Р Е Ш Е Н И Е

318                                         24.11.2017г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тридесет и първи октомври 2017г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

ПРОКУРОР: КОНСТАНТИН ТАЧЕВ

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №276 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на ЕТ „ Георги Милчев-Надин” гр. Казанлък против Община Казанлък с искане за осъждането й да заплати сумата от 1250лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №2087/24.06.2016г. издадено от Заместник Кмета на община Казанлък и представляващи изплатено възнаграждение за един адвокат в производството по АНД №1194/2016г. по описа на Районен съд Казанлък и КАНД № 70/2017г. по описа на АС Стара Загора. Ищеца твърди, че на 08.08.2016г. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за изготвяне на жалба против Наказателното постановление, съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.08.2016г., 300лева възнаграждение за процесуално представителство по а.н.д.№1194/2016г. по описа на РС Казанлък, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.10.2016г., 350лева възнаграждение за изготвяне на отговор против касационна жалба/възражение до АС Стара Загора, съгласно договор за правна защита  и съдействие от 31.01.2017г. и 250лева възнаграждение за процесуално представителство по ка.н.д.№70/2017г. пред Ас Стара Загора, съгласно договор от 07.03.2017г. Предявен е и акцесорен иск за забава, считано от датата на всяко от изброените плащане до датата на предявяване на исковата молба /02.06.2017г./ и законната лихва върху сумата от 1250лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

     Като доказателства за сторените разноските се представят договор за правна защита и съдействие №17/08.08.2016г., бланков номер, №722528 с. за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление №2087/24.06.2016г. на Заместник Кмет на Община Казанлък с уговорена сума в размер на 350лв. и начин на плащане по банков път; Договор  №38/12.10.2016г., бланков номер №722529, за процесуално представителство по АНД №1194/2016г. по описа на РС Казанлък с уговорено възнаграждение в размер на 300лв, платимо по банков път; договор №4/31.01.2017г., бланков №722507 за изготвяне на отговор на касационната жалба до АС Стара Загора против решение по АНД№1194/2016г. по описа на РС Казанлък с уговорен размер на възнаграждението от 350лв., платимо по банков път и договор №11/07.03.2017г., бланков номер №722516 за процесуално представителство, включително пътни разноски за явяване по КАНД №70/2017г. по описа на АС Стара Загора, с уговорено възнаграждение в размер на 250лева, платими по банков път.

     В съдебно заседание се представят преводни нареждания, наредени от ищеца в полза на процесуалния му представител, както следва: от дата  08.08.2016г за сумата от 300лв, платена на основание „хонорар”, платежно нареждане от 30.01.2017г., за сумата от 350лв., платена на основание „Хонорар касационна жалба”, платежно нареждане от  08.03.2017г. за сумата от 250лв., платена на основание „Хонорар по договор 722 516 от 07.03.2017г”, платежно нареждане от 02.06.2017г. за сумата от 340лв., представляваща държавна такса и хонорар по договор 722 526/31.05.2017г., какъвто не е представен по делото, платежно нареждане от 05.06.2017г. за сумата от 300лв., представляваща хонорар по договор 722517/31.05.2017г., какъвто също липсва по делото.

      От съда се иска да бъде осъден ответника да заплати и разноските по настоящото дело, съгласно представен списък в размер на 793.10лв, от които 600лв. възнаграждение за един адвокат по сключен договор за правна защита и съдействие от 15.06.2017г., 11.10лв. – държавна такса, ведно с комисионната на банката в размер на 1.10лв, както и 120.00лв наем на автомобил, и 62.00лв. за гориво.

       Ответника Община Казанлък иска от съда да отхвърли изцяло исковата претенция с доводи, че доказателствата за сторените разноски не са своевременно представени в хода на съдебното производство пред РС Казанлък и АС Стара Загора, освен за сумата от триста лева по представен кредитен превод към въззивната жалба. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за триста лева в хода на АНД № 1194/2016г. по описа на РС Казанлък, както и за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство и съдействие и по настоящото дело.

        Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за частична основателност на исковата претенция и предлага на съда да бъде уважена за сумата от 300лв., представляваща възнаграждението по АНД №1194/2016г. по описа на РС Казанлък.

        Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

        От приложеното АНД №1194/2016г. по описа на РС Казанлък се установява, че Наказателно постановление №2087/14.06.2016г. издадено от Заместник-кмета на община Казанлък  с наложено на ЕТ „ГЕОРГИ МИЛЧЕВ-НАДИН” имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 113 ал.2 от Закона за защита на потребителите, е отменено като незаконосъобразно с Решение № 460/02.12.2016г., оставено в сила с Решение №144/21.04.2017г., постановено по КАНД №70/2017г. по описа на АС Стара Загора. В съдебните производства по АНД №1194/2016г по описа на РС Казанлък и по КАНД №70/2017г. наказания едноличен търговец – ищец в настоящото дело е представляван от адвокат Р. по силата на едностранна упълномощителна сделка, без обещано възнаграждение, съгласно пълномощното на стр.14 от АНД №1194/2016г. по описа на РС Казанлък. В пълномощното изрично е посочен номера на наказателното постановление, както и че упълномощаването важи до приключване на делото във всички съдебни инстанции, като едностранното изявление на упълномощителя не включва обещание за възнаграждение. Пълномощното няма дата, поради което за дата на упълномощаване се приема деня на подаване на въззивната жалба -10.08.2016г. Към въззивната жалба против наказателното постановление, освен пълномощното за процесуално представителство, е приложен и кредитен превод  за сумата от 300лв., с дата 09.08.2016г./стр.16 по АНД 1194/2016г/, с вписано основание за плащане „хонорар”, но не е уточнен договора, нито предмета на адвокатската услуга, за да бъде прието за установено, че се отнася за заплащане на процесуално представителство по АНД №1194/2016г., така както се претендира с исковата молба, към която е приложено друго платежно нареждане от 08.08.2016г. за плащане на хонорар в размер на 300лв, а освен това, нито едно от двете платежни нареждания не може да бъде отнесено към Договор 017/08.08.2016г. с бланков номер №722528 с предмет жалба срещу  НП №2087/24.06.2016г. на Заместник-Кмета на община Казанлък, по която е образувано АНД №1194/2016г. по описа на РС Казанлък, тъй като в същия е уговорен размер от 350лв. и е вписано, че сумата е платена по банков път. Извода, който следва е, че вписаното в договора плащане на сума от 350лв. остава недоказано от представените по настоящото и в хода ан АНД №1194/2016г. платежни документи от 08.08.2016г. и 09.08.2016г. за суми от по 300лв., представляващи хонорар. И дотук изложеното е достатъчно да се отхвърли изцяло предявения иск, защото съгласно ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС на РБ, ОСС на І-ва и ІІ-ра колегии, на обезщетяване по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ подлежат изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления. Следователно само адвокатското възнаграждение, което е платено в хода и до приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция по проверка законосъобразността на обжалвано наказателно постановление може да бъде квалифицирано като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна дейност на административния орган по налагане на административно наказание. В подкрепа на този довод, освен ТР №1/15.03.2017г е и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, приложима на основание чл. 46 ал.2 от ЗНА, която е основната материално правна норма, уреждаща института на видовете разноски по съдебните дела – такси, разноски в производството и възнаграждение за един адвокат, като преди изчерпателното им изброяване, законодателя е използвал минало свършено време на глагола „плащам”, при формиране на определението „заплатените” т.е. онези суми, представляващи такса, разноски в производството и възнаграждение на един адвокат, които са платени и само те могат да бъдат предмет на осъдителен съдебен акт. В настоящия казус това условие не е изпълнено, но и не е игнорирано неговото приложение от предвидения особен ред за търсене плащането на същите разноски, а именно от разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.  По особения ред и на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ може да се търси и присъжда обезщетение за онези разноски, които отговарят на условието по чл.78 ал.1 от ГПК – да представляват платени такси, разноски в производството в тесен смисъл и възнаграждение за един адвокат, ако наказаното лице е имало такъв. Както се посочи и по-горе, на основание чл.46 ал.2 от ЗНА, материално правната разпоредба на чл.78 а.1 от ГПК намира приложение, тъй като ЗАНН и ЗОДОВ не съдържат други материално правни  норми, чието приложение не зависи от особения ред за търсене и реализиране на имуществената отговорност на държавата, която включва всички преки и непосредствени вреди от незаконно упражняване на държавната власт, включително и разноските посочени в чл.78 ал.1 от ГПК. Противно становище би било в противоречие с установената йерархия на нормативните актове и тяхното съвместно приложение.

      Извън посоченото, представените от ищеца договори с исковата молба и платежните документи, приети в първото и единствено по делото заседание нямат връзка помежду си освен за сумата от 250лв.,, уговорена с договор №722516/03.03.2017, който е посочен в платежно нареждане от 08.03.2017г. и това е единственото платежно нареждане, в което е посочено договор измежду приложените към исковата молба. Никое друго платежно нареждане няма за вписано основание плащане по някой от представените договори, като освен това е налице и несъответствие между сумите по платежните нареждания и договорите, а по две от платежните нареждания са извършвани плащания след датата на касационното съдебно решение и сумите по тях нямат връзка с уговорените възнаграждения по представените договори, което сочи на недобросъвестност от страна на ищеца и на желание да получи неследващо се възстановяване на плащания към адвоката му, извършени на други основания. В договора от 08.08.2016г. с бланков номер 722528 е вписана сума от 350лв за изготвяне на въззивната жалба против наказателното постановление като в него е вписано, че същата е платена. Съгласно т.1 от  ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, когато е уговорено плащане на адвокатското възнаграждение по банков път, изявлението на адвоката, направено в договора за адвокатска защита и съдействие, че е извършено плащане няма доказателствена стойност и е задължително ангажирането на доказателства за плащане. Ангажираните в случая доказателства за плащане на сумата от 350лв., уговорена с договора от 08.08.2016г за изготвяне на въззивна жалба касаят хонорар за касационна жалба  и са платени на 30.01.2017г., а договор №4/31.01.2017г. /722507/ за изготвяне на отговор против касационната жалба на Община Казанлък против решението по АНД 1196/16 по описа на РС Казанлък е от следващия ден – 31.01.2017г. Процесуално представителство и съдействие по АНД №1196/16 КРС е уговорено с договор №38/12.10.2016г /722529/ за сумата от 300лв., за плащане на която се представят платежни от 09.08.2016г / в кориците на АНД 1196/2016г/ и от 08.08.2016г. по настоящото дело т.е. сумата е платена много преди да се уговори процесуалното представителство и съдействие. Вярно е, че въззивната жалба е подадена на 10.08.2016г. от адвокат Р. по пълномощно без дата, но както се посочи и по-горе липсват доказателства за плащане на сумата от 300лв. по договора от 12.10.2016г., доколкото същият обективно не може да бъде посочен в платежни нареждания от месец юни 2016г. Задължение се изпълнява след неговото възникване, поради което представените платежни за сумата от 300лв. не представляват факти –доказателства за платени в хода на АНД 1196/16г по описа на РС Казанлък възнаграждения за един адвокат. Процесуалния представител на наказаното лице е действал по силата на безплатно пълномощно, а не по силата на възмезден договор за адвокатска защита и съдействие.   

       Само за пълнота – лихви върху разноски не се дължат, поради което акцесорен иск за присъждане на лихви за забава и на незаконна лихва от датата на осъждане до плащането на основното задължени не може да бъде уважен. На следващо място и отново за пълнота – длъжника – ответник по иск за присъждане на разноски по чл.78 от ГПК не е в забава от момента на тяхното извършване, а от момента на осъждането му да ги заплати, защото акта за тяхното присъждане е основанието, което поражда задължение за плащането им. Обратната теза противоречи на фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и на условието за по чл. 204 от АПК за допустимост на иска – претендират се вреди след отмяната на незаконосъобразния акт по административен или съдебен ред, който правен факт е основание да се иска / условие с процесуален характер/, но не и да се осъди / не е материално правно условие/ ответния административен орган да заплати разноските за един адвокат.

    Искането на ответника за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт не следва да бъде уважено по аргумент от чл.10 ал.2 от ЗОДОВ, който се явява специален спрямо чл.78 ал.8 от ГПК и не съдържа изрично посочване на възнаграждението за юрисконсулт като самостоятелен вид разноски, които се заплащат при отхвърляне изцяло на предявения иск. В този смисъл е последната практика на ВАС на РБ по чл.10 ал.1 от ЗОДОВ.

 

 

          Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора   

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ЕТ „ГЕОРГИ МИЛЧЕВ –НАДИН” гр. Казанлък с ЕИК123125487 иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на община Казанлък да му заплати сумата от 1250лв/хиляда двеста и петдесет/, представляваща имуществени вреди от незаконосъобразно НП №2087/24.06.2017г., издадено от Заместник-кмета на Община Казанлък.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община Казанлък за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: