Р Е Ш
Е Н И Е
№ 239 09.10.2017г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова административно дело № 267 по описа за 2017г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.124б, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Образувано е по жалба на „МБС – 2002” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „проф. Никола Кожухаров” № 9, представлявано от управителя М.Б.С.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15 – 428/
23.05.2017г., издадена от Началника на Митница Пловдив. С оспорената заповед,
на основание чл. 124б, ал.1 от ЗАДС във вр. с чл.124а от ЗАДС, е разпоредено да
бъде запечатан търговски обект – магазин за хранителни стоки, намиращ се в с.
Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора, стопанисван от „МДС - 2002” ЕООД – Стара Загора, считано от 05.06.2017г. – 13.00ч.,
като на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС във вр. с чл. 124б, ал.1 от ЗАДС е
забранен и достъпа до търговския обект, считано от същата дата и час.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по
съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
и незаконосъобразно с издаденото от Началника на Митница Пловдив Наказателно
постановление № 313 от 23.05.2017г., на „МБС-2002” ЕООД
– Стара Загора са наложени имуществена санкция, на основание чл.108а, ал.1 от
ЗАДС, за нарушение на чл.100а, ал.1 от ЗАДС и административно наказание „лишаване
от правото да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски
обект – магазин за хранителни стоки, намиращ се в с. Борилово, общ. Стара
Загора, област Стара Загора, на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 108а,
ал.1 от ЗАДС. С оглед на което счита, че не е налице и нормативно
регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва прилагането
на принудителна административна мярка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС. Твърди, че не е
извършено вмененото на санкционираното дружество административно нарушение,
поради което налагането на ограничението се явява фактически и правно
необосновано. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и на приложената
с нея принудителна административна мярка.
Ответникът по жалбата - Началник на Митница Пловдив, чрез
процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени
съображения обосновава, че оспорената заповед е издадена при спазване на
законово регламентираните формални и процесуални изисквания и при наличие на
нормативно установените материалноправни предпоставки по чл. 124б, ал.1 и
чл.124в, ал.1 от ЗАДС. Поддържа, че доколкото законът свързва прилагането на
принудителна административна мярка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС единствено с
издаването на наказателно постановление за извършено нарушение, обуславящо
налагане на наказание по чл.124а от ЗАДС, а не с влизането в сила на това
наказателно постановление, административният орган в условията на обвързана
компетентност е длъжен при установяване на регламентираното по чл.124б, ал.1 от
ЗАДС материалноправно основание, да издаде заповед и да наложи принудителната
административна мярка.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На основание чл.36, ал.1 от ЗАНН и
чл.128, ал.2 от ЗАДС, е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 98 от 03.02.2017г. от митнически инспектор в Агенция „Митници”, ТМУ
Пловдив, ИРМ Стара Загора, срещу „МБС-2002” ЕООД - гр. Стара Загора.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 06.12.2016г. при извършена от митнически служители проверка в магазин
за хранителни стоки, намиращ се на адрес: с. Борилово, общ. Стара Загора, област
Стара Загора, стопанисван от „МБС-2002” ЕООД –
Стара Загора, е установено, че на рафт под щанда, от който се продават стоките,
се съхраняват общо 16 броя кутии цигари, всяка с по 20 къса, всички с бандерол.
Прието е, че „МБС-2002” ЕООД - гр. Стара Загора съхранява в търговски обект -
магазин за хранителни стоки, акцизни стоки - 16 броя кутии цигари, общо 320
броя къса цигари, без разрешение за продажба на тютюневи изделия, каквото се
изисква по чл.100а, ал.1 от ЗАДС, с което е осъществен състава на нарушението
по чл.108а, ал.1 от ЗАДС.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 313 от 23.05.2017г. от Началника на Митница Пловдив,
с което на „МБС-2002”
ЕООД – Стара Загора е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000лв., на основание чл.108а, ал.1 от
ЗАДС, за нарушение на чл.100а, ал.1 от ЗАДС; на основание чл.124, ал.1 от същия
закон са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението и на основание
чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 108а, ал.1 от ЗАДС, на „МБС-2002” ЕООД е наложено административно наказание „лишаване
от правото да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект
– магазин за хранителни стоки, намиращ се в с. Борилово, общ. Стара Загора, област
Стара Загора.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № РД 15 – 428/ 23.05.2017г.,
издадена от Началника на Митница Пловдив, на основание чл.22 от ЗАНН във вр. с
чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС и чл.124в, ал.1 от ЗАДС, е наложена принудителна
административна мярка – „запечатване на обект”, като е разпоредено
запечатването на търговски обект – „магазин за хранителни стоки”, намиращ се в
с. Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора, стопанисван от „МБС-2002” ЕООД – Стара Загора,
считано от 05.06.2017г. – 13.00ч., на основание чл.124б, ал.1 от ЗАДС във
връзка с чл. 124а от ЗАДС и на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС във вр. с
чл.124б, ал.1 от ЗАДС е забранен и достъпа до посочения търговския обект,
считано от същата дата и час. От фактическа страна заповедта се основава на
обстоятелството, че с Наказателно постановление № 313 от 23.05.3017г. на
Началника на Митница Пловдив, на основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС във вр. чл.108а,
ал.1 от ЗАДС, е постановено на „МБС-2002” ЕООД „лишаване
от правото да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски
обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Борилово, общ. Стара
Загора, област Стара Загора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповед № РД 15 – 428/ 23.05.2017г.
за налагане на принудителна административна мярка, е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган по см. на чл.124б, ал.2 от ЗАДС
– Началника на Митница Пловдив, в кръга на законово регламентираните му
правомощия.
Обжалваният административен акт е
постановен и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и
съдържание на акта. Изрично е посочено както материалноправното основание за
налагане на принудителната административна мярка - чл.124б, ал.1 от ЗАДС във
вр. с чл.124а от ЗАДС, така и фактическото основание - образуваното срещу
„МБС-2002” ЕООД
административнонаказателно производство и издадено от Началника на Митница
Пловдив Наказателно постановление № 313/ 23.05.2017г., с което на основание
чл.124а, ал.1 от ЗАДС във вр. чл.108а, ал.1 от ЗАДС е постановено по отношение
на „МБС-2002” ЕООД – Стара Загора
„лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в
търговски обект – магазин за хранителни стоки, намиращ се в с. Борилово, общ.
Стара Загора, област Стара Загора. Посочването на правно релевантните за
наличието на законовата хипотеза на чл.124б, ал.1 от ЗАДС обстоятелства
/наложено административно наказание по чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 108а, ал.1 от
ЗАДС/, с които нормата свързва налагането на принудителна административна мярка
„запечатване на обекта, в който е установено нарушението”, са необходимите и
достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни
предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на
акта да защити правата си.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че е изпълнено както общото изискване на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.124б, ал.2 от ЗАДС за
постановяване на мотивиран административен акт, като прилагането на
принудителната административна мярка е фактически и правно обосновано.
При извършената проверка съдът не констатира
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК
за отмяна на обжалваната заповед. Не представлява такова нарушение
обстоятелството, че проверката, въз основа на констатациите от която е съставен
АУАН № 98 от 03.02.2017г. и
впоследствие издадено Наказателно постановление № 313 от 23.05.2017г., е извършена без участието на
управителя на „МБС-2002” ЕООД. Още
повече че от представените по делото доказателства, в т.ч Протокол за извършена
проверка № 2942/ 06.12.2016г. и Писмени обяснения от 16.12.2016г. от управителя
на „МБС-2002” ЕООД – М.Б.С., се
установява, че към момента на приключване на проверката в търговския обект са
присъствали както продавачката, така и управителят на санкционираното
дружество, като противно на твърденията на жалбоподателя, изземването на
намерените в магазина за хранителни стоки акцизни стоки, съхранявани без
разрешение за продажба на тютюневи изделия, е извършено в присъствието на
управителя на „МБС-2002” ЕООД, което е
удостоверено с положени от М.С. подписи в посочения по-горе протокол и в
изготвения към протокола Описа на иззети акцизни стоки.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото
издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. Наложената
принудителна мярка се основава на разпоредбата на чл. 124б, ал.1 от ЗАДС, съгласно
която в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от ЗАДС се
налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите,
където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение –
за срок от 2 до 6 месеца. Следователно фактическият състав, с който правната
норма на чл.124б, ал.1 от ЗАДС свързва налагането на ПАМ „запечатване на обект”,
изисква наложено административно наказание по чл.124а от ЗАДС /лишаване от
право да се упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите,
където е установено нарушението/ за изчерпателно посочените в чл.124а, ал.1 от
ЗАДС административни нарушения /в т.ч. за нарушение по чл.108а от ЗАДС/, като
налагането на ПАМ е ограничено до обекта, където е установено нарушението. В
този смисъл наложено с издадено наказателно постановление наказание „лишаване
от право да се упражнява дейност в обекта, където е установено нарушението”, се
явява нормативно регламентираната предпоставка и условие за законосъобразното
прилагане на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС, като при налагането на мярката
компетентният административен орган действа при условията на обвързана
компетентност.
В
случая от фактическа страна не е спорно между страните по делото, че при
извършена на 06.12.2016г. от митнически служители проверка в търговски обект - магазин
за хранителни стоки, намиращ се на адрес: с. Борилово, общ. Стара Загора,
област Стара Загора, стопанисван от „МБС-2002” ЕООД
– Стара Загора, на рафт под щанда, от който се продават стоките, се съхраняват
акцизни стоки - 16 броя кутии цигари, общо 320 броя къса цигари, без разрешение
за продажба на тютюневи изделия, каквото се изисква по чл.100а, ал.1 от ЗАДС. Тези
обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства АУАН № 98 от 03.02.2017г.; Протокол
за извършена проверка № 2942/ 06.12.2016г.; Опис на иззети акцизни стоки, НП № 313
от 23.05.2017г. и др. Безспорно е и че с Наказателно постановление № 313 от 23.05.2017г.,
издадено от Началника на Митница Пловдив, на жалбоподателя в настоящото
производство - „МБС-2002”
ЕООД – гр. Стара Загора, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000лв., на основание чл.108а, ал.1 от
ЗАДС, за нарушение на чл.100а, ал.1 от ЗАДС и на основание чл.124а, ал.1 във
вр. с чл. 108а, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание „лишаване от
право да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект –
„магазин за хранителни стоки”, намиращ се в с. Борилово, общ. Стара Загора,
област Стара Загора, стопанисван от „МБС-2002” ЕООД
– Стара Загора. Наложеното с посоченото наказателно постановление наказание по
чл.124а, ал.1 от ЗАДС, за допуснато нарушение по чл.108а, ал.1 от ЗАДС,
съставлява релевантно фактическо основание за прилагането на ПАМ по чл.124б,
ал.1 от ЗАДС. В условията на обвързана компетентност административният орган е
бил длъжен при налагането с издаденото НП № 313 от 23.05.2017г. наказание по
чл.124а, ал.1 от ЗАДС, кумулативно да приложи и ПАМ по чл. 124б, ал.1 от ЗАДС,
без да има право на самостоятелна преценка дали да наложи или не ПАМ при
установено административно нарушение, включващо се в предметния обхват на
хипотезата на чл.124а, ал.1 от ЗАДС.
Доколкото
с Наказателно постановление № 313/ 23.05.2017г. на „МБС-2002” ЕООД са наложени административни санкции за
нарушение по чл.108а, ал.1 от ЗАДС, за съхранение в търговски обект - магазин
за хранителни стоки, на акцизни стоки - 16 броя кутии цигари, без разрешение за
продажба на тютюневи изделия, е ирелевантно от кого са закупени акцизните
стоки, за кого са предназначени, чия собственост са и т.н, след като безспорно
е установено съхраняването им на рафт
под щанда, от който се продават стоките в търговския обект, стопанисван
от санкционираното дружество.
На
следващо място законът не изисква като условие за налагането на ПАМ по чл.124б,
ал.1 от ЗАДС наказателното постановление да е влязло в сила. Съдът в рамките на
настоящото производство не следва да извършва проверка и преценка дали е
извършено административно нарушение по повдигнатото на санкционираното лице със
съставения АУАН административнонаказателно обвинение, доколкото от значение за
налагането на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС е не дали е извършено
административното нарушение, а дали към момента на издаване на заповедта за
прилагането на мярката, е било наложено административно наказание по чл. 124а
от ЗАДС - това е единствената материалноправна предпоставка за издаване на
заповед по чл.124б, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАДС. Самата разпоредба на чл.124б,
ал.1 от ЗАДС предвижда че в случаите на налагане на административно наказание
по чл. 124а от ЗАДС се налага и принудителна административна мярка - запечатване на обекта или обектите, където е
установено нарушението. А налагането на административно наказание по см. на
регламентацията, съдържаща се в раздел ІV, чл.52 – чл.58 от ЗАНН, приключва с
издаването на наказателното постановление и с връчването на препис от него на
нарушителя. Обжалването на наказателните постановления и респ. влизането им в
сила не са уредени като част от производството по налагане на административни
наказания. Ако законодателят свързваше издаването на заповед за прилагане на
ПАМ с наличието на извършено административно нарушение или влязло в сила
наказателно постановление, то формулировката на материалноправната предпоставка
по чл.124б, ал.1 от ЗАДС би била различна. Разпоредбата, регламентираща прилагането
на ПАМ обаче свързва издаването на заповедта единствено с наложено с издадено
наказателно постановление наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС. Всъщност от
самата правна същност на принудителните административни мерки в т.ч. на ПАМ по
чл.124б, ал.1 от ЗАДС следва извода, че налагането на ПАМ не е обусловено от
влизането в сила на наказателно постановление. Целта на ПАМ е да предотвратят
извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването
на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече
започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите
вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Спорът относно
законосъобразността на наказателното постановление не е преюдициален по отношение
на този по законосъобразността на наложената ПАМ.
В
този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че доколкото
Наказателно постановление № 313 от 23.05.2017г., с което на „МБС-2002” ЕООД – Стара Загора е наложено административно наказание
„лишаване от право да упражнява дейност” за срок от един месец на основание
чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 108а, ал.1 от ЗАДС, не е влязло в сила, наложената
със Заповед № РД 15 - 428/ 23.05.2017г. на основание чл.124б, ал.1 във вр. с
чл. 124а от ЗАДС принудителна административна мярка, се явявала необоснована и
незаконосъобразна.
Непосочването срока на действие на наложената ПАМ не
може да обуслови формална, процесуална или материална незаконосъобразност на
обжалвания административен акт. С
измененията на ЗАДС /ДВ бр. 92/ 2015г., в сила от 01.01.2016г./, изрично е
предвидено, че ПАМ по чл. 124б, ал.1 от ЗАДС при първо нарушение /както е в
случая/, се налага за срок един месец. Отделно от това принудителната
административна мярка се прекратява по реда и при условията, предвидени в чл.
124б, ал.5 от ЗАДС – по искане на административнонаказаното лице и след като
бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло,
като заплащането може да бъде доброволно или при потвърждаване на НП с
окончателен съдебен акт. В този смисъл действието на ПАМ по чл.124б, ал.1 от
ЗАДС е определено от закона. Ето защо липсата на изрично посочване на
нормативно определения срок на действие на наложената с обжалваната заповед
ПАМ, не опорочава административния акт и не представлява основание за неговата
отмяна, като незаконосъобразен.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че е налице нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка, с която законът свързва налагане на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС -
наложено за нарушение по чл.108а, ал.1 от ЗАДС с издадено наказателно
постановление административно наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС – лишаване от
правото да се упражнява дейност в обекта, където е установено нарушението.
Наложената принудителна
административна мярка е насочена към обекта, "където е установено
нарушението" – търговски обект - магазин за хранителни стоки, намиращ се в
с. Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора, стопанисван от „МДС - 2002” ЕООД – Стара Загора, на рафт под щанда, от който се
продават стоките, съгласно съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, се съхраняват акцизни стоки - общо 16 броя кутии
цигари с бандерол, без разрешение за продажба на тютюневи изделия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 124в, ал.1 от ЗАДС, при налагането на ПАМ по чл.124б, ал.1
от ЗАДС, се забранява и достъпа до обекта на нарушителя. Тази забрана няма
характер на самостоятелна принудителна административна мярка, а е обусловена от
налагането на мярка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС. Установената материална и
процесуална законосъобразност на наложената с обжалваната заповед ПАМ по чл.124б,
ал.1 от ЗАДС, обуславя законосъобразност и на разпоредената със заповедта
забрана за достъпа до обекта, спрямо който е насочена ПАМ.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МБС – 2002” ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „проф. Никола
Кожухаров” № 9, представлявано от управителя М.Б.С., против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № РД 15 – 428/ 23.05.2017г., издадена от
Началника на Митница Пловдив, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: