№
311
24.11.2017г. град
Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 321 по описа за
2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на П.И.П.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000699/ 06.06.2016г.,
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на
МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, на П.П. е наложена
принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство” за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, като издадена при неспазване на установената
форма, в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си по делото, жалбоподателят навежда доводи за липса на
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, като
се оспорва извода на административния орган, че изтеклият срок на валидност на
издаденото свидетелство за управление на МПС лишава водача от придобитата му
правоспособност. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за
отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски в производството.
Ответникът
по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на
МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание, не изразява становище по подадената
жалба.
Заинтерисованата страна – Д.М.П.,
редовно и своевременно призована, не се явява в съдебно заседание.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 06.06.2017г. на
жалбоподателя в настоящото производство – П.И.П., е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Г, бланков № 805198, за това, че на същата дата, в 02:00ч. в гр.Стара
Загора, по ул.”Христо Ботев”, в посока изток-запад, до дом № 130,
управлява собствения си товарен автомобил „Пежо Партнер” с рег.№ СТ 7880 ВТ, със
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, чийто срок на
валидност е изтекъл на 07.12.2016г.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 17-1228-000699/ 06.06.2016г.,
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на
МВР – Стара Загора, на П.П. е наложена ПАМ - прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство - товарен автомобил
„Пежо Партнер” с рег.№ СТ 7880 ВТ, за срок от 6 месеца,
считано от 06.06.2017г. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а от
ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с управление на пътно превозно
средство от страна на П. със СУМПС с изтекъл срок на валидност, за което е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № Г 805198/ 06.06.2017г.
По делото е представена преписката по издаване на оспорения административен
акт, включваща съставения АУАН, Справка за нарушител/водач, Заповед № 81213-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи и заповеди № 349з-95/ 11.01.2017г. и № 268/ 30.01.2017г. на
Директора на ОД на МВР Стара Загора за оправомощаване на длъжностни
лица.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на
тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото са представени и приети като доказателство Заповед № 349з-95 от
11.01.2017г. и Заповед № 268/ 30.01.2017г на Директора на Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, с които на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от
ЗМВР, чл.165 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на
групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно
обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния
административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна Дирекция
на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч
фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, възприети от
административния орган като съставляващи нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна
мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Действително в съдържанието на процесната заповед липсва посочване от
кой нормативен акт е разпоредбата на чл.171, т.2а, на основание на която се
прилага ПАМ, но съдът намира че това не представлява съществено нарушение на
изискването за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото приложимия материален закон може да
се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта, в която са
посочени правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а от
ЗДвП. Неправилно също така административният орган вместо да
посочи, че на цитираното правно основание прилага принудителна административна
мярка, е вписал, че налага «санкция». Допуснатата неточност в изказа обаче не
променя съдържанието на приложената мярка. Същата по никакъв начин
не ограничава правата на жалбоподателя, тъй като не даденото от
административния орган наименование на принудителната мярка определя характера
ѝ на мярка или санкция, а това императивно е сторено от законодателя.
При постановяването на оспорената
заповед обаче неправилно е приложен материалният закон.
За налагането на ПАМ по
чл.171, т.2а от ЗДвП
следва да са налице кумулативно две материалноправни предпоставки: 1.
управление на собствено моторно превозно средство и 2. водачът да не притежава
съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай, видно от
фактическото описание на административното нарушение, е прието наличието на първата хипотеза на
законовата разпоредба и деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150 от
ЗДвП.
Видно от разпоредбата на чл. 50 от Закона за българските
лични документи, СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за
придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно
чл. 1, ал. 5, т. 2 от същия закон, който се издава от органите на МВР със срок
на валидност 10 години. Нормата
на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП предвижда, че за да управлява МПС,
водачът трябва да притежава
СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при
наличието на предвидените в чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП условия. СУМПС
удостоверява правоспособността на водача, а именно, че посоченото в него лице
има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да
се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС. Този
документ не е елемент
от сложния фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление
на МПС от съответната категория. Следователно изтичането на срока на валидност на свидетелството за
управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност да управлява
МПС.
Между страните няма спор, а и се установява от представената
по делото Справка за нарушител/водач, че жалбоподателят е придобил
правоспособност на водач на МПС, категория „В", и „АМ” по предвидения в
закона ред и няма данни да е лишен от тази правоспособност. При това положение
независимо, че СУМПС е изтекло на 07.12.2016 г., към датата на проверката - 06.06.2017г.,
водачът не е лишен от право да управлява МПС. Обстоятелството, че
свидетелството му за правоуправление е с изтекъл срок не го прави
неправоспособен, защото наличието на този документ само удостоверява
правоспособността, не я поражда и съответно изтичането срока на документа не
лишава водача от придобитото право да управлява МПС.
Принудителните административни мерки са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения. Именно с оглед този характер
на принудителните административни мерки, е недопустимо да се извършва
разширително тълкуване на материалноправните предпоставки за тяхното прилагане.
ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на
държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи и подчинена на
принципа за законност. Материалноправните норми, с които се предвиждат такива
мерки, подлежат на стриктно тълкуване, доколкото визираните в хипотезите им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е
изрично уредено в закона, както и при липса на всички нормативноустановени за
това условия. А щом като не е налице правопораждащия фактически състав, липсва
и основание за прилагане на правомощието на административния орган за
прекратяване регистрацията на притежавания от жалбоподателя товарен автомобил.
В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона
и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл.171, т.2а, предл.1 от ЗДвП, поради което следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
При този
изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР Стара
Загора следва да бъде осъдена да запалати на жалбоподателя Мартин Панайотов
направените по делото разноски в общ размер 310лв - 10лв за държавна такса и
300лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно Договор за
правна защита и съдействие № 111372/ 04.10.2017г.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на П.И.П. *** Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1228-000699/ 06.06.2016г.,
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на
МВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П.
ЕГН ********** ***, сумата от 310 /триста и десет/лв, представляваща направените
от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: