Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 216 26.07.2017г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети
юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова и с участието
на
прокурор
като разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 266 по описа за 2017г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5
от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Р.С.С. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000528
от 24.04.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед на
Р.С. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца”. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
поддържа, че необосновано и при неправилно приложение на закона решаващият
административен орган е приел, че управлението на моторно превозно средство със
свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на валидност, съставлява материалноправно основание за налагане на принудителната
административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП. Твърди, че доколкото с
изтичането срока на валидност на СУМПС придобитата правоспособност за
правоуправление не се загубва, несъответно на нормативната регламентация и на
целта на закона неизпълнението на задължението от правоспособен водач за
подновяване на документа, удостоверяващ притежавани права за управление на МПС,
се приравнява откъм правни последици на управление на превозно средство от неправоспособен
водач. Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник
група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител
по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На жалбоподателя в настоящото
производство – Р.С.С. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 17-1119 от 24.04.2017г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна
се основава на това, че на 24.04.2017г., около 10.30ч, по път ІІ-66 с пътен възел път „А1” в посока юг- север,община
Чирпан Р.С. управлява собствения си лек
автомобил м. „Ландровер ” с рег. № СТ9887АР, като
водачът управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност – СУМПС е било
валидно до 24.01.2017г.
Въз основа на съставения АУАН № 17-1119 от 24.04.2017г. е издадено
Наказателно постановление № 17-1228-001119 от 04.05.2017г. от Началник група в
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП, на Р.С. е наложено административно
наказание глоба в размер 100лв., за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-1228-000528 от 24.04.2017г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Р.С. е
наложена принудителна административна мярка –
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от
фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на посочените в заповедта
време и място Р.С. е управлявал лек автомобил м. „Ландровер”
с рег. № СТ9887АР, негова собственост, със СУМПС с изтекъл срок на валидност –
валидно до 24.01.2017г.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед № 17-1228-000528 от 24.04.2017г. на Началник
група в сектор „ПП” към ОД на МВР - Стара Загора, както и справка за
нарушител/водач на МПС – Р.С.С..
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед
принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-95 от 11.01.2017г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с
чл.165 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР
– Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000528 от 24.04.2017г.
по чл.171, т.2а от ЗДвП, е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т.2а от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство, без водачът да
притежава съответното свидетелство за управление. Дали и доколко посоченото в заповедта управление от Р.С. на
лек автомобил - негова собственост, със
СУМПС с изтекъл срок на валидност,
правилно е квалифицирано като основание за налагане на предвидената в
закона ограничителна мярка - „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство”, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/
законосъобразност на обжалвания административен акт. Действително в заповедта е
пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171,
т.2а, възприета като материалноправно основание за
налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче
нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици
на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и
еднозначно се извлича от изложените фактически основания за издаването
заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1228-000528 от 24.04.2017г., е по чл.171, т.2а от
ЗДвП, непълната правна обосновка на упражненото административно правомощие не
представлява съществено формално /процесуално/ нарушение. Описаните факти не
създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението – на
правилата за движение по пътищата. С оглед на гореизложеното съдът приема, че
са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от
АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката
налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират
в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като
хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги
прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000528 от 24.04.2017г., е издадена на
основание чл.171, т.2а от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е
употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Приложената на Р.С. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а от
ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 24.04.2017г. Р.С. е
управлявал лек автомобил с рег. № СТ9887АР, негова собственост, със СУМПС с изтекъл срок на
валидност – валидно до 24.01.2017г.
Жалбоподателят
не оспорва описаната в Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-1228-000528 от 24.04.2017г. фактическа обстановка, включително че на
посочените в заповедта време и място е управлявал собствения си лек автомобил
със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на валидност. От
представената и приета като доказателство Справка за нарушител/водач на МПС – Р.С.С., по
несъмнен начин се установява, че притежаваното от Р. С. СУМПС № 258814323 е
било със срок на валидност до 24.01.2017г.
Спорният по делото въпрос е правен и се свежда
до това, управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност,
представлява ли управление на моторно превозно средство без водачът да
притежава съответното свидетелство за правоуправление, като законово
регламентирана материалноправна предпоставка по
чл.171, т.2а от ЗДвП за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство”.
Основното възражение на жалбоподателя се свежда
до това, че управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, не може
да бъде квалифицирано и приравнено на управление на превозното средство от
неправоспособен водач, тъй като изтичането на срока на валидност на
свидетелството на правоуправление не е сред законово регламентираните факти,
правните последици на които се свързват със загубване на правоспособността.
По своята правна същност правоспособността да се
управлява моторно превозно средство представлява признато от държавата право да
се извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването
на това право държавата е поставила в зависимост от две групи изисквания: 1.
съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на
моторното превозно средство и 2. физическа и психическа годност за управление
на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно
както към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по
време на нейното упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до
липса на правоспособност. За установяване наличието на двете изисквания
законодателят е създал специален ред - изпит пред оторизиран от държавата
правен субект за проверка на знанията, уменията и поведението, и медицински
преглед от компетентно медицинско лице. Проверката на знанията, уменията и
поведението на лицето чрез полагане на съответния изпит, се извършва при
първоначалното признаване на правоспособността. Законодателят е приел, че
придобитите знания, умения и поведение не се нуждаят от последваща
проверка, освен в случаите, когато водачът е извършвал управлението на МПС в
нарушение на установените правила, довели до загубване на правоспособността си.
За разлика от установените при първоначалното признаване на правоспособността
знания, умения и поведение, установената при първоначалното признаване на
правоспособността физическа годност има срок на валидност т.е не е налице
законова презумпция за физическа годност на водача. Съгласно чл.15, ал.2 от
Наредба І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
при подмяната на СУМПС вкл. при изтичане на срока за валидност, водачът
представя карта за оценка на физическата годност – т.е физическата годност
следва да бъде проверена и само ако е налице доказано съответствие на
установените медицински изисквания, лицето придобива право да управлява моторно
превозно средство за следващия период.
За да
управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС /чл.150а, ал.1 от ЗДвП/, което
се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия
(чл.151 и чл.152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т. е.
удостоверява, че посоченото в СУМПС лице има право да управлява МПС от
съответната категория. По аргумент от разпоредбите на чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗБЛД,
свидетелството за управление на моторно превозно средство има две
удостоверителни функции – от една страна е индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и
същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските
граждани на територията на Република България. С оглед на легалната дефиниция по
чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно
превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща
материална доказателствена сила установява и
удостоверява релевантния факт - правоспособността на лицето, на което е
издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната
категория.
Съгласно изрична норма на чл.51 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност – пет, съотв. десет години.
Законодателят е приел, че в рамките на човешкия живот настъпват обективни и
субективни факти и обстоятелства, които имат въздействие върху признатата от
правото способност на съответния правен субект да управлява моторно превозно
средство. С оглед на което нормативно е предвидено, че се признава правото да
се управлява моторно превозно средство само за определения в закона срок;
регламентирани са факти, наличието на които води до предсрочно прекратяване на
това право и е установена възможност правото на управление на моторно превозно
средство да бъде продължено, което обаче не става автоматично, а при наличието
на определени условия, доказването на които става по нормативно предвиден ред и
е в тежест на правоимащия.
В контекста на действащата нормативна регламентация може да се направи
извод, че правото на управление на моторно превозно средство е срочно право. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ
правото документ - свидетелството за управление на моторно превозно средство.
След изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице
правото да управлява моторно превозно средство и съотв.
за който срок свидетелството за управление на моторно превозно средство
удостоверява по официален начин съществуването на правото, следва да се счита,
че правото на управление на моторно превозно средство не съществува. По
аргумент от разпоредбата на §1, т.2, б.”з” от ЗБЛД, свидетелството за
управление на МПС "с изтекъл срок на валидност", е
нередовен български личен документ. Следователно СУМПС, като официален
документ, който удостоверява, че правото на правоуправление съществува за
определен срок, с изтичането на този срок удостоверява единствено, че правото е
съществувало в рамките на посочения период, като по аргумент на противното
документът надлежно удостоверява и че след посочения в него срок правото на
управление на моторно превозно средство не съществува.
Трайна е съдебната
практика, че управляването на моторно превозно средство със СУМПС с изтекъл
срок на валидност т.е със свидетелство за управление, което удостоверява
изтекъл срок на право на управление, е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление
и съответно на документ, удостоверяващ правоспособността за управление като
качество на водача на МПС /Решение № 7071 от 27.05.2014г. по адм. дело № 337/ 2014г. по описа на ВАС; Решение № 223 от
09.01.2015г. по адм. дело № 3037/ 2014г. по описа на
ВАС и др., както и практиката на ВКС по прилагането на чл.343в, ал.2 от НК/.
Следователно прилагането на принудителната административна мярка по чл.171,
т.2а, предл. първо от ЗДвП, не се свързва само с
хипотезата на неправоспособност на водача на МПС. Материалноправно
основание за прилагането на ограничението би било налице, както когато водачът
изобщо /изначално/ не притежава СУМПС; когато СУМПС му е отнето
при лишаване от правоуправление по съдебен или по административен ред; когато
СУМПС е иззето поради загуба на правоспособността; когато водачът не притежава
правоспособност за съответната категория, към която спада управляваното от него
МПС, така и в случаите на управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на
валидност т.е след удостоверения в СУМПС срок на право на управление и съотв. на правоспособността за управление.
Не намира нормативно основание направеното от
жалбоподателя тълкуване на хипотезите, включени в приложното поле на
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, предл.
първо от ЗДвП. Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по
съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП/,
са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване
на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват
репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения,
като налагат неблагоприятни последици на
адресата, с цел постигане на определен
правен резултат. С оглед законова предвидената цел на ПАМ по чл.22 от ЗАНН и
нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност
на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за
тяхното прилагане, материалноправните норми,
предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване. В случая изцяло
се споделя изложеното в жалбата, че правоспособността за управление на МПС не се поражда
от притежаването на СУМПС, т.е издаването на СУМПС не елемент от сложния
фактически състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от
съответната категория, регламентиран в чл.150 – чл.152 от ЗДвП. Но законът не
свързва прилагането на ПАМ по чл. 171,
т.2а от ЗДвП с липса /изначална или последваща/ на
придобита правоспособност за управление на МПС, а регламентира като материалноправна предпоставка на налагането на
ограничението „управление на моторно превозно средство, без водачът да притежава съответното
свидетелство за управление”. Противно на твърденията на жалбоподателя,
изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" не е
свързано единствено с категорията на управляваното МПС, но и със срока на
неговата административна валидност. В
този смисъл липсата на свидетелство за управление на моторно превозно средство
за категорията на управляваното МПС в срока на неговата валидност, представлява
липса на съответно свидетелство за управление като удостоверителен документ за
правоспособността. Това обуславя извод, че управлението на МПС със СУМПС с
изтекъл срок на валидност, запълва съдържанието на законово регламентирания
фактически състав за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП.
С
изтичането срока на валидност на 24.01.2017г. на издаденото на Р.С. СУМПС 258814323, лицето не притежава
съответното свидетелство за управление на МПС. Свидетелството за управление на
моторно превозно средство като български личен документ е собственост на
държавата /чл.2 от ЗБЛД/ и при изтичане на неговата валидност се следва
предаването му на органа, който го е издал /чл.10, ал.1, т.5 от ЗБЛД/. Съответно
при установеното по надлежния ред със съставен АУАН № 17-1119 от 24.04.2017г.
управление от Р.С. на МПС – негова собственост, със СУМПС с изтекъл срок на
валидност, компетентният административен орган в условията на обвързана
компетентност правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП –
„прекратяване на регистрацията на ППС”, с цел да преустанови извършвано
правонарушение. Дали това правонарушение правилно е квалифицирано като
нарушение на чл.150 от ЗДвП е въпрос, релевантен за преценката за
законосъобразността на издаденото Наказателно постановление № 17-1228-001119/ 04.05.2017г.
и на наложеното с него административно наказание по чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП. Доколкото описаното в заповедта
фактическото основание, с което е мотивирано упражненото административно
правомощие /”управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност”/, се субсумира в посочената като правно основание за налагането
на ПАМ норма, дори да се приеме, че неправилно в обжалваната Заповед №
17-1228-000528 от 24.04.2017г. като нарушена е посочена разпоредбата на чл.150
от ЗДвП /вместо чл.150а, ал.1 от ЗДвП/, това не обуславя извод за
незаконосъобразност на оспорения административен акт и на наложената с него
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице
елементите на правопораждащия фактически състав, с
който правната норма на чл.171, т.2а от ЗДвП свързва издаването на заповед за
прилагане на ПАМ „изземване на свидетелство за управление на МПС”. Административният орган обосновано е приел,
че управлението на МПС със свидетелство за управление на моторно превозно
средство с изтекъл срок на валидност, има правните последици на управление на
моторно превозно средство без водачът да притежава съответното свидетелство за
правоуправление, което съставлява законово регламентирано материалноправно
основание за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон, като прилагането на обжалваната ПАМ освен че е фактически обосновано и
доказано от гл.т наличието на материалноправната
предпоставка по чл.171, т.2а от ЗДвП, се основава и на необходимост от налагане
на ограничението за постигане на предвидената в закона цел. Правилно и
съответно на закона ПАМ е наложена за нормативно предвидения минимален срок от
6 месеца
Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката,
наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при
провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на
регламентираните процесуални правила.
С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.С.С.
*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-1228-000528 от 24.04.2017г., издадена
от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП на Р. Сиракиов
е наложена принудителна административна мярка –
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.