Р Е
Ш Е Н
И Е № 169
гр.Стара Загора, 05.06.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на тридесети май
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 200 по описа
за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от «ВИГО —МТ» ЕООД със седалище и адрес на управление гр. .Стара
Загора, ул. «Цар Симеон Велики» № 142, вх.А, ап.38 чрез управителя М.Г.Т. против
мълчалив отказ на кмета на Община Стара Загора да се произнесе по заявление №
10-01-1108 /10.03.2017г за премахване на статични антипаркинг елементи,
разположени на тротоара на ул. „Генерал Гурко” № 83 или замяната им с подвижни. В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Изложени са съображения,
че антипаркинг колчетата, каквито са поставени пред търговския обект на жалбоподателя, препятстват нормалното му
функциониране като пречат за зареждането му. Въз основа на подробно изложени
съображения отправя искане съда да
отмени мълчаливия отказ по заявление № 10-01-1108 /10.03.2017г и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът —
Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител мл.експерт
Симеонов, служител с юридическо образование, оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски за осъществената
юрисконсултска защита.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Административното производство
е инициирано пред Кмета на Община Стара Загора със заявление № 10-01-1108
/10.03.2017г от „ВИГО—МТ” ЕООД, гр.Стара Загора чрез адв.Т.И.П., с което
е поискано да се постанови премахване или замяна с подвижни на две статични
антипаркинг елементи, находящи се от западна страна на дървото пред магазин на
адрес ул. „Ген.Гурко”
№83 гр.Стара Загора, с цел осигуряване на достъп до двора на имота и
безпроблемно зареждане на магазина със стоки /л.9/.
Искането
се основава на съображения, че дружеството ползва магазин за хранителни стоки,
чието зареждане със стоки се осъществява ежедневно. Посочено е, че срещу входа
на магазина и подхода за дворното място е разположено голямо дърво, до което са
поставени антипаркинг колчета, възпрепятстващи влизането и паркирането на
автомобили в двора на имота. Преди поставянето им достъпът се осъществявал чрез
заобикаляне на дървото. Подателят твърди, че така се създават затруднения,
защото се касае за оживен район и в
близост до магазина са разположени спирки на градския транспорт. Нуждата от
спиране на превозните средства, осъществяващи зареждането със стоки на
магазина, на ул. „Ген Гурко” според него види до затруднение
в движението и до създаване опасност от ПТП. Изложено е също, че пред имоти,
западно от експлоатирания от искателя, са поставени подвижни антипаркинг
колчета, а не статични.
Към искането са приложени
договор за наем от 30.08.2012г между Петър Генчев Тенев и «Виго—МТ» ЕООД гр.Стара
Загора с предмет отдаване за ползване на магазин в гр.Стара Загора, ул. „Ген.Гурко” №83, нотариални актове
№154/1995г и №66/2007г, разрешение № 287/01.07.2002г за ползване на строеж «ОСД—Магазин
за хранителни стоки», Разрешение за строеж № 260/12.06.2001г на Главния
архитект на община Стара Загора, копие на удостоверение № 270/13.05.2002г на
Агенцията по кадастъра, копие от скица на поземления имот №6455/20.08.2009г,
копие от протокол за определяне на строителна линия и ниво, копие на скица
№270/24.01.2001г на община Стара Загора, снимков материал и пълномощно.
Видно от представената от Община
Стара Загора извадка от плана в частта му за УПИ VІІІ-1871 кв.6 и регистър към
него, имотът е съсобствен, вкл.на Петър Генчев Тенев и Ирена Добрева Т. и в
южната му част се намира постройка, означена като «МС», идентична с процесния
магазин /л.49-50/. Търговският
обект ОСД
—«Магазин за хранителни стоки» е въведен в експлоатация, ползването му е
разрешено, стопанисва се от ”ВИГО—МТ” ЕООД по силата на договор за наем между Петър и
Ирена Теневи и дружеството. По делото не е спорно, че източно от сградата „МС”
и до източната регулационна граница е налице
свободно пространство за осигуряване достъп до вътрешността на дворното
място. От представения снимков материал се установява, че на тротоараната площ пред
описания имот, вкл.пред търговския обект,
се намират антипаркинг /преградни/
колчета и едно голямо дърво /снимков
материал л.22/.
По заявление № 10-01-1108
/10.03.2017г не е налице произнасяне на
сезирания орган, поради което на 20.04.2017г, ”ВИГО—МТ” ЕООД подава жалба срещу формирания
според него мълчалив отказ. Произнасяне по това заявление няма и до приключване на
устните състезания по делото.
По делото
са приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката, образувана по заявление № 10-01-1108 /10.03.2017г /л.7 и сл/.
За изясняване на
относимите обстоятелства са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Виолета Иванова Бинева. Тя заявява, че от 2009г. работи като
продавач-консултант в магазина на ул.”Ген.Гурко” №83, а при „М.” —от 2012г,
като помага и при зареждането на магазина. Твърди, че до края на 2013г автомобилите
са можели да влизат в двора и от там се зареждало със стоки. След поставяне на
колчетата зареждането станало проблемно, доставчиците нямало къде да спират,
спирали на платното, което затруднявало движението на автобусите. Получавало се
струпване между двете спирки, неприятно било за всички, някои от доставчиците
протестирали.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е мълчалив
отказ на кмета на община Стара Загора по заявление №
10-01-1108 /10.03.2017г, подадено от „ВИГО—МТ” ЕООД. Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган в
определения законов срок, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив
отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от
една страна задължение за произнасяне на съответния административен акт и от
друга – бездействие на същия орган. Предмет на искането в заявление №
10-01-1108 /10.03.2017г е да се разпореди премахване или замяна на антипаркинг колчета, поставени на
тротоар пред търговски обект в гр.Стара Загора, стопанисван от жалбоподателя по
делото. Съгласно чл.8 от Наредбата за обществения ред при използване на
превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, достъпна
на интернет сайта на Община Стара Загора, забранява се поставянето на
антипаркинг скоба и/или колчета без разрешение на кмета на Община Стара Загора
на основание решение на Комисията по безопасност на движението при Община Стара
Загора. Доколкото кметът на Община Стара Загора е компетентен да разреши
поставянето на антипаркинг колчета на територията на община Стара Загора,
същият е компетентен и да разпорежда премахване или замяна на такива колчета.
На следващо място, съгласно чл.99 ал.1 от Закона за движение по пътищата,
собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони,
пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието. Администрацията, управляваща пътната мрежа в
гр.Стара Загора, е тази на община Стара Загора. Материална компетентност на Кмета
на община Стара Загора да се произнесе по искане за премахване на антипаркинг
колчета, поставени като елемент от дейността по определяне на зони за платено и
безплатно паркиране в гр.Стара Загора, следва и по аргумент от чл.23 ал.1 от
АПК, доколкото нормативен акт не определя изрично орган от общинската
администрация, който да се произнесе по искане с такъв предмет.
Срокът за
произнасяне по искане като съдържащото се в посоченото заявление е 14-дневен по
аргумент от чл.57 ал.1 от АПК, с оглед на обстоятелството, че се следва
издаване на индивидуален административен акт по чл.21 ал.1 от АПК и доколкото
няма изрично определен друг срок. По делото не се спори, че органът не се е
произнесъл по заявление № 10-01-1108 /10.03.2017г в законоустановения срок,
т.е.до 24.03.2017г, с оглед на което на 25.03.2017г вече е формиран по искането
в това заявление мълчалив отказ, налице е годен предмет на обжалване, съответно
и на контрол за законосъобразност от съда. Съгласно чл.149 ал.2 от АПК
мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок
от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе. В случая срокът за оспорване на формирания по заявлението мълчалив
отказ е започнал да тече от 25.03.2017г, жалбата на „ВИГО—МТ” ЕООД гр.Стара Загора е
подадена на 20.04.2017г, в рамките на едномесечния срок. Оспорването, като
подадено срещу подлежащ на съдебно разглеждане и контрол за законосъобразност
индивидуален административен акт от процесуално легитимирано лице, страна в
административното производство и чиито заявени права се сочат неудовлетворени и
в срок, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Мълчаливият
отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато
административния орган има задължението да се произнесе по направено пред него
допустимо искане. Предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК
този отказ представлява индивидуален административен акт и е напълно приравнен
към изричния такъв, който е не само липса на волеизявление от страна на
съответния административен орган, но е и отказ да се издаде посочен от искателя
акт със съответното съдържание, т.е. произнасяне по същество на материално
правния въпрос. За разлика от изричните актове по чл. 21 от АПК,
мълчаливият отказ не просто се приема за
административен акт, но по силата на законовата фикция и необорима презумпция
се счита за изричен такъв. Като индивидуален административен акт той подлежи на контрол
за законосъобразност, но при тази особеност, че се счита за
издаден при спазване на производството и формата по издаването му, по аргумент
от чл.172 ал.3 АПК, поради което се преценява само неговата материална
законосъобразност и съответствието му с целта на закона. В общия случай, съгласно трайната практика на ВАС,
когато предмет на съдебният административен спор е мълчалив отказ, съдът е
длъжен да изследва дали при фактическите обстоятелства, сочени в направеното до
него искане, административният орган е бил длъжен по конкретен закон да издаде
търсения административен акт. Административният съд няма правото, нито
задължението в този случай да преценява евентуалните основания, които биха
мотивирали органа да откаже издаването на акта - тях той преценява само при
наличието на изричен мотивиран отказ.
По делото не е
спорно, а и се установява от писмените доказателства, че поземлен
имот VІІІ-1871, кв.6 по плана на гр.Стара Загора, в който се намира търговския
обект, граничи от юг с ул.”Ген.Гурко”. Магазинът
е разположен на южната регулационна граница на самата ул.”Ген.Гурко” и входът
му е достъпен откъм улицата. До магазина няма възможност за транспортен достъп
от друго място освен от юг — от посочената улица.
Административният адрес
ул.”Ген.Гурко” № 83 в гр.Стара Загора, на който е разположен УПИ VІІІ-1871,
кв.6, съответно и магазинът,
се намира западно от бул.”Патриарх Евтимий” и източно от ул.„Димчо Стаев” и
ул.”Д-р Т.Стоянович”, в обхвата на т.нар.”зелена зона”, определен със Заповед №
10-00-1416 от 02.07.2014г на Кмета на Община Стара Загора /достъпна на интернет
сайта на общината/. В границите на „Зелена зона” се забранява паркирането на
местата, изброени в раздел ІІІ от заповедта, сред които в т. 6 е посочено от
двете страни на пътната лента по ул.”Генерал Гурко” от ул.”Св.Отец Паисий” до бул. „Св.Патриарх Евтимий”. Тази
част от заповедта е изменена, като е разширен участъкът от улица ”Генерал
Гурко”, паркирането в който е забранено, съгласно т.1, раздел ІІ от Заповед№
10-00-1328 от 16.06.2015г, според която се изменят границите на участъка, забранен за паркиране, от който
неправилно паркираните автомобили ще бъдат принудително отстранявани —по улица
„Генерал Гурко” от двете страни на пътното платно по ул.”Генерал Гурко от
ул.”Димчо Стаев” до бул.”Св.Патриарх Евтимий”. Обстоятелството, че е забранено
паркирането на пътното платно пред имота, в който е магазина, не означава, че
обектът следва да бъде лишен от
транспортен достъп. В двора на имота има възможност за паркиране на МПС предвид
ширината на подстъпа от 3 м, отговаряща на предвиденото в чл.100, ал.1 от
Наредба № 2/ 29.06.2004г на МРРБ за планиране и проектиране на
транспортно-комуникационните системи на урбанизираните територии. Тази
възможност се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел, а за
опровергаването й не са събрани доказателства.
Поставянето на
антипаркинг колчета принципно е обусловено от преценката на администрацията,
управляваща пътя за това в кои места и изобщо части от територията се следва
ограничение или забрана за възможностите за паркиране или преминаване. По
делото не се доказа нужда от препятстване транспортния достъп до УПИ VІІІ-1871,
кв.6 на адрес
ул.”Ген.Гурко” № 83 в гр.Стара Загора,
нито се представи схема, обосноваваща разполагането на антипаркинг колчета на
тротоара, непосредствено пред посочения имот. Поставени по този начин, тези
колчета препятстват напълно транспортната достъпност на магазина откъм улицата,
което едва ли е целта им. Ответната
страна не ангажира каквито и да са доказателства, че е налице обоснована обществена
необходимост от поставяне на антипаркинг колчета на посоченото място.
С оглед на
изложеното и доколкото за осигуряването на транспортен достъп до експлоатирания
от заявителя търговския обект в имот УПИ VІІІ-1871, кв.6 по плана на гр.Стара Загора, е налице
само един възможен начин - от южната му страна, граничеща с ул. «Ген.Гурко», и
при липса на доказана нужда от забрана на този достъп /до каквато се стига с поставените
антипаркинг колчета/ съдът намира, че в настоящото производство не се установи пречка
да се разпореди премахването им или замяната им с подвижни.
Тъй като въпросът дали се следва премахване или замяната на процесните
колчета с подвижни, който е и предмет на заявление вх.№ 10-01-1108 /10.03.2017г, е изцяло в
преценката на Кмета на Община Стара Загора, като ръководител на
администрацията, управляваща пътя, на основание чл.173 ал.2 от АПК следва
преписката да се върне на органа за произнасяне с изричен мотивиран акт по
подаденото от „ВИГО—МТ” ЕООД заявление № 10-01-1108 /10.03.2017г. В случай, че
според ответника е налице някаква законова или техническа пречка за уважаване
на искането, е необходимо за изложи основанията за това.
При този изход на
спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане
направените по делото разноски е основателно. Община Стара Загора следвада бъде
осъдена да заплати на «ВИГО-МТ» ЕООД сумата от 550 лв за разноски по делото -
50 лв за държавна такса и 500 лв за адвокатско възнаграждение, уговорено и
заплатено по договор за правна защита и съдействие № 098227 от 20.04.2017г.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от
АПК и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на «ВИГО-МТ» ЕООД ЕИК 202194851 със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. «Цар
Симеон Велики» № 142, вх.А, ап.38 мълчалив отказ на Кмета на Община Стара
Загора да се произнесе по заявление вх.№ 10-01-1108 /10.03.2017г за премахване
на статични антипаркинг елементи, разположени на тротоара на ул. „Генерал Гурко” № 83 или замяната
им с подвижни, като незаконосъобразен.
ВРЪЩА преписката на Кмета на община
Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне с изричен административен акт по
заявление №
10-01-1108 /10.03.2017г, подадено от «ВИГО-МТ» ЕООД гр.Стара Загора, съобразно
указанията в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да
заплати на «ВИГО-МТ» ЕООД ЕИК 202194851 с адрес гр.Стара Загора, ул.»Цар Симеон
Велики» № 142, вх.А, ап.38 сумата от 550
/петстотин и петдесет/ лв, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: