Р Е Ш Е Н И Е № 172

гр.Стара Загора, 22.06.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 202 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М.С.К. против Виза за възстановяване във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр.Стара Загора, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.Стара Загора, издадена от Главния архитект на община Стара Загора от 07.04.2017г. В жалбата се поддържат доводи за нищожност, евентуално незаконосъобразност на оспорения акт. Поддържа, че оспорената виза е от категорията актове по чл.214, т.1 ЗУТ, във връзка с чл.41, ал.2 от ЗУТ, чл.134, ал.6 от ЗУТ, подлежи на оспорване и съдебен контрол за законосъобразност. Поддържа се, че изменението на визата е извън сроковете, в които това е допустимо съгласно чл.91, ал.1 от АПК. Счита се, че не се следва издаването на визата при липса на съгласието на оспорващия за допуснатото с нея застрояване в имота, съсобственик на който е и той. Възстановяването на погинала/разрушена сграда в общия случай можело да се осъществи в рамките на общия 5 годишен срок, установен в чл.67, ал.1 от ЗС за упражняване на правото на строеж в чужда земя, като наличието на тези предпоставки не било изследвано от органа, включително не бил установен момента на погиване на сградата. Счита се, че предпоставка за възстановяване на погинала /разрушена сграда/ включително в съсобствен имот е сградата да е била построена въз основа на отстъпено право на строеж, съответно при одобрени строителни книжа, какъвто отрича да е настоящия случай. Твърди се, че въпросната постройка е била съборена много преди датата, на която е констатирано това обстоятелството от Община Стара Загора с удостоверение №20-16-5 от 06.01.2017г. Налице било висящо дело по гр.д. № 2295/2016г. по описа на РС Стара Загора с предмет спор между М.К. и С.Н. по чл.33, ал.2 от ЗС с предмет правото на собственост върху жилищната сграда 68850.503.231.2 и ¼ ид.част от дворното място. По посоченото дело били събрани доказателства, че поради старост и безстопанствено отношение, сградата е започнала да се срутва преди повече от 30 години, като остатъци от нея са били налични на терена до около 2008-2009г. Счита се, че правото на възстановяване на погиналата сграда е погасено по давност /чл.67 ЗС/ до около 2014г. и не следва да се издава виза за това. Твърди се още, че издадената виза е незаконосъобразна, тъй като предвидената за възстановяване сграда е била незаконна, изградена без строително разрешение и строителни книжа. Сочи се, че макар да е била призната за търпима, то на възстановяване, реконструкция, преустройство и пр. подлежат само законно изградените строежи, какъвто не е била тази сграда. Съборената сграда, паянтова жилищна сграда с идентификатор 68850.503.231.2 представлявала постройка на допълващото застрояване, каквото не е предвидено в действащия ПУП, а предвиждането му би довело до превишаване на зададените с плана устройствени показатели. Обосновава се, че не са били спазени чл.41, чл.42, чл.46 от ЗУТ, както и че не е спазена законоустановената форма. По изложените съображения се иска обявяване на Виза за проектиране на обект УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.Стара Загора „Възстановяване, във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС, на погинала сграда“ УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.Стара Загора за нищожен, респективно отмяната му като незаконосъобразен административен акт, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Главен архитект на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, юр.Вълчева изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че обстоятелството за погасяване по давност правото на строеж по чл.67 от ЗС, би било относимо за разрешаване спор за собственост между оспорващия и заявителя, но е неотносимо към законосъобразността на издадената виза. Сочи, че показателите за застрояване на имота са съгласно действащ ПУП, като не е необходимо да бъдат възпроизвеждани при издаването на виза, тъй като проектанта ще следва да се съобразява с тях. Заявява, че градоустройствения статут на сградата не е бил изследван, но същата е била отразена в кадастралния план и плана за регулация и застрояване, одобрен с решение № 300/2008г. Поддържа, че сградата подлежи на ремонтиране, видно от издадената виза за изменение на визата за проектиране, а не за погинала сграда, доколкото част от оградните стени все още съществуват на място. По съображения, че при издаване на визата са спазени изискванията за форма и съдържание, процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон, иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Заинтересованата страна – С.В.Н., чрез пълномощника си адв.А.С. изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Поддържа, че обжалваната виза няма характер на индивидуален административен акт. Отделно излага подробни доводи, че искането е за възстановяване на сграда на основание чл.66, ал.2 от ЗС, т.е. връщане в предишния вид на нещо разрушено. Аргументира, че визата е за възстановяване и затова предмета й не е невъзможен. Възстановяването на сградата не би превишило показателите за плътност и интензивност на застрояване, счита спазени разпоредбите на чл.41, чл.42 и чл.46 от ЗУТ. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата.

Заинтересуваната страна Б.Д.Б. чрез пълномощника си адв.Светозар З. заема становище, че жалбата е основателна (вх.№231/18.01.2018г. – л.77).

Заинтересуваните страни: П.М.К., Р.С.К., С.И.Т., К.С.Х., редовно и своевременно призовани за делото, не се явяват нито представляват в производството и не изразяват становище по основателността на жалбата.

Съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.03.2017г., със заявление рег.№ 20-3-132/23.03.17г. до Главния архитект на община Стара Загора С.В.Н. е поискал издаване на виза за проектиране на основание чл.140, ал.1 ЗУТ за възстановяване на сграда в ПИ 68850.503.231.2 кв.6601 по плана гр.Стара Загора. Приложил е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №112/2016г, вписан в СлВп с вх.рег.№ 2654/15.03.2016г.; Акт №176, том VІ, дело 1248/2016г; удостоверение № 19-32-59/10.03.2016г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора; комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план и скица на сграда № 15-10597/11.01.2017г., издадена от СГКК – Ст.Загора (л.96-102). Съгласно посочения нотариален акт и скицата от СГСС-Стара Загора С.В.Н. се легитимира като собственик въз основа покупка от С.И.Т. на: ¼ идеална част от дворното място, представляващо ПИ 68850.503.231 по КККР одобрени със Заповед № 18-65 /30.05.2008г. на ИД на АГКК, гр.София, с №3231 по ПУП на града, утвърден с Решение №300/20.11.2008г на ОбС Стара Загора, урегулиран в УПИ ІІІ-3231, кв.6601, заедно и реално с паянтова едноетажна еднофамилна жилищна постройка, която по одобрената КК е с идентификатор 68850.503.231.2. Съгласно удостоверение № 19-32-59/10.03.2016г. „едноетажна паянтова жилищна постройка“ в гореописания имот УПИ ІІІ-3231 кв.6601 по плана на гр.Стара Загора, собственост на наследниците на Иван Славов С. на основание протокол за делба от 07.08.1968г., представлява търпим строеж и не подлежи на премахване (л.100). Приложена е към заявлението комбинирана скица, изработена от инж. Р.С., с посочване правоспобността му за дейности по кадастъра, на която е отбелязана с червено сграда с идентификатор 68850.503.231.2, за която се иска визата за проектиране „за възстановяване на сграда“ (л.101).

На 23.03.2017г. Главния архитект на община Стара Загора е издал на основание чл.140 ал.3 от ЗУТ „Виза за възстановяване на съществуваща сграда с идент.68850.503.231.2 по КККР на гр.Стара Загора“, като е защрихован със син цвят контура на сграда идент.68850.503.231.2 (л.95).

За визата е съобщено на основание чл.140, ал.3 и по реда на чл.131 от ЗУТ от страна на главния архитект на община Стара Загора, на лицата С.В.Н., наследници на Г.С.В., М.С.К., П.М.К., М. К.Н.. По отношение на М.К. актът е съобщен на 27.03.2017г. (л.91-92).

На 03.04.2017г. М.С.К. чрез пълномощник- Г.Г.К. е подал „Възражение“ вх.№10-04-300/03.04.2017г. до Главния архитект на общината във връзка с издадената Виза за проектиране на обект „Възстановяване на съществуваща сграда с идент.68850.503.231.2“ вкл. с искане за отмяната й (л.87). Посочено е във възражението, че се възразява срещу визата, като сред изложените доводи е и този, че с нея се цели прикриване на ново строителство под формата на възстановяване на несъществуваща сграда. Приложени са били пълномощно с нотариално заверен на 05.07.2016г. подпис на упълномощителя, дадено от К. в полза на Гергана К., включително да го представлява пред общински органи, удостоверение № 20-16-5 от 06.01.2017г от Директор дирекция „СК“ в община Стара Загора, за това, че паянтова жилищна сграда с идентификатор 68850.503.231.2, находяща се в УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.Стара Загора, е съборена (л.88 и 89).

На 06.04.2017г. длъжностни лица от Община Стара Загора – В.С.и Т.Т., двете заемащи длъжност старши специалист отдел „Кадастър и регулация“, извършили проверка в УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по повод заявление рег.№ 20-3-132/23.03.2017г. за издаване на виза за възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2, като са установили, че на място са останали три оградни стени: северна, източна и западна, които са стени на съседни сгради. За констатациите е съставен Констативен протокол с дата 06.04.2017г. (л.93).

Със Заявление вх.№ 10-02-2679/07.04.2017г. до Главния архитект С.Н. е поискал изменение на издадената по негова молба виза като записа „съществуваща“ се измени на „погинала“, тъй като сградата, която иска да възстанови е самосрутена (л.86).

На 07.04.2017г. Главният архитект на Община Стара Загора, постановява на основание чл.91, ал.1 от АПК и възражение вх.№ 10-04-300/03.04.2017г., че изменя издадената виза за проектиране по следния начин: „след думата „възстановяване“ се добави „във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС“ и думата „съществуваща“ да се чете „погинала“, т.е. вместо: „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.321.2 по КККР на гр.Стара Загора“ съгласно чл.140 ал.3 от ЗУТ, да се чете: „Възстановяване, във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС, на погинала сграда“ съгл.чл.140 ал.3 от ЗУТ (л.85).

За визата, изменена на 07.04.2017г. е съобщено на М.К. чрез служебна бележка с дата 21.04.2017г. (л.81).

По делото са приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на оспорения акт.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит като свидетели на лицата Г.Г., Ж.Ж.. Свидетелката Г. твърди, че живее от 2007г. заедно с оспорващия в къща на бул. „М.М.Кусев“ №59 гр.Ст.Загора, т.е. в същото дворно място за проектиране, в което е издадена визата. Твърди, че освен основната къща в имота има барака, отделно баня и тоалетна, където стоят буркани. Откакто живее в имота няма постройка в северната част, самосъборила се е, в момента има само камъни и тухли. Чувала от бащата и майката на оспорващия (“М.“), че около 2003-2004г. тотално се е съборила. Свидетелят Желев познава жалбоподателя, сочи че е син на „бай Стоил“, с когото били колеги. През 1995г. С. ковял барака от шперплат за инструменти, като обяснил, че имало някакъв изкоп, паднала е стената на някаква барака. Скоро (т.е.поне в последните 4 години) не е ходил в имота.

По делото са допуснати, изготвени, изслушани и приети две съдебни експертизи, съответно от вещото лице инж.Ж.К. (л.140-146) и от вещото лице арх.С.Я. (л.155-159). Според съдебната експертиза, изготвена от инж.К., сграда с идент.68850.503.231.2 е съборена, означена е била на регулационния план с „ПЖ“ паянтово жилище, като парцелът, в който се е намирала е в зона за жилищно застрояване. За сградата не са били нито представени, нито открити одобрени проекти и строително разрешение. По действащия ПУП за квартала (одобрения с решение №300/20.11.2008г. ПУП за квартала), включително парцелите в кв.6601, в който влиза и процесния, не е предвидено допълващо застрояване за УПИ ІІІ-3231, кв.6601. Съгласно предвижданията на този план, който е и действащ, за посочения УПИ е предвидено жилищно застрояване, височина до 12.00м. Посоченото петно във Визата за проектиране, е извън линиите на основно застрояване, предвидено за парцела. Ако сградата бъде възстановена на терен, сочи, че не биха се превишили предвидените показатели за плътност и интензивност на застрояване. В отговор на въпрос №6 сочи, че във визата не са посочени допустими височини, плътност и интензивност на застрояване, както и допустимите отклонения по чл.36 от ЗУТ. Посоченото във визата за проектиране застрояване се отнася за обект по чл.140, ал.3, вр. с чл.41, ал.2 от ЗУТ, застрояване на границата на два поземлени имота. Посочва, че за парцела по ПУП е предвидено свързано застрояване (л.144).

Според заключението на вещото лице арх.Я., сграда с идент.68850.503.231.2 не е потвърдена като съществуващо застрояване. Видно от действащия ПУП-ПРЗ, одобрен с решение №300/2008г. на ОБС Стара Загора (л.103), сградата с посочен идентификатор е отразена като разположена на северната регулационна линия на УПИ ІІІ-3231, кв.6601, показана е с тънка черна линия и надпис „ПЖ“, т.е. само като част от кадастралната основа, върху която е разработен ПЗ. Тя не е потвърдена нито като съществуващо застрояване, нито на нейно място е предвидено ново. Потвърденото съществуващо допълващо застрояване в ПЗ било показано графично с удебелена черна линия и сиво оцветяване (като в съседния УПИ ІV-3232). Новото допълващо застрояване в ПЗ е показано графично с червен пунктир и надпис Нсгр<3.60 (както в УПИ V-3233) или с червени линии и надпис „1“ (както в УПИ ХІХ-3248). От това, че на мястото на сградата с идентификатор 68850.503.231.2 няма подобна графика, вещото лице прави извод, че в действащия ПУП-ПРЗ няма допълващо застрояване на това място. Също като инж.К. и арх.Я. прави извод, че ако сградата бъде възстановена няма да бъдат превишени допустимите показатели за застрояване на имота. Вещото лице изразява предположение, че издадената виза касае строеж по чл.41, ал.2 от ЗУТ, който регламентира разрешаването на допълващо застрояване, което не е предвидено с действащия ПУП, като допуска че е възможно тя да се отнесе и към случаите по чл.50-51, вр. с чл.49, ал.2 от ЗУТ – временен строеж в поземлен имот, в който е установен нов начин или характер на застрояване (л.158).

Съдът кредитира с доверие заключенията на съдебните експертизи, като обосновано и компетентно дадени, в съответствие със събраните по делото други доказателства.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните изводи:

Предмет на оспорване е Виза: „Възстановяване във връзка с чл.66, ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр.Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.Стара Загора, издадена от Главния архитект на Община Стара Загора на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ на 07.04.2017г. в производство по чл.91, ал.1 АПК. Съгласно чл.140, ал.3 от ЗУТ за строежите по чл.12, ал.3, чл.41, ал.2, чл.50, чл.51, чл.58, чл.59, чл.133, ал.6 и чл.134, ал.6, както и за обекти – недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително. В случая оспорената виза за проектиране „Възстановяване във връзка с чл.66, ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр.Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.Стара Загора, касае сграда в посочения УПИ, която не е предвидена по действащия ПУП, одобрен с решение №300/2008г. на ОбС Стара Загора. Според вещото лице К., посоченото петно във Визата е извън линиите на основно застрояване, предвидено за парцела с действащия ПУП. В същия смисъл е и извода на вещото лице Я., която се позовава на извадка от действащия ПУП-ПРЗ, одобрен с решение №300/2008г. на ОбС Стара Загора (л.103 по делото) като посочва, че сградата (68850.503.231.2) е отразена като разположена на северната регулационна линия на УПИ ІІІ-3231, кв.6601, показана е с тънка черна линия и надпис „ПЖ“, т.е. само като част от кадастралната основа, върху която е разработен ПЗ, но не е потвърдена нито като съществуващо застрояване, нито на нейно място е предвидено ново. Следователно с визата, предмет на оспорване се допуска проектиране на сграда в УПИ ІІІ-3231, кв.6601, застрояването на която не е предвидено в действащия ПУП, от което следва, че същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал.1, т.1 ЗУТ. С оглед разпоредбата на чл.91, ал.2 АПК новият акт, подлежи на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност (по оспорване на първоначалния акт е образувано адм.дело №203/2017г. по описа на АС Стара Загора, производството по което е спряно до приключване с влязъл в сила акт по настоящото – л.114-117). В случая жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице. Оспорващият М.С.К. е вписан като един от съсобствениците на дворното място, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по ПУП на гр.Стара Загора, за който се отнася допуснатото с визата застрояване (л.85, л.106), следователно същият е заинтересовано от производството лице. Новия акт е издаден по подадено от К. оспорване (вх.№10-04-300/03.04.2017г.), следователно същият има правен интерес от обжалването му. Съобщение за издаването й е отправено до К. на 21.04.2017г. (л.81), като жалбата съдържа признание на факта за датата, на която актът е бил съобщен. С оглед на което подаването на жалбата на 27.04.2017г. е в срока по чл.215, ал.4 предл. първо от ЗУТ. Предвид изложеното, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата с искане за отмяна на акта като незаконосъобразен, е основателна, а искането за обявяването му за нищожен е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗУТ възложителят или упълномощено от него лице може да поиска виза за проектиране. Визата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението. Оспорената виза: „Възстановяване във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр.Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, изхожда от материално и териториална компетентен орган – Главния архитект на Община Стара Загора. Законосъобразността на оспорения акт, издаден при упражнено право на отзив следва да се прецени и на плоскостта на чл.91, ал.1 от АПК, на която норма се е позовал Главния архитект на община Стара Загора. Не е приложима в случая разпоредбата на чл.214а от ЗУТ (отм. ДВ бр.101/2015г.), тъй като същата не е била действащо право към датата на акта.

Съдебната проверка за законосъобразност на актовете, издадени при упражняване правомощието по чл.91, ал.1 от АПК, освен преценката за наличието на основанията по чл.146 от АПК обхваща и тази дали органът е имал правото да преразгледа въпроса като измени или отмени издадения административен акт от гледна точка на предвидените материални предпоставки – направено оспорване от заинтересована страна и спазването на регламентирания срок за упражняване на правото по чл.91, ал.1 от АПК. Съгласно чл.91, ал.1 от АПК, в 7 дневен срок, а когато органът е колективен в 14 дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административния орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. В съответствие с тази разпоредба, изменението на визата за проектиране, издадена на 23.03.2017г., постановено от главния архитект на община Стара Загора на 07.04.2017г. в производство по чл.91, ал.1 АПК, също изхожда от материално компетентен орган. Липсата на предвиден ред и възможност за обжалване по административен ред на акта не води до неприложимост на предвиденото в чл.91 от АПК производство. Фактът на подадено възражение дава възможност за административния орган, издател на оспорения акт, в срока по чл.91 ал.1 от АПК да упражни правото си на отзив, ако са налице основания за това, а при липса на такива, да препрати жалбата /възражението/ на компетентния орган по оспорването му – в случая съответния съд (в този смисъл е и Решение №6232 от 04.05.2012г. по адм.д.№3138/2012г. на ВАС).

В случая са били налице предпоставките на чл.91, ал.1 от АПК за изменение на издадената от главния архитект на община Стара Загора виза за „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“. За да измени издадената от него виза от 23.03.2017г., главният архитект се е позовал на възражение № 10-04-300/03.04.2017г. Това възражение има характер на жалба против визата, тъй като съдържа изрично отбелязване, че се оспорва виза за „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, изложени са доводи от гледна точка на това в какво се изразява според оспорващия незаконосъобразността на визата, и искане за отмяната й. Възражението на К. е било подадено на 03.04.2017г., в срока за оспорване на визата, броен от 27.03.2017г., когато тя му е била съобщена (л.92). Макар оспорването да е обективирано в документ, означен „възражение“ вх.№10-04-300/03.04.2017г. и адресирано до главния архитект на общината, същото има характер на жалба. Следователно първата предпоставка на чл.91, ал.1 от АПК, се явява изпълнена. Налице е и втората материална предпоставка – органът е упражнил правомощието си на 07.04.2017г., в 7-дневен срок, броен от 03.04.2017г., когато е постъпило „възражението“ срещу визата. Следователно изменения акт е постановен от компетентен орган по чл.91, ал.1 от АПК, вр. с чл.140, ал.1 от ЗУТ.

Нищожността на административните актове се свързва с нарушения, които изключват настъпването на целените от органа правни последици, каквито нарушения в случая не се установяват. Порок от тази категория е винаги некомпетентността на издателя, който се посочи, че не е налице. В останалите хипотези - на процесуални нарушения в широкия смисъл и на противоречие с материалния закон, валидността на акта се обуславя от тежестта на порока, от който е засегнат. По принцип акт със съдържанието и формата на издадения е допустим от правния ред. Разпоредените с него последици не са нетърпими за правопорядъка по начин, предпоставящ въобще отричането им. На валидността на оспорената виза застрояване в УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.Стара Загора не се отразяват доводите за наличие или не на материални предпоставки за допускане на предвиденото с нея застрояване. Предвид изложеното, съдът намира искането за прогласяване нищожността на виза: „Възстановяване във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр.Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.Стара Загора, за неоснователно.

Оспорената виза Възстановяване във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр.Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.Стара Загора обаче е издадена при неспазване изискванията за форма и съдържание. Същата не отговаря на изискванията за посочване в акта на фактическите основания за издаването й. Липсват в случая изложени факти, от които да се определи дали се касае за допълващо застрояване, при какви параметри е допуснато то, отразява ли се на характера и начина на застрояване в имота. Позоваването на нормата на чл.140, ал.3 от ЗУТ от страна на главния архитект на община Стара Загора се явява недостатъчно от гледна точка препращането, което тя съдържа. Съгласно чл.140, ал.3 от ЗУТ за строежите по чл.12, ал.3, чл.41, ал.2, чл.50, чл.51, чл.58, чл.59, чл.133, ал.6 и чл.134, ал.6, както и за обекти-недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително. Макар вещите лица да правят предположение, че се касае в случая за допълващо застрояване по чл.41, ал.2 от ЗУТ, то такъв извод не може да се направи с категоричност, тъй като не е посочено предназначението на постройката, проектиране на каквато е допуснато. Според заключението на вещото лице Я., издадената виза може да касае строеж по чл.41, ал.2 от ЗУТ, който регламентира разрешаването на допълващо застрояване, което не е предвидено с действащия ПУП, но допуска и възможността тя да се отнесе към случаите по чл.50-51, вр. с чл.49, ал.2 от ЗУТ – временен строеж в поземлен имот, в който е установен нов начин или характер на застрояване (л.158). Ако е предвидено застрояване с характер на допълващо, непосочването в оспорения акт на означенията, предвидени в чл.140, ал.2 ЗУТ, възпрепятства преценката дали със застрояването ще бъдат или не превишени зададените с ПУП устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот, забрана за което се съдържа в чл.41, ал.3 от ЗУТ. В тази насока са направени от двете вещи лица изчисления, но те се основават на предположение, че РЗП на сграда 68850.503.231.2 ще бъде 30 кв.м, а такива данни от оспорения акт не се извличат. Според чл.140, ал.2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36. В нарушение на чл.140, ал.2 от ЗУТ, не се съдържат в оспорената виза предвидените с тази норма параметри, което е пречка да се осъществи преценка за съответствието на акта с материалния закон (в този смисъл Р №10925/18.09.2017г. по адм.дело №6017/2016г. на ВАС, II отд. и Р №12947/18.10.2017г. по адм.дело №169/2017г. на ВАС, II отд.).

За прецизност и в отговор на оплакванията на оспорващия, който твърди, че било погасено правото на заявителя на възстановяване на разрушена /погинала/ сграда идентификатор 68850.503.231.2 и че не е давал съгласие за издаването на такава, следва да се каже, че тези оплаквания са неоснователни. Налице е легитимация на заявителя С.Н. в производството по чл.140, ал.1 от ЗУТ, образувано по заявление рег.№ 20-3-132/23.03.17г. с приложен официален документ за собственост – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №112/15.03.2016г. Съгласно чл.140, ал.1, изр.1 ЗУТ, виза за проектиране може да бъде поискана от възложителя или упълномощено от него лице. Възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. В случая Н. се е легитимирал като лице с право на собственост върху идеална част от дворното място /идентификатор 68850.503.231/ и на сграда с идентификатор 68850.503.231.2, която била срутена. Обстоятелството, че сграда с идентификатор 68850.503.231.2 се е срутила /погинала/ не означава, че е погасено правото на строеж, тъй като според разпоредбата на чл.66, ал.2 от Закона за собствеността правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго. Друго не е установено да е било предвидено. С приложените документи заявителят удостоверява, че има качество на възложител по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗУТ, за издаването на виза за проектиране. По аргумент от чл.183, ал.4 от ЗУТ, не обективира нарушение обстоятелството, че при издаването на визата за застрояване в съсобствен имот не е искано, нито дадено съгласие от страна на оспорващия, като съсобственик на дворното място и на самостоятелен обект в сграда, построена в него.

Предвид изложеното, искането на оспорващия за обявяване нищожност на оспорения акт следва да се отхвърли като неоснователно. Основателно е искането за отмяната на виза: „Възстановяване във връзка с чл.66 ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр.Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.Стара Загора, издадена от Главния архитект на Община Стара Загора, която като издадена в несъответствие с изискванията за форма и съдържание, е незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора, следва да бъде удовлетворена претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените от него съдебни разноски. Същите са в общ размер на 260 лева, от които 10 лева – държавна такса (л.17), 100 лева – депозит за вещо лице (л.136) и 150 лева – депозит за вещо лице (л.154), като Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на М.С.К. тази сума. Няма доказателства за заплатен адвокатски хонорар, поради което такъв не следва да бъде присъждан.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането за прогласяване за нищожна на Виза за възстановяване във връзка с чл.66, ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр.Стара Загора, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.Стара Загора, издадена от Главния архитект на община Стара Загора от 07.04.2017г.

ОТМЕНЯ по жалба на М.С.К. Виза за възстановяване във връзка с чл.66, ал.2 от ЗС на погинала сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр.Стара Загора, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.Стара Загора, издадена от Главния архитект на община Стара Загора от 07.04.2017г., като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на М.С.К. ЕГН ********** сума в размер на 260.00 (двеста и шестдесет) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: