Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 242 09.10.2017г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
ДИНКОВА административно дело № 263 по описа за 2017г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на М.И.М. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000284/
30.03.2016г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна
Дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б.”д”
ЗДвП, на М.М. е наложена принудителна административна мярка – „изземване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до
заплащане на дължимата глоба”. В жалбата
се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и като основен довод за
това се сочи, че е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанията,
наложени с цитираните в обжалвания акт наказателни постановления. Направено е искане за отмяна на оспорената
заповед.
Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна
полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не изразява
становище по подадената жалба.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На
30.03.2016г. на жалбоподателя в настоящото производство – М.И.М., е бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Г, бланков №
218621, за това, че на същата дата, около 06:05ч. в гр.Стара Загора, по
ул.”Ген.Гурко” до № 95, управлява лек автомобил с рег.№ СТ6121СН, собственост
на Величка Христова Михайлова, който е спрян от движение, като водачът не
представя и контролен талон към Свидетелството за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 16-1228-000284 от 30.03.2016г., издадена
от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Стара Загора, на жалбоподателя М.И.М.
е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач”, до заплащане на дължимата глоба.
Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.1, б.”д” от
ЗДвП, като от фактическа страна се основава на това, че на М.М. са били връчени
и съответно влезли в сила две наказателни постановления - № 14-1228-002878 и №
14-1228-002587, глобите по които не са били заплатени в законоустановения
едномесечен срок.
Заповедта
е връчена на М. на 07.04.2017г., който в срок е подал жалба по реда на чл.81 и
сл. от АПК пред горестоящия административен орган – Директора на ОДМВР – Стара
Загора. С писмо рег.№ 122800-15730/ 22.05.2017г., подписано от Директора на
ОДМВР – Стара Загора, жалбоподателят е бил уведомен, че подадената от него
жалба е разгледана и ЗППАМ №
16-1228-000284/ 30.03.2016г. не е отменена, поради което СУМПС ще му бъде
върнато след заплащане на дължимите глоби, съгласно изискванията на чл.159,
ал.2 от ЗДвП, по посочени пет броя наказателни постановления и един фиш.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч НП № 14-1228-002587/
17.11.2014г. и НП № 14-1228-002878/ 10.12.2014г., като и върху двете
наказателни постановления е направено отбелязване, че са влезли в сила на
14.09.2015г., както и справка за нарушител/водач за М.И.М., от която е видно,
че с Акт за установяване на административно нарушение, серия Т, бл.№ 720841 от
12.11.2014г., въз основа на който е било издадено НП № 14-1228-002878/
10.12.2014г., е иззет Контролен талон № 3719343 към СУМПС.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването,
като подадено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност и направено от легитимирано лице с правен интерес,
в законово установения 14-дневен срок, считано от получаване на писмо с рег.№
122800-15730/ 22.05.2017г., подписано от Директора на ОДМВР – Стара Загора,
обективиращо резултата от проведения административен контрол за
законосъобразност на процесната заповед, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-275 от
29.01.2015г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която
на основание чл.165 от ЗДвП, чл.43, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР и
Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, са
оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и
началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.
Следователно обжалваният акт е издаден от материално и териториално
компетентния административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция”
при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2
от АПК, в т.ч фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, възприети от
административния орган като съставляващи нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна
мярка по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП.
Действително в съдържанието на процесната заповед липсва посочване от
кой нормативен акт е разпоредбата на чл.171, т.1, б.”д”, на основание на която
се прилага ПАМ, но съдът намира че това не представлява съществено нарушение на
изискването за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото приложимия материален закон може да
се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта, в която са
посочени правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1,
б.”д” от ЗДвП. Неправилно също така административният орган вместо да посочи, че на цитираното
правно основание прилага принудителна административна мярка, е вписал, че
налага «санкция». Допуснатата неточност в изказа обаче не
променя съдържанието на приложената мярка. Същата по никакъв начин
не ограничава правата на жалбоподателя, тъй като не даденото от
административния орган наименование на принудителната мярка определя характера
ѝ на мярка или санкция, а това императивно е сторено от законодателя.
Обжалваната заповед
е постановена и в съответствие с приложимия материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП
/в редакцията й, действала към датата на издаване на обжалваната заповед – ДВ,
бр. 101 от 2015г., в сила от 22.12.2015г./, на основание на която е приложена
процесната ПАМ, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения са прилага принудителната
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач”, който управлява моторно превозно средство
в нарушение на чл. 157, ал.
8 ЗДвП, до заплащане на дължимата глоба.
Разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗДвП указва, че при издаване на свидетелство
за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване на
валидността на свидетелството. Съгласно ал.6 на
чл.157 от ЗДвП при съставяне на акт за нарушение контролният
талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190, ал.3
от ЗДвП. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до
един месец от издаването му. Алинея
7 на чл.157 ЗДвП установява, че при връчване на наказателното
постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се
връща незабавно, а чл.157, ал.8
от ЗДвП - че наказателното постановление заменя контролния
талон за период от едни месец след влизането му в сила.
Следователно, за да е налице фактическия състав на чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП /в редакцията, действала
преди изменението й с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ е необходимо: 1. на водача да е съставен акт за установяване
на административно нарушение; 2. със съставянето на акта да е отнет контролният
талон; 3. въз основа на този акт да е издадено наказателно постановление, с
което на водача е наложено наказание «глоба» и същото да е влязло в сила; 4.
това наказание да не е изпълнено, т. е. глобата да не е платена и 5. глобата да
не е платена в срок по-дълъг от един месец от влизането в сила на наказателното
постановление.
По делото е безспорно установено, че
към датата на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят не е притежавал
контролен талон. Този факт е констатиран с надлежно съставен от компетентно
длъжностно лице Акт за установяване на административно нарушение серия Г, № 16-1228-001047/
30.03.2016г. АУАН е бил предявен на нарушителя и е подписан от последния без да
са направени никакви възражения. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за
установяване на административни нарушения по този закон се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ
документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по
отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. От представената по делото справка за
нарушител/водач се установява, че контролният талон на М.И.М. е с отнет на
12.11.2014г. със съставянето на АУАН № Т 720841, въз основа на който е било
издадено НП № 14-1228-002878/ 10.12.2014г. Справката за нарушител е официален
писмен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим
съгласно чл.144 от АПК, ползващ се с обвързваща съда материална удостоверителна
сила относно отразените в нея факти и обстоятелства. Същата не е оспорена от
жалбоподателя и се кредитира от съда, при което отразените в нея данни за съставени
актове за установяване на административни нарушения, отнети документи и за
влезли в сила наказателни постановления с дължими и неизплатени глоби по тях, се
приемат от съда за доказани.
На следващо място от представените и
приети като доказателства по делото НП № 14-1228-002587/ 17.11.2014г. и НП №
14-1228-002878/ 10.12.2014г., посочени в
обжалваната заповед, се установява, че същите са били редовно връчени на 04.09.2015г. лично на М.М., което
обстоятелство е удостоверено с неговия подпис. Жалбоподателят нито твърди, нито
представя доказателства, че посочените в справката и в оспорения
административен акт наказателни постановления са били обжалвани от него в
законово установения срок; няма и данни да са били отменени по реда на чл.63 от
ЗАНН. С оглед на което и по аргумент от
разпоредбата на чл.64 б. „б” от ЗАНН съдът приема, че визираните в оспорения
акт наказателните постановления са влезли в законна сила на 12.09.2015г.
По делото не е спорно, с оглед
направеното изрично изявление от жалбоподателя в открито съдебно заседание,
проведено на 20.09.2017г., че наложените глоби с тези две наказателния
постановления и към настоящия момент не са заплатени.
Следователно към датата на издаване на
оспорената заповед – 30.03.2016г. е изминал много повече от визирания в чл. 190, ал.
4 от ЗДвП едномесечен срок за заплащане на глобите по посочените
наказателни постановления. След изтичането на този едномесечен срок водачът на
превозното средство няма право да управлява същото легитимирайки се с
наказателното постановление вместо с контролния талон. Фикцията, която нормата
на чл. 157, ал.
8 от ЗДвП създава, придавайки удостоверителната сила на контролния
талон по смисъла на чл. 157, ал.
1 от ЗДвП на влязлото в сила наказателно постановление е обвързана
със срок от един месец. След неговото изтичане лицето, управляващо превозно
средство, не притежава документ, потвърждаващ валидността на свидетелството за
правоуправление.
Съдът счита, за неоснователни
изложените в жалбата доводи, че е изтекла давността за изпълнение на наложените
му глоби.
Съгласно чл. 82, ал.1,
т.1 от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли две години от налагането на наказанието "глоба", а съобразно
ал.3 независимо от спирането или прекъсването на давността административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 горния срок.
Както се посочи по-горе по делото е
безспорно установено, че НП № 14-1228-002587/ 17.11.2014г. и НП № 14-1228-002878/
10.12.2014г са влезли в сила на 12.09.2015г. При това положение
до датата на издаване на оспорената заповед /30.03.2016г./ са минали по-малко
от две години, при това без да се изследва дали давността е била спирана или
прекъсвана, поради което в случая давността по чл.82, ал.1, т.1 от ЗАНН, не е
била изтекла към момента на налагане на ПАМ и към този момент наложените
административни наказания „глоба” са подлежали на изпълнение.
Предвид така установените факти по
делото съдът намира, че са налице всички елементи от правопораждащия фактически
състав по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването
на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - „временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС”. В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон.
Принудителната административна мярка е
приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по чл.171,
ал.1 от ЗДвП. Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието
на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че
при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на
регламентираните процесуални правила.
По изложените съображения съдът приема,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма и е постановена при спазване на административно-производствените
правила. Приложената спрямо М.М. на основание чл.171, т.1, б”д” от ЗДвП принудителната административна мярка -
„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС”, е фактически,
правно и доказателствено обоснована, съответна на материалноправните разпоредби и на целта на
закона. Жалбата се явява неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение
четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 16-1228-000284/ 30.03.2016г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: