Р Е Ш Е Н И E

№214 14.07.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №199 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „Върхът”ООД, представлявано от управителя Недка Джанкова Йовова и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.”Тодор Стоянович”№2, вх.Б, ап.41, чрез пълномощника му по делото адв. Л.Л., против Национална агенция по приходите – гр. София, за заплащане на сумата от 880.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменени наказателни постановления с №157670-F168396/24.07.2015 год. и с №157667-F168361/24.07.2015 год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП. Предявени са две обективно съединени искове, всеки от тях в размер от 440.00 лв.

В исковата молба се твърди, че с Решение №11/06.01.2016 год., постановено по АНД №2378/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено изцяло наказателно постановление №157670-F168396/24.07.2015 год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, потвърдено с решение №105/29.03.2016 год. постановено по КАНД №67 по описа на Административен съд Стара Загора за 2016 год., а с Решение №755/24.11.2015 год., постановено по АНД №2379/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора е потвърдено наказателно постановление №157667-F168361 от 24.07.2015 год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, отменено с решение №105/17.02.2016 год. постановено по КАНД №4 по описа на Административен съд Стара Загора за 2016 год. и вместо него е постановено друго с което е отменено обжалваното наказателно постановление. За представителство в съдебните производство ищецът сключил договори за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 440.00 лв. във всяко едно от съдебните производства. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 880.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадените наказателни постановления на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Национална агенция по приходите гр. София да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди, както следва: в размер 440.00 лева, ведно със законната лихва от 29.03.2016 год. и в размер 440.00 лева, ведно със законната лихва от 17.02.2016 год., датите на които влизат в сила решенията, с което са отменени наказателните постановления до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.

Ответникът Национална агенция по приходите гр. София, оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен. В писмения отговор на исковата молба, поддържа, че не са налице всички изискуеми се по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, които да са причинени на ищеца. Платените от ищеца адвокатски възнаграждения по повод проведените административно-наказателно съдебни производства не представляват вреда, произтичаща от незаконосъобразна административна дейност и не са пряка и непосредствена последица от издадените наказателни постановления. Разходите за адвокат са вследствие на сключени договори за правна защита и съдействие, които договори са сключени между равнопоставени субекти, а връзката между тях и издадените наказателни постановления е косвена, опосредена от сключеният договор. Изложени са съображения, че не следва да се присъжда законната лихва, тъй като целта на обезщетението е възстановяване на направените разноски по делото, а с присъждане на лихвата лицето ще получи повече от това което е сторил като разходи. При така установеното, заплащането на лихва на тези лица, които претендират разноските се по делото като имуществени вреди, ще са в по-благоприятно положение от другите, които могат да си ги претендират в хода на развилото се съдебно производство. Не на последно място, в конкретния случай наказателните постановления са отменени, не поради липсата на извършено нарушение, а поради обстоятелството, че деянията представляват маловажен случай. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция.

От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

С наказателно постановление с №157670-F168396/24.07.2015 год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №2378/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение №11/06.01.2016 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление, като е прието, че деянието представлява маловажен случай. Така постановеното решение е обжалваното от НАП – гр. София и е образувано КАНД №67/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с решение №105/29.03.2016 год., с което е оставено в сила постановеното въззивно решение като правилно и законосъобразно.

С наказателно постановление с №157667-F168361/24.07.2015 год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №2379/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение №11/06.01.2016 год., с което е потвърдено изцяло като законосъобразно обжалваното наказателно постановление. Така постановеното решение е обжалваното от търговеца и е образувано КАНД 4/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с решение №30/17.02.2016 год., с което е отменено постановеното въззивно решение като незаконосъобразно и вместо него е постановено друго, с което е отменено наказателното постановление, като е прието, че деянието представлява маловажен случай.

Видно от приложените към настоящото дело АНД №2378/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора и АНД №2379/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора е видно, че ищецът е сключил два договора за правна защита и съдействие съответно №086301 от 02.11.2015 год. и №086302 от 16.11.2015 год. с адв. Л.Л. за процесуално представителство по горепосочените дела на Старозагорския районен съд с договорено и платено в брой при подписването на договора възнаграждение в размер на 440.00 лв. по всеки един от договорите. В развилите се съдебни производства не са били присъдени разноски, който факт не се оспорва от ответника.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от издадени наказателни постановления с №157670-F168396/24.07.2015 год. и с №157667-F168361/24.07.2015 год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, които са били отменени като незаконосъобразни по съдебен ред. Касае се за административнонаказателни производства по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд и Тълкувателно постановление №1 от 15.03.2017 год. на общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №2/2016 год..

Безспорно се установи по делото, че за обжалваните на посочените наказателни постановление ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от „Върхът”ООД разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отменените наказателни постановления, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателни постановления с №157670-F168396/24.07.2015 год. и с №157667-F168361/24.07.2015 год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП. Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателните постановления, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадените наказателни постановления с №157670-F168396/24.07.2015 год. и с №157667-F168361/24.07.2015 год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП.

Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че както във въззивното производство, така и в касационното такова, ищецът е бил представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.

Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от „Върхът”ООД иск срещу Националната агенция по приходите е доказан по основание.

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложеният договор за правна защита и съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в брой договорените възнаграждения общо в размер на 880.00 лв. за процесуално представителство по АНД №2378/2015 год. и по АНД №2379/2015 год. – и двете по описа на Районен съд Стара Загора. Приложените договори за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди общо в размер на 880.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водените съдебни производства по обжалване на наказателни постановления №157670-F168396/24.07.2015 год. и №157667-F168361 от 24.07.2015 год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП отменени като незаконосъобразни с влязъл в сила съдебен акт.

Не може да се приеме, възражението на ответника, че с присъждането на лихва върху направените разноски, се превишава целта на закона. В конкретния случай водещо е разбирането, че тези разноски представляват вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от отменото наказателно постановление. Ето защо, претендираното обезщетение в конкретния случай е за действие на държавен орган, което действие има характер на “квазиделикт”. Следователно лихвата ще се дължи от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че това действие е неправомерно или неправилно. В конкретния случай това ще бъде момента на влизане в сила на решенията на съда, с които са отменени наказателните постановления. В този смисъл е Решение №1003 от 1996 год. на Върховния съд, ІV г.о.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „Върхът”ООД иск срещу Национална агенция по приходите гр. София, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по делото от двете страни по делото. С оглед на неговият изход, очевидно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Що се отнася до искането на ищецът, то същото е основателно. По настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие №086322 /лист 6 от делото/ от 25.04.2017 год., съгласно който „Върхът”ООД е заплатил на адв. Л.Л. сумата от 300.00 лв. за процесуално представителство. Доказани са и разноските, представляващи заплатената държавна такса в размер на 50.00 лв.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „Върхът”ООД, ЕИК 833163774, представлявано от управителя Недка Джанкова Йовова и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.”Тодор Стоянович”№2, вх.Б, ап.41 сумата от 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №157670-F168396/24.07.2015 год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, ведно със законната лихва върху сумата от 28.03.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „Върхът”ООД, ЕИК 833163774, представлявано от управителя Недка Джанкова Йовова и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.”Тодор Стоянович”№2, вх.Б, ап.41 сумата от 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №157667-F168361 от 24.07.2015 год. на Началник на сектор „Оперативни дейности” Пловдив, отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, ведно със законната лихва върху сумата от 17.02.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „Върхът”ООД, ЕИК 833163774, представлявано от управителя Недка Джанкова Йовова и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.”Тодор Стоянович”№2, вх.Б, ап.41, сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: