Р Е Ш Е Н И Е  201

 

 гр.Стара Загора, 28.06.2018г.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                            

                                               СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ      

 

при секретар Албена Ангелова                       

и с участието на прокурора Петко Г.                                                                                               като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №338 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

 Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. 

 

Образувано е по искова молба от М.М.М., уточнена с поправена искова молба вх. № 4206/19.10.2017г., подадена от назначения му процесуален представител адв.М., с която е предявен иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.София, за присъждане на обезщетение в общ размер на 70 000лв. за претърпени от М.М. неимуществени вреди за времето на престоя му в Затвора гр.Стара Загора в периода 24, 25 и 26.04.2017г. В исковата молба се твърди, че ищецът страда от психично заболяване – психогенно разстройство, свързано със загуба на съзнание и конвулсии, като на посочените дати е получил пристъп на болестта и в този момент са му постановени белезници от надзирателите, бил е повдигнат и са го пуснали по стълбите. Сочи, че е нямало причина да му бъдат поставяни белезници. Заявява, че след този случай е направил опит за самоубийство, като причината за това била отношението на надзирателите към него, което приемал като уронващо достойнството му и целящо да го подтикне към самоубийство. Сочи, че е бил подложен на тормоз чрез обиди – псувни и изтезания, изразяващи се в побой с палка пред други лица. Заявява, че всичко това се отразило крайно неблагоприятно на психиката му, както и на телесното му здраве, с което са му нанесени неимуществени вреди.

 

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

 

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”  гр.София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. П. Т.-С., в съдебно заседание и в представен писмен отговор, с подробно изложени съображения, оспорва предявения иск по основание и размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

            Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което предлага да не бъде уважен.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

През април 2017г. ищецът М.М.М. е изтърпява наказание в Затвора Стара Загора, като от 28.04.2017г. е преместен в Затвора гр.Варна (л.28). На 26.04.2017г. е изготвена докладна записка №205/27.04.2017г. от младши инспектор Д. М. Н. – надзирател при Затвора Стара Загора, за неправомерни действия от страна на М. (л.72-73). За процесния период няма заведени други докладни по отношение на М. (л.93). Към докладната записка са приложени писмени обяснения от две лишени от свобода лица – Г. Р. И. и П. Т. М., като във връзка със случилото се не е изготвяна медицинска документация. Видно от докладната записка и обясненията не се държат данни за употреба на помощни средства – белезници спрямо М.. От обяснението на И. се установява, че на 26.04.2017г. около 18:40 часа М. е проявил изключителна агресивност в групата, като същият крещял, заплащал и псувал. От обясненията на М. също се установява, че на посочените ден и час М. крещял и заплашвал всички. Видно от приложената медицинска справка на М. се установява, че на 28.04.2017г. същият е провел консултация с кардиолог, поради оплаквания от дискомфорт в сърдечната област и повишаване на АКН (л.83). От представената по делото справка от Медицински център към Затвора Стара Загора, се установява, че на 24, 25 и 26.04.2017г. и до края на месец април 2017г. не е регистрирал опит за самоубийство и не са извършвани медицински прегледи на ищеца в медицинския център (л.153).

 

По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на С. И Ф. и Д.Н.К.. Свидетелят Ф. заявява, че познава ищеца от Затвора Стара Загора, като двамата били настанени в един коридор. Сочи, че чул от другите затворници, че М. бил бит, но не е присъствал на побоя и не е чувал от М. за някакъв инцидент. Пояснява, че знае, че М. е епилептик, но не виждал, когато е получавал епилептичен припадък да са му слагали белезници и не знае ищецът да е правил опит за самоубийство. Не е чувал да са отправяни псувни от страна на надзирателите към М..

 

Свидетелят К. заявява, че познава М. от 2012г., като през месец април 2017г. двамата са били в един отряд в Затвора Стара Загора. Пояснява, че през 2017г. се е намирал на третия етаж на помещението в Затвора Стара Загора, когато видял, че надзиратели нанасят удари на М., като едва след като всички лишени от свобода започнали да викат надзирателите спрели побоя над М.. Три дни след този инцидент при провеждане на престоя на открито срещнал М. и видял, че над окото му „било пукнато“. Чувал е, че М. се е опитвал да си пререже вените, но не го е виждал. Не е чувал към М. да са отправяни обиди. От самия М. разбрал, че надзирателите са го обиждали, като са го наричали „циганин, мангал”. Пояснява, че побоя бил нанесен на първия етаж, до вратата на килията на М., от външната страна. Не си спомня датата и месеца, когато се е случило това, твърди, че е било студено. Спомня си, че веднъж е бил бит заедно с ищеца вътре в килията.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Искът е за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразна дейност е предявен от лице което твърди, че е претърпяло вреди в резултат действия на специализиран орган по изпълнение на наказание спрямо ищеца като лишен от свобода и в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, с оглед на което е с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.  Материалноправна уредба на твърдяното право се съдържаше в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а след последните изменения на ЗИНЗС (ДВ бр.13/2017г, в сила от 07.02.2017г.) и в чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Искът е предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби – в т.ч. затворите (чл.12, ал.3 от ЗИНЗС), където се сочат настъпили вредите (в случая Затвора – Стара Загора).  Следователно  исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу лице с надлежна пасивна легитимация, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и чл.284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявения от М.М.М. срещу ГДИН иск с правно основание чл.чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд. 

 

Разгледан по същество, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.

 

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,  държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на противното. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на специализиран орган по изпълнение на наказанията, който да е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, да са претърпени вреди /имуществени или неимуществени/ от лице, лишено от свобода или задържано под стража и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно.

 

Искът се основава на твърдения за причинени на ищеца неимуществени вреди, претърпени вследствие на поставяне на белезници, повдигане и „пускане“ по стълби, подтикване към самоубийство и тормоз, изразяващ се чрез обиди – псувни и изтезания, изразяващи се в побой с палка пред други лица в периода 24, 25 и 26.04.2017г.

 

По делото не е спорно, че през този период ищецът е изтърпявал наказание в Затвора Стара Загора. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че за този период е изготвена единствено докладна записка от младши инспектор Д. Н., която касае неправомерни действия на ищеца на 26.04.2017г. Нито в нея, нито в приложените към нея обяснения на лишените от свобода И. и М. се съдържат данни за поставяне на белезници, повдигане и „пускане“ по стълби на М., както и за тормоз, изразяващ се чрез обиди – псувни и изтезания, изразяващи се в побой с палка пред други лица. Последните обстоятелства не се установяват и от събраните по делото гласни доказателства. И двамата разпитани свидетели сочат, че не са чували да бъдат отправяни обиди към ищеца от когото и да било. Единствените обиди, които описва К., които са отправяни спрямо ищеца, свидетелят ги е чул като преразказ от самия М.. Действително в показанията на К. се съдържат данни за нанесен побой над ищеца, но освен, че не са уточнени като момент на извършването им, тези данни съществено се различават от изложеното в исковата молба. На първо място К. сочи за нанасяне на удари с юмруци и ритници, докато в исковата молба се сочи нанесен побой с палка. Мястото, което сочи К. е пред килията на ищеца, докато в исковата молба се сочи, че инцидента се е случил по стълбите в помещението на Затвора Стара Загора. Освен това свидетелят К. не заявява каквито и да било действия по поставяне на белезници, повдигане и „пускане“ по стълбите на ищеца, както последният сочи в исковата молба. За такива К. сочи, че само е чул, но не ги е виждал. Освен това К. сочи, че три дни след описания от него инцидент е видял М. „на каре“ и забелязал, че над окото му „било пукнато“, като разбрал от М., че е воден на лекар три дни след инцидента. Видно от представената по делото медицинска справка се установява, че действително на 28.04.2017г. М. е преглеждан от лекар – кардиолог, но поради оплаквания от дискомфорт в сърдечната област и без при прегледа да са установени данни за някакви травматични увреждания. От приложената по делото справка от директор МЦ при Затвора Стара Загора се установява, че през процесния период не е регистриран опит за самоубийство от страна на М., като твърдения за такова не се съдържат и в събраните гласни доказателства по делото.

 

Предвид на изложеното и макар, че показанията на свидетеля К. следва да се кредитират с доверие поради тяхната последователност и непротиворечивост, то следва да се приеме, че с оглед твърдяното от него място на инцидента, същите се отнасят до случай, различен от посочения в исковата молба. Поради това се налага извода, че твърдените в исковата молба форми на незаконосъобразна административна дейност се явяват недоказани.

 

Следователно не са налице кумулативно необходимите предпоставки, предвидени в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС  и  искът на М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.София за присъждане сумата от 70 000лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на поставяне на белезници, повдигане и „пускане“ по стълби, подтикване към самоубийство, и тормоз, изразяващ се чрез обиди – псувни и изтезания, изразяващи се в побой с палка пред други лица, се явява неоснователен и недоказан.

 

При този изход на спора и на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ претенцията на ответника за разноски се явява основателна. Такива се претендират за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ГД “ИН“ гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

 

          Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.М.М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, гр.София за присъждане в полза на ищеца на сумата от 70 000лв. за претърпени от М.М. неимуществени вреди вследствие на поставяне на белезници, повдигане и „пускане“ по стълби, подтикване към самоубийство и тормоз, изразяващ се чрез обиди – псувни и изтезания, изразяващи се в побой с палка пред други лица, за времето на престоя му в Затвора гр.Стара Загора в периода 24, 25 и 26.04.2017г., като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********, да заплати Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.София сумата от 100 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред ВАС на РБ.

 

 

                                                       СЪДИЯ: