Р Е Ш Е Н И Е

№246 11.10.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и шести септември 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №271 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на С.Ж.А. против Заповед №17-1228-000493/13.04.2017г., издадена от Началник група при ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца на основание чл.171 т.2а от Закона за движение по пътищата /ред. в сила от 21.01.2017г/ –Прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година на собственик, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Принудителната административна мярка е наложена въз основа на АУАН №Д241818/13.04.2017г., съставен за това, че на 13.04.2017г. около 10.ч в град Стара Загора, по бул. „Цар Симеон Велики” срещу №11 в посока изток, А. управлява личния си лек автомобил марка „Мазда”, модел „Премаци”, с рег. №СТ0065ВН и в качеството си на водач отказва да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества с техническо средство ДРЪГ ТЕСТ 5000-0050, с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 предложение второ от ЗДвП/ ред. в сила от 21.01.2017г/ – водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследва на концентрацията на наркотични вещества в кръвта. Издаден е талон за медицинско изследване №0018063.

Принудителната административна мярка е изпълнена предварително на основание и по реда на чл.172 ал.4 от ЗДвП, чрез снемане на два броя регистрационни табели при съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

В административната преписка се съдържат заверени копия на АУАН №241818/13.04.2017г., на талона за медицинско изследване, на издадено НП №17-1228-0001023/24.04.2017г. с наложено административно наказание за описаното нарушение на чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП / ред.21.01.2017г/, на докладна записка, справка за водач/нарушител и копия на Заповеди №349з-268/30.01.2017г и №349з-95/11.01.2017г. на Директор ОД на МВР Стара Загора, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата.

В жалбата се твърди, че издаденото постановление не отговаря на императивните изисквания, тъй като не са описани никакви обстоятелства, не са посочени доказателства, които ги потвърждават, описанието е непълно, поради липса на номер на Наказателното постановление с изтекъл срок, което водача е носил, нито датата на изтичането му, както и не е посочен номера на техническото средство и докога е технически годно. В АУАН е описан отказ за извършване на проверка с техническо средство, без да е конкретизирано по какъв начин е отказано и този отказ не се установява от обективна и субективна страна – не е описано конкретното поведение на водача, което контролния орган е възприел за отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Обстоятелството, че А. не се явил за вземане на кръвна проба е без правно значение по делото, тъй като неизпълнението на предписанието за медицинско изследване е друг, алтернативен състав на същото административно нарушение. Неизпълнението на предписанието за медицинско изследване не е констатирано с АУАН, нито е вменено на жалбоподателя с наказателното постановление.

От съда се иска да бъде отменена Заповед №17-1228-000493/13.04.2017г. на Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора.

Ответника – Началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, не се явява и не се представлява. Не представя отговор против жалбата.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Заповед № 17-1228-000493/13.04.2017г. е издадена от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора, оправомощен да налага принудителни административни мерки по чл.171 т.2а от ЗДвП със Заповед №349з-268/30.01.2017г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, който е ръководител на службата за контрол по Закона за движение по пътищата по силата на Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, а в това си качество и на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП може да делегира правомощията си по прилагане на принудителни административни мерки.

Същата разпоредба – чл.172 ал.1 от ЗДвП изисква принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2 , т.2а, т.4, т.5 б.”а”, т.6 и т.7 да се прилагат с мотивирана заповед. Закона за движение по пътищата не определя съдържанието на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки, но предвид правната им природа на административни актове се налага извод, че са приложими общите изискванията на чл.59 от АПК, а не изискванията на чл.57 от ЗАНН, както се твърди в жалбата. Разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, посочени от оспорващия като нарушени при издаване на оспорената заповед, са относими единствено към съдържанието на наказателното постановление – правораздавателен акт, с който се налага административно наказание. Аргумент в подкрепа на изложеното се съдържа и в нормата на чл.179 ал.14 от ЗДвП, която препраща към ЗАНН само и единствено за неуредените въпроси по съставянето на АУАН, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените административни наказания. Изброяването е изчерпателно, поради което наведените в жалбата доводи за несъответствие на съдържанието на заповедта за прилагане на принудителната мярка с изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не намира законово основание. С оспорения административен акт е упражнена държавна принуда спрямо собственика на пътно превозно средство, която не представлява административно наказание. Съгласно чл.171 ал.1 от ЗДвП, целта на принудителните мерки е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В конкретния случай, Заповед №17-1228-000493/13.04.2017г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора удовлетворява изискването на чл.172 ал.1 от ЗДвП вр. с чл.59 от АПК, тъй като е посочено правното основание за нейното издаване, описани са фактите, въз основа на които е упражнено правомощието по налагане на принудителната мярка, посочен е издателя, длъжността му, подписана е и е дадено указание за правото на жалба. Освен това, настоящия състав констатира, че е налице и съответствие между фактическото и правното основание, а именно: Конкретно е посочено, че мярката се налага предвид отказа на водача и собственик на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство / посочен модел 5000 и рег. №-0050/ за употребата на наркотични вещества, с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП като е цитиран и текста на закона, ведно с алтернативната форма на същото нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП в ред. действала от 21.01.2017г. до 26.09.2017г., а именно „или не изпълни предписанието за медицинско изследване”, което не нарушава правото на защита, нито внася неяснота в мотивите за прилагане на мярката. Основния факт е отказа на собственика на МПС, който управлява и отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества и този факт е посочен в чл.171 т.2а от ЗДвП като основание за налагане на мярката. Всички елементи от състава, изискващ упражняване на правомощията по прилагане на държавната принуда са описани в оспорената заповед – лицето и неговото особено качество на собственик на управляваното МПС-во, времето и мястото на управление, както и отказа да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Последното има модел и номер, поради което оспорващия би могъл, но не е поискал, да бъде проверена и техническата му изправност, ако твърди, че не е отказал, а е било невъзможно по технически причини да бъде проверен. Такива твърдения не са наведени в жалбата. Що се отнася до възражението, че отказа е извод, който не почива на конкретни описано поведение на водача и собственик на МПС-во, следва да се каже, че мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат в документите, удостоверяващи фактическите му основания – в случая в АУАН, в докладната записка, в сведението, дадено лично от А., в което той писмено отказва да бъде проверен, тъй като е бил на рожден ден преди два дни, когато и където е употребил наркотични вещества и се страхува да не излезе пробата положителна. Отказа е обективиран в писменото му изявление от 13.04.2017г., приложено към административната преписка.

Предвид целта, за постигане на която се прилагат принудителните мерките, а именно за осигуряване безопасността на движението и преустановяването на нарушенията на закона, необходимо е заповедта за тяхното прилагане да бъде основана на издаден акт за установяване на административно нарушение, в който са описани факти от хипотезата на конкретния състав от чл.171 ал.1 от ЗДвП и настоящи казус е именно такъв. В АУАН №171023/13.04.2017г. и в оспорената заповед е описана една и съща фактическа обстановка, поради което е изпълнено законовото изискване за прилагане на принудителната мярка с цел преустановяване на извършено административно нарушение. В тази връзка и само за яснота следва да се каже, че акта за установяване на административно нарушение е допустимото и относимо доказателствено средство, чрез което се установява фактическия състав на мярката и докато не бъде оспорена неговата вярност, и ако е редовно съставен, е налице основание за прилагане на държавната принуда.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ж.А. против Заповед №17-1228-000493/13.04.2017г. издадена от Началник сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: