Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

                     239        09.10.2017г.      град Стара Загора

 

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

                        Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                           

 

                                                                                  СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                           и с участието  на прокурор                                                                                                    като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 267 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

                        Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.124б, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

 

Образувано е по жалба на „МБС – 2002” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „проф. Никола Кожухаров” № 9, представлявано от управителя М.Б.С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15 – 428/ 23.05.2017г., издадена от Началника на Митница Пловдив. С оспорената заповед, на основание чл. 124б, ал.1 от ЗАДС във вр. с чл.124а от ЗАДС, е разпоредено да бъде запечатан търговски обект – магазин за хранителни стоки, намиращ се в с. Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора, стопанисван от „МДС - 2002” ЕООД – Стара Загора, считано от 05.06.2017г. – 13.00ч., като на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС във вр. с чл. 124б, ал.1 от ЗАДС е забранен и достъпа до търговския обект, считано от същата дата и час.  

                        В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и незаконосъобразно с издаденото от Началника на Митница Пловдив Наказателно постановление № 313 от 23.05.2017г., на „МБС-2002” ЕООД – Стара Загора са наложени имуществена санкция, на основание чл.108а, ал.1 от ЗАДС, за нарушение на чл.100а, ал.1 от ЗАДС и административно наказание „лишаване от правото да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект – магазин за хранителни стоки, намиращ се в с. Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора, на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 108а, ал.1 от ЗАДС. С оглед на което счита, че не е налице и нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва прилагането на принудителна административна мярка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС. Твърди, че не е извършено вмененото на санкционираното дружество административно нарушение, поради което налагането на ограничението се явява фактически и правно необосновано. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и на приложената с нея принудителна административна мярка.

           

                        Ответникът по жалбата -  Началник на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения обосновава, че оспорената заповед е издадена при спазване на законово регламентираните формални и процесуални изисквания и при наличие на нормативно установените материалноправни предпоставки по чл. 124б, ал.1 и чл.124в, ал.1 от ЗАДС. Поддържа, че доколкото законът свързва прилагането на принудителна административна мярка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС единствено с издаването на наказателно постановление за извършено нарушение, обуславящо налагане на наказание по чл.124а от ЗАДС, а не с влизането в сила на това наказателно постановление, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен при установяване на регламентираното по чл.124б, ал.1 от ЗАДС материалноправно основание, да издаде заповед и да наложи принудителната административна мярка.

 

                        Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

                        На основание чл.36, ал.1 от ЗАНН и чл.128, ал.2 от ЗАДС, е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 98 от 03.02.2017г. от митнически инспектор в Агенция „Митници”, ТМУ Пловдив, ИРМ Стара Загора, срещу „МБС-2002” ЕООД - гр. Стара Загора. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 06.12.2016г. при извършена от митнически служители проверка в магазин за хранителни стоки, намиращ се на адрес: с. Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора, стопанисван от „МБС-2002” ЕООД – Стара Загора, е установено, че на рафт под щанда, от който се продават стоките, се съхраняват общо 16 броя кутии цигари, всяка с по 20 къса, всички с бандерол. Прието е, че „МБС-2002” ЕООД - гр. Стара Загора съхранява в търговски обект - магазин за хранителни стоки, акцизни стоки - 16 броя кутии цигари, общо 320 броя къса цигари, без разрешение за продажба на тютюневи изделия, каквото се изисква по чл.100а, ал.1 от ЗАДС, с което е осъществен състава на нарушението по чл.108а, ал.1 от ЗАДС.

                        Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 313  от 23.05.2017г. от Началника на Митница Пловдив, с което на „МБС-2002” ЕООД – Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв., на основание чл.108а, ал.1 от ЗАДС, за нарушение на чл.100а, ал.1 от ЗАДС; на основание чл.124, ал.1 от същия закон са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението и на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 108а, ал.1 от ЗАДС, на „МБС-2002” ЕООД е наложено административно наказание „лишаване от правото да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект – магазин за хранителни стоки, намиращ се в с. Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора.

                                                 

                        С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № РД 15 – 428/ 23.05.2017г., издадена от Началника на Митница Пловдив, на основание чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС и чл.124в, ал.1 от ЗАДС, е наложена принудителна административна мярка – „запечатване на обект”, като е разпоредено запечатването на търговски обект – „магазин за хранителни стоки”, намиращ се в с. Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора, стопанисван от „МБС-2002” ЕООД – Стара Загора, считано от 05.06.2017г. – 13.00ч., на основание чл.124б, ал.1 от ЗАДС във връзка с чл. 124а от ЗАДС и на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС във вр. с чл.124б, ал.1 от ЗАДС е забранен и достъпа до посочения търговския обект, считано от същата дата и час. От фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че с Наказателно постановление № 313 от 23.05.3017г. на Началника на Митница Пловдив, на основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС във вр. чл.108а, ал.1 от ЗАДС, е постановено на „МБС-2002” ЕООД „лишаване от правото да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора.  

 

                        Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

                        Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

                        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

            Заповед № РД 15 – 428/ 23.05.2017г. за налагане на принудителна административна мярка, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.124б, ал.2 от ЗАДС – Началника на Митница Пловдив, в кръга на законово регламентираните му правомощия.  

 

            Обжалваният административен акт е постановен и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка - чл.124б, ал.1 от ЗАДС във вр. с чл.124а от ЗАДС, така и фактическото основание - образуваното срещу „МБС-2002”  ЕООД административнонаказателно производство и издадено от Началника на Митница Пловдив Наказателно постановление № 313/ 23.05.2017г., с което на основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС във вр. чл.108а, ал.1 от ЗАДС е постановено по отношение на „МБС-2002”  ЕООД – Стара Загора „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект – магазин за хранителни стоки, намиращ се в с. Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора. Посочването на правно релевантните за наличието на законовата хипотеза на чл.124б, ал.1 от ЗАДС обстоятелства /наложено административно наказание по чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 108а, ал.1 от ЗАДС/, с които нормата свързва налагането на принудителна административна мярка „запечатване на обекта, в който е установено нарушението”, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си.

             С оглед на гореизложеното съдът приема, че е изпълнено както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.124б, ал.2 от ЗАДС за постановяване на мотивиран административен акт, като прилагането на принудителната административна мярка е фактически и правно обосновано. 

        

            При извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на обжалваната заповед. Не представлява такова нарушение обстоятелството, че проверката, въз основа на констатациите от която е съставен АУАН № 98 от 03.02.2017г. и впоследствие издадено Наказателно постановление № 313  от 23.05.2017г., е извършена без участието на управителя на „МБС-2002”  ЕООД. Още повече че от представените по делото доказателства, в т.ч Протокол за извършена проверка № 2942/ 06.12.2016г. и Писмени обяснения от 16.12.2016г. от управителя на „МБС-2002”  ЕООД – М.Б.С., се установява, че към момента на приключване на проверката в търговския обект са присъствали както продавачката, така и управителят на санкционираното дружество, като противно на твърденията на жалбоподателя, изземването на намерените в магазина за хранителни стоки акцизни стоки, съхранявани без разрешение за продажба на тютюневи изделия, е извършено в присъствието на управителя на „МБС-2002”  ЕООД, което е удостоверено с положени от М.С. подписи в посочения по-горе протокол и в изготвения към протокола Описа на иззети акцизни стоки. 

 

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. Наложената принудителна мярка се основава на разпоредбата на чл. 124б, ал.1 от ЗАДС, съгласно която в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от ЗАДС се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение – за срок от 2 до 6 месеца. Следователно фактическият състав, с който правната норма на чл.124б, ал.1 от ЗАДС свързва налагането на ПАМ „запечатване на обект”, изисква наложено административно наказание по чл.124а от ЗАДС /лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението/ за изчерпателно посочените в чл.124а, ал.1 от ЗАДС административни нарушения /в т.ч. за нарушение по чл.108а от ЗАДС/, като налагането на ПАМ е ограничено до обекта, където е установено нарушението. В този смисъл наложено с издадено наказателно постановление наказание „лишаване от право да се упражнява дейност в обекта, където е установено нарушението”, се явява нормативно регламентираната предпоставка и условие за законосъобразното прилагане на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС, като при налагането на мярката компетентният административен орган действа при условията на обвързана компетентност.

 

            В случая от фактическа страна не е спорно между страните по делото, че при извършена на 06.12.2016г. от митнически служители проверка в търговски обект - магазин за хранителни стоки, намиращ се на адрес: с. Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора, стопанисван от „МБС-2002” ЕООД – Стара Загора, на рафт под щанда, от който се продават стоките, се съхраняват акцизни стоки - 16 броя кутии цигари, общо 320 броя къса цигари, без разрешение за продажба на тютюневи изделия, каквото се изисква по чл.100а, ал.1 от ЗАДС. Тези обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства АУАН № 98 от 03.02.2017г.; Протокол за извършена проверка № 2942/ 06.12.2016г.; Опис на иззети акцизни стоки, НП № 313 от 23.05.2017г. и др. Безспорно е и че с Наказателно постановление № 313 от 23.05.2017г., издадено от Началника на Митница Пловдив, на жалбоподателя в настоящото производство - „МБС-2002” ЕООД – гр. Стара Загора, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв., на основание чл.108а, ал.1 от ЗАДС, за нарушение на чл.100а, ал.1 от ЗАДС и на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 108а, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект – „магазин за хранителни стоки”, намиращ се в с. Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора, стопанисван от „МБС-2002” ЕООД – Стара Загора. Наложеното с посоченото наказателно постановление наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС, за допуснато нарушение по чл.108а, ал.1 от ЗАДС, съставлява релевантно фактическо основание за прилагането на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС. В условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен при налагането с издаденото НП № 313 от 23.05.2017г. наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС, кумулативно да приложи и ПАМ по чл. 124б, ал.1 от ЗАДС, без да има право на самостоятелна преценка дали да наложи или не ПАМ при установено административно нарушение, включващо се в предметния обхват на хипотезата на чл.124а, ал.1 от ЗАДС.

            Доколкото с Наказателно постановление № 313/ 23.05.2017г. на „МБС-2002”  ЕООД са наложени административни санкции за нарушение по чл.108а, ал.1 от ЗАДС, за съхранение в търговски обект - магазин за хранителни стоки, на акцизни стоки - 16 броя кутии цигари, без разрешение за продажба на тютюневи изделия, е ирелевантно от кого са закупени акцизните стоки, за кого са предназначени, чия собственост са и т.н, след като безспорно е установено съхраняването им на рафт  под щанда, от който се продават стоките в търговския обект, стопанисван от санкционираното дружество.

            На следващо място законът не изисква като условие за налагането на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС наказателното постановление да е влязло в сила. Съдът в рамките на настоящото производство не следва да извършва проверка и преценка дали е извършено административно нарушение по повдигнатото на санкционираното лице със съставения АУАН административнонаказателно обвинение, доколкото от значение за налагането на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС е не дали е извършено административното нарушение, а дали към момента на издаване на заповедта за прилагането на мярката, е било наложено административно наказание по чл. 124а от ЗАДС - това е единствената материалноправна предпоставка за издаване на заповед по чл.124б, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАДС. Самата разпоредба на чл.124б, ал.1 от ЗАДС предвижда че в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от ЗАДС се налага и принудителна административна мярка -  запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението. А налагането на административно наказание по см. на регламентацията, съдържаща се в раздел ІV, чл.52 – чл.58 от ЗАНН, приключва с издаването на наказателното постановление и с връчването на препис от него на нарушителя. Обжалването на наказателните постановления и респ. влизането им в сила не са уредени като част от производството по налагане на административни наказания. Ако законодателят свързваше издаването на заповед за прилагане на ПАМ с наличието на извършено административно нарушение или влязло в сила наказателно постановление, то формулировката на материалноправната предпоставка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС би била различна. Разпоредбата, регламентираща прилагането на ПАМ обаче свързва издаването на заповедта единствено с наложено с издадено наказателно постановление наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС. Всъщност от самата правна същност на принудителните административни мерки в т.ч. на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС следва извода, че налагането на ПАМ не е обусловено от влизането в сила на наказателно постановление. Целта на ПАМ е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Спорът относно законосъобразността на наказателното постановление не е преюдициален по отношение на този по законосъобразността на наложената ПАМ.

            В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че доколкото Наказателно постановление № 313 от 23.05.2017г., с което на „МБС-2002” ЕООД – Стара Загора е наложено административно наказание „лишаване от право да упражнява дейност” за срок от един месец на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 108а, ал.1 от ЗАДС, не е влязло в сила, наложената със Заповед № РД 15 - 428/ 23.05.2017г. на основание чл.124б, ал.1 във вр. с чл. 124а от ЗАДС принудителна административна мярка, се явявала необоснована и незаконосъобразна.

            Непосочването срока на действие на наложената ПАМ не може да обуслови формална, процесуална или материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт.  С измененията на ЗАДС /ДВ бр. 92/ 2015г., в сила от 01.01.2016г./, изрично е предвидено, че ПАМ по чл. 124б, ал.1 от ЗАДС при първо нарушение /както е в случая/, се налага за срок един месец. Отделно от това принудителната административна мярка се прекратява по реда и при условията, предвидени в чл. 124б, ал.5 от ЗАДС – по искане на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло, като заплащането може да бъде доброволно или при потвърждаване на НП с окончателен съдебен акт. В този смисъл действието на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС е определено от закона. Ето защо липсата на изрично посочване на нормативно определения срок на действие на наложената с обжалваната заповед ПАМ, не опорочава административния акт и не представлява основание за неговата отмяна, като незаконосъобразен.

 

            С оглед на гореизложеното съдът приема, че е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва  налагане на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС - наложено за нарушение по чл.108а, ал.1 от ЗАДС с издадено наказателно постановление административно наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС – лишаване от правото да се упражнява дейност в обекта, където е установено нарушението. 

 

Наложената принудителна административна мярка е насочена към обекта, "където е установено нарушението" – търговски обект - магазин за хранителни стоки, намиращ се в с. Борилово, общ. Стара Загора, област Стара Загора, стопанисван от „МДС - 2002” ЕООД – Стара Загора, на рафт под щанда, от който се продават стоките, съгласно съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, се съхраняват акцизни стоки - общо 16 броя кутии цигари с бандерол, без разрешение за продажба на тютюневи изделия. 

 

                        Съгласно разпоредбата на чл. 124в, ал.1 от ЗАДС, при налагането на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС, се забранява и достъпа до обекта на нарушителя. Тази забрана няма характер на самостоятелна принудителна административна мярка, а е обусловена от налагането на мярка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС. Установената материална и процесуална законосъобразност на наложената с обжалваната заповед ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС, обуславя законосъобразност и на разпоредената със заповедта забрана за достъпа до обекта, спрямо който е насочена ПАМ.

           

            С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МБС – 2002” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „проф. Никола Кожухаров” № 9, представлявано от управителя М.Б.С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15 – 428/ 23.05.2017г., издадена от Началника на Митница Пловдив, като неоснователна.    

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: