Р Е Ш Е Н И Е

№ 180 04.07.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 193 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба /наименована молба/, подадена от Н.С.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора, против Заповед № Л-1859 от 06.04.2017г., издадена от Началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, с която заповед, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.4.3 от Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е наредено превеждането на лишения от свобода Н.С.Д. ***, за доизтърпяване на наложеното наказание. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като по същество съображенията са за постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че постоянното му местожителство е в гр. Ямбол, но сочи, че от една страна повечето му близки и роднини от гр. Ямбол са починали и вече няма връзка с това населено място, а от друга - че близките и приятелите, които му оказват подкрепа и на чиято помощ разчита при престоя си в затвора, живеят близко до гр. Стара Загора. Твърди, че в Затвора гр. Бургас има опасност за живота и здравето му, тъй като там изтърпяват наказанията си лица, с които не е в добри отношения тъй като считат, че той е причината за задържането им. По тези съображения и изложени в съдебно заседание такива, че посещава обучителни курсове в Затвора – Стара Загора и участва в издаването на вестника на затвора, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед и за доизтърпяване на наложеното двугодишно наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора.

Ответникът по жалбата - Началник на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че към датата на издаване на обжалваната заповед, жалбоподателят Н.С.Д. изтърпява наказание „лишаване от свобода”, наложено с присъда по НОХД № 49/ 2017г. по описа на Районен съд – Ямбол, както и че изтърпяване на наложеното наказание Н. Д. е бил настанен в Затвора гр. Стара Загора. От служебно изисканата и приложена по делото справка от НБД „Население” се установява, че регистрираният, считано от 25.11.2005г., постоянен адрес на Н.Д., е в гр. Ямбол.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № Л-1859 от 06.04.2017г., издадена от Началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.4.3 от Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е наредено превеждането на лишения от свобода Н.С.Д. ***, за доизтърпяване на наложеното наказание. Със заповедта е разпоредено и Началникът на Затвора – Стара Загора да уведоми ГДИН за преместването на лицето, съотв. Началникът на Затвора гр. Бургас да уведоми ГДИН за постъпването на лишения от свобода и за номера на личното му досие. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с обстоятелството, че осъденото лице е с постоянен адрес ***.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на обжалваната Заповед № Л-1859 от 06.04.2017г., в т.ч и постановената на основание чл.13, ал.2, т.1 и чл.58 от ЗИНЗС Заповед № Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалваната заповед, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С оспорената заповед е упражнено административно правомощие по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС – за преместването на лишения от свобода Н.С.Д. ***. Съгласно нормата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В разпоредбата на чл.62, ал.4 от ЗИНЗС е предвидено, че Главният директор на ГД "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № Л-1301 от 27.03.2017г. е видно, че на основание чл.13, ал.2, т.1, чл.58 и чл. 62, ал.4, вр. с ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС и чл.5, ал.5 от ППЗИНЗС, Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е възложил на комисар Юлиян Росенов Шемширов - Началник на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в ГД „Изпълнение на наказанията”, упражняването на правомощията по чл. 62, ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС, както и да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл.58 от ЗИНЗС във връзка със Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН или да прави отказ за преместването. С оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № Л-1859 от 06.04.2017г. е издадена от материално компетентен орган - Началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в ГД „Изпълнение на наказанията” – комисар Юлиян Шемширов, при упражняване на делегирани му със Заповед № Л-1301 от 27.03.2017г. на Главния директор на ГДИН правомощия.

Обжалваната заповед е постановена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

По своята правна същност и по аргумент от нормата на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, Заповед № Л-1859 от 06.04.2017г. на Началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в ГД „Изпълнение на наказанията”, представлява индивидуален административен акт. Ето защо заповедта следва да съответства на законово регламентираните формални изисквания досежно съдържанието на индивидуалния административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт е необходимо да съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. Фактическите основания са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Законово регламентираните основания за преместването на лишените от свобода са разписани в нормата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при: включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода /чл.62, ал.1, т.1/; при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание /чл.62, ал.1, т.2/; по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти /чл.62, ал.1, т.3/; по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода /чл.62, ал.1, т.4/ и при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.3, като в този в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. За да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя от законово предвидените в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по чл.62, ал.1, т.1 – т.5 от ЗИНЗС. В случая обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като „мотиви” се свежда до това, че „осъденият е с постоянен адрес *** и изпълнението на чл.58 от ЗИНЗС и т.4.3 от Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията”. Очевидно изложеното в заповедта за обосноваване наличието на нормативно основание за разпореденото преместване на лишения от свобода Н.Д. *** в Затвора – гр. Бургас, не може да се приеме за мотивиране на фактически обстоятелства, запълващи състава на някое от посочените по-горе материалноправни предпоставки по чл. 62, ал.1, т.1-т.5 от ЗИНЗС. Само по себе си обстоятелството, че осъденото и изтърпяващо наказание „лишаване от свобода” лице е с регистриран постоянен адрес в гр. Ямбол, не се свързва със съществуването законово регламентирана предпоставка за преместването. Действително съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая обаче мотивите за издаването на Заповед № Л-1859 от 06.04.2017г. не могат да бъдат изведени от сочената като основание за издаването на оспорения административен акт Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Действително в т.4.3 на Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. е предвидено, че осъдените лишени от свобода от закрит тип от област Бургас, Сливен и Ямбол се настаняват в Затвора – гр. Бургас. Но доколкото посочената заповед е издадена на основание чл.58 от ЗИНЗС /”осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл.43, ал.3”/ и съответно е относима за разпределението при настаняването на осъдените лица за изтърпяване на наложеното им наказание „лишаване от свобода”, тази заповед не може да бъде разглеждана като мотивиране на акта с фактически основания за разпореденото преместване на настанения в Затвора гр. Стара Загора за изтърпяване на наказанието лишен от свобода Н.Д., тъй като е ирелевантна за наличието на материалноправните предпоставки за упражненото административно правомощие по чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС. Излагането на несъответни и неотносими мотиви като фактическо основание за издаването на заповедта, следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона мотиви, което обуславя извод за фактическа необоснованост на възприетото административно решение от гл. т на съществуването на релевантните юридически факти за постановяването на заповед за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг.

Отделно от това неправилно като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС. Както беше посочено относимата норма за постановяването на административен акт за преместването на лишени от свобода от един затвор в друг, е тази на чл.62, ал.1, т.1 – т. 5 от ЗИНЗС.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че съдържанието на обжалваната Заповед № Л-1859 от 06.04.2017г. на Началник отдел „СДВРП” в ГД „Изпълнение на наказанията”, не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, което съставлява съществено формално нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и съотв. основание по см. на чл.146, т.2 от АПК за отмяна на оспорения административен акт, като незаконосъобразен.

Съдът намира че заповедта е издадена и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Освен че актът не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за разпореденото преместване на лишения от свобода от Затвора гр. Стара Загора в Затвора гр. Бургас, липсват каквито и да е било доказателства за съществуването на някоя от материалноправните предпоставки по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за преместване - включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода или необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС. Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до визираните в чл.62, ал.1, т.1 – т.5 от ЗИНЗС хипотези, като от посочената нормативна регламентация следва извода, че постоянният адрес на лишеното от свобода лице, не е предвидено като релевантно основание за преместването. По аргумент от издадената на основание чл. 58 от ЗИНЗС Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, постоянният адрес на осъдения би бил от значение при настаняването му в съответното място за лишаване от свобода за изтърпяване на наложеното му наказание. Доколкото делегираната компетентност по чл.58 от ЗИНЗС се свежда единствено до определяне от Главния Директор на ГД „Изпълнения на наказанията” на реда за разпределение на осъдените в местата за лишаване от свобода при тяхното настаняване в затворите и затворническите общежития за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” и с оглед изричната нормативна уредба по чл.62 от ЗИНЗС и липсата на предвидена в закона възможност с акт на Главния директор на ГДИН да се регламентират други, непредвидени в закона основания за преместването на лишените от свобода от един затвор в друг, следва извода, че Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията, в изпълнение на която е посочено че е издадена обжалваната заповед, не може да бъде релевантно основание за упражненото правомощие по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед за преместване на лишения от свобода Н.Д. ***, е издадена без да е налице някоя от предвидените в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по чл.62, ал.1, т.1 – т.5 от ЗИНЗС.

Не води до друг извод обстоятелството, че с издадената на основание чл.13, ал.2, т.1, чл.58 и чл. 62, ал.4, вр. с ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС и чл.5, ал.5 от ППЗИНЗС Заповед № Л-1301 от 27.03.2017г., Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е възложил на Началник на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в ГД „Изпълнение на наказанията”, освен упражняването на правомощията по чл. 62, ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС и такива за преместването на лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл.58 от ЗИНЗС във връзка със Заповед № Л-919/3 от 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН. По своята правна същност и по аргумент от разрешението, дадено с ТР № 4/ 22.04.2004г. на ВАС, делегирането представлява предвидена в закона възможност за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценка, горестоящият административен орган да предостави част от правомощията си на някои от подчинените му органи. Съгласно посоченото Тълкувателно решение възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. Очевидно след като нито в разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, нито в издадената на основание чл.58 от ЗИНЗС Заповед № Л-919/3 от 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН са регламентирани случаи, при които може да бъде разпоредено преместването на лишени от свобода от един затвор в друг, нито законът предвижда материална компетентност на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията” извън случаите по чл. 62, ал.1, т.1 – т.5 от ЗИНЗС да издава заповеди за преместване на лишените от свобода лица, обективираното в т.2 на Заповед № Л-1301 от 27.03.2017г. овластително волеизявление е лишено от правно основание и съответно не може валидно да делегира правомощия, които административният орган не притежава, по аргумент от чл.62, ал.4 от ЗИНЗС.

Фактическата, правна и доказателствена необоснованост на Заповед № Л-1859 от 06.04.2017г. на Началник отдел „СДВРП” в ГД „Изпълнение на наказанията” и на разпореденото със заповедта преместване на лишения от свобода Н.С.Д. ***, за доизтърпяване на наказанието, от гл.т. наличието на материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, обуславя извод за формална и материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

С оглед на изложеното съдът намира че жалбата е основателна, а оспорената заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н.С.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Стара Загора, Заповед № Л-1859 от 06.04.2017г., издадена от Началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, с която е наредено превеждането на лишения от свобода Н.С.Д. ***, за доизтърпяване на наказанието, като незаконосъобразна.

Решението е окончателно на основание чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

СЪДИЯ: