Р Е Ш Е Н И Е

№ 39 06.03.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка П.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 330 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.196, ал.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на В.Х.К. против Заповед № 977/12.06.2017г издадена от Кмета на община Казанлък, с която на основание чл.196 ал.1 вр.с чл. 195 ал.6 от Закона за устройство на територията се разпорежда премахване на сграда, в ПИ с идентификатор 35167.37.665 с площ 691 кв.м по КККР на гр.Казанлък, одобрени със заповед № РД-18-88/26.11.2015г на Изпълнителния директор на АГКК, местност „Кайнарджа“ в землището на гр.Казанлък, със собственик В.Х.К..

В жалбата са изложени доводи, че посочената заповед е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с целта на закона. Жалбоподателката оспорва констатациите, че сградата /бивше заведение –ресторант „Китките“ в землището на гр.Казанлък/ е опасна, застрашена от самосрутване и пожар и вредна в санитарно-хигиенно отношение, като твърди, че е била ремонтирана през 2008г, ел.захранването – прекъснато. Признава, че се нуждае от ремонт и почистване, но не смята че следва да се премахне. Притежава имота/сградата/ от 1994г като я ползвала безпроблемно до 2009г, когато разбрала че не й е оставен достъп. Имотът й е съседен на поземления имот, представляващ паркинг на А. АД. Със заявление №184-В-328.09.04.2010г в община Казанлък е била инициирана процедура по учредяване на право на преминаване с цел осигуряване на достъп до имота й, която и до днес не е приключила. В становище от 16.06.2017г напомнила за причините сградата да е в това си състояние. Твърди, че със заповедта й се разпорежда да наруши закона като навлезе в чужд имот. Оплакванията за допуснати процесуални нарушения се свързват това, че не е поканена да присъства на извършената проверка на място в имота й, счита, че не е направен цялостен оглед и адекватна преценка за състоянието на сградата. Твърди, че заповедта нарушава принципа за съразмерност, установен в чл.6 от АПК. По изложените съображения иска се от съда да постанови отмяна на Заповед № 977/12.06.2017г, издадена от Кмета на община Казанлък като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че заповедта не страда от пороци, които да обуславят отмяната й, както и че са налице визираните в нея фактически предпоставки за издаването й. Обосновава, че сградата, чието премахване е разпоредено, е застрашена от самосрутване и пожар -позовава се на експертното пожаро-техническо становище по делото, и че е във влошено и опасно състояние, негодна за експлоатация, а собственикът не изпълнява задълженията си по чл.195 ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Счита, че са налице предпоставките на чл.195 ал.6 от ЗУТ и правилно и законосъобразно е разпоредено премахването на тази сграда с оспоренатас Заповед № 977/12.06.2017г на Кмета на община Казанлък. По отношение на това, че в оспорения акт местонахождението на сградата е отнесено към ПИ с идентификатор „35167.37.665“, а се установи, че сградата е в имот „35167.37.655“, твърди, че в акта е допусната техническа грешка. Претендира присъждане на разноски.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

В.Х.К., жалбоподателка по делото се легитимира като собственик на сграда, бивш магазин, описан в документа за придобиване като метален павилион от 74 кв. в поземлен имот /парцел/ ІІІ, кв.трети по плана на стопанския двор №2 на бившето ТКЗС с.Бузовград- Цветна оранжерия до гр.Казанлък /н.а.№51, том V, д№2136/1994г.на нотариус при Казанлъшкия районен съд –л.19-20/. Сградата е преустроена на ресторант въз основа разрешение за строеж за „преустройство на съществуваща сграда в ресторант“, с разрешение за ползване № 500/14.09.1994г на л.21. Поземления имот, в който е въпросната сграда е нанесен на КККР като ПИ с идентификатор 35167.37.655 и граничи с паркинг на „А.“АД.

С писмо изх.№ 124-02-93/06.01.2017г на заместник кмета на община Казанлък /л.24/ В.Хр.К. бива уведомена за препратена от РДНСК-ЮИР- РО Стара Загора жалба вх.№ 124-02-93/09.12.2016г от изпълнителния директор на „А.“АД, че в съседство с паркинга на дружеството имало едноетажни постройки, които не се поддържали в добро състояние, поради естествено износване били застрашени от самосрутване, създавали условия от възникване на пожар, били вредни в санитарно-хигиенно отношение. Посочено е в писмото, че комисията при община Казанлък е извършила проверка на място и констатирала следното относно бивш ресторант „Китките“ в ПИ с идентификатор 35167.37.655: нефункциониращ, необитаем, състои се от едноетажни масивни постройки, изградени от тухли, с плоски покривни конструкции, които не се поддържат в добро състояние и поради естественото си износване са застрашени от самосрутване, създават условия за възникване на пожар, както и са вредни в санитарно-хигиенно отношение. В тази връзка на основание чл.196 ал.2 от ЗУТ и чл.34 ал.3 от АПК, се предоставя на адресата- В.К., като собственик, възможност да представи документи за собственост и строителни документи. Писмото е получено от В.К. на 11.05.2017г.

На 16.05.2017г В.К. е подала до кмета „становище“ вх.№ 124-02-93#3 относно жалба от жалбата от „А.“ /вх.№ 124-02-93/09.12.2016г и като собственик на имот 655, местност „Търничански ливади“. Изтъква данни относно придобиване на имота на 25.07.1994г, преустройство на находящата се в него сграда на ресторант с издадено разрешение за ползване. През 2008г установила, че до имота й липсва достъп, а през 2009г. /на 04.09.2009г/ подала молба за учредяване на право на преминаване, като процедурата продължавала и към момента. Твърди, че не била допускана до имота си и не може да го ползва /л.17/.

На 18.05.2017г. Комисията, назначена със Заповед № 247/16.02.2017г на Кмета на община Казанлък е извършила проверка на строеж- ресторант „Китките“ в ПИ идентификатор 35167.37.655, местност „Кайнарджа“, за което е съставен Констативен протокол „във връзка с чл.196 ал.1 и 2 от ЗУТ от 18.05.2017г. на комисията, в лицето на следните членове: П.С., юрисконсулт, инж.М.О., ст.експерт, арх.ЦВ.И., ст.експерт (на л.57 по делото). Протоколът от 18.05.2017г съдържа в т.1-т.3 констатации на комисията за строителните книжа и документи за собственост за сградата, а в т.4 –констатации за установеното при оглед нейно състояние. Съгласно т.4 строежът представлява едноетажна сграда от две характерно различни части като вид конструкция: едната – основната част на сградата, тази от изток е изпълнена от сглобяема метална носеща конструкция и ограждащи стенни панели от ламарина, съответства на одобрения проект за преустройство. Другата част на сградата – тази от запад –пристройка към основната част е масивна, монолитна, стоманобетонна носеща конструкция, с ограждащи стени от решетъчни тухли и с дървена покривна конструкция, покрита с LT ламарина. Въпросната масивна част не присъства в проект за преустройство и съответно е изпълнена на по-късен етап. На място се установило, че въпросната сграда, освен че е разположена на източната имотна граница на поземления имот, е разположена и на западната имотна граница на същия имот чрез масивната си част. Сградата в двете си части е с провиснала покривна конструкция, компрометирана покривна обшивка. Зидовете са с пукнатини, части от тях са отцепени и наклонени. Падат отломки, строителни материали и елементи от сградата. Строежът е с компрометирана конструкция, опасен от самосрутване. В трето тире е констатирано, че строежът не се поддържа в добро състояние, застрашен е от самосрутване поради естествено износване и компрометиране на носещата му конструкция, създава опасност за здравето и живота на гражданите, негоден е за използване, освен това създава условия за възникване на пожар и е вреден в санитарно –хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави. Обобщено е, че са налице условията на чл.195 ал.5 от ЗУТ, поради което Комисията е предложила на кмета на община Казанлък да разпореди строежът -ресторант „Китките“ в ПИ 35167.37.655 да бъде премахнат и терена да бъде почистен от строителните отпадъци.

По делото е представена Заповед № 247/16.02.2017г на Кмета на община Казанлък – със същата на основание чл.196 ал.1 вр.с чл.195 ал.5 от ЗУТ е наредена комисия в състав: председател инж. Даниела Коева, зам.кмет на община Казанлък, по строителство, инфраструктура и транспорт, членове: инж.М.М., началник отдел „ТИКС“, инж.М.О.М. – ст.експерт „ТИКС“, инж. И.М. – гл.експерт „ТИКС“, арх.И.К. ст.експерт „ТИКС“, арх.ЦВ.И.-старши експерт „ТИКС“, инж. Т.Л. – ст.експерт „ТИКС“, П.С. –юрисконсулт. Със заповедта на комисията се възлага да извършва проверки на територията на община Казанлък за установяване на състоянието на строежи, които не са съобразени с изискванията за местонахождение, разположение, вид и материали: огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения; поради естественото си износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават опасност за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят / л.58/.

С оспорената по делото Заповед № 977/12.06.2017г /л.15 по делото/, Кметът на община Казанлък, на основание чл.196 ал.1 вр.с чл. 195 ал.6 от Закона за устройство на територията е разпоредил: премахване на Сграда, находяща се в ПИ с идентификатор 35167.37.665 с площ 691 кв.м по КККР на гр.Казанлък, одобрени със заповед № РД-18-88/26.11.2015г на Изпълнителния директор на АГКК, местност „Кайнарджа“ в землището на гр.Казанлък, собственост на В.Х.К., за което е определен срок 2 месеца от влизането в сила на заповедта.

Като мотиви органът е посочил обстоятелства, установени при извършена проверка от Комисията, назначена с негова Заповед № 247/16.02.2017г, а именно че при огледа на място се установило, че строежът представлява едноетажна сграда от две характерно различни части, като вид конструкция. Основната част на сградата от изток/ била изпълнена от сглобяем тип метална носеща конструкция и ограждащи стенни панели от ламарина и съответства на одобрения проект за преустройство. Другата част на сградата – тази от запад –пристройка към основната част е масивна, монолитна, стоманобетонна носеща конструкция, с ограждащи стени от решетъчни тухли и с дървена покривна конструкция, покрита с LT ламарина. Масивната част не била част от проекта за преустройство. Сградата в двете си части била с провиснала покривна конструкция, компрометирана покривна обшивка. Зидовете са с пукнатини, части от тях са отцепени и наклонени. Падат отломки, строителни материали и елементи от сградата. Строежът е с компрометирана конструкция, опасен от самосрутване. В трето тире е констатирано, че строежът не се поддържа в добро състояние, застрашен е от самосрутване поради естествено износване и компрометиране на носещата му конструкция, създава опасност за здравето и живота на гражданите, съответно негоден е за използване, освен това създава условия за възникване на пожар и е вреден в санитарно –хигиенно отношение и съществува опасност да се срути. Възприето е становището на Комисията, която преценила техническото и функционално състояние при огледа на място, че сградата е негодна за ползване, застрашена е от самосрутване и не може да се поправи или заздрави, създава условия за възникване на пожар, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и съществува реална опасност да се срути. По тези съображения и на основание на основание чл.196 ал.1 вр.с чл. 195 ал.6 от Закона за устройство на територията, кметът е разпоредил на В.К. да премахне сградата в ПИ с идентификатор 35167.37.665.

Установи се по делото, че сграда /бивше заведение-ресторант „Китките“/, собственост на В.К., но находяща се в ПИ 35167.37.655 през 2009г е пострадала от пожар, а на 28.07.2017г, след издаването на заповедта е засегната от взрив. По случая от 2017г е образувано досъдебно производство №ЗМ 866/17, водено срещу неизвестен извършител за това, че на 28.07.2017г. в гр.Казанлък, бул.“Розова долина“ е запалил имущество на значителна стойност – бивше заведение „Китките“, като сградата и намиращите се в нея вещи били повредени чрез взрив –престъпление по чл.333 вр. с чл.330 ал.1 от НК /л.42, л.61 и сл/.

По делото са представени и приети като доказателства документите от преписката по издаване на оспорената заповед; документи от протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум по ДП № 284 ЗМ 866/17г на РУ Казанлък. /л.61-80/ и други писмени доказателства, касаещи принадлежността на правото на собственост, строителни книжа, кореспонденция.

За изясняване на обстоятелствата по делото, вкл.относно състоянието на сградата към датата на издаване на оспорения акт, т.е.преди взрива от м.07.2017г, са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели на лицата Н.К.П., С.А.Н., С.Й.Г., М.О.М. и Ц.Н.И..

Св.Н.К.П. твърди, че има сервиз за коли в близост до процесната сграда. На 30м се намира неговия имот. В имота на жалбоподателката твърди сграда, някога била ресторант, заведение, а сега не работи, откакто била запалена „преди 3-4 години“. Преди взрива /от 2017г/, помещението имало покрив от ламарина, но в добро състояние. Прозорци имало само от източната и северна страна, другото било цяла плътна стена. Отрича да е бил обект на кражба. Покривът бил цял, некопроментиран, не е виждал напукани стени. Когато правили ремонта след запалването и преди да спрат да работят окончателно, твърди че влизал вътре -било перфектно. Отвън нямало дефекти. Твърди, че неговия имот е откъм пътя, но отвътре имало склад, затова без да иска вижда нейния имот. Свидетеля С.А.Н. заяви, че знае заведението „на В.“, посещавал го е и участвал когато го реставрирали –било преди 7-8 години. Имало около общо около 10 маси. Те имали кухня към ресторанта и отделно склад. Приемната част на заведението била от тухла, но не е сигурен. След пожара отишъл да помага, носил на момчето вар. Бил на място три дни преди взрива, тогава заведението било в добро състояние. Покривът си бил на мястото, стените не се били слегнали, нито напукали. Твърди, че преди работел в „А.“, напуснал преди 6г. Отишъл в имота да види едни тухли, останали от предишен ремонт, тъй като говорил бил с В. да ги вземе за негови нужди. Оставил си колата отпред и обиколил и огледал имота. Свидетелят С.Й.Г., описва местонахождението на ресторанта – „срещу входа-паркинг на „А.“, от другата страна. Едно време имало там оранжерии. Тази година /2017/ минавал оттам. Отначало ресторанта бил добре, сега е спрян, не работи. След като го палили правили ремонт. Това било преди 6-7 години. Тази година минавал и отдалеч разбрал, че „са гръмнали заведението на В.“. В близост до мястото е спирката, откъдето той хваща рейса за своето село Средногорово, пътува 2-3 пъти седмично. Преди взрива покривът бил здрав, всичко било здраво, само било обрасло, защото В. правела ремонт, преди било изгоряло напълно. Твърди, че преди взрива през тази година, нямало напукани стени, покривът си бил там, „всичко си беше там“; нямало течове, прозорците били здрави. През м.юли научил за взрива, след това минал оттам и видял много неща развалени. Покривът бил разрушен почти целия, не е виждал стените, отпред е една желязна постройка, която не била развалена, а от другата страна се виждало, че покривът от ламарина е почти изцяло паднал.

Свидетелят М.О.М., служител в Община Казанлък, строителен инженер по образование, твърди, че отишли в имота през май 2017г, огледали сградата отвън, влизали частично в сградата –през отворени прозорци и врати. Покривът като конструктивен елемент бил компрометиран, по-голяма част от покривната конструкция, покривните плоскости били разрушени. Покривните ламарини и покривни плоскости в голямата си част висели надолу, като провиснала покривна конструкция имало спрямо двете части на сградата. Възприели като най-опасен покрива. Зидовете, в едната си част, били пропукани, вследствие на пропадане вероятно, стените били пропукани. Според свидетеля, който твърди че е сградата може да бъде ремонтирана, но цялостно, стените да се поправят, да се ремонтира цялата покривна конструкция или да се изгради нова. Свидетелят ЦВ.И., архитект по образование, служител на община Казанлък на длъжност старши експерт в техническия отдел , твърди, че отишли на оглед. Покривната конструкция била провиснала и не подлежала на ремонт. Колоните от външна страна били с пукнатини. Самите ограждащи стени на западната част на строежа били с множество напуквания, част от тях наклонени. Имало опасност от срутване на провиснали покривни елементи. Твърди, че покривът е с наредени дървени ребра, които като конструктивен елемент били провиснали, обшивката –продънена.

По делото са изпълнени единична и тройна съдебно техническа експертизи /л.91 и сл и л.122и сл/. Вещото лице, изпълнило единичната експертиза, въз основа оглед на място описва, че сградата се състои от помещения: зала за консумация, кухненски блок, умивалня, складова част и лятна градина. Описва сградата като постройка основно с метална носеща конструкция /метални колони, греди, ферми и столици/, тип павилион и със ст.бетонови колони на западна и южна фасади. Изградена е с обща фундаментна плоча, ограждащи метални и тухлени зидове, вътрешни преградни зидове от газобетонови блокчета „Итонг“. На южната фасада имало две ст.бетонови колони и греда, част от долната част на едната колона липсва. На южната фасада, където е монтирана метална входна врата към складовата част на сградата една метална колона е компрометирана с повреди от осукване и е необходима е нейна подмяна. Северната част от източната фасада е с метални стени – панели трислойни – ламарина от двете страни с топлоизолация между тях, външно и вътрешно с бл.боя. Западната фасада на сградата, част от северната и южната фасади са тухлени. На южната фасада липсват четири тухли от ограждащите стени след взрива-около входната метална врата. По тухлените стени има паднала мазилка на места и пукнатини. Външно сградата била боядисана с бл.боя-металните стени, а тухлените зидове са частично с пръскана мазилка. Покрив –в частта на основната сграда е с метална носеща конструкция (греди, ферми, столици), покрита с LT ламарина, а на склада-дървена конструкция като в югозападната част няма покривно покритие. Има монтиран метален борд на покрива, който е много корозирал, част от него /по южната фасада/ липсва, за подмяна сочи и целия метален борд. На местата с липсващ таван, видимата част от покривната конструкция е с компрометирани метални столици- изкривени, необходима сочи тяхната подмяна. Част от видимата покривна метална конструкция е корозирала. Сочи още необходимост от техническо обследване /проверка с уреди от лицензирана лаборатория, извършваща проверки за якост и устойчивост на метални конструкции/ и при препоръки от нея евентуално подмяна на някои от носещите метални елементи. Дограмата е метална- прозорци с бл.боя, остъклението е изпочупено, на места липсва. На северната фасада сочи амортизирана алуминиевата входна врата към лятна градина. Корозирала метална врата на южната фасада, счупени панти, липсваща таблена част от ламарина. Под- с мозайка в зала за консумация, кухненски блок и умивалня и циментова замазка и бетонова настилка в складова част и лятна градина. В складовата част имало повърхностни пукнатини на циментовата замазка и бетоновата настилка. Таван-окачен, с гипсофазерни плоскости и топлоизолация в зала за консумация, кухненски блок и умивалня, в складовата част – няма таван. Част от тавана липсва и е видима покривната конструкция, гипсофазера е счупен на места, видими са висящи парчета от него, разкъсана и висяща е топлоизолацията. В залата за консумация има монолитен бар-плот, облицован с фаянс. Всички вътрешни преградни стени между отделните помещения били от газобетонови блокчета „Итонг“. Едната стена е напълно разрушена, на останалите три има много повреди –пукнатини, счупвания, паднала мазилка. В умивалнята и кухненски блок - облицовка от фаянс, част от която е паднала, с пукнатини и е за цялостна подмяна. В сградата била монтирана нова ел.инсталация, нова тръба за канализация.

На поставения първи въпрос – дали са налице обстоятелствата относно имота, констатираните от Комисията в Констативен протокол от 18.05.2017г, съоветно възприети от органа при издаване на оспорената Заповед № 977/12.06.2017г, вещото лице отговаря, че не отговаря на действителността– че сградата в двете си части е с провиснала покривна конструкция, според експерта няма провиснали части на носеща покривна конструкция –греди и ферми, провиснали и компрометирани са само част от металните столици/изкривени/ и е необходима тяхната подмяна. За подмяна е и монтирания метален борд на покрива, който е много корозирал. Неотговаряща на действителното състояние е и констатацията, че строежът е с компрометирана конструкция и опасен от самосрутване, като обратно на това експертът твърди, че не е компрометирана цялата носеща конструкция на сградата, цялата не е опасна от самосрутване, така и цялата сграда не е застрашена от самосрутване. От носещата конструкция експертът сочи нарушени следните елементи: на южната фасада, където е монтирана метална входна врата – към складовата част на сградата, една метална колона е компрометирана с повреди от осукване-необходима е нейната подмяна; на южната фасада долната част на едната ст.бетонова колона липсва и е необходимо нейното възстановяване. Останалите части от конструкцията на сградата не са носещи /те имат преградна или покриваща функция, като от тях са нарушени: едната стена от вътрешните преградни от газобетонови блокчета „Итонг“ –напълно разрушена, на останалите три имало много повреди и е необходима тяхната подмяна/. Част от тавана сочи, че липсва – гипсофазера е счупен на места, видима са висящи парчета от него, като е необходима и неговата подмяна, разкъсана и висяща е и топлоизолацията-необходима е нейната подмяна. Необходимо е да се извърши ремонт на всички довършителни работи, да се смени дограмата, да се остъкли сградата (прозорците), да се смени окачения таван, да се изпълни ново покривно покритие и нов метален борд, да се възстанови ВиК инсталацията, да се довърши Ел.инсталацията. В останалата си част, констатациите в констативен протокол и обжалваната заповед, експертът сочи верни /л.93-94/.

На следващо място, вещото лице сочи, че през 2009г е възникнал пожар в ресторанта, а през м.07.2017г-взрив. Описва подробно пораженията на сградата в резултат от взрива: на южната фасада: част от едната ст.бетонова колона липсва, а в частта, където е монтирана метална входна врата към складовата част – една метална колона е с повреди от осукване; липсват четири тухли от ограждащата тухлена стена около входната метална врата; на тухлените част от северна и южна фасади има паднала мазилка на места и пукнатини; на западната, част от северната и южната ограждащи тухлени стени по мазилката и боядисването има пукнатини, паднала частично мазилка. Всички вътрешни преградни стени между отделните помещения са от газобетонови блокчета „Итонг“, едната стена е напълно разрушена, на останалите три има много повреди – пукнатини, счупвания, паднала мазилка. Част от метална конструкция на покрива –столици са изкривени, липсва част от покривното покритие от LT ламарина в югозападната част на покрива, част от монтирания метален борд на покрива на южната фасада над металната входна врата липсва. Таванът е окачен, с гипсофазерни плоскости и с топлоизолация в залата за консумация, кухненски блок и умивалня – част от тавана липсва и е видима покривната конструкция, гипсофазера е счупен на места, видими са висящи парчета от него, разкъсана и висяща е топлоизолацията. В умивалня и кухненски бокс има облицовка от фаянс, част от която е паднала. В складова част –повърхностни пукнатини на циментова замазка и бетонова настилка. Остъклението на металните прозорци е изпочупено, алуминиева входна врата на лятна градина напълно е компрометирана, металната врата на южната фасада е със счупени панти, липсваща таблена част от ламарина, в умивалнята липсват някои санитарни прибори, липсват и ключове и контакти, ел.таблото не е комплектовано /л.95/.

Експертът разграничава като такива от преди взрива от м.07.2017г, следните щети от описаните в т.2 в сградата на ресторант „Китките“ м.“Кайнарджа“, землище на гр.Казанлък : част от падналата мазилка по стени на места и пукнатини по тях /северна, западна и източна стена/, корозия по метални фасадни стени, бл.боя е остаряла, частично олющена и паднала, корозирал метален борд на покрива, който е и остарял и за подмяна, липса на покривно покритие от LT ламарина в югозападната част на покрива и над складова част, който е дървена конструкция; в югозападната част на сградата /която е и складовата част/ липсва част от подовата ст.бетонова плоча, тъй като е с подменена канализационна тръба –същата трябва да се възстанови. Има корозия по метална дограма, бл.боя по метална дограма-прозорци която е остаряла, частично олющена, в северната част на имота се намира лятна градина на ресторанта – тип навес от метални кръгли колони, покривна конструкция от дървени греди и столици, с покритие от хидроизолация. Подът е с бетонова настилка. Дървената конструкция е провиснала, на места със счупени столици, цялата покривна конструкция е за подмяна. От запад навесът е с ограждаща тухлена стена, измазана. По стената има множество следи от течове, мазилката е с пукнатини, паднала на места – нуждае се от цялостен ремонт.

Експертът изтъква, че носещата конструкция /метални колони, греда и ферм/ и ст.бетонови колони и греди на сградата-ресторант не е компрометирана. Трябва да се подмени само едната метална колона и да се заздрави и възстанови малка част от едната ст.бетонова колона на южната фасада. Сочи необходимо и разкриване на покрива, подмяна на металните столици и възстановяване металното покритие на покрива от LT ламарина, както и металния борд. След като се разкрие целия покрив е необходимо техническо обследване за якост и устойчивост на метални конструкции и ако трябва да се подменят носещи метални елементи. Сочи необходимо да се подменят изцяло и вътрешните преградни стени от газобетонови блокчета „Итонг“, както и да се възстанови на южната фасада тухления зид, да се подмени повредената дограма – алуминиева и метални врати. Необходимо е да се извършат цялостно всички довършителни работи: мазилки, боядисване, окачени тавани, облицовки, настилки, довършване ел.инсталации и ВиК инсталации /л.96/.

По делото е изпълнена и тройна съдебно техническа експертиза /л.120 и сл/, която потвърждава констатациите относно състоянието на сградата, съдържащи се в заключението на единичната СТЕ. Заключава, че в този си вид състоянието на строежа не е опасен за живота на гражданите, състоянието на конструкцията не предполага самосрутване, но във вида си сградата е грозяща. Сградата е негодна за експлоатация, необходими са значителни средства за привеждането й в съответствие с нормативите, обектът като цяло не е застрашен от самосрутване, не е захранен с електричество, състоянието на обекта не представлява опасност в санитарно отношение за съседни имоти. Всички повреди са отстраними, но при наличие на проект.

Според становището на експерта с образование в сферата на противопожарната техника и безопасност, също включен в състава на тройната експертиза /л.133/, строежът не е ограден изцяло /на места оградата е паднала/, не се поддържа, застрашен е от самосрутване, въздействието на пожарите е компрометирало носещата му конструкция, създава опасност за живота и здравето на пребиваващите в него. Има опасност от възникване умишлен или от друг източник на запалване пожар, счита че премахването е най-целесъобразно.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва частично, извън становището на в.л. „противопожарната техника и безопасност“ отговорите на тройната СТЕ, а именно- по т.5 -относно годността на металната конструкция на сградата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от заинтересовано лице - адресат на Заповед № Заповед № 977/12.06.2017г на Кмета на община Казанлък, в нормативно установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.195 ал.6 от ЗУТ, кметът на общината е компетентен да разпореди със заповед премахване на строежи при наличие на предвидените в тази норма предпоставки. Заповед № 977/12.06.2017г е издадена от материално компетентен орган в лицето на Кмета на община Казанлък.

Актът е в писмена форма, но обективираното в него разпореждане е неясно, тъй като се разпорежда премахване на „Сграда“ в ПИ 35167.37.665 /този имот е посочен и в мотивната част/, а се поддържа и се установи, че сградата на В.К. е в съседния на този ПИ - ПИ 35167.37.655. В случая ответника, чрез процесуалния си представител поддържа, че се касае за техническа грешка. Дали е грешка не може да се извлече от съдържанието на заповедта, тъй като констатациите в мотивите също са отнесени към 35167.37.665. Няма я данни органът да е издал акт за поправка на очевидна фактическа грешка /чл.62 от АПК/. Освен това, означаването на имота, в който се намира сградата, чието премахване е разпоредено, се свързва с индивидуализацията и конретизацията обекта на премахване следователно промяната в означението на поземления имот би съставлявало и промяна на волеизявлението за премахване. Такава грешка не е „техническа“ и не подлежи на поправка по реда на чл.62 от АПК, тъй като по този ред може да се поправят само допуснати технически грешки без да се променя волята на издателя на акта. Касае се в случая за такава неяснота на разпоредителната част, която е в нарушение изискуемото съдържание на акта по чл.59 ал.2 т.7 от АПК – неясно е съдържанието на вменените задължения. Затова посоченото нарушение на изискванията за форма и съдържание на акта е само по себе си основание за отмяната му като незаконосъобразен.

В мотивите органът се позовава и на констативен протокол от 18.05.2017г, в който е описано състоянието на сграда на В.Хр.К. в имот с ид.35167.37.655. Дори и да се приеме, че волеизявлението за премахване е насочено към сградата в ПИ 35167.37.655, в който имот действително има сграда, собственост на В. Хр. К., то заповедта е незаконосъобразна поради противоречие и неправилно приложение на материалния закон- не са налице предвидените в чл.195 ал.6 от ЗУТ предпоставки за премахване на сградата на В.Хр.К. в ПИ 35167.37.655 – бивш ресторант Китките.

Съгласно чл.195 ал.6 от ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят и заздравят. Правомощието се упражнява с оглед охрана на визираните блага – живота и здравето на гражданите, на който интерес законодателят в конкретно изброените хипотези е дал превес спрямо частния–този на собственика на сградата да разполага, ползва или не сградата по свое усмотрение. Поради изложеното, разпоредбата подлежи на стриктно , не и разширително тълкуване.

Предпоставките, при които това правомощие се упражнява, предвидени като елементи на сложния фактически състав на чл.195 ал.6 от ЗУТ са следните: първо- да са присъщи на строежа едно или повече от изброените характеристики -опасен, негоден, застрашен от самосрутване, да създава условия за възникване на пожар или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение, и второ– да не може да се поправи и заздрави. За да е мотивиран акта, издаден на това основание, следва същия да се основава на конкретни данни на състоянието на въпросния строеж, чиято характеристика да може да се отнесе към някоя от предвидените в нормата хипотези, отделно и да е направена преценка за възможността за поправка и заздравяване на строежа. Само по себе си изявлението, че за даден строеж са налице една или повече от изброените в нормата хипотези относно състоянието, не е достатъчно, те следва да са и конкретизирани. Освен това, ако строежът е поправим и заздравим, състоянието му само по себе си не може да обуслови задължение за премахване. Предпоставките, при които се упражнява правомощието по чл.195 ал.6 от ЗУТ следва да са налице кумулативно.

Оспорената заповед съдържа констатации относими към хипотезата по чл.195 ал.6 от ЗУТ-че строежът е „застрашен от самосрутване“, като в тази насока се сочи че сградата /към 12.06.2017г/ в двете си части е с провиснала покривна конструкция, компрометирана покривна обшивка, зидовете са с пукнатини, части от тях са отцепени и наклонени, падат отломки, строителни материали и елементи от сградата, строежът е с компрометирана конструкция, опасен от самосрутване. Тези констатации на органа се опровергаха от доказателствата по делото – двете съдебно технически експертизи /единична и тройна/ и гласните доказателства по делото.

Констатацията, че е компрометирана конструкцията на цялата сграда не се доказа изобщо. Според СТЕ, изявлението „строежът е с компрометирана конструкция и опасен от самосрутване“ е невярно л.93. Признава, че макар отделни компоненти от носещата конструкция да са нарушени следствие послевалия заповедта взрив, засегнал и сградата /осукана метална колона на южната фасада; на южната фасада долната част на едната ст.бетонова колона липсва и е необходимо нейното възстановяване/ -тези повреди са поправими, цялата сграда не е застрашена от самосрутване.

Състоянието на строежа към датата на издаване на заповедта е противоречиво описано от свидетелите, като служителите посочени от жалбоподателката –Ненов, Габарев, Пенев твърдят, че сградата е била със здрави зидове и покрив, а св.М. и И. -служители на община Казанлък, участвали в назначената на основание чл.196 ЗУТ Комисия, твърдят, че сградата била към момента на техния оглед /18.05.2017г/ -с напукани зидове и провиснал покрив, като най-опасен бил покрива. Според св.М. –покривът като конструктивен елемент бил компрометиран, покривните плоскости били разрушени. Според св.И., ограждащите стени от запад били с напуквания, елементи от тях били изпадали, ребрата на покрива като носещ елемент били провиснали, а обшивката продънена. Показанията на свидетелите М. и И., сочещи, че отделни части от сградата били компрометирани сами по себе си са недостатъчни за извод, че тя е като цяло с компрометирана конструкция и застрашена от самосрутване. Вещото лице в с.з. подробно разграничи носещите от неносещите елементи от конструкцията на сградата /преди 1994г -сграда тип павилион, магазин, а впоследствие преустроена на заведение/, посочи че в случая носещи са: основната плоча-обща фундаментална плоча и носещи метални колони на тази сграда. Ограждащите стени, които са метални панели не са носещи, имат ограждаща функция, вътрешните, преградни стени също според експерта нямат носеща функция, а само преградна. По тази сграда, основна към момента на огледа на вещото лице, в частта на носещата си конструкция, не е открила никакви повреди по носещата конструкция /протокол о.с.з.19.12.2017г, л.104, СТЕ, л.93/. Ако и да е имало някакви пукнатини по стени към датата на констативния протокол /18.05.2017г, то това според експерта не сочи на компрометиране конструкцията на сградата. Свидетелите на общинските служители М. и И. не потвърдиха, че зидовете на сградата били „отцепени“. Следва да се уточни, че пукнатини по мазилката не е еднозначно с пукнатина в стена, като напукванията на мазилката не сочат на разколебаване стабилността на сградата. Повредите по преградните стени вътре в сградата също не се свързват с нарушения по носещ конструктивен елемент, тези стени имат според в.л. П. само преградна функция.

Обрушените части от отделни конструктивни елементи, установени от вещите лица към момента на техния оглед –повреди от осукване по една метална колона, липсващи части от ст.бетонова колона на южна фасада, липсващи 4бр. тухли на южна фасада, пукнатини по зидовете на северната и южната фасади, са резултат от взрива, засегнал сградата през м.юли 2017г. т.е. тези повреди не са били налице към датата на издаване на оспорената заповед. Но дори и при тези нарушения на конструктивни елементи, вещите лица са категорични, че сградата е стабилна и не е застрашена от самосрутване.

Недоказана остана и констатацията в заповедта за провиснала покривна конструкция на сградата на В.К.. Съгласно единична СТЕ, вещото лице Р.П. сочи като неотговарящи на действителността обстоятелствата, че сградата в двете си части е с провиснала покривна конструкция - според експерта няма провиснали части на носеща покривна конструкция –греди и ферми, провиснали и компрометирани са само част от металните столици/изкривени/ и е необходима тяхната подмяна, вкл. монтирания метален борд на покрива. В подкрепа на твърденията че покривът е с провиснали столици и покритие, са показанията на свидетелите М. и И., служители на община Казанлък, които твърдят че именно в провисналите покривни елементи те видели опасност от срутване на сградата. Свидетелите Ненов, Пенев и Габарев, които също имат непосредствени впечатления от състоянието на сградата в момент, близък до датата на издаване на оспорения акт твърдят, че покривът бил цял, некопроментиран, нямало пукнатини, нито слягания на стени. Съдът намира за неотносими свидетелските показания на св.М. и И., в частта на сочените от тях като провиснали части от покрива, тъй като не сочат на повреда в носещ конструкцията елемент. Прави впечатление, че св.М. говори за покрива като конструктивен елемент изобщо, докато в.л. разграничава носещи елементи сградата /основната плоча и носещи метални колони/ и носещи елементи на покрива /греди/. Покривните ламарини и покривното покритие, което свидетелят М. твърди, че видял провиснали, според в.л.П. нямат характер на носещ елемент на покрива. Другият свидетел, служител на община Казанлък, св.И. твърди, че видял провиснали ребра и продънена покривната обшивка. Според уточненията на вещото лице П., в с.з. /л.104/, покривната конструкция е носеща част и метално покритие. Изброява като елементи на покрива основните греди, основните фермички /хоризонтали и вертикали/, след което са едни тънички метални тип ленти и над тях е ламариненото покривно покритие. „Тези столици, тънките, плюс ламарината изобщо не са носещ елемент на сградата. Те представляват покривно покритие. Т.е.носещ елемент са само гредите“, които при огледа си вещото лице е забелязало в определени участъци да имат корозия, т.е. не са „провиснали“. Ако има съмнение, че тази корозия застрашава носещ елемент на покрива, то това според вещото лице трябва да се изпита в лицензирана лаборатория, която може да потвърди дали носещите елементи на покрива са за подмяна , но от визуален контакт това не може да се твърди /л.104/. За подмяна вещото лице сочи покривното покритие и тези ленти отдолу –за подмяна били всичките. Изтъква, че столиците в сградата не са носещ елемент. В.лице П. е категорична, че няма провиснали части от носещата покривна конструкция /греди и ферми/л.93/.

В смисъл, че сградата не е застрашена от самосрутване е и заключението на тройната СТЕ, отговор на въпрос № 3, л.122.

Предвид заключенията на вещите лица инженери, които са обосновани, компетентно дадени и взаимно кореспондиращи си, съдът приема, че към датата на издаване на заповедта покривната конструкция на процесната сграда, собственост на жалбоподателката, както и самата сграда не е била с компрометирана конструкция, че да е застрашена от самосрутване и това да налага цялостното й премахване.

Другото фактическо основание в Заповед № 977/12.06.2017г -твърденията, че строежът не се поддържа в добро състояние, опасен е и е вреден в санитарно-хигиенно отношение към 12.06.2017г не са конкретизирани и не се установи сградата да е била неподдържана и вредна към 12.06.2017г. Според тройната СТЕ състоянието на строежа не е опасен за живота на гражданите, състоянието на конструкцията не предполага самосрутване.

По делото не се доказа и другото сочено като обуславящо заповедта и относимо към процесната сграда обстоятелство – да създава условия за възникване на пожар. За да е налице тази хипотеза следва да са налице такива обстоятелства, че сградата със самото си съществуване да прави вероятно възникването на пожар, а не да се разсъждава хипотетично от какво би могла да се запали. Сградата не е захранена с електричество и тази хипотеза е неотносима в случая.. Съдът не кредитира с доверие становището на в.л. П., с компетентност в областта на пожарна безопасност , който смята, че премахването на строежа е най-целесъобразно /въпрос 5, л.137/. Този си отговор експерта е мотивирал с отговора на въпрос № 5 и отговорите на въпроси №1,2, 3. В сферата на своята компетентност вещото лице не сочи, че сградата създава опасност от пожар – в отговор на въпрос № 3 –експертът описва възможните изобщо източници на запалване, твърди, че в обекта може да възникне умишлен пожар и да се разпространи върху колите, паркирани в близост. Предвидената в нормата хипотеза /строежът да създава опасност от възникване на пожар,в какъвто смисъл е и въпроса/ не визира опасността от умишлено запарване – която хипотетично може да се отнесе спрямо всеки строеж. Направените констатации по въпроси 1 и 2 от в.л.П., вкл.че сградата е опасна за живота на гражданите, поради дупка в оградата, както и че е компрометирана носещата й конструкция и е застрашена от самосрутване, като такива извън компетентността на това вещо лице, съдът не кредитира с доверие. В конкретния случай, с оглед обстоятелството, че сградата е с прекъснато електроснабдяване, изключено е тя самата да създава опасност от пожар.

Доколкото приобщените по делото доказателства /СТЕ/ сочат, че в сегашния си вид, т.е. след взрива сградата е загрозяваща и е негодна за използване, то те се отнасят за състоянието й след взрива. Но и сами по себе си тези факти не сочат на задължение на собственика да премахне такава сграда, доколкото състоянието е поправимо.

Наличието на втората изискуема от закона материална предпоставка – състоянието на съответния строеж да е непоправимо и незаздравимо, категорично се опроверга. Въпреки че съществените увреждания на сградата са нанесени от взрива, експертите са категорични, че те са поправими. Според СТЕ /единична/, възможно е заздравяване и ремонт на сградата /л.96/. В отговор на въпрос №4 вещото лице инж.П. сочи че носещата конструкция на сградата /метални колони, греди и ферми/ и ст.бетонови колони и греди на сградата-ресторант не е компрометирана и изброява необходимите за поправяне и заздравяване работи /л.96/. В този смисъл /че нанесените щети по конструкцията на сградата са незначителни и могат лесно да бъдат възстановени/ е и заключението на вещите лица П. и К. от тройната СТЕ /л.122, т.12 от констативната част/.

По делото не се доказа състоянието на строежа към датата на издаване на заповедта -12.06.2017г да се характеризира с някоя от хипотезите, изброени в чл.195 ал.6 от ЗУТ, които да налагат премахването й, нито да е било непоправимо и незаздравимо, поради което оспорената Заповед № 977/12.06.2017г на Кмета на община Казанлък се явява издадена при неправилно установени факти, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

На следващо място при постановяването на заповедта са допуснати и съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила и на общите такива по АПК, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателката. По аргумент от разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ, административното производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по искане на заинтересованите лица. Законово регламентираната процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, като последната служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. В случая Комисията, назначена по чл.196 ал.1 от ЗУТ, със заповед на кмета на община Казанлък, е действала в незаконен състав. Сочат се извършили огледа, съгласно констативния протокол от 18.05.2017г: П.С., юрисконсулт, инж.М.О., ст.експерт, арх.ЦВ.И., ст.експерт -т.е. събрали са се само трима от общо осемте членове на комисията, съставът на който е определен в Заповед № 247/16.02.2017г на Кмета на община Казанлък.

На следващо място, законът задължава Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ да изслуша заинтересованите лица, като изслушването от комисията е задължителна част процедурата. То гарантира правата на заинтересованите страни и е условие за постановяване на законосъобразен административен акт. В случая Комисията не е представила възможност на В.К. да се запознае с констатациите в КП от 18.05.2017г и да бъде изслушана. Не изпълнява това изискване предоставената с писмото, получено на 11.05.2017г възможност К., като собственик, „да представи документи за собственост и строителни документи“ за сградата. Нарушаването на правото на заинтересованото лице да бъде изслушано от комисията е съществено процесуално нарушение. Обстоятелството, че на 16.05.2017г В.К. е подала до кмета „становище“ вх.№ 124-02-93#3 също не санира нарушението на законовото изискване, тъй като към този момент В.К. е в неяснота относно констатациите на комисията спрямо състоянието на сградата й. Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл.35 от АПК да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства преди да постанови своя акт, което е довело до несъответствие на обжалваната заповед с материалния закон.

Съгласно константната съдебна практика съществено нарушение на административно-производствените правила е това нарушение, когато създава вероятност за неистинност на установените факти, от значение за разпоредените с акта правни последици т.е такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Развилото се съдебно производство и събраните доказателства налагат извод, че ако бяха положени усилия за обективно установяване на всички относими към състоянието на сградата факти, то това би довело органа до други фактически изводи, съответно и до резултат, различен от възприетото административно решение. Следователно допуснатото нарушение е повлияло върху съдържанието на обжалвания акт. Ето защо в случая неспазването на нормативно установената процедура за премахване на строежи на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ и на регламентираните императивни изисквания в специалния закон, се явява съществено нарушение на административно-производствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК и като такова – абсолютно основание за отмяна на оспорената на заповед, като незаконосъобразна.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорената Заповед № 977/12.06.2017г на Кмета на община Казанлък, като постановена при неспазване изискванията за форма и съдържание на акта, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел - да се премахват само строежи, за които безспорно е установено, че поради фактическото им състояние спрямо тях не могат да бъдат извършени ремонтни или възстановителни работи, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В.Х.К. Заповед № 977/12.06.2017г на Кмета на община Казанлък, с която на основание чл.196 ал.1 вр.с чл. 195 ал.6 от Закона за устройство на територията е разпоредено премахване на сграда в ПИ с идентификатор 35167.37.665 с площ 691 кв.м по КККР на гр.Казанлък, одобрени със заповед № РД-18-88/26.11.2015г на Изпълнителния директор на АГКК, местност „Кайнарджа“ в землището на гр.Казанлък, със собственик В.Х.К., като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: