Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23 23.02.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и
с участието
на
прокурор Румен Арабаджиков като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 304 по описа за 2017г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба /наименована
тъжба/, подадена от В.Н.В. ***, уточнена и допълнена с писмена молба вх. № 3293
от 28.07.2017г. от назначения по предоставена от съда правна помощ процесуален
представител на ищцата – адв. И.Р. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ е предявен иск срещу Община Казанлък, за присъждане на обезщетение в
размер на 1 000лв. за претърпени от В.В. неимуществени вреди, в резултат
на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на Община
Казанлък във връзка с ползването на услугите на Домашен социален патронаж към
Община Казанлък и предоставянето на В.В. на социалната услуга „топъл обяд от
обществена трапезария“. Незаконосъобразната административна дейност, на която
се основава заявената искова претенция, според ищцата се изразявала в
незаконосъобразни действия на управителя на Домашен социален патронаж;
незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община Казанлък във връзка с подадена
от ищцата тъжба вх. № 94-В-1712-3 /09.05.2017г. и спиране предоставянето на
услугата „топъл обяд от обществена трапезария“, считано от 01.06.2017г.
В исковата молба и в допълващата я молба се
твърди, че на 27.04.2017г. В.В. *** Заявление
– декларация вх. № 60/ 27.04.2017г., с което е заявила желанието си да се храни
в безплатна обществена трапезария за периода от 01.05.2017г. до 31.12.2017г. На
04.05.2017г. управителят на Домашен социален патронаж към Община Казанлък – П.
Д., по служител изпратила за попълване „молба-декларация“, която ищцата попълнила
и изпратила по пощата. На 05.05.2017г. ищцата изпратила до Кмета на Община
Казанлък тъжба /постъпила с вх. № 94-В-1712-3/ 09.05.2017г в Община Казанлък/,
във връзка с действията на управителя на Домашен социален патронаж, на която
тъжба твърди, че не е получила отговор и досега. Считано от 01.06.2017г. е било
спряно предоставянето на В.В. на услугата „топъл обяд чрез обществена
трапезария“, без ищцата да бъде
уведомена за причините и мотивите за това. Ищцата твърди, че в резултат на сочената
незаконосъобразна административна дейност, е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания – силна душевна болка; дълбоко
емоционално разочарование и страдание; стрес; унижаване на човешкото й достойнство;
обида; чувство на отхвърленост и малоценност, физически и емоционален
дискомфорт и др., оказали съсипващо
влияние и влошаване на и без това недоброто й здравословно състояние. По тези
съображения е направено искане за присъждане на обезщетение на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ в размер на 1000лв., за претърпени от В.В. неимуществени вреди.
Ответникът
– Община Казанлък, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представените
писмен отговор и писмено становище, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен.
Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
елементи от правопораждащия фактически състав, за ангажиране отговорността на Община
Казанлък за претърпени от ищцата В.В. неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност. Сочи, че Община Казанлък, в
качеството си на бенефициент, изпълнява проект „Осигуряване на топъл обяд в
община Казанлък“ по Оперативна програма за храни и/или основно материално
подпомагане 2014 - 2020г, съфинансирана от Фонда за европейско подпомагане на
най-нуждаещите се лица, въз основа процедура за директно предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ BG05FMOP001-3.002 „Осигуряване на топъл обяд –
2016“. За изпълнението на проекта между
Община Казанлък и Агенция за социално подпомагане чрез Дирекция „Международно
сътрудничество, програми и европейска интеграция“ е бил сключен Договор за
безвъзмездна финансова помощ № BG05FMOP001-3.002-0170-C01 „Осигуряване на топъл
обяд в община Казанлък“, по силата на който договор се предоставял топъл обяд
от обществена трапезария на 40 представители на целевата група за 82 работни
дни, считано от 02.01.2017г. На база на сключения ДБФП били сключени и договори
за предоставяне на услугата с 40 потребители, в т.ч и с ищцата В.В.. Във връзка
с подписано на 03.05.2017г. споразумение към ДБФП, предвиждащо проектът да се
реализира за общо 40 месеца, считано от месец декември 2016г. до 31 декември
2019г. и поради обстоятелството, че първоначално подадените заявления от
лицата, желаещи да станат потребители на услугата и сключените с тях договори за
ползване на услугата съдържали точно определен срок /30.04.2017г./, била
проведена отново процедура за подбор на потребители. На 27.04.2017г. ищцата В.В.
подала заявление и била одобрена за потребител на социалната услуга „топъл обяд
от обществена трапезария“, като считано от 02.05.2017г. е започнало предоставяне
на услугата. На В., както на всички останали потребители, бил предложен за
подписване договор за предоставяне на услугата, който договор ищцата не
подписала, като въпреки многократни правените опити да се установи контакт с
лицето във връзка с подписването на договора, вкл. от Управителя на Домашния
социален патронаж - П. Д., подписан от
страна на В. В. екземпляр от договора, не бил представен. Ответникът твърди, че
при непредставянето на подписан от потребителя договор за ползването на
социалната услуга, Община Казанлък няма задължение да предоставя услугата
занапред по Договора за безвъзмездна финансова помощ №
BG05FMOP001-3.002-0170-C01. Обосновава, че поради неподписването от ищцата на индивидуален договор за ползването на
социалната услуга „топъл обяд“ за периода след 30.04.2017г. и с цел да бъде
преустановено неправомерното предоставяне на храна поради липса на отчетност, правилно
и законосъобразно с Решение от 31.05.2017г. на Комисията, определена със Заповед
№ 2034/ 22.12.2016г. на Кмета на Община Казанлък, потребителят В.В. е била заменена
с потребител от резервния списък и съответно от 01.06.2017г. е преустановено
предоставянето на топъл обяд от обществена трапезария на ищцата. Излага
съображения че не е налице незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община
Казанлък във връзка с подаден от ищцата сигнал, обективиран в тъжба с вх. №
94-В-1712-3/ 09.05.2017г, доколкото направеното от В. искане топлия обяд да
бъде доставян на посочен в молба-декларация от 04.05.2017г. адрес, изцяло е
било удовлетворено. Обосновава, че непредоставянето на В. В. на социалната услуга
„топъл обяд“ след 01.06.2017г., не е в причинна връзка с незаконосъобразна
административна дейност на Община Казанлък, а се дължи изцяло на поведението на
ищцата – неподписването от страна на В. на договора за ползването на услугата. Поддържа
и че не е установено и доказано наличието на каквито и да е било претърпени от В.
В. неимуществени вреди, вкл. сочените в исковата молба негативни изживявания, още
по-малко че същите са резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на
служители на общината при и/или по повод изпълнение на административна дейност,
с оглед на което счита, че не е налице основание за ангажиране отговорността на
Община Казанлък по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава заключение за недоказаност и
неоснователност на предявения иск. Поддържа, че по делото не е доказано
наличието на нормативно предвидените в условия на кумулативност предпоставки за
присъждане на обезщетение по предявения на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск
срещу Община Казанлък.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Социалната услуга „топъл обяд от обществена
трапезария“ се предоставя от Община Казанлък на основание
Договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ рег. №
BG05FMOP001-3.002-0170-С01, сключен на 23.11.2016г. между Агенция за социално
подпомагане, чрез Дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска
интеграция“, в качеството й на Управляващ орган на Оперативна програма за храни
и /или основно материално подпомагане от
Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България и Община Казанлък /л.51 и сл. по делото/. Съгласно
посочения договор, Управляващият орган /УО/ на Оперативна програма за храни и
/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на
най-нуждаещите се лица в България
/ОПХОМПФЕПНЛ/ предоставя безвъзмездна финансова помощ, а Община Казанлък
се задължава да изпълни Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ (ДБФП) по процедура рег. № BG05FMOP001-3.002 „Осигуряване на топъл
обяд-2016“ съобразно правилата, посочени в Специалните условия, Общите условия,
в обема и вида съгласно одобреното уеб базирано в ИСУН 2020 заявление за
финансиране BG05FMOP001-3.002-0170, в Ръководство на бенефициента за изпълнение
и управление на договори по процедурата и в съответствие с останалите
приложения, неразделна част от договора. В договора е предвидено, че предоставянето
на топъл обяд започва от 02.01.2017г. и ще се реализира в партньорство с 1
обществена трапезария за 40 представители на целевата група за периода от 02.011.2017г
в рамките на 82 работни дни в месеците януари, февруари, март и април 2017г.
От общинска администрация – Казанлък е бил
извършен прием на заявления-декларации, с цел идентифициране на лица, нуждаещи
се от подпомагане чрез предоставяне на хранителни продукти и/или топъл обяд. Ищцата
В. В. също е подала Заявление – декларация вх. № 56/ 2д.12.2016г. до Кмета на Община
Казанлък, в което е заявила, че желае да се храни в безплатната обществена
трапезария; декларирала е обстоятелства относно личното и семейното си
положение /разведена/; здравословно състояние - лице с увреждания; единствени
доходи през предходния месец – 161 лв. от пенсия /л.120-121/. От фактическа
страна по делото не е спорно, че В.В. е била включена в програмата „топъл
обяд“, осигуряван от обществена трапезария, за първоначалния период на
предоставяне на услугата от Община Казанлък - от м. януари до м. април 2017г.,
съгласно посочения по-горе ДБФП рег. № BG05FMOP001-3.002-0170-С01. На
02.01.2017г. между Община Казанлък и В.Н.В. е подписан Договор № 40 за ползване на социалната услуга
„топъл обяд“, включваща получаване от правоимащото лице на супа, основно ястие
и хляб в рамките на работните дни за периода 02.01.2017г. - 30.04.2017г. /л.987
- 98/. Не се спори, че в този период храна /топъл обяд/ по програмата е
предоставяна, съответно и е получавана от ищцата В.В..
На 25.04.2017г. са публикувани изменения на
процедурата за директно предоставяне на БФП „Осигуряване на топъл обяд-2016“ по
Оперативна програма за храни и /или основно материално подпомагане от Фонда за
европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България, включително
такива, касаещи срока на реализиране на дейностите, който срок е продължен до
31.12.2019г.; увеличена е цената за единица продукт – обяд за обществените
трапезарии; променени са сроковете за кандидатстване в процедурата; въведени са
опростени правила относно формата на предоставяне на БФП, режима на изпълнение
и отчитането и др. В тази връзка, между УО на ОПХОМПФЕПНЛ и Община Казанлък е
подписано Допълнително Споразумение №1 към Договор № BG05FMOP001-3.002-0170-С01
/л. 74 по делото/. В допълнителното споразумение са предвидени специални
условия на договора, приложими считано от 01.05.2017г., вкл. финансиране на
дейностите по предоставяне на топъл обяд в една обществена трапезария след
01.05.2017г. за 40 представители на целевата група, считано от 01.05.2017г., за
период от 36 месеца, като е предвидено, че срокът за изпълнение на договора, е
до 31.12.2019г.
Във връзка с осигурената от Управляващия орган
на ОПХОМПФЕПНЛ възможност Община Казанлък да продължи и след месец април 2017г.
предоставяне на услугата „топъл обяд чрез обществена трапезария“ и доколкото дейностите
спрямо идентифицираните вече потребители в предходния период на предоставяне на
услугата са били обвързани със срок – до края на м. април 2017г., общинска
администрация – Казанлък е извършила нов прием на заявления от лица, нуждаещи
се и желаещи да ползват социалната услуга. Ищцата В.В. е подала Заявление - декларация вх. № 60/ 27.04.2017г. до Кмета на Община
Казанлък, за участие в проекта “Осигуряване на топъл обяд в община Казанлък“, в
което отново заявява, че желае да се храни безплатно в обществената трапезария
и е декларирала данни относно семейното, здравословното, имотното си състояние
(л.122). По делото не е спорно, а и се потвърждава от ищцата, че В. В. не е
подписала индивидуален договор за ползване на социалната услуга „топъл обяд“ от
обществената трапезария.
Не е спорно и че В.В. е била включена в
групата на лицата, определени за предоставяне на социалната услуга, както и че
за периода на м. май 2017г. на В. е осигуряван, съответно получаван от нея
„топъл обяд чрез обществена трапезария“, макар за това да не са били подписани необходимите
и изискуеми се документи.
На 04.05.2017г. В. В. е подписала изрична
молба-декларация във връзка участието си в проект “Осигуряване на топъл обяд в
община Казанлък“ BG05FMOP001-3.002-0170, финансиран по Оперативна програма за
храни и /или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане
на най-нуждаещите се лица в България, като е изразила желание да получава ежедневния си топъл обяд на посочен от нея
адрес /л.125-126/.
С вх. № 94-В-1712-3 /09.05.2017г., В. В. ***
тъжба /л.41 по делото/, в която са описани обстоятелства по осъществено на
04.05.2017г. посещение на дома й от управителката на Домашен социален патронаж
към Община Казанлък - г-жа Пепа Димитрова. В тъжбата се твърди, че управителката
на Домашния социален патронаж се държала „скандално“, не поздравила, викала и крещяла
без причина и основание, като оказала натиск на ищцата, принуждавайки я да
попълни „друго искане“ до кмета на общината със задна дата /от 02.05.2017г./,
заплашвайки я, че ако не се съобрази с това, което й налага, ще даде яденето на
друг и ще остави В. без топъл обяд. Изложени са и други оплаквания за упражнен
от управителя на Домашен социален патронаж натиск и отношение във връзка с
подадените от В. В. Заявление-декларация от 27.04.2017г. и формуляр Молба-декларация
от 04.05.2017г., която ищцата попълнила и изпратила с обратна разписка. В
заключение с тъжбата се иска от Кмета на Община Казанлък оказването на
съдействие топлия обяд от обществената трапезария да се предоставя на В.В. на посочения
от нея в молба-декларация от 04.05.2017г. адрес, поради влошеното й
здравословно състояние, затрудняващо двигателните й способности.
Ищцата не оспорва обстоятелството, че считано от
10.05.2017г. и до 31.05.2017г., услугата осигуряване на топъл обяд й е била предоставяна
чрез доставяне на храната в дома й, на посочения от лицето адрес.
С писмо изх. № 94-В-1712-3 ≠1 от
11.05.2017г., в отговор на подадената от В. В. тъжба и направеното с нея
искане, Кметът на Община Казанлък е уведомил ищцата, че считано от 10.05.2017г.
получава храната по проект „Осигуряване на топъл обяд в община Казанлък“ на
посочения от В. адрес /л.47/. Писмото е изпратено на В. с препоръчана пощенска
пратка с обратна разписка, като на 02.06.2017г. е върнато в общината с
отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“.
С Решение по Протокол № 7 от 31.05.2017г. Комисията,
назначена със Заповед № 2034/ 22.12.2016г. на Кмета на Община Казанлък, е приела
да се извърши смяна на потребител на социалната услуга и включването като такъв
на лице от резервния списък. Констатирайки, че потребителят В.В. към 31.05.2017г.
не е представила подписан екземпляр на предоставения й договор за получаване на
социалната услуга, Комисията е решила, че следва да бъде включен следващият от
резервния списък - Тодорка Манева Ненова, на мястото на В.В. /л.48 по делото/.
Считано от 01.06.2017г. и към датата на подаване
на исковата молба и предявяването на исковата претенция, В.В. не е включена в
списъка на правоимащите лица и не й е предоставяна храна, предмет на услугата „топъл
обяд от обществената трапезария в гр. Казанлък“. Ищцата поддържа, че й се
следва предоставяне на услугата, без да се основава на конкретни факти и
обстоятелства, извън факта на подаденото от нея заявление-декларация вх. № 60/
27.04.2017г. Ответникът обосновава, че непредоставянето на услугата след 01.06.2017г.
е в причинна връзка и изцяло се дължи на поведението на ищцата В. В., която не
е подписала предоставения й индивидуален договор за ползването на социалната
услуга „топъл обяд“.
По
делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетел на лицето П.Т.Д.- Управител на Домашен социален
патронаж, Дневен център за стари хора гр. Казанлък, който в партньорство с Община
Казанлък осигурява предоставянето на услугите от обществена трапезария гр.
Казанлък. Свидетелката сочи, че В.В. е ползвател на предоставяна от Община Казанлък
социална услуга „топъл обяд“ по проект на МТСП. Проектът се реализирал в два
периода - от 01.01.2017г. до 30.04.2017г. и от 01.05.2017г до 31.12.2019г. За
първия период В. подала заявление за ползване на социалната услуга с всички
необходими документи; подписала е договор и съответно й е предоставяна услугата
„топъл обяд от обществена трапезария“. Предвид обстоятелството, че било
предвидено удължаване на срока за изпълнение на дейностите по предоставянето на
услугата /до 31.12.2019г./, за втория период /след 01.05.2017г./, правоимащите
лица е следвало да попълнят ново заявление – декларация и да се подпише договор
за ползването на социалната услуга както от ищцата, така и от всички останали потребители
на услугата. Свидетелката заявява, че в първите дни на месец май на всички
правоимащи лица, вкл. на В.В., бил предоставен за подписване договор за
ползване на социалната услуга „топъл обяд“. Ищцата не върнала подписан
екземпляр на договора. След 04.05.2017г. за получаването на храната идвали
съпругът на В. или сина й, като ежедневно се провеждал един и същи разговор във
връзка с необходимостта от представянето на подписан договор. Свидетелката твърди, че ищцата
представила само декларация с молба поради влошено здравословно състояние
храната да се доставя в дома й, но не е върнала подписан екземпляр на договора.
След предприетото доставяне на храна на адреса на ищцата, управителката на
Домашен социален патронаж П.Д.два пъти лично е носила храната в дома на В. В.,
като в отговор на въпросите за договора ищцата заявявала, че после ще подпише
договора, което обаче така и не направила. Известно време храната била
получавана от съпруга на В. вкл. и за период, през който по неофициален път
били уведомени, че В. ***, което обстоятелство според свидетелката ще доведе до
проблем при отчитането на разходите по проекта и възможен отказ на Управляващия
орган на оперативната програма да верифицира направените разходи поради двойно
финансиране на дейността. Свидетелката твърди, че сформираната със заповед на Кмета
на Община Казанлък комисия е компетентна
да прецени кои лица са правоимащи и могат да получават услугата, както и
кои лица поради отсъствие или други причини следва да бъдат заместени, за да се
включат нови хора на тяхно място като ползватели на услугата. В края на м. май 2017г.
Комисията приела решение поради липса на подписан договор от В.В., на лицето да
не се предоставя услугата, считано от 01.06.2017г. Свидетелката уточнява, че
всички потребители на услугата са подписали договор, като единствено ищцата не е
подписала такъв договор.
По допустимостта на иска:
С подадената от В.В. *** е предявен иск с посочено правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на
1 000лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразни действия и бездействия
на длъжностни лица от общинска администрация – Казанлък и Домашен
социален патронаж гр. Казанлък, които в партньорство предоставят услугата „Топъл
обяд от обществена трапезария“. Твърдяната като незаконосъобразна
административна дейност, на която се основава исковата претенция, се свързва с
действия и бездействия на длъжностни лица във връзка с предоставянето на
социалната услуга „Топъл обяд от обществена трапезария“. С оглед на което искът
се явява предявен от лице с правен интерес /което твърди, че претърпяло вреди
от незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от Община
Казанлък/ и срещу процесуално легитимирания по смисъла на чл.205 от АПК във вр.
с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ ответник - Община Казанлък. Ето защо съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с
оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на
Старозагорския административен съд.
С Определение от съдебно
заседание, проведено на 06.12.2017г., е отхвърлено като недопустимо обективираното
в подадените от В.В. възражение вх. №4271/24.10.2017г., молба
вх.№4819/24.11.2017г. и становище вх. №4951/05.12.2017г., както и в постъпилата
искова молба-допълнение вх. №4788/22.11.2017г. от процесуалния представител на
ищцата, искане за изменение на предявения иск, чрез съединяването му с иск за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и изменение на
основанието на исковата претенция – незаконосъобразната административна
дейност, от която се твърди, че са произтекли вредите.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че предявеният на основание чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ срещу Община Казанлък иск е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата и общините
възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата или
общината; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при
или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда
/имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и
сл. от АПК.
С предявения иск, съгласно изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и уточнението и допълнението,
направено с писмена молба вх. № 3293 от 28.07.2017г. от назначения по
предоставена от съда правна помощ процесуален представител на ищцата, се
претендира обезщетение за претърпени от В.В. неимуществени вреди, в резултат на
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от Община Казанлък
във връзка с ползването на услугите на Домашен социален патронаж към Община
Казанлък и предоставянето на В.В. на социалната услуга „топъл обяд от
обществена трапезария“, като релевираната като незаконосъобразна
административна дейност, на която се основава исковата претенция, според ищцата
се изразявала в незаконосъобразни действия на управителя на Домашен социален
патронаж; незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община Казанлък във връзка
с подадена от ищцата тъжба вх. № 94-В-1712-3 /09.05.2017г. и спиране
предоставянето на услугата „топъл обяд от обществена трапезария“, считано от
01.06.2017г.
Първото твърдяно от В.В. проявление на
твърдяната като незаконосъобразна административна дейност, се свързва с
твърдението за осъществено на 04.05.2017г. посещение в дома на В. от Управителя
на Домашен социален патронаж - П.Д.и оказан от длъжностното лице натиск и
заплахи спрямо ищцата, принуждавайки я да попълни „друго искане“ до кмета на
общината със задна дата /от 02.05.2017г./. Тези твърдения обаче не са доказани
по какъвто и да е било начин. Дори и да се
приеме, че от страна на управителя на Домашен социален патронаж е осъществено
посещение в дома на В.В. във връзка с предоставянето и получаването на услугата
„топъл обяд от обществена трапезария“, която услуга се реализира от Община
Казанлък в партньорство и чрез Домашния социален патронаж, то по делото не бяха
установени и доказани незаконосъобразни действия и/или бездействия от посоченото
длъжностно лице. Както вече беше отбелязано не е спорно, че В. В. е била
потребител на социалната услуга „топъл обяд“ от обществената трапезария в гр. Казанлък
за периода от м. януари до м. април 2017г включително. Във връзка с осигурената
от Управляващия орган на Оперативна програма за храни и /или основно материално
подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в
България възможност Община Казанлък да продължи и след месец април 2017г.
предоставяне на услугата „топъл обяд от обществена трапезария“ и подписаното
между УО на ОПХОМПФЕПНЛ и Община Казанлък Допълнително Споразумение №1 към
Договор № BG05FMOP001-3.002-0170-С01 и доколкото дейностите спрямо
идентифицираните вече потребители в предходния период на предоставяне на
услугата са били обвързани със срок – до края на м. април 2017г., общинска
администрация – Казанлък е извършила нов прием на заявления от лица, нуждаещи
се и желаещи да ползват социалната услуга. Ето защо дори и да се приеме, че при
осъщественото от Управителя на Домашен социален патронаж – П.Д.посещение в дома
на В.В., Димитрова е настоявала за подаване на ново заявление от страна на
ищцата, то това не релевира извършени от длъжностното лице незаконосъобразни
административни действия – очевидно подаването на нови заявления за ползването
на услугата от досегашните й потребители се дължи на настъпилите в края на
април 2017г. обстоятелства по изменение и допълнение на условията по реализиране
на тази услуга. Необходимостта от осигуряване на непрекъсваемост на
предоставянето на услугата „топъл обяд“ от обществената трапезария в гр.
Казанлък, са обусловили и наложили предприемането на действия от страна на
администрацията и на потенциалните потребители на услугата в спешен порядък,
вкл. нов прием на заявления, идентифициране и определяне на потребителите на
услугата през новия период, подписване на индивидуалните договори за ползването
на услугата и т.н. Характера на сочените в исковата молба действия, които според
В. В. представляват незаконосъобразна административна деятелност на управителката
на Домашен социален патронаж и в частност настояването ищцата да подаде ново
заявление с искане услугата да й бъде предоставяна считано от 02.05.2017г., са изцяло
в интерес на ищцата и са насочени единствено
към осигуряване ползването на услугата и в първите дни на м. май 2017г.,
независимо, че към този момент документално не са приключили производствата по
идентифициране на потребителите на услугата и не са били сключени
индивидуалните договори. С оглед на което твърденията на ищцата за неправомерно
осъществени спрямо нея натиск и принуда от страна на длъжностното лице във
връзка с подадените от В. В. Заявление-декларация от 27.04.2017г. и молба –
декларация от 04.05.2017г., са абсолютно недоказани, както недоказани са и
изложените в исковата молба твърдения за грубо и обидно отношение от
управителката на Домашния социален патронаж към В.. Ето защо съдът приема, че
не е налице релевираната от ищцата незаконосъобразна административна дейност –
незаконосъобразни административни действия от страна на длъжностно лице във
връзка с предоставянето и получаването на социалната услуга „топъл обяд“ от
обществената трапезария – гр. Казанлък.
Не е
налице и незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община Казанлък по подадената
от ищцата тъжба вх. №94-В-1712-3/ 09.05.2017г. От съдържанието на посочената
„тъжба“ е видно, че в същата са изложени оплаквания от поведението на управителя
на Домашен социален патронаж, както и такива за упражнен натиск от посоченото
длъжностно лице спрямо ищцата и за демонстрирано негативно отношение във връзка
с подадените от В. В. Заявление-декларация от 27.04.2017 г. и Молба-декларация
от 04.05.2017г. Формулираното и обективирано в тъжбата искане е за оказване на
съдействие от Кмета на Община Казанлък топлия обяд от обществената трапезария
да се предоставя на В.В. на посочения от нея в молба-декларация от 04.05.2017г.
адрес, поради влошеното й здравословно състояние, затрудняващо двигателните й
способности. Съдът приема, че тъжбата в частта й, съдържаща оплаквания от
поведението и действия на управителя на Домашен социален патронаж, има характер
на сигнал по смисъла на чл.107, ал.4 от АПК, във връзка с предоставянето на услугата
„топъл обяд“ от обществената трапезария гр. Казанлък, като местна дейност,
която Община Казанлък осъществява в партньорство с Домашен социален
патронаж. Непроизнасянето на сезирания
орган по подаден до него сигнал обаче не релевира нито административно
бездействие, нито мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен
акт, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. Действително органът
има задължение да разгледа и реши сигналът в установените срокове обективно и
законосъобразно /чл.108, ал.1 от АПК/, като в тази връзка е длъжен да изясни
случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица /чл.114,
ал.1 от АПК/, като когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за
отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява
подателя и другите заинтересовани лица /чл.122, ал.1 от АПК/. Съгласно чл.124,
ал.2 от АПК решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване,
от което следва извода че не подлежи на съдебно оспорване и контрол за
законосъобразност и непроизнасянето и/или непредпиремането на действия от
органа във връзка с подаден до него сигнал. В този смисъл непроизнасянето по
сигнал не релевира административна дейност, спрямо която да е допустим контрол
за законосъобразност в хода на исковото производство по чл.203 във вр. с
чл.204, ал.4 от АПК.
Отделно от това в случая се установява, че по
обективираното в подадената от В.В. тъжба вх. №94-В-1712-3 от 09.05.2017г.
искане за оказване на съдействие от Кмета на Община Казанлък топлия обяд от
обществената трапезария да се предоставя на посочен от ищцата адрес, поради
влошеното й здравословно състояние, са били предприети действия от Кмета на
Община Казанлък, като искането й изцяло е удовлетворено. На В. В. е изпратен
писмен отговор изх. № 94-В-1712-3 ≠1/ 11.05.2017г. от Кмета на Община
Казанлък. Действително писменият отговор, изпратен на В. с препоръчана пощенска
пратка с обратна разписка, на 02.06.2017г. е върнат в общината с отбелязване,
че „пратката не е потърсена от получателя“. Но доколкото считано от
10.05.2017г. В.В. е получава храната по проект „Осигуряване на топъл обяд в
община Казанлък“ на посочения от нея адрес в дома й /което обстоятелство не се
оспорва от ищцата/, несъмнено В. е уведомена за резултата от направеното с
тъжба вх. №94-В-1712-3 /09.05.2017г. искане до Кмета на Община Казанлък.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че не
е налице твърдяното от ищцата проявление на незаконосъобразна административна
дейност на Кмета на Община Казанлък във връзка с подадената от В.В. тъжба вх. №
94-В-1712-3 /09.05.2017г.
Не е налице и
незаконосъобразна административна дейност при спиране предоставянето на услугата „топъл обяд от обществена
трапезария“ на ищцата В. В. считано от 01.06.2017г., по следните съображения:
По аргумент от разпоредбата на чл.36, ал.2,
т.11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане във вр. с
чл.18, ал.1, т.2 от Закона за социално подпомагане, обществената трапезария е социална
услуга с местен характер. За процесния период дейността на разкритата
обществена трапезария в гр. Казанлък, се осъществява и чрез предоставяне на
топъл обяд. Дейността се финансира по проект
на Община Казанлък в процедура за директно предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ BG05FMOP001-3.002 “Осигуряване на топъл обяд – 2016“, финансиран по Оперативна програма за храни и
/или основно материално подпомагане от
Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България. За реализирането на проекта между Община
Казанлък и Управляващия орган на Оперативна програма за храни и
/или основно материално подпомагане от
Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България - Дирекция
„Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“ към Агенцията
за социално подпомагане, е сключен Договор за директно предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ рег. № BG05FMOP001-3.002-0170-С01 от 23.11.2016г.,
с наименование: „Осигуряване на топъл обяд в община Казанлък“ /л.51 и сл./.
Съгласно чл.1 от посочения договор, Управляващият орган на Оперативна програма
за храни и /или основно материално подпомагане от Фонда за европейско
подпомагане на най-нуждаещите се лица в България, предоставя безвъзмездна
финансова помощ в определен размер, а Община Казанлък се задължава да изпълни Договора
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура рег. №
BG05FMOP001-3.002 „Осигуряване на топъл обяд-2016“ съобразно правилата,
посочени в Специалните условия, Общите условия, в обема и вида съгласно
одобреното уеб базирано в ИСУН 2020 заявление за финансиране
BG05FMOP001-3.002-0170, в Ръководство на бенефициента за изпълнение и
управление на договори по процедурата и в съответствие с останалите приложения,
неразделна част от договора. В чл.2.2. и 2.2.1 на договора е предвидено, че
изпълнението на дейностите по предоставянето на топъл обяд започва от
02.01.2017г. и ще се реализира в партньорство с 1 обществена трапезария за 40
представители на целевата група за периода от 02.01.2017г в рамките на 82
работни дни в месеците януари, февруари, март и април 2017г. Периодът на изпълнението на договорената
дейност впоследствие е удължен, като според Допълнително споразумение № 1 от
28.04.2017г. към Договор BG05FMOP001-3.002-0170-С01, Община Казанлък ще
реализира дейностите по предоставяне на топъл обяд в една обществена трапезария
за 40 представители на целевата група, считано от 01.05.2017г. и за период от
36 месеца в рамките на общо 671 работни дни /л.74/.
Правоимащите лица - потребители
на услугата и реда и условията за идентифицирането на най-нуждаещи се лица и
семейства за подпомагане, са
регламентирани в Наредба № РД-07-1 от 4.04.2016 г. за реда и условията за
определяне на целевите групи по Оперативна програма за храни и/или основно
материално подпомагане, съфинансирана от Фонда за европейско подпомагане на
най-нуждаещите се лица, издадена от Министъра на труда и социалната политика.
Следва да се посочи, че подпомагането с храни по Оперативната програма за храни
и/или основно материално подпомагане, съфинансирана от фонд на ЕС, и в частност
предоставяната от Община Казанлък услуга
„Топъл обяд“ от обществена трапезария, е насочено не към всички, а само към
най-нуждаещи се лица и семейства. Съгласно чл.3 Наредба № РД-07-1 от 4.04.2016
г., право на достъп до такова подпомагане имат най-нуждаещите се лица, чиито
ниски доходи и/или нужда от подпомагане са установени въз основа на обективни
критерии, регламентирани в Закона за социалното подпомагане, Закона за закрила
на детето и Закона за семейни помощи за деца. Според чл.5, ал.1 от Наредбата /в приложимата
редакция/, основната целева група за предоставяне на топъл обяд се състои от 1.
лица и семейства на месечно подпомагане по реда и условията на чл.9 от ППЗСП,
2. лица с доказана липса на доходи и близки, които да се грижат за тях,
установено от съответната дирекция „Социално подпомагане“; 3. Самотно живеещи
лица и семейства, които не могат да се издържат чрез имуществото си или труда
си и получават пенсии в минимални размери – за осигурителен стаж и възраст, за
инвалидност, наследствени пенсии; пенсии, несвързани с трудовата дейности; 4. скитащи
и бездомни деца и лица; 5. лица от уязвими групи – граждани на трети страни по
смисъла на §1 т.17 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и
бежанците. Поименното определяне на
конкретни представители на целевите групи по чл.5 /т.е на лицата, на които ще
бъде предоставяна услугата „топъл обяд от обществена трапезария“/, според чл.6
от същата Наредба, се извършва от дирекциите „Социално подпомагане“ въз основа
на данните от регистрите на подпомаганите лица, на служебно предоставена
информация или въз основа на обосновано предложение съгласно приложението. Изрично определяне на бенефициентите на
услугата „обществена трапезария“ се следва и в случаите, когато средствата за
предоставянето й биват осигурени от Фонд „Социално подпомагане“ по реда на
чл.27, т.3 от ЗСП. Съгласно т.3.4 от
Правилата, утвърдени със Заповед № РД01-844 от 1.10.2009г на Министъра на труда
и социалната политика, за обхват, ред и условия за финансиране и
реализиране на проектни предложения за разкриване на "Обществени трапезарии"
от Фонд "Социално подпомагане" по реда на чл. 27, т. 3 от Закона за социално
подпомагане в срок от 2 дни след изтичане на срока за кандидатстване /по
т.3.3./, комисия създадена от доставчика, в която е включен представител на
дирекция „Социално подпомагане“, определен със заповед на директора, определя конкретни бенефициенти. Комисията изготвя протоколи от заседанията и
списъци на одобрените лица. Съгласно т.3.5. Комисията е с постоянен характер по
време на проектните дейности и при необходимост актуализира списъците на
одобрените лица. След поименно определяне на бенефициентите на услугата
от обществена трапезария, се следва сключване на индивидуален договор по
предоставянето й между доставчика и съответния потребител. Този извод следва
както от разписаното в т.3.7 от горепосочените правила, според която
доставчикът подписва с бенефициентите договор за предоставяне на услуги, така и
от чл.14, ал.1 във вр. с чл.3, т.2 от
Правилника за социално обслужване на лица и семейства.
От анализа на цитираната правна
уредба следва, че правото на подпомагане на нуждаещо се лице посредством
услугата обществена трапезария по смисъла на чл.5, ал.1 от Наредба № РД-07-1 от
4.04.2016г и чл.2.2.1 от Договора за директно предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ „Осигуряване на топъл обяд в община Казанлък“ № BG05FMOP001-3.002-0170
и чл.2.2.1 от Допълнително споразумение № 1 от 28.04.2017г. към посочения
договор, не се следва по силата на закона. Това право възниква въз основа на
смесен фактически състав, включващ както административноправни, така и
гражданскоправни елементи. Административната фаза на производството приключва с
поименно определяне на най-нуждаещите се лица по чл.5 от Наредба № РД-07-1 от
4.04.2016г. като бенефициенти на подпомагането чрез социалната услуга предоставяне
на топъл обяд от обществената трапезария. Сключването на индивидуални договори
за предоставяне /ползване/ на услугата, обективира гражданскоправния елемент на
сложния фактически състав по предоставяне на този вид услуга на конкретните
правоимащи лица и е предпоставка за фактическото предоставяне на храната. Следователно
за ползването /предоставянето и получаването/ на услугата обществена
трапезария, за лицето, претендиращо да бъде потребител на услугата, следва да е
издаден изричен административен акт и да е сключен договор. В случая по
подаденото от ищцата В. В. Заявление-декларация
вх. № 60/ 27.04.2017г. до Кмета на Община Казанлък, с искане лицето да
се храни в безплатната обществена трапезария за периода от 01.05.2017г. до
31.12.2017г. по проекта “Осигуряване на топъл обяд в община Казанлък“, не се е
осъществил в пълнота сложния фактически състав, обуславящ правото на
заявителката на социално подпомагане чрез осигуряване, считано от 01.05.2017г.,
на услугата топъл обяд от обществена трапезария. Липсват доказателства В. В. да
е определена като правоимащо, по смисъла на чл.5 ал.1 от Наредба № РД-07-1 от
4.04.2016 и чл.2.2.1.от Договор № BG05FMOP001-3.002-0170 лице, като ищцата не е
сключила и индивидуален договор за ползването на услугата за период след
01.05.2017г. Ето защо спирането на предоставянето на услугата и съотв.
доставянето на топъл обяд от обществена трапезария след 31.05.2017г. нито
обективира, нито релевира незаконосъобразна административна дейност на
длъжностни лица от Домашен социален патронаж към Община Казанлък.
Обстоятелството, че В.В. е била включена в
програмата „топъл обяд“, осигуряван от обществената трапезария в гр. Казанлък,
за първоначалния период на предоставяне на услугата от Община Казанлък - от м.
януари до м. април 2017г. включително, както и че въз основа на подписан на
02.01.2017г. между Община Казанлък и В.В. Договор за ползване на социалната
услуга „топъл обяд“, на ищцата е била предоставяна социалната услуга и тя е
получавала топъл обяд, не може да обуслови извод, че са налице материалноправните
предпоставки за подпомагането на В. В. и през следващия времеви период. Такъв
извод и съответно претендираното право на социално подпомагане не следва и от
обстоятелството, че през м. май 2017г. В.В. фактически е ползвала услугата чрез
предоставян на ищцата топъл обяд от обществената трапезария в гр. Казанлък. При
липсата на представен от В. В. подписан индивидуален договор за ползване на
услугата „топъл обяд“ за периода след 01.05.2017г., очевидно не е бил изпълнен сложния
фактически състав по предоставяне на този вид социална услуга, поради което на В.
след посочената дата не се е следвало осигуряване на топъл обяд от обществената
трапезария гр. Казанлък. В този смисъл
ако и да е налице незаконосъобразна административна дейност, то тя се свързва
не със спирането, считано от 01.06.2017г, на предоставянето на В.В. на социалната
услуга „топъл обяд от обществената трапезария в гр. Казанлък“, а с фактическото
предоставяне на услугата на ищцата в периода 01.05.2017г. – 31.05.2017г., което
се явява осъществявано без основание и без да е документално оформено по
надлежния ред. Ето защо
констатирайки, че потребителят В.В. към 31.05.2017г. не е представила подписан
екземпляр на предоставения й договор за получаване на социалната услуга, с
Решение по Протокол № 7 от 31.05.2017г. Комисията, назначена със Заповед №
2034/ 22.12.2016г. на Кмета на Община Казанлък, е приела да се извърши смяна на
потребител на социалната услуга и включването като такъв на лице от резервния
списък, на мястото на В.В.. Предвид решението по Протокол №7 от 31.05.2017г. на
Комисията, назначена със Заповед № 2034/22.12.2016г. на Кмета на Община
Казанлък, за изключване на В.В. от списъка на бенефициентите, непредоставянето
на ищцата на услугата „осигуряване на топъл обяд от обществената трапезария в
гр. Казанлък“, считано от 01.06.2017г., се явява последица и от изричен
административен акт. Няма данни /а и не се твърди/ този акт да е бил отменен преди
предявяването на иска - предмет на делото; нито да е бил оспорен едновременно с
предявяването на иска; нито посоченото решение за изключване на В. В. от
списъка на ползвателите на услугата топъл обяд от обществена трапезария, е
въведено като основание на исковата претенция – предмет на разглеждане в
производството по настоящото дело. Както беше посочено, с протоколно
определение от съдебно заседание, проведено на 06.12.2017г., е
отхвърлено като недопустимо обективираното в подадените от В.В. възражение вх.
№4271/24.10.2017г., молба вх.№4819/24.11.2017г. и становище вх.
№4951/05.12.2017г., както и в постъпилата искова молба-допълнение вх.
№4788/22.11.2017г. от процесуалния представител на ищцата, искане за изменение
на предявения иск, чрез съединяването му с иск за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди и изменение на основанието на исковата претенция –
незаконосъобразната административна дейност, от която се твърди, че са
произтекли вредите .
С оглед на изложеното
съдът приема, че не е налице нито едно от твърдените от В.В. проявления на
незаконосъобразна административна дейност, които ищцата е въвела като
фактическо основание на предявената искова претенция. Поради което липсва и първия
елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на Община Казанлък на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на длъжностно лице на общината при изпълнение на административна дейност.
На
следващо място за да бъде ангажирана отговорността на общината по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат
неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага
и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и
непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно – следствена връзка, която съществува между тях.
В
случая съдът приема, че не са налице твърдените от ищцата неимуществени вреди, които
да са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност
на длъжностни лица на Община Казанлък във връзка с ползването на услугите на
Домашен социален патронаж към Община Казанлък, като съображенията за това са
следните:
По делото не се доказа, че
ищцата е претърпяла претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания – силна душевна болка; дълбоко емоционално разочарование
и страдание; стрес; унижаване на човешкото й достойнство; обида; чувство на
отхвърленост и малоценност, физически и емоционален дискомфорт и др., оказали съсипващо влияние и влошаване
на и без това недоброто й здравословно състояние. Съгласно трайната съдебна
практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Те
трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи
твърдения и термини. Следователно вредоносния резултат не се презюмира, а по
отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Ето защо
в тежест на ищцата бе възложено да докаже по безспорен начин, че е претърпяла
твърдените от нея в исковата молба вреди от неимуществен характер. Въпреки
двукратно дадените от съда указания с Определение от 28.09.2017г. /л.84/ и с
Определение от 06.12.2017г. /л.154/ за разпределението на доказателствената
тежест, ищцата не ангажира каквито и да е било доказателства /писмени и/или
гласни/, нито за установяване на характера и естеството на твърдените психо-емоционални
изживявания и причината за тях; нито в какво конкретно се изразява твърдяното
дълбоко емоционално разочарование, страдание, унижаване на човешкото й
достойнство и съотв. „съсипващото” влияние на тези изживявания върху
здравословното й състояние; нито в какви обективно съществуващи обстоятелства
са намерили проявления посочените от ищцата състояния, в които твърди, че е
изпаднала. Липсват каквито и да е било доказателства за промени във физическото
и психическото състояние на В. В., настъпили вследствие от изложените в
исковата молба обстоятелства. Действително психоемоционалното състояние на
личността и преживените негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни
прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени
като цяло от характеристиките на личността. Но не може да се приеме, че твърдените
като преживени от В. В. субективни негативни емоционални усещания на
разочарование, обида, отчаяние и др., могат да бъдат разглеждани като причинени
неимуществени вреди, нормална последица в резултат на сочените в исковата молба
обстоятелства. В този смисъл по делото не са доказани не само твърдените като
претърпени от ищцата неимуществени вреди, но не е установена пряката и непосредствената
им причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност, като
основание за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отделно от това не всяко неприятно усещане
или чувство дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. От тази
гл. т не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за
посочените по-горе негативни чувства на ищцата, доколкото не сочат на
претърпени болки и страдания, които според съдебната практика се включват в
понятието „неимуществени вреди”, подлежащи на обезщетяване, разглеждани като негативни
емоционални усещания и изживявания, намиращи не само субективно отражение в
психиката, но и обективен израз в поведението, в психологическия статус и в
цялостното емоционално състояние на
лицето, сочещо на сериозно засягане на неговата личност и достойнство.
Изхождайки именно от разбирането че критерият за справедливост, визиран в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, не е
абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства и предвид
обстоятелството, че социалната услуга „топъл обяд от обществена трапезария” е
предвидена не за всички, а за най-нуждаещите се лица, отговарящи на някой от
нормативно предвидените критерии за този вид подпомагане, не е налице основание
за присъждане на претендираното от ищцата обезщетение за твърдените от нея
негативни изживявания.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин
наличието на нито един от кумулативно изискуемите се елементи от
правопораждащия фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на Община Казанлък за претърпени от ищцата В.В. неимуществени
вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна
административна дейност на длъжностни лица от Община Казанлък, поради което
предявения иск се явява недоказан и неоснователен и като такъв, следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно
чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на разноските по производството,
ако искът бъде отхвърлен изцяло; при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло. В ал. 3 на чл. 10 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателното
разрешение на въпроса относно отговорността за разноски в съдебния исков процес
по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, въведено с изменението на
ЗОДОВ /обн. ДВ бр.43/ 2008г./, представлява отклонение от общите правила по
ГПК. При прилагането на тази нормативна регламентация от една страна следва
извода, че хипотезите, при които ищецът дължи разноски, са изброени изрично и
изчерпателно в чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, а от друга че отговорността за разноски на
загубилия делото ищец, се ограничава само до разноските по производството.
Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за
възнаграждение за свидетели и вещи лица т. е разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на
ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска, обуславя извод, че в производството по ЗОДОВ
ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ето
защо независимо от изхода на делото, предвид специалните разпоредби на чл.10,
ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Община Казанлък, поради което и искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на такова възнаграждение,
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.В.
***, срещу Община Казанлък, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
присъждане на обезщетение в размер на 1 000лв. за претърпени от В.В. неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни
лица на Община Казанлък във връзка с предоставянето и ползването на социалната
услуга „топъл обяд от обществена трапезария“ - незаконосъобразни действия на управителя на
Домашен социален патронаж, незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община
Казанлък във връзка с подадена от ищцата тъжба вх. №94-В-1712-3 /09.05.2017г. и
спиране предоставянето на услугата „топъл обяд от обществена трапезария“,
считано от 01.06.2017г., като недоказан и неоснователен.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на процесуалния представител на Община Казанлък за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: