Р Е Ш Е Н И Е

№235 21.09.2017 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, VІ състав на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №194 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Р.К.Б. *** против Заповед №284з-239/10.04.2017 год. на Началника на сектор „ОП” при РУ - Казанлък за налагане на дисциплинарно наказание. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че заповедта не е издадена от компетентен орган и оспорва извършеното дисциплинарно нарушение. Към датата на извършване на деянието, същият не е бил запознат със съдържанието на заповедта на Министъра на вътрешните работи и утвърдените с нея „Указания за работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил”, която е цитирана като нарушена в оспорената заповед. Твърди, че при налагането на наказанието не са спазени процесуалните правила, тъй като нито е запознат със посочените в заповедта видеофайлове, нито с цитираната в същата заповед справка от 28.03.2017 год. По тези съображения моли за отмяна на заповедта.

Ответникът - Началника на сектор „ОП” при РУ - Казанлък, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена по съображения за постановяване на оспорената заповед от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в двумесечния срок от откриване на нарушението, след даване на писмени обяснения от служителя и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:

С оспорената заповед УРИ №1959з-38/ 10.04.2017 год. Началника на сектор „ОП” при РУ - Казанлък е наложил на младши инспектор Р.К.Б., дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

От фактическа страна се е мотивирал с обстоятелството, че на 29.01.2017 год. около 10.05 ч. на ПП І-6, км. 301+400 при проверка на лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег.№950Н282 не е използвал микрофоните на системата „ВПК”, с която е оборудвано служебното МПС. По време на проверката не се чува звук и не се вижда закачен микрофон на униформеното облекло на някой от служителите. Служебния автомобил „Опел астра” с рег.№СТ 4735 АК за времето от 08.00 часа до 20.00 часа на 29.01.2017 год. е използван от наряд в състав мл. Инспектор Р.Б. и мл. Инспектор М.М. – и двамата мл. автоконтрольори в група „ПК” на сектор „ОП” при РУ – Казанлък, съгласно ежедневна ведомост и утвърден часови график с рег. №284р-1920/27.01.2017 год. на група „ПК”. С това си действие жалбоподателят Б. е бил нарушил чл.6, раздел ІІ от „Указания за работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил”, утвърдени със заповед №8121з-197/19.02.2015 год. на Министъра на вътрешните работи: „т.6.1 – назначените в наряд служители да използват безжичните микрофони както следва: водачът на автомобила – микрофон №1; вторият служител – микрофон №2. т.6.2 Микрофоните следва да бъдат постоянно включени /превключвателя отстрани да бъде в положение „оn”. Т.6.7 когато се намират в гнездата на приемниците микрофоните не работят. В случаите когато се налага контакт с граждани или започване извършването на проверка, микрофоните се изваждат от приемниците, с което се въвеждат в работен режим.След приключването на контакта с граждани микрофоните се поставят в гнездата за зареждане т.6.9 – всяко начало на проверка или контакт с граждани задължително се маркира с еднократно натискане на бутона „REC” от микрофон №2. Краят на проверката се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на бутона„REC”.

При тази фактическа обстановка дисциплинарно наказващият орган приел, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 във връзка с чл.199, ал.1, т.3, предложение последно от ЗМВР, за което се предвижда наказание „писмено предупреждение”. След като събрал и оценил всички доказателства и след като е приел и обсъдил писмени обяснения УРИ №284р-8619/28.03.2017 год. по описа на РУ – Казанлък, от Р.Б., оценил обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, както и цялостното поведение на служителя по време на службата му, ответника е наложил дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от три месеца. За установяването на фактическата обстановка ответникът се е позовал на данните, съдържащи се в справка УРИ 284-8620/28.03.2017 год. по описа на РУ – Казанлък за извършената проверка.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Процесната Заповед 284з-239/10.04.2017 год. на Началника на сектор „ОП” на РУ - Казанлък е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР в изискуемата писмена форма. Министърът на вътрешните работи е издал Заповед №8121з-140 от 24.01.2017 год. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР. В Приложение №1 към Класификатора се посочени длъжностите на държавните служители с висше образование, като в раздел ІХ.1, т.4 е предвидена длъжността Началник на сектор в Районно управление, която е ръководна длъжност. Следователно в правомощието на заемащите я служители да налагат дисциплинарни наказания от вида на наложеното в случая. В контекста на гореизложеното, съдът намира, че е неоснователно оплакването в жалбата, че оспорената заповед е издадено от некомпетентен орган.

Спор по установената фактическа обстановка, отразена в заповедта не съществува между страните. Същата се подкрепя от приетите писмени доказателства по делото.

Жалбоподателят и мл. инспектор М. са извършили проверка на посочената дата и място на лекия автомобил, като за извършената проверка не са изпълнили задълженията за поставянето на микрофоните и записването на звуков запис при извършването на проверката. Тези техни действия са били възприети и от проверяващите при осъществяването на негласен контрол от дирекция „вътрешна сигурност” при преглед на видеофайловете, като за това наказващият орган е бил сигнализиран с писмо от 21.02.2017 год. - №7855-1208/21.02.2017 год.. Възложена е проверка на началник група в сектор „ПК” в РУ – Казанлък, който след съответната проверка е изготвил справка №284р-8620/28.03.2017 год. до Началника на РУ – Казанлък. Същият е възприел установеното, като е изпратил преписката на 31.03.2017 год. на Началника на сектор „ОП” за дисциплинарно отношение, който на 10.04.2017 год. е издал оспорената в настоящето производство заповед.

Оспорената заповед е издадена в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Видно от приложената преписка, справка №284р-8620/28.03.2017 год., ответникът по делото е уведомен за установеното дисциплинарно нарушение на 31.03.2017 год. От този момент започва да тече и двумесечния срок и изтича на 30.05.2017 год., като заповедта е издадена на 10.04.2017 год. Следователно заповедта е издадена в предвидените от закона срокове.

Съгласно чл.206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено, и обяснението му са регистрирани с УРИ 284р-8619/28.03.2017 год. и преди издаването на заповедта. Процесната заповед е издадена на 10.04.2017 год. и в обстоятелствената й част са обсъждани посочените писмени сведения, т.е. по делото има данни, че дисциплинарно-наказващият орган е приел писмените обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание, запознал се е с тях и ги е обсъдил в оспорената заповед. Основателно е обаче оплакването, че наказващият орган е бил длъжен да изслуша служителя, като същото е следвало да се обективира в нарочно съставен за целта протокол. За да направи този свой извод, жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.18, ал.2 от Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015 год. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /наричана по нататък за краткост Инструкцията/, която норма е изменена, считано от 24.03.2017 год.. Разпоредбата е процесуална и действа от момента на влизането й в сила. Изслушването на служителя не е необходимо, ако в хода на проверката същият е дал писмените си обяснения преди издаването на заповедта за налагането на дисциплинарното наказание – чл.26 от Инструкцията. Обясненията са приети от наказващият орган П. Коцев, издал и оспорената в настоящето производство заповед, но същите не са приети след изготвянето на справката от извършената проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР и запознаването на служителя с нея. В този смисъл, е основателно оплакването, че е налице съществено нарушение при реализирането на дисциплинарната отговорност. Изготвената справка за установеното дисциплинарно нарушение от страна на Б. не е представена на същия за запознаване, поради което и на същия е ограничено правото на защита. Видно от същата, Б. е бил запознат с нея едва на 24.04.2017 год., т.е. 14 дена след издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По този начин, жалбоподателят е бил в неведение за какво следва да даде обяснение, респективно да направи съответното възражение за установеното при проверката. След като се изготви справката и се установи по безспорен начин извършването на дисциплинарно нарушение от страна на служителят, то същият следва да се запознае с нея и едва след това, наказващият орган да пристъпи към изпълнение на задълженията си по чл.206, ал.1-4 от ЗМВР /чл.18, ал.2 от Инструкцията/. Видно от гореизложеното, наказващият орган е длъжен да запознае служителя с извършената проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР и едва след това да изслуша или да приеме обясненията на служителят и да наложи наказанието. С оглед на изложеното съдът намира, че в хода на производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по чл.206, ал.4 от ЗМВР, които са ограничили в значителна степен правото на адекватна и своевременна защита на жалбоподателят, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон, като деянието правилно е квалифицирано такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.199, ал.1, т.3, предл. последно от ЗМВР.

Деянието, за което е наказан жалбоподателят, според ответника по делото представлява нарушение на чл.6, раздел раздел ІІ от „Указания за работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил”, утвърдени със заповед №8121з-197/19.02.2015 год. на Министъра на вътрешните работи. В заповедта са конкретизирани и кои точно разпоредби са нарушение, като са цитирани текстовете на т.6.1, т.6.2, т.6.7 и т.6.9 от раздела. Разпоредбите предвижда реда за използването на микрофоните, с които е оборудван служебния автомобил. Същият цели осъществяването на запис на осъществяваната контролна дейност от страна на служителите на МВР, като са подробно описани действията по задействането на микрофоните и записа на извършената проверка и контакт с гражданите. Нито едно от тези задължения не е било изпълнено от Б., поради което и гласов запис на проверката не е осъществен. Действително за да се ангажира отговорността на даден служител за неизпълнението на заповед на министъра е необходимо, този служител да е надлежно запознат със същата. В конкретния случай, по делото се представиха доказателства, които удостоверяват надлежното запознаване на служителя с цитираната заповед на министъра на вътрешните работи и утвърдените с нея указания /лист 66-70 от делото/. В този смисъл направеното оплакване, че жалбоподателят не е бил запознат със заповедта на министъра и утвърдените с нея указания, съдът намира за неоснователно и не подкрепено от приетите по делото писмени доказателства. Неоснователно е и оплакването, че не е било проведено обучение за работа с това оборудване на Б.. Същото звучи несериозно, доколкото запознаването с методическите указания за работа със системата за видеоконтрол от страна на жалбоподателят е осъществено на 27.08.2015 год. и до датата на извършване на дисциплинарното нарушение – 29.01.2017 год., няма данни лицето да е допуснало друго нарушение на указанията, т.е. в продължение на близо година и половина, Б. не е имал проблеми при работата със системата за видеонаблюдение и е спазвал стриктно методическите указания, като не е допуснал каквото и да е било нарушение на същите.

Необходимо е да се отбележи обаче, че в рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му. Освен това съставомерността на деянието следва да бъде доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР – чл. от Инструкцията. Неоснователно е изложеното в писмената защита, че наказващият орган не е обсъдил формата на на вина за извършеното дисциплинарно нарушение. В чл.210, ал.1 от ЗМВР е дадено по императивен начин съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на служител от МВР, като не е предвидено излагането и на мотиви относно формата на вина на извършване на дисциплинарното нарушение. В този смисъл е недопустимо да се вменяват в задължение на наказващият орган относно съдържанието на заповедта, което законодателят не е предвидил. От друга страна, независимо от това дали нарушението е умишлено или по непредпазливост, то предвиденото наказание е едно и също. В контекста на гореизложеното, формата на вина не променя фактическия състав на дисциплинарното нарушение, нито неговата правна квалификация.

По тези съображения съдът намира, че оспорения административен акт - Заповед №284з-23/10.04.2017 год. на Началник сектор „ОП” при РУ - Казанлък, е незаконосъобразна, постановена при правилно приложение на материалния закон, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при реализирането на дисциплинарната отговорност, поради което същата следва да бъде отменена.

При този изход на делото е основателно направеното искане за присъждане на разноски по делото от страна на жалбоподателят. С оглед на представените доказателства, същите са доказани в размер на 410.00 лв., от които 10.00 лв. представляват държавна такса и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представеният договор за процесуално представителство и защита №106835/15.05.2017 год.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Р.К.Б. ЕГН ********** *** Заповед №284з-239/10.04.2017 год. на Началника на сектор „ОП” при Районно управление - Казанлък, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от директора Георги Хаджиев да заплати на Р.К.Б., ЕГН ********** *** сумата от 410.00 /четиристотин и десет/ лв., представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: