вида на документа, с който се удостоверява държавната собственост не позволява да се направи извод за право на собственост върху обекта на кадастралната карта, притежавано от друг субект. Съответно вписването, че управлението е предоставено на РС Казанлък и РП Казанлък следва да се чете като предоставяне на стопанисването /владение и отговорност за поддържка на имота с грижата на добър стопанин/ на тези органи на съдебната власт с цел задоволяване на нуждите, за които държавния имот е предоставен в разпореждане на Пленума на ВСС. Съгласно чл.388 от ЗСВ, вписан в АПД №8719/18.11.2016г. Пленума на ВСС разпределя ползването на държавното имущество, предоставено му за управление между отделните органи на съдебната власт и може да възлага стопанисването на ръководителите на тези органи, но не и да прехвърля правото на управление. Следователно под израза „ управление“ следва да се разбира, че имота е предоставен за ползване от РС Казанлък и РП Казанлък, а отговорен за неговото стопанисване в смисъл за изпълнение на задължението за ползване с грижата на добър стопанин е ръководителя на РС Казанлък / Решение по т.27.1 от проведено на 09.06.2016г. заседание на Пленума на ВСС, за упълномощаване на ръководителите на органи на съдебна власт, стопанисващи недвижимите имоти, управлявани от ВСС да представляват Пленума пред СГКК, стр.42-43 по делото/. Това решение е част от административната преписка и внася яснота по отношение принадлежността на правото на управление и органите, които ползват имотите, съответно ръководителите, които отговарят за изпълнение на задължението за ползване с грижата на добър стопанин. Само за яснота – разпоредбата на чл.388 ал.1 от ЗСВ дава право на Пленума на ВСС да разпределя ползването на имотите между отделните органи на съдебната власт и да възлага стопанисването на техните ръководители, не и да предоставя правото на управление, което притежава по силата на закона. Различна е правната уредба, установена в чл.15 ал.3 от ЗДС, която дава право на министрите и ръководителите на други ведомства да предоставят за управление имоти – държавна собственост, предоставени им за управление от Министерски съвет, на териториалните си звена. Като се има предвид определението за право на управление, дадено в чл.14 ал.3 от ЗДС – правото на управление включва правото на ведомствата да владеят, ползват и поддържат имотите от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност, както и задължението по чл.14 ал.2 от ЗДС за управление с грижата на добър стопанин и ползване по предназначение, се налага извода, че правото на управление е ограничено вещно право, което държавата предоставя на посочените в ЗДС лица за задоволяване на техните нужди. Същите могат да преотстъпват правото на управление, ако е предвидено в закон, както е установено изрично в чл.15 ал.3 от ЗДС или само да разпределят ползването и да вменят отговорността за грижата на добър стопанин / стопанисването/ на ръководителите на органите на съдебна власт. В този смисъл стопанисването не е ограничено вещно право, даващо качеството на ръководителя на органа на съдебна власт на заинтересовано лице, определяне на материално отговорното лице. За сравнение в чл.36а / Дв.бр.39/2006г/ от отменения ЗСВ /ДВ бр. 59/22.07.1994г –ДВ бр.64/07.08.2007г/ е било предвидено изрично правомощие на Министъра на правосъдието да възлага управлението и стопанисването на административните ръководите на органите й. Следователно няма знак за равенство между понятия „право на управление“ възлагане на стопанисване, още повече, че управлението се предоставя на лице на бюджетна издръжка и представлява ограничено вещно право, а стопанисването е отговорност за изпълнение на материално задължение, която се вменява на лицето, заемащо ръководна длъжност в съответния орган, който ползва имота или комуто е предоставено право на управление. Доколкото разпределянето на ползването е акт за предоставяне право на ползване за сметка на органите на съдебната власт, то същите биха имали качеството на заинтересовани лица, ако се касаеше до хипотезата на §1 т.13 предложение първо от ДР на ЗСВ, но тъй като в условията на предложение второ ясно е посочено, че не собственика, а носителя на правото на управление е заинтересовано лице и никой друг, то се налага извода, че органите с предоставено право на управление нямат качеството на засегнати лица. Техните интереси се представляват от ведомствата, което притежава правото на управление. Следователно спрямо РС Казанлък, РП Казанлък, Служба по вписванията гр. Казанлък и Областно звено „ Охрана- Стара Загора“ производството по делото следва да бъде прекратено.

Заявлението на Министерство на правосъдието е недопустимо поради не притежаване на право на управление върху имота, засегнат от изменението и върху помещенията, заявени за нанасяне като самостоятелни обекти. В предходния АПДС №4712/23.11.2005г. е вписано предоставянето на сградата за нуждите на РС и РП Казанлък, като към този момент е действала редакция на чл.388 ЗСВ, според която Министъра на правосъдието разпределя ползването на държавното имущество между органите на съдебната власт и може да възлага стопанисването им на техните ръководители, но не може да преотстъпва правото на управление. Видно от Заповед № ЛС-04-1459/26.10.2015г. на Министъра на правосъдието, същата е издадена на основание чл.388 ал.1 от ЗСВ в ред. от ДВ бр.33/2009г. и с нея е разпределено ползването на помещенията в съдебната палата в град Казанлък, като на председателя на РС Казанлък е възложено стопанисването т.е. той отговаря за ползване на имота с грижата на добър стопанин и за поддръжката му, съответно е материално отговорното лице, но имота е в управление на Министерство на правосъдието, съгласно чл.387 от ЗСВ в ред. ДВ бр.33/2009г. Със съставяне на последващия АПДС и фактическото предаване на управлението върху имота на Пленума на ВСС, Министерство на правосъдието е изгубило легитимацията си по §1 т.13 от ДР на ЗКИР и не може да заявява изменение на кадастралната карта за този обект. Въпроса за приложението на материалната разпоредба на §83 ал.2 от ЗИД ЗСВ от 12.04.2016г. не може да бъде разрешен в настоящото производство, но в отговор на възражението, че с влизане в сила на тази разпоредба са възникнали нови обекти на кадастъра следва да се каже, че промяната в носителите на ограничените вещни права е основание да се измени КРНИ, но не и кадастралната карта. Нормата не предвижда обособяване на нови имоти, нито изключва изискването за процедиране на инвестиционни проекти по аргумент от чл.202 от ЗУТ. От заключението по допусната повторна СТЕ се установява фактическа обстановка, която не е спорна между страните, а именно че се касае за две преходни стаи на първи етаж от сградата и пространството под стълбите към сутерена, които се ползват за нуждите от физическа и техническа охрана на сградата и за изолиране на задържаните лица. Факта, че охраната се осигурява от второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието не сочи на извод за друго функционално предназначение, различно от фактически установеното – за ползване от органите на съдебната власт. Аргумент за липса на самостоятелно предназначение, е нормата на чл.15 от Наредба №4/10.01.2008г на Министъра на правосъдието за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт, според която за физическа и техническа охрана на обекта се проектират помещения за: ръководителя на охраната, команден център, осъществяване на пропускателен режим (КПП), провеждане на инструктажи, съхранение на оръжие и сървъри. Инвестиционен проект на обект на съдебната власт се приема от експертен технически съвет, назначен от министъра на правосъдието. Главна дирекция "Охрана" извършва проверки и контрол по спазването на правилата и нормите за охраната и безопасността при проектиране и строителство на обекти на съдебната власт чрез участие в експертния технически съвет и извършване на проверки в процеса на изграждане на обекта. Следователно нормативно недопустимо е помещенията, изградени с цел удовлетворяване на посочените изисквания да бъдат технически обособени самостоятелни обекти и да имат друго предназначение, вместо вмененото им подчинено на основната функция ползване за охрана на сградата на съдебната власт. Задължение на органите, управляващи имуществото на съдебната власт е да осигурят техническа възможност за нейната охрана, което е задължение на Министерство на правосъдието. Помещенията се ползват не за нуждите на Министерство на правосъдието, а за нуждите на съдебната власт.

При този изход от спора на ответника се дължат разноските за един адвокат, съгласно представения списък и доказателство за плащане на сумата от 720лв /седемстотин и двадесет лева/ по банков път.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Министерство на правосъдието против Отказ №17-101/07.03.2017г. на Началник СГКК Стара Загора.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Районен съд Казанлък, Районна прокуратура Казанлък, Служба по вписванията гр. Казанлък и Областно звено „Охрана-Стара Загора“.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено, а в прекратителната му част с частна жалба в седмодневен срок от връчването.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: