Р Е Ш Е Н И Е

№ 311 20.11.2018 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на трети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 235 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр.с §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г/.

С искова молба, подадена на 15.05.2017г от П.Й.С., ЕГН **********, адрес в Затвора гр.Стара Загора, група ІІІб - ІІ ЗПС, са предявени против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”(ГДИН): 1. Иск за присъждане в полза на ищеца на сумата 15 000лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни чувства, емоции и състояния от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, определени като подлагане на нечовешко и унизително отношение, изразяващо се в: държането му в продължителна изолация, излизаща извън всякакви разумни граници, в постоянно заключено спално помещение и лишен от включване в смислени дейности; неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество; неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови условия и на социално подпомагане за контакти с външния свят за периода 15.05.2012г.-15.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба; и 2. Иск за присъждане в полза на ищеца на сумата от 1000лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени от ищеца разходи за закупуване на храна от лавката на затвора, което се налагало поради неизпълнение задължението на затворническата администрация през периода 15.05.2012г. до 15.05.2017г. да му осигури храна, необходима като количество и качество за задоволяване нуждите на организма му и за запазване на здравето му, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.

В исковата молба са изложени следните факти и обстоятелства, като основание за предявените искове:

Искът за вреди от поставяне и държане ищеца в постоянна изолация, кумулирано с други незадоволителни условия, в които бил поставен за изтърпяване наказанието му в Затвора гр.Стара Загора, се основава на следните твърдения: от края на м.август 2009 г., от когато се намира в Затвора – гр.Стара Загора до датата на предявяване на иска /15.05.2017г./ се намира в постоянна изолация, изразяваща се в пълното му отделяне от останалата затворническа общност, държан е под ключ във всяко помещение в зоната за повишена сигурност, вкл.в спалното му помещение, което не е следвало да се заключва през цялото денонощие /§87-§92/. Твърди, че бил лишен от смислени дейности, като не бил включен в образователни, нито квалификационни курсове и програми, организирани спрямо други лишени от свобода. Отправял молби за прекратяване на тази изолация, което било отказано. Специалния режим за изтърпяване на наказанието продължил да се прилага и след изминаване на 5 години, както броен от предварителното му задържане, така и от 15.05.2010г – датата на наложеното наказание (15.05.2010г е датата на постановяване спрямо ищеца на присъдата доживотен затвор по НОХД № 748/2010). Според ищеца липсвали основания за продължаването на режима спрямо него /например агресивно поведение към лишени от свобода или затворническия персонал/§72/, нямало заповед на началника на затвора, както изисква чл.198 ал.1 от ЗИНЗС, в редакцията си след измененията обн.ДВ бр.13 от 07.02.2017г /§§72, §73, вр.с §65 от и.м./. В §83-84 от исковата молба са изложени доводи, че е можело изолацията да бъде смекчена посредством отключване на спалното му помещение, възможност да посещава клуба, да взема душ в банята, както и че режимът не е бил наложен от проявления на личното му поведение. Предполага, че поставянето му в изолация преследвала различна от законоустановената цел, а именно да бъде подложен на силно психологическо въздействие, за да направи самопризнания за деянието си /§73/. Счита, че администрацията не е основала оценката за продължителната му изолация на действителна фактическа обстановка и критериите, заложени в доклади на КПИ и практиката на ЕСПЧ, а е прилагала нерегламентирани методи. През всички години никое лице от затворническата администрация – психолози, ИСДВР-та или др.екип по см.на чл.219 ал.2 от ППЗИНЗС не бил работил с ищеца, за да състави оценки, нито пък такива да бъдат вписани в личното му досие. Поставянето му в продължителна изолация /при заключване и на спалното му помещение/, кумулирано с лишаването му от смислени дейности, неосигуряване на достатъчна по качество и количество храна, санитарно-хигиенни и битови условия и социално подпомагане в периода 15.05.2012г-15.05.2017г подадат според ищеца в очертанието на забраната по чл.3 от ЕКПЧ за нечовешко и унизително отношение и счита, че то е извършено умишлено спрямо него /§54/. Твърди негативни последици /влошаване на психическото му състояние/, каквито търпял от тази изолация. Изпратен бил от медицинския център при затвора на консултации при психиатри, които не отразявали действителните обстоятелства, довели до влошаване на психичното му състояние, което наложило сезиране на прокуратурата.

В периода 15.05.2012г.-15.05.2017г. ищецът не получавал в Затвора – Стаара Загора достатъчна по количество и качество безплатна храна /§10-§19, §108-226 и др/. В тази връзка е подавал оплаквания както до администрацията на затвора, така и до други органи и институции. В §14 от исковата молба посочва, че в периода от началото на 2012г.- до 2013г. е получавал отговори в смисъл, че има средства на дебитната си карта и ако не му стигала храната да си закупи такава от лавката на затвора. По този начин и доколкото храната се явявала несъответна на изискванията за количество, качество и химичен състав спрямо необходимото за неговото здраве, твърди, че бил принуден от затворническата администрация да си закупува храна, вместо да получава безплатно такава. Твърденията относно несъответствието с изискванията на храната, както от гл.т. състава й, така и от гл.точка начина на приготвянето й са обстоятелствено описани в §17 -20, §108 и сл/. Твърди нарушени разпоредбите на чл.84 ал.2 от ЗИНЗС, чл.150 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, правилото на т.22.2 от препоръка Rec(2006)2 на Комитета на министрите.

За част от сочения период, а именно за времето от 24.09.2015г. до 15.05.2017г. не били спазени от затворническата администрация санитарно-битови и хигиенни условия /§21/: липсвал самостоятелен санитарен възел и течаща вода в килията –килия № 1, ІІг –ЗПС в периода 24.09.2015г. до 08.04.2016г., след която дата ищецът бил преместен в нова зона за повишена сигурност /ЗПС/. В този период (визира 24.09.2015г. до 08.04.2016г.) се налагало да използва за задоволяване на физиологични нужди пластмасова кофа, както и да се мие над нея от бутилка. Провеждани били три пъти дневно „тоалети“ – т.е.осигуряване на достъп на лицата от ЗПС до общите за зоната санитарни помещения, които били изключително кратки като време (сутрешен от по 3мин и 33 сек.на човек, обеден и вечерен от по 10 мин) и не били достатъчни, тъй като измиването на кофата, както и изреждането на всяко от лицата в ЗПС изчерпвало това време. Признава в §29 че през средата на 2013г били направени изменения в графика за тоалет, като се позволили още два тоалета – преди раздаването на храната и преди вечерната проверка. През останалото време надзорно охранителния състав били извън зоната, нямало сигнална система, при която да бъдат извикани. След 20ч и до сутринта килиите в зоната не се отваряли, съответно задоволяването на всякакви нужди ставало в кофа и измиването над нея. В зоната с повишена сигурност нямало помещение за простиране на личното бельо, което налагало да се простира в килията, вследствие на което се събирала влага, мазилката започнала да се рони, ищецът дишал влажен въздух. В килията липсвала вентилация /нито създадена, нито изкуствена/ и не била обезопасена срещу насекоми /§31-33/. В новото помещение, и след 08.04.2016г. затворническата администрация също не осигурявала помещение за простиране личното бельо, което наложило ищецът да простира в стаята, съответно отново започнала да се образува влага/ §40/, това помещение също не било обезопасено срещу насекоми /§41/.

От 24.03.16г. останал без лични средства и възможности за да получи по време на свиждане тоалетни принадлежности (тоалетна хартия, паста и четка за зъби), каквито поискал от началника на затвора да му бъдат осигурени /§34/, а според §38 се оплакал и на други органи. Такива принадлежности не му били осигурени. Според оспорващия, по аргумент от т.19.6 от Препоръка Rec(2006) на Комитета на министрите относно европейските правила за затворите, както и решенията Нешков и др.срещу България, Радев срещу България на ЕКПЧОС осигуряването на такива принадлежности му се следвало от администрацията на затвора. И след ремонта, т.е.след 08.04.2016г. когато бил осигурен санитарен възел и течаща вода в килията администрацията на затвора не му осигурила четка, паста за зъби, хартия и крем за бръснене /§39/.

Като „други“ обстоятелства по отношение на санитарно-битовите и хигиенни условия, които затворническата администрация не осигурявала въпреки възможността за това, визира: в §42 неосигуряване възможност да вземе душ ежедневно – т.е. и в дните от седмицата, неопределени за тази цел в графика /вторник и петък/, забрана от 08.04.2016г. да се топли вода за санитарно-хигиенни нужди в спалните помещения. Твърди, че имало голямо помещение в зоната, което можело да се ползва за такива нужди, както и са простиране на личното бельо. Твърди, че имало възможност /както в летния сезон, когато не се изисква да се топли вода за душ, така и в зимния- да се стопли кофа вода за къпане в банята/, затворническата администрация следяла да не се къпят лишените от свобода в банята. Казвало му се, че има в помещението санитарен възел, да се къпе в него. Ищецът смита, че не е възможно нито вземане на душ, нито измиване и подмиване на тялото, защото санитарния възел в спалното му помещение бил със седалищна тоалетна чиния и няма сифон. Твърди, че нямало в ЗПС топла вода по никое време, извън двата пъти седмично за по 1 час преди обяд и 1 час след обяд, когато се провеждала баня в общото помещение /§45-52/.

Оплакванията за неосигуряване на социално подпомагане при положение, че се виждало че е социално слаб се свързват и с неосигуряване от 28.04.2016г. до 15.05.2017г. на социално подпомагане за осъществяване на контакти с външния свят чрез осигуряване на цифрова антена или осигуряване на кабелна телевизия, предоставяне на вестници и списания. В този период твърди, че е социално слаб, че не е гледал новини, нито знае какво става с външния свят /§53; §104-§107/.

Посредством кумулативното наличие на описаните условия, спрямо него било допуснато нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ и разпоредби на българското законодателство /§227-242/.

Твърдят се претърпени, в причинна връзка с описаните факти и обстоятелства, обективиращи нарушения по чл.3 от ЕКПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС, имуществени и неимуществени вреди /§243/. Неимуществените вреди се изразяват в негативни психо-емоционални състояние и изживявания: психоемоционален стрес от деградация и загуба на социалните умения, репресия, която цели компрометирането му за по-нататъшно развитие /препраща към §74 и §75, в които е изразено, че държането му в продължителна изолация е било с цел подлагане на силно и интензивно психологическо въздействие, за да направи той самопризнания за деянието, за което е осъден“ и за което в становище на комисар Г. е изразено, че през посочен период С. не е променил отношението си към правонарушението, твърдо и категорично отрича да е виновен за извършеното от него деяние/. Нерационалното хранене довело до намаляване телесния състав мускулна маса и телесна маса, занижаване физическата и спортна активност поради отпадналост и страх от болести поради недохранване; унижение в собствените му очи и останалото затворническо общество и отбягване другите лица, лишени от свобода в групата, поради това, че ищецът не ползвал хигиенизиращи продукти, четка и паста за зъби и тоалетна хартия, лош дъх в устата, кървене на венците, страх от болести на зъбите и устата, разрушаване на зъбите, което наложило посещаване на стоматолог и лечение на зъбите на разноски на други лица –визира поставяне на коронка на един от зъбите, понеже Затвор-стара Загора не извършвал стоматологични услуги; подлагането му ежедневно по необходимост на допир да фекална маса вследствие задоволяване на физиологичните му нужди, страх от зарази; твърди още подутини от ухапвания от комари, оси, пчели и др.вредители през летните и есенните сезони, вследствие което бил обект на подигравки от останалите в зоната; унижение и страх от болести, срам, чувство на малоценност поради задоволяване на физиологичните му нужди в кофа. Гореописаните чувства, състояния, изживявания довели още до неудобство и дискомфорт, нервност, напрегнатост, терзание, гняв, плач, душевен ужас, чести състояния на депресии, безсъние, главоболие, признаци на нежелание за живот.

Неимуществените вреди оценява на 15 хиляди лв и претендира от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София обезщетение за тези вреди в този размер /§268/, заедно със законната лихва /мораторна/ считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата /§270/.

Имуществените вреди се изразяват според твърденията в исковата молба в извършване на разходи от лични средства за храна /§243/, които били 1000лв /§269- л.92 по делото/. Иска се осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер 1000лв, заедно със законната лихва /мораторна/ считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата /§270/.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София в подадения писмен отговор /л.129-132/ и чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове и поддържа доводи за тяхната неоснователност. Навежда съображения, че за част от исковия период /23.09.2010г.-23.09.2015г./ на ищеца е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди - решение №74 от 13.04.2016г. постановено по адм.д.№ 404/2015г. по описа на АС Стара Загора. Отделно излага доводи за липса на допуснати нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, съответно на чл.3 от ЕКПЧ посредством действия и бездействия на затворническата администрация от визираното в исковата молба естество. П.Й.С. изтърпява общо наказание „Доживотен затвор“ при постановен специален режим, в Зона с повишена сигурност в Затвора Стара Загора, предвид което и в съответствие с чл.71 ал.2 от ЗИНЗС, вр.с чл.54 ал.2 от ППЗИНЗС ежедневното заключване на килийното помещение не било незаконосъобразно действие. Позовава се на чл.54 ал.3 и чл.213 от ППЗИНЗС относно присъщите на режима характеристики. Замяната на режима твърди, че не е фактическо действие, а поредица от действия по издаване на правен акт от комисия по чл.73 от ЗИНЗС, като в процесния период С. не е придобил право на замяна на режима по чл.74 ал.7 от ЗИНЗС и не е бил настанен в група. Ищецът, предвид наложеното наказание и последно определен режим, е настанен в ЗПС, в единична килия. Относно ограничените възможности за провеждане на мероприятия на лицата, осъдени на доживотен затвор с останалите лишени от свобода се позовава на чл.198 ал.2 от ЗИНЗС и чл.217 от ППЗИНЗС. Посочва, че на лишените от свобода в ЗПС, вкл. на ищеца е осигурена възможност за ползване на радиоприемник, аудиоплеър, вестници, електронни игри, телевизор с кабелна телевизия, ДВД плейър, предоставяни от инспектор СДВР, религиозна подкрепа при желание от тяхна страна. Счита неоснователно позоваването от ищеца на чл.150 ал.1 от ППЗИНЗС, касаеща провеждане на културно-информационни мероприятия, като твърди, че тя се отнася за поставени в група лишени от свобода, а ищецът не е настанен в група. Твърди дейности за въздействие и ресоциализация на осъдения по чл.156 от ЗИНЗС. Индивидуална работа се осъществява при ежедневните срещи на ИСДВР с лишените от свобода, за които той отговаря, като формите на възпитателна и корекционна дейност не са задължително облечени в строго официална форма, напротив за ежедневното прилагане за предпочитане е неформалната обстановка и начин на общуване. Твърди, че ищецът е упражнявал редовно правото си на телефонна връзка, кореспонденция, свиждане, получаване на хранителни пратки. Същият не е социално слаб по см.на чл.1 ал.2 от ЗСП, тъй като е на пълна държавна издръжка и подкрепян от близки и приятели. Фактът, че в периода 24.03.2016г.-15.05.2017г. е без парични средства е в резултат на негово лично поведение, целящо този краен резултат.

Оспорва основателността на претенцията за вреди от незадоволителни санитарно-хигиенни и битови условия, като твърди, че условията в Затвора-гр.Стара Загора са постоянно в процес на подобряване, вкл.във връзка с възложен на 01.06.2015г. и приключен на 08.04.2016г. ремонт. Сочи подробно параметрите и оборудването на килиийните помещения във ІІ г салон при Затвора – гр.Стара Загора, като признава липса на самостоятелен санитарен възел в килиите, но такъв бил осигуряван ежедневно през времето за личен тоалет, достигнало пет пъти дневно, и незабавно при неотложна нужда при повикване постовия надзирател. Твърди, че на П.С. е било осигурявано самостоятелно легло, спални принадлежности, жилищна площ над 4 кв.м, пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветрение на помещението, ползване на баня (2 пъти седмично), престой на открито, време за спортни упражнения, условия за лична хигиена (личен тоалет), престой на открито, почистване на ползваните помещения, изпиране на спалното бельо.

Твърди, че от 08.04.2016г. килийните помещения във ІІІб салон, в които са настанени лицата с наказание „доживотен затвор“, вкл.ищеца, изцяло съответстват на чл.43 ал.3 от ЗИНЗСС, чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС. Сочи, че в Затвора гр.Стара Загора се извършват дейности по поддържане на чистота, ред за ползване на перално помещение, спалните принадлежности се изпират регулярно в оборудвана пералня към затвора, почистване на спалните помещения.

Твърди неоснователност на иска за вреди, претърпени в резултат неосигуряване достатъчно храна, спрямо относимите разпоредби: чл.284 ал.2 т.1 от ЗИНЗС и утвърдените от министъра на правосъдието Таблица 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, Заменителна таблица, както и препоръчителни приеми на вещества, вкл.белтъчини и въглехидрати, предвидени в Наредба №23 /19.07.2005 за физиологичните норми за хранене на населението, приета по чл.34 ал.2 от Закона за здравето (от гл.т.здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките, както и дейностите, които са със значение за здравето на човека; максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда). Осигуряваната храна на лишените от свобода в Затвора – Стара Загора била разнообразна и съобразена изцяло с нормативно установения калориен и химически състав. При изготвяне на седмичните менюта на база „Сборник рецепти за З.О.Х“, издателство “Интерменю“ 1991г, които съдържат номер на рецепта, грамаж на ястието и съответствие с Наредба 23/19.07.2005г. Изброява включваните в храната ежедневно продукти. През процесния период чрез храната, осигурявана от администрацията ежедневно и безплатно, С. е получавал средно по 2622 ккал/ден. Оплакването че храната е лошо приготвена и безвкусна, намира за субективно. Изтъква възможности и за получаване на храна от лишените от свобода и от други източници.

Поради липса на елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на ГДИН, счита предявените искове като неоснователни и недоказани и иска отхвърлянето им изцяло.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска, пледира за отхвърлянето му на това основание.

По делото са приети като доказателства писмените документи, представени от страните.

Назначена е и приета съдебно медицинска експертиза, изпълнена от вещо лице, работещо в отдел „Храни и хранене“ в Националния център по обществено хранене и анализи, гр.София – доцент д-р Л. С. Р. (вх.№3899/28.09.2018г л.504 и сл).

За изясняване на обстоятелства по делото са изслушани свидетелски показания чрез разпит на лицата М.Г.Х., Н.Г.Н., М.Г.Т. /протокол от о.с.з. от 20.12.2017г л.321 и сл, протокол за поправка от о.с.з, проведено на 19.04.2018г л.405 и сл/ : Свидетелят М. Г.Х. твърди, че познава ищеца от 2009г, в процесния период е бил в една и съща група заедно с него, като е имал възможност и да общува с него и има непосредствени наблюдения. Знае и бил свидетел на искания на ищеца до затворническата администрация, най-вече ИСДВР, в които ищецът искал да се облекчи изолацията, при която е поставен, като не бъде държан в постоянно заключено помещение, а вратата на спалното му помещение да бъде отключена през деня /и заключвана през нощта/. За процесния период ИСДВР отказвал да стори нужното да се прекрати изолацията и да го премести в група със срочно осъдени лишени от свобода лица. Обясненията били, че има наказания, които пречат да се прекрати изолацията, както и че решенията са на началника на затвора. Дава за пример случай на разговор от края на 2016г, в който ищецът обяснявал на инспектора че характера на престъплението, за което е осъден не е толкова тежко за да налага такава продължителна и тежка изолация, като инспекторът се съгласявал и казвал, че има разлика от всички останали доживотно осъдени в групата, не е за убийство, няма тежка, нито средна телесна повреда, но тъй като ищецът бил умно момче, може да си отговори защо продължава тази изолация. Инспекторът сочел един голям шкаф с правна литература и му казвал, че докато продължава да чете само правна литература и да пише жалби и води дела срещу затвора, ще бъде държан в изолация. Свидетелят твърди, че ищецът ежедневно искал от ИСДВР да му осигури някакви смислени дейност, каквито имало спрямо лишените от свобода със срочни присъди – квалификационни курсове, концерти, а ИСДВР отказвал, като или се позовавал на водените от ищеца дела, или на безсмислието от познания по такива курсове. Твърди на следващо място, че П. постоянно поставял въпроса за хранителната си дажба, която не отговаряла по количество, качество, химически и калориен състав на изискванията за рационално хранене. Ищецът разполагал със специализирана литература, с калкулатор, пресмятал и установявал ежедневно дали порционът му осигурява рационално хранене, както от гл.т.калорийния състав, така и от гл.т.комбинирането на продукти. Спорели със затворническата администрация вкл.от гл.т.комбинирането на фосфора и калция в отношение, което да е 1:1 и ако не е така, организмът не го усвоява пълноценно и за белтъците – дали са от животински и растителен произход в отношение 50:50, мазнините омега-6 и омега -4 в отношение 6:1, като в противен случай организмът не може да ги усвои. Относно нужните калории П. усещал, че калорийния състав от дажбата му е недостатъчен, бил активен, четял, имал умерена физическа активност, но порционът бил еднакъв за този който е 40кг и 140 кг, независимо активността. Твърди, че качеството на храната и начинът , по който били подготвени били под всякаква критика. Примерно рибата /винаги скумрия/ се приготвяла по начин, че се печала заедно с вътрешностите и черната ципа, от което горчала. Рибата се сервирала „напъхана“ в гарнитура. П. питал защо готвят по такъв начин. Количеството на храната не отговаряло на това, което трябвало да се дава. Твърди, че групата си избрали на събрание през 2014г самодеен орган в лицето на П., той трябвало да присъства при разсипването на храната, за да контролира какво е количеството, но затворническата администрация отказала да му даде възможност да присъства при разсипването на храната. Ищецът често викал дежурния главен надзирател, постовия, често и готвача, за да видят например, че когато има супа с дреболии, кутийката, в която трябва да е порцията не съдържа дреболии. Отговаряли му че така се е случило, не са му се паднали дреболии. Имало и надзиратели, които били по-човечни, донасяли от кухнята нужното количество, за да стане точно колкото трябва. От 3-4месеца, т.е.откакто завел това дело, рибата в затвора се дава вече изчистена, без вътрешности и глави, но само на доживотно осъдените.

Относно тоалетите, твърди, че във ІІг салон тоалетите протичали три пъти на ден, сутрешния от по 3.3мин, тъй като всяка килия се отваряла поотделно, обедните и вечерни – по 10минути. Това време било недостатъчно за да се изхвърли кофата за физиологични нужди, да се измият ръце, лице, крака, посуда. Свидетелят твърди, че многократно е бил свидетел как ищецът иска да се отвори килията му за да отиде до тоалетна, но никога не са удовлетворявали молбата му, казвали че са заети другаде, да ползвал кофата. За процесния период липсвала система, по която а се уведомява НОС, затворниците трябвало да потропват силно по вратата. Обикновено се чакало 15-20мин докато дойде. В промеждутъка между 20ч /когато се извършвала вечерна проверка/ и 6ч /сутрешна проверка/ никога не са отваряли на никого с искане за ползване на тоалетна. Свидетелят твърди, че бивали предупреждавани че няма смисъл за такива искания в тъмната част от денонощието. Твърди още, че ищецът простирал личното си бельо на простир в килия №1, от което се набирала влага по стени, тавани, мазилката била подпухнала, падали парчета от нея. След преместването в новата зона, проблемът с изсушаването на личното бельо продължил, мазилката и боята също започнали да се ронят. В санитарното помещение мивката била с размери 30х15х5, едва влизали ръцете му, а водата се разливала настрани, което и поради липса на сифон, налагало ищецът да подсушава пода. Отворите за прозорците във Втора ЗПС са направени така, че се отварят само наполовина, поради липса на вентилация както във ІІ-г, така и във новата ЗПС, въздухът остава застоял в помещението и мирише на лошо, особено в топлите сезони.

На въпрос на ищеца дали свидетелят знае да е поставял в периода 24.09.2015г.-15.05.2017г. искания пред затворническата администрация за премахване на вредители, за периода – 15.05.2012г.-15.05.2017г. каква физическа и спортна активност е имал и дали са му осигурявани от администрацията смислени дейности, храна по количество, качество, химически и калориен състав и какво е било неговото състояние, как му се е отразявало това; както и дали за период м.март 2016г.-15.05.2017г. е искал осигуряване на санитарно-хигиенни нужди и социално подпомагане, св.Х. отговаря, че П. /визира ищеца/ искал от затворническата администрация да му осигури ежедневно възможност за вземане на душ, като отправял устни искания към ИСДВР. Последният му обяснявал че само два пъти в седмицата се пуска топла вода за баня и не е разрешено да се топли вода в килиите. Отказвал да разреши както топленето на вода, така и вземането на душ със студена вода през топлите летни дни, като казвал, че тоалетът за който ги изкарвали не е за душ. Твърди, че ищецът казвал на ИСДВР че не му достига препарата за почистване, тъй като всеки ден почиствал помещението към килията, но ИСДВР му казвал, че това му се полага, което му дава и да чисти не всеки ден. Ищецът ежедневно искал четка и паста за зъби, тоалетна хартия, вестници или друга преса, цифрова антена или да бъде включен към кабелна телевизия. Ищецът имал телевизор, но нямал цифрова антена и нямал възможност да плаща по 5 лв на месец за кабелна телевизия, нито да си осигури четка, паста за зъби и тоалетна хартия. Дори предоставяне на стари вестници му отказали.

В отговор на въпроса какво било поведението на ищеца вследствие изолацията, в която го поставила администрацията и която не искала да прекрати, затова че не му осигурявала смислени дейности, че не му осигурявала храна по качество, количество, химичен и калориен състав, на санитарно-хигиенните и битови условия, както и на социално подпомагане за контакти с външния свят за периода 15.05.2012-15.05.2017г, свидетелят твърди, че забелязал че у П. се породили силни и интензивни по характер с трайно отражение във времето негативни емоции, състояния и чувства на унижение и срам, неудобство, дискомфорт, психоемоционален стрес, душевен ужас, страх, депресивни състояния, безсъние, главоболие, отказ за живот и състояния, при които е бил принуден да разходва лични средства. Вследствие на продължителната и необосновано дълга и тежка изолация, комбинирана с липса на смислени дейности била причина за породения у ищеца психо-емоционален стрес и душевен ужас. Твърди, че той усещал а и сам свидетеля забелязал, че паметта му отслабва, започнал да деградира, губи умения за социално общуване, трудови навици и умения, при които търпял вреди. Поставен бил в положение да не може да придобива нови знания, умения, квалификации, което го карало да мисли, че затворническата администрация провежда спрямо него целенасочена политика за заличаване на личността му, гледайки на нея като на социална низина, както и че затворническата администрация упражнява спрямо ищеца репресия, целяща компрометиране на по-нататъшното му развитие. Относно храната, която се осигурявала в затвора, П. считал, че не осигурява рационално хранене и отражението било в това, че той отпаднал, загубил телесна и мускулна маса, занижила се физическата му активност и у него се породил страх от това, че вследствие нерационалното хранене ще се разболее. Във връзка с лошите битови и хигиенни условия, социалното подпомагане, вследствие малката на площ на килията, в която трябвало да се храни, спи и извършва ежедневните си дейности, както и да се облекчава в кофа, това го карало да изпитва унижение в собствените си очи и срам. Непредоставянето на тоалетна хартия, четка и паста за зъби, у ищеца се породило чувство на унижение и срам от затворническото общество, тъй като всички затворници знаели че той няма тоалетна хартия, налага се да пипа с ръка фекалиите си, всички страняли от него, игнорирали го, наричали го с обидни думи и се страхували да не им донесе зараза. Венците на ищеца били зачервени, подути, кървяли, устата имала лош дъх, а вследствие невъзможността да вземе ежедневно душ, той миришел, и всички затворници му се подигравали. През топлите сезони по кожата му се появявали зачервявания от ухапвания от насекомите, които влизали в килията, той ги чешел и това също било повод за подигравки. Исканията на ищеца за поставяне на комарници или друго за недопускане на вредители, не били удовлетворени от затворническата администрация поради липса на средства. През летния период свидетелят твърди, че било пълно с жътварки, мухи, оси, комари, а през зимния период при отворен прозорец влизали плъхове, гълъби. През 2012-2013г ищецът имал умерено-средна физическа активност, през този период получавал от свои близки хранителни пратки, с които набавял допълнително калории над дажбата, предоставяна от затвора, но след 2015г не получавал такива, физическата му активност се занижила. При излизане на престой на открито бързо омалявал при бягане, мъчел се да достигне физическа активност съответна на възрастта, но поради липса на калории от храната, тренирал дотам докъдето му стигали силите.

Свидетелят Н.Н., ИСДВ при Затвора, твърди, че работи от април 2014г. /3г и 8 мес/ на длъжността. Индивидуалната работа с осъдените на доживотен затвор, настанени в ЗПС включва чести срещи, беседи с тях, наблюдение на реакции, държане и цялостното им поведение в зоната, като се набира информация от колегите надзиратели и всички служители, които имат досег с тях. Корекционна групова работа досега не била провеждана в ЗПС, там приоритет е индивидуалната работа. Твърди, че на всеки от поставените в зоната лица е дадена възможност да се включи към кабелна телевизия при заплащане на минимална такса от 5 лв месечно. П. имал телевизор и можел да гледа телевизионни предавания. В ЗПС имало и ДВД плейър, който се ползвал преди да се развали. С ищеца се чували и виждали поне два пъти седмично, като той има възможност и да го повика чрез дежурния надзирател. Свидетелят твърди, че не е имало случай да не се е отзовал. Характеризира ищеца като един от малкото, които постоянно имат претенции към администрацията за какво ли не. Твърди че С. има подкрепа от своите близки, които му идвали на свиждане, изпращали му пратки. Не определя ищеца като социално слаб, признава че в ЗПС има лица, които са такива. Ищецът често имал претенции относно храната. Не е имало оплаквания от храната от други настанени, имало искания да се предостави определен вид храна, например без месни продукти в определен период, но претенции за качество и количество не си спомня. По старата редакция на ЗИНЗС се изключвало участието на настанените в ЗПС в общи мероприятия, а сега е възможно след издадена заповед и по отношение на тях. Твърди, че са издадени от началника на затвора няколко заповеди за участие в мероприятия: курс по компютърна грамотност, курс по английски език, концерт на патронния празник на училището към затвора, религиозна подкрепа, наскоро участвали и в турнир по бокс. Преди около 2 г. разговарял с ищеца, като последният твърдял, че има право на замяна на режима. Твърди, че явно нямал такова право, тъй като не били изтекли 5 г от поставянето му на първоначален специален режим. През ноември-декември 2016г, свидетелят твърди доколкото си спомня, че правното му положение било обсъждано на комисиите по чл.73 от ЗИНЗС, като не му бил заменен режима на изтърпяване на наказанието.

В отговор на въпрос на ищеца каква социална дейност и възпитателна работа е извършвал спрямо него в исковия период, заявява че възпитателната работа не е нещо което трябва насилствено да се извършва спрямо осъдения, тя може да има ефект, когато осъденият е показал желание да се променя, което при ищеца не наблюдавал. Ищеца е искал включване в квалификационни курсове, като законът не позволявал такова, тъй като те били организирани като групови, а не индивидуални. Твърди, че има поне 15 човека от другите доживотно-осъдени, които с поведението си са заслужили да бъдат изведени в общите помещения с останалите лишени от свобода и те участват в такива курсове без ограничения. Свидетелят има предвид, че лишените от свобода в ЗПС не са в „група“, като уточнява, че названието „ЗПС“ означава зона, а не група, постоянно заключени са настанените в ЗПС, за разлика от групите, където през деня лишените от свобода са отключени. Отбелязва, че в графиците за разпределение на времето, макар записано ІІ-г група, чисто формално е записаното „група“. Изтъква, че ИСДВР може да инициира прекратяването на изолацията, но не и да я прекрати, тъй като решението се взема от комисията по чл.73 от ЗИНЗС /по старата редакция/, а сега началника на затвора. Няма спомен за подадена молба от ищеца да се прекрати изолацията му, нито свидетелят е инициирал такова производство. Твърди, че според него ищецът не е заслужил такова нещо, тъй като не вижда промяна, нито желание за промяна, освен това до края на 2016г, съгласно стария ЗИНЗС нямал право на такава промяна на режима. Свидетелят признава, че до 07.02.2017г ищецът не е включван в специализирана групова работа, тъй като за лицата в ЗПС се изключвало участие в групови мероприятия с останалите лишени от свобода. Индивидуална работа с тези лица представлява ежедневната работа с него и останалите доживотно-осъдени. Предполага, че комисията по чл.73 от ЗИНЗС е взела предвид тези неща /визира докладите на Комитета по изтезанията и практиката на ЕСПЧ, свързана с осъдителни решения на България по отношение на доживотно-осъдени. Свидетелят признава, че разговярал с ищеца относно престъплението, за което бил осъден. Твърди, че към момента всички дисциплинарни наказания, наложени на ищеца били заличени с изключение на едно –от юли тази година, като признава, че никое от дисциплинарните наказания не е наложено за агресивно поведение на ищеца спрямо служители или други лишени от свобода. Посочва при все това, че от запознаване със свидетелството за съдимост, за свидетеля той представлява опасност за останалите лишени от свобода. Свидетелят отрича да има връзка между продължаващата изолация и водените от свидетеля дела. Твърди, че поведението на ищеца се оценява не само от конкретния инспектор, който работи с него, а и от служители нагоре по йерархията, вкл.заместник началника на затвора, психолог, началника на затвора. Не са провеждани дейности по чл.150 от ППЗИНЗС по час и половина дневно.

Свидетелят М.Г.Т., главен готвач на Затова гр.Стара Загора, твърди, че няма индивидуални менюта за всеки един лишен от свобода. Знае се общата им бройка, на база на която се взема количество от съответните продукти, готви се по рецептурника, посочен на самото седмично меню, където има рецепти, дадени за 10 порции. За осъдените на доживотен затвор не се спазва грамажа по менюто, а им се дава по-голямо количество. Специално на ищеца винаги се дава по-голямо количество. Описва технологията на измиване продукти и приготвяне на ястия като мусака, боб, леща. Записвали си в тетрадка количество и срока на годност на продукта, не и марката. Описва технологията по почистване на картофи, като измиване, белене на машина, доочистване след машината, дълбоко се почистват, мият се и директно се приготвят. Никога не съхранявали обелени картофи от предната вечер във вода. Уточнява, че през зимата се използват есенни сортове. Посочва, че готвят ориз/картофи на температура над 100 градуса, като станат годни, се проверяват и се преценява, във фурна над 300 градуса. Посочва предварителна обработка на моркови, домати, краставици, прясно зеле – почистват се, нарязват се в зависимост от продукта – домати ръчно, а краставици и зеле –машинно, овкусяват се. Морковите се почистват, измиват и се стържат машинно. Твърди, че в ястията се слагат и зеленчуци, които не са пресни, например домати консерва, а за салатите само пресни зеленчуци. След като се изчистят, нарежат, овкусят, салатите се сервират като уточнява, че овкусяването е поетапно, тъй като не се хранят всички едновременно – едните почват в 11:20ч, когато е храненето на първата група. Посочва, че пилешкото и телешкото се реже на порции, слага се в тавите и се готви. Посочва, че технологията –печене, варене или на скара е различна според продукта и ястието. Всяко едно ястие без супа, минава през фурната. Твърди, че месата се доставят в състояние: свинското месо- охладено , пилешкото в кашони, охладени, кренвиршът не е замразен. Месото се размразява по естествен начин. Рибата се размразява, почиства и овкусява. За доживотните – рибата отделно се почиства, овкусява, като дежурния гл.надзирател проверява как е почистена рибата на доживотните. Ако е на скара или на фурна, пече се до готовност. Фирата на продуктите не знае каква е, счита че не е длъжен да знае това нещо, тъй като следва за приготовлението рецептурника. Заявява, че на ищеца не се дават 110г, а се дават 200гр., т.е. съобразяване и с Таблица №1. Уточнява, че при разпределение на храната /разсипването й/ присъства той самия, не присъства дежурния надзирател. Твърди, че няма как ищецът да го уведоми за недостатъчност от гл.т.липса на продукти или за грамажа, защото неговото е винаги в повече. Имало случаи, например, в които е имало телешко, той го връщал, защото зъбите му не били добре и тогава му се давало пилешко или ищецът казвал, че рибата не е почистена добре, прави му се и му се носи нова.. Признава, че ищецът се оплакал, че в супата му липсва месо, твърди, че след като е казал така ищеца, му е занесена втора супа. Казва, че е възможно ако има сигнал за недостатъчно количество от продукт в храната, то това да се установи като се претегли на кантар, а за супата е възможно да не е загребано дълбоко и затова е станало. Твърди, че за периода 01.01.2014г-21.05.2017г може да представи разкладка, рецепта за един лишен от свобода-възрастен какви продукти, вкл.сол, захар, черен пипер, включва като грамаж в ястията. Хранителните продукти, доставяни в затвора сочи били по обществени поръчки, заявяват се ежеседмично или ежедневно, съхраняват се в хладилник или помещение. Ако има съмнения в качеството или срока на годност на продукта, същият се връща.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

П.Й.С. изтърпява наказание „доживотен затвор“, наложено му с присъда от 15.05.2010г. по НОХД №748/2009г. на Окръжен съд Стара Загора, станала окончателна на 17.11.2011г. С определение №12/18.01.2012г на ОС Стара Загора по нчд № 888/2011г е постановено общо наказание „доживотен затвор“ по НОХД 128/2008 и НОХД №748/2009г и изтърпяването му при специален режим. Постъпването му в Затвора-гр.Стара Загора е станало на 27.08.2009г. Фактите относно присъдата и определения режим на изтърпяване имат характер на трайни, безспорни и се установяват и от Решение №74 / 13.04.2016г по адм.д. №404/2015г, оставено в сила с Решение №14463/28.11.2017г. по адм.дело № 7441/2016г описа на ВАС. С посоченото Решение по адм.д.№404/2015г на СтАС е бил частично уважен иск на П. Й. С. по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за обезвреда от незадоволителни битови и санитарно-хигиенни условия в Затвора – гр.Стара Загора за периода 23.09.2010-23.09.2015г., като ГД „ИН“ е осъдена да заплати на П.С., сумата 2400лв – обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода 23.09.2010г-23.09.2015г от неосигуряване от администрацията на достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и добри битови и санитарно-хигиенни условия в Затвор-Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.09.2015г до окончателното изплащане, а в останалата си част за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер на обезщетението- 17000лв, искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В исковия период, посочен по настоящото дело: 12.05.2012г. и до 12.05.2017г. ищецът изтърпява в Затвора гр.Стара Загора така наложеното наказание „доживотен затвор“ при условията на „специален режим“ на изтърпяване. Поставян е в различни килийни/спални/ помещения в Зона с повишена сигурност/ЗПС/ на Старозагорския затвор, всяко от които – единично такова и държано постоянно заключено. Ищецът не е бил настаняван в общи помещения с останалите лишени от свобода, нито е участвал мероприятия или дейности, общи със срочно осъдени. Във визирания период ищецът е бил извеждан от спалното си помещение ежедневно за тоалет, престой на открито, спорт, посещение при лекар и др, общувал е с други лица, изтърпяващи наказания в Зоната с повишена сигурност и е участвал в дейности с такива лица. В стаята на ищеца е имало телевизор, администрацията на Затвор – Стара Загора не е осигурила исканата от ищеца антена, нито устройство, за да гледа кабелна телевизия, както и не му е осигурявала вестници и списания, каквито той е поискал. Ищецът не е включван в обучение в училището към затвора, не е включван курсове за квалификация със срочно осъдени. Същият е включен в курс за компютърна грамотност от 2017г по заповед на началника на затвора /съгласно писмо на л.140 по делото/ и други мероприятия, съвместно с лица от зоната с повишена сигурност /жалба на С. от 04.01.2017г л.271/. Ищецът е отправял искания да се държи отключена килията му и да участва в организирани спрямо другите лишени от свобода образователни, обучителни и квалификационни дейности (жалба вх.№8/24.02.2016г /л.265/, жалба вх.№ж-215/17.03.2016 /л.241-243/, жалба вх.№ 1от 04.01.2017г /л.271/, а също и устно). Няма спор, че исканията му не са били удовлетворени по начина, по който той е желаел да се облекчи изолирането му, т.е.спалното помещение е продължило да се държи заключено. През целия исков период /15.05.2012г.-15.05.2017г./ на ищеца не е осигурена възможност да участва в дейности с други лишени от свобода, изтърпяващи срочни присъди и настанени извън ЗПС. През исковия период ищецът е имал възможност да разговаря и участва в дейности с лица, изтърпяващи наказание също в ЗПС на Затвора /това се установява и от свидетелските показания на св.М.Х./. Самият ищец също сочи на общуване с останалата затворническа общност, макар във връзка с твърденията му, че е бил подлаган на обиди и присмех във връзка с хигиената си. Осигурявани са на ищеца през исковия период възможности за престой на открито и за спорт, вкл.с лица, изтърпяващи наказания в същата зона. Налице са данни за участие на ищеца в мероприятия с други лица, изтърпяващи наказание в зоната с повишена сигурност на Затвор-Стара Загора- докладна от 02.03.2016г на инспектор СДВР /л.266/, свидетелските показания на св.Н. и др. Съответно, ищецът също признава, че през 2016г са организирани сред лицата в ЗПС игри на карти и табла /жалба вх.№ 1 от 04.01.2017г /л.271/. По данни на св.Н., спрямо лицата, изтърпяващи наказания в ЗПС, вкл.спрямо ищеца, е предоставена възможност за включване в курс по компютърна грамотност, курс по английски език, концерт на патронния празник на училището към затвора, религиозна подкрепа, наскоро участвали и в турнир по бокс. През исковия период са били осигурени на ищеца възможности за свиждания, разговори, кореспонденция с близки.

През исковия период не е бил изменян режима на изтърпяване наказанието на С.. Според ответника се основава на отрицателна индивидуална оценка и преценка за липса на предпоставки за подобно изменение в неговия случай. Според писмо на Началника на Затвор-Стара Загора изх.№ 586/2009 от 04.12.2017г, вх.№5011/06.12.2017г – л.250 по делото, спрямо ищеца не е издавана заповед по чл.198 ал.1 от ЗИНЗС, последното решение по отношение на режима на осъдения на доживотен затвор П.Й.С. от заседанието на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС /отм/ на 06.02.2017г, като становището е отрицателно и срокът, съгласно чл.198 ал.1 от ЗИНЗС не е изтекъл /л.250-251 по делото/.

Данни за извършена оценка на поведението на ищеца, се съдържа в писмо изх.№ 4184/12.04.2013г на ГД „ИН“, в което по повод жалба на С. до КЗД за това, че не е бил ГД“ИН“ изразява становище че поведението на С. като не предполагащо това той да бъде предлаган за награди, тъй като нивата от риск от вреди били трайно в границите на високите стойности и насочени както към личността, така и към обществото, рискът от рецидив също е според писмото във високи стойности според системата за оценка на правонарушителя „Оейсис“. Посочено е, че през този период С. не е променил нагласите си за отношение към правонарушението, като отрича да е виновен за извършеното от него деяние. Същият не проявявал исканата дисциплинираност, а по-скоро привидно и с неохота спазва наложените правила и порядки. От предложените от администрацията спортни мероприятия (уреди за силови тренировки, федербал, баскетболен кош, шах и футбол) той се ползва от определени такива. Въпреки това не пропускал да недоволства и упреква служителите в липса на разнообразие и ангажираност. Посочено е още, че има небрежно отношение към опазване на спалното помещение, през зимата на 2012г по невнимание била обляна с кафе една от стените на помещението. Твърди се, че спрямо всички доживотно осъдени, работата генерално е насочена към това да придобият формално право за замяна първоначално определения специален режим и впоследствие да бъдат настанени в общи помещения, където има и по-голяма възможност за свобода и съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности /л.109-110/.

Оплакванията на ищеца от гл.т. битовите и санитарно хигиенни условия, при които е бил поставен се отнасят: за времето 24.09.2015г. до 08.04.2016г. - от гл.т. липсата на осигурен постоянен и непосредствен достъп до санитарно помещение и достъп до течаща вода, липса на вентилация, влага, липса на комарник, липса условия за сушене на бельо. За времето след 08.04.2016г. до 15.05.2017г., макар да признава че е настанен в ремонтирано спално помещение с осигурен тоалетен възел, ищецът се оплаква от липса на вентилация, условия за сушене на личното бельо, влага в килията. За целия период 15.05.2012г.-15.05.2017г. ищецът твърди, че не му е предоставена възможност за къпане по-често от два дни седмично, липса на мрежа или друго средство против насекоми, а след 24.04.2016г. и непредоставяне на тоалетни принадлежности: четка, паста за зъби и тоалетна хартия. За целия период / 15.05.2012г. до 15.05.2017г./ се твърди и недостатъчно и/или несъответно на изискванията осигуряване на храна.

Битовите и санитарно хигиенни условия в периода 24.09.2015г. до 08.04.2016г., се свързват с настаняване ищеца в килия №1, ІІг салон в ЗПС на Старозагорския затвор (т.е. преди ремонта). В този период помещението е било без самостоятелен санитарен възел, заключвано и през деня, което сочи че достъпа до санитарен възел и течаща вода, макар осигуряван, не е бил пряк. В периода от 24.09.2015г. до 08.04.2016г. лицата, изтърпяващи присъди в зоната с повишена сигурност, в т.ч.и ищецът, са ползвали общото санитарно помещение за тази зона, като са имали достъп до него по график, предвиждащ време за тоалет, който през този период е бил пет пъти дневно /това се признава и от ищеца в §29 от исковата молба, установява се и от график, утвърден със заповед от 26.04.2014г - л.283/. В останалата част от денонощието лишените от свобода, вкл.ищецът, не са можели свободно да излизат от килиите за да ползват санитарното помещение, освен ако извикат лице от надзорния състав. Във времето извън графика за тоалет ищецът е можел да използва за естествените си нужди кофа, като е имал на разположение в килията и бутилка вода за пиене и/или миене.

След 08.04.2016г., т.е. след извършен ремонт в затвора, вкл. на зоната с повишена сигурност, в която е настанен ищеца. След 08.04.2016г. ищецът е настанен във Втора Зона за повишена сигурност, също в индивидуално спално помещение, вече снабдено със самостоятелен санитарен възел. Съответно след 08.04.2016г. ищецът е разполагал с постоянно осигурена възможност за ползване на тоалетна и течаща вода, както и с възможност за къпане два пъти седмично. Не е спорно, че санитарният възел в стаята е без сифон /писмо изх.№ 586/2009 от 04.12.2017г, вх.№5011/06.12.2017г, – л.250 /. В указания за хигиенно състояние на спалните помещения се съдържа забрана да се топли вода в тези помещения с бързовар и кани за топла вода за хигиенни нужди, но е указано това да се осъществява в помещението, предвидено за това /л.113/. През целия исков период 15.05.2012г.-15.05.2017г. администрацията на Затвора- гр.Стара Загора е осигурявала топла вода два пъти седмично / писмо изх.№ 586/2009 от 04.12.2017г от Началника на Затвор- Стара Загора, л.250/. С оглед данните, че санитарното помещение към килията на ищеца е без сифон и при осигуряване възможност за къпане на лишените от свобода в ЗПС, вкл.ищеца, два пъти в седмицата, съдът приема за доказани твърденията му за неосигуряване ежедневно на възможност да взема душ.

В периода 24.09.2015г. - 15.05.2017г. прозорците на килиите в Затвора гр.Стара Загора, вкл. и на тези в които е пребивавал С., не са били с поставени комарници, нито са използвани други уреди против насекоми /писмо изх.№ 586/2009 от 04.12.2017г, вх. №5011/06.12.2017г – л.250 по делото/. Ищецът е подавал оплаквания и искания за комарник (напр.жалба вх.№23/12.04.2016-л.267). С оглед свидетелските показания на св.Х., съдът приема за доказано, че ищецът е имал ухапвания от насекоми по тялото.

През периода 24.09.2015г. - 15.05.2017г. вентилация в спалните помещения, в които е настаняван ищеца, се е осъществявала чрез отваряне на прозорците, а през летния сезон се оставят отворени капаците на отворите за храна /пак същото писмо/. Голямото овлажняване на въздуха според ищеца било обусловено от простирането на личното му бельо в спалното помещение, което отнася за периоди преди и след ремонта. Оплаквания в тази връзка е отнасял до Началника на затвора (жалба сигнал вх.№ 109/12.12.2016г /л.295/, жалба вх.№6/17.01.2017г-л.274). Съдът намира, че проблем с вентилацията и проветрението на помещенията, в които е настаняван С. преди ремонта – 24.09.2015г.-08.04.2016г. и след ремонта /08.04.2016г./ не се доказва категорично от събраните по делото доказателства. Както в килия №1 на ищеца преди ремонта, така и тази във втора зона, след ремонта е имало прозорци, които са били отваряеми, следователно изискването за достъп на свеж въздух е било осигурено. Според св.показания на св.Х. наличие на влага в килия№1 - мазилката била подпухнала, падали парчета от нея. След преместването в новата зона, проблемът ищецът твърди, че продължил да пере сам и суши личното бельо в спалното си помещение, от което също продължило да се събира влага. Св.Х. твърди, че и в това помещение /във Втора зона/, мазилката и боята също започнали да се ронят. Същевременно обаче е създадена в периода 24.09.2015г. - 15.05.2017г. в Затвора – Стара Загора организация по пране и изсушаване на дрехите, вкл.на осъдените на доживотен затвор в ЗПС, в т.ч. и на личното им бельо.

През период 03.2016г. – 15.05.2017г. администрацията на Затвора – Стара Загора не е осигурявала на ищеца поискани от него четка, паста за зъби и тоалетна хартия като форма на социално подпомагане. Ищецът е отправял периодично искания за такива: молба вх.№23/12.04.2016г – л.267, вх.№1/-04.01.2017г-л.271, вх.№29/28.03.2017г-л.275; жалба от 05.07.2016г /л.235/.

По делото се установи, че в Затвора гр.Стара Загора се осигурява безплатно хранене на лишените от свобода, вкл.на ищеца, което е било съобразено изцяло по количество и калориен състав с утвърдените от министъра на правосъдието на основание чл.84 ал.2 от ЗИНЗС таблици (таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода и заменителни такива) и с леки отклонения в изискванията за химически състав.

За съответствието на храната от гл.т.изискванията към нея, по делото се изпълни и прие заключение на съдебно медицинска експертиза, изпълнена от вещо лице, работещо в отдел „Храни и хранене“ в Националния център по обществено хранене и анализи, гр.София – доцент д-р Л. С. Р. (вх.№3889/26.09.2018г-л.504 сл.). Вещото лице дава положителен отговор на въпроса дали предоставената на ищеца П.С. безплатна храна в Затвора в гр.Ст.Загора, съобразно представените по делото менюта, съответства на таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, като уточнява наличие на отклонения от гл.т.включване някои групи храни, витамини и минерали в повече, съответно други – в по-малко от препоръчителните за всяка от тях количества. Направен е подробен анализ и оценка по години /л.506-522 по делото/. Според експерта индивидуалните потребности на ден на ищеца П.С. са 2938.8 ккал/ден към 26.06.2015г. и 2843.8 ккал/ден към 17.02.2017г.(при тегло 94.5 на 26.06.2015г и 89 кг към 17.02.2017г). Индивидуалният му енергоразход се движи между 2843.8 - до 2938.8 ккал/ден /л.522-523/.

Средното енергийно съдържание на ден за лицата, лишени от свобода е регламентирано в таблица 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, утвърдена от министъра на правосъдието, министъра на здравеопазването и министъра на финансите, и трябва да отговаря на 2622 ккал/ден. Средното енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в Затвора за 2014г е 2639.6 ккал/ден; за 2015г-2631.3 ккал/ден, за 2016г-от 2648.5 ккал/ден и за 2017г от 2649.2 ккал/ден, т.е. експерта го определя като малко над и съотвестващо на средното енергийно съдържание на ден от 2622 ккал/ден, препоръчано в таблица№ 1, утвърдена от министъра на правосъдието. То е и над стойността от 2583 ккал/ден, препоръчано за групата мъже на възрастта на ищеца и при ниска физическа активност по Наредба №23 за физиологични норми за хранене на населението – относимо за лицата, не лишени от свобода, съответно 2286 ккал/ден според Наредба №1 /22.01.2018г за физиологични норми за хранене на населението. /л.523 по делото/.

Понастоящем Наредба №23 е отменена, приета е Наредба № 1/22.01.2018г. за физиологичните норми за хранене на населението /ДВ бр11 /2018г/, според която енергийните потребности на лице от мъжки пол, на възрастта на ищеца и с ниска физическа активност са 2286 ккал /ден. За ниска физическа активност коефициентът е променен и вече е 1.4. Енергоразходът, съответно енергоприемът на ищеца по новата наредба е по-нисък към двете дати на измерване на телесното тегло. Индивидуалните му потребности на ден, изчислени по новата наредба са съответно 2641 ккал/ден към 26.06.2015г и 2554.0 ккал/ден към 17.02.2017г.

Вещото лице отговаря, че при индивидуален енергоразход от 2938.8 ккал/ден на ищеца към 26.06.2015г, съответно 2843.8 ккал/ден към 17.02.2017г, индивидуалният му енергиен прием в идеалния случай трябва да се движи в границите от 2938.8 до 2843.8 ккал/ден, като отбелязва, че при организирано групово хранене не е възможно и не е необходимо да се постигнат идеалните условия за спазване на индивидуалния енергиен прием на всяко едно лице. В Наредба № 23/2005г са дадени критерии и препоръчителни стойности за прием на основни хранителни вещества, основни витамини и минерали, холестерол и др, като това се постига с ежедневен прием на зърнени храни, пълноценен животински бетък, доставян от меса, месни продукти, риба, яйца, мляко и млечни, варива, прием на витамини и минерали, добавяни от пресни плодове и зеленчуци и прясно изцедени сокове, млечни и растителни мазнини, прием на поне 1.5 л.течности_ден. – л.524.

Оценката и сравненията на менюто по химичен състав, предлагано в Затвора- гр.Стара Загора, изчислени на база средно-дневни продуктови набори за 2014г, 2015г, 2016г, сочи показани в приложение №39, №78, №117 и №138. Тези приложения съдържат сравнителни анализи на количествата хранителни вещества от предлаганата в Затвора храна средно на ден и нормите за прием на основни хранителни вещества, витамини и минерали съгласно Наредба №23 от 2005г, действаща в процесния период.

Вещото лице сочи, че за процесния период предлаганата безплатна храна на ищеца в Затвора е следвало да отговаря на продуктовия набор и енергийно съдържание от Таблица1 за състава на дневната дажба и полагаеми хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, одобрена от министъра на правосъдието, където е посочено разпределението по групи храни в грамаж на ден и при среднодневен енергиен прием от 2622 ккал/ден. По химичен състав храната следва да отговаря на Наредба №23/2005г, действаща в процесния период. Осигуряването на ежедневно разнообразие от храни и прием на понеедин представител от всяка група храни дневно дава възможност да се изпълнят изискванията на Наредба №23/2005г, като експерта дава конкретните препоръчителни стойности на среднодневен прием на основни хранителни вещества, основни витамини и минерали-л.525, л.530.

За да отговори на въпрос №4 ( Храненето по утвърдените от министъра на правосъдието таблици за периода 15.05.2012-15.05.2017г съответства ли на необходимото за такъв енергоразход /като на ищеца/ хранене), експертът сочи извършено сравнение на химичния състав на продуктовия набор средно на ден от седмичното меню, предлагано затвора –Стара Загора за всяка година през процесния период с физиологичните норми за хранене на мъж на възрастта на ищеца и с ниско ниво на физическа активност, утвърдени с Наредба №23/19.07.2005г, отменена ДВ бр.11/2018г. Резултатите от сравнението са представени в приложение №39 /2014г/, приложение №78 / 2015г/, приложение №117 /2016г/, приложение №138 /2017г/.-л.28 от експертизата, л.531 по делото. Обобщението е, че:

Средното енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в затвора за всяка от годините в периода 2014г. - 2017г., е над препоръчваното в Таблица 1 от 2622г.

Съдържанието на хранителните вещества белтъци, мазнини, въглехидрати, изчислени като относителен дял от среднодневния енергиен прием с храната, е в границите на препоръчвания интервал за белтък, над горна граница на интервала за мазнини и под долна граница на интервала за въглехидрати за всяка от годините в периода 2014-2017г. Също за всяка от годините в този период е констатирано, че среднодневния прием на натрий, желязо, фосфор, вит.РР, а за 2015, 2016г,2017 и вит.Е, от предлаганата храна е над препоръчителния прием от Наредба №23 за физиологични норми за хранене на населението. За всяка година от периода среднодневния прием на калий, калций, магнезий, вит.А, вит.D, вит.В1 и вит.В2, вит С /а за 2014г вит Е, съответно за 2015 и 2016г и вит.К/ от предлаганата храна е под препоръчителния прием.

Заключението на СМЕ е, че за всяка от годините, включени в изследването, безплатната храна в затвора по отношение на химичния си състав съответства по енергия и съдържание на белтък, макар да има малки отклонения по отношение на приема на мазнини, въглехидрати и частично за витамини и минерали, това няма да доведе до риск от дефицити. Храненето на ищеца отговаря на утвърдените от Министъра на правосъдието Таблица 1 и заменителна таблица, както и на необходимото за енергоразхода на ищеца хранене, каквото е изискването на Наредба №23 /2005г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице с доверие. Същото е обосновано и компетентно изготвено, в съответствие със събраните писмените доказателства по делото. Заключението е изготвено на база представените по делото доказателства, вкл.таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието и 4 тома с менюта – за 2014г, за 2015г, за 2016г и за 2017г /до 21.05.2017г/., както и въз основа посещение в Затвора. Вещото лице сочи запознаване с всички документи, свързани с храненето в Старозагорския затвор в периода 2014-2017г, вкл.сборници с рецепти и данни за основни менюта, калкулационни ведомости и продуктови набори и допълнителния разяснения от гл.т.подхода при изчисления енергийния състав на менютата и работата с утвърдената таблица 1.

Съгласно медицинска справка на л.500, ищецът е тежал 94.5 кг на 26.06.2015г, и 89 кг на 17.02.2017г.

Съдът приема за установено и това,че ищецът е извършвал разходи за хранителни продукти от лавката в Затвор-Стара Загора на различни дати в исковия период /справки л.253-256, л.460, л.465, л.485, л.502 и сл /. Общата сума на направени от ищеца разходи „за лавка“ в периода 15.05.2012г.-31.12.2015г. е 903.58 лв, т.е. в тази сума не влизат разходите за разговори /л.465/; а в периода 01.01.2016г.-19.09.2016г. е в размер на 2.07лв /л.480/. След 22.02.2016г. и до 15.05.2017г. други разходи за продукти от лавката на Затвора, ищецът не е правил /справка л.502/.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявените искове са допустими, тъй като са предявени от процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода 15.05.2012г. - 15.05.2017г. е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат незаконосъобразна административна дейност – действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Главна дирекция „ИН” е юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални структури, които включват затворите /чл.12 ал.3 ЗИНЗС/. Двете претенции за обезвреда са основани на твърдения за вреди /имуществени и неимуществени/ от незаконосъобразни бездействия при или по повод административна дейност на специализиран орган по изпълнение на наказанията спрямо ищеца като изтърпяващ наказание доживотен затвор и в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, с оглед на което са с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.

Материалноправна уредба на твърдяното право се съдържаше в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а след последните изменения на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г, в сила от 07.02.2017г./, в чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица. 

Неоснователно е възражението на ответника за процесуална недопустимост на иска за обезщетение на неимуществени вреди поради това, че такъв иск е разгледан между същите страни и на същото основание по адм.д.№ 404/2015г. по описа на АС Стара Загора. Идентичност на разгледания по адм.д.№ 404/15г. на АС Ст.Загора спор с настоящия не е налице, поради различие в обуславящите исковете факти и обстоятелства и периода, за който се сочи незаконосъобразната според ищеца деятелност. С Решение № 74 / 13.04.2016г. по адм.д. № 404/2015г. по описа на СтАС, оставено в сила с Решение №14463 от 28.11.2017г. по адм.дело № 7441 по описа за 2016г на ВАС, е бил частично уважен иск на П.С. по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за обезвреда от незадоволителни битови и санитарно-хигиенни условия в Затвора – гр.Стара Загора за периода 23.09.2010г.-23.09.2015г. Настоящата претенция на С. е са присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни според него действия и бездействия по поставянето му в продължителна изолация на ищеца, излизаща извън всякакви разумни граници, в постоянно заключено спално помещение и лишен от включване в смислени дейности, кумулирането й с неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество, на добри санитарно-хигиенни и битови условия в периода 24.09.2015г.-08.04.2016г. и социално подпомагане в периода м.март 2016г.-15.05.2017г. Сега разглежданата претенцията за обезвреда е основана на незаконосъобразна административна дейност от естество, различно от релевираното за периода 23.09.2010г.-23.09.2015г., следователно сега предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди се обуславя от факти и обстоятелства, различни от посочените в иска, предявен по адм.д.№ 404/2015г., който е бил разгледан и спорът решен.

Исковете – за имуществени, съответно за неимуществени вреди, са предявени на 15.05.2017г., по мястото на увреждането. С оглед на изложеното, съдът намира същите за процесуално допустими.

Разгледани по същество обаче исковете са неоснователни, като съображенията за това са следните:

По предявения иск за присъждане на обезщетение в размер 15 000лв. –за претърпени от ищеца неимуществени вреди – негативни чувства, емоции и състояния от лоши условия в Затвора – Стара Загора, според него нарушаващи забраната за безчовечно и унизително отношение в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС поради държането му в продължителна изолация, излизаща извън всякакви разумни граници, в постоянно заключено спално помещение и лишен от включване в смислени дейности; неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество; неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови условия и на социално подпомагане за контакти с външния свят за периода 15.05.2012г-15.05.2017г:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. 

В чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно. Следователно отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на специализиран орган по изпълнение на наказанията, който да е в нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, да са претърпени вреди /имуществени или неимуществени/ от лице, лишено от свобода или задържано под стража и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно.

Разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, съответно на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ защитава една от основните ценности на демократичното общество, като забранява по абсолютен начин изтезанията, или нечовешкото и унизително отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата. В тази връзка относими към преценката дали е налице нарушение на чл.3 ал.1 от Конвенцията спрямо конкретното лице в случая, следва да се основава на принципите, имащи характер на указания от гл.т.начина на тълкуване на чл.3 от ЕКПЧ, съдържащи се в практиката на ЕСПЧ. Според Решението от 02.02.2006г на ЕСПЧ по делото Й. и др. срещу България, §127, тази разпоредба /чл.3 от ЕКПЧ/ задължава държавата да осигури на задържаното лице, от една страна, условия, съобразени с уважението към неговото човешко достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на мярката задържане под стража да не го подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането под стража, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, неговото здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. При преценката за съобразеност на условията на задържане, трябва да се вземе предвид и кумулативния им ефект и продължителността на задържането /съответно е и предвиждането в чл.284 ал.2 от ЗИНЗС/. Последователност на дадените насоки по тълкуване на чл.3 от ЕКПЧ личи и в други решения на ЕСПЧ, в които този съд е изхождал в преценката си от гл.т. характеристиките на условията на прилагания режим на задържане, начина и продължителността на приложението му и отражението на кумулативното им въздействие във всеки конкретен случай: Например в Решение от 24.01.2012г на ЕСПЧ по делото Й. П. срещу България, §122, §128; Решение от 27.01.2015г на ЕСПЧ по делото Нешков и др.срещу България, препращащо и към Решението по делото Ананиев и др решения/, Решение от 27.11.2012г на ЕСПЧ по делото Червенков и др.срещу България -§60-63. Този подход се възприема и от съдебната практика на националните съдилища, напр.Решение №6319/13.05.2014г на ВАС по адм.д.№ 14477/2013г, ІІІо и цитираната в него съдебна практика, по-забележително сред която е Решението на ЕСПЧ по делото К. срещу Полша и др., в което е поставен акцент върху необходимостта от преценка силата и интензитета на въздействие спрямо конкретното лице.

Доколкото в случая оплакванията са изрично от гл.т. режима на изтърпяване на наказанието, то следва да се вземе предвид и указанието за отправните точки на дължимата преценка, синтезирани в §89 в Решение от 10.06.2006 на ЕСПЧ по делото Йорданов срещу България, според което „Наред с материалните условия, важен фактор е и режимът на задържане. При преценката, дали един ограничителен режим може да достигне до третиране в нарушение на чл. 3 в даден случай, следва да се имат предвид конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност, преследваната цел и отражението му върху засегнатото лице“ (с допълнителни препратки).

Особено актуално спрямо подлежащите на преценка факти по настоящото дело, от гл.т. преценка строгостта на режима, при който е бил поставен ищецът Пл.С. с оглед материалните условия в които се изразява, е последното по време Решение на ЕСПЧ –от 21.06.2018г. по дело Петров и др. срещу България във връзка с приложението на чл.3 от ЕКПЧ (§9, §23-26). В §23 от това Решение /от 21.06.2018г/ ЕСПЧ се е позовал и на други свои решения: напр. Х. и Т. срещу България § 204, Р. срещу България от 2015г, §42, казвайки, че изолацията трябва да бъде обоснована от конкретни причини, свързани със сигурността. В §26 от Решението от 21.06.2018г, което се разглежда, ЕСПЧ изрично е посочил, че взема предвид кумулативния ефект от условията, на които са подложени жалбоподателите при задържането им, като по отношение на силно ограничителния режим на лишаване от свобода, който не е обяснен с индивидуални съображения за сигурност, а също така и периода на задържането им – между четири и десет години досега, Съдът е намерил, че страданието и трудностите, които са изтърпели надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и са доста тежки, за да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отнасяне.

От всичко изложено по-горе се налагат следните изводи: Преценката за съобразеност условията на задържане, прилагани от държавата спрямо ищеца с изискванията за неподлагането му на изтезания, нечовешко отношение и незачитане на човешкото му достойнство, каквито има всеки човек /чл.3 от ЕКПЧ, чл.3 ал.1 от ЗИНЗС/, следва да се основава на една цялостна оценка на основанията за налагането, конкретните условия в които се изразява и изтърпява режима, продължителността му, преследваната цел и отражението, което има кумулативно върху конкретното лице и с оглед неговите оплаквания.

Ищецът твърди вреди - негативни психо-емоционални състояния и изживявания, като настъпили в причинна връзка с държането му през исковия период в продължителна изолация в Затвора-гр.Стара Загора (17.05.2012г.-17.05.2017г.), съпроводена с лишаването му от възможности за общуване и смислени дейности, кумулирано за целия исков период с незадоволително хранене, а за част от исковия период кумулирано и с незадоволителни материални условия от хигиенно и битово естество. В чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, сред обстоятелствата, за които законодателят сочи неблагоприятни и е отнесъл презумпцията, че са нарушаващи забраната за жестоко, нечовешко и унизително отношение по ал.1 на чл.3, е и поставянето в „продължителна изолация без възможност за общуване“. В предишната редакция на чл.3 ал.2 (т.е. преди изменението, в сила от 07.02.2017г), е визирана продължителна изолация без възможност за човешко общуване.

В случая ответникът признава поставянето на ищеца в единично спално помещение, постоянно заключено с изключение на времето през деня, в което ищецът е извеждан за ограничено време за дейности по престой на открито, спорт, за тоалет и хигиена и др. Сочи обаче, че се касае за характеристики на проявлението на т.нар.“специален режим“, прилаган спрямо ищеца и произтичащи от определяне с присъдата на този режим на изтърпяване на наказанието доживотен затвор. Този режим е и единствено възможен като първоначален за доживотно осъдените.

Ищецът изтърпява наказание доживотен затвор, наложено с присъда №113/15.05.2010г по НОХД №748/2009г. на Окръжен съд Стара Загора, станала окончателна на 17.11.2011г. С определение №12/18.01.2012г на ОС Стара Загора по нчд № 888/2011г е постановено общо наказание по присъдите по НОХД 128/2008 и НОХД №748/2009г, с което е постановено и изтърпяването на наказанието да стане при специален режим.

Изпълнението на наказанието доживотен затвор е регламентирано в Глава Петнадесета от ЗИНЗС /чл.197-199/ и глава Осма от ППЗИНЗС /чл.213-220/.

Осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност /чл.197 ал.1 ЗИНЗС, чл.213 от ППЗИНЗС/. Последно посочената разпоредба предвижда, че те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана (така както предвижда и чл.71 ал.2 ЗИНЗС за поставените на специален режим). Участието на доживотен затвор в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория. Изолацията на осъдените на доживотен затвор от останалите лишени от свобода се спазва и при конвоиране, лечение, свиждане, престой на открито и други случаи на напускане на помещението /чл.214 от ППЗИНЗС/.

Разпоредбата на чл.198 ал.2 ЗИНЗС в редакция до изменението, обн. в ДВ бр.13/2017г, както и разпоредбата на чл.217 от ППЗИНЗС, предвиждаше възможност доживотно осъдените да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка на тяхната личност.

Разпоредбата на чл.215 ППЗИНЗС предвижда, че за работа с лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор се разработват национални стандарти, които се утвърждават от главния директор на ГДИН /такива са одобрени и приложени по делото на л.257 и сл/.

Според приложени по делото Национални стандарти за третиране на лишени от свобода осъдени на доживотен затвор одобрени от Главния директор на ГД“ИН“ /л.257 и сл.по делото/, раздел V е предвидено- на осъдените на доживотен затвор съдът определя първоначален специален режим за изтърпяване на наказанието. Поставените на този режим задължително се изолират от останалите лишени от свобода. 1. Лишените от свобода на специален режим: се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 30% от размера на минималната работна заплата установена за страната; имат право на една хранителна пратка на месец; могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана. Относно условията, в раздел ІІ от стандарта „Материални условия“, е предвидено в т.2 че условията за живеене трябва да са здравословни, отговарящи на санитарно-хигиенните стандарти в разумно по размер пространство; т.3 във всички помещения следва да се осигури естествена светлина, вентилация и свеж въздух, т.4 право на безплатна храна по таблици, утвърдени от МП, съгласувани с МЗ и МФ в определено за целта помещение, 5.санитарните възли и прилежащите към тях помещения трябва да са достъпни и чисти, 6. Условията за къпане трябва да предлагат подходящо оборудвани помещения и ползване на съобразена с температурните нужди течаща вода, колкото е необходимо за поддържане на личната хигиена, но не по-малко от един път седмично; 7.предоставяне на облекло, т.8 всеки затворник разполага с отделно легло и отделно постелъчно бельо, т.9 от затворниците се изисква да поддържат личната си хигиена и на ползваните от тях помещения, като за целта им се предоставят такива тоалетни принадлежности, каквито са необходими за здравето и чистотата /л.259/.

Според чл.65 ал.2 ЗИНЗС в затворите и затворническите общежития от закрит тип се прилагат общ, строг и специален режим, като в чл.61 т.1 от ЗИНЗС (редакция ДВ бр.81 /2011г) е предвидено, че първоначалния режим на изтърпяване на наказанието се определя от съда, като за осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна това е специален режим. Възможности за изменение на режима в по-лек са били регламентирани в чл.66 от ЗИНЗС и са били приложими след изтърпяване на определена част от наказанието. За доживотно осъдените такава възможност /за изменение първоначалния режим със следващия по-лек/ е свързана с преценка наличие на предпоставките да имат добро поведение и след като са изтекли не по-малко от 5 години от наложеното наказание - чл.198 ал.1 от ЗИНЗС/редакция преди изменението, в сила от 07.02.2017г/ и чл.218 ППЗИНЗС. При изчисляването на посочения срок предварителното задържане под стража не се зачита. Преценката се осъществява от Комисия по изпълнение на наказанията, каквато чл.73 от ЗИНЗС /ред.ДВ бр.81 /2011г) е предвижда към всеки затвор /чл.74 ал.1 т.1/. С изменението на ЗИНЗС със ЗИД ЗИНЗС обн.в ДВ бр.13 /2017г в сила от 07.02.2017г са предвидени по –гъвкави възможности за изменение на определения за изтърпяване на наказанието режим. Според чл.198 ал.1 ЗИНЗС в актуалната си редакция след изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Предвидени са и по-гъвкави възможности, позволяващи включване на осъдените на доживотен затвор и поставени на специален режим в съвместни мероприятия, което вече е обусловено от преценка на началника на затвора /чл.198 ал.5 от ЗИНЗС/.

Така изложената нормативна уредба, отнесена към конкретния случай, обуславя следните правни изводи: Оплакванията на жалбоподателя от проявленията на режима за изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“ в периода 12.05.2012г.-12.05.2017г. са за поставянето му и държането му в единично спално помещение, вкл.държано заключено през деня, както и непозволяване от затворническата администрация той да участва в колективни мероприятия с други лишени от свобода /обучителни, образователни квалификационни дейности/, прекомерната продължителност на изолацията без повод за нея да е негово поведение на агресия спрямо други лица. Изложените оплаквания в случая не релевират незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Наложеното на ищеца наказание доживотен затвор е с присъда от 15.05.2010г., станала окончателна на 17.11.2011г. За периода от 17.11.2011г. до 17.11.2016г. изпълнението на присъдата доживотен затвор се свързва с прилагането и на задължителния по закон първоначален режим, който е и определен спрямо ищеца с определение №12/18.01.2012г. на ОС Стара Загора по нчд № 888/2011г., а именно – специален режим на изпълнение на наказанието доживотен затвор. Проявленията на първоначалния режим по изпълнение на наказанието на ищеца, действал през по-голяма част от исковия период - 15.05.2012г.-17.11.2016г., с оглед законовата уредба, действала в този период, вкл. от гл.т.задължителния първоначален режим който да е „специален“, т.е. най-ограничителния, който се следва за изпълнение на наказанието доживотен затвор и неговата непроменяемост по преценка на административен орган в период не по-малък от 5 г., не обективира каквато и да е незаконосъобразна административна деятелност, нито произтича от такава. Прилагането на режима от администрацията на затвора е в изпълнение на съдебен акт, в условия, изцяло съответстващи на действащото законодателство и стандарти. Преценката за опасността, която тези лица /доживотно осъдените/ представляват с оглед деянието, за което са осъдени, като обуславяща прилагането спрямо тях на най- ограничителния режим за конкретно посочен не по-малко от 5 годишен срок, е направена от самия законодател. Проявленията на първоначалния режим по изпълнение на наказанието на ищеца в исковия период 15.05.2012г.-17.11.2016г., изразяващи се в поставянето му отделно обособена зона /ищецът пребивава в зона с повишена сигурност на Затвор-Стара Загора, независимо от настаняването му различни помещения в исковия период - все единични и постоянно заключени, е съответно на чл.197 ал.1 ЗИНЗС, чл.213 от ППЗИНЗС, чл.71 ал.2 ЗИНЗС/предишна редакция/. От употребения от законодателя израз „постоянно заключени помещения“ и при засилен надзор и охрана следва извод, че изискването за постоянно заключване се отнася и за спалните помещения, в които тези лица изтърпяват наказанието си, а не само за зоната.

В исковия период, посочените от ищеца проявления на режима спрямо него не сочат на прекомерна по критериите на ЕСПЧ за преценка наличието на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, суровост и строгост. Не настаняване на ищеца в общи помещения с други лишени от свобода, изтърпяващи срочни присъди и не включването му в колективни мероприятия от какъвто и да е характер с такива лица, кореспондира на нормативно въведените ограничения за такива дейности спрямо осъдените на доживотен затвор и изтърпяващи това при специален режим. Тази забрана произтича от чл.198 ал.2 ЗИНЗС в редакция до изменението, обн. в ДВ бр.13/2017г, в сила от 07.02.2017г, и чл.217 от ППЗИНЗС, действала за целия исков период, според които осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност. Следователно поставените на специален режим доживотно осъдени, не могат да се ползват от тази възможност, а за ищеца възможността от изменение на режима е обусловена от редица предпоставки и срок. Исканията на ищеца, подавани на различни дати в исковия период до администрацията на затвора(например жалба вх.№8/24.02.2016г /л.265/, жалба вх.№ 1от 04.01.2017г /л.271/, вх.№ж-215/17.03.2016/л.241/), да не бъде заключвано спалното му помещение и за включване в образователни програми на територията на затвора, не кореспондират с негово нормативно регламентирано субективно право с такова съдържание, нито за администрацията произтича от сезирането й с тези искания задължение за произнасяне или за изпълнение на желаното действие.

Следва да се подчертае, че строгостта на режима в конкретния случай не се преценява като надвишаваща минималния праг на суровост, нито от гл.т. продължителността /близка до законовоопределената/, нито от гл.т. начина на прилагане /вкл. и от гл.т. условията от битово и санитарно-хигиенно естество и осигуряваните възможности за социалиална и др.дейност, макар не по начина и с лицата, който ищецът е желаел/, нито от гл.т. преследваната цел и отражението му върху ищеца.

Исковият период се свързва приблизително с 5 годишния първоначален режим от определяне на наказанието, съответно и режима, при който то да се изпълнява. В случая няма предпоставки да се счита, че след изтичане на 5- годишния срок автоматично следва облекчаване режима на осъдения на доживотен затвор. Законодателят е използвал понятието „не по-малко“ от 5г., което определя приблизително времето към което е поставено изискване за извършване оценка от администрацията за наличие предпоставки за изменение режима на доживотно осъдения в следващия по-лек. Напълно неоснователни са оплакванията на оспорващия, че оценка не му е правена, въпреки отправени искания, нито са основателни исканията му за автоматично отпадане на ограниченията произтичащи от режима след изтичане на 5г. от определяне на първоначален такъв. Неоснователно ищецът вижда отклонение от законоустановената цел на прилагането на режима спрямо него в обективирания в това писмо извод, че не е променил нагласите си за отношение към правонарушението, като отрича да е виновен за извършеното от него деяние. Съдът намира за съответно на целта изпълнение на наложената спрямо ищеца присъда да поправи и превъзпита дееца /чл.36 НК/.

В съответствие с тази цел законодателят е регламентирал в разпоредбата на чл.152 ал.3, вр.с 1 от ЗИНЗС като средства за ресоциализация на лишените от свобода и подпомагане на личностната им промяна, осъществяването провеждане спрямо тях на социална дейност и възпитателна работа, както и програми за въздействие за намаляване риска от вреди и от рецидив /чл.153 и сл.от ЗИНЗС/. Макар ищецът да е доживотно осъден, той не е изключен от подлагане на такива дейности и работа, което означава, че за администрацията той е поправим и подлежи на реинтеграция. Според твърденията на свидетелят Н., социално-възпитателна работа е провеждана и индивидуално спрямо ищеца, вкл.посредством ежедневна вербална комуникация и др.средства. Изискванията на законодателя за оценка на риска като елемент от планиране изпълнението на присъдата /чл.129 от ППЗИНЗС/, не обуславят необходимост от свеждането й до знанието на осъдения. Подобна оценка е елемент, необходим за определяне профила на пенитенциарно третиране във всеки конкретен случай и в случая на ищеца, такава е направена конкретно на него. Данни за извършена спрямо ищеца оценка с извод за високи при него нива на риск от вреди и насочени както към личността, така и към обществото, така и риск от рецидив се съдържат в писмо изх.№ 4184/12.04.2013г на ГД „ИН“, представено от самия ищец и прието като доказателство по делото.

Изпълнението на присъдата на ищеца доживотен затвор при специален режим за времето след изтичане на приблизителния 5 годишен срок от постановяването му /което съдът определя около м.декември 2016г./ и до 15.05.2017г. - крайният срок според исковата молба, е основано на решение на комисията по чл.73 от ЗИНЗС, каквото законът предвиждаше до отмяната на чл.73 и чл.74 от ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г/. Комисията по изпълнение на наказанията въз основа направена на ищеца оценка е преценила че не са налице предпоставки за изменение режима на С.. (писмо на Началника на Затвор-Стара Загора изх.№ 586/2009 от 04.12.2017г, вх.№5011/06.12.2017г – л.250 по делото). Действително в решението на комисията в случая няма данни за конкретните съображения за риска, който лицето представлява, нито са посочени съображенията за сигурност, които са го обусловили. Данните от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели са неотносими по делото и не могат да мотивират решението на колективния орган. Следва да се посочи обаче, че решението по чл.73 от ЗИНЗС взето спрямо С. е правен акт, продължил прилагането на режима и в период след м.12.2016г, което сочи на наличие на основание за продължаване прилагането на този режим и в период м.12.2016г-15.05.2017г. С измененията на ЗИНЗС в сила от 07.02.2017г, разпоредбата на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС вече предвижда произнасяне по въпроса за режима след изтърпяване на една година от наказанието с изричен акт на началника на затвора, който акт се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Според чл.198 ал.3 от с.з началникът на затвора се произнася със заповед дали да се продължи изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.

Произнасянето на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС спрямо режима на Пл.Й.С. /преди отмяната на тази норма/ представлява изричен правен акт, обжалваем и преди измененията в закона в сила от 07.02.2017г. и в случая неотменен предварително по съдебен ред. Изложеното е пречка съдът в настоящото производство да преценява или да подлага под съмнение неговата законосъобразност. Законодателят е изисквал преценката за режима да се направи от администрацията след не по-малък от 5години, но без да посочва конкретен краен срок, нито резултат. В случая продължаването прилагането на специалния режим спрямо С. е обосновано с решение на Комисията по чл.73 ЗИНЗС от края на 2016г, т.е. постановено в 5 г.период, предвиден за такава оценка, и заключаващо на липса на предпоставки за поставяне ищеца на следващия по-лек по строгост режим.

За преценка основателността на иска по чл.284 ал.1 вр.с чл.3 от ЗИНЗС, с който съдът е сезиран, се следва оценка на дейността като незаконосъобразна, от гл.т. проявлението на условията на режима в конкретния случай, съответно преценка дали те могат да се определят като нечовешки и унизителни, вкл. с оглед наличието на основание за налагането, кумулирането им с други незаконосъобразни условия, а не от гл.т. законосъобразността на актовете, обуславящи този режим. Следва да се отбележи, че липсата на агресивно поведение, каквато ищецът изтъква и се потвърждава от св.показания на св.Н.,***, не е единственият критерий за преценка дали ищецът представлява опасност и какви са нивата му на риск, съответно дали се следва изменение на режима на доживотно осъдения. В случая съдът не следва и да обсъжда дали са били налице спрямо него предпоставки за изменение на режима или не.

В светлината на отправните точки на тълкуване на чл.3 от ЕКПЧ, вкл.в Решението от 21.06.2018г по делото Петров и др.срещу България, изолацията на ищеца - по начина, по който е прилагана спрямо него (вкл. във времето, явяващо се част от исковия период - м.декември 2016г до 15.05.2017г.), не е нито като лишена от основание, нито като прекомерно продължила, нито като прилагана по начин твърде строг и при прекалено сурови условия. Касае се за период от шест месеца приблизително. Съдът намира, че прилагането на режима спрямо С. в периода 15.05.2012г.-15.05.2017г. в конкретния случай не обективира нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. В исковия период Пл.С. не е бил поставен в условия на пълна изолация, макар да са били ограничени възможностите му да общува. По делото се доказа, а и ищецът също признава, че е бил извеждан от спалното си помещение ежедневно за тоалет, престой на открито- времето за което е било между час и час и двадесет минути дневно /графици на л.282-283/, осигурявани са му от администрацията възможности за спорт, от които той се е ползвал, извеждан е и за посещение при лекар и др. нужди. Неудовлетворяването на исканията на ищеца да се държи отключена килията му денем и да участва в организирани спрямо другите лишени от свобода образователни, обучителни и квалификационни дейности (жалба вх.№ж-215/17.03.2016/л.241-243/, жалба вх.№8/24.02.2016г /л.265/, жалба вх.№ 1от 04.01.2017г /л.271/) не води до извод за незаконосъобразност, нито до твърде голяма строгост на прилагания режим, който да се определи като нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, съответно на чл.3 от ЕКПЧ. Администрацията не е имала нормативно нито право на преценка, нито възможност, да приложи исканото от ищеца облекчение на режима чрез държано отключено денем спалното му помещение, както и чрез включването му в колективни мероприятия със срочно осъдени лишени от свобода.

Действително в някои решения на ЕСПЧ, в т.ч. и спрямо България, са обсъждани възможните негативни въздействия на продължителната изолация на лицата с доживотни присъди спрямо психиката им, вкл.когато тя е съпроводена от липса на ангажиране на последните в трудови, обучителни и каквито и да е дейности. В конкретния случай следва да се изтъкне, че неосигуряването на вещи и пособия, съответно дейности от вида на исканите от ищеца не обективира незаконосъобразно проявление на режима. През исковия период ищецът не е бил лишен от общуване с други лица и участие в дейности извън килията. Съгласно разпоредбата чл. 150, ал.1 от ППЗИНС ежедневно, в рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани в трудов процес следва се провеждат културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии, спазвайки изискванията на чл.213 ППЗИНЗС, която предвижда, че участието на лишени от свобода на доживотен затвор могат да участват в колективни мероприятия само с осъдени от същата категория. Ищецът няма данни да е ангажиран в трудов процес, нито твърди такива искания. На ищеца е осигурявана възможност да разговаря и участва в дейности с лица, изтърпяващи наказание също в ЗПС на Затвора /това се установява и от свидетелските показания на св.М.Х./, признава се и от ищеца, че е общувал с останалата затворническа общност в ЗПС. Осигурявани са на ищеца през исковия период възможности за престой на открито и за спорт с лица, изтърпяващи наказания в същата зона. Налице са данни за участие на ищеца в мероприятия с други лица, изтърпяващи наказание в зоната с повишена сигурност на Затвора-Стара Загора. Съгласно докладна от 02.03.2016г. на инспектор СДВР, С. може да бъде включен в квалификационни курсове и образователни програми за доживотно осъдени /л.266/. Съответно, през 2016г ищецът признава за организирани сред лицата в ЗПС игри на карти и табла /жалба вх.№ 1 от 04.01.2017г /л.271/. По данни на св.Н., спрямо лицата, изтърпяващи наказания в ЗПС, вкл.спрямо ищеца, е предоставена възможност за включване в курс по компютърна грамотност, курс по английски език, концерт на патронния празник на училището към затвора, религиозна подкрепа и пр. Участието на ищеца в курса по компютърна грамотност се установява и от писмо вх.№1821/29.03.2017г на л.140 по делото/. Изложеното сочи, че администрацията се е съобразила с новата редакция на чл.198 ал.5 от ЗИНЗС, в сила от 07.02.2017г, според която със заповед на началника на затвора поставените на специален режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна може да участват съвместно с други лишени от свобода в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности.

Не обективира незаконосъобразно бездействие, нито формира извод за твърде голяма суровост на режима неосигуряването на желаната от ищеца антена за да гледа кабелна телевизия, както и неосигуряването на вестници и списания, каквито той е поискал. Прави впечатление, че отправяните в исковия период искания на ищеца спрямо администрацията на Затвора Стара Загора за осигуряване на „смислени дейности“ не са свързани с искане за труд. От анализа на чл.150, вр.с чл.213 от ППЗИНЗС не следва извод, че е налице задължение администрацията да разнообразява ежедневието на доживотно осъдения по начина, по който той желае. Възможности за осигуряване на кабелна телевизия, вкл. на лишените от свобода в ЗПС на Старозагорския затвор, са осигурени, макар обвързани с изискване за плащане на такса от 5лв/месечно, каквато ищецът не изразява готовност да поеме. През част от исковия период в зоната е функционирал ДВД плейър /св.Н./. Установява се още, че ищецът разполага с литература в спалното си помещение, чрез която може да разнообразява времето си, като няма данни да е искал книги от библиотечния фонд за да удовлетвори своя необходимост да чете. Обстоятелството, че ищецът не е включван в обучение в училището към затвора се обяснява с това, че той вече има средно образование; а невключването в общо организираните като групови курсове и програми спрямо срочно осъдени на лишаване от свобода, произтича от законовата забрана за подобни участия на лицата, изтърпяващи присъди при специален режим, какъвто е и ищеца в исковия период. През исковия период са били осигурени на ищеца свиждания, разговори, кореспонденция с близки (писмо вх.№1821/29.03.2017г на л.140 по делото) което не се отрича от ищеца. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че през исковия период възможности на ищеца за общуване, макар с ограничения, както и заетост със дейности, неограничени от изпълнението на присъдата, вкл.свързани с умствено и физическо стимулиране, са били осигурени от администрацията на ответника.

Съдът съобрази, че за периода 15.05.2012г.- 23.09.2015г., ищецът вече е получил обезщетение за претърпените от него морални вреди от неблагоприятни условия в Затвора - Стара Загора. С Решение по адм.д.№ 404/2015г на СтАС е бил уважен до размера на 2400лв. иск на П.С. по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за обезвреда от незадоволителни битови и санитарно-хигиенни условия в Затвора гр.Стара Загора за периода 23.09.2010г.-23.09.2015г., а за горницата над тази сума до претендираната по това дело парична сума, искът е бил отхвърлен. Неимуществените вреди, претендирани и приети за доказани по това дело /адм.д.№ 404/2015г./ се свързват с претърпени от ищеца в разглеждания период и от описаното проявление на условията в затвора негативни изживявания, унизително и обидно отношение. Макар режима да е бил прилаган спрямо ищеца и в периода, разглеждан по адм.д. № 404/2015г., ищецът не е формулирал по това дело оплаквания относно неговото проявление, извън битовите и хигиенни обстоятелства. Изложеното е пречка съдът да прецени настоящите оплаквания за негативни емоционални изживявания и състояния, т.е. от естество, сходно като обезщетените с Решението по адм.д.№ 404/2015г. и отнесени и към период вкл.15.05.2012г.-23.09.2015г., като стоящи в причинна връзка именно с поставянето му в изолация и то проведена по начина по който е изисквал първоначалния режим на изтърпяване наказанието доживотен затвор.

Относителната изолация, в която е бил поставен ищеца в исковия период, вкл.от 24.09.2015г.-15.05.2017г. не е съпроводена с други нехуманни условия, вкл.от гл.т.хигиената и битовото осигуряване и храненето, които с оглед кумулативното си въздействие да поставят въпрос за нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС.

Оплакванията, че за периода 24.09.2015г. - 08.04.2016г. ищецът е търпял ограничения от гл.т.липсата на постоянно осигурен достъп до санитарно помещение и течаща вода, са действително доказани. Установява се по делото, че в този период ищецът е бил извеждан пет пъти дневно и при нужда до общите за зоната с повишена сигурност, в която е настанен, санитарни помещения. През останалото време от денонощието, администрацията на затвора му е осигурила кофа, в която при необходимост да може да се облекчи. Изложеното действително не съответства на едно хуманно отношение. В случая обаче само по себе си това нарушение се явява изолирано и с оглед кратката си продължителност не обуславя извод за претърпяване на твърдените с исковата молба от 15.05.2017г. вреди. Факт е, че в този период (24.09.2015г-08.04.2016г) е бил в ход ремонт на Затвор Стара Загора, свързан с изграждане на самостоятелни санитарни възли във всяко килийно помещение и реновирането им. Ремонтът е приключил на 08.04.2016г., като след тази дата ищецът не навежда оплаквания относно възможностите да ползва санитарен възел и течаща вода когато желае, нито е подал иск за обезщетение на претърпени морални вреди в периода преди ремонта /искът е подаден на 15.05.2017г/. Тази отдалеченост във времето подлага на съмнение настъпването на такива интензивни негативни емоционални чувства в причинна връзка именно с липсата на достъп до тоалетна извън установения график във времето от 24.09.2015г.-08.04.2016г., още повече че другите условия на изтърпяване са били като цяло адекватни и не прекомерно строги или сурови.

През целия исков период 15.05.2012г.-15.05.2017г. администрацията на Затвора - гр.Стара Загора е осигурявала на лишените от свобода в ЗПС топла вода два пъти седмично /писмо изх.№ 586/2009 от 04.12.2017г от Началника на Затвора- Стара Загора, л.250/. С оглед данните, че хигиенното помещение към килията на ищеца е без сифон и при осигуряване възможност за къпане на лишените от свобода в ЗПС, вкл.ищеца, два пъти в седмицата, съдът приема за доказани твърденията му за неосигуряване ежедневно на възможност да взема душ. Това обаче, наред с твърдението му за неосигурени лични тоалетни принадлежности не обективира незаконосъобразно административно бездействие. Законодателят не формулира изрично такива изисквания към администрацията. Доколкото са били осигурени от администрацията възможности за лична и обща хигиена /места и средства за лична хигиена, средства за почистване, вкл.лични, възможности за тоалет и баня, възможности конкретно на ищеца да се поддържа спретнат и чист/, следователно законовото изискване се явява спазено. Не се доказва, че ищецът не се е поддържал чист по вина на администрацията.

Не обективира в конкретния случай незаконосъобразна административна дейност непоставянето на мрежа против комари на прозореца на килийното помещение на ищеца. Видно е от доказателствата, че затворът е бил в процес на ремонт, насочен към поетапно и съществено подобряване на битовите условия, което сочи на вероятно забавяне в поставянето на такива комарници. Ако и да са влизали в стаята на ищеца насекоми, които да го тревожат /което се доказва от св.показания на св.Х.), то съдът не приема за произтичащи от това твърдените така интензивни терзания.

Не се доказват вреди и в причинна връзка с обстоятелството, че ищецът простирал бельо в спалното си помещение през периода 24.09.2015- 15.05.2017г. В този период вентилация в спалните помещения, в които е настаняван ищеца се е осъществявала чрез отваряне на прозорците, а през летния сезон се оставят отворени капаците на отворите за храна /пак същото писмо/. Голямото овлажняване на въздуха според ищеца било обусловено от простирането на личното му бельо в спалното помещение, което отнася за периоди преди и след ремонта. Оплаквания в тази връзка е отнасял до Началника на затвора (жалба сигнал вх.№ 109/12.12.2016г /л.295/, жалба вх.№6/17.01.2017г-л.274). Наличието на влага в килия№1 - мазилката била подпухнала, падали парчета от нея /според св.Х./ е преодоляно с ремонта. След преместването в новата зона, ищецът твърди, че продължил да пере сам и суши личното бельо в спалното си помещение, от което също продължило да се събира влага. И в двете помещения има отваряемост на прозорците, следователно осигурено е било изискването за достъп на свеж въздух до спалното помещение на ищеца. Установява се по делото, че е създадена в периода 24.09.2015г- 15.05.2017г в Затвора – Стара Загора организация по пране и изсушаване на дрехите, вкл.на осъдените на доживотен затвор в ЗПС. С оглед на изложеното, визираното не обективира незаконосъобразна административна дейност, нито нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС.

Храненето е сред обстоятелствата, изброени в чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, които при доказано несъответствие на условията в затвора от гл.т.изискванията в тази насока, се свързват със законова презумпция за нарушение на забраната, регламентирана в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Правото на безплатна храна на лишените от свобода е нормативно уредено в чл.84 ал.2 от ЗИНЗС, като е предвидено, че тази храна следва да е достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Според СМЕ, за процесния период предлаганата безплатна храна на ищеца в Затвора е следвало да отговаря на продуктовия набор и енергийно съдържание от Таблица 1 по групи храни в грамаж на ден и при среднодневен енергиен прием от 2622 ккал/ден. По химичен състав храната следва да отговаря на Наредба № 23/2005г., действаща в процесния период. По делото се установи, че в Затвора – Стара Загора се осигурява безплатно хранене на лишените от свобода, в т.ч. и на ищеца, съобразно общите изисквания за нейното съдържание и неговите нужди. Представени са по делото седмичните менюта, изпълнявани в периода 2014-2017г., от които съдът формира извод за пълноценно, разнообразно и балансирано хранене на ищеца. Храната, предоставяна в Затвора гр.Стара Загора, е съответствала на изискванията за количество и калориен състав, предвидени в Таблица №1 и заменителните таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, както и, с леки отклонения, на изискванията за химичен състав, които отклонения са без отражение спрямо крайния извод за съответност на храненето в затвора с изискванията към дейността.

От съвкупната преценка на заключението на съдебно медицинска експертиза (вх.№3889/26.09.2018г.), приложените по делото менюта и други документи, относими към храненето на затворниците в периода 2014г.-2017г., както и от свидетелските показания по делото се установи, че на ищеца е била редовно и своевременно осигурявана разнообразна безплатна храна в Затвора в гр.Ст.Загора. Средното енергийно съдържание на предлаганото на ищеца меню в затвора е съответствало на таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, съгласно обстойния и изчерпателен отговор на въпрос 1 от СМЕ /л.3-19 от СМЕ или л.506-522, л.528 по делото/. Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, утвърдена от министъра на правосъдието, определя средното количество на хранителните продукети за един ден, които трябва да се предлагат на един лишен от свобода възрастен, както и средното дневно енергийно съдържание на предлаганата храна от 2622 ккал/ден. Вещото лице е използвало при отговора метода на извършване, обобщаване и анализиране резултата от представителна извадка от произволно избрани едноседмични менюта за всеки сезон.

Заключението за 2014г от сравнителния обобщен анализ за 2014г е следното /л.512/: При изготвяне на менюто в затвора са използвани рецепти от Сборник рецепти за кулинарните изделия, приготвени в заведенията за обществено хранене, 1991г, при отчитане технологията, а бруто количествата продукти са включвани с известни отклонения, съобразени от СМЕ. Среднодневното енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в затвора е 2639.5 ккал/ден (толкова е и ръчно изчислено) и е малко над препоръчваното в таблица №1 от 2622 ккал_ден. Приемът на продукти по групи храни показва включване на продукти от всички основни групи храни, осигурено е разнообразие. Приемът по групи храни показва отклонения, които се преодоляват в голяма степен с помощта на разрешените заменнки /приложение №38/. Приемът на продукти по групи храни показва отклонения за: хляб, сирене, месо с кости, риба, прясно и кисело мляко – които са предлагани в количества, по-големи от препоръчваните в таблица №1; и за тестени, брашно, ориз, яйца, картофи, захар, плодове и зеленчуци, масло, доматено пюр, червен пипер, оцет – предлагани в количества по-малки от препоръчаните в таблица 1.

Химичния състав на продуктовия набор на предлаганата в затвора храна показва:

-средно енергийно съдържание на ден, на база Таблици за състава на българските хранителни продукти от 1975г, е 2700.9 ккал/ден, над препоръчваното в таблица №1 от 2622 ккал/ден.

-Съдържанието на хранителните вещества белтъци, мазнини и въглехидрати, изчислени като относителен дял от среднодневния енергииен прием с храната, е в границите на препоръчвания интервал от 10-15Е% за белтък (11.9Е %); над горна граница на интервала за мазнини (15-30 Е%) -36.7Е%; под долна граница за въглехидрати (55-75Е%)- 48.8 Е%.

-Среднодневния прием на натрий, желязо, фосфор, вит.РР от предлаганата храна в затвор Стара Загора е над препоръчителния прием по наредба №23/2005г;

-Среднодневния прием на калий,калций, магнезий, вит.А, вт.D, вит.Е, вит.В1, В2, вит.С от предлаганата храна /2014г/ е под препоръчителния прием от Наредба №23/2005г.

Заключението за 2015г от сравнителния обобщен анализ за 2015г е следното /л.514/: при изготвяне на менюто в затвора са използвани рецепти от същия Сборник. Среднодневното енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в затвора е 2631 ккал/ден (ръчно – 2631.3) и е малко над препоръчваното в таблица №1 от 2622 ккал_ден. Приемът на продукти по групи храни показва включване на продукти от всички основни групи храни, осигурено е разнообразие. Приемът по групи храни показва отклонения, които се преодоляват в голяма степен с помощта на разрешените заменнки /приложение №77/. Приемът на продукти по групи храни показва отклонения за: в по-голямо от препоръчваното в таблица №1 количество се предлагат: хляб, брашно, сирене, олио, тестени, халва, сол, прясно мляко, маргарин; в по-малко количество от препоръчаното в таблизца №1 са били предлагани: захар, ориз, плодове, месо с кости, яйца, доматено пюре, картофи, зеленчуци, плодове, червен пипер, оцет .

Химичния състав на продуктовия набор на предлаганата в затвора храна показва:

-средно енергийно съдържание на ден на база Таблици за състава на българските хранителни продукти от 1975г е 2534.9 ккал/ден, над препоръчваното в таблица №1 от 2622 ккал/ден.

-Съдържанието на хранителните вещества белтъци, мазнини и въглехидрати, изчислени като относителен дял от среднодневния енергииен прием с храната, е в границите на препоръчвания интервал от 10-15Е% за белтък (13.4Е %); над горна граница на интервала за мазнини (15-30 Е%) -31.2 Е%; под долна граница за въглехидрати (55-75Е%)- 52.8 Е%.

-Среднодневния прием на натрий, желязо, фосфор, вит.РР и вит.Е от предлаганата храна в затвор Стара Загора е над препоръчителния прием по Наредба №23/2005г;

-среднодневния прием на калий, калций, магнезий, вит.А, вт.D, вит.К, вит.В1, В2, вит.С от предлаганата храна за 2015г е под препоръчителния прием от Наредба №23/2005г

Заключението за 2016г от сравнителния обобщен анализ за тази година е следното /л.518/: при изготвяне на менюто в затвора са използвани рецепти от същия Сборник. Среднодневното енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в затвора е 2648.5 ккал/ден и е малко над препоръчваното в таблица №1 от 2622 ккал_ден. Приемът на продукти по групи храни показва включване на продукти от всички основни групи храни. Приемът по групи храни показва отклонения, които се преодоляват в голяма степен с помощта на разрешените заменки /приложение №116-л.655/. Приемът на продукти по групи храни показва отклонения за: в по-голямо от препоръчваното в таблица №1 количество се предлагат: хляб, сирене, олио, месо с кости, птиче месо, риба, халва, маргарин; а в по-малко от препоръчваното в таблица 1: брашно, ориз, тестени , свинска мас, захар, яйца, плодове, зеленчуци, картофи, доматено пюре, червен пипер, сол, прясно мляко, оцет.

Химичния състав на продуктовия набор на предлаганата в затвора храна показва:

-средно енергийно съдържание на ден на база Таблици за състава на българските хранителни продукти от 1975г е 2657.7 ккал/ден, над препоръчваното в таблица №1 от 2622 ккал/ден.

-Съдържанието на хранителните вещества белтъци, мазнини и въглехидрати, изчислени като относителен дял от среднодневния енергииен прием с храната, е в границите на препоръчвания интервал от 10-15Е% за белтък (12.5Е %); над горна граница на интервала за мазнини (15-30 Е%) -35.7 Е%; под долна граница за въглехидрати (55-75Е%)- 48.8 Е%.

-Среднодневния прием на натрий, желязо, фосфор, вит.РР и вит.Е от предлаганата храна в затвор Стара Загора е над препоръчителния прием по Наредба №23/2005г;

-среднодневния прием на калий, калций, магнезий, вит.А, вт.D, вит.К, вит.В1, В2, вит.С от предлаганата храна за 2016г е под препоръчителния прием от Наредба №23/2005г

Заключението за 2017г от сравнителния обобщен анализ /на два сезона и средногодишно за част от тази година/ е /л.521/: при изготвяне на менюто в затвора са използвани рецепти от същия Сборник. Среднодневното енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в затвора е 2649 ккал/ден и е малко над препоръчваното в таблица №1 от 2622 ккал_ден. Приемът на продукти по групи храни показва включване на продукти от всички основни групи храни, разнообразие. Приемът по групи храни показва отклонения, които се преодоляват в голяма степен с помощта на разрешените заменки /приложение №137-л.679/. Приемът на продукти по групи храни показва отклонения за: в по-голямо от препоръчваното в таблица №1 количество се предлагат: хляб, брашно, сирене, месо с кости, птиче месо, риба, халва, сол, маргарин, картофи, зеленчуци; а в по-малко от препоръчваното в таблица 1: фасул/леща, тестени, захар, яйца, плодове, доматено пюре, червен пипер, прясно мляко, оцет.

Химичния състав на продуктовия набор на предлаганата в затвора храна показва:

-средно енергийно съдържание на ден на база Таблици за състава на българските хранителни продукти от 1975г е 2829.5 ккал/ден, над препоръчваното в таблица №1 от 2622 ккал/ден.

-Съдържанието на хранителните вещества белтъци, мазнини и въглехидрати, изчислени като относителен дял от среднодневния енергииен прием с храната, е в границите на препоръчвания интервал от 10-15Е% за белтък (12.0Е %); над горна граница на интервала за мазнини (15-30 Е%) -37,8 Е%; под долна граница за въглехидрати (55-75Е%)- 47.4 Е%.

-Среднодневния прием на натрий, желязо, фосфор, вит.РР и вит.Е от предлаганата храна в затвор Стара Загора за визирания период от 2017г е над препоръчителния прием по Наредба №23/2005г;

-среднодневния прием на калий, калций, магнезий, вит.А, вт.D, вит.К, вит.В1, В2, вит.С от предлаганата храна за периода от 2017г е под препоръчителния прием от Наредба №23/2005г.

Експертът е посочил конкретните препоръчителни стойности на среднодневен прием на основни хранителни вещества, основни витамини и минерали-л.525, л.530. Установи се по делото, че химичния състав на менюто, предлагано в Затвора- гр.Стара Загора, на база сравнителни анализи на количествата хранителни вещества от предлаганата в Затвора храна средно на ден, е в леки отклонения спрямо нормите за прием на някои основни хранителни вещества, витамини и минерали съгласно Наредба №23 от 2005г, действаща в процесния период. Според СМЕ, Средното енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в затвора за всяка от годините в периода 2014г-2017г, е над препоръчваното Таблица 1 от 2622г. Съдържанието на хранителните вещества белтъци, мазнини, въглехидрати, изчислени като относителен дял от среднодневния енергиен прием с храната е в границите на препоръчвания интервал за белтък, над горна граница на интервала за мазнини и под долна граница на интервала за въглехидрати за всяка от годините в периода 2014-2017г. Също за всяка от годините в този период е констатирано, че среднодневния прием на натрий, желязо, фосфор, вит.РР, а за 2015, 2016г,2017 и вит.Е, от предлаганата храна е над препоръчителния прием от Наредба №23 за физиологични норми за хранене на населението. За всяка година от периода среднодневния прием на калий, калций, магнезий, вит.А, вит.D, вит.В1 и вит.В2, вит С /а за 2014г вит Е, съответно за 2015 и 2016г и вит.К/ от предлаганата храна е под препоръчителния прием. Заключението на експерта, е, че за всяка от годините, включени в изследването, безплатната храна в затвора по отношение на химичния си състав съответства по енергия и съдържание на белтък, макар да има малки отклонения по отношение на приема на мазнини, въглехидрати и частично за витамини и минерали, това няма да доведе до риск от дефицити. Храненето на ищеца отговаря на утвърдените от министъра на правосъдието Таблица 1 и заменителна таблица, както и на необходимото за енергоразхода на ищеца хранене, каквото е изискването на Наредба №23 /2005г. /отговор на въпрос №4/.

Обстоятелството, че за всяка от годините в периода 2014г.-2017г., включени в изследването, са налице отклонения от гл.т. включването на някои групи храни (примерно мазнините са малко в повече от препоръчваните интервали, а въглехидратите в малко по-малко), наред с отклонения във витаминния състав, не сочат на неизпълнение на изискването за осигуряване на ищеца здравословно хранене спрямо неговите нужди.

Според чл.3 от Наредба № 23/ 19.07.2005г. за физиологичните норми за хранене на населението, тези норми включват препоръчителни стойности за хранителен прием и препоръчителни интервали за хранителен прием. Следователно установените от експерта отклонения от гл.т. химичния състав на предлаганата в затвора храна за отделни периоди, са отклонения спрямо едни препоръчителни величини. Крайния извод на експерта е, че това няма да доведе до риск от дефицити. Следователно отклоненията в химичния състав на предоставяната безплатна храна се явяват незначителни и неотразяващи се на изискванията за здравословно хранене. Изложеното, наред с доказателствата за наличие на трайна тенденция по завишаване дажбите на ищеца, данните че е физически здрав и при липса на здравословни оплаквания, в причинна връзка с химичния състав на ястията, съдът намира, че храненето на ищеца, осигурявано в Затвора-Стара Загора през исковия период, е съответствало на изискванията за здравословност.

Не се доказват следователно твърденията на ищеца, че не му е било осигурено хранене, съответно на неговите индивидуални потребности. При изготвяне на СМЕ вещото лице прави извод, че храненето в затвора гр.Стара Загора е осигурявало хранене с по-високи стойности на средно енергийно съдържание на ден за лицата, лишени от свобода спрямо регламентираните в таблица 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, утвърдена от министъра на правосъдието, министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Средното енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в Затвора за 2014г е 2639.6 ккал/ден; за 2015г-2631.3 ккал/ден, за 2016г-от 2648.5 ккал/ден и за 2017г от 2649.2 ккал/ден, т.е. експерта го определя като малко над и съответстващо на средното енергийно съдържание на ден от 2622 ккал/ден, препоръчано в таблица№ 1. Това енергийно съдържание на храненето в затвора е и над стойността от 2583 ккал/ден /средно/, препоръчителна за групата мъже на възрастта на ищеца и при ниска физическа активност по Наредба №23 за физиологични норми за хранене на населението /л.523 по делото/. От това, че средните стойности на енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в Затвора са в периода 2014-2017г. по-ниски от индивидуалните нужди на ищеца от енергиен прием (между 2938.8 до 2843.8 ккал/ден), съдът намира, че не произтича за ищеца накърняване правото му на здравословно хранене. От една страна, както отбелязва и вещото лице, при организирано групово хранене не е възможно и не е необходимо да се постигнат идеалните условия за спазване на индивидуалния енергиен прием на всяко едно лице. От друга страна, съдът приема за доказано в случая, че администрацията на затвора редовно е осигурява на ищеца завишена дажба. От свидетелските показания на св.Х. и св.Т. се установи, че при оплакване на жалбоподателя относно количеството и състава на порцията храна, която получава, както и от гл.т.начина на приготвянето й, всякога ищецът е получавал друга порция, съответно направено по друг начин ястие, както и че по принцип на ищеца е предоставяна храна в количество, завишено спрямо това на останалите лишени от свобода. Както от писмените, така и от гласните доказателства следва извод, че храненето на ищеца през целия исков период е съответствало на общите изисквания и конкретно на неговите нужди, вкл.неговото здравословно и физическо състояние.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца относно включването на конкретни видове храни при изчисленията с изявление, че не са присъствали в неговотю меню, съответно че не са включвани периодично. Това е така, тъй като разглеждането на иска предполага едно окрупняване и осредняване на показателите от гл.т. преценка съответствие на предлаганото хранене в исковия период, засягащ шест календарни години с изискванията към него. Вещото лице уточнява, че изчисленията, които е направило за 2014г.-2017г. са на база продуктовия набор според произволно избрани храни от основните групи храни, а не на базата на действителния прием на всички ястия. Този подход е разрешен в науката по хранене и може да се изчисли продуктовия набор по този начин –като за група храни (плодове и зеленчуци) се избират произволно избрани хранителни продукти, в произволни количества, като общото количество трябва да е равно на действително предлаганото.

Неоснователно е оспорването на СМЕ от ищеца, основано на несъобразяване при изготвяне на заключението на мюсюлманската религия, съответно и начин на хранене на ищеца в периода след 01.06.2015г. В исковата молба не са въведени твърдения за несъобразяване предлаганата храна с религията на ищеца. Съдът намира, че е осигурил равни възможности на страните, вкл.осигурил е на ищеца възможност да докаже твърденията си, основани на оплаквания от количеството, калоричния и химичен състав на храната в Затвора-Стара Загора в периода 15.05.2012г.-15.05.2017г., поради което и при събрани доказателства в тази насока, е неотносима практиктиката на която ищеца се позовава, опитвайки се да събере доказателства и спрямо невъведените като спорни въпроси - за включване в неговата дажба на конкретни продукти.

От разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС следва, че при изпълнение на наказанието и за да се гарантира зачитане в пълен обем на правата и достойнството на лишените от свобода, е необходимо да им се осигуряват оптимални условия, съобразени с техните личностни особености, в т. ч. тези от здравословен характер. В конкретния случай личностните особености на ищеца във връзка с осигуряване на храна, вкл.съобразена с неговите нужди, здравословно и физическо състояние и др.особености, са били отчетени в оптимален обем.

Следователно изпълнено се явява в случая позитивното задължение на държавата да осигурява чрез затворническата администрация такива условия по изпълнение на присъдата, които да съответстват на изискванията за хуманно отношение, вкл. по осигуряване на Пл.Й.С. на храна, съответна на изискванията, поставени в чл.84 ал.2 т.1 от ЗИНЗС и чл.2 т.3 от ЗИНЗС, като в това отношение не са налице неблагоприятни условия, съответно не е налице нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС.

Ето защо иска на Пл.Й.С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност при изпълнението на присъдата му в Затвор – Стара Загора в периода 15.05.2012г.-15.05.2017г., от гл.т. характеристиките на прилагания режим, санитарно-хигиенни, битови и социални условия, и храна, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.

По иска на Пл.Й.С. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди: Този иск се основава на твърдения за направени от ищеца разходи в размер на 1000лв за храна в причинна връзка с неизпълненото задължение на администрацията на ответника да му осигурява безплатна такава и съответна на законовите изисквания към количеството и качеството й /§243, §269, л.92/.

Основателността на този иск предвид чл.284, ал.1 и ал.5, вр.с чл.3 от ЗИНЗС изисква установяване като първа материална предпоставка неизпълнението на задължението за осигуряване на лишения от свобода благоприятни условия за изпълнение на присъдата, вкл. храна. Имуществените вреди, наред с настъпването им в причинна връзка с твърдяната незаконосъобразна дейност подлежи на доказване по общите правила и не се предполага (по аргумент от чл.284 а.5 от ЗИНЗС).

В случая по делото се установи, че задължението на затворническата администрация по осигуряване на безплатно и съответно на изискванията за количество и химически състав хранене на ответника в Затвора – гр.Стара Загора, е било изпълнявано спрямо ищеца през целия исков период. В тази насока следва да се има предвид казаното относно храненето при разглеждане на иска за неимуществени вреди. Според СМЕ, за всяка от годините, включени в изследването - периода 2014г-2017г. храненето на ищеца отговаря на утвърдените от министъра на правосъдието Таблица 1 и заменителна таблица, както и на необходимото за енергоразхода на ищеца хранене, каквото е изискването на наредба №23 /2005г. Както от писмените, така и от гласните доказателства следва извод, че храненето на ищеца през целия исков период е съответствало на изискванията за енергийно съдържание, а отклоненията в химичния състав са незначителни.

При изпълнение задължението на администрацията на ответника да осигури на Пл.Й.С., като доживотно осъден, хранене, съответно на изискванията, поставени в чл.84 ал.2 т.1 от ЗИНЗС, съответно липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, следва извод, че искът на С. за обезщетение за имуществени вреди в тази връзка се явява неоснователен и без да се обсъждат други елементи от фактическия състав на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.

При извод за неоснователност и недоказаност на главните искове, неоснователни са и акцесорните претенции за лихви за забава.

С оглед изхода на спора, на основание чл.286 ал.2 от ЗИНЗС ищецът следва да бъде осъден да заплати на АС – Стара Загора сумата 2963.44 лв представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, каквито са направени от бюджета на съда.

Водим от горните мотиви и на основание чл.284 ал.1 и чл.286 ал.2 от ЗИНЗС Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Й.С., ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на сумата от 15 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, определени като подлагане на нечовешко и унизително отношение, изразяващо се в: държането му в продължителна изолация, излизаща извън всякакви разумни граници, в постоянно заключено спално помещение и лишен от включване в смислени дейности; неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество; неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови условия и на социално подпомагане за контакти с външния свят за периода 15.05.2012г.-15.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Й.С., ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на сумата от 1000лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени от ищеца разходи за закупуване на храна от лавката на затвора поради неизпълнение задължението на затворническата администрация да му осигури храна, необходима като количество и качество за задоволяване нуждите на организма му и за запазване на здравето му, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА П.Й.С., ЕГН ********** да заплати на Административен съд - Стара Загора сумата 2963.44 лв /две хиляди деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет четири ст./, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: