Р Е Ш Е Н И Е

№229 25.09.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На дванадесети септември 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

Секретар: М.П.

Като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 315 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Х.П.Х. и П.Ж.Х. против Заповед №17-1228-000692/04.06.2017г., издадена от Началник сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора с наложена на Х.П.Х. принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от Закона за движение по пътищата –Прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за това, че на 04.06.2017г. около 1.34ч в град Стара Загора, на ул. Хаджи Димитър Асенов” № 107 посока юг- север управлява лек автомобил марка „БМВ” с рег. № СТ6339 ВР, негова собственост, под въздействието на алкохол 1.08%.

Принудителната мярка е наложена въз основа на АУАН №17-1707/04.06.2017г., приложен по преписката. Допуснато е предварително изпълнение на мярката, чрез отнемане на два броя регистрационни табели с номера СТ6339 ВР.

С жалбата се иска отмяна на Заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2А от ЗДвП поради нарушение на чл.6 от АПК, обусловено от незаконосъобразно засягане на правото на собственост на лице –П.Ж. Х., което не е субект на административното нарушение. Предвид на факта, че МПС-то, което е обект на принудителната мярка не е еднолична собственост на водача, осъществил състава на чл.171 т.2А от ЗДвП се твърди, че заповедта за нейното прилагане е незаконосъобразна.

От съда се иска да бъде отменена Заповед № 17-1228-000692/04.06.2017г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора като се присъдят разноските по делото

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност, от лица за които същия е неблагоприятен и на 16.06.2017г., в рамките на 14-дневния срок, който тече от 16.06.2017г., поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид изричното оправомощаване на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.2А от ЗДвП, извършено от със Заповед №349з-268/30.01.2017г. на Директор ОД МВР Стара Загора, а освен това се явява и ръководител на служба за контрол по този закон. Принудителната мярка е постановена при неправилно приложение на материалния закон – чл.171 т.2А от ЗДвП вр. с чл.22 от ЗАНН, а именно разширен е предметния обхват на мярката, с което незаконосъобразно са засегнати правата на собственост на трети лица.

Жалбоподателите не оспорват осъществяването на елементите от фактическия състав на мярката по чл.171 т.2 А предл. второ от ЗДвП, а именно собственик, който управлява МПС-во след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, като същите се установяват и от приложения АУАН №17-1707/04.06.2017г. съставен против Х.П.Х.. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното т.е. документ е годно средство за доказване съществуването на фактите, субсумиращи се под състава на административно нарушение, при чието осъществяване законодателя е допуснал прилагането на принудителни административни мерки с цел незабавното му преустановяване и предотвратяване на възможността за повторно извършване на същото или друго административно деяние, включително и на престъпление, що се касае до мярката по чл.171 т.2А от ЗДвП по аргумент от липсата на горна граница за концентрацията на алкохол в кръвта. Следователно и в случаите, в които концентрацията на алкохол сочи на състав на престъпление по смисъла на НК, тъй като надвишава лимита по чл. 174 от ЗДвП от 1.2 на хиляда, принудителната мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, е приложима. Законодателя е посочил, че се прекратява регистрацията на ППС-то на собственик, който управлява след употреба на алкохол, чиято концентрация е над 0.5 на хиляда, а това означава, че обект на мярката може да бъде само ППС-то, което е собственост на онзи, който го управлява след употреба на алкохол. Няма място за съмнение, че мярката ще бъде законосъобразна само тогава, когато се прилага спрямо ППС-та, които са еднолична собственост на нарушителя, но не и когато са собственост и на трети лица, какъвто е настоящия случай. При осъществяване на посочените в чл.171 т.2А от ЗДвП действия /управление на ППС-то след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда/ и прилагане на мярката спрямо лицето, което управлява пътно превозно средство – негова еднолична собственост, заповедта би била законосъобразна, но настоящия случай не е такъв. Принудителните мерки, чиято цел е посочена в чл.22 от ЗАНН представляват форма на наказателна репресия, а предвид на правната им същност се допустими в хипотезите на осъществени административни нарушения или престъпления. Следователно, като се изхожда от основните принципи на правото, че административната отговорност е лична, че никой не може да търпи последиците от наказателна репресия без да е субект на нарушение или престъпление, както и особената защита на правото на собственост по чл.17 от Конституцията на РБ, и предвид граматичното тълкуване на текста на чл.171 т.2А от ЗДвП / на собственик, който управлява, а не на собствениците на ППС-то/ може да се стигне до извода, че прекратяването на регистрацията е приложима мярка спрямо водачите – еднолични собственици, на управляваното в момента на нарушението пътно превозно средство. Ограничителното тълкуване на всички норми, установяващи принудителни административни мерки е обусловено от посочения по-горе репресивен характер, от тяхната цел и от предпоставките за прилагането им, а именно осъществено административно нарушение, което следва да бъде преустановено, както и да се предотврати настъпването на вредни последици, извършването на същото или друго нарушение, съответно престъпление, или с цел осигуряване на възможност за реализиране на отговорността на нарушителите. Мярката по чл.171 т.2А от ЗДвП има за последица „отнемане” на средството за извършване на нарушението, защото макар ППС-то да остава под властта на неговия собственик, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата.

. Заповедта не може да се отмени само по отношение на идеалното право на собственост на собственика, който не е извършил нарушението, тъй като на регистрация подлежи ППС-то, а не правата на собственост, поради което, въпреки неоснователността на доводите, че спрямо П. една мярка е достатъчна, следва да бъде отменена заповедта по жалбата на П.Х., на която да се присъдят и разноските по делото в размер на 310лв.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ Заповед №17-1228-000692/04.06.2017г. издадена от Началник сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора по жалбата на Х.П.Х. и П.Ж.Х..*** да заплати на П. Ж.Х. сумата от 310лв/триста и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

: