Р Е Ш Е Н И Е

№190 11.07.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №208 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от Г.К.В., в качеството си на майка и законен представител на малолетния Н.П. *** против Заповед №10-00-545/04.04.2017 год. на Кмета на Община Стара Загора, с която е забранено ползването на строеж „Преустройство на гараж №5 в обект за стопанска дейност” – строеж ІV категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 3007.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ, находящ се в УПИ ІІІ _2039, кв.51 по плана на гр. Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания, че издадената заповед е неправилна, незаконосъобразна, небоснована и издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения, че цитираният в заповедта гараж №5 не е собственост на сина на жалбоподателката, а негова собственост е гараж №6, видно от приложеният към жалбата нотариален акт. Жалбоподателката не е била уведомена и не е присъствала при съставянето на констативният акт и не е ясно кой гараж всъщност е бил предмет на проверка. Неправилно е посочено, че преустройството е била направено от страна на жалбоподателката, която го е закупила в този му вид. Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си ст. Юрисконсулт Желязкова оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за забрана за ползване на гаража, моли жалбата да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед №10-00-545/04.04.2017 год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ е забранено ползването на строеж „Преустройство на гараж №5 в обект за стопанска дейност” – строеж ІV категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 3007.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ, находящ се в УПИ ІІІ _2039, кв.51 по плана на гр. Стара Загора. Преустройството е реализирано от Г.К.В., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Н.А.П..

Жалбоподателката Г.К.В., в качеството си на майка и законен представител на малолетния Н.А.П. се легитимира като собственик на гараж №6, съгласно приложените нотариални актове от 11.08.2016 год. за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на ползване /в полза на Кина Ройдева К. – майка на Г.В. и баба на Н.А.П./ и от 19.08.2016 год. за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на ползване /лист 6-8 от делото/.

По повод сигнал в Община Стара Загора, подаден от Иван Пенев Иванов е извършена проверка на 13.03.2017 год. на място и установено, че гараж №5, който е напълно завършен, но се ползвал не по предназначение като гараж, а като стопански обект. Това ползване било в нарушение на условията, при които сградата е въведена в експлоатация, съгласно издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация №94-И-68/04.02.2009 год. и представлява строеж четвърта категория. За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт №11/13.03.2017 год. от работна група служители на Община Стара Загора - инж. Радостина Иванова Андонова - старши експерт отдел „Контрол по строителството” и Марина Стоянова Христова - старши специалист отдел „Кадастър и регулация” /лист 5 от делото/. Съобщен е чрез залепване на строежа на 13.03.2017 год., за което е издадена служебна бележка от служителите на Община Стара Загора /л.18/. Същите са отразили, че гараж №5 е преустроен в обект за стопанска дейност. Констативният акт е изпратен на Г.В. по пощата и е получен лично от нея на 17.03.2017 год., а възражения по акта е подадено от ползвателя на строежа и майка на В. – Кина К. /лист 13-14 от делото/.

Във възражението по съставения констативен акт №11/13.03.2017 год. /лист 9/, К. посочва, че не живее на посочения адрес, а гаража се ползва за складиране на вещи. Въпреки че не живее там, всеки месец отделя от пенсията си и плаща за асансьор и чистачка. Възражението е разгледано и не е уважено от административния орган, който е издал заповед, с която е забранил ползването на гаража. Заповедта е изпратена по пощата на В. и е получена от майка й – Кина В. на 12.04.2017 год. Жалбата е подадена в деловодството на Община Стара Загора на 25.04.2017 год.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, което в качеството си на законен представител на малолетния си син упражнява правото му на собственост върху гаража, предмет на заповедта. Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на заповедта. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице и адресат на заповедта, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Заповед №10-00-545/04.04.2017 год. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Стара Загора, който разполага с правомощия да забранява ползването на строежи от четвърта до шеста категория. Поради това Заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /ползването на строежа в отклонение от издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация/ и правни основания /разпоредбата на чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си. Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.

При издаване на Заповедта не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и да обосноват отмяната й на основание чл.146, т.3 от АПК. Постановена е след изпълнение на предвидената в чл.178, ал.5 АПК процедура, въз основа на Констативен акт №11/13.03.2017 год., съставен от компетентни длъжностни лица. Административният орган правилно е посочил в Заповедта, че ползването на гаража като стопански обект не е съобразно предназначението, за което обекта е въведен в експлоатация с Удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата. Установено е ползване на строеж не по предназначението му - в нарушение на чл.178, ал.4 от ЗУТ. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. В чл.178, ал.4 ЗУТ е установена изрична забрана строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Съгласно цитираната норма алтернативното наличие на която и да е от двете предпоставки: а) ползване на строежа не по предназначението му или б) ползване на строежа в противоречие с условията за въвеждане в експлоатация, води до нарушаване на императивната законова забрана. По силата на чл.178, ал.6 от ЗУТ, административния орган - Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, при констатиране на нарушение по чл.178, ал.4 от ЗУТ е задължен да забрани за ползването на строежа от ІV и V категории, в нарушение на забраната регламентирана в ал.4 на чл.178 от ЗУТ. В случая не се спори между страните, че сградата в която е разположен обекта е жилищна, че той е изпълнен и въведен в експлоатация като гараж, съгласно предназначението му по строителни книжа. В момента на проверката, както и към настоящия момент, същият не се ползва и не може да се ползва като гараж, доколкото вратата му е частично зазидана и с прозорец, което не позволява ползването като гараж. Тези обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателката, като в тази насока бяха и събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания от свидетелите, посочени от Г.К..

От жалбоподателката, въпреки указанията на съда не са представени доказателства, които да оборват констатацията на административният орган, че гараж №6, който е въведен в експлоатация при въвеждането в експлоатация на сградата като такъв, а не като стопански обект и не са издавани и съгласувани в последствие документи за промяна в предназначението му от гараж в обект за стопанска дейност, по смисъла на §5, т.41 от ДР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредба "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг. Съгласно Приложение №4 към чл.16, ал.3 - "Класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях" към Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри на МРРБ, самостоятелен обект в сграда, ползван като гараж е с кадастрален код 530, а самостоятелен обект в сграда, предназначен за търговска дейност е с кадастрален код 550. За преценката на органа, дали обектът се ползва според предназначението му или не са релевантни фактите от акта с който е въведен в експлоатация. Промяната в предназначението на съществуващ строеж по дефиницията в §5, т.38 от ДР на ЗУТ е строеж, който ако не е от VІ-та категория, за да се ползва законосъобразно трябва да е въведен в експлоатация. В случая промяната в предназначението е определена като строеж от ІV-та категория, поради което и с оглед изложеното за да е законосъобразна следва да е извършена въз основа на строителни книжа и разрешение. Такива книжа липсват и промяната не е отразена където и да е било. Поради това фактическите констатации в КА № 11/2017 год. и в Заповедта са доказани, необорени с доказателства, а направените въз основа на тях изводи са правилни и в съответствие със ЗУТ. Заповедта на това основание той издава в условията на обвързана компетентност - когато констатира наличие на хипотеза по чл. 178, ал.4 от ЗУТ, като няма право да преценява дали да издаде такава заповед или не. След като обектът не е въведен в експлоатация с новото му предназначение към датата на проверката и към датата на издаване на Заповедта - 04.04.2017 год., волеизявлението на административният орган с което забранява достъпа и ползването на гаража като обект за стопанска дейност е правилно и в съответствие със закона. Тя съответства на материалния закон и на преследваната от него цел - строежите - обектите в сградите да се ползват с предназначението за което са въведени в експлоатация.

Неоснователно е наведеното оплакване в жалбата, че самото преустройство не е изпълнено от страна на жалбоподателката, а същата е закупила гаража в този му вид. Доколкото гаражът е собственост на малолетния й син, чийто законен представител е тя самата, то и адресат на заповедта за забрана ползването на гаража следва да бъде именно собственика на недвижимия имот, а не неговия извършител.

Съдът обаче, намира, че в конкретния случай не е доказано от страна на административният орган, че гараж №5 е собственост именно на Г.В., посочена като адресат на заповедта. Видно от представените нотариални актове, собственост на Н.А.П. е гараж №6, а не гараж №5. В хода на съдебното производство, не се установи от ответника по делото, че е налице идентичност между посоченият в констативният акт №11 и в заповедта гараж №5 и гараж №6, чието право на собственост е придобил Н.А.П., чрез майка си Г.К.В.. Целта на закона е забраната за ползването на който е да е строеж, да засегне негативно правната сфера на собственика на имота, който го ползва в отклонение от предназначението, с което е въведен в експлоатация строежа. Доколкото в конкретния случай, не е доказано, че гаража, който е предмет на заповедта е собственост на адресата на акта, то съдът намира, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и при неправилно посочване на адресата и като такава се явява незаконосъобразна.

От страна на жалбоподателят е направено искане за присъждане на направените по делото разноски. С оглед изхода на делото на жалбоподателя се следват разноски в размер от 810.00 лв., от които 10.00 лв. за внесената държавна такса и 800.00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие №069864 от 18.04.2017 г.

Водим от тези мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ПО ЖАЛБА на Г.К.В., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Н.А.П. ***, Заповед №10-00-545/04.04.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров да заплати на Н.А.П., ЕГН **********, чрез майка му и законен представител Г.К.В., с постоянен адрес *** сумата 810.00 /осемстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: