Р Е
Ш Е Н
И E
№200 13.07.2017 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница
Делчева, като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №240
по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.76, ал.3 от Закона
за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано е
по жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение - Медицински
комплекс Свети Иван Рилски”ЕООД клон Стара Загора със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул.„Герасим Папазчев”№1, представлявано от Управителя д-р Николай
Нешев Салутски, срещу Заповед за налагане на санкции №РД-19-206/03.05.2017 год.
на Директора на РЗОК Стара Загора, в частта й по т.5, с която е наложена
финансова неустойка в размер на 300.00 лв. на основание чл.263, ал.3 от Решение
№РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на НС на НЗОК за нарушение на чл.31, т.5 от НРД
2015 год. за медицинските дейности. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта поради издаването й в противоречие с
приложимия закон и в несъответствие с целта на закона. Цитираната в заповедта
фактура, не е издадена от жалбоподателя, а от друго лечебно заведение. Плащане
по тази фактура в полза на жалбоподателят не е постъпвало, а ако е имало
такова, то е за извършена услуга от страна на друго юридическо лице медицинска
услуга. От съда се иска да отмени Заповед за налагане на санкции №РД-19-206/03.05.2017
год. на Директора на РЗОК Стара Загора и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата - Директор на РЗОК – Стара
Загора, чрез процесуалния си
представител по делото юриск. Тодева, в съдебно заседание, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения
обосновава, че при надлежно проведена процедура по реда и съобразно
изискванията на ЗЗО, правилно и законосъобразно е издадена Заповед за налагане
на санкции №РД-19-206/03.05.2017 год.. Установено е безспорно, че пациентката е
била приета за лечение по клинична пътека №70, по която пътека лечението е
проведено адекватно, за което и РЗОК не оспорва. Преди дехоспитализацията й,
обаче е била насочена за извършването на допълнителни изследвания в медицински
център, собственост на санкционираното лечебно заведение и е била задължена да
плати сумата от 68.00 лв. Видно от фискалния бон, изследването е било заплатено
на 29.07.2016 год. в 08.08 часа, а пациентката е дехоспитализирана на същия ден
в 10.00 часа. Ако действително такова изследване е било наложително и доколкото
същото е извън задължителните по клиничната пътека, то същото е следвало да е
за сметка на жалбоподателят, съгласно чл.208 от Решението.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Жалбоподателят в
настоящото производство - „Многопрофилна болница за активно лечение Медицински
комплекс Свети Иван Рилски”ЕООД, клон Стара Загора е изпълнител по сключения с
НЗОК – гр. София Договор №241469/24.02.2015 год. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки. Предметът на договора е очертан в чл.1, ал.1 и се свежда до
оказване от „Многопрофилна болница за активно лечение Медицински комплекс Свети
Иван Рилски”ЕООД, клон гр. Стара Загора /изпълнител по договора/ на
задължително здравноосигурените лица, здравнонеосигурените лица по §2, ал.1 от
ЗБНЗОК за 2015 год. и на лицата по §7, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 год. болнична
медицинска помощ по клинични пътеки от приложение №5 към член единствен на
Наредба №40 от 24.11.2004 год. за определяне на основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, със съдържание посочено съответно в
приложения №16/ приложение № 2 от НРД за медицинските дейности за 2015 год. /лист
135-170 от делото/. В предмета на договора са включени и дейностите по Клинична
пътека №70, посочена в оспорената Заповед за налагане на санкции. Съгласно чл.57
от договора същият се сключва за срока на действие на НРД за медицинските
дейности за 2015 год. и е в сила до приемането на нов или при промяна на
действащия НРД.
Със Заповед №РД–25–62/16.02.2017
год. на Управителя на НЗОК – София /лист
11-12 от делото/, на основание чл.72, ал.2 във връзка с Инструкция №РД-16-31/23.06.2016
год. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2, 3, 4, 5,
6, 7 и 8 от ЗЗО, и глава четиринадесета и глава шестнадесета на Решение
№РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК е наредено да бъде
извършена съвместна проверка на изпълнители на болнична медицинска помощ на
територията на РЗОК Стара Загора със срок на извършване на проверката от 20.02.2017
год. до 24.02.2017 год. Със заповедта е разпоредено Директорът на РЗОК – Стара
Загора да издаде заповед за определяне на длъжностните лица от РЗОК – контрольори,
които да участват в проверката. Във връзка с това е издадена и заповед
№РД-18-208/20.02.2017 год. /лист 29 от делото/ на Директора на РЗОК – Стара
Загора, с която са определени длъжностните лица, които да извършат проверка на
изпълнителя на медицинска помощ - „Многопрофилна
болница за активно лечение Медицински комплекс Свети Иван Рилски” ЕООД със
задачи: изпълнението на сключеният договор №241469 от 24.02.2015 год. и
сключеното допълнително споразумение №241856 от 26.05.2016 год. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, в съответствие с НРД 2015 год. за
медицинските дейности и Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год.: контрол на
медицинската документация на пациентите по време на хоспитализация и изясняване
на обстоятелствата по писмо внесено в НЗОК с вх.№23-00-380/20.01.2017 год.. За
резултатите от извършената проверка е съставен протокол от 09.03.2017 год.
/стр.25-28/, в който подробно е описано констатираното при проверката. Посочени
са 13 случая на пациенти, при отчитането на лечението на които са допуснати
нарушения, връчен на управителя на лечебното заведение на същата дата. Лечебното
заведение – обект на проверката, е подало възражение /лист 115-118 от делото/ по
чл.74, ал.4 от ЗЗО пред Директора на РЗОК – Стара Загора, с подробно изложени
аргументи за неоснователност на констатациите по т.5, т.8, т.9, т.10, т.11,
т.12 и т.13 от протокола.
По повод на възражението
е назначена арбитражна комисия със Заповед №РД-09-64/28.03.2017 год. на
Директора на РЗОК – Стара Загора /лист 124-125 от делото/. Комисията се е
събрала на редовно заседание на 04.04.2017 год., на което е било обсъдено
постъпилото възражение по т.5 от протокола, предмет на настоящето дело /лист
126-128 от делото/. Съгласно КП №70, раздел ІІ, „Индикации за хоспитализация и
лечение”, т.2 „Диагностично-лечебен алгоритъм”, подточка 4 от „Основни
диагностични процедури” – „Клинико-лабораторни изследвания”, в т.4.2 „според
съответното заболяване и по показания, е посочено, че могат да бъдат извършени
и други диагностични процедури. Според представителите на РЗОК, изследването на
фекален протектин би могло да бъде да е част от тези диагностични процедури.
Съгласно чл.154 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на НС на НЗОК,
изпълнителят на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента
прилага утвърдените начини на действие, съобразени с указанията за клинично
поведение в КП, АПр и КПр. Предвид това, според представителите на РЗОК,
посочената диагностична процедура е следвало да бъде извършена в рамките на КП
№70. Според представителите на РЛК на БЛС, процесното изследване не е
задължително според изискванията на КП №70, а е било необходимо за предстоящото
лечение с биологичния препарат Humira.
Представителите на БЛС считат, че са спазени изискванията за завършеност на КП
№70. Поради равен брой на гласовете, комисията не стигнала до решение по
констатацията за оспореният случай по т.5.
Със Заповед за налагане
на санкции №РД-19-206/03.05.2017 год., издадена на основание чл.74, ал.5 от
ЗЗО, чл. 270, ал.1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на НС на НЗОК по
т.1, 2, 3, 4, 6, и 7 от заповедта и чл. 280, ал.4 от Решение
№РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на НС на НЗОК по т.5 от заповедта, Директорът на
РЗОК – Стара Загора наложил на „Многопрофилна болница за активно лечение -
Медицински комплекс Свети Иван Рилски”ЕООД клон Стара Загора с ЕИК 1157854190011,
представлявано от д-р Николай Нешев Салутски, в качеството на Управител, по
изпълнение на договор №241469/24.02.2015 год. и допълнително споразумение № 241856/26.05.2016
год., общо седем санкции "финансова неустойка", както следва:
-
по т.1. от заповедта - в размер на 200.00 лева - на
основание чл. 265, ал.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год.;
-
по т.2. от заповедта
- в размер на 200.00 лева - на основание чл. 265, ал.3 от Решение №
РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год.;
-
по т.3. от заповедта - в размер на 200.00 лева - на
основание чл.265, ал.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год.;
-
по т.4. от заповедта - в размер на 200.00 лева - на
основание чл.265, ал.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год.;
-
по т.5. от заповедта - в размер на 300.00 лева - на
основание чл.263, ал.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год.;
-
по т.6. от заповедта - в размер на 200.00 лева - на
основание чл.263, ал.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год.;
-
по т.7. от заповедта - в размер на 200.00 лева - на
основание чл.263, ал.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год.;
По делото не е видно на
коя дата е връчена заповедта за налагане на санкции на „Многопрофилна болница
за активно лечение - Медицински комплекс Свети Иван Рилски”ЕООД клон Стара
Загора с ЕИК 1157854190011, представлявано от д-р Николай Нешев Салутски.
Доколкото заповедта е подписана на 03.05.2017 год., а жалбата е подадена на
11.05.2017 год., то съдът намира, че същата е подадена в срок.
Въз основа на така
установените факти, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото
е насочена срещу акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност;
подадена е от субект - адресат на акта, който е засегнат неблагоприятно от
обективираното в същия властническо волеизявление и е депозирана в преклузивния
срок по чл. 149, ал.1 АПК.
При разглеждането по
същество, съдът приема следното:
Не се спори между
страните, че за 2016 год. не е приет нов НРД, поради което приложение намира
разпоредбата на чл. 54, ал.8 от ЗЗО, според която, когато НРД не бъдат приети
при условията и в сроковете, определени от този закон, се прилагат действащите
до момента НРД. Същевременно ал.9 на същия текст предвижда, че в случаите по ал.8,
когато настъпили промени в действащото законодателство налагат изменение или
допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал.2 от ЗЗО, те се
определят с решение на Надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя.
От своя страна чл.55, ал.2
от ЗЗО определя съдържанието на НРД, като част от него са и условията и редът
за контрол по изпълнението на индивидуалните договори (чл.55, ал.2, т.6а от
ЗЗО), т.е. в правомощията на Надзорния съвет на НЗОК е да определи със свое
решение изискванията за осъществяване на контрол.
Предприетите промени в
действащото законодателство със ЗИД на ЗЗО (обн. ДВ бр.48 от 27.06.2015 год.)
са наложили изменение и на съдържащите се изисквания за условията и реда за
контрол по изпълнение на договорите, което от своя страна е провокирало
приложението на чл.54, ал.9 от ЗЗО, а именно - приемане на решение на НС на
НЗОК. Във връзка с промяната на действащото законодателство и необходимостта от
изменение на действащия НРД, с оглед изискванията на чл.55, ал.2 от ЗЗО, в изпълнение
на чл.54, ал.9 от ЗЗО е било прието Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на
НС на НЗОК (обн. ДВ бр.25 от 31.03.2016 год.). С него е уредена нова процедура
по осъществяване на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК в глава ХІV
"Условия и ред за контрол по изпълнение на договорите за оказване на
медицинска помощ". Съгласно §2, ал.2 от ПЗР на Решение
№РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год., НРД МД 2015 се прилага само доколкото не е
изменен с настоящото решение. В конкретния случай следва да се има предвид, че
досежно осъществявания контрол по изпълнение на сключения индивидуален договор
с НЗОК, НРД 2015 за медицинските дейности е изменен с Решение
№РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год., т.е. приложение намират разпоредбите на същото.
Съгласно разпоредбата на
§2, ал.1 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год., същото влиза в сила от
01.04.2016 год. Доколкото санкционираното нарушение, предмет на настоящето
дело, е извършено след тази дата, приложение намират приетите с Решение
№РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. правила за контрол. От изложеното следва, че с
оспорената заповед законосъобразно и обосновано директорът на РЗОК - Стара
Загора е издал заповед за налагане на санкция, а не наказателно постановление
по реда на НРД МД 2015 год. В същия смисъл е и изричната разпоредба на §11 от
Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год., според която в случаите на констатирани
нарушения, извършени до 31.03.2016 год., на основание §45 от ЗИД на ЗЗО (ДВ
бр.48 от 2015 г.) глоби и имуществени санкции се налагат при условията и по реда
на ЗЗО и ЗАНН. Видно е, че настоящият казус е извън тази хипотеза.
Съгласно разпоредбата на
чл. 72, ал.10 от ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по ал.2,
ал.3, ал.4, ал.5, ал.6, ал.7, ал.8 и ал.9 се определят с Инструкция, издадена
от управителя на НЗОК. В изпълнение на цитираната разпоредба управителят на
НЗОК е издал Инструкция №РД-16-31/23.06.2016 год. за условията и реда за
осъществяване на контрол по чл.72, ал.2-8 вкл. от ЗЗО. Съобразно тази Инструкция
и разпоредбата на чл.74, ал.4 от ЗЗО, правилно в хода на проверката
длъжностните лица са съставили протокол, връчили са копие от него на
проверяваното дружество и са му предоставили 7-дневен срок за писмено
становище.
Съгласно чл. 72, ал.2 от
ЗЗО, контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска
и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица
- служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от
оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК -
контрольори. В случая с цитираната по-горе заповед на Управителя на НЗОК е
разпоредено проверката да се осъществи от поименно посочени длъжностни лица от НЗОК
– София, а със заповед на Директора на РЗОК са определени поименно още две лица
- контрольори – от РЗОК – Стара Загора. С оглед на това съдът приема, че
проверката е извършена от компетентни лица по смисъла на чл. 72, ал.2 от ЗЗО.
Заповедта за налагане на
санкции, предмет на обжалване по делото, също е издадена от компетентен орган,
доколкото е постановена въз основа на надлежно образувано и проведено
административно производство и е постановена от Директора на РЗОК - Стара
Загора, в чиито правомощия е налагането на санкции съгласно чл. 74, ал.5,
съответно чл. 76, ал.2 от ЗЗО.
Обжалваната заповед е издадена
при спазване на изискванията за форма. Същата е изготвена в законоустановената
писмена форма съобразно чл.59, ал.1 от АПК и е постановена при съблюдаване
изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, като съдържа подробно изложение на
фактическите основания, обусловили обективираното в нея властническо
волеизявление, които напълно кореспондират с посочените правни основания за
това. Като правно основание за издаването е посочена нормата на чл.74, ал.5 от
ЗЗО, овластяваща директора на РЗОК да издаде заповед за налагане на санкции,
когато лицето, обект на проверката, не изрази становище по чл.74, ал.4 от ЗЗО
или в същото не се съдържат възражения срещу направените от длъжностното лице
констатации (приложима досежно санкциите, обосновани с нарушения съгласно т.1,
2, 3, 4, 6 и 7 от заповедта) и чл. 270, ал.1 и чл. 280, ал.4 от Решение
№РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на НС на НЗОК. Наред с това, видно от
фактическите основания в заповедта, се установява, че в случаите на липса на
подадено писмено становище по реда на чл.74, ал.4 от ЗЗО от проверяваното лице,
административният орган е издал заповедта по реда на чл.74, ал.5 от ЗЗО.
Досежно оспореното нарушение изпълнителят на болнична помощ е поискал отнасяне
на спора пред Арбитражна комисия и последната се е произнесла по същото. Видно
от Протокол от заседание, проведено на 04.04.2017 год., Арбитражната комисия не
е достигнала до решение поради липса на обикновено мнозинство, като при
обсъждането и гласуването за нарушението са гласували по трима души
"за" и по трима души "против". За тази хипотеза
разпоредбата на чл.280, ал.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на НС
на НЗОК предвижда задължение за комисията, която не е стигнала до решение по
констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал.2 от ЗЗО поради равен брой
противоположни гласове, да изготви протокол, екземпляр от който да предостави
на НЗОК, съответно на РЗОК, и на РК на БЛС, както и на лицето - обект на
проверката. След запознаване с този протокол, Директорът на РЗОК може да наложи
предвидените санкции, съгласно чл. 280, ал.4 от Решение
№РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на НС на НЗОК. В случай обаче, Директорът на
РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, несъмнено има право
да наложи санкция, като обаче следва да мотивира акта си посредством обсъждане
на направените в хода на административното производство възражения. Това не
означава нищо друго, освен излагане на самостоятелни мотиви в заповедта, тъй
като Арбитражната комисия не е стигнала до решение. Административният орган е
длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е
допуснал нарушения на задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по
констатациите на констативния протокол, след което да обоснове приложените
санкции съобразно материалноправните норми. Това негово задължение е закрепено
нормативно в чл.34, ал.3 и чл. 35 от АПК.
В настоящата хипотеза
съдът намира, с оглед посочените фактически и правни основания в Заповедта, че
Директорът на РЗОК - Стара Загора е изпълнил задължението си да обсъди
направените възражения от проверяваното лице. Действително в самата заповед не
се съдържат мотиви, но тъй като в нея е направено препращане към мотивите
изложени от представителите на РЗОК, обективирани в протокола от заседанието на
арбитражната комисия, съдът намира, че е налице надлежно мотивиране на
заповедта в оспорената част. Съгласно Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975
год. на ВС, ОСГК, мотивите могат да се съдържат и в придружаващите документи
към оспореният административен акт, както е в настоящия случай. Протоколът от
заседанието на арбитражната комисия е част от административната преписка,
приложен е по делото, а ответникът се е позовал на същия в мотивите си.
Действително към датата
на издаване на обжалваната заповед е налице нов рамков договор - НРД МД за 2017
год., като съгласно §2 от ПЗР същият влиза в сила от 01.04.2017 год. Към датата
на влизане в сила на НРД МД 2017 год. проверката, възложена със Заповед №РД-18-06/19.01.2017
год. вече е приключила, като административното производство е проведено по
правилата, визирани в приложимите за периода разпоредби (цитирани по-горе). Съгласно
§11 от ПЗР на НРД МД 2017 год., в случаите на констатирани нарушения, извършени
до 31.03.2017 год. през периода на действие на предходния индивидуален договор с
изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за
съответното нарушение в ЗЗО и Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. по
чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 ЗЗО на НС на НЗОК.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила и изискванията за форма,
водещи до отмяна на акта, поради което спорът следва да бъде разрешен по
същество и да се извърши проверка за материална законосъобразност и
съответствие с целта на закона на оспорения акт.
С т.5 от заповедта на
дружеството е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 300.00
лева, за нарушение, описано в т.5 на Протокола. При проверка на медицинската
документация е установено, че пациентката Иванка Йоргова Бинева е хоспитализирана
на 25.07.2016 год. по КП №70 "Диагностика и лечение на болест на Крон и
улцерозен колит” и е дехоспитализирана на 29.07.2016 год. Извършените дейности
са документирани в ИЗ №3756/25.07.2016 год.
От внесен в НЗОК сигнал с
писмо вх.№23-00-380/20.01.2017 год. от обединен здравноосигурителен фонд
„Доверие” за извършени плащания от страна на Бинева и представената медицинска
документация се установи, че на дата 29.07.2016 год., същата е заплатила сумата
от 68.00 лв. за извършени лабораторни изследвания и консултации за уточняване
на диагнозата, за което е издадена и съответната фактура. Съгласно чл.31, т.5
от НРД 2015 год. за медицинските дейности изпълнителите на медицинска помощ се
задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове
медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с
изключение на консумативи за определени клинични пътеки, в които е изрично
посочено. С действията си жалбоподателят е нарушил условията и реда за оказване
на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО определени в НРД 2015 за
медицински дейности, с което е нарушил чл.31, т.5 от НРД 2015 год.
Всъщност спор относно
фактите не съществува между страните по делото. Не се отрича нито извършените
изследвания, нито издадената фактура, а още по-малко и заплащането на
посочената в заповедта сума от 68.00 лв. от страна на пациентката. Не се спори
също така, че извършените изследвания не са извършени от болницата –
жалбоподател и същата не е издала фактурата, а същите са извършени от
„Медицински център Берое”ЕООД, който е към болницата, намира се на територията
на болницата и която болница е едноличен собственик на капитала на търговското
дружество на медицинския център.
Спорът е правен и се
свежда до това, дали извършеното плащане от страна на пациентката за
извършените изследвания е било наложително и дали е било неправомерно
заплатено. Съдът намира, че в случая неправомерно е била насочена пациентката
за извършване на допълнителни изследвания. Видно от часа на извършването на
изследването – 8.08 ч., както и часа на нейната дехоспитализация – 10.00 ч., е
безспорно установено, че извършените
изследвания са извършени в периода на хоспитализация на пациентката и тези
изследвания са във връзка с лечението й. Безспорно е също така, че това
изследване е било извършено по препоръка на лекуващите лекари, във връзка с
потвърждаване на активността на заболяването /видно от доклада на управителя на
лечебното заведение – лист 105 от делото/. Следователно това е част от
проведената терапия и съдът споделя мотивите на Директора на РЗОК – Стара
Загора, че същата е следвало да бъде включена в диагностичните процедури, които
могат да бъдат извършени допълнително, извън посочените в КП №70 такива. Не може
да се възприеме и становището на представителите на БЛС, изразено в проведеното
заседание на арбитражната комисия, тъй като видно от епикризата на пациентката,
същата е била лекувана с биологичния продукт Humira и това лечение е повлияло положително. Следователно
такова изследване не е било необходимо, доколкото такова лечение е било
извършено преди хоспитализацията на пациентката, не са констатирани негативни
последици или странични ефекти от него, поради което и същото е било
безпредметно. От друга страна, съдът не възприема и становището на
жалбоподателят, че същият не е изисквал и не е получавал плащане от страна на
пациентката в размер на посочените 68.00 лв. Формално погледнато това е така,
но доколкото медицинският център е към болницата, която се явява и едноличен
собственик на капитала му, съдът намира, че в случая е налице заобикаляне на
закона, с цел заплащането на допълнителни услуги от пациентите, извън
предвидените такива за заплащане от страна на НЗОК.
Нарушението не покрива
критериите за маловажен случай по смисъла на §1, т.4.2. от ДР на Решение №
РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год.
В частта по т.5 оспореният акт е и материалнозаконосъбразен,
тъй като безспорно е налице констатираното нарушение от контролните органи,
правилно са посочени и разпоредбите, на основание на които административният орган е квалифицирал установените
от контрольорите деяния като нарушения на посочените по-горе нормативни
разпоредби, а определените санкции по вид и размер съответстват на предвидените
в чл. 263, ал.3 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК.
Издадената заповед в посочената й част е съобразена и с целта на закона, поради
което жалбата в тази си част следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предл.второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Многопрофилна болница за активно лечение
Медицински комплекс Свети Иван Рилски”ЕООД, представлявано от Управителя д-р Николай
Нешев Салутски срещу т.5 от Заповед за налагане на санкции с изх. №РД-19-206/03.05.2017
год. на Директора на РЗОК Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: