РЕШЕНИЕ
№364 20.12.2017 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд,
шести състав на пети декември през две хиляди и седемнадесета година, в открито съдебно
заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар З. Делчева като разгледа докладваното от съдията
Михаил Русев адм. дело №346 по описа за 2017 год., за да се произнесе
Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство
на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на „Амброзия” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора ж.к.„Железник” ул.„Ген.Иван Пашинов”№33, с ЕИК
123103761, представлявано от управителя Евгений Христов Енев, против Заповед
№10-00-1271 от 05.06.2015 год., издадена от Кмета на община Стара Загора, с
която на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен
строеж от пета категория „Месопреработвателно предприятие - преустройство на
съществуваща сграда със застроена площ от 68.40 кв.м. и изграждане на
пристройка към нея със застроена площ 355.03 кв.м.”, изпълнен от
„Амброзия”ЕООД.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като по същество изложените съображения са за постановяването й в
противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неспазване на императивните
законови изисквания за форма и съдържание на акта. В съдебно заседание и в
представеното писмено становище жалбоподателят чрез пълномощника си по делото
оспорва извода на административния орган за наличие на незаконен строеж, като твърди,
че към момента на изграждането му са били налице Разрешение за строеж №РС-И 485
от 26.07.2004 год. и одобрен инвестиционен проект, съставяни са необходимите
актове и протоколи по време на строителството, и строежът е бил надлежно
въведен в експлоатация с Удостоверение №Уве-И-450 от 27.12.2006 год. Счита, че
отмяната единствено на разрешението за строеж, обявена четири години след
въвеждане на строежа в експлоатация не обосновава извод за незаконност на
строежа. Отмяната на издаденото разрешение за строеж е изцяло по вина на Община
Стара Загора, доколкото същото е издадено от Главния инженер на Община Стара
Загора, който към него момент е нямал такива правомощия. В този смисъл,
търговското дружество няма никаква вина за това, макар че въз основа на това
издадено разрешение за строеж в последствие Общината е издала и останалите
административни актове, включително и
удостоверението за въвеждане в експлоатация, което е отменено но отново
поради вина на административният орган, но не и по вина на жалбоподателят. Одобрените инвестиционни проекти са валидни и
към настоящия момент, поради което счита, че е приложима и новелата на чл.156,
ал.5 от ЗУТ, съгласно която влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на
отмяна. В жалбата са изложени и оплаквания за
липса на изискуеми реквизити в съдържанието на оспорената заповед, а
именно – липса на мотиви и адресат на задължението, неясно формулирана
разпоредителна част. От друга страна, счита, че съставеният констативен акт е
съставен от некомпетентен орган, тъй като липсва заповед на Кмета, с която да е
определена работна група, която да извърши проверка. От друга страна от
приложените длъжностни характеристики на длъжностните лица, се установява, че
един от тях – А.С. и заеманата от него длъжност, не предвижда правомощия да
съставя констативни актове за незаконни строежи. Направено е искане за отмяна
на обжалваната заповед и присъждане на направените от дружеството разноски по
делото.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт, като издаден от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава, е правилен и
законосъобразен.
Заинтересованите страни – З.Б.Б. и К.Б.Б., чрез
пълномощника си по делото адв. Г., заемат становище за неоснователност на жалбата.
В представеното писмено становище са изложени подробни съображения за
неоснователността на наведените в
жалбата оплаквания. Заповедта е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Разрешение за строеж № РС-И №485/26.07.2004 год.,
издадено от Главния инженер на Община Стара Загора, въз основа на подадено
заявление с вх.№РС-514/05.07.2004 год. и съгласуван и одобрен инвестиционен
проект за обект от пета категория: ”Месопреработвателно предприятие върху
423.43 кв.м. застроена площ; 423.43 кв.м. разгърната застроена площ, с
капацитет: персонал - 12 души; посетители – 20 души” в УПИ №I-11316 от кв.651 по плана на гр.
Стара Загора, с административен адрес: ул.”Ген. Иван Пашинов”, на К.Б.Б. и З.Б.Б.
е разрешено да извършат предвидените в одобрения инвестиционен проект във фаза
„Технически проект” строително-монтажни работи: преустройство на съществуваща
сграда със ЗП 68.40 кв.м (за нея Разрешение за ползване №300 от 08.07.1997 год.)
и изграждане на пристройка към нея със ЗП 355.03 кв.м., площадкова канализация
ф200Б с дължина 33 м. и мазнинозадържател. С протокол от 25.05.2005 год. е дадена
строителна линия и ниво на строежа.
След приключване на строителната дейност, е бил
съставен Акт обр. 15 от 12.07.2006 год. за установяване годността на строежа за
приемането му. Съгласно удостоверение №У452 -233 от 11.07.2006 год. на Началник
отдел „Кадастър и Регулации” в Община Стара Загора строежът е нанесен на действащия кадастрален
и регулационен план. Съгласно удостоверение №УВЕ-И 450 от 27.12.2006 год.,
издадено от Директор на Дирекция „ТСУ” в Община Стара Загора строежът
„Месопреработвателно предприятие” с посочените по-горе технически
параметри се въвежда в експлоатация.
Видно от нотариален акт №121, т.ІІ, рег.№4096, дело
№275/2005 год. на нотариус Пламен И., на 27.06.2005 год. е бил сключен договор,
по силата на който З.Б., чрез пълномощника си Гунка Б. и К.Б. са учредили в
полза на „Амброзия”ЕООД, гр. Стара Загора право на строеж върху УПИ І11316,
от кв.651з, целият имот от 659 кв.м., при посочени граници, за
построяване на Месопреработвателно предприятие, като суперфициарът се задължава
да извърши преустройство на съществуваща сграда със застроена площ 68.40 кв.м.
и да изгради пристройка към нея със застроена площ от 355.03 кв.м. и обща площ
на суперфицията 423.43 кв.м., и състоящо се от хладилни помещения за суровини и
разфасовки и съхраняване на готова продукция; работни помещения за обработка на
готова продукция, пълначно, термична обработка, охлаждане и опаковане на
продукция; складове за подправки, амбалаж и спомагателни материали; помещения
за почистване и дезинфекциране на инвентар и амбалаж, помещения за експедиция,
технолог и ДВСК, санитарно-битови помещения за персонала и стая за почивка;
помещения за чистачен инвентар, детергенти и дезинфенктанти; за сумата 12 332.50
лв.
По предявен на 21.05.2008 год. от З.Б.Б. граждански
иск, с влязло в сила решение №8 от 16.01.2009 год. по гр. дело №740/2008 год.
на Старозагорския Районен съд е обявен за нищожен договора, обективиран в
нотариален акт №121/27.06.2005 год., т.ІІ, рег. № 4096, дело №275/2005 год. на
нотариус Пламен И., в частта, с която З.Б.Б. ***, чрез пълномощника си Гунка Б.,
като собственик на ½ ид. част от УПИ І-11316, кв.651 б”з”, целия от 659.00
кв.м, е учредила на „Амброзия”ООД гр. Стара Загора, ЕИК 123103761, право на
строеж върху 1/2 ид. част от недвижимия имот, по силата на което „Амброзия”ООД
да стане изключителен собственик на постройка: „Месопреработвателно
предприятие” като извърши преустройство на съществуваща сграда със застроена
площ 68.40 кв.м. и изграждане на пристройка към нея със застроена площ от
355.03 кв.м. и обща площ на суперфицията 423.43 кв.м. и състоящо се от
описаните помещения, чл.26 ал.2 от ЗЗД - поради липса на съгласие на З.Б.Б..
Решението е оставено в сила с Решение по въззивно гр. дело №127/2009 год. по
описа на Старозагорския окръжен съд.
Със заповед №ДК-10-ЮИР-22 от 15.03.2011 год. на Началника
на РДНСК – Югоизточен район, по жалба на З.Б.Б. са отменени одобрения проект и
Разрешение за строеж №РС-И-485 от 26.04.2004 год., издадено от Главния инженер
на Община Стара Загора. По жалба на „Амброзия” ООД, с влязло в сила решение
№266 от 05.12.2011 год. по адм. дело №148/2011 год. на Старозагорския
административен съд, поправено с Решение за поправка на явна фактическа грешка
№1138 от 26.06.2012 год., е отменена заповед №ДК-10-ЮИР-22 от 15.03.2011 год.
на Началника на РДНСК –Югоизточен район в частта й, в която е отменен одобрения
инвестиционен проект за горепосочения строеж „Месопреработвателно предприятие”
/ЗП и РЗП 423.43 кв.м./, а оспорването срещу същата заповед в частта й, с която
се отменя разрешението за строеж за същия строеж е отхвърлено. За да потвърди
отмяната на строителното разрешение съдът е възприел изложените от началника на
РДНСК съображения за издаването му от
некомпетентен орган, тъй като към датата на издаването му - 26.07.2004 год..
главният инженер на общината формално не разполагал с правомощия за издаването на
такъв акт, тъй като Заповед №1128 от 29.07.2004 год. на Главния архитект на
общината, с която такива правомощия са му изрично делегирани, е изведена три
дни след това и действа занапред във времето.
Посочено е още, че Г. Б. не е била изрично упълномощена от З.Б. да
подаде заявление за издаване на разрешение за строеж с посочения предмет, от
което е изведено, че такова заявление от З.Б. липсва.
Със заявление, постъпило в РДНСК–ЮИР, РО Стара
Загора на 09.05.2012 год. З.Б.Б. чрез пълномощника си адв. А. Желязков, е
отправила искане за издаване на заповед за премахване на посоченото
месопреработвателно предприятие като незаконен строеж. Това заявление, имащо
характер на сигнал, е изпратено от началника на РДНСК-ЮИР на Кмета на Община
Стара Загора за произнасяне по компетентност (писмо изх.№ЮИР-СЗ-97-01-298 от
27.11.2012 год.). В посоченото писмо изрично е отбелязано, че за да е налице
хипотезата на чл.225 ал.2 т.1 от ЗУТ, следва да се констатира наличие на строеж,
извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, какъвто
според органа този случай не е. Със
заявление вх.№10-01-303 от 17.01.2013 год.
З.Б. е отправила и към Кмета на Община Стара Загора искане за премахване на
гореописания строеж.
Със Заповед №10-00-1913 от 22.08.2013 год. на Кмета
на Община Стара Загора, на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223
ал.1 т.8 от същия закон, е разпоредено да бъде премахнат незаконния строеж
„Месопреработвателно предприятие” /преустройство на съществуваща сграда със
застроена площ от 68.40 кв.м и изграждане на пристройка към нея със застроена
площ от 355.03 кв.м” – строеж V (пета) категория, в УПИ І-11316, кв.651з по
плана на гр.Стара Загора, с адрес ул.„Ген.Иван Пашинов”№33. От фактическа
страна, органът се е основал на обстоятелството, че с влязла в сила Заповед
№ДК-10-ЮИР-22 от 15.03.2011 год. на Началник РДНСК-ЮИР е отменено разрешението
за строеж №РС-И-485/26.07.2004 год. за „Месопреработвателно предприятие -преустройство
на съществуваща сграда ЗП 68.40 кв.м. и изграждане на пристройка към нея със ЗП
355.03 кв.м.” – строеж пета категория с възложители К.Б.Б. и З.Б.Б.. Тази
заповед е обжалвана от „Амброзия”ЕООД пред Административен съд Стара Загора и с
Решение №12 от 13.02.2014 год., постановено по адм.дело №422/2013 год.. по
описа на същия съд, е отменена като незаконосъобразна. Съдът е приел, че
съществуващото несъответствие в описанието на незаконния строеж, обективирано в
съставения констативен акт и в издадената въз основа на него заповед, има за
последица липса на констативен акт, удостоверяващ съществуването и вида на
строежа – предмет на премахване, която липса, с оглед императивната разпоредба
на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, се явява съществено нарушение на административно
производствените правила и обуславящо отмяна на заповедта само на това
основание. Изложени са и съображения за
постановяване на заповедта при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на
изискването по чл.35 от АПК, доколкото в случая не бил изследван въпросът и в
съдържанието на заповедта липсвало разграничение и конкретизация коя част от
описания строеж подлежи на премахване като незаконна и коя подлежи на
запазване. Съдебното решение е влязло в законна сила на 22.04.2014 год..
На 19.02.2015 год. работна група от трима служители
от администрацията на Община Стара Загора, снабдени с правомощия да
извършват контрол по строителството
(видно от представените по делото длъжностни характеристики), е извършила
повторна проверка на процесния строеж. При проверката (извършена на място и по
документи) е установено, че строителството
е изпълнено съгласно одобрените от Главния архитект на Община Стара Загора
проекти и издадено разрешение за строеж №РС-И-485/26.07.2004 год. след което е
въведен в експлоатация с издадено УВЕ –И-450 от 27.12.2006 год.. Поради
последваща отмяна на издаденото Разрешение за строеж с решение №266 от
25.03.2011 год. на Административен съд Стара Загора, комисията приема, че обект
„Месопреработвателно предприятие - преустройство на съществуваща сграда със
застроена площ от 68.40 кв.м. и изграждане на
пристройка към нея със застроена площ 355.03 кв.м.” се явява незаконен строеж
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Като нарушена е посочена разпоредбата
на чл.148 от ЗУТ. Имотът, в който е извършено строителството е собственост на
наследниците на Борис Костадинов Б., а възложител и собственик на строежа е
„Амброзия”ЕООД с ЕИК 123103761. Строежът е V категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и
Наредба №1 от 30.07.2003 год. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Горепосочените обстоятелства са описани и удостоверени в Констативен акт
№48/19.02.2015 год. /съдържащ и окомерна скица на строежа/, който е подписан от
Елена Енева – търговски пълномощник на „Амброзия”ЕООД. В указания 7-дневен
срок, считано от 23.04.2015 год., от името на дружеството е подадено възражение
срещу съставения констативен акт.
С обжалваната в настоящото производство Заповед
№10-00-1271 от 05.06.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание
чл.225а ал.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж пета категория: „Месопреработвателно
предприятие - преустройство на съществуваща сграда със застроена площ от 68.40
кв.м. и изграждане на пристройка към нея със застроена площ от 355.03 кв.м.”,
находящ се в УПИ I-320,
кв.6518 по плана на гр. Стара Загора, изпълнен от „Амброзия”ЕООД, ЕИК
123103761, адрес на управление кв.”Железник”, ул.”Ген.Иван Пашинов”№33,
представлявано от Евгений Христов Енев. В мотивите са изложени установените
обстоятелства в съставения Констативен акт №48/ 19.02.2015 год. относно
изпълнението на строежа съгласно одобрените на 19.05.2004 год. от Главния
архитект на Община Стара Загора проекти и издаденото разрешение за строеж
РС-И-485/26.07.2004 год., и въвеждането на същия в експлоатация с издаденото
Удостоверение №УВЕ-И-450/ 27.12.2006 год., както и последвалата отмяна на
строителното разрешение с решение
№266/05.12.2012 год. на Административен съд Стара Загора, при което
е прието, че извършения строеж е незаконен и е в нарушение на чл.148,
ал.1 от ЗУТ. Заповедта е връчена на жалбоподателя, чрез търговския пълномощник
на дружеството Е. Енева, на 24.08.2015 год.. Заповедта е обжалвана и е
образувано адм. дело №384/2015 год. по описа на Административен съд Стара
Загора, приключило с решение №35/25.02.2016 год. С решението е отхвърлена
жалбата на „Амброзия” ЕООД като неоснователна. Видно от мотивите на решението,
заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, отговаря на
изискванията за форма и съдържание на административният акт и е постановена в
съответствие с материалния закон. Прието е, че отмяната на разрешението за
строеж предполага незаконност и на изграденият в негово съответствие строеж, а
издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа като официален
свидетелстващ документ удостоверява само факта, че към датата на издаването му
строежът е завършен и отговаря на изискванията по чл.177, ал.1 и ал.3 от ЗУТ.
Удостоверението има отношение към ползването, респ. въвеждането в експлоатация
след регистриране на строежа, но същото не може да замести /санира/ липсата на
разрешение за строеж, влязло в законна сила към датата на започване на
строителството. С решение №12302/15.11.2016, постановено по адм. дело №5487 по
описа на ВАС за 2016 год., е отменено изцяло решение №35/25.02.2016 год. по
адм. дело №384/2015 год. на Административен съд Стара Загора и е отменена
Заповед №10-00-1271/05.06.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора.
По повод на молба на З.Б.Б. (в качеството й на
съсобственик на недвижимия имот – терен и сграда) за отмяна на решение
№12302/15.11.2016, постановено по адм. дело №5487 по описа на ВАС за 2016 год.,
е образувано адм. дело №3655/2017 год. по описа на ВАС на Република България. С
решение №8622/04.07.2017 год. е възобновено производството, отменено е решение
№12302/15.11.2016, постановено по адм. дело №5487 по описа на ВАС за 2016 год.
и делото е върнато за ново разглеждане от Административен съд Стара Загора при
спазване на дадените указания. Видно от мотивите на решението, неучастието на З.Б.
като заинтересувано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ е прието като съществено
процесуално нарушение.
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспорването, като направено в законово установения
срок, от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт
на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за основателна.
Заповед №10-00-1271 от 05.06.2015 год. е издадена от
материално и териториално компетентния по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ административен
орган – Кмета на Община Стара Загора.
Оспореният административен акт е постановен в
предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, съгласно чл.59, ал.2 от
АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Действително
липсва конкретизация в коя от хипотезите по чл.225, ал.2 от ЗУТ /към които
препраща чл.225а, ал.1 от ЗУТ/ попада
строежът, чието премахване е разпоредено, но от изложените в заповедта
фактически основания може еднозначно и категорично да се установи, че в случая
е налице хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е
незаконен, когато е извършен без разрешение за строеж. Освен това следва да
се има предвид, че оспорената заповед изрично се позовава на представения по
делото констативен акт №48/19.02.2015 год., в
който изрично е посочено, че: „строежът е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ”. Не е налице законова пречка мотивите да предхождат
издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт – т.ІІІ от ТР №16/1975 год., ОСГК
на ВС. Съдът намира, че изложеното като мотиви в обжалваната заповед и
предхождащия нейното издаване констативен акт удовлетворява изискванията на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК.
Не се споделя довода на пълномощника на
жалбоподателя за формална незаконосъобразност на издадената заповед поради
обстоятелството, че в съдържанието на същата няма обективирана преценка и не са
изложени мотиви досежно основателността на подаденото писмено възражение против
съставения констативен акт. По аргумент от разпоредбата на чл.35 от АПК
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка на
подадените по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ възражения, но няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на заповедта по см. на
чл.59, ал.2 от АПК. С издаването на заповедта за премахване на незаконен строеж
административният орган недвусмислено е изразил становището си, че не приема за
основателни направените възражения.
Неоснователно
се явява и оплакването на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.59, ал.2,
т.3 от АПК, а именно че заповедта не съдържа адресат. Административното
производство по премахване на незаконен строеж се развива между
административния орган и изпълнителя на строежа, респ. лицата по чл.225а, ал.5
от ЗУТ, в чиято правна сфера са поставени имуществените последици, с които е
свързано изпълнението на заповедта. Без значение за законосъбразността на
оспорената заповед е обстоятелството кой е извършител и кой възложител, като
тези обстоятелства биха били от значение при изпълнение на заповедта за
премахване, тъй като законът въвежда солидарна отговорност между тези лица за
поемане на разноските по премахването. От друга страна, обстоятелството, че
„Амброзия”ЕООД е извършител на въпросния строеж не е спорно, а и се установява
от представения по делото договор от 27.06.2005 год., обективиран в нотариален акт №121 т.ІІ, рег.№4096, дело №275
/2005г., сключен между дружеството и К. и З. Ботеви, последната действаща чрез
Гунка Б., с който К. и З. Ботеви, като собственици на поземления имот – УПИІ-11316,
кв.651з, гр.Стара Загора са възложили на „Амброзия”ЕООД изпълнението на
строителството на месопреработвателно предприятие в имота (който договор не е
обявен за нищожен с горепосоченото съдебно решение по гр. дело №740/2008 год.
на СтРС). Изпълнителят би бил отговорен, при това солидарно със собственика (по
арг. от чл.225а ал.5 т.6, вр.с чл.161 от ЗУТ) за премахването на незаконен по
смисъла на чл.225 ал.2 ЗУТ строеж.
Не
е налице и твърдяната неяснота в съдържанието на заповедта относно самия
строеж, който подлежи на премахване. Както в разпоредителната, така и в обстоятелствената
част на оспорения акт строежът е индивидуализиран в необходимата и достатъчна
степен с оглед неговите технически параметри и местонахождение.
Заповед №10-00-1271 от 05.06.2015 год. на Кмета на
Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване
на регламентираните в ЗУТ изисквания. Административното производство е
образувано на основание Констативен акт №48/19.02.2015 год., съставен и подписан
от компетентни служители по смисъла на чл.223, ал.2 ЗУТ, в чиито длъжностни
характеристики са включени задължения да осъществяват контрол върху
строителството, вкл.да установяват наличието на незаконни строежи. Изложените в
писмената защита съображения, за незаконност на състава на комисията, извършила
проверка, съдът намира за неоснователни. Разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ,
не въвежда задължение за административният орган в лицето на Кмета на общината,
да издава за всеки конкретен случай отделна заповед, с която да определя
състава на комисията. Законодателят е предвидил, че заповедта се издава въз
основа на констативен акт, съставен от служители за контрол по строителството в
администрацията на всяка община. Видно от представените длъжностни
характеристики, М.Х. работи в отдел
„кадастър и регулации” в дирекция „Строителство и инвестиции” и в длъжностната
й характеристика, е предвидено съставянето на констативни актове. Д.С. работи в
отдел „Контрол по ЗУТ” и също има право съгласно длъжностната характеристика да
съставя констативни актове. Що се отнася до А.С. (относно който са й
възраженията), то същият заема длъжността Началник отдел „Контрол по ЗУТ” и
макар в длъжностната му характеристика да липсва изрично посочване като
правомощие да съставя констативни актове, съдът намира, че същият отговаря на
законовите изисквания да съставя такива актове.
Необосновано
е и твърдението на жалбоподателя за наличие на разминавания и неясноти в
обстоятелствата относно твърдяната незаконност на строежа, обективирани в
съставения констативен акт и тези, отразени в издадената въз основа на него
заповед. Такова несъответствие не е налице, тъй като както в констативен акт
№48/19.02.2015 год., така и в издадената въз основа на него заповед строежът е
описан и квалифициран по идентичен начин от фактическа и правна страна, а
именно като извършен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради отмяната на
издаденото разрешение за строеж с влязло в сила съдебно решение /решение
№266/05.12.2012 год. на Административен съд Стара Загора/.
Обжалваната
заповед обаче е постановена в противоречие с приложимия материален закон.
Упражняването
на правомощието по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал. 1, т.8 от ЗУТ изисква
кумулативното наличие на две предпоставки: извършен строеж и строежът да
представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани
в чл.225, ал.2, т.1 – т.5 от ЗУТ.
Спорният
по делото въпрос се свежда до това налице ли е незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ в случаите когато разрешението за строеж е било отменено
след приключване на строителството и въвеждането на обекта в експлоатация, като
изпълнения строеж съответства изцяло на одобрения инвестиционен проект и
издаденото въз основа на него разрешение за строеж /впоследствие отменено/.
Съгласно
разпоредбата на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ незаконен е всеки строеж,
осъществен без одобрени инвестиционни проекти и/или без издадено разрешение за
строеж. Ако липсва една от двете предпоставки за законност на строежа - било
валидно одобрен инвестиционен проект, било разрешение за строеж, същият строеж
е незаконен.
По
делото няма спор за съществуването на обекта, описан в обжалваната заповед:
„Месопреработвателно предприятие - преустройство на съществуваща сграда със
застроена площ от 68.40 кв.м и изграждане на пристройка към нея със застроена
площ 355.03
кв.м”, находящ се в УПИ I-320, кв.6518 по плана на гр.Стара Загора, и същият
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ като съгласно чл.137,
т.5, б.”б” от ЗУТ се явява такъв от пета категория. Установено е по делото, а и
не е спорно между страните, че процесният строеж е изграден в периода 2004 год.
– 2006 год. на база Разрешение за строеж №РС-И 485/26.07.2004 год. и одобрените
инвестиционни проекти към него, като е въведен в експлоатация с Удостоверение
№Уве-И450/27.12.2006 год. След изграждането на обекта издаденото строително
разрешение е било отменено с решение №266/ 05.12.2011 год., постановено по адм.
дело №148/ 2011 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Отмяната на
издаденото разрешение за строеж е станала по съдебен ред в хипотезата на
подадена допустима жалба от заинтересувано лице и цитираното съдебно решение,
влязло в законна сила в деня на постановяването му /арг. чл.296, т.1 от ГПК вр.
чл.144 от АПК, вр. чл.215, ал.7 от ЗУТ/, е задължително както за настоящия
съдебен състав, така и за административния орган, в лицето на кмета на Община
Стара Загора, съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК, приложима на основание
чл.144 от АПК. Съгласно
разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз
основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Процесният строеж
несъмнено не попада сред изключенията по чл.151 ал.1 от ЗУТ, за които
разрешение за строеж не се изисква.
Според
настоящия съдебен състав, законността на строежа следва да се преценя към
момента на неговото започване. Именно към него момент следва да се прецени дали
са налице одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. В
конкретния случай, при започването на строежа са били налице одобрени
строителни книжа. Административният орган в лицето на Главния архитект на
Община Стара Загора е преценил при разглеждането на представените документи, че
е налице надлежно учредяване на право на строеж, както и че представените
строителни книжа отговарят законовите изисквания, което го е мотивирало и да
одобри инвестиционния проект и да издаде разрешението за строеж. В този смисъл,
жалбоподателят в настоящето производство и възложител на строежа е реализирал
строежа при наличието на всички законови предпоставки за това.
В
случая е установено по делото, а и не е спорно между страните, че процесният
строеж е изграден в периода 2004 год. – 2006 год. на база Разрешение за строеж
№РС-И485/26.07.2004 год. и одобрените инвестиционни проекти към него, като е
въведен в експлоатация с Удостоверение №Уве-И450/27.12.2006 г. Действително след
изграждането на обекта и въвеждането му в експлоатация, издаденото строително
разрешение е било отменено с решение №266/05.12.2011 год., постановено по
адм.дело №148/2011 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Наличието
на строителни книжа към момента на започването на строежа и неговото
завършване, предполагат и неговата законност. След въвеждането в експлоатация
на строежа, одобреният инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж,
са изпълнили своята роля и нямат каквото и да е действие по отношение на въведеният
в експлоатация строеж. Последващата им отмяна не води до незаконност на обекта
и административният орган като е постановил премахването им, е приложил
неправилно материалния закон. В този смисъл е решение №12302 от 15.11.2016
год., постановено по адм. дело 5487/2016 год. по описа на ВАС на Република
България.
Гореизложеното
мотивира съдът да приема, че не е налице „незаконен строеж” по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което и същият не подлежи на премахване по
реда на чл.225а от ЗУТ.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че административният орган неправилно е приел,
че дружеството жалбоподател „Амброзия” ЕООД – гр. Стара Загора е извършило
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, като изпълнен без
издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и
следователно не са налице материалноправните предпоставки за разпореждането на
неговото премахване.
При
така установеното, не следва да се изследва и въпроса относно търпимостта на
строежа, доколкото същият не представлява незаконен по смисъла на чл.225 от
ЗУТ, а търпимостта се изследва само за незаконни строежи.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна - издадена е от компетентен
орган; в предвидената от закона форма, но постановена при неправилно приложение
на материалния закон, макар и при спазване на административно-производствените
правила. При така установеното жалбата се явява основателна, а оспорената
заповед незаконосъобразна.
По
делото са направени искания за присъждане на разноските по делото от всички
участващи страни – жалбоподател, ответник и заинтересовани страни. От ответника
е направено възражение и за прекомерността на възнаграждението, с оглед на
фактическата и правна сложност на делото. Видно от представеният списък на
разноските, се претендират разноските по делото, включващи заплатена държавна
такса за образуване на адм. дело №384/2015 год. по описа на Административен съд
– Стара Загора, адвокатски възнаграждения по адм. дело №384/2015 год., адм.
дело №346/2017 год. – и двете по описа на Административен съд Стара Загора,
както и заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по адм. дело №5487/2016 год. по описа на ВАС. Съдът намира, че
искането е частично основателно. По отношение на заплатените държавни такси (за
образуването на адм. дело №384/2015 на Административен съд Стара Загора и адм.
дело №5487/2016 год. по описа на ВАС), както и заплатените адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство по тези две дела, е постановено
определение №14235/22.12.2016 год. по адм. дело №5487/2016 год. на ВАС. Въз
основа на него е издаден и изпълнителен лист, получен от адв. Д. на 03.02.2017
год. Следователно искането в тази му част е неоснователно, доколкото има
постановен съдебен акт за това, който не може да бъде преразгледан от настоящия
съдебен състав. При този изход на делото е основателно направеното искано от
страна на жалбоподателят искане за присъждане на направените разноски по делото
в размер на 600.00 лв., заплатено възнаграждение за процесуално
представителство за един адвокат, съгласно договор за правна защита е
съдействие от 28.08.2017 год. При определянето на разноските съдът се съобрази
с направеното възражение за прекомерност на възнаграждението, както и с фактическата
и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на „Амброзия”ЕООД със седалище и адрес
на управление: гр. Стара Загора ж.к.„Железник” ул.„Ген. Иван Пашинов”№33, с ЕИК
123103761, представлявано от управителя Евгений Христов Енев Заповед
№10-00-1271 от 05.06.2015 год., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с
която на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен
строеж от пета категория „Месопреработвателно предприятие - преустройство на
съществуваща сграда със застроена площ от 68.40 кв.м и изграждане на пристройка
към нея със застроена площ 355.03 кв.м”, находящ се в УПИ I-320, кв.6518 по плана на
гр.Стара Загора, изпълнен от „Амброзия”ЕООД, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров да заплати на „Амброзия”ЕООД, ЕИК 123103761 представлявано
от управителя Евгений Христов Енев сумата от 600.00 /шестстотин/ лв.,
представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: