Р Е Ш Е Н И Е  263

 

      гр.Стара Загора, 16.10.2017 год.

  

    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         трети октомври

през      две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                    Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                                    Членове:           

при секретаря    Стефка Христова

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело  № 273  по описа  за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

 

Образувано е по жалба от Т.В.Д. *** против Заповед № Ж-14#2 от 17.05.2017г на Кмета на Община Мъглиж за  премахване на незаконна част от строеж пета категория „гараж”, намираща се в поземлен имот с идентификатор 49494.701.431 по ККР на гр.Мъглиж. В жалбата се съдържат оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че процесният строеж е изграден в съответствие с издадената виза и одобрените строителни книжа, а установените отклонения са в рамките на допустимото. Според него фактът, че към настоящия момент част от гаража попада в УПИ IV-431 кв.91 по плана на гр.Мъглиж, не го прави незаконен, тъй като при одобряване на строителните книжа е бил съобразен с действащия тогава ЗРП. Сочи, че заповедта не съдържа фактически твърдения по какъв начин процесната част от гаража попада в съседния имот. Моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените разноски.

 

Ответникът – Кмет на Община Мъглиж, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че гаражът е изпълнен /ситуиран/ в нарушение на издадената виза и одобрените строителни книжа, както и на съществуващата към момента на неговото реализиране нормативна уредба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следната фактическа обстановка:

 

С оспорената заповед № Ж-14#2 от 17.05.2017г на Кмета на Община Мъглиж на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахната незаконната част от строеж „Гараж”, пета категория, находяща се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 49494.701.431 по ККР на гр.Мъглиж /УПИ ІІІ-431 в кв.91/,  като изпълнен при съществени отклонения в одобрения инвестиционен проект и издаденото Разрешение за строеж № 34/ 05.05.1992г на Главния архитект на Община Мъглиж.

 

По жалба вх.№ Ж-14/ 30.11.2016г от Христо Белов - собственик на имот с идентификатор 49494.701.431, е извършена проверка от служители на Община Мъглиж в присъстивието на жалбоподателя.  Съставен е констативен акт № 2/ 04.05.2017г, в който е отразено, че в ПИ с идентификатор 49494.701.430 е изграден гараж в отклонение от одобрения архитектурен проект. Гаражът е с размер 3.87/ 6.20м и височина 2.65м, изпълнен от тухли с бетонова плоча. Част от него с размери 1.94м/6.20м е построен извън границите на собствения имот - в съседния имот с идентификатор 49494.701.431. Прието е, че строителството е с възложител и собственик Т.В.Д., извършено в нарушение на чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ. Актът съдържа окомерна скица, в която е отразено разположението на строежа в двата съседни имота.

 

В постъпило възражение вх.№ 94Т-432-2/ 10.05.2017г против констативния акт жалбоподателят посочва, че строителството е извършено от него изцяло съобразно издадената му виза и строителни книжа, а отклоненията в размерите на гаража са несъществени. Поддържа, че гаражът е ситуиран спрямо съществуващата към момента на издаване на разрешението за строеж в имота жилищна сграда, а визата за проектиране и строителните книжа са одобрени в съответствие с действащия към 1992г ЗРП. Счита, че ситуирането отчасти в съседния имот не го прави незаконен. Възражението не е уважено от административния орган, който въз основа и на становище от старши експерт „УТ” в общината, издава оспорената заповед за премахване на гаража като незаконен строеж като приема, че строежът не подлежи на узаконяване съгласно § 127, ал.2 от ПР към ЗИДЗУТ.

 

По делото са представени извадка от регулационния план на гр.Мъглиж, одобрен технически проект /Заявление вх. № 94-А-12/04.05.1992 г.; Скица за проектиране № 83/06.04.1992 г., обяснителна записка; Проект на гараж – чертеж/ и издадено Разрешение за строеж № 34/ 05.05.1992г, всички касаещи гараж в  УПИ ІV-430. Представена е и декларация от Христо Белов за съгласие съседът му Т.В. Димитиров да построи гараж в УПИ ІV-430 на дворищната регулационна линия като се задължава да покрие калкана със също такава постройка /л.12/.

 

         От показанията на разпитания свидетелка Дафинка Димова се установява, че гаражът в имота на жалбоподателя е построен през 1992-1993г от тухли, не е измазан и има плоча.  

 

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена, изпълнена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която като компетентно и добросъвестно изготвено и неоспорено от страните се кредитира с доверие от съда. В заключението си вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза сочи, че имоти с идентификатор 49494.701.430 и идентификатор 49494.701.431 по ККР на гр.Мъглиж са били предмет на регулиране с регулационни планове от 1985г и от 2004г като размерите им по двата плана съвпадат и няма промяна на границата между тях. Самата граница  представлява подпорна стена с размери 1.80м височина и 0.25м ширина поради денивелация между имотите, а оградата минава по средата на подпорната стена. Гаражът е изграден при отклонение от одобрения технически проект по отношение на размерите. При измерванията е установено за ширината - от изток с 0.13м по-малко, на запад - с 0.10м повече /представляващо средно отклонение 2.87%/; за дължината - с 0.20м повече /представляващо средно отклонение 3.33%/. Дължината на гаража съвпада с дължината на подпорната стена след чупката от 1.56м, с която навлиза в съседния УПИ ІV-431. По проект е предвидено гаражът да бъде допрян до северната стена на съществуващата жилищна сграда, която по действащия към момента на издаване на Разрешението за строеж регулационен план отстои на 2.50м от регулационната граница с УПИ ІІІ-431. Гаражът е изпълнен с ширина 4.00м на север и ситуирането му е същото спрямо действащия към момента регулационен план. По одобрената частична квартална застроителна разработка от 07.04.1992г за УПИ ІV-430 и УПИ ІІІ-431 в кв.91 се предвижда изграждане на два гаража, разположени един до друг на границата на двата парцела, с размери 4.00/ 6.00м. Южният гараж /в УПИ ІV-430/ опира до северната стена на построената в имота жилищна сграда. Навлиза в съседния имот с 1.60м от изток и с 1.60м от запад. От предвиденото по проекта техническо изпълнение на този гараж са изградени стоманобетоновите колони само в южните части. Според вещото лице при разрушаване на разпоредената за премахване част от гаража той няма да продължи да съществува като самостоятелен обект, защото покривната плоча ще се срути без опора от север, а източната и западната стена ще се разрушат наполовина.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореният административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Заповед № Ж-14#2 от 17.05.2017г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - Кмета на Община Мъглиж, чиито правомощия да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория са дадени с чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

 

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа в пълнота всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК. Като фактически основания, върху които основава своето разпореждане, Кметът на Община Мъглиж е посочил наличието на констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ за незаконна част от строеж, извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект от жалбоподателя Т.Д.. Установените факти са квалифицирани под правната норма на чл. 225, ал.2, т.3 от ЗУТ. Посочено е че описаното отклонение от одобрения инвестиционен проект попада в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Заповедта е индивидуализирана по отношение на обекта, тъй като е посочено премахването на частта от строежа, която е изпълнена в отклонение от одобрения проект - частта от гаража, попадаща в имот с идентификатор 49494.701.431 по ККР на гр.Мъглиж.

 

При постановяването й са спазени процесуалните правила, предвидени в разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като е съставен констативен акт, връчен на заинтересованото лице, което в законоустановения 7-дневен срок е подало възражение срещу него и възражението е разгледано от административния орган.

 

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че заповедта не е съобразена с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по  чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ. В случая административният орган се е позовал на отклонения от одобрения инвестиционен проект по  чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ - такива, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план.

 

От доказателствата по делото се установява, че разпоредената  за премахване част от гараж с оглед техническите си характеристики представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Изграден е на предвиденото в одобрения технически проект място /с лице към улицата, допрян до северната стена на жилищната сграда в УПИ ІІІ-430/ с незначително отклонение в размерите. Действително част от него навлиза в съседния имот с 1.60м от изток и с 1.60м от запад и ако това се приеме за допуснато съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, то не се отнася за цялата сграда. Безспорно установено по делото е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че строежът на гараж в в имот с идентификатор 49494.701.430 по ККР на гр.Мъглиж е разрешен на вътрешната регулационна линия, съставляваща граница с имот с идентификатор 49494.701.431, но част от него е извършена отвъд границата и навлиза в съседния имот, предвид което се явява в отклонение от подробния устройствен план, предвиждащ застрояване на два гаража в процесния и съседния урегулиран поземлен имот, разположени един до друг на границата между двата имота.

 

Без правно значение са конкретните причини за несъобразяване на строежа с одобрения проект - наличие на денивелация и подпорна стена между двата имота, неправилно заснета граница или местоположение на жилищната сграда. В допълнение следва да се изтъкне, че по делото не е представен протокол за откриване на строителна линия и ниво, нито се твърди наличието му. Ако съществуваше такъв документ, е вероятно още към момента на започване на строителството да е могло да се установи несъответствието между фактическото разположение на жилищната сграда и северната регулационната граница в имот с идентификатор 49494.701.430 по ККР на гр.Мъглиж и отразеното графично тяхно разположение в действащия ПУП. Ирелевантна е и незначителността на отклоненията между предвидените по проект и изпълнени на място размери на гаража /ширина и дължина/ доколкото няма съмнение относно навлизането му в съседния имот.

 

  Съответен на зкона е изводът на административния орган за нетърпимост на разпоредената за премахване част от строежа. В заповедта не е посочено времето на извършването му, но съгласно трайно установената съдебна практика задължение на съда е сам да установи този релевантен за спора факт с всички допустими доказателства. Ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания сочат изграждане на гаража през 1992-1993г. Предвид така установения период на извършване, строежът не отговаря на условията за търпимост по § 16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 ог ПЗР  на ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки. Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001 г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. Процесният строеж представлява гараж, построен при съществено отклонение на строителните книжа като несъответстващ на действащия ПУП, поради което се явява недопустим, съгласно нормите на чл.12, ал. 2 от ЗУТ. Поради факта, че не съответства на ПУП и с оглед липса на подадени заявления за узаконяване по § 184 и § 127 ПЗР на ЗУТ, строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ и подлежи на премахване.

 

Въпросите относно изпълнението на заповеди за премахване на незаконни строежи са нормативно регулирани и нямат значение относно законосъобразността им. В този смисъл не може да се вземе предвид като порок на заповедта обстоятелството, че при премахване на незаконно построената част от гаража той ще престане да съществува като самостоятелен обект със същото предназначение. Съгласно Наредба № 13/23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, премахването на части от строежи се извършва въз основа на конструктивно становище на инженер-конструктор. Според разпоредбите на чл.5 и чл.12 от Наредбата  след получаване на поканата за доброволно изпълнение, следва да се състави протокол, след оглед дали задълженото лице е премахнало доброволно незаконния строеж. При необходимост от представяне на конструктивно становище или конструктивен проект за премахване, това обстоятелство изрично се посочва и се обосновава именно в протокола, с който се констатира непремахването доброволно на незаконния строеж. Тогава следва да се прецени възможността за запазване на оставащата част от постройката и да предвидят мероприятията по укрепването й.

 

В контекста на изложеното оспорената заповед не противоречи и на целта на закона - да се отстрани незаконното строителство, както и на принципа за съразмерност при упражняване на административните правомощия.

 

Предвид гореизложените съображения за липса на процесуалноправни и материалноправни недостатъци на обжалваната Заповед № 94-Т-432-1#2/ 14.07.2015г на Кмета на Община Мъглиж, тя се явява законосъобразна. Подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора на ответника принципно се дължи юрисконсултско възнаграждение при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, но по делото процесуално представителство от юрисконсулт не е осъществено. Упълномощеният юрисконсулт е депозирал единствено молба за отлагане на насроченото заседание на 26.09.2017г, което не представлява осъществяване на изискуемата по закон защита на административния орган от юрисконсулт. Представеното писмено становище по съществото на спора е подписано Кмета на Община Мъглиж без данни да е изготвено от упълномощен процесуален представител. Поради това искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено кат онеоснователно.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.5 от АПК и чл.215, ал.7 от ЗУТ, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.В.Д. *** против заповед № Ж-14#2 от 17.05.2017г на Кмета на Община Мъглиж, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахната незаконната част от строеж „Гараж”, пета категория, находяща се в поземлен имот с идентификатор 49494.701.431 по ККР на гр.Мъглиж /УПИ ІІІ-431 в кв.91/, като неоснователна.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на  Община Мъглиж за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :