Решение по Административно дело 332/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 338 28.11.2017 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета год., в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело № 332 по описа за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.185 и сл .от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора, с който са оспорени разпоредбите на чл.25б, чл.25в., 25г, ал. 2 и ал.3 и 25д от Наредбата на обществения ред в Община Стара Загора. Прави се искане за обявяване нищожността на оспорените разпоредби.

В съдебното производство оспорващият поддържа релевираните в протеста основания за нищожност на атакуваните нормативни разпоредби поради противоречие с установените материални предпоставки и цели на Конституцията на Република България, Закона за вероизповеданията. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Ответникът Общински съвет Стара Загора чрез пълномощника си юриск. Вълчева изразява несъгласие с оспорването по подробно изложени съображения в съдебно заседание. Изразява становище, че при приемането на Наредбата са спазени процесуалните правила на ЗНА, Общинския съвет е приел решението в рамките на своите правомощия, а оспореният акт съответства на нормативните актове от по-висока степен.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че оспорването е основателно.

Съдът, като обсъди доводите, на страните и подадените жалби, и извърши проверка на законосъобразността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Производството по приемане на изменението на Наредбата за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора е било инициирано от общинските съветници Гергана Микова и Николай Диков – с предложение рег. №10-61-109 от 11.03.2016 год., придружено с проект за решение. Мотивите на вносителите, възприети впоследствие от Общински съвет Стара Загора като мотиви за приемането и сочат зачестилите сигнали, че деца и младежи от града биват притеснявани по улиците на града от различни емисари, които под различни форми /печатна литература, аудио и видео информационни носители/ и им е предлагана безплатна информация със съмнителен характер, която в определена възраст би могла да бъде опасна и подбуждаща опасни действия. Това ги е мотивирало да направят предложение за приемането на нова глава в Наредбата. Проектът за изменение на наредбата е качен на сайта на Община Стара Загора /http://www.starazagora.bg/bg/proekti-na-naredbi/ на 11.03.2016 год., като е дадено възможност на гражданите да правят своите предложения. В посоченият срок, такива предложения не са получени. По делото са приложени становища на постоянните комисии към общинския съвет по законност и обществен ред, по териториално и селищно развитие и транспорт, по спорт и младежки дейности и по финанси и бюджет, които са гласували единодушно за проекта за изменение на наредбата. След съгласуването от тяхна страна, в проведеното заседание на 31.03.2016 год., Общинският съвет е приел на първо четене Наредбата за допълнение и изменение на Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора, като „за” са гласували 48 души, против и въздържали се – трима. След приемането на допълнението на наредбата на първо четене, са депозирани възражения, въз основа на които общинските съветници Гергана Микова и Николай Диков, са внесли ново предложение за приемане допълнението на Наредбата с вх.№10-61-170/11.04.2016 год., като са приели направените възражения като основателни и в съответствие с тях са направили новото си предложение. Така внесеното предложение отново е минало на гласуване постоянните комисии към общинския съвет по спорт и младежки дейности, по териториално и селищно развитие и транспорт, законност и обществен ред и по социална политика, които са го приели единодушно. Така предвидените изменения на Наредбата са гласувани на второ четене, в проведеното заседание на 28.04.2016 год., като за изменението са гласували 45 от всички 51 общински съветници, от присъствали общо 48, против са били двама, а въздържал се - един.

Със Решение №282 от 28.04.2016 год., взето по Протокол №9 от заседание от същата дата, на основание чл.21 ал.2 от ЗМСМА, Общински съвет Стара Загора е приел Наредба за допълнение и изменение на Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора.

По делото са представени документите по изисканата от съда административна преписка по изменение на Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че оспорването изхожда от лице, имащ правен интерес, насочено е срещу подзаконов административен акт на Общински съвет, който не е изключен от съдебен контрол по силата на специален закон, оспорването е в срок, предвид което е допустимо.

Разгледано по същество същото е основателно.

Материята за осъществяването на религиозните дейности се урежда от Конституцията на Република България /чл.13/ и Закона за вероизповеданията. Съгласно чл.13, ал.3 от Конституцията, традиционната религия в Република България е източно православното вероизповедание.

Спазени са административнопроизводствените правила за приемане на оспорените разпоредби - спазена е процедурата по чл.26 ал.2 от ЗНА във вр. с чл.80 от АПК за публикуване на проекта за приемане на Наредбата в официалния сайт на Общината заедно с мотивите на вносителя, които съдържат елементите по чл.28 ал.2 от ЗНА; спазен е и 14-дневния срок в полза на заинтересованите лица за депозиране на евентуални предложения и становища по проекта преди разглеждането му на заседанието на ОбС; спазен е чл.78 ал.3 от АПК за публикуване на окончателният текст на Наредбата на официалния сайт на Общината.

Предмет на оспорване са разпоредбите на чл.25б, чл.25в, чл.25г,ал.2 и ал.3 и чл.25д от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора.

Оспорените разпоредби са със следното съдържание:

- Чл.25б./нов – Решение №282 от 28.04.2016 год./ Всички религиозни общности следва да имат регистрация по Закона за вероизповеданията , за да получат регистрация на местните си поделения в община Стара Загора.

- Чл.25в. /нов – Решение №282 от 28.04.2016 год./ Вероизповеданията могат да имат местни поделения, съгласно уставите си. Местните поделения на религиозните общности се вписват от кмета на община Стара Загора според населеното място, където е седалището им, при условията на уведомителен режим, в 7-дневен срок, на основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието или от упълномощено от него лице съгласно устава

Заявлението включва:

1. съдебно решение на Софийски градски съд за регистрация на вероизповеданието, съответно пълномощно на лицето, упълномощено от централното ръководство

2. удостоверение от централното ръководство за лицата, които го представляват в съответната община, седалището и адреса на местното поделение

- Чл. 25ж. /нов – Решение №282 от 28.04.2016 год./ (2) Не могат да получат вписване на регистъра на община Стара Загора или съществуващото такова се заличава, ако вероизповеданието е български филиал на забранена от Европейския съюз религиозна общност.

(3). Кметът уведомява Дирекция „ вероизповедания” към Министерския съвет за извършеното вписване в 3-дневен срок от вписването в регистъра.

- Чл.25д. /нов – Решение №282 от 28.04.2016 год./ Забранява се на обществени места носенето на аксесоари, прикриващи лицето по начин, пречещ за разпознаваното им.

Съгласно препращането от чл.196 от АПК, на основание чл.168, ал.1 от АПК съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на оспорените текстове от Наредбата на основанията по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.76 ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА и чл.21 ал.2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност, но ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети приемат нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение, т.е. същите са териториални нормотворчески органи с обща компетентност. Не всеки въпрос в неговия териториален аспект може да стане предмет на уредба на нормативен акт, приет от общински съвет. Съгласно ал.3 на чл.76 АПК, общинските съвети имат право да издават нормативни актове, с които да уреждат обществените отношения от местно значение, но съобразно нормативни актове от по-висока степен. В така ограничената тяхна нормотворческа компетентност не се включва материята, по която има създадена регламентация, приложима на територията на цялата държава, т.е. общинските съвети не разполагат с правомощия, които да ги овластяват да преуреждат материя, уредена с общ за страната нормативен акт. Следователно въпрос, уреден и от общински съвет при наличие на нормативна уредба от по-висока степен, е решен от некомпетентен орган, което е порок, обуславящ нищожност на издадения акт. В контекста на гореизложеното, в наредбата не следва да се преповтарят законовите разпоредби, а същите да бъдат детайлизирани.

В контекста на изложените принципи на нормотворческата дейност на общинските съвети, съдът счита оспорените разпоредби на Наредбата за нищожни Съгласно чл.1 от Закона за вероизповеданията, предмет на регулация са правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата, съответно в чл.5 и чл.6 от закона се уреждат способите за упражняване на правото на вероизповедание, а в чл.7 и чл.8 от закона са въведени забрани и ограничения за упражняване правото на вероизповедание. Ограниченията за реализиране на субективното право на вероизповедание са регламентирани в чл. 7 ал.1 и ал.2 от ЗВ, които предвиждат, че свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица. Също така религиозните общности и институции, както и верски убеждения, не могат да се използват за политически цели. Ал. 3 изрично провежда принципа на забрана за други ограничения. Рекламата на дейността на дадена религиозна общност или на определена религия, особено пък нерегистрирана на територията на общината, не може да се приеме, че влиза автоматично в разрез с тези разпоредби. Освен това при наличие на противоречие с тях чл. 8 от закона предвижда начините, посредством които може да се ограничи правото на вероизповедание и това са, например, спиране на разпространението на дадено печатно произведение; спиране на издателската дейност; ограничаване на публичните изяви; отмяна на регистрацията на юридическото лице на вероизповеданието и т.н., но това ограничаване се провежда не посредством предварително въведена забрана за осъществяването на такива функции, а чрез специално производство за ограничаване, което се образува по искане на изрично оправомощени в чл. 8, ал. 2 от ЗВ лица и се подчинява на специални процедурни правила, като се образува специално исково производство пред Софийски градски съд. В рамките на това производство се извършва проверка и преценка за наличието или липсата на нарушения при реализирането на правото на вероизповедание и общинският съвет не може да отнема тези правомощия на съда, като сам въвежда незаконосъобразна забрана, дори без да бъде предоставена възможността да се обследва и установява наличие или липса на такова нарушение.При тази законова регламентация сдът приема, че разпоредбата на чл25 д от зитираната наредба притоворечи на тези разпоредба.. Сравнителният анализ на законовата регламентация и на подзаконовата регламентация, уредена с оспорените текстове на Наредбата, обосновава изводи за това, че общинският съвет е уредил обществени отношения, които вече веднъж са уредени със Закона за вероизповеданията. С преуреждането с атакуваните разпоредби на вече уредени обществени отношения и въвеждането на допълнително забрана и правила, ОбС – Стара Загора е нарушил материалната си компетентност като е излязъл извън рамките на ограничените от чл.76, ал.3 от АПК нормотворчески правомощия, очертани също така и в разпоредбата на чл.8 от ЗНА.

Единственото правомощие на местната власт в лицето на Кмета на Общината, съгласно Закона за вероизповеданията, е да регистрира местните поделения на регистрираните в Софийски градски съд религиозни общности и да води съответния регистър на местните поделения /чл.19 от ЗВ/. Доколкото законът е предвидил държавната политика в областта на правота на вероизповедание, да се осъществява от Министерския съвет /чл.34 от ЗВ/, то е недопустимо общинския съвет да провежда своя собствена политика в тази област, респективно да издава наредба за регулирането на религиозните дейности.

Предвид изложеното, разпоредбите на чл. .25б, чл.25в, чл.25г,ал.2 и ал.3 и чл.25д от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора са издадени от некомпетентен орган и са нищожни, поради което и на осн. чл.193 ал.1 от АПК съдът следва да обяви нищожността им. Налице е основанието по чл.146 т.1 от АПК.

Допълнителен аргумент за невалидност на оспорените текстове на наредбата е липсата на законова делегация за приемането им. Специалният закон за вероизповеданията не предвижда уредба на подзаконово ниво на регулираните от него обществени отношения. Такава възможност няма установена и в ЗМСМА, включително за приемане на наредби в изпълнение за правомощията на общинските съвети по чл.21 ал.1 от ЗМСМА. Несъмнено оспорените разпоредби са приети като част от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора и същата би могла да бъде приета единствено и само на основание чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, което е и правното основание за приемането на атакуваните разпоредби.

Доколкото обаче е налице изключителна компетентност на други органи да регулират обществени отношения свързани с осъществяването на религиозна дейност, то се изключва и възможността на общинския съвет да приеме каквато и да е била нормативна уредба в тази насока. Следователно атакуваните разпоредби на наредбата се приети без законова делегация, при липса на правно основание, което води до липса на материална компетентност на органа. Разпоредбите са невалидни и следва прогласяване на тяхната нищожност.

Оспорените разпоредби на Наредбата противоречат на нормативни актове от по-висока степен.

Налице и е несъответствие с чл.9 ал.1 от Конвенцията, която прогласявайки свобода на мисълта, съвестта и религията, предвижда като неотменна част на тази свобода възможността на всеки да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Налице е противоречие с конституционно закрепената свобода на съвестта, свободата и мисълта, на избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи /арг. чл.37 ал.1 от КРБ/. Юридическото съдържание на правото на вероизповедание, според решение №5 от 11.06.1992 год. на КС на РБ по конст. дело №11/1992 год., обхваща две по-важни правомощия: правото на свободен избор на вероизповедание и възможността за свободно упражняване на вероизповеданието чрез печат, слово, създаване на религиозни общности и сдружения, дейността им вътре в общността и извън нея като проявления в обществото. Касае се за ненакърнимо основно човешко право, прогласено от Конституцията и подробно регламентирано в Закона за вероизповеданията. Същият в чл.5 и чл.6 урежда проявленията на правото на вероизповедание и способите за упражняване на правото на вероизповедание, съобразявайки се с конституционната рамка, включително с ограниченията за упражняване на това право, установени в чл.13, ал.4 и в чл.37, ал.2 от КРБ / арг. чл.7 и чл.8 от Закона за вероизповеданията/. Визираните разпоредби очертават пределите за неговото упражняване, възпроизвеждайки нормата на чл.9 ал.2 от Конвенцията. Забраната, въведена с чл. 25д, не е съобразена с нормативната регламентация в актовете от по-висока степен. Налице е противоречие с материалноправни разпоредби на актове от по-висш порядък като отменително основание по чл.146 т.4 от АПК.

Предвид изхода на спора и изричната претенция на оспорващия, както и на осн. чл.143 ал.1 от АПК, в полза на Окръжна прокуратура Стара Загора направените от нея разноски в размер от 20 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 193, ал. 1, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпоредбите на чл.25б, чл.25в., 25г, ал. 2 и ал.3 и 25д от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора.

ОСЪЖДА Общински съвет – Стара Загора да заплати на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора направените по делото съдебни разноски в размер на 20/ двадесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредбата за обществения ред на Община Стара Загора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: