Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 333

 

гр.Стара Загора, 06.12.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд в публичното  заседание                                       на        седми ноември

през     две хиляди и  седемнадесета година в състав:

 

       Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ                                                                                    

 

при секретаря Стефка Христова

и в присъствието на  прокурора                 

като разгледа докладваното от  СТИЛИЯН МАНОЛОВ                                                                                    адм.дело № 282 по описа за 2017г, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./. 

 

Образувано е по жалба на Д.И.П. *** против Решение №140/03.05.2017г. по преписка №72/2016г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че с действията си Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Тодоров не е извършила нарушение по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя по защитените признаци „лично положение“ и „обществено положение“ и подадената от Петко жалба е оставена без уважение. В жалбата се релевират доводи, че Комисията за защита от дискриминация (КЗД) неправилно е интерпретирала установените по административното производство факти, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че КЗД не е събрала доказателства за пълното всестранно изясняване на обстоятелствата по преписката, в нарушение на чл.55 и чл.56 от ЗЗДискр., а се е позовала при постановяване на решението си единствено на представеното писмено становище на Община Стара Загора. Твърди се, че КЗД не е извършила обективно и пълно изясняване на фактите, при съблюдаване на формулираното в чл.9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест, като това представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и връщане на преписката на административния орган. Обосновава се, че жалбоподателят е третиран неравноправно спрямо другите лица, които са били назначени на работа в звено „Чистота“ и с тях са били сключени трудови договори, като за тях не е изисквано свидетелство за съдимост, както и да доказват дали са осъждани. Моли се съда да отмени оспорения акт като незаконосъобразен, а в случай, че съдът приеме, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения – да върне препискатана КЗД за ново произнасяне. Претендират се направените по делото разноски.

     

Ответникът- Комисия за защита от дискриминация- не се представлява и не изразява становище по жалбата.

 

Заинтересованата страна – Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата. Излага съображения, че в хода на съдебното дирене не се доказало по безспорен начин, че жалбоподателят е подал документи за започване на работа в Община Стара Загора. Заявява, че не е доказано твърдението, че от страна на Община Стара Загора към жалбоподателя е проявен акт на дискриминация. Моли съда да остави в сила решението на КЗД като правилно и законосъобразно, съответстващо на действителните факти и обстоятелства, за които са събрани доказателства в производството пред КЗД. Претендира разноски в минимално предвидения в закона размер.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Производството пред КЗД е образувано по жалба на Д.И.П. ***, съдържаща конкретни оплаквания за дискриминационно отношение спрямо него по признаците „лично положение“ и „обществено положение“ (л.9-10). Пред КЗД са изнесени твърдения, че на 24.06.2015г. жалбоподателят сключил граждански договор с Община Стара Загора и е назначен като общ работник за поддържане на чистотата. Посочено е, че в края на месец януари 2016г. жалбоподателят е уведомен, че трябва да сключи постоянен трудов договор, за който му е изискано свидетелство за съдимост. Заявено е, че след като представил свидетелство за съдимост, от което било видно, че е осъждан, като впоследствие документите му били върнати и му било казано, че след като е осъждан не може да започне работа по трудов договор. С жалбата до КЗД е поискано да установи налице ли е дискриминация по признак „лично или обществено положение“; да се постанови преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно третиране; да наложи предвидените в закона санкции или принудителни административни мерки.

 

Решаващият състав на комисията е определен по правилата на чл.54, ал.1 от ЗЗДискр., като с оглед визираните в жалбата два защитими от антидискриминационното законодателство признака образуваната преписка е преразпределена за разглеждане от Петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация. С разпореждане №272/07.04.2016г. на Председателя на КЗК е определен поименно състава на заседателния състав, възложено е на определения докладчик да започне процедура за проучване на преписката, като съгласно разпределението на доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр. на жалбоподателят е указано, че трябва да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а на ответната страна – че в нейна тежест е да докаже, че правото на равно третиране на жалбоподателя не е нарушено (л.15). По преписката няма данни разпореждането да е връчено на страните.

 

С писмо изх.№16-15-349/17.05.2016г. на докладчика по преписката от Община Стара Загора са изискани писмени доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая (л.17). Писмото е връчено на 20.05.2016г. на ответната страна.

 

 С писмо изх.№44-00-2568/17.05.2016г. на докладчика по преписката от жалбоподателя са изискани писмени доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая (л.18). Писмото е връчено на 25.05.2016г. на бащата на жалбоподателя.

 

На 07.06.2016г. в КЗК е получена справка от Община Стара Загора, заведена с вх.№16-15-380, в която са изложени обстоятелства във връзка с правния спор по преписката.

 

С писма изх.№16-15-609/24.10.2016г. (л.31) и изх.№44-00-4419/24.10.2016г. страните са уведомени, че на основание чл.59, ал.3 от ЗЗДискр. могат да се запознаят със събраните материали по преписката. Видно от известията за доставяне (л.25 и л.27) на страните не връчвани тези писма. С уведомления за призоваване (л.21 и л.22) страните са призовани да се явят в насроченото за 09.11.2016г. открито съдебно заседание. Уведомлението за доставяне е получено от ответника на 27.10.2016г., като на жалбоподателя не е връчено, а в известието за доставяне е отразено, че същият е в Затвора (л.237-гръб).

 

На 09.11.2016г. КЗК, 5-членен състав, в провел заседание, като с оглед нередовното призоваване на жалбоподателя не е даден ход на съдебното заседание и същото е насрочено за 08.02.2017г. Към преписката е приложен доклад-заключение от докладчика, в които не е отразена датата му на изготвяне и в които са изложени фактическия състав на евентуалното нарушение, извършеното проучване по реда на чл.55-59 от ЗЗДискр., писменото становище на Кмета на Община Стара Загора, както и предложение за насрочване на открито съдебно заседание (л.31-32).

 

След извършени справки от КЗД е установено, че жалбоподателят се намира в Затвора гр.Стара Загора. С уведомление за призоваване (л.46) жалбоподателя е призован за насроченото на 08.02.2017г. заседание на КЗД.

 

На 08.02.2017г. преписката е разгледана от КЗД в открито заседание, като жалбоподателя П. не е присъствал на заседанието, поради отказ на Началника на Затвора да конвоира лицето до КЗД за присъствието му на заседанието. На заседанието ответника се е представлявал от процесуален представител, който е представил писмени доказателства, приети по преписката. На заседанието Комисията е счела преписката за изяснена от фактическа и правна страна, даден е ход по същество и е обявено решаването й в законоустановения срок.  

 

На 03.05.2017г. е изготвено Решение №140, с което е установено, че с действията си ответната страна – Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Тодоров, не е извършила нарушение по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо Д.И.П. по защитените признаци „лично положение” и „обществено положение” и жалбата е оставена без уважение (л.63-64). От фактическа и правна страна комисията е приела следното: видно от приложение Протокол №6 от заседанието на Общински съвет Стара Загора, проведено на 28.01.2016г., с Решение №134 се потвърждава увеличението числеността на персонала на звено „Чистота” от 78 на 213 щатни бройки. Въз основа на приложените документи се установило, че имената на жалбоподателя Д.И.П. не фигурират в регистъра на Отдел „Човешки ресурси” на Община Стара Загора за 2016г. на лицата, подавали заявление за постъпване на работа в звено „Чистота” на Общината. Няма доказателства, че Д.И.П. е подал документи, изискващи се по трудовото законодателство за започване на работа. Съгласно чл.9 от ЗЗДискр. „в производството за защита от дискриминация, след като страната твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен”. Тежестта на доказване е на този, който твърди, че е извършена дискриминация, както и наличието на равни други условия за него, при които ответникът е извършил нарушение, като е третирал друго лице при същите условия по-благоприятно. Поради липсва на конкретни доказателства в настоящото производство по преписката не се установи, че е налице неравно третиране на жалбоподателя при сравнимо сходни обстоятелства с трети лица. Непредставянето на конкретни доказателства във връзка с изложените оплаквания за дискриминация в нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по признаците „лично положение” и „обществено положение”, в случая не дава правно основание доказателствената тежест да бъде прехвърлена на ответната страна съгласно чл.9 от ЗЗДискр., така че да й се вмени задължение да доказва, че не е нарушено правото на равно третиране на жалбоподателя и в случай, че не успее да представи убедителни доказателства да се стигне до извод за извършена дискриминация.    

 

Решението е връчено на Д.И. Дончев на 11.05.2017г. – лично (л.65-гръб). Жалбата срещи така постановеното решение е заведена в КЗК на 26.05.2017г., като е подадена по пощата на 25.05.2017г. (пощенски плик – л.8).

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, съдът намира същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на обжалване.

 

 

 

 

 

Разгледана по същество същата се явява основателна предвид следното:

 

 

 

 

 

Решението е постановено от компетентен орган - Комисия за защита от дискриминация, конституиран съгласно разпореждане № 272/2016г. на председателя на КЗД за образуване на преписка и последващо разпределяне в изпълнение на нормата на чл.54 от ЗЗДискр.

 

 

 

 

 

При постановяване на решението е спазена изискуемата форма, съгласно чл.66 от ЗЗДискр., като същото съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

 

КЗД обаче е постановила решението си при съществени нарушения на административнопроизводствените, което е самостоятелно основание за отмяната на решението, съгласно чл.146, т.3 от АПК.

 

Разпоредбата на чл.9 на ЗЗДискр. изрично възлага доказателствената тежест на лицето, което твърди, че е станало жертва на дискриминация. В тази връзка правилно Председателя на КЗК е издал Разпореждане №272/07.04.2016г. с което в съответствие с горепосочената разпоредба е разпределил доказателствената тежест. По делото обаче няма данни това разпореждане да е получено нито от жалбоподателя, нито от ответната страна. Изисканите от жалбоподателя документи с писмо изх.№44-00-2568/17.05.2016г. не могат да заместят задължението на административния орган да укаже на страната тежестта на доказване, която носи в производството.

 

На следващо място след приключване на проучването по преписката докладчикът по същата е изготвил и изпратил уведомление до жалбоподателя относно възможността да се запознае със събраните материали в сградата на КЗД, съгласно изискванията на чл.59, ал.3 от ЗЗДискр. Това уведомление обаче не е получено от жалбоподателя и на същият не е осигурено правото му да участва в производството. Разпоредбата чл.59, ал.3 от ЗЗДискр. кореспондира с разпоредбата на чл.34, ал.1 от АПК, а съгласно чл.70, ал.1 от ЗЗДискр. по въпросите, който не са уредени в този раздел /гл. ІV- Производство за защита от дискриминация, раздел І - Производство пред Комисията за защита от дискриминация/, се прилагат разпоредбите на АПК. В този смисъл е приложима разпоредбата на чл.34, ал.3 от АПК, регламентираща принципа на участие на страните в производството и по-конкретно – възможността страната да изрази становище по събраните доказателства в определен срок, да прави писмени искания и възражения. Такава възможност следва да се осигури на страните преди преписката да се разгледа в открито заседание – чл.59, ал.3 и чл.60 от ЗЗДискр. От такава възможност е лишен жалбоподателя, а лишаването на страната в административното производство от правото й да участва в същото, да събира доказателства и да излага твърдения в подкрепа на своите искания води до съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.34 от АПК е една от проявните форми на принципа на достъпност, публичност и прозрачност в работата на администрацията, прогласен в чл.12 от АПК.

 

Нарушаването на разпоредбата на  чл.59, ал.3 от ЗЗДискр. не може да се санира с изпълнението на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗДискр., съгласно която, когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя възможност на страните за становище, тъй като становището на страните в този случай се изразява едва след приключване на административното производство, т.е след като вече е изчерпана възможността за събиране на доказателства. Становищата на страните по чл.63, ал.1 от ЗЗДискр. биха могли да се сравнят с устните състезания в съдебното производство. Въпреки това в разглежданият случай жалбоподателят е лишен дори и от тази възможност, като не е осигурено участието му в проведеното открито съдебно заседание на КЗД. В това производство той също е могъл да посочи доказателства, да изрази становище по събраните такива, да прави искания и възражения. Действително същият е бил редовно призован за това заседание, но не е присъствал по независещи от него причини, тъй като е отказано конвоирането му от Затвора до КЗД, като по този начин отново е ограничено правото му на защита

 

С оглед изложеното и при извършената по чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.146 АПК служебна проверка на обжалвания административен акт, настоящият съдебен състав намира, че Решението е издадено от компетентен държавен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на административно производствените правила, посочени от съда по – горе., поради което преписката следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на КЗД. При новото разглеждане на делото КЗД следва да укаже разпределението на доказателствената тежест на страните, като им връчи изрично разпореждането за това, да предостави на жалбоподателя възможност да участва в производството и да се запознае със събраните по преписката материали и да изрази становище по тях, като му осигури и възможността за участие в откритото заседание на КЗД. При новото разглеждане на преписката административния орган следва да направи анализ и на представените пред настоящия съд писмени доказателства и събраните гласни такива, тъй като същите касаят обстоятелства по разглеждания спор.

 

По горните съображения Решение №140/03.05.2017г. на Петчленен разширен заседателен състав по преписка № 72/2016 г. по описа на Комисията за зашита от дискриминация, е неправилно, като постановено в нарушение на административно - производствените правила и следва да се отмени. Преписката следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на КЗД при спазване на указанията по тълкуване на закона дадени в настоящето решение. Предвид констатираните от съда нарушения на административно производствените правила, съдът не следва да извършва преценка относно спазване на материалния закон и целта на закона при издаване на процесния административен акт. В този смисъл не следва да се анализират от съда дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания, тъй като същите са по съществото на спора.

 

 

Предвид на факта, че оспорващият, чрез процесуалния си представител е поискал заплащане на разноски, но не е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение, на същия не следва да се присъждат такива. Видно от представения договор за правна помощ №094785/17.07.2017г. е договорено възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, без да е отбелязано, че сумата е заплатена в брой, нито са представени банкови извлечение за заплащането й по банков път. 

 

Водим от горното и на основание чл.68 от ЗЗДискр. и чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение №140/03.05.2017г. на Петчленен разширен заседателен състав по преписка № 72/2016 г. по описа на Комисията за зашита от дискриминация.

 

 

 

 

 

ВРЪЩА делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Дочно И.П., в законоустановения срок, съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.И.П. за заплащане на разноски по делото.

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

 

 

                                     СЪДИЯ: