Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 195                                       12.07.2017г.                          град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди  и седемнадесета година, в състав:

                                                                               СЪДИЯ:ДАРИНА МАТЕЕВА

     

при секретар  Зорница Делчева                                                                     

като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева административно дело № 201 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното: 

 

 

 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

 

Образувано е по жалба на И.И.З.,ЕГН ********** *** против Решение № 10-23-6 от 06.03.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора, с което му е отказан достъп до обществена информация по искане с вх.№ 10-21-8/06.02.2017 г.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения акт по съображения за постановяването му при неспазване на императивните изисквания за неговото съдържание; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон

Жалбоподателят поддържа, че доколкото от една страна заявената за получаване информация представлява обществена такава по см. на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, а от друга - не е налице нормативно регламентирано основание за отказ за нейното предоставяне, неправилно и необосновано не е предоставен заявения достъп до исканата информация. Твърди, че в нарушение на общите изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и специалните такива по чл. 38 от ЗДОИ, постановеният отказ е немотивиран от фактическа и правна страна,което ограничава възможността му да се запознае със съображенията на административния орган за формирания отказ за достъп до обществена информация.

По подробни съображения,изложени в жалбата, е направено искане за отмяна на оспорения отказ за получаване на достъп до обществена информация.Претендират се разноски по делото.

            Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Производството по реда на ЗДОИ е образувано по заявление с вх.№ 10-21-8/06.02.107г.,подадено от И.И.З.,с което е поискано предоставяне на следната информация:1.На основание чл.23 от Наредба №РД-02-20-10 искам  да ми предоставите регистъра на Гърбиците, разположени на уличната мрежа в Стара Загора и общината,а също така и по общинската пътна мрежа ;2. На основание чл.23 от Наредба №РД-02-20-10 искам да ми предоставите протоколите или документите,доказващи,че е извършен начален и периодичен контрол на Гърбиците в общината.

Заявителят е посочил ,че иска информацията да му бъде предоставена на хартиен носител съгласно нормата на чл.26,ал.1т.3 и чл.27

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 10-23-6/ 06.03.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора, постановено на основание чл. 28 ал.1 и ал.2 от ЗДОИ, е отказан достъп до исканата със заявление вх.№ 10-21-8/06.07.2017г. информация.

Отказът е обоснован с липсата на  предпоставките на чл.2,ал.1 от ЗДОИ и чл.3,ал.1 от ЗДОИ,които следвало да са налице при условията на кумулативност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице – адресат на постановения отказ за предоставяне на достъп до информация и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. С оглед на което оспорването е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3 от ЗДОИ, като кметът на общината в качеството си на орган на изпълнителната власт в общината (чл. 33 от Закона за администрацията и чл. 38, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация) се явява задължен субект по смисъла на закона, съобразно нормативно определената му компетентност.

Решение № 10-23-6/ 06.03.2017г е издадено от компетентен орган, но е постановено при допуснати нарушения на законово установените изисквания за форма и съдържание на акта.

Обжалваният акт е издаден в нарушение на императивната норма на чл. 38 от ЗДОИ, съгласно която решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност.

В атакуваното Решение № 10-23-6/ 06.03.2017г на кмета на Община Стара Загора не са посочени фактическите основания ,въз основа на които е формиран отказа на кмета на община Стара Загора да откаже предоставянето на обществена информация.

Мотивите на обжалвания индивидуален административен акт са изцяло неясни ,като неясно е защо административният орган е постановил отказа-дали защото намира,че исканата информация не е  обществена по смисъла на чл.2 от ЗДОИ,дали защото не се създава и съхранява такава информация  С оглед горното съдът приема,че действително са допуснати нарушения на изискванията за форма на оспорения акт.Вярно е, че ЗДОИ е специален по отношение на АПК, но несъмнено отказите за предоставяне на обществена информация имат всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, доколкото с него се засяга правото на заявителя да получи достъп до обществена информация.

          Следователно при издаването на индивидуалния административен акт по ЗДОИ за неуредените случаи следва да се прилага АПК. Наистина, разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ определя съдържанието на решението за отказ за предоставяне на достъп - правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване,но и общата разпоредба по  чл. 59, ал.2 ,т.4 от АПК предвижда същите реквизити.

Исканата от  жалбоподателя информация е "обществена" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като с оглед нейния предмет – искане за предоставяне на регистъра на гърбиците,разположени на уличната мрежа на община Стара Загора и по общинската пътна мрежа,както и искане за предоставяне на  протоколите или документите,доказващи,че е извършен начален и периодичен контрол на гърбиците в община Стара Загора,принципно би било възможно съставянето на собствено мнение относно дейността на задължения субект, вкл. във връзка с управлението и стопанисването на общинско имущество.

Заявителя се е позовал на разпоредбите на чл.23 и чл.25 от Наредба № РД-02-20-10 от 5.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях,като по силата на цитираните норми община Стара Загора е задължена да поддържа регистъра на гърбиците,разположени на уличната мрежа на община Стара Загора и по общинската пътна мрежа,както и да осъществява контрол върху тези съоръжения.

Информацията е служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ – събира се и се съхранява във връзка дейността на общината от общинската администрация. По правилото на чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, които предпоставки в случая не са налице.

В оспореното решение не е посочено правното основание ,на което е постановен отказа,като не става ясно на кое от посочените основания по чл.37,ал.1 от ЗДОИ е формиран същия.

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице ,когато :1.исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите,предвидени  със закон ,както и в случаите по чл.13,ал.2;2.достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставянето на исканата обществена информация ,освен в случаите на надделяващ обществен интерес и 3.исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. 

 

Без излагането на фактически и правни основания, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 ЗДОИ да мотивира постановения отказ.

Установения порок в съдържанието на акта рефлектира пряко върху правото на защита на неговия адресат, а от друга страна препятства упражняването на съдебен контрол за неговата материална законосъобразност, доколкото съдът проверява дали установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ осъществяват хипотезата на посочената като правно основание норма и дали се следват разпоредените с акта правни последици, поради което е абсолютно основание за отмяна му по аргумент от разпоредбата на чл. 146, т.2 от АПК.

По тези съображения съдът намира, че подадената жалба се явява основателна и Решение № 10-23-6/ 06.03.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.  Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото от И.И.З. заявление с вх.№ 10-21-8/ 06.02.2017 г. При постановяване на административния акт задълженият субект следва да има предвид, че исканата информация представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а ограничаването на достъпа до нея следва да бъде обоснован (и доказан) с конкретни факти и обстоятелства, включително и липсата на надделяващ обществен интерес.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер от 10 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по представен договор за правна защита и съдействие/л.25/,или общо 410 лева.Не се констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед направеното възражение от страна на пълномощника на ответника,тъй като адвокатското възнаграждение по настоящото дело следва да бъде определено по чл.8,ал.3 от Наредба №1 от 09.07.204г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в дължим размер от 500 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, във връзка с чл. 173, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен, по жалба на И.И.З.,ЕГН ********** ***,отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено заявление с вх.№ 10-21-8/ 06.02.2017г., обективиран в Решение № 10-23-6/ 06.03.2017г. г. на Кмета на Община Стара Загора.

ВРЪЩА административната преписка на Кмета на Община Стара Загора за произнасяне по заявление вх.№ 10-21-8/ 06.02.2017г. на  И.И.З. при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на И.И.З.,ЕГН ********** ***, сумата от  410 /четиристотин и десет /лв - направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                    СЪДИЯ: