Р Е Ш Е Н И Е

№38 14.02.2018г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На шести февруари 2018г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №188 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.54 ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалба на Министерство на правосъдието срещу Отказ №17-107/09.03.2017г. на Началник СГКК Стара Загора за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на град Раднево, постановен по заявление №01-9629/16.01.2017г. на Министерство на правосъдието, чрез упълномощения представител -Началник Областно звено „Охрана-Стара Загора” при Главна дирекция „Охрана” / Заповед №ЛС-04-1440/19.08.2016г на Министъра на правосъдието и Заповед №3-1737/31.10.2016г. на главния директор на ГД „Охрана” / стр.18/, за нанасяне на два самостоятелни обекта в сграда с идентификатор 61460.505.167.5, представляваща Съдебна палата, гр. Раднево.

Към заявление №01-9629/16.01.2017г. на Министерство на правосъдието е представен Проект за изменение на КККР досежно самостоятелен обект с идентификатор 61460.505.167.5 /считано от 20.12.2016г. същия обект има присвоен идентификатор 61460.505.167.5.1/, находящ се в поземлен имот 61460.505.167 с адрес ул. „Тачо Даскалов” №1, гр. Раднево, представляващ сграда с предназначение за Съдебна палата, използвана за нуждите на Районен съд Раднево, Районна прокуратура Раднево, Служба по вписванията и Областно звено „Охрана”. Съгласно обяснителната записка на стр.27 по делото, изменението на КККР се състои в отстраняване на непълнота, чрез нанасяне на два самостоятелни обекта на първи етаж в сграда с идентификатор 61460.505.167.5, използвани за нуждите на Областно звено „Охрана” – основание по чл.51 т.2 от ЗКИР- с проектни идентификатори 61450.505.167.5.2 и 61450.505.167.5.3, съгласно схемите на стр.34 по делото.

Възложителя на проекта за изменение на КККР на град Раднево се е позовал в обяснителната записка на следните документи, удостоверяващи съществуването на непълнота:

Акт за публична държавна собственост №2644/28.08.2003г., вписан под №1483, том ІV, стр.30, д. №679/03г. по описа на Службата по вписванията към РС Раднево, за Административна сграда на 4 етажа, находяща се в гр. Раднево, кв.152, УПИ ІІ-за поща, административна сграда, обреден дом, художествена галерия и ресторант, при граници на имота – изток 5МсбЖ, юг-двор и МсбЖ, запад-4МсбЖ на ул .”Т. Даскалов” №1А, север –улица „Т. Даскалов”. Сградата се състои от четири етажа с площ по етажи: І-ви: 277.85кв.м., ІІ-ри :4 322.60кв.м., ІІІ етаж-322.60кв.м., ІV етаж-614.60 кв.м. Съгласно акта за публична държавна собственост, сградата е предоставена в управление на Министерство на правосъдието за нуждите на РС гр. Раднево и РП гр. Раднево. Този акт за публична държавна собственост е вписан в КР, съгласно схемата на заявените за нанасяне самостоятелни обекти, на стр. 34 по делото.

Заповед №16-04-1620/13.11.2015г .на Министъра на правосъдието, с която на основание чл.130а т.2 от Конституцията на РБ и чл.387 и чл.388 ал.1 от ЗСВ, чл.14 от ЗЗДС и чл.8 ал.2 т.9 от Правилника за устройството и дейността на ГД ”Охрана” е разпределено ползването на помещенията в Съдебна палата гр. Раднево, ул. „Тачо Даскалов” №1 и според която Областно звено „Охрана” ползва на първи етаж едно помещение за дежурния по охрана, което е заявено за нанасяне в КК като самостоятелен обект в сградата с проектен идентификатор 61460.505.167.5.2, съгласно схема на обекта, издадена от СГКК Стара Загора и приложена на стр.34 по делото, част от проектната документация. В същата заповед помещението за задържани лица, находящо се първия етаж е разпределено за ползване от РС Раднево, но също е заявено за нанасяне като самостоятелен обект с проектен идентификатор 61460.505.167.5.3. Със Заповед №16-04-1620/13.11.2015г. Министъра на правосъдието предоставя стопанисването на имота – Съдебна палата на административния ръководител – Председател на РС Раднево.

Схеми на заявените за нанасяне самостоятелни обекти с проектни идентификатори 61460.505.167.5.2 / помещение за дежурния по охрана/ и 61460.505.167.5.3 /помещение за задържани лица/

Схема за евакуация от първи етаж на сградата, от която заявителя иска да се установи съществуването на самостоятелни обекти с функционално предназначение за нуждите на Областно звено „Охрана”, които не са нанесени в КК / стр.32 по делото/.

Разделителен протокол, вписан в Агенция по вписванията под №93-00-10/10.02.2012г., с който представителите на органите на съдебната власт и на второстепенните разпоредители с бюджет към Министерство на правосъдието, ползващи помещения в сградата на Съдебна палата гр. Раднево, разпределят разходите за консумативи, текущ ремонт и издръжка на сградата, съобразно заетата застроена площ. Разделителния протокол е подписан от Председателя на РС Раднево за ползваните 62.50% от застроената площ на сградата, от Районния прокурор на РП Раднево за ползваните 23.11% от застроената площ на сградата, от Окръжния прокурор на ОП Стара Загора за Окръжна следствена служба гр. Стара Загора, която ползва 6.74% от сградата, от Главния секретар на Агенция по вписванията гр. София, която ползва -5.64% от застроената площ и от Началника на ОЗ „Охрана” гр. Стара Загора, което звено ползва 2.01% от застроената площ на сградата. От представената рекапитулация на площите в Съдебната палата на гр. Раднево се установява, че ОЗ „Охрана” ползва 19.36 кв.м. от ЗП, 11.55 кв.м. от общите части или 30.91 кв.м., което е равно на 2.01 % от РЗП на сградата. Разделителния протокол и рекапитулацията на площите към него установяват разпределение на разходите за ползване на цялата сграда – публична държавна собственост, от органите на съдебна власт и от второстепенните разпоредители с бюджет към министерство на правосъдието, тъй като удостоверената от АПДС РЗП е равна на 1537.65 кв.м., колкото е сбора на застроената площ плюс общите части, посочен в рекапитулацията.

Заявените за нанасяне самостоятелни обекти имат обща застроена площ, съгласно схемите за проектни идентификатори 35 кв.м. т.е. почти два пъти повече от 19.36 кв.м., колкото застроена площ заема ОЗ „Охрана-Стара Загора”, съгласно протокол за разпределяне на ползването.

В обяснителната записка е вписано, че се прилага и Решение на МС, което е представено от ВСС като доказателство към становището му по същество. Според Решение на МС №444/30.10.1992г., сградата на ул. „Тачо Даскалов” №1 – държавна собственост се предоставя безвъзмездно за стопанисване и управление на Министерство на правосъдието за нуждите на правораздаването.

Копие на архитектурен проект на първия етаж на сградата, което не е представено в официално заверен препис, но заявителя и жалбоподател в настоящото производство не поддържа твърдение за процедирани инвестиционни проекти по смисъла и съгласно изискването на чл.202 от ЗУТ за обособяване на помещенията, ползвани от ОЗ „Охрана- Стара Загора“, в самостоятелните обекти по §1 т.1 от ДР на ЗКИР, поради което освен негодно доказателствено средство, представеното не заверено копие на архитектурен проект е и неотносимо.

В изпълнение на процедурата по чл.70 ал.1 от Наредба б№РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ, СГКК Стара Загора е изпратила уведомление за започване на административно производство до Министерство на правосъдието, Висш съдебен съвет, Районен съд Раднево, Районна прокуратура Раднево и Служба по вписванията гр. Раднево, в което е посочен предмета му – изменение на КК, включващо нанасяне в КК и регистри на нови самостоятелни обекти на първи етаж в сграда с идентификатор 61460.505.167.5, засягащо площта и конфигурацията на самостоятелен обект с идентификатор 61460.505.167.5.1, с данни за собственост по КР – Държавата, чрез Висш съдебен съвет.

Председателя на РС Раднево е заел становище, че няма изменения в данните относно сграда с идентификатор 61460.505.167.5 / до 22.12.2016г/, а с идентификатор 61460.505.167.5.1 след тази дата, освен преминаването й в управление на ВСС. За площите в сградата, ползвани от второстепенните разпоредители с бюджет към Министерство на правосъдието няма обособени самостоятелни обекти. Министерство на правосъдието не може да иска изменение на КК, предвид липсата на право на управление. Позовава се на чл.130а от Конституцията на РБ, на чл.387 и чл.388 от ЗСВ, на АПДВ №8745 от 24.01.2017г. и на разделителен протокол от 30.10.2012г. относно разпределение на ползването на помещенията в сградата за съдебна

След изтичане на срока за становище от привлечените за участие в производството - ВСС, РП Раднево, Министерство на правосъдието и Служба по вписванията гр. Раднево, Началник СГКК Стара Загора постановява Отказ №17-107/09.03.2017г за изменение на КК ККР при следните мотиви:

В одобрената КК на гр. Раднево е нанесен самостоятелен обект с идентификатор 61460.505.167.5, с предназначение административна и делова сграда, с адрес гр. Раднево, ул. Тачо Даскалов №1 / Това е сградата, описана в Акт за публична държавна собственост №2644/28.08.2003г., вписан под №1483, том ІV, стр.30, д. №679/03г. по описа на Службата по вписванията към РС Раднево и в КР, предоставена в управление на Министерство на правосъдието. В сграда – представляваща самостоятелен обект на КК с идентификатор 61460.505.167.5 е нанесен един самостоятелен обект с идентификатор 61460.505.167.5.1, разположен и върху част от сграда с идентификатор 61460.505.167.3, находяща се на същия административен адрес и в същия поземлен имот УПИ ІІ по плана на гр. Раднево с идентификатор 6140.505.167. Самостоятелен обект с идентификатор 61460.505.167.5.1 е в управление на Висшия съдебен съвет за нуждите на РС и РП Раднево, съгласно Акт за публична държавна собственост № 8745/24.01.2017г., вписан в Агенцията по вписванията на 01.02.2017г.

Въз основа на писмените и графични данни, заявеното изменение на одобрените КККР на гр. Раднево досежно самостоятелен обект с идентификатор 61460.505.167.5.1 и нанасяне в него на самостоятелни обекти с проектни идентификатори 61460.505.167.5.2 и 61460.505.167.5.3 не може да бъде одобрено, поради следните съображения: Съгласно чл.51 ал.3 от ЗКИР активно легитимиран да заяви изменение е собственика на недвижимия имот. Следователно исканото изменение, изразяващо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда, чрез отделяне от съществуващи такива може да бъде заявено само от собственика им, а именно Висшия съдебен съвет. Видно от представените към заявлението документи, заявителя ГД „Охрана” при МП не е собственик нито на заявените за нанасяне самостоятелни обекти, нито на засегнатия от изменението самостоятелен обект, поради което направеното от него искане е недопустимо.

Съгласно чл.51 ал.1 от ЗКИР КККР се поддържат в актуално състояние като се изменят при установяване на изменение в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане в сила на ККР, непълноти и грешки, явна фактическа грешка. По преписката от заявителя е изложено твърдение за непълнота и грешка в ККР, което обосновава предложеното изменение по реда на чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР. Документи и материали в подкрепа на това твърдение не са приложени. От представените документи за собственост не може да бъде установена самостоятелност за двата обекта предмет на изменението. Съгласно легалната дефиниция на §1 т.1 от ДР на ЗКИР самостоятелен обект в сграда е обособена част със самостоятелно функционално предназначение, което не се установява от представените графични материали и документи относно двете помещения, ползвани от ГД „Охрана”, предложени за нанасяне като самостоятелни обекти с идентификатори 61460.505.167.5.2 и 61460.505.167.5.3 в административна сграда 61460.505.167.5. Наличието на надлежен титул за собственост – АДС, легитимира ВСС като собственик на самостоятелен обект 61460.505.167.5.1, с който административния орган не може да не се съобрази, потвърждава твърдението за непълнота и грешка в ККР като недоказано. Хипотезите на чл.51 ал.1 т.1 и т.2 не се твърдят от заявителя и са неотносими към представените материали.

На последно място – освен липсата на доказателства за непълнота или грешка в ККР, от данните по преписката и направените от страна на заинтересованото лице РС Раднево възражение срещу изменението, следва наличието и на материалноправна пречка за допускане на изменение. Въз основа на горното и на основание чл.54 ал.4 от ЗКИР вр. с чл. 70 ал.4 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ, Началник СГКК Стара Загора отказва да измени КККР на гр. Раднево, изразяващо се в нанасяне на два нови самостоятелни обекта в сграда с идентификатор 61460.505.167.5., чрез корекция на самостоятелен обект с идентификатор 61460.505.167.5.1, собственост на Висшия съдебен съвет.

С жалбата се твърди, че отказа е постановен в противоречие на ЗДС, ЗСВ и ЗКИР, защото по силата на ЗИД на ЗСВ обн. в ДВ бр. 28/08.04.2016г. в управление на Пленума на ВСС преминават имотите на съдебната власт, но онези части от тях, които задоволяват нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към МП, продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на МП по силата на §83 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСВ. Съгласно §83 ал.3 от ПЗР на ЗИДЗСВ областните управители отразяват промените в актовете за държавна собственост, а в изпълнение на горецитираните разпоредби, МП предприело действия за снабдяване с необходимите документи – скица/схема и удостоверение за данъчна оценка на помещенията, посочени в съответните заповеди за разпределение или споразумителни протоколи. По силата на §83 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСВ са възникнали нови обекти на правото на собственост, които следва да бъдат нанесени в КК с цел изготвяне на актове за държавна собственост, в които правото на управление, запазено за МП да бъде отразено.

Извода, че само ВСС може да прави искане за изменение на ККР е в противоречие с чл.15 от ЗДС, тъй като собственик на сградата – публична държавна собственост е Държавата, а съгласно чл.73 от ЗДС в акта за държавна собственост се отбелязват предоставени права на управление. Съгласно чл.14 ал.3 от ЗДС управлението върху обекти, имоти и вещи – държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Съгласно чл.5 ал.3 от ЗДС, акта за държавна собственост има само констативен, но не и правопораждащ ефект. С изменението на §83 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСВ предоставените до влизането в сила на този закон имоти и части от имоти на МП за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет остават в управление на Министерство на правосъдието. Аргументите, че липсва учредено по надлежния ред ограничено вещно право на ползване са несъстоятелни, предвид факта че сградния фонд-държавна собственост се предоставя за управление, а върху него не се учредява право на ползване.

В случая сградата – Съдебна палата на град Раднево е в управление на ВСС и МП по силата на §83 от ПЗР на ЗИД ЗСВ, а неин собственик е държавата. До влизане в сила на изменението на ЗСВ / 12.04.2016г/ недвижимите имоти за нуждите на съдебна власт са предоставени за управление на МП, съгласно Конституцията на РБ и ЗСВ, които обстоятелства са отразени в съставените актове за държавна собственост. В тази връзка не е било налице законово основание помещенията в сградите да се отразяват като самостоятелни обекти, в съответствие с чл. 5 ал.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието , създаването и поддържането на КККР / Наредбата/ към датата на одобряване на кадастралната карта на град Раднево. Предвид тези доводи, законосъобразно е твърдението, че подаденото заявление не попада в хипотезата на т.1 и т.2 на чл.51 ал.1 от ЗКИР. Цитираните изменения в ЗСВ представляват изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане в сила на ККР за съответното населено място. В случая се касае за нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда, която по своето функционално предназначение е административна, за обществено обслужване. Изпълнено е изискването на чл. 75 ал.4 от Наредбата, тъй като проекта за изменение съдържа данни за сградата, засегната от изменението. На следващо място се твърди, че следва да бъдат отчетени и указанията на МРРБ във връзка със съдържанието на актовете за държавна собственост, които трябва да отговарят на изискванията на чл. 71 от ЗДС. Според указанията, целесъобразно е съставянето на един акт за държавна собственост за целия имот и в него да бъдат индивидуализирани обособените части от него, които остават в управление на МП или на ВСС. За съставяне на актовете за държавна собственост е необходимо да бъдат представени документи, индивидуализиращи имотите, включително скица, удостоверение за данъчна оценка.

Отказът е издаден и при съществено нарушение на административно производствените правила. Със Заповед №ЛС-04-1440/19.08.2016г. на Министъра на правосъдието са упълномощени ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджет да представляват министъра пред службите по геодезия и картография. Със Заявление №01-9629/16.01.2017г. от името на МП, чрез упълномощения представител е заявено изменение на КККР на гр. Раднево, одобрени със заповед №РД-18-12/29.04.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в нанасяне на два нови самостоятелни обекта в сграда с идентификатор 61460.505.167.5.1. Към заявлението са приложени необходимия разделителен протокол относно разпределение на помещенията в съвместно ползваната сграда. Тези документи, ведно с актовете за държавна собственост за цялата сграда, при отчитане на разпоредбата на §83 ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗСВ представляват актовете, с които е предоставено управлението на МП върху помещенията заявени за нанасяне като самостоятелни обекти.

Постъпилото от РС Раднево възражение е направено от лице без представителна власт, поради което СГКК не е следвало да го взема предвид. Съгласно решение по т.27.1 от протокол №24 за проведено на 09.06.2016г. съдебно заседание на ВСС и т.36 от протокол №39 от проведено на 27.10.2016г. заседание на ВСС, стопанисването, а не управлението на сградите е възложено на административните ръководители на органите на съдебната власт. Съгласно §1 т.13 от ДР на ЗКИР заинтересовани лица в случаите на предоставен права на управление са ведомствата и общините , на които са предоставени правата. Съгласно чл. 30 ал.2 т.5 от ЗСВ единствено Пленума на ВСС е легитимиран да извършва действия по управление, включително да бъде процесуален субституент на държавата.

От съда се иска да бъде отменен Отказ №17-107/09.03.2017г. на Началник СГКК Стара Загора са присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.

Ответника – Началник СГКК Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата по доводите, изложени в оспорения отказ за изменение на КККР на гр. Раднево.

Заинтересованата страна Висш съдебен съвет в писмено становище оспорва основателността на жалбата като се позовава на чл.130а, ал.2 т.6 от Конституцията на РБ и чл.30 ал.2 т.5 от ЗСВ, съгласно които разпоредби Пленумът на ВСС управлява недвижими имоти на съдебната власт. В този смисъл са и разпоредбите на чл.387 и чл.388 от ЗСВ, конкретизиращи правомощията на ВСС във връзка с упражняване на правото на управление. С решение по т.27.1 от протокол №24 за проведено заседание на Пленума на ВСС на 09.06.2016г., административните ръководител са упълномощени да представляват ВСС пред службите по геодезия и картография във връзка с издаването на документите, необходими за съставянето или актуализирането на актовете за държавна собственост. Счита, че съгласно чл.51 ал.3 от ЗКИР заявление за изменение на КК може да бъде подадено само от ВСС или от надлежно упълномощените ръководители на органите на съдебна власт. На 22.06.2016г недвижимия имот, представляващ Съдебна палата в град Раднево е преминал в управлението на ВСС, съгласно протокол за приемане и предаване, съставен между МП и ВСС, в изпълнение и на основание §83 ал.2 от ЗИД ЗСВ. Възражението, подадено от Председателя на РС Раднево е депозирано от лице с представителна власт, съгласно решението по т.27.1 от протокол №24/09.07.2016г. на Пленум на ВСС. От съда се иска да постанови решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Министерство на правосъдието против Отказ №17-107/09.03.2017г. на Началник СГКК Стара Загора.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Оспорения отказ №17-107/09.03.2017г. на Началник СГКК е връчен на 14.03.2017г. на Началник областно звено „Охрана” Стара Загора при ГД „Охрана” към Министерство на правосъдието, с указания за органа и срока, в който може да бъде оспорен. Законовия 14-дневен срок за оспорване на индивидуалния административен акт изтича на 28.03.2017г, съгласно правилата за броене на сроковете, определени по дни. Видно от изходящия номер на жалбата, същата е изведена от МП на 27.03.2017г. и е подадена, чрез Началника на СГКК Стара Загора, който е поставил входящ номер 06-488 от 30.03.2017г. По делото е приета като доказателство обратна разписка / стр. 196/, видно от която документ с рег.№92-10-45#5/27.03.2017г. е изпратен по пощата на 28.03.2017г., а от представеното официално заверено извлечение от деловодната система на Министерство на правосъдието под този номер е изведена жалба срещу отказ №17-107/09.03.2017г. на Началник СГКК Стара Загора по заявление №01-9629/16.01.2017г. Следователно, въпреки липсата на пълно съвпадение между изходящия номер на жалбата 92-10-45-17 и изходящия номер на документа, който е описан в обратната разписка, настоящия състав приема въз основа на официално завереното извлечение от деловодната система на МП, че жалбата против оспорения отказ е изпратено в рамките на преклузивния 14-деневен срок.

Жалбата е подписана от Заместник-министъра на правосъдието по силата на Заповед за заместване №ЛС-04-536:24.03.2017г. на Министъра на правосъдието, с която на Заместник-министър Трифонов е наредено да изпълнява функциите на министър в периода от 27.03.2017г. до 28.03.2017г. включително. Следователно правото на жалба е упражнено от лице, изпълнявало длъжността министър на правосъдието, който орган представлява МП по закон.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заявление №01-9629/16.01.2017г. за изменение на КК на град Раднево е подадено до местно компетентната СГКК Стара Загора от Министерство на правосъдието, чрез упълномощения представител Началник Областно звено „Охрана” Стара Загора при Главна дирекция „Охрана” към същото министерство, съгласно Заповед №ЛС-04-1440/19.08.2016г. на Министъра на правосъдието, с която на основание §83 ал.2 от ПРЗ към ЗИДЗСВ, обн. ДВ бр. 28 от 2016г., чл.25 ал.4 от ЗА, чл.3 ал.1 от Устройствения правилник на МП, чл.11 ал.5 от ЗМДТ и чл. 36 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗЗД , главния директор на ГД „Охрана” е упълномощен да представлява Министерство на правосъдието пред службите по ГКК във връзка с издаване и получаване на документи, необходими за съставянето и актуализирането на актове за държавна собственост, като същия може да преупълномощава служители от регионалните структури. Със Заповед №3-1737/31.10.2016г. Главния директор на ГД „Охрана” при МП е преупълномощил Началника на областно звено „Охрана-Стара Загора” при ГД „Охрана” да представлява дирекцията пред службите по СГКК във връзка с издаването на документи, необходими за съставянето или актуализирането на актове за държавна собственост. Следователно, неправилно в оспорения отказ като заявител е посочена ГД „Охрана” към Министерство на правосъдието, а представляваното ведомство е привлечено за участие като заинтересована страна. Началника на Областно звено „Охрана- Стара Загора” има качеството на пълномощник на Министерството на правосъдието по силата на заповед на главния директор на ГД „Охрана” за преупълномощаването му да представлява Министерство на правосъдието, което не е основание второстепенния разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието, съответно териториалното му поделение да бъдат привлечени като страна в административното производство.

Съгласно §1 т.13 от ДР на ЗКИР заинтересовани лица / такива, които се считат засегнати от индивидуалните административни актове и имат право на жалба против тях, съответно са и страни в административното производство/ са ведомствата, на които е предоставено право на управление. Въз основа на тази разпоредба и данните за предоставено право на управление, съдържащи се във вписаните в кадастралния регистър актове за публична държавна собственост, страни в настоящото административно производство са заявителя - Министерство на правосъдието и Висшия съдебен съвет, но не и органите на съдебната власт и териториалните поделения на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието, които фактически ползват засегнатия от исканото изменение обект на кадастралната карта. Нормата на §1 т.13, предложение второ от ДР на ЗКИР е граматически ясна и следва да бъде прилагана според точния й смисъл, а именно заинтересовани страни в случаите на предоставено право на управление са ведомствата, на които същото е предоставено. Правото на управление е ограничено вещно право, което включва право на владение, ползване и поддържане от името на държавата, но за своя сметка и на своя отговорност. В този смисъл предоставеното на Председателя на Районен съд Раднево правомощие да стопанисва сградата на съдебната палата няма за последица легитимация на този орган на съдебната власт като заинтересовано лице в производството по изменение на КККР, защото по своето съдържание не е идентично с правото на управление, нито е ограничено вещно право. Предвид изложеното, спрямо РС Раднево, Районна прокуратура Раднево, Служба по вписванията гр. Раднево и Областно звено „Охрана- Стара Загора”, производството следва да бъде прекратено като недопустимо.

Съответно, действията, извършени от Председателя на РС Раднево в хода на административното производство, конкретно подаването на възражение, с прилагане към него на доказателства, против допустимостта и основателността на заявлението на Министерство на правосъдието, следва да бъдат зачетени като изявления на ВСС, имащ качеството на заинтересована страна по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР, защото: с Решение по т.27.1 от 09.06.2016г. на Пленума на ВСС, удостоверено от завереното копие на протокол №24 от проведено на същата дата заседание, административните ръководители на органите на съдебната власт, на които е възложено стопанисването на недвижимите имоти от Министерство на правосъдието, предоставени за управление на Пленумът на ВСС за нуждите на органите на съдебната власт, са упълномощени да представляват ВСС пред службите по геодезия, картография и кадастър във връзка с издаването на документи, необходими за съставянето или актуализирането на актове за държавна собственост. На председателя на РС Раднево е предоставено стопанисването на сградата –Съдебна палата в град Раднево по силата на Заповед №ЛС-04-1620/13.11.2015г. на Министъра на правосъдието, поради което и по аргумент от цитираното Решение на Пленума на ВСС същия се явява упълномощен представител на Висшия съдебен съвет. Становището на ВСС, изразено чрез Председателя на РС Раднево. Както се посочи и по-горе, второстепенните разпоредители с бюджет, на които не са предоставени права на управление върху имот-публична държавна собственост, нямат признато от §1 т.13 от ДР на ЗКИР право на участие като лица, ползващи имотите.

В резултат на неправилното определяне на заявителя и засегнатите от заявеното изменение правни субекти, в оспорения отказ е направен не относим към предмета на спора правен извод за липса на право на собственост в лицето на ГД „Охрана”. Правото на собственост върху сградата, чието изменение като обект на кадастъра е заявено, принадлежи на държавата, съгласно представените официални удостоверителни документи за този факт по аргумент от чл.5 от ЗДС, а именно актовете за публична държавна собственост. Актовете за държавна собственост удостоверяват възникването и съществуването на правото на държавна собственост, но не го пораждат, съгласно чл.5 ал.3 от ЗДС, а вписаните в тези официални удостоверителни документи обстоятелства се считат за верни до доказване на противното, по силата на чл.114 ал.2 от ППЗДС. Съгласно §1 т.13 от ДР на ЗКИР ответния административен орган следи за процесуалната легитимация на заявителя, в случая за предоставено право на управление, чрез проверка на данните за това обстоятелство, отразени във вписаните в кадастралния регистър актовете за държавна собственост. При подаване на заявлението от името на МП на 16.01.2017г. в КР е вписан само АДС от 2003г., а в течение на производството на 01.02.2017г. е вписан АДС №8745/24.01.2017г., в който е посочен номера на предходно съставения акт. И в двата акта, държавата е посочена като собственик на засегнатия от изменението недвижим имот, като промяната е по отношение на субекта, комуто е предоставено управлението. Извода, който следва е, че действителния заявител в производството по изменение на КК – Министерство на правосъдието към датата на постановяване на отказа няма качеството на лице по §1 т.13 от ДР на ЗКИР и по негово искане не може да се извърши изменение на КККР. Допуснатото процесуално нарушение по отношение на заявителя, в резултат на което не е извършена преценка за допустимост на неговото заявление, а са изведени доводи за липсата на права на управление, предоставени на ГД „Охрана” към същото министерство, не може да обуслови извод за отмяна на оспорения отказ, предвид констатираната от АПДС №8745/24.01.2017г. липса на легитимация по смисъла на §1 т.13 предложение второ от ДР на ЗКИР. Министерство на правосъдието се позовава на Акт за публична държавна собственост № 2544/28.08.2003г., вписан в КР, съгласно проектните схеми на заявените за нанасяне самостоятелни обекти, но към датата на постановяване на оспорения отказ в същия КР като субект, притежаващ правото на управление върху сградата е вписан ВСС. На министерство на правосъдието е било предоставено управлението на административна сграда №5 в УПИ ІІ, кв.152 на град Раднево – идентификатор 61460.505.167.5., съгласно Решение № 444/30.10.1992г. на МС за предоставяне на сграден фонд – държавна собственост за нуждите на правораздаването / стр.83 по делото/. Решението на МС е запазило действието си и след влизане в сила на ЗДС на 01.06.1996г., тъй като съгласно чл. 15 ал.2 от ЗДС, МС може да предоставя имоти – публична държавна собственост в управление на ведомствата, в случая на Министерство на правосъдието. Със Заповед №ЛС-04-1620/13.11.2015г. Министъра на правосъдието е предоставил стопанисването на сградата на Съдебната палата в град Раднево, както е описана в Акта за държавна собственост №2644/28.08.2003г., на Председателя на РС Раднево. По силата на чл.388 ал.1 от ЗСВ (в редакцията съгласно ДВ, бр. 33 от 30 април 2009 г.) министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт / към която МП и второстепенните разпоредители с бюджет към министъра не принадлежат/, между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на административните им ръководители. До изменението на чл.130а от Конституцията на РБ, Д. вестник, брой 100 от 18 декември 2015 г. имуществото на съдебната власт се управлява от министъра на правосъдието. С изменението на чл.130а от Конституцията на РБ и последвалото изменение на Раздел ІV „Управление на имуществото на съдебната власт” от ЗСВ, управлението на недвижимите имоти на съдебната власт е преминало по силата на закона в правомощията на Пленума на ВСС. След предаване на сградата, съгласно приемателно-предавателен протокол от 22.06.2016г. на стр. 81 по делото, е съставен нов АПДС, с който ВСС се легитимира като субект, комуто е предоставено управлението на сградата.

Поддържаното становище от страна на Министерство на правосъдието, че с влизане в сила на §83 ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗСВ ДВ бр. 28/08.04.2016г. в негово управление са останали помещенията посочени в Разделителен протокол, вписан в Агенция по вписванията под №93-00-10/10.02.2012г., с който представителите на органите на съдебната власт и на второстепенните разпоредители с бюджет към Министерство на правосъдието, разпределят разходите за консумативи, текущ ремонт и издръжка на сградата за съдебна палата в град Раднево, съобразно заетата застроена площ, не намира опора в закона. Разпоредбата на §83 ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗСВ е материално правна като представляваща основание за упражняване правото на управление върху имоти, които към момента на влизане на закона в сила са предоставени на МП за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието, а не за нуждите на правораздаването, какъвто е настоящия случай. Акцента е върху нуждите, за задоволяване на които е било предоставено управлението на имота към момента на влизане в сила на ЗИД ЗСВ, а именно Министерство на правосъдието запазва управлението върху онези имоти и части от тях, които са му били предоставени за управление с цел задоволяване на нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието. В изпълнение на закона, Министерство на правосъдието е предало управлението върху сградата, описана в Акта за публична държавна собственост №2644/28.08.2003г. на ВСС и не е запазено управление върху обособени обекти в нея. От представения Акт за държавна собственост №2644/28.08.2003г. / стр-29 по делото/ се установява, че към влизане в сила на §83 ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗСВ, сградата на съдебната плата в град Раднево е предоставена в управление на МП, но за нуждите на РС Раднево и РП Раднево т.е. за органите на съдебната власт. С вписване в КР на новосъставения АПДС 8745/24.01.2017г. ВСС се легитимира като лице по чл.51 ал.3 от ЗКИР по чието искане може да се изменя КК досежно описания в същия акто обект на кадастралната карта. Следователно законосъобразен е извода на административния орган, че Министерство на правосъдието не се легитимира като лице, което по силата на закона притежава право на управление върху самостоятелния обект на кадастъра, чието нанасяне се иска и върху обекта, който е засегнат от изменението. На следващо място, дори да се приеме, че фактическото ползване на отделни помещения в сградата е основание същите да се управляват от Министерство на правосъдието, този факт няма за последица възникване на самостоятелни обекти по определението на §1 т.1 от ДР на ЗКИР.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗКИР недвижим имот –обект на кадастъра е поземлен имот, сграда или съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен имот, самостоятелен обект сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура.

Сградата, в която се намират процесните помещения е описана по следния начин в акт за публична държавна собственост №2644/28.08.2003г.: Административна сграда на 4 етажа, находяща се в гр. Раднево, кв.152, УПИ ІІ-за поща, административна сграда, обреден дом, художествена галерия и ресторант, при граници на имота – изток 5МсбЖ, юг-двор и МсбЖ, запад-4МсбЖ на ул .”Т. Даскалов” №1А, север –улица „Т. Даскалов”. Съгласно акта за публична държавна собственост, сградата е предоставена в управление на Министерство на правосъдието за нуждите на РС гр. Раднево и РП гр. Раднево и се състои от първи етаж с площ от 277.85 кв.м., ІІ етаж -322.60кв.м., ІІІ етаж -322.60 кв.м, ІV етаж -614, 60 кв.м., МСтбК, построена през 1985г. Сградата, описана в този Акт за публична държавна собственост / стр.29 по делото/ е нанесена в КК с идентификатор 61460.505.167.5. Съгласно проектната схема, на стр.34 по делото, заявените за нанасяне самостоятелни обекти в сграда, попадат в сграда №5, в поземлен имот 61460.505.167. В мотивите на оспорения отказ се сочи, че заявените самостоятелни обекти засягат самостоятелен обект с идентификатор 61460.505.167.5.1, който е нанесен в КККР по силата на Заповед № 18-10166/20.12.2016г. на Началник СГКК. Самостоятелен обект 61460.505.167.5.1 се намира в сграда с идентификатор 61460.505.167.5, има четири нива с площ от 277.85 кв.м., 322.60кв.м, 322.60, 614, 60 кв.м, за който е съставен Акт за публична държавна собственост №8745/24.01.2017г., вписан в службата по вписвания на 01.02.2017г. под №171, акт №83, том І, дело 82/17г. / стр. 45 и 46 по делото/. От описанието на сградите – предмет на публична държавна собственост, дадено в двата акта за публична държавна собственост и Схема №15-58760/13.02.2017г. на самостоятелен обект се налага еднозначния извод, че сградата на съдебната палата е имала идентификатор 61460.505.167.5. до 20.12.2016г., а след тази дата идентификатор 6140.505.167.5.1. Тази констатация е отразена и в заключението на вещото лице по допуснатата повторна СТЕ, според което обектите с проектни идентификатори 6140.505.167.5.1.2 и 6140.505.167.5.1. 3 се намират на първия етаж от сградата, представляват стая за дежурен по охрана и стая за задържани лица, които нямат отделен вход, нито санитарен възел. Същите са стаи на първи етаж от сградата на съдебната палата, които са предназначени за извършване на обща охрана на цялата сграда, като ползването им от ОЗ „Охрана –Стара Загора“ е въз основа на Заповед 01604-1620/13.11.2015г. на Министъра на правосъдието. Предвид липсата на извършена делба на самостоятелен обект с идентификатор 6140.505.167.5.1., съгласно процедирани инвестиционни проекти по чл.202 от ЗУТ, вещото лице приема, че стаите, ползвани от ОЗ „Охрана-Стара Загора“ не са самостоятелни обекти.

Определението по §1 т.1 от ДР на ЗКИР за самостоятелен обект изисква същия на първо място да представлява обособена част, което предполага при спазване на техническите правила и норми да може да съществува самостоятелно при ползване само на общите части на сградата. На следващо място е необходимо да има самостоятелно функционално предназначение и да може да бъде обект на собственост. При съществуващите сгради, отделянето на части от тях в самостоятелни обекти изисква процедиране на строителни книжа по аргумент от чл.202 от ЗУТ, а такива инвестиционни проекти не са одобрявани, нито реализирани. От своя страна разпоредбата на §83 ал.2 от ЗИД ЗСВ не извършва делба на сградите, предоставени в управление на Министерство на правосъдието, за да се приеме становището на жалбоподателя, че не е необходимо да се извършват каквито и да било технически действия въз основа на одобрени инвестиционни проекти. По аргумент от чл.15 от Наредба №4/10.01.2008г за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт, издадена от Министъра на правосъдието, за физическата и техническа охрана на обекта се проектират помещения за ръководителя на охраната, командния център, съхранение на оръжие, сървъри, за осъществяване на пропускателен режим. Следователно самостоятелно функционално предназначение помещенията нямат по определение, тъй като се проектират и ползват с цел охрана на сградата на съдебната власт, която не може да бъде въведена в експлоатация ако не са изпълнени изискванията на чл.15 от Наредбата, за което следят и експерти от ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието. Всеки самостоятелен обект с предназначение за нуждите на съдебната власт трябва да има помещенията, които Министерството на правосъдието е заявило за нанасяне като самостоятелен обект на кадастралната карта.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Министерство на правосъдието против Отказ №17-107/09.03.2017г. на Началник СГКК Стара Загора.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Районен съд Раднево, Районна прокуратура Раднево, Служба по вписванията гр. Раднево и Областно звено „Охрана-Стара Загора“.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок, от съобщението до страните, че е обявено, а в прекратителната му част в 7-дневен срок от връчването.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: