Решение по Административно дело 198/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 224 31.07.2017 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия И.ЯНКОВА административно дело № 198 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Й.Й.Й. ЕГН **********, с адрес *** против Национална агенция по приходите — гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 300 /триста/ лева за претърпени от Й.Й. имуществени вреди вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №157659-F168398/24.07.2015г на Началник сектор „ Оперативни дейности”, Пловдив, отдел „ Оперативни дейности”, дирекция „ Фискален контрол”, Централно управление на национална агенция по гр. София.

В исковата молба се твърди, че спрямо Й.Й. било издадено наказателно постановление №157659-F168398/24.07.2015г на Началник сектор „ Оперативни дейности”, Пловдив, отдел „ Оперативни дейности”, дирекция „ Фискален контрол”, Централно управление на национална агенция по приходите гр. София , с което му е наложено административно наказание „глоба” на основание чл. 278б,ал.1 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс. Същият обжалвал НП и то впоследствие било отменено от съда като незаконосъобразно с решение № 795/10.12.2015 по описа на Районен съд гр.- Стара Загора, което било потвърдено с решение № 94/28.03.2016 г. по к.н.а.д. № 49 по описа за 2016 г. на Административен съд гр. Стара Загора. Ищецът твърди, че ангажирал за процесуално представителство и защита по образуваните в тези дела, като е заплатил договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Иска се от съда да осъди Национална агенция по приходите — гр.София да заплати на Й.Й.Й. сумата от 300 /триста/ лева—обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №157659-F168398/24.07.2015г на Началник сектор „ Оперативни дейности”, Пловдив, отдел „ Оперативни дейности”, дирекция „ Фискален контрол”, Централно управление на национална агенция по гр. София

Ответникът Национална агенция по приходите — гр.София , не се явява, не се представлява, но в писмения си отговор навежда доводи да неоснователност на иска Отделно излага съображения, че искът е неоснователен, поради липса на причинна връзка между твърдените разходи и отмяната на акта. Счита, че ангажирането на процесуален представител по образуваното във връзка с жалбата срещу НП дело, е въпрос на преценка и избор на жалбоподателя. Иска се от съда да отхвърли иска като несоноветелен.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск, доколкото сочените разноски за адвокатско възнаграждение, в които се изразило увреждането са били действително направени и са във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление №157659-F168398/24.07.2015г на Началник сектор „ Оперативни дейности”, Пловдив, отдел „ Оперативни дейности”, дирекция „ Фискален контрол”, Централно управление на национална агенция по гр. София, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №F 168361/23.06.2015г, с което на ищеца Й.Й. е наложено административно наказание на основание чл.278б,ал.1 от Данъчно процесуалния кодекс” глоба” в размер на 1000лв. за осъществен състав на чл. 13,ал.2,т.6 от ДОПК .

По жалба на Й. срешу цитираното по по-горе НП е образувано АНД № 2377/ 2015г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение № 795/ 10.12.2015г, с което посоченото НП е отменено. Решението на Старозагорския районен съд е потвърдено с Решение № 94 от 28.03.2016г по КАНД № 49 по описа за 2014г на Административен съд Стара Загора.и

В съдебното производство Й. е бил представляван от адв.Л.Ламбов по приложеното пълномощно. С договор за правна защита и съдействие № 086305 от 25.11.2015 год. / на л.58 от а.н.д./, Й. е възложил на адв.Л. Ламбов да осъществи „.. представителство и защита на интересите по обжалване на наказателно постановление на по ан.д. № 2377 по описа за 2015 г. на Старозагорския районен съд.

По делото са приложени АНД № 2377/2915 г. по описа на Районен съд Стара Загора и КАНД №94 по описа за 2016г на Административен съд Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена «отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването, поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни последици.

Неотносими към преценката за допустимостта на иска са изложените от ответника съображения, че отговорността за направените съдебни и деловодни разноски по административно-наказателни дела принципносе следва по реда на НПК, с крайния акт, с който делото приключва, както и че недопустимо било този въпрос да се решава в отделно, исково производство. Законът не формулира пречки за упражняване на правото на иск с естество като изложените. Не е спорно, ответникът също признава, че законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН (чл. 84 ЗАНН във вр. с глава ХV, раздел III от НПК). Този законодателен пропуск не може да се тълкува като обоснован довод за отричане правото на иск за обезвреда разноските, направени в производства по ЗАНН.

Въведените като основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника Национална агенция по приходите — гр.София респ. „увреждането” на ищеца се основава на твърдения за незаконосъобразност на Наказателно постановление №1576670-F68396/24.07.2015г на Началник сектор „ Оперативни дейности”, Пловдив, отдел „ Оперативни дейности”, дирекция „ Фискален контрол”, Централно управление на национална агенция по приходите, гр. София, което е отменено по надлежния ред, с влязло в сила съдебно решение. След като това наказателно постановление е отменено, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.

За обжалването на посоченото наказателно постановление по съдебен ред, процесуалната си защита и представителство по образуваните в тази връзка дела, ищецът Й.Й. е ангажирал адвокат Л.Л., а именно: С договор за правна защита и съдействие №086305 от 25.11.2015 год. Й.Й. е възложил на адв. Ламбов да осъществи „.. представителство и защита на интересите по а.н.д. № 2377/2015 г .Договорът е подписан от страните Размерът на направените разноски от Й. възлиза на 300 лв. Тези разходи представляват имуществени вреди за Й.Й., доколкото ангажирането на адвокат не би било необходимо, ако не бе издадено отмененото впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление№ №1576670-F168398/24.07.2015г на Началник сектор „ Оперативни дейности”, Пловдив, отдел „ Оперативни дейности”, дирекция „ Фискален контрол”, Централно управление на национална агенция по гр. София.

Исковата претенция се явява доказана и по размер. В договор за правна защита и съдействие договореното възнаграждение е отбелязано като платено в брой. Няма спор по делото, че разходите в размер 300.00 лв са направени — приложения договор е надлежно оформен и има характер на разписка за посочените в него като заплатени суми. Същят удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в размер 300 /триста/ лв, направени от него разноски за заплатени адвокатско възнаграждение във връзка с водените съдебни производства /въззивно и касационно/ по обжалване на НП №157659-F168398/24.07.2015г на Началник сектор „ Оперативни дейности”, Пловдив, отдел „ Оперативни дейности”, дирекция „ Фискален контрол”, Централно управление на национална агенция гр.София, в какъвто размер се явява доказана претенцията за обезщетение за претърпени имуществените вреди.

Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Възлагането от Й. на процесуално представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на интересите на Й. като санкционирано лице. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват непосредствена последица от незаконосъобразното административно—наказателно обвинение, обективирано в издаденото спрямо Й. Й. НП №157659-F168398/24.07.2015г на Началник сектор „ Оперативни дейности”, Пловдив, отдел „ Оперативни дейности”, дирекция „ Фискален контрол”, Централно управление на национална агенция по гр. София , впоследствие отменено. Средствата, които са били изразходвани от Й.Й. в хода на съдебното производство, предмет на което е атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на административно—наказателна репресия, вреда с имуществено изражение. Същата подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се числи издателя на незаконосъобразния акт, доколкото отмяната на наказателното постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно обвинение.

Адвокатския хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето с оглед повдигнатото му обвинение. При ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника. При прекомерност на възнаграждението, същото може да се редуцира до двукратния му размер §2 от ДР на Наредба №1 /09.04.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18 ал. 2 от тази наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 —върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по—малко от 300 лв. Преценен по правилата на §2 от ДР, във връзка с чл.7 ал.2, т.1и т.2, във връзка с чл.18 ал.2 от Наредбата договорения размер на адвокатския хонорар от 300.00 лв не се явява прекомерен Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на НП, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес не налага извод, че такива не подлежат на обезщетяване.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на Й.Й.Й. за присъждане на направените по делото разноски, като НАП гр. София следва бъде осъдена да му заплати и сумата от 312 / триста и дванадесет лева/лв.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите — гр.София да заплати на Й.Й.Й. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300.00 /триста/ лева — обезщетение за претърпени от Й.Й. имуществени вреди вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №157659-F168398/24.07.2015г на Началник сектор „ Оперативни дейности”, Пловдив, отдел „ Оперативни дейности”, дирекция „ Фискален контрол”, Централно управление на национална агенция по гр. София.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите — гр.София да заплати на Й.Й.Й. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 312.00 /триста и дванадесет лв/ лева — направените от него разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: