Р Е Ш Е Н И Е

№ 238 29.09.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН М.

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН М. административно дело №345 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на В.Г.С., чрез адвокат Е.М. ***, против Заповед за задържане на лице с рег.№ 317/24.06.2017г., издадена от полицейски орган на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В жалбата са изложени доводи за издаване на оспорения акт в нарушение на изискването за форма и в нарушение на материалния закон. Сочи се, че в заповедта не са посочени фактическите основания за задържането, като с бланкетното възпроизвеждане на текста по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не са изпълнени изискванията за форма на акта. Твърди се, че липсват каквито и да е доказателства, от които могат да се изведат данни, че задържаното лице евентуално е извършило престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК. Обосновава се, че неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административнопроизовдствените правила и е основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, ал.1, т.3 от АПК. Излага доводи, че атакуваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като към момента на фактическото задържане на жалбоподателя не са били налице каквито и да било данни, че е извършил престъпление или нарушение на обществения ред, каквито са материално-правните предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Полицейски орган – ОР при Второ Районно управление /РУ/ гр.Стара Загора – Господин Димитров Христов, оспорва жалбата като неоснователна като счита издадената заповед за законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 317/24.06.2017г., издадена от инспектор Господин Димитров Христов – служител в група „ПКП-Л” в сектор „КП” при Второ РУ Стара Загора, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за срок до 24 часа на лицето Владимир Г.С. *** в помещение за временно задържане № 2 на Второ РУ гр.Стара Загора. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, като в същата липсват посочени фактически основания за издаването й.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са законово установените процесуални изисквания като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.

Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР, задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР, са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. В случая съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Действително в заповедта е посочено правното основание за постановяване на задържането - чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК. Липсва обаче посочване на фактическо основание за издаване на административен акт, поради което не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил обосновано предположение за евентуалната съпричастност на жалбоподателя в извършване на конкретно престъпление и за необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка - задържане на лицето за срок от 24 часа. Пропускът да се впишат в заповедта конкретните фактически основания за задържането на определено лице представлява порок във формата на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, самостоятелно обуславящ отмяната му като незаконосъобразен.

За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него. Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е извършило или съпричастно към извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че не е изпълнено законовото изискване по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл.72, ал.1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа”.

По своята правна същност Заповед за задържане на лице рег. № 317/ 14.06.2017г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН. За прилагането на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Следователно за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. В случая в приложената по делото административна преписка не се съдържат писмени доказателства, установяващи, че към момента на издаване и връчване на заповедта за задържане са били налице данни по смисъла на закона за извършено престъпление от В.С. или за негова съпричастност към извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК. Действително за прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление, както и да е определена точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. В случая обаче такива факти и информация липсват. Като всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане.

С оглед гореизложеното съдът приема, че постановеното задържане на В.С. е фактически, правно и доказателствено необосновано. Ето защо съдът намира, че оспорваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена със законните последици от това.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.С. ***, Заповед за задържане на лице с рег. № 317 от 24.06.2017г., издадена от Полицейски орган – ОР при Второ Районно управление гр.Стара Загора – Господин Димитров Христов, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: