Решение по Административно дело 320/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 324 01.12.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 320 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на В.Б.Ч. ***, подадена чрез пълномощника й адв.Ж., против Заповед № 10-00-807/ 15.05.2017г., издадена от Кмета на Община Павел баня, с която заповед е разпоредено премахването на незаконен строеж пета категория „Стопански сгради – 4 броя”, находящ се в УПИ ІII-226, кв.25 по плана на с.Борилово, общ.Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи в необходимата степен от фактическа страна съществуването на материалноправно основание за разпореденото премахване като незаконен строеж на описаните в акта четири паянтови стопански сгради. Твърди, че неправилно и незаконосъобразно решаващият орган е приел, че посоченият в заповедта строеж е такъв от пета категория и е бил изпълнен от В.Б.Ч.. На следващо място се сочи, че в нарушение на процесуалните правила в хода на административното производство не са събрани доказателства за годината на извършване на строежа и съответно не е направена преценка за търпимостта на строежа, като обстоятелство от съществено значение за законосъобразното упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ. По подробно изложени в жалбата съображения е направено е искане за отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител – юриск.Вълчева, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания.

Заинтерисованата страна – С.М.Ч., редовно и своевременно призована, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката в настоящото производство – В.Б.Ч., в качество си на наследник на Борис Витанов Чикеров, е съсобственик на недвижим имот - дворно място с площ от 1211кв.м, съставляващ УПИ ІII-226, кв.25 по плана на с.Борилово, общ.Стара Загора, видно от опредставените по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 74 от 03.02.1977г., том I, дело № 154/ 1977г. и удостоверение за наследници № 08/ 14.05.2012г.

Във връзка с постъпил сигнал от кмета на село Борилово с рег.индекс: 10-32-353/ 27.07.2017г., на 23.11.2016г. работна група от служители на общинска администрация – Стара Загора е извършила проверка в УПИ ІII – 226, кв.25 по плана на с.Борилово, общ.Стара Загора. Извършилите проверката длъжностни лица са констатирали, че в имота – собственост на наследниците на Борис Витанов Чикеров /съгласно н.а № 74 от 03.02.1977г./, е изпълнен строеж – „стопански сгради-четири броя”: Паянтова стопанска сграда №1 – изградена от дървен материал с размери 9.00м на 4.00м. и височина 2.50м. Покривът е едноскатен, с дървена конструкция, покрит с етернитови плоскости; Паянтова стопанска сграда №2 – изградена от дървен материал с размери 5.00 на 3.50м и височина 2.20м. Покривът е едноскатен, с дървена конструкция, покрит с етернитови плоскости; Паянтова стопанска сграда №3 – изградента от дървен материал с размери 4.00м на 2.00м и височина 2.20м. Покривът е едноскатен, с дървена конструкция, покрит с етернитови плоскости и Паянтова стопанска сграда №4 – изградена от дървен материал и тухли с размери 2.00м на 2.00м и височина 2.20м. Покривът е едноскатен, с дървена конструкция, покрит с етернитови плоскости. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 77 от 23.11.2016г. Констативният акт съдържа окомерна скица на разположението на строежа в имота. Установено е, че за констатирания строеж – четири броя стопански сгради, няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, като е прието, че извършеното строителство е в нарушение на чл.148 от ЗУТ. Строежът, със собственик и възложител В.Б.Ч., е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а съставеният констативен акт – като основание за започване на административно производство за премахване на строежа по реда на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ.

В.Ч. е била поканена с писмо изх.№ 10-11-14137/ 06.12.2016г. за връчване на съставения констативен акт и видно от направеното отбелязване върху акта, същият е бил получен лично от жалбоподателката на 05.01.2017г. На 12.01.2017г. Ч. е подала молба с рег.№ 10-01-120 до Кмета на община Стара Загора, във връзка със съставения Констативен акт № 77/ 23.11.2016г., в която сочи, че 2014г. е регистриран земеделски производител и отглежда 17 броя кози на територията на с.Борилово в собствения си недвижим имот, като е създала необходимите условия за това. Моли, предвид усложнената зимна обстановка, да не бъдат предприемани действия по връчения й на 05.01.2017г. констативен акт № 77 до края на зимния сезон – 30.04.2017г., за да й се предостави възможност при подходящи климатични условия да осигури подслон за животните. На същата дата – 12.01.2017г., жалбоподателката е подала и възражение с рег.№ 10-04-63, с което възразява против съставения констативен акт № 77/ 23.11.2016г. и изразява несъгласие с направените от административния орган констатации, без обаче да конкретизира оплакванията си.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-807/ 15.05.2017г. на Кмета на Община Стара Загора, е разпоредено да се премахне незаконен строеж пета категория „Стопански сгради – 4 броя”, изпълнени от В.Б.Ч., без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, находящ се в УПИ III-226, кв.25 по плана на село Борилово, общ.Стара Загора. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 77/ 23.11.2016г. и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, добросъвестно и обективно, с изключение на дадения от експерта отговор на въпрос №5 относно категорията на строежа, доколкото извода не съответства на останалата част от заключението досежно характеристиките и предназначението на процесния строеж. Съгласно заключението и отговорите на вещото лице, дадени при изслушването на експертизата в съдебно заседание, установените при извършване на огледа на място четири броя стопански постройки съответстват на посочените в обжалваната заповед като местоположение и брой стопански сгради, но са налице леки неточности в харктеристиките им. Вещото лице сочи, че сграда № 1 е паянтова стопанска постройка на един етаж с размери 4.50/9.00м и застроена площ 40,5кв.м.Височината на сградата е от 1.80м до 2.50м. Построена е с метални клони, ограждащи стени от телена мрежа, дървена покривна конструкция, покрита с етернит. Стопанската постройка е с предназначение за отглеждане на животни /основно кози/. Сграда № 2 е паянтова, на един етаж и се състои от две части – южната е с ограждащи стени от дървени летви, а северната представлява навес с дървени колони, без стени, с пуснати найлони и платнище. Построена е от дървена носеща конструкция – колони, ограждащи стени от дървени летви /южна част/, дървена покривна конструкция, покрита с етернит. Подът е с дървени летви върху бетонова настилка, няма изпълнени Ел и ВиК инсталации. Размерите на сградата са 3.50/5.00м и застроена площ 17.50 кв.м, а височината е от 1.70м. до 2.20м. Предназначението на сградата е за отглеждане на животни. Сграда №3 е паянтова стопанска постройка на един етаж с размери 2.80/4.00м, застроена площ 11,20кв.м. и височина от 1.8.м до 2.20м. Построена е с дървена носеща конструкция – колони, ограждащи стени от дървени летви, дървена покривна конструкция, покрита с етернит. Подът е с дървени летви върху бетонова настилка. В сградата има две помещения и няма изпълнени Ел и ВиК инсталации. Стопанската сграда е с предназначение за отглеждане на животни/основно кози/. Сграда № 4 е полумасивна стопанска постройка на един етаж, построена със стоманобетонови основи, тухлени ограждащи стени, дървена покривна конструкция, покрита с етернит. Подът е с бетонова настилка. В сградата няма изпълнени Вик и Ел инсталации. Сградата е с размери 2.00/2.00м. и височина 2.20м. Предназначението на сградата е за отглеждане на животни /основно кози/. Четирите стопански постройки са изградени в югоизточния край на УПИ III-226, кв.25 по плана на с.Борилово, като сграда № 1 е построена на по-малко от 1.50м от регулационната граница с УПИ V-242, кв.25; сграда № 2 е на 2метра от регулационната граница с УПИ II-227, кв.25; сграда № 3 е построена на регулационната граница с УПИ VI-231 и на по-малко от 1.50м от регулационната граница с УПИ V- 242 в кв.25; сграда № 4 е построена на регулационната граница с УПИ II-227 и УПИ VI-231 в кв.25 по плана на с.Борилово. В отговор на поставения въпрос за съответствието на разпоредените за премахване стопански постройки с техническите правила и нормативи, действали към твърдяния от жалбоподателката период на изграждането им – 1984-1985г., както и по сега действащите такива, вещото лице е категорично, че посочените в обжалваната заповед 4 броя стопански сгради не са били допустими за изграждане, както съгласно нормативите, правилата и техническите изисквания, действали към 1984-1985г., така и съобразно изискванията на ЗУТ, поради неспазване на нормативно изискуемото отстояние от регулационните линии на съседните урегулирани поземлени имоти.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед № 10-00-807/ 15.05.2017г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, при подробно описание в заповедта на строежа от гл.т. на неговия вид, предназначение, характеристики, местонахождение, параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, както и че същият е изграден без изискуемите се разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Дали правилно строежът е квалифициран като подлежащ на премахване незаконен строеж, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспорената заповед. Действително непрецизно като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, регламентираща процесуалните правила и изисквания за образуването и провеждането на административното производство. Относимата норма е тази на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Доколкото обаче вярното правно основание за разпореденото премахване на незаконния строеж може да бъде извлечено от посоченото фактическо основание за издаването на заповедта, непълната правна обосновка на упражненото от Кмета на Община Стара Загора правомощие не представлява съществено формално нарушение. Не обуславя незаконосъобразност на заповедта и липсата на абсолютна точност – в размери на извършения строеж и посочените в заповедта. Наличието на отклонение не представлява съществено нарушение на формата на административния акт, при положение, че същият е категорично индивидуализиран от доказателствата по делото.

Заповед № 10-00-807/ 15.05.2017г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване на регламентираните в ЗУТ процесуални правила и изисквания. Административното производство е образувано на основание Констативния акт № 77 от 23.11.2016г., съставен и подписани от компетентни служители по смисъла на чл.223, ал.2 ЗУТ, в чиито длъжностни характеристики са включени задължения да осъществяват контрол върху строителството, вкл.да установяват наличието на незаконни строежи. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на посочените в акта обекти. Обстоятелството, че В.Ч. не е била уведомена и не е присъствала на извършената на 23.11.2016г. проверка на строежа от работната група по констатиране на незаконно строителство, не може да бъде кволифицирано като съществено процесуално нарушение, доколкото в случая й е била осигурена възможност да упражни правата, които има в качеството си на страна в административното производство по чл.225а от ЗУТ, в т.ч. правото да направи възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените фактически и правни изводи. Липсата на подробно изложени мотиви в оспорената заповед защо административният орган не приема за основателно възражението на Ч. против съставения КА № 77/ 23.11.2016г., не води нито до формална, нито до процесуална незаконосъобразност на заповедта.

С оглед на което съдът приема, че при постановяването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие на приложимите материалноправните разпоредби на ЗУТ.

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

В случая от събраните по делото доказателства /в т.ч от заключението на изпълнената съдебно-техническа експертиза/ безспорно се установява, че предназначението на разпоредения за премахване обект - „Стопански сгради – 4 броя”, е за отглеждане на селскостопански животни, което определя обекта като такъв със селскостопанско предназначение. Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване. В чл.44, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че в селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид. Въз основа на посочената нормативна регламентация може да се направи извод, че стопанските постройки със селскостопанско предназначение представляват постройки на допълващото застрояване и като такива – строежи по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Действително неправилно разпореденият за премахване строеж е определен от административния орган като такъв от пета категория. При прилагане на чл. 137, ал.1, т.6 във вр. с чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, стопанските постройки представляват строеж от шеста категория.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Като постройки на допълващото застрояване, за строителството на описаните в обжалваната заповед паянтови стопански сгради нито действащата нормативна уредба по ЗУТ /по аргумент от чл.147, ал.1, т.1, предл. първо във вр. с чл.44 от ЗУТ/, нито регламентацията по ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, въвеждат изискване за одобряване на инвестиционен проект, като предпоставка за издаване на разрешение за строеж. Макар за разрешаване на строителство от вида и с предназначението на процесните постройки да не е необходимо одобряване на инвестиционен проект, по аргумент от разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ, съотв. чл.55, ал.1 от ЗТСУ /отм./ и чл.225, ал.1, т.1 ППЗТСУ /отм./, законът изисква строителството да се извършва въз основа на издадено разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения за строително-монтажни работи, за които не е необходимо строително разрешение. По делото е установено /от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза – отговор на въпрос 4/ , а и този факт не се оспорва от жалбоподателката, че за изпълнения строеж „стопански сгради – 4 броя”, няма издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

Неоснователно е оплакването, че след като административният орган не е изложил съображения за търпимостта на строежа, само на това основание заповедта му следва да бъде отменена. Действително материалната законосъобразност на Заповед № 10-00-807/ 15.05.2017г. на Кмета на Община Стара Загора и на разпореденото със заповедта премахване на постройките като незаконен строеж, са обусловени не само от установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без издадено разрешение за строеж, но и от липсата на пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатирането на незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи установява института на търпимостта. Ето защо както административният орган, така и съдът имат задължение да установят дали незаконният строеж е търпим поради забраната за премахването му, ако има такова качество. След като административният орган не е установил посоченото обстоятелство, това следва да направи съдът.

В случая настоящият съдебен състав приема, че разпоредените за премахване стопански постройки не могат да се квалифицират като търпим строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на строеж, изпълнен без изискуемото съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ разрешение за строеж. Съображенията за това са следните:

Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987г., респективно до 31.03.2001г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, т.е по действащите разпоредби на ЗУТ. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима.

В обжалваната заповед не е отразено времето на извършване на строежа. Твърдението на жалбоподателката, че разпоредените за премахване четири стопански сгради са били изградени през 1984-1985г. е направено за пръв път в подадената до съда жалба. В хода на развилото се административно производство, приключило с издаване на обжалваната заповед, такива доводи не са били навеждани от Ч.. Тъкмо обратното – в подадената от нея молба с рег.№ 10-01-120/ 12.01.2017г. тя сочи годината 2014 като начало на осъществяваната от нея животновъдна дейност, вкл. по създаването на условия за отглеждане но животните. Изложеното опровергава твърдението в жалбата за по-ранния момент на изграждане на постройките, т.е. преди посочената от законодателя като релевантна за прилагане на режима на търпимост. В хода на съдебното производство, въпреки изрично дадените от съда указания с разпореждане за насрочване на делото от 12.07.2017г. /л.55 по делото/ за ангажиране от страна на жалбоподателката на доказателства относно времеизграждането на разпоредения за премахване строеж, такива не са събрани. При липса на доказателства, че строежът е бил изграден в твърдяния от жалбоподателката период, както и такива за завършването му до релевнтния съгл. § 16 или §127 момент – 07.04.1987 г., респ. 31.03.2001 г., съдът приема, че в случая не е налице първото условие от предвидените в комулативност такива, които биха могли да обусловят статута му на търпим строеж.

Дори и хипотетично да се приеме, че процесните стопански постройки са били изградени през 1985г., същите не биха съответствали на правилата и нормативите, действали към този момент, както и понастоящем. Нормата на чл.125, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. ДВ бр. 69 от 02.09.1977г., отм. ДВ бр. 48/ 1995г., в действалата редакция на разпоредбата към 1985г./, императивно регламентира, че стопанските постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищните сгради. По правило те се разполагат на страничните регулационни линии или на регулационната линия към дъното на парцела въз основа на застроителен план или кварталнозастроителна разработка, така че заедно с постройката в съседните парцели да образуват обща група. В този случай за всяка отделна постройка се изгражда пожарозащитен зид. Съгласно ал.2 на чл.125 от Наредба № 5/ 1977г. когато се разполагат свободно, постройките трябва да са на разстояние от регулационните линии към съседите най-малко на 3м или най-малко на 1.50м от южна, югоизточна или югозападна/до 45 градуса отклонение от южната посока/ регулационни линии към съседите. Правилата на ЗУТ също изискват допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти вкл. стопански постройки да се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, а когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия ПУП, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в УПИ или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота /чл.41, ал.1 и ал.2 от ЗУТ/. Според чл.42, ал.3 при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3м, а когато са с височина до 2,5м, са най-малко на 1,5м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса.

Видно от заключението на СТЕ и приложената към него скица /Приложение №1/ стопански постройки №1 и № 3 са разположени на по-малко от 1.5м от южната регулационна граница на УПИ III-226 с УПИ V-242, отстоянието на постройка № 2 от източната вътрешната регулационна граница с УПИ II-227 не съответства на изискуемото такова от 3м., съгласно чл.125, ал.2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./ и чл.42, ал.3 от ЗУТ, а сграда № 4 е изградена на регулационната линия с УПИ II-227 и и VI-231, в нарушение на изискването по чл.121 от Наредба № 5, респ. чл.42, ал.2, изр.второ от ЗУТ. Следователно при изграждане на процесните постройки на са били спазени правилата и нормативите, действали както към твърдяния от жалбоподателката момент на построяването им – 1985г, като не съответстват и на сега действащите по ЗУТ такива, поради което строежът не може да се приеме за допустим.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен без издадено разрешение за строеж, и доколкото строежът не е в режим на търпимост, са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване. По делото е безспорно установено, че В.Б.Ч. е съобственик на поземления имот, съставляващ УПИ III-226, кв. 24 по плана на с.Борилово, община Стара Загора, в който са изпълнени разпоредените за премахване четири стопански сгради, което определя В.Ч. като „възложител” на строежа по см. на чл.161, ал.1, предл. първо от ЗУТ и съответно адресат на обжалваната заповед. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.

С оглед на изложеното обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване на административно-производствените правила и съобразно с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.Ч. ***, против Заповед № 10-00-807/ 15.05.2017г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „Стопански сгради – 4 броя”, находящ се в УПИ ІII-226, кв.25 по плана на с.Борилово, общ.Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.Б.Ч. с ЕГН ********** ***, да заплати на Община Стара Загора сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: