Решение по Административно дело 294/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 267 17.10.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІII състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №294 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от адвокат Н.В.П., пълномощник на Хонолулу-3 ООД – гр.Казанлък, срещу Комисия за защита на потребителите – гр.София, за осъждане на същата на основание чл.1, ал.1, вр. чл. 4, вр. чл. 203 и 204 от ЗОДОВ да заплати на ищеца сума в размер на 700,00 лева, представляващи причинени имуществени вреди вследствие на издадено наказателно постановление №0029972/06.06.2016г. от Директора на КЗП-РД-гр.Бургас, изразяващи се в заплатени съдебни разноски по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се направените в настоящото съдебно производство разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите – гр.София, редовно призован, не изпраща представител. В отговор на исковата молба оспорва същата като неправилна и неоснователна.

Прокурорът дава становище за основателност на исковата молба.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:

С наказателно постановление №0029972/06.06.2016г., издадено от Директор регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, на ищеца Хонолулу-3 ООД – гр.Казанлък е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, за това, че на при извършена проверка на 17.11.2015г. в заведение снек-бар „Робинзон”, находящ се в гр.Несебър и стопанисвано от ищеца, последният използва заблуждаваща нелоялна търговска практика и е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, защото представената от него информация в менюто, че за определена цена потребителят ще получи асортимент с 2 грамажа е заблуждаваща, тъй като цялостното й представяне заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от същия, което той не би взел без използването на търговската практика. Търговецът Хонолулу-3 ООД – гр.Казанлък използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като представя подвеждаща информация, относно кухненската продукция, чрез обявяване на два различни грамажа за един и същ продукт. При запознаване с менюто потребителят очаква, че реално ще получи това, което е обявено в менюто, като в случая обявените два грамажа за един и същи продукт, обърква потребителя и в крайна сметка не знае какво точно очаква или е възможно да очаква двойна порция.

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Бургас, за което е образувано административно-наказателно дело №1420/2016 година. С решение № 353/01.11.2016г. година, съдът е потвърдил НП като законосъобразно. По касационна жалба на Хонолулу-3 ООД – гр.Казанлък против посоченото решение е образувано КНАХД №2433/2016г. по описа на Административен съд Бургас. С решение №371/07.03.2017г. Административният съд е отменил решението на районния съд, както и оспореното наказателно постановление. Решението е влязло в сила на 07.03.2017 година. В образуваните административно-наказателни дела, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител - адвокат Н.П. от АК – Стара Загора, за което, видно от договор за правна защита и съдействие № 0000021570 от 16.08.2016 година с предмет изготвяне на жалба и процесуално представителство по обжалване на процесното наказателно постановление, е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., която сума е заплатена в брой. Видно от договор за правна защита и съдействие № 0000021137 от 18.11.2016 година с предмет изготвяне на касационна жалба срещу решението на районен съд и процесуално представителство пред Административен съд, е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., която сума е заплатена в брой.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

По делото няма спор, че с наказателно постановление наказателно постановление №0029972/06.06.2016г., издадено от Директор регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, на ищеца Хонолулу-3 ООД – гр.Казанлък е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева. Същото е било оспорено по съдебен ред пред РС – Бургас, посредством наетия адвокат Н.П.. С решение №353/01.11.2016г., съдът е потвърдил НП като законосъобразно. С решение №371/07.03.2017г. Административният съд е отменил решението на районния съд, както и оспореното наказателно постановление. Решението е влязло в сила на 07.03.2017 година.

В производството по обжалване на наказателно постановление №1523/20.09.2016г., издадено от Зам.Кмета на Община Стара Загора, ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото е заплатил уговореното в размер на общо 700 лв. възнаграждение, заплатено в брой. Копия от договорите от 16.08.2016г. и 18.11.2016г. са представени по настоящото административно дело (л.16).

Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

Ето защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение №371/07.03.2017г. Административен съд - Бургас е отменил решението на районния съд. Със същото решение е отменено и оспореното наказателно постановление. Решението е влязло в сила на 07.03.2017 година.

От незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски възнаграждения в производството по обжалване на наказателното постановление, в размер общо на 700 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Налице е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.

Според тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 година на ВАС по т.д. №2/2016 година, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление №0029972/06.06.2016г., издадено от Директор регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2017 година до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 50 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 8).

С оглед на изложеното, на основание чл. 203, ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, Булстат 121516918, с адрес гр.София, пл.Славейков №4а, представлявана от Председателя Димитър Маргаритов Йотов да заплати на Хонолулу-3 ООД – гр.Казанлък, ЕИК 202815500 със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.Шипченска епопея №11а, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 700 (седемстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2017 година до окончателно изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: