Р Е Ш Е Н И Е

№ 243 17.10.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 303 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на Д.К.Н. *** срещу Заповед №РД-09-218 от 12.06.2017г. на Кмета на община Мъглиж, с която на основание чл.103, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение с Община Мъглиж за длъжността секретар на общината, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му в нарушение на изискванията за форма и съдържание, при неправилно приложение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона, касационни основания по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

В жалбата се твърди, че предходната Заповед №1/27.04.2015г. на Кмета на община Мъглиж, с която й е наложено на дисциплинарно наказание уволнение е отменена с влязъл в сила съдебен акт /Решение № 268/08.01.2016г по а.д.№201 от 2015г на АС Стара Загора, потвърдено с решение № 6682/30.05.2017г по а.д.№ 2826/2016г. по описа на ВАС/. Д.Н. *** законоустановения двуседмичен срок от влизане в сила на Решението на ВАС, за изпълнение на съдебните решения за възстановяването й на длъжността секретар на община Мъглиж. На тази дата същата се срещнала с Кмета на общината е неговия заместник и с други длъжностни лица, при което й били представени за подпис няколко заповеди. Една от заповедите била заповед № РД -09-216/12.06.2017г. за възстановяването на Д.Н. на длъжността секретар на община Мъглиж, наред с това и декларация, че е въведена на работното й място, което не било вярно, тъй като до мястото си на работа не била допусната. Връчена й била и Заповед № РД-09-217/12.06.2017г., с която било наредено да й бъдат изплатени шест месечни работни заплати като обезщетение за времето през което не е заемала държавна служба и Заповед № РД-09-218/12.06.2017г., с която отново било прекратено служебното й правоотношение. Твърди, че върху нея бил оказан натиск да подпише и две декларации - за въвеждането й на работното място и за съгласие с прекратяването на служебното й правоотношение на основание чл.103, ал.1, т.3 вр.с чл.104, ал.3 от ЗДСл, както и че няма финансови претенции към община Мъглиж. Счита, че декларациите нямат правна стойност. Твърди, че служебното й правоотношение не е възникнало поради което прекратяването му с оспорената по делото Заповед №РД-09-218 от 12.06.2017г., е безпредметно. Твърди, че издаването на последната заповед е в неизпълнение на съдебния акт, постановяващ възстановяването й на длъжността, заемана до предходното и отменено от съда уволнение. Отделно жалбоподателката поддържа доводи, че експертните решения на ТЕЛК не сочат на невъзможност да полага труд, нито да се справя с работата си като секретар на общината и че изпълнението на тази длъжност не се свързва с тежък физически труд. Излага и съображения, че оспорената заповед е издадена при превратно упражняване на власт, тъй като цели да я лиши от възможността да работи в община Мъглиж, въпреки, че е спечелила съдебните дела. Иска се от съда да отмени като незаконосъобразна Заповед №РД-09-218 от 12.06.2017г. на Кмета на община Мъглиж. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Кмет на община Мъглиж, чрез процесуалния си представител по делото - адв.Милена Златкова, заема становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че е налице посоченото в заповедта правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на Д.Н. - по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, доказано с експертни решения на ТЕЛК, сочещи на влошеното й здравословно състояние. Поддържа, че длъжността секретар на община е свързана с работа под напрежение, значително натоварване, вземане на бързи решения в екстремни ситуации, както и тежко психо-физично натоварване, вкл. на крайниците, спрямо които изисквания здравния статус на Н., удостоверен с ЕР на ТЕЛК, не отговаря. Твърди, че жалбоподателката е тази, която е представила експертните решения със заявление вх.№94Д-125-1/12.06.2017г. и че същата е подписала декларация от 12.06.2016г, с които признава, че здравословното й състояние е лошо, изразила съгласие да се прекрати служебното й правоотношение именно на посоченото в заповедта основание. Твърди още, че в администрацията нямало друга подходяща за нея длъжност. По съображения, че заповедта не страда от пороци, обуславящи отмяната й, иска отхвърляне на подадената срещу нея жалба като неоснователна и присъждане на разноските, направени за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна не е спорно, че Д.К.Н. до 11.04.2012г. е държавен служител на длъжност Секретар на община Мъглиж, като служебното й правоотношение на тази длъжност е било прекратявано с последователно издадени заповеди, както следва: със Заповед № 3/ 11.04.2012г. на Кмета на община Мъглиж, на основание чл. 90, ал.1, т.5 от ЗДСл и чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, отменена като незаконосъобразна с Решение по адм.д.№131/2012г. по описа на АС Стара Загора; след това със Заповед №1/27.04.2015г. на Кмета на община Мъглиж на основание чл.90 ал.1 т.5 и чл.89 ал.2 от ЗДСл, отменена с Решение №268 от 08.1.2016г. по а.д.№ 201/2015г. на АС Стара Загора, потвърдено с Решение №6682 от 30.05.2017г. на Върховния административен съд по адм.д.№ 2826 /2016г., а сега и с оспорената по делото заповед, издадена от Кмета на община Мъглиж на основание чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл.

Двуседмичния срок за заемане на длъжността секретар на община в случая е започнал да тече от 31.05.2017г. /с оглед постановяването на окончателното по спора решене на ВАС на 30.05.2017г./.

На 05.06.2017г. е издадена Заповед № РД-09-203/05.06.2017г. на Кмета на община Мъглиж, с която на основание влязлото в сила решение №268 от 08.1.2016г. на АС Стара Загора, е назначил комисия от трима членове за да осъществи комуникация с Д.К.Н., възстановена на длъжността секретар, в случай че същата се яви за заемане на длъжността съобразно чл.122 ал.1 от ЗДСл в двуседмичен срок от влизане в сила на решение № 6682/30.05.2017г. ВАС до 13.06.2017г. включително; да извърши всички действия за въвода на служителя в общинската администрация и физическо осигуряване на работно място за изпълнение на служебните му задължения, както и да състави протокол /л.31/.

На 12.06.2017г., Д.Н. е подала заявление вх.№94Д-125-1/12.06.2017г. /л.32 и сл./, в което е заявила, че е в сградата на Община Мъглиж на посочен адрес, Център за услуги и информация на граждани/деловодство/ за встъпване в длъжност в изпълнение на горепосоченото съдебно решение. Заявила е, че се явява на работа и заявява желанието си да встъпи в длъжност, като очаква да бъде допусната до работното си място и да бъде прекратено образуваното спрямо дисциплинарно производство, във връзка с което е била отстранена от работа, както и да бъдат възстановени правата й на държавен служител, вкл.здравноосигурителни и да й бъдат изплатени дължимите обезщетения, заплати, осигуровки, касаещи държавната служба, суми за лични предпазни средства и облекло и всичко останало, като прилага заверени копия на съдебни решения и ЕР на ТЕЛК № 2752 от 113/25.10.20213г. и ЕР 2116 от 112/02.10.2014г., ЕР 2373 /124/11.10.2016г.

ЕР № 2373 /124/11.10.2016г. е издадено от Трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” АД Стара Загора и със същото след преосвидетелстване е установено спрямо Д.К.Н. 84% трайно намалена работоспособност, дата на инвалидизиране 25.10.2013г., с водеща диагноза „Последици от мозъчносъдова болест”. Общо заболяване: състояние след ИМИ в БДСМА /11.12г/. левостранна хемипареза-лека ст.дископатия в поясна област Л5-Ес1.Радикулопатия Л5 двустр.НИЗЗД КДС-ДПНП. Двустр.гонартроза. Ограничена подвижност на 2-те КС -среста ст.арт.хипертония ІІІ ст.к.ц.ф.Намаление на слуха - тежко чуване. ХОББ-ІІ ст. ХДН І ст. В раздел противопоказни условия на труд няма нищо посочено. В анамнеза е посочено, че през 2012г. е преживяла ИМИ с пареза на левите кр. С дългогод.АХ, макс.ст/ти 180/100 и зах. Диабет на перорално лечение. С оплаквания за слабост в левите кр., болки в кръста и 2-те КС, тръпнене на долните кр, затруднена походка, задух, кашлица, намален слух, главоболие /л.35/.

На същата дата - 12.06.2017г., на която Д.Н. се е явила в сградата на община Мъглиж, е и издадена Заповед № РД-09-216 от 12.06.2017г., с която Кметът на община Мъглиж на основание чл.44 ал.1 от ЗМСМА, чл.122 ал.1 от ЗДСл, във връзка с влязлото на 30.05.2017г Решение №6682/30.05.2017г на ВАС относно отмяната на Заповед № 1/27.04.2015г. на Кмета на община Мъглиж и във връзка с нейното заявление от 12.06.2017г, е възстановил Д.К.Н. на длъжността „секретар” на община Мъглиж, считано от 12.06.2017г., като й е определено възнаграждение, основно месечно - 1220лв /л.36/.

Също с дата 12.06.2017г. е представената по делото декларация, изхождаща от Д.К.Н., с която декларира, че на 12.06.2017г., в 11:30ч била въведена на работното си място в общинска администрация Мъглиж /л.7/. Д.Н. не оспорва че подписала тази декларация, но твърди, че това станало при упражнен върху нея натиск.

На 12.06.2017г., 11:30ч Д.Н. е подписала и декларацията, представена на л.8, с която декларира, че е съгласна с прекратяване на служебното й правоотношение като секретар на община Мъглиж на основание чл.103, ал.1, т.3 вр.с чл.104, ал.3 от ЗДСл, с определеното й законово обезщетение в размер на 6 основни месечни заплати от по 1220лв., общо 7320л., и заявява, че счита отношенията й с община Мъглиж за окончателно прекратени.

На същата дата, със Заповед № РД-09-217 /12.06.2017г. Кметът на община Мъглиж, на основание чл.104, ал.1, изр.първо от ЗДСл, на основание влезлите в сила съдебни актове по отмяна на предходната заповед за уволнение на Д.Н., е наредил на същата да бъде изплатено обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, за цялото време през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца, или обезщетение в размер на 7320лв /л.5/.

С оспорената по делото Заповед № РД-09-218/12.06.2017г., издадена от Кмета на община Мъглиж, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл и във вр.с чл.104, ал.2 от ЗДСл, е разпоредено прекратяване на служебното правоотношение с Д.К.Н., държавен служител ІV ранг старши на длъжността секретар на община Мъглиж, считано от връчване на тази заповед, както и е разпоредено на служителя да се изплати обезщетение на основание чл.104, ал.3 от ЗДСл в размер на 6 основни заплати, определени към деня на прекратяване на правоотношението, общо в размер на 7320лв /л.4/.

И двете заповеди - Заповед № РД-09-217 /12.06.2017г. и Заповед № РД-09-218/12.06.2017г. са връчени на Д.Н. на датата на издаването им - 12.06.2017г., в 11:40ч.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на оспорената заповед, заявление вх.№94Д-125-1/12.06.2017г., ЕР на ТЕЛК № 2752 от 113/25.10.20213г. и ЕР 2116 от 112/02.10.2014г., ЕР 2373 /124/11.10.2016г., Решение №268 от 08.1.2016г. на АС Стара Загора, Решение №6682 от 30.05.2017г. на Върховния административен съд, Заповеди на Кмета на община Мъглиж с№ № РД-09-203/05.06.2017г., РД-09-216/12.06.2017г., РД-09-217/12.06.2017г, декларации.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Предмет на оспорване е акт за прекратяване на служебно правоотношение, който спор по аргумент от чл.124 от ЗДСл е подведомствен на административните съдилища. Обстоятелството, че жалбоподателката е подписала декларация от 12.06.2017г. /л.8/, съдържаща изявление, че е съгласна да се прекрати трудовото й правоотношение като секретар на основание чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСЛ, не обективира процесуална пречка за разглеждане на жалбата й против Заповед № РД-09-218 /12.06.2017г. на Кмета на община Мъглиж. Съгласието не е елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение в хипотезата на невъзможност да се изпълнява длъжността, визирана в тази норма, нито пък изразеното съгласие може да се тълкува като отказ от процесуалното право на жалба. Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването /чл.108, ал.1, предл.първо от ЗДСл/, като в случая орган по назначаването на служителите от общинската администрация на община Мъглиж е кмета на общината. Заповед № РД-09-218/ 12.06.2017г. е издадена от материално и териториално компетентен орган в лицето на Кмета на община Мъглиж.

Заповед № РД-09-218 /12.06.2017г. е в изискуемата писмена форма, но не отговаря на законовоустановените изисквания за съдържание на акта. Разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК установява изискване за мотивиране на индивидуалните административни актове, вкл.чрез посочване на правните и фактическите основания за издаването им. Макар в случая заповедта да съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение на Д.Н. на длъжността секретар на община, в нея не е посочено фактическото такова. Изискването за посочване на фактическото основание за издаване на акт по чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл не явява отменено с оглед наличието на специално правило, относимо към актовете за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 изр.първо от ЗДСЛ, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В хипотезата на прекратяване на служебното правоотношение на основание т.3 на чл.103, ал.1 от ЗДСл, както е в случая, т.е. при невъзможност държавния служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудовоекспертна лекарска комисия, се следва изрично посочване коя от тези две хипотези или и двете, органът е приел, че е налице. Липсата на подобно посочване в Заповед № РД-09-218 /12.06.2017г., с оглед и на обстоятелството, че приложимостта на чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл се свързва с две възможни хипотези, едната от които изисква и съпоставка на здравния статус с изискванията за длъжността, прави акта издаден при липса мотиви. Това нарушение в общия случай възпрепятства възможността да се провери налице ли е визираната от органа невъзможност, както и да се провери дали не е налице друга длъжност, спрямо изпълнението на която състоянието на лицето да е съответно, в който случай прекратяването би било недопустимо /чл.103, ал.1, т.3 in fine ЗДсл/.

Констатирания порок в съдържанието на обжалваната заповед обаче в случая не може да обуслови отмяната й само на това формално основание, доколкото съдебната практика приема, че е допустимо мотивите към акта да се изложат и след издаването му, вкл.в съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, ведно с оспорения административен акт и преписката по неговото издаване /ТР 16/31.03.1975г на ВС/. В този смисъл, следва да се преценява съдържанието на постъпилия по делото „отговор” с вх.№ 2879/03.07.2017г на Кмета на община Мъглиж, с който е и представена преписката по издаване на оспорената заповед. С „отговор” вх.№ 2879/03.07.2017г. по делото /л.20/ кметът на община Мъглиж заявява, че здравословното състояние на Д.Н. е посоченото в ЕР № 2373/124 от 11.10.2016г. на ТЕЛК, а именно Н. е с трайно намалена работоспособност - намален процент на работоспособност 84%, срок 2 години, състояние е след прекаран исхемичен мозъчен инсулт, левостранна хемипареза, ограничена подвижност на 2-те КС -средна степен, тежко чуване, двустранна гонартроза и други заболявания. Това нейно състояние органът сочи, че е изтъкнато от самата служителка с предложение за прекратяване на правоотношението й на основание чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, като наличие на предпоставките на тази норма и той самият е приел, а именно: „невъзможност държавния служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност, както и по здравни противопоказания”. Длъжността секретар сочи свързана с работа под напрежение, значително претоварване, вземане на бързи решения при екстремни ситуации, тежко психофизично натоварване, задължения, съобразени с основните изисквания за длъжността съобразно длъжностна характеристика. Твърди, че община Мъглиж няма друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност. По изложените съображения сочи и двете хипотези на чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, като основание за прекратяване в случая на служебното правоотношение с Д.Н..

Така изложените в „отговора” на ответника факти и обстоятелства, съдът приема за мотива към акта, тъй като изхождат от същия орган който е издал оспорената заповед - Кмет на община Мъглиж, свързват се с посочване на конкретни факти и обстоятелства относно здравния статус на Д.Н. и окачествяването на същия в причинна връзка с невъзможността за изпълнение на длъжността с оглед изброените изисквания, с каквито органът свързва изпълнението й. Т.е.съдът приема, че основанието за прекратяване на служебното правоотношение с Н. е по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, поради невъзможност на държавния служител да изпълнява възложената му работа поради здравословното й състояние, подробно описано в ЕР № 2373/124 от 11.10.2016г. на ТЕЛК и поради здравни противопоказания въз основа на същото ЕР. Спрямо изложените в отговора факти и обстоятелства е проведена защитата на Д.Н., т.е. правото на защита е осигурено. Поради изложеното, с оглед на процесуална икономия и принципа за бързина на административното производство, съдът приема, че липсата на мотиви към обжалваната заповед не се явява в случая съществено нарушение, тъй като с излагането им с писмото, с което е и изпратена в съда преписката по издаване на заповедта, се разкриват съображенията на Кмета на община Мъглиж, по които е издал Заповед №РД-09-218/12.06.2017г.

По отношение на съответствието на Заповед №РД-09-218/12.06.2017г. с материалния закон, съдът съобрази следното:

Заповедта не е в противоречие със съдебен акт, нито е лишена от предмет. За да е налице противоречие със съдебно решение №268 от 08.1.2016г. по а.д.№201 /2015г. на АС Стара Загора, влязло в сила на 30.05.2017г., с което е отменена Заповед №1/27.04.2015г. на Кмета на община Мъглиж за налагане на дисциплинарно уволнение на Д.Н. и прекратяване на това основание на служебното й правоотношение на длъжността секретар на община, следва с оспорения акт да е отказано възстановяването й на работа, при изявено желание за това, или да е отново уволнена на дисциплинарно основание. Оспорената заповед не обективира волеизявление с такова съдържание. Разпореденото с оспорената Заповед №РД-09-218 /12.06.2017г. прекратяване на служебното правоотношение не се основава на наложено дисциплинарно наказание, а е основано на визирано от органа основание от общите такива, сочещо на фактическа невъзможност служебното правоотношение да продължи да съществува.

Служебното правоотношение между Община Мъглиж и Д.Н. за длъжността секретар на община е надлежно възникнало на 12.06.2017г. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателката има за последица възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл.122, ал.1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. Съгласно чл.122, ал.1 от ЗДСл, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Съдебната практика е постоянна в разбирането си, че в случаите на възстановяване на служител, чието незаконно уволнение е отменено от съда, не е налице нормативно предписано поведение на органа по назначаване, свързано с издаването на нарочен административен акт или с извършването на конкретни действия от негова страна, но волята на органа да изпълни съдебното решение следва да се демонстрира по подходящ начин. В настоящия случай е налице изричен акт на органа по назначаването. Със Заповед № РД-09-216 от 12.06.2017г. Кметът на община Мъглиж е възстановил Д.К.Н. на длъжността „секретар” на община Мъглиж, считано от 12.06.2017г, като й е определено и възнаграждение. Това е достатъчно да се приеме, че служебното правоотношение между Община Мъглиж и Д.К.Н. за длъжността секретар на община Мъглиж, е възникнало.

Оспорената заповед обаче се явява издадена в противоречие и при неправилно прилагане на чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл. Съгласно тази законова разпоредба служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания: при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на служителя длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме.

Следователно прекратяване на посоченото основание може да се извърши в две хипотези, като и двете се свързват с невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест. В единия случай тази невъзможност следва да е довела до трайна неработоспособност и наред с това да липсва друга подходяща за здравното състояние длъжност или служителят да е отказал подходящата, а във втория случай - невъзможността да е поради противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия, наред с това също трябва да липсва друга подходяща длъжност или служителят да е отказал подходящата.

Приложението на чл.103, ал.1, т.3 ЗДСл обуславя необходимост органът да установи и докаже невъзможност на държавния служител да изпълнява длъжността си поради здравословното си състояние или поради противопоказания. Визираната от закона невъзможност може да се дължи на болест, довела до трайна или не неработоспособност или по здравни противопоказания по заключение на ТЕЛК, като в администрацията не следва да има друга, подходяща за здравното състояние на служителя длъжност. Но не здравният статус сам по себе си, а невъзможността на служителя (при установен такъв) да изпълнява възложената му работа, е решаващото обстоятелство, даващо право на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение. Такава невъзможност в случая не се доказва. Изброените в отговора с вх.№ 2879/03.07.2017г. съображения на Кмета на община Мъглиж относно здравния статус на служителката, преценен от него като обуславящ „невъзможността” да се изпълнява работата на длъжността секретар са състоянието й, следствие прекаран исхемичен мозъчен инсулт, левостранна хемипареза, ограничена подвижност на 2те КС - средна степен, тежко чуване, двустранна гонартроза и други заболявания, като органа се позовава на ЕР № 2373/124 от 11.10.2016г. на ТЕЛК. Експертно решение № 2373 /124/11.10.2016г./на л.35 по делото/ е издадено от Трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” АД Стара Загора и със същото, след преосвидетелстване, е установено спрямо Д.К.Н. 84% трайно намалена работоспособност, дата на инвалидизиране 25.10.2013г, с водеща диагноза „Последици от мозъчносъдова болест”. Общо заболяване: състояние след ИМИ в БДСМА /11.12г/. левостранна хемипареза-лека ст.дископатия в поясна област Л5-Ес1.Радикулопатия Л5 двустр.НИЗЗД КДС-ДПНП. Двустр. гонартроза. Ограничена подвижност на 2-те КС - средна ст.арт.хипертония ІІІ ст.к.ц.ф.Намаление на слуха - тежко чуване. ХОББ-ІІ ст. ХДН І ст. Така описаното състояние, с което се характеризира здравословно Д.Н., не се оспорва от жалбоподателката, съответно е и доказано с посоченото експертно решение.

Недоказано остана обаче по делото това нейно състояние да е довело до невъзможност да изпълнява задълженията и функциите, с които се свързва изпълнението на длъжността секретар на община. По делото не е представена длъжностна характеристика, с която са определени задълженията на държавния служител, заемащ длъжността „Секретар на община Мъглиж”, нито са ангажирани други доказателства, установяващи несъвместимост на състоянието на жалбоподателката с изброените от органа като присъщи на длъжността: работа под напрежение, натоварване, вземане на бързи решения, тежко психофизично натоварване.

Не са налице и здравни противопоказания по заключение на ТЕЛК. В Експертно решение № 2373 /124/11.10.2016г. на ТЕЛК, раздел противопоказни условия на труд няма нищо посочено. /л.35/. С предходното по време експертно решение на ТЕЛК /№2116 от 112 от 02.12.14год на ТЕЛК е установена спрямо ищцата 78% ТНР, състояние обусловено от същата водеща диагноза и общо заболяване. Като противопоказани условия на труд са изброени: тежък физически труд, неблагоприятни климатични условия, токсични вещества, продължителен прав стоеж, емоционално пренапрежение. С такива условия не може да се свърже изпълнението на длъжността секретар. Както се посочи, органът не представя длъжностна характиристика, нито други доказателства в подкрепа на твърденията си, че длъжността изисква „работа под напрежение, значително претоварване, вземане на бързи решения при екстремни ситуации, тежко психофизично натоварване” , а и да ги има, същите не сочат на конфронтация с посочени от ТЕЛК противопоказни за състоянието на Н. условия на труд.

Косвено доказателство за обратното, а именно че и лице с намалена трудоспособност може да изпълнява длъжността секретар, е казаното в ЕР №2116 от 112 от 02.12.14г., издадено спрямо Д.Н., с което макар за предходен времеви период, но за същата длъжност „секретар” органът на медицинска експертиза на работоспособността е посочил за Д.Н., че „Може да изпълнява заеманата длъжност” /л.34 гръб/.

Не е налице следователно невъзможност, по смисъла на чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, държавния служител Д.Н. да изпълнява длъжността секретар на община, нито с оглед здравословния си статус нито поради предписание на здравните органи.

На следващо място, изявлението на органа по назначаването, че друга подходяща длъжност няма, е твърде общо. Съгласно чл.9а от ЗДСл, органът по назначаването е длъжен да определи за хора с трайни увреждания определен процент от общия брой на длъжностите за заемане по служебно правоотношение, който процент е различен в зависимост от общата численост на администрацията. Няма данни такива длъжности да са изобщо разкрити в администрацията на Община Мъглиж. С оглед на изложеното, съдът намира, че е недоказан и следващия елемент от фактическия състав за прекратяване на служебното правоотношение, който се следва и в двете хипотези на чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, а именно че липсва друга подходяща длъжност или че служителят не се е съгласил да приеме такава.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната Заповед №РД-09-218 /12.06.2017г. на Кмета на община Мъглиж е издадена при неправилно прилагане на чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, което е и основание за отмяната й като незаконосъобразна на това основание /чл.146, т.4 от АПК/.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание 143, ал.1 от АПК Община Мъглиж бъде осъдена да заплати на Д.К.Н. сумата от 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 719627/ 20.09.2017г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д.К.Н. ***, Заповед № РД-09-218 от 12.06.2017г. на Кмета на община Мъглиж, с която на основание чл.103, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение с Община Мъглиж за длъжността секретар на общината, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА,Община Мъглиж да заплати на Д.К.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща направените от жалбоподателката разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: